nik1

Еми.. всичко може,.. може и да му е изгоряла косата на човека, или пък да е бил болен от кел или краста... Което нищо не означава за външния вид на българите.. Ами анждък де, какви прически следва да имат хората, които са или в походи (все забравяме че това е първото занятие, най-старият занаят на древните българи, според източниците, или искаме да ги представим такива каквито на нас ни се ще), или се придвижват със стадата си,.. или които хора - "митарстват" от хорезм до скандинавия (поне), търгувайки с кожи, жива стока, и кехлибар? А, не..

Цитатът за Джулия Робъртс/Тодорка от Оходен е всушност вестникарско заглавие, (както и останалите цитати) Иначе точните думи на професора са (съответно разказаното от него е): (Въпрос от репортер на "Стандарт") - Тодорка при с. Оходен, която "Стандарт" кръсти Древната Джулия Робъртс заради хубавата усмивка, която имала, най-старият скелет ли е, който сте реставрирали и датирали? - Да. Той е един от най-старите - на около 7800 години. Датировката е извършена с въглеродния метод. Малко по-стар е черепът от с. Преславец. Той е всъщност най-старата реконструкция, която съм правил. "Ние заемаме идеалното средно място в европейското население и по ръст, и по тегло, и по пулсова честота дори. Средният ръст на мъжете е 171 см, а на жените 164 см. Но има разлика в отделните региони на страната. Най-пълни са хората в района на Монтана, а най-фини и грациозни - в Бургас и Русе." Цар Калоян е бил с ръст на великан, рядко срещащ се преди 10 века, вероятно е страдал от травматична епилепсия и е починал на възраст 35-40 години. Това заяви директорът на института по експериментална морфология и антропология към БАН проф. Йордан Йорданов. Днес той връчи копие на възстановената глава на българския цар на директора на националния исторически музей проф. Божидар Димитров. След като проучил останките, проф. Йорданов открил, че Каравелов е бил висок точно 183 см че е имал много развалени зъби и страдал от пародонтоза в напреднал стадий, която може би е била следствие на туберкулозата, от която умира.

Еее..ти сега искаш да изкараш прабългарите вакли като арменците, грузинците и византийските гърци - май? Наджиб Хамадани, отбелязва по повод на търговията на волжките българи следното : "... Тези хора са здравеняци, воини на вярата и храбри. Те са с остригани глави и носят къси кафтани. Търгуват с кожени изделия (юфз и др.) и ценни дивечови кожи, и между тях виното се счита позволено както за неверниците, така и за мюсюлманите" Ей тук дори има изтипосан един остриган пич, най - десният (миниатюра от Менологията на Василий II): Индиански , ама изкуствено деформираните глави (при българите има немалко количество такива) май също вървят с подстригване (или не) и с плитки http://www.nupam.com/kushan1.html

"Монголоезични", и "с произход от монголите" са различни постановки, не са синонимни..Езикът на хората в средновековието по-често няма връзка с произхода им - с изключения при палеоазиатите,.. бушмените, австралийските аборигени, и разни други аборигени...Дори предците на праалтайците не са монгоидни хора, а хора дошли отнякъде и смесили с местните палеоазиати..Предците на ИЕ-те също са дошли (в регионите в които живеят такива)отнякъде хора - и смесили се с европейските наследници на кроманьонците -ловци и събирачи, също - с дравидите в Индия, а също и с фермерското прединдоевропейско население в Южна Европа.. За външния вид на дунавските прабългари (и не само за тях) може да се чете книгата на Йордан Йорданов "възстановяване на главата по черепа". Страници след 169-та http://books.google.bg/books?id=i2gTXWkOkJAC&pg=PA169&lpg=PA169&dq=%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB+%E2%84%96+%D0%97+%D0%BF%D1%80%D0%B8+%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8F&source=bl&ots=iTkefFJ8hM&sig=-aYl3p5XF0LQCGGUWpGsBZ3ekxo&hl=bg&ei=LGRDS9uHLJCG_AaFv4D1CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CBkQ6AEwBw#v=onepage&q=&f=false

Всъщност, има и вариант, при който гръцка такава дума със значение на "роб", да не е фиксирана в ранните гръцки източници (и да не е същесвувала такава), но въпреки това самоназвание на славяните предадено чрез гръцки - да е станало нарицателно за "роб" в латинския и в последствие да е изместило оригиналната латинска дума: Вариантът е следният (чисто хипотетичен): По пазарите в Италия роботърговците са предлагали "хубавата стока", като са я наименували с гръцкото име на славяните. Дали защото "стоката",т.е. хората са били: 1) със славянски произход, или 2 ) не са били - ами просто защото са били белокожи, красиви и снажни, и издръжливи на физически труд и несгоди (каквито са описани славяните - според източниците!), или 3) с това име хората са били рекламирани (представяни) от търговците като снажни и издръжливи като славяните (без в действителност хората да са имали такива качества) - това са подробности.. КГ125, пак ще ти повторя - нищо случайно не става в природата..Нищо не се самосъздава от нищото..

Вярвам ти, ама все пак: σκλαβιά (n.): робство http://dictionnaire.sensagent.com/%CF%83%CE%BA%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CE%B9%CE%AC/el-el/ http://www.proz.com/kudoz/english_to_greek/other/142617-helots.html

Нещо такова Хайде пак..От средногръцкия език думата за роб, σκλάβος ,която произлиза от славянското самоназвание - навлиза в латинския език. Арабското "сакалиба" не е ясно за мен, коя гръцка дума има в първоосновата си: самоназванието на славяните предадено чрез гръцки - скабинои/склаби, или пък σκλάβος В разказа на Ибн-Даста е ясно че "сакалибите" са славяните..Иначе думата "сакалиб" е арабизираната форма на една от двете гръцки думи: скабинои/склаби т.е.славянския етноним, или σκλάβος -роб. Използва се от различните арабски автори (в различни източници) със смисъл на: 1) славяни; 2 ) наемници, също неволници, слуги от славянски/европейски произход - например в западноевропейските източници; и 3) източноевропейци 3) Тук връзката очевидно е такава: славяните/сакалиби като светлокожи (в смисъл североизточен тип) и източноевопейци (в смисъл - ареално обитаване и местоживеене), стават наричацателно за светлокожи източноевропеции и съответно се изпозлват от някои арабски автори (понякога и в определени случаи) за описание на такива народи ..Случая с Ибн-Фадлан е интересен и поакателен: Ибн-Фадлан очевидно е предпочел да нарича волжско-българската смес, включваща различни белокожи племена / включваща: българи + аси (есегели), имащи алански произход + берсили (със сарматски произход) + савири (алтаизирани тохари, или европеизирани антропологично алатайци по език)+ угри (също белокожи хора)/ - със наименоиванието "сакалиби" (декем "светлокожи източноевропейци"). Той пише за "царя на сакалибите" (царя на всички тези хора), който е царя на Волжска България..От друга страна доколкот съм чел арабските източници - русите никога не са наричани сакалиби, разните тюрките - също (с едно изключение), хазарите - също..Българите - само един път.. Английската дума slave (или там както е била изговаряна, и съответно изписвана, в древноанглийският им език) навлиза в речника на тези хора от среднолатинския език (или алтернативно от - среднофренския език). Тя е латинска/френска дума.. (Френската дума пък произлиза от латинската)

Явно разбираш обратното на това което съм имал в предвид досега (що е така, не знам)..Я вземи прочети какво пропонирам, и ми обясни какво разбираш от това (разкажи ми какво пропонирам, според теб) - първо, и после "ще вкарам логика",както казваш, ако нещо не е логично..

Хм-хм.."Нещата са си на мястото" и тъи и инак.. Ако приемаш за спора че "сакалиба" в разказа на Ибн-Даста значи роб/роби (все пак -според мен в случая имаме народностно/етносно название, и това според мен се разбира от разказа), тогава приемаш че думата "роб" в арабския език е с произход от наименованието на славяните: сакалиба е арабизираната форма (това е факт) на гръцкото наименование име на славяните..

Аз теза нямам, освен тази че гърците са ИЕ, и са дошли от север Извинявай, но не е ли добре да видим първо кои е Клейн, преди да даваме категоричните си оценки за това какви основания имаме или нямаме.. Клейн, Лев Самуилович http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD%2C+%D0%9B%D0%B5%D0%B2+%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Аз или другия ник, които пише в темата? Аз лично (ако визираш мен) - никога не съм мислил че има такова нещо като "крито-микенска" култура, и не съм го казвал или пропонирал никъде и никога.. Критската култура не е индоевропейска, а семитска, микенската е ИЕ..

Момчета, четете първо и мислете после.. Знам че сте от шопско, чувал съм че шопите не ставате за пожарникари (щото онова "горе", казват , можело да се запали), ама все пак? . Как някой славянин би нарекъл роба си славянин, според теб? Но ако бяхте чели, щяхте да прочетете че слявяните нямат роби (и древните германци нямат роби, ха познайте защо?). Пише по източниците, и се знае че пленниците на славяните остават при тях да работят за известно време (оттук и "раб"), след което се иска откуп от роднините, а ако няма такъв - на хората се предлага да живеят като свободни хора при тях. ------ Славяните, за които пише Ибн-Даста са славяни. Той пише за набезите на русите върху племе/народ с това име - сакалиба. Ако беше написал че са продавани "славяни" можеше и да се търси друга логика (друг е въпросът че такава няма.. Единствените "славяни" в текста на Ибн Даста са славяните). http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Chwolson_Dast/text4.htm Мадьяры господствуют над всеми соседними Славянами, налагают на них тяжелые оброки и обращаются с ними, как с военнопленными. — Вера Мадьяр огнепоклонническая 55. — Воюя со Славянами и добывши от них пленников, отводят они этих пленников берегом моря к одной из пристаней Румской земли, который зовется Карх 56. — Сказывают, что в прежние времена Хозаре, опасаясь Мадьяров и других соседних с землею своею народов, окапывались против них рвами 57. — А как дойдут Мадьяры с пленными своими до Карха, Греки выходят к ним навстречу 58. Мадьяры заводят торг с ними, отдают им пленников своих, и в замен их получают греческую карчу, пестрые шерстяные ковры и другие Греческие товары 59. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Chwolson_Dast/text5.htm Това е главата в която се описват славяните и земята на тези славяни (в случая става дума за така позната Великоморавия, важното тук е че "славяните" са народ. http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Russ/X/Chwolson_Dast/text6.htm тук са описани Русите

Ибн Даста - началото на 10 век.. Русь Русь имеет царя, который и полонят народ, который зовется хакан-русь. Они производят набеги на славян; подъезжают к ним на кораблях, выходят на берег и полонят народ, который отправляют потом в Хазеран8 и к болгарам и продают там... Ето нещо за руските роботърговци: http://www.hist.msu.ru/Byzantine/BB%2014%20%281958%29/BB%2014%20%281958%29%2052.pdf Не можах да намеря текстса на Масуди, които цитирах по-горе, но ето какво пише Иречек: "Според разказа на арабина Масуди (поч. 956 г.) у старите българи нямало ни златни, ни сребърни монети; всичко се изплащало с говеда и овце. В мирно време те продавали на гърците славянски момчета и момичета за роби в Цариград." В това което аз съм чел, Масуди пише "че при подписване на договорите българите подаряват на императора роби от славяните, или от друг подобен народ" А ето нещо за българската роботърговия със пленени византийски славяни и гърци ..Иоан Цхимиский използва в едно свое съчинение "българи" и "роботърговци" почти като синомими.. http://www.hist.msu.ru/Byzantine/BB%2014%20%281958%29/BB%2014%20%281958%29%2051.pdf За повече друг път!

"Гърците" идват от Магна Греция.. Всъщност името им идва от "там"..

Тезата не е моя. Според Клейн пеласгите са част от прототракийската общост, на ниво Urheimat..Казва, че пеласгите се заселват в гръцка (вече, или преобладаващо) Елада..(вижте последователността). Познатите Микенци са гърци по език, този факт не е в противоречие с тезата на Клейн, доколкото в тезата тези условно казано "прототраки" се заселват на предобладаващо гръцки по език Южни Балкани.. Логиката на Клейн тук следва явно (предполагам) факта, че микенците и прото-дорийците не са сходни като археологически култури. В действителност ако те бяха "башка" гърци (и едните и другите) - би следвало да имат сходства. (но те ги нямат..)

Не съм ти роб или слуга, можеш и сам да търсиш източниците, не е ли вярно? Ако ще се изживяваш като последна инстанция - аз съм против , защото не съм те оторизирал за да ми бъдеш "съдия" и да раздаваш разпоредби и заповеди какви източници да показвам да показвам, а и не смятам да те оторизирам..(И моля, много моля, не се опитвай да ми обясняваш защо аз трябва да ти представям източници) Обяснявам ти пак, а ти ако искаш - вярвай, ако искаш- недей, на мен ми е през "джоба" честно казано : Масуди пише и за подаряване на роби от българите на византийския император при сключване на договори ("роби от племето на славяните или друго подобно").. Пише и за роботърговията със славяни, осъществявана от русите по пазарите във Хазария (демек Крим) и Волжска България. И други автори пишат за нея.. Славянски наемници- войници, работници, служители, също има немалко количество във Византия, за което има източници.

Тук май се е заформила "македонска беседа" ..(македонците пропонират че протогърците са африканци, което е абсурд, защото гърците са ИЕ, а в Африка няма такива следи..) Между 2300-1600 г.пр.н.е. в посока от север на юг проникват индоевропейците, носещи култура от микенски тип. Те оставят т.нар.Ватинска култура, с локалните и подварианти: белегишка (Белегиш I), парачинска (Парачин I), жутобърдска (Жуто /Жълто/ Бърдо I) и бреничка (Бреница I) и са поддържали контакти с Древна Микена (пелазгите) до 12 в.пр.н.е., когато последната запада, пометена от нови завоеватели. Л.Н Клейн (едно от светилата на руската археология) предполага че прототраките,протохетите и протоелините образуват древна индоевропейска общност, отговаряща на археологичната баденска култура, като протоелините са били в най-близко съседство с протоиндоариите, т.е. най-източно локализирани. В резултат на неклокократни миграции протоелините се заслеват в най-южните части на Балканския п-в, асамилирайки местното доиндоевропейско земеделско население, паралелно с тях протохетите проникват в дълбочината на Анатолия. По-късно група прототраки (пелазгите) достигат до най-южните части на съвр.Гърция и поставят основите на Микенската култура. Последни фригите и дарданите проникват към Анатолия където дават началото на Троя и протоарменската общност, а в Континетална Гърция идват дорийците, родстевеници на древните македонци. (ЛК-ДМПИ). Според руския археолог прародината на фригите е Среднодунавската равнина, където техните предци формират археологичната култура на „полетата с погребалните урни”. Именно с тях се разпространява обичаят на трупоизгаряне.

А може просто някакво първо впечатление да е разпространено сред византийците и оттам да се е появила думата. Може думата да е паданала от небето, или по-скоро от Марс, и да няма нищо общо със славянски етноним, и гърците да са я харесали и да са решили да я ползват вместо дулос..М-да..много "логично". Нищо случайно няма на този свят.. Има си закони на природата (физиката), и един от тях звучи така: "нищо не се създава от самосебе си." Въпросът тук следва да е как неслучайно самоназванието на славяните е станала нарицателно (как е добило гражданственост и разпространие) за "роб", и в края на краищата е заменило думата "роб".. Ясно как: 1) робите в един период предобладаващо са славяни по корен. Има факти, както ти казах вече - немалката част от работниците и наемниците във Византия са славяни. "Работник", "служител" е дума със значение на "роб/раб" във старобългарския и в средногръцкия. Има и данни че робите (в случая говорим за типичните неволници) също са славяни (виж Масуди какво пише) 2)(Най- вероятно) тази връзка ("славяни", нарицателно и впоследствие синоним за роби) е е добила популярност вследствие на 1), и е започнала да се прилага за всички белокожи роби (вкл неволници, работници, слуги).. _______________ Ето ти доказателството на тезата "как самоназванието славянското самоназвание ‘словћне’ се е превърнало в гръзката дума (съотено латинската - заета от гръцки) за "роби"": Ако имаме пред вид нашето съвремие (около AD 2000), терминът “славянски” може да има само един смисъл: езиков. Група сродни индоевропейски езици (български, руски, полски, чешки, сръбско-хърватски и др.) се наричат общо в лингвистиката “славянски езици”. “Славяни” не може да означава нищо друго, освен хора, говорещи на някой от славянските езици. Ние, българите, сме славяни не защото сме братски народ с другите славянски народи (руси, сърби и др.), а просто защото говорим на един от славянските езици. Иначе, българският народ няма народи-братя. Само с македонците от така наречената FYROM сме ‘първи братовчеди’, защото техните дядовци са били българи. Други близки до нас народи няма. Вероятно, подобно е било положението и през периода AD 700-900. Значителна част от населението на югоизточна, централна и източна Европа е говорило на близки диалекти на един език, така че са се разбирали помежду си. Те обаче не са разбирали говора на техните близки съседи на запад – тях са ги нарекли ‘немци’ (‘нћмьци’), т. е. неми, не способни да говорят разбираемо. Себе си пък и другите, говора на които разбирали, са нарекли ‘словћне’, т. е. словесни. Поради това и езикът им е наречен ‘словћнъскъ’. (Извинявай, любезни читателю, но съм принуден тук и по-нататък да използвам една сръбска буква, защото българските комунисти през 1945 г. изхвърлиха от нашата азбука най-българската буква.) Да отбележим, че названието ‘немци’ съвсем не е прецедент. Например, древните гърци наричали всички други, чийто говор не разбирали, включително римляните, “β ά ρ β α ρ ο ι” (старогръцко произношение: бá рбарои, новогръцко: “варвари”), просто защото чуждата реч им звучала като “бар-бар”. Ние бихме казали “бър-бър” и съответно “бърборанковци”. И тъй, първият ни извод е, че думите ‘славяне’ и ‘славянски’ са възникнали като самоназвание на славяните и на техния език и по произход са си славянски думи. Произлизат от думата ‘слово’, а не от ‘слава’, и означават ‘словесни’. Във всички стари документи на славянски език, където тези думи се срещат, те са написани с ‘о’: ‘словћне’ и ‘словћнъскъ’. Тези думи възникват като опозиция (противопоставяне) на ‘немци’ и ‘немски’ и се пазят досега само там, където тази опозиция е актуална, т.е. там, където немците са съседи. Съвременните народностни названия на словенците (около Любляна) и на словаците (около Братислава), също са в подкрепа на гласната ‘о’. Стигаме до втория извод: в български и руски думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заемки. Оригиналите им (те би трябвало да бъдат ‘словене’ и ‘словенски’) не са се съхранили. С други думи, и българите, и русите векове наред не са знаели, че са ‘славяни’, с изключение може би на най-начетените (като Паисий Хилендарски). В съвременния руски език думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ (с гласни ‘а’ и ‘я’) са заети от полски през периода на полската културна (и политическа) доминация около AD 1600 наред с названието на града Париж и наставката ‘-ция’ (както в коллективизация и электрификация). В нашия език думите ‘славяни’ и ‘славянски‘ са заети от руски около AD 1850 наред с близо половината от речниковия състав на съвременния български книжовен език. "В славянския (и българския) превод на Светото Писание думата ‘раб’ (роб) се среща няколкостотин пъти. В оригинала на Новия Завет (около AD 100) и в гръцкия превод на Ветхия Завет (дело на 70-те тълмачи, около 285 BC) се срещат двете думи: 'δ ο ΰ λ ο ς' (буквално ‘раб’, сродно с 'δ ο υ λ ι ά' работа) и 'π α ί ς' (сродно с ‘дете’, сравни ‘педагогика’ и ‘педиатрия’), които Светите Седмочисленици превеждат като ‘раб’. Думата ‘σ κ λ ά β ο ς‘ (‘роб’ на новогръцки) не се среща. А в латинския превод на Светото Писание (дело на Свети Йероним, около AD 390) на тези места се използва думата ‘servus’ (буквално ‘слуга’; запомнете тази дума в множествено число: 'servi'). Явно, Свети Йероним не е знаел думите ‘sclavus’ или ‘slavus’ (‘роб’ на късен латински) и не ги е използвал. Просто тези думи са се появили по-късно, през периода AD 700-900." "За изкушените в лингвистиката читатели по-долу следва специално лингвистично приложение, където се показва: - защо гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (старогръцко ‘склабенои’, новогръцки ‘склавини’) и съкратеното (а може би и с презрителен оттенък, кой знае) ‘σ κ λ ά β ο ι’ представлява регулярното съответствие на славянското самоназвание ‘словћне’; - защо думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ не могат да бъдат нито оригинални (т.е. наследени) руски думи, нито наследени български думи; - как точно са заети думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ в руски от полски. Лингвистично приложение Тук ще бъде даден изчерпателен отговор на следните специфични въпроси от лингвистиката: - защо гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (старогръцко ‘склабенои’, новогръцки ‘склавини’) и съкратеното (а може би и с презрителен оттенък, кой знае) ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание ‘словћне’; - защо думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ не могат да бъдат нито оригинални (т.е. наследени) руски думи, нито наследени български думи; - как точно са заети думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ в руски от полски. Най-напред ще изясним въпроса със съгласната ‘κ’ в гръцките ‘σ κ λ α β ή ν ο ι ’ и ‘σ κ λ ά β ο ι ’. В латински и двете форми ‘sclavi’ и ‘slavi’ (със и без ‘κ’) са възможни, като формата с ‘κ’ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без ‘κ’ (‘slave’), а в останалите европейски езици – формата с ‘κ’. За античния и средновековния период на гръцкия език важи следното правило: за всяка заета в гръцки език дума трябва да съществува по-стара гръцка дума с идентично начало. Пример 1. Старославянското име на град София ‘Срћдьць’ (Средец) иначе би трябвало да се предаде на гръцки като ‘Σ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Срядица’), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнете също така старославянското ‘срћда’ и новобългарското ‘сряда‘). Обаче в гръцки няма дума, започваща със ‘Σ ρ’. Затова ‘Срћдьць’ се предава като ‘Τ ρ ι ά δ ι τ σ α’ (‘Трядица’), понеже думи, започваща със ‘Тρ’ в гръцки език има: ‘τ ρ ι α ν τ ά φ υ λ λ ο ν’ (тряндафило, трендафил, роза). Пример 2. В гръцки няма и думи, започващи със ‘Σ λ’. Има такива със ‘Σ κ λ’: ‘σ κ λ ή ρ ω σ ι ς’ (склероза, втвърдяване). Затова в гръцки думата ‘словћне’ се възприема като ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (склавини) или съкратено ‘σ κ λ ά β ο ι’ (склави) със съгласната ‘κ’. Другите съгласни са си ясни. Славянското ‘в’ се предава с гръцкото ‘β’, което наистина преди AD 400 се е четяло ‘б’, но по онова време (AD 700-900) вече се е четяло ‘в’. Пък и изобщо няма друг начин да се предаде славянското ‘в’ на гръцки, освен като ‘β’, както и да се произнася това ‘β’. След като изяснихме въпроса със съгласните, да преминем към малко по-трудната тематика за гласните звукове. Напоследък най-вече в Русия (и изобщо в бившия Съветски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се преобръщат традиционните ни представи за историята. Повече от половината от техните аргументи се основават обаче на две лингвистични твърдения, изначало порочни: ‘гласните звукове нямали никакво значение’, а и ‘редът на съгласните също нямал значение’. По тези правила, според тях, например думата ‘македонски’ произлизала от ‘командоски’ и възникнала просто от факта, че Александър Велики събрал ‘команда’, т.е. армия. Навсякъде, където тази армия се установявала, земята можело да бъде наречена Македония (т.е. земята на командата). Така те обясняват историческия факт, че с името Македония през вековете са били означавани различни области, т. е. Македония се е местела. В същност, известни са само две локализации на Македония: около Солун (антична и съвременна) и около Одрин (средновековна). Връщайки се към нашите проблеми, нека все пак да отбележим, че във всички съвременни и древни езици и гласните, и съгласните, и техният ред са все от значение. За всяко изменение лингвистиката търси обяснение, а често на нея й се удава и да формулира правила (както цитираното по-горе правило за заемките в гръцки). Обикновено се предполага, че в ПИЕ (праиндоевропейски), езикът, от който са се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и някои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’. Такова е например положението в старогръцки и латински. Казваме, че краткото ‘е’ и дългото ‘е’ са се различавали по количество, а краткото ‘о’ и краткото ‘а’ са се различавали по качество. С други думи, съществували са пет възможни ‘качества’ и две ‘количества’ на гласните звукове. И качествата, и количествата са били от значение за езика. Цялата древна гръцка и латинска поезия обаче се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първите предкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двете ‘количества’, краткото и дългото, на едно ‘качество’ била предвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърците поизменили азбуката си: с буквите ‘ε’ (епсилон) и ‘ο’ (омикрон) започнали да означават само кратките ‘е’ и ‘о’; дългото ‘е’ започнали да означават с буквата ‘η’ (ета или ита), която пък римляните продължили да употребяват със старото й значение ‘h’ (леко х); а за дългото 'о' гърците измислили нова буква 'ω' (омега) и я наредили на края на азбуката си. Кратките и дългите варианти на ‘а’, ‘и’ и ‘у’ гърците продължили да означават с една буква (‘α’, ‘ι’ и ‘υ’). По-нататък развитието на тези пет чифта гласни в гръцкия език е следното: някъде около AD 450 дългите и кратки гласни престанали да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото ‘е’, означавано с буквата ‘η’ (ета), което преминало в ‘и’ (затова и буквата започнала да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото ‘и’, означавани с буквата ‘ι’ (йота). Така се стигнало до днешното състояние на гръцкия език, където има пет качествено-различни гласни ‘е’, ’о’, ’а’, ’и’ и ’у’ без различие по количество. Това е било състоянието и през периода, който ни интересува (AD 700-900). За разлика от гръцки език, в праславянски и прагермански кратките и дългите варианти на една гласна никога не съвпаднали. Различието по количество се държало здраво и преминало в различие и по качество. Целенасочено ще разгледаме само развитието на ‘е’, ’о’, ’а’ в славянски. Случаят с краткото ‘е’ се дава само за пълнота, понеже е прост: то си останало и досега ‘е’. Сравнете, например, следните няколко думи, в които първата гласна съответства на старото кратко ‘е’: ‘седем’ и ‘десет’ (български), ‘έ π τ ά’ и ‘δ έ κ α’ (гръцки), ‘septem’ и ‘decem’ (латински), ‘seven’ и ‘ten’ (английски). Случаят с дългото ‘е’ обаче е сложен и си остава сложен в българския език и досега. През периода AD 700-900 дългото ‘е’ вече се е различавало от краткото ‘е’ и по качество. Затова Светите Седмочисленици са изнамерили отделна буква ‘ћ’ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото ‘е’ (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различните славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянските диалекти са се делели на две основни групи, които основно ще наречем широки и тесни. В широките диалекти (старобългарски, старополски) дългото ‘е’ (ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) ‘е’. Наподобявало е ‘я’. В тесните диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) пък дългото ‘е’ се е произнасяло по-тясно (по-затворено) от обикновеното ‘е’. Клоняло е към ‘и’. В съвременния украински език например то си е станало ‘и’. В руски разликата в произношението между ‘е’ и ‘ћ’ се пази докъм AD 1700, след което ‘ћ’ се изравнява с ‘е’. А през AD 1918 болшевиките премахват буквата ‘ћ’ от руската азбука. Във връзка с дългото ‘е’ (буквата ‘ћ’, ятовата гласна) можем да направим следния извод: Няма нито един случай в руския език, когато в наследена дума дългото праславянско ‘е’ днес да има широко произношение. Случаят с думата ‘славяне’ (старославянски ‘словћне’) би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наследена в руски. Но не е. Тя е заета от полското ‘sł owiane’ (словяне), където се среща характерният за полски език широк изговор на ятовата гласна. Допускането, че съвременният български език е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, също би ни озадачило. Да забележим, че ‘я’ в тези думи не се променя, a за нормативния български език би трябвало да се очакват формите ‘словенин’, ‘словени’, ‘словянка’, ‘словенки’, ‘словенски’, ‘словянска’, ‘словянско’, ‘словенски’, а пък в Западна България: само формите с ‘е’. Така че българският език също така не е наследил думите ‘славянин’ и ‘славянски’, а ги е заел от руски. А защо пък русите заемат полското ‘sł owiane’ (словяне) във вида 'славяне', т. е. с първа гласна 'а' вместо оригиналното 'о'? Има поне три причини за това. Първо, повечето руси не могат да произнесат 'о' в неударена позиция – произнасят го като ‘а’. Второ, по-начетените от русите може би са знаели, че на латински и гръцки първата гласна е ‘a’. А защо това е така, ще обясним по-нататък. Трето, на средно-начетените руси им правело впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означните така думи са хипотетични]: Висок стил .............. Разговорен стил (южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски _______________.... _________________ ......_______ крава....................... корова ....................... krowa прах......................... порох ........................ proch глад......................... голод ......................... gł ó d глас.......................... голос ......................... gł os хлад......................... холод ........................ chł ó d млад......................... молод(ой) .................. mł ody власы....................... волосы ...................... wł osy глава........................ голова ....................... gł owa слама........................ солома ....................... sł oma [славяне?!]................[соловяне?!].. ............... sł owiane И въз основа на тази таблица са ‘изчислили’, че на висок стил (черковно-славянски) трябва да се казва ‘славяне’. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсеместно, понеже има и много думи, сред които е и думата ‘слово’, които не се изменят: Висок стил .............. Разговорен стил (южно-славянски) .. (източно-славянски) ..... Полски _______________.... _________________ ......_______ брат ....................... брат ............................ brat гроб ....................... гроб ............................ gró b право ..................... право ......................... prawo прост ...................... прост(ой) .................... prosty слава...................... слава .......................... sł awa слово ..................... слово .......................... sł owo словћне..................[словене]............ ........... sł owiane Да отбележим, че словенците (живеещи около Любляна) и словаците (живеещи около Братислава) казват ‘глас’, ‘глава’ и ‘слама’ (по южно-славянски маниер), но са съхранили правилната форма на ‘словћне’ с гласната ‘о’. За пълнота да обясним, че думите ‘крава’, ‘глава’, и т. н. се изменят в различните славянски диалекти, понеже в праславянски са звучали ‘корва’, ‘голва’, и т. н. А ‘слово’ си е било ‘слово’. Дотук разгледахме съдбата на праславянските кратко и дълго ‘е’. Сега ще преминем към гласните ‘о’ и ‘а’. Четирите гласни в ПИЕ (кратки и дълги ‘о’ и ‘а’) са се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и латински. Видяхме, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и също така прагермански) обаче става нещо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сиреч, кратките гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една кратка гласна и дългите гласни ‘о’ и ‘а’ се сливат в една дълга гласна. Останали са една кратка гласна ‘о/а’ и една дълга гласна ‘о/а’, които в началото не са се различавали помежду си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време е акането в руски: и досега русите не различават по качество ‘о’ и ‘а’ в неударена позиция. През периода AD 700-900 кратката и дългата гласна ‘о/а’ започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на ‘о’, а дългата – на ‘а’. Различието им по количество пък постепенно избледнява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия език имаме две гласни ‘о’ и ‘а’, добре различими по качество, но съвсем неразличими по количество. Светите Седмочисленици (около AD 865) са уловили тенденцията. За дългата гласна ‘о/а’ те са използвали буквата ‘а’, понеже я чували наистина като ‘а’. За кратката гласна ‘о/а’ е трябвало да използват друга буква. Те сполучливо са избрали буквата ‘о’, защото кратката гласна ‘о/а’ все повече се доближавала до гръцкото ‘о’. Доближавала се, обаче все още била доста по-широка. И гърците, и романски (латински) говорещите, и маджарите през периода преди AD 900 възприемали славянската кратка гласна ‘о/а’ по-скоро като ‘а’. Вярно е и обратното: славяните възприемали чуждото ‘о’ по-скоро като ‘у’, а краткото ‘а’ от гръцки и латински възприемали като ‘о’. Да приведем някои примери: ‘π ά π α ς’ (гръцки), ‘papa’ (латински), ‘поп’ (български и руски) – кратко ‘а’ в ‘о’; ‘basilicum’ (латински), ‘босилек’ (български) – пак кратко ‘а’ в ‘о’; ‘Calenda’ (латински), ‘Коледа’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, крайно дълго ‘а’ в ‘а’; ‘altar’ (латински), ‘олтар’ (български) – начално кратко ‘а’ в ‘о’, второ дълго ‘а’ в ‘а’; ‘Θ еσ σ α λ ο ν ί κ η’ (гръцки), ‘Солун’ (български) – изпусната първа сричка, после кратко ‘а’ в ‘о’, гръцко ‘о’ в ‘у’; ‘Загора’ (български), ‘Ζ α γ α ρ α’ (гръцки) – от славянски ‘о/а’ все към гръцко ‘α’; ‘двор’ (славянски), ‘udvar’ (унгарски) – славянското ‘о’ в унгарско ‘а’; и накрая: ‘словћне’ (славянски), ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ (гръцки) - славянското ‘о’ в гръцко (кратко) ‘α’, славянското дълго ‘е’ (‘ћ’) в старогръцко дълго ‘е’ (‘η’) или в новогръцко ‘и’, ако е възприето от тесно-езични славянски диалекти (вж. по-горе), какъвто вероятно е случаят. И тъй, в настоящото приложение показахме, че думите ‘славяне’ и ‘славянски’ са възникнали като самоназвание на славяните и на техния език и по произход са си славянски думи. Произлизат от думата ‘слово’, а не от ‘слава’, и означават ‘словесни’. Наистина, думите ‘слово’ и ‘слава’ са сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900). В български и руски думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заемки, оригиналите им не са се съхранили. В съвременния руски език думите ‘славяне’ и ‘славянски‘ са заети от полски. В нашия език думите ‘славяни’ и ‘славянски‘ са заети пък от руски. Показахме също така, че гръцкото ‘σ κ λ α β ή ν ο ι’ и съкратеното ‘σ κ λ ά β ο ι’ представляват регулярното съответствие на славянското самоназвание. ____________ Айде стига толкова.

"negro" не се използва никъде в официалните документи поне от преди 30 години за обозначване на чернокожи, поради причина че навява спомени и връзки за робския статут и произход на предците на чернокожите североамериканци.. Анджък.. и не съвсем. В началото на 90 години година думата става табу. Единственото място където думата присъства като допълнение към "черни, афроамерианци, или негри" е "Despite public outcry, the U.S. Census still includes the word Negro, because many older people still use it." Аз не смятам така.

И, какво "и"?

В щатите "негър" има пежоративно значение на роб, ясно защо..Защото североамериканските роби са с произход от Нигерия - Западна африка. Ето тук пише: by ERNIE SMITH , KAREN CROZIER Abstract The December 18, 1996 resolution of the Oakland Unified School District Board officially recognizing Ebonics as an African Language System, and not a dialect of English, sparked anew much debate concerning the speech and language of African American people. In the aftermath of the resolution passed by the Board, due in part to some abstruseness in the wording, a considerable amount of confusion and controversy emerged. A great deal of the confusion had nothing to do with the abstruse wording, but rather, was due to the popular press and media's misapprehension and use of the appellation "Ebonics" as being a synonym for the phrase or appellation "Black English ". As an African centered term that legitimizes the language of Black Americans as an African based linguistic system, rather than allowing the deviancy model to persist, this article traces the true origin and meaning of the term Ebonics. In this article it is posited by the writers that inherent in the very use of the phrase "Black English" there is a tacit inference that the language being discussed is a variant of English and hence that, there is, ipso facto, a genetic kinship between "Black English" and the Germanic language family to which English belongs. The writers contend that since Ebonics was not coined as a synonym for the appellation "Black English" and when it is used as such those who do so reveal an ignorance of the in fact origin and meaning of the term "Ebonics" that is so profound their confusion is pathetic. Introduction The features of the language of Black or African Americans, i.e., United States slave descendants of West and Niger-Congo African origin, has been recognized, described and discussed for several decades. When an exploration is made of the literature on the language of slave descendants of African origin it will be found that the appellation "Black English" is a post 1950's label. This is because, prior to the 1950's Blacks in America were not referred to as "Blacks". Prior to 1950 the most prevalent term used to designate the race of United States slave descendants of African origin was "Negro". Thus, in the pre-1950's literature on the language of the descendants of African slaves, the appellation used to designate their language was "Negro English", "The Negro Dialect", "Negro Speech", Non-standard Negro English or Negro Non-Standard English and "Nonstandard Negro Dialect" etc. (Defrantz, 1975) In the late 1950's, during what is commonly called the civil rights era, the appellation used for the language of the descendants of African slaves changed. United States slave descendants of African origin began to call themselves "Black" and the word "Black" became acceptable. With the widespread acceptance of the word "Black" there was, in the literature on the language of the descendants of African slaves, a concomitant substitution of the word "Black" for "Negro" in front of the word "English". Throughout the 1960's and on into the 1990's, although the appellations "Vernacular Black English", "Black Vernacular English", "Black English Vernacular" and more recently "African American Vernacular English" have gained some popularity, the most prevalent phrase used is "Black English". What is Black English? In the 1970's and in the 1980's several books appeared on the language of slave descendants of African origin with "Black English" as their title. To name but a few, there is Black English: Its History and Usage in the United States (Dillard, 1972), Black American English: Its Background and Its Usage in the Schools and in Literature (Stoller, 1975), Black English: A Seminar (Harrison & Trabasso, 1976) and Black English: Educational Equity and the Law (Chambers, Jr., 1983). Conspicuously, in none of these works is there a phrase that explicitly defines "Black English". Presuming, inherently, by the very use of the word "English" that the language of slave descendants of African origin is a variant of "English", the inference is also made that, being a dialect of English, there is a genetic kinship between "Black English" and the Germanic language family to which English belongs. The fact is, from a comparative or diachronic, i.e. historical linguistic perspective, in terms of the "base" from which the grammatical features of Black English derives, nothing could be further from the truth. In a search of the literature on "Black English" in an attempt to find the empirical data that undergirds the view that the language of African Americans is in fact a dialect of English, it was discovered that, ...

Ох.. аз пък искам да ми отвори парашута с Инчето от Констанца, ама като си нямам късмет Нищо лично към братята ромъни, и власи, просто ми е симпатична Инчето..

Имам разбирането, че в този форум не пишат македонски българи (с корени от Македония)..Мисля, че няма да получиш отговор тук...Има други форуми, в които пишат такива българи, хора с много познания за историята на Македония, и с познания за историята на македонските българи.(abv.bg е такъв) Статията в Уикипедия, в която се пише за македонски преселници в Осойца, е дословно преписана от селския сайт. ..Иначе, намерих само това.. Ще се радвам ако ти е полезно по някакъв начин: http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%92+%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%B8+%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8+%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B0+%D0%B2+%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+80-%D1%82%D0%B5+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%8F+%D0%B2%D0%B5%D0%BA+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Спорът или дискусията които провеждаме с теб, е с отправна точка, или теза "напредъка на народа - икономически духовен и културен през късния османлък, след като на българите е разрешено да търгуват " или уточнявам : "по времете около и след танзимата"..А честно казано, изобщо не ме интересува дискусия, в които ще си показваш наяве фиск-идеите ти за насилия (сексуални и други)- които съм се убедил че ги имаш в достатъчно количество и разнообразие.. ---- Ше ти напомня нещо.. (ако случайно друг път се опитваш да защитваш тезата си "кой е най-по-насилен"): 1) В България през 19 век, и в Македония - в началото на 20 век, се извършват най-големите въстания на българите срещу османците (най-големите в цялата късна история на българите под/при османското владичество). Реципрочните репресии и насилия са много големи.. 2) Хората в Русия се избиваха взаимно, или от управниците си - като овце в скотобойна, горе-долу през половината от целия 20 век, т.е откакто отхвърлиха цезаря си...За какъв напредък може да се говори на този народ под/при управлението на цезаря му и феодалите му, макар и носещи руски имена? Ти на това напредък ли му казваш?

1) Колкото и университета да е имало в Русия, населението в Русия е масово бедно и неграмотно, защото е крепостно (има този полу- или изцяло робски статут и положение) .. Може да прочетеш какви са записките на един руски офицер през 1877 година върху бита на българите, и сравненията му с този на русите...Може да прочетеш и какво пишат руските интелигенти (Менделеев) за руските селяни ("бедност" и "невежество"..) Руският народ е абсолютно (погледнато статистически) необразован поне до 1856 г. Като казвам "абсолютно необразован" имам в предвид, че в началните училища по данните от 1856 година са записани ..0,75% от населението в Европейска Русия.(Не включвам тези ученолюбиви русначета, които са се обучвали в къщите си) Източникът е цитиран тук, на страница 5-та: http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:yGhhAxQ-q7cJ:www.econ.barnard.columbia.edu/~econhist/papers/Nafziger_SchoolsPaper_May2009%2520b.pdf+%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%B2+%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7+19+%D0%B2%D0%B5%D0%BA&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj8JuvXJOEFh7HXKQN5NJacO3KQ5lyiXMv_yZtVFbqMlnBwFfv3N3VGkeJSbWX2WS68MlwblMOOUrqH97CfdM4xk7fQbv6bG99l8qSfH_yNGHv6z0xvnjfKGbWpYN9pQPBtVoRi&sig=AHIEtbR5NBXimifBouYc-o4wWT88yCmxHA 2) Голямата маса население от неруски произход (всъщност цялото селско неруско на изток от Волга, изкючваме едиснствното чувашко училище, открито в 19 век), няма никава възможност за образование и е абсолютно неграмотно (0,0%) - защото липсват училища, преподаватели, и език/писменост, чрез които то да бъде обучавано. Голямата част остава толкова неграмотно до чак 20-те години на 20 век, колкото е било неграмотно и преди това.. 3) уж хилядите руски училища може и да излезнат по-малко от българските, постороени и действащи през 19 век (включвам и килийните такива)..Ама не ми се чете сега онази монография.. Ето и официални данни за българското образование.. "..Създават се килийни училища, доминиращи в просветния живот на българите до 30-те години на 19 век. Заражда се револиционно виждане за мястото на просветата в живота на народа. --- Новобългарска просвета и образование 1835 - 1878 г. Демократично по характера си, българското възрожденско училище мери ръст с европейските, издържа се от народа и служи на национално-освободителната идея. До Освобождението в България има 1500 основни, 50 мъжки класни, 20 девически класни училища, 3 гимназии и 4 специални училища." "Изкуството достига небивали висини - вижте Санк Петербург, дворците, Ермитажа, вижте Москва - Третяковската галерия, Купеческия дом срещу Кремъл, Охотный ряд, Стария Арбат;" Изкуството не е достъпно за крепостните, т.е за 90-95 процента от народа; Това изкуство, също, не произтича от напредъка на този народ. т.е. на крепостните.. Да твърдим обратното, означава да твърдим нещо логически абсурдно.. Страната разполага с достатъчно развита индустрия, мрежа от ж-п линии и т. н. Колко "достатъчна"? Ако направим сравненията то тя ще може ли да сравни като параметри (например като относителен дял на човек, процент на заетост в индустрията) с тези които имат Османците?.. Говорим за народа в общостта му, а не за "страната"..Народът в Русия, преди "Освобождението му" е закрепостен, неинициативен, немотивиран, подтиснат, дискримиран и отдалечен диаметрално спрямо висшите класи, като икономическо благосъстояние и възможности за развитие; и е с много слаба грамотност - подобна на тази която са имали българите в 17 век.. А в България, епископ Софронии Врачански трепери и се крие от някакъв миризлив мангал, защото оня му имал зъб, че венчал една българка, дето мангала много искал да такова............. ..Имах в предвид времето около и след след танзимата/хатишерифа/, и реформите, които позволяват търговията.. Много сме били дръпнале. Няма що! И все по- шъ дърпаме с такива "мислители"............. Мислители разни..Няма що, толкова дръпнахме като се водихме по акъла на плеядата руски "мислители" от 20 век,.. че все още не сме излезнали.. от блатoто