nik1

"По времето на "късния османлък" (19 век) в Русия функционират 5 научни академии 30 университета на европейско равнище, хиляди училища, дори и за децата на най-бедните." М-да, на това му викам проруска пропаганда, прочетена от руски официален източник: демагогско-патриотична и в някои части грубо невярна.... 1) Колкото и университета да е имало в Русия, населението в Русия е масово бедно и неграмотно, защото е крепостно.. Може да прочетеш какви записките на един руски офицер през 1878 година върху бита на българите, и сравненията му със този на русите. Може да прочетеш и какво пишат руските интелигенти като Менделеев за руските селяни ("бедност" и "невежество"..)...Руският народ е абсолютно (погеднато стаистически) неграмотен поне до 1856 г. Като казвам "абсолютно" имам впедвид че в началните училища по данните от 1856 година са записани ..0,75% от населението в Европейска Русия. Източникът е цитиран тук, на страница 5: http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:yGhhAxQ-q7cJ:www.econ.barnard.columbia.edu/~econhist/papers/Nafziger_SchoolsPaper_May2009%2520b.pdf+%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82+%D0%B2+%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7+19+%D0%B2%D0%B5%D0%BA&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj8JuvXJOEFh7HXKQN5NJacO3KQ5lyiXMv_yZtVFbqMlnBwFfv3N3VGkeJSbWX2WS68MlwblMOOUrqH97CfdM4xk7fQbv6bG99l8qSfH_yNGHv6z0xvnjfKGbWpYN9pQPBtVoRi&sig=AHIEtbR5NBXimifBouYc-o4wWT88yCmxHA 2) имаме маса население от неруски произход (всъшност цялото селско неруско на изток от Волга), което няма никава възможност за образование е абсолютно неграмотно - защото липсват училища, преподаватели и език, на които да бъде обучавано. Голямата част остава толкова неграмотно до чак 20-те години на 20 век, колкото е било неграмотно и преди това.. 3)уж хилядите руски училища може и да излезнат по-малко от българските, постороени и действащи през 19 век (включвам и килийните такива)..Ама не ми се чете сега онази монография.. "Изкуството достига небивали висини - вижте Санк Петербург, дворците, Ермитажа, вижте Москва - Третяковската галерия, Купеческия дом срещу Кремъл, Охотный ряд, Стария Арбат;" Изкуството не е достъпно за крепостните, т.е за 90-95 процента от народа; Това изкуство,също, не произтича от напредъка на този народ. т.е. крепостните (да твърдим обраното би било логически абсурд) Страната разполага с достатъчно развита индустрия, мрежа от ж-п линии и т. н. Колко "достатъчна"? Ако направим сравненията то тя ще може ли да сравни като параметри (например като относителен дял на човек, процент на заетост в индустрията) с тези които имат Османците?.. Говорим за народа в общостта му, а не за "страната"..Народът е закрепостен, неинициативен, немотивиран, подтиснат, дискримиран и отдалечен диметрално спрямо висшите класи, като икономическо благосъстояние, и неграмотен.. А в България, епископ Софронии Врачански трепери и се крие от някакъв миризлив мангал, защото оня му имал зъб, че венчал една българка, дето мангала много искал да такова............. Имах впредвид времето около и след след танзимата/хатишерифа/, и реформите, които позволяват търговията.. Много сме били дръпнале. Няма що! И все по- шъ дърпаме с такива "мислители"............. Мислители разни..Няма що, толкова дръпнахме като се водихме по акъла на плеядата руски "мислители" от 20 век,.. че все още не сме излезнали от блатoто

Точно това казвам и аз, и напомням да не се държим като адвокати, защото тук е форум история, в които се обсъждат и дискутират мнения, а не се обсъждат и разглеждат доказателства по смисъла, които се приема, че те трябва да имат в съдебната зала. Пак казвам в този смисъл - корумпираме дискусията с този си стил. Защо ли? Защото доказателства, които се искат в съдебната зала, или които страните не могат да оспорят, или да оспорват с години (тук нямаме тези години!)- тук може и изобщо да не съществуват.. Пак питам - имаш ли теза? Ако нямаш такава, смятам дискусията с теб по този въпрос за изчерпана, а ти си продължавай както искаш.Аз няма да ти отговарям.. Имам по-сериозни заминания и ангажименти от това да споря безсмислено с адвокат, който няма теза или виждане по въпроса (това е моето мение, погеледнато от моя страна - обективно веярно или не, не знам), освен виждането и намерението да опонира и корумпира (по адовкатския си маниер) тезата на опонента..Предполагам, защото (това пак е виждане от моя страна), че тази теза засяга по-някакъв начин (в смисъл засяга честолюбието, гордостта)на този човек или по-просто казано: "не му импонира".. противна му е.. Отговарям за последно, защото мисля че не разбра част от по-горе написаното.. (Повтарям) Думата "Негър" е нарицателно за "роб".. Произлиза от "нигерийци - хора от Нигерия", по-горе съм обяснил връзките. Това е.. Лек ден ти желая..

Ти имаш ли някаква различна от предложената теза? Ако нямаш такава, защо не кротнеш малко? --- Питаш за доказателства? И аз да те попитам тогава в твоя стил: А има ли доказателства че ти например не биеш кучето на съседите си (или - твоето, ако имаш такова)? Не се сещащ колко е нелеп въпроса ти..Не знам дали има за "доказателства" от свидетели, или за текст, в които някои си е направил труда да напише например "че думата sclavi произлиза от гръцкото наименование на славяните, защото.. така и така" (а сигурно ти щеще да искаш доказателства "че има такъв автор", доказателства че "го е написал наистина", "че го видял с очите си" и изобщо "доказателства" на "доказателствата" и т.н...Само че тук е форум история, а не е съдебна зала..Напомням ти го отново, за да не забравиш Какво имаме: Имаме аналогии.. Например: "джанака", което се носи на краката - произлиза от японци, япония..(Питам все пак - ще ти трябват ли докателства за последното ? имаме "негър", нарицателно за роб, означава "хора от Нигер","Нигерия", мястото от където са докарани; "Нигер"(nger) е африканска дума и произлиза от туарегското "gher n gheren"- "река на реките".. това е засега.. ако имаш някава теза - ще се радвам да я чуя..

На арабски "роб" е "абд"..Отук е и името Абдул (роб.. ама на Аллах)...Имаме латинските "servi", или гръцките "douloi" (мн.числа).. "В славянския (и българския) превод на Светото Писание думата ‘раб’ (роб) се среща няколкостотин пъти. В оригинала на Новия Завет (около AD 100) и в гръцкия превод на Ветхия Завет (дело на 70-те тълмачи, около 285 BC) се срещат двете думи: 'δ ο ΰ λ ο ς' (буквално ‘раб’, сродно с 'δ ο υ λ ι ά' работа) и 'π α ί ς' (сродно с ‘дете’, сравни ‘педагогика’ и ‘педиатрия’), които Светите Седмочисленици превеждат като ‘раб’. Думата ‘σ κ λ ά β ο ς‘ (‘роб’ на новогръцки) не се среща. А в латинския превод на Светото Писание (дело на Свети Йероним, около AD 390) на тези места се използва думата ‘servus’ (буквално ‘слуга’; запомнете тази дума в множествено число: 'servi'). Явно, Свети Йероним не е знаел думите ‘sclavus’ (‘роб’ на късен латински) и не ги е използвал. Просто тези думи са се появили по-късно..."

Хайде да престанем с тези номера на кръстосани разпити, става ли? ..Ако пък си решил да я караш така - тогава и аз да започна да те разпитвам (кръстосано), например с въпроса "Ами склавини ли са се наричали, според теб робите в античния Рим и в античната Гърция"? Няма защо да ме разпитваш, след като сам можеш да видиш как са се наричали робите във Рим и Гърция (друг е въпросът че в тази тема беше написано вече как се наричат)... На арабски "роб" е "абд"..Отук и името Абдул (роб.. ама на Аллах)...Това стига ли ти.. или искаш да говорим за латинските "servi", или гръцките "douloi".. "В славянския (и българския) превод на Светото Писание думата ‘раб’ (роб) се среща няколкостотин пъти. В оригинала на Новия Завет (около AD 100) и в гръцкия превод на Ветхия Завет (дело на 70-те тълмачи, около 285 BC) се срещат двете думи: 'δ ο ΰ λ ο ς' (буквално ‘раб’, сродно с 'δ ο υ λ ι ά' работа) и 'π α ί ς' (сродно с ‘дете’, сравни ‘педагогика’ и ‘педиатрия’), които Светите Седмочисленици превеждат като ‘раб’. Думата ‘σ κ λ ά β ο ς‘ (‘роб’ на новогръцки) не се среща. А в латинския превод на Светото Писание (дело на Свети Йероним, около AD 390) на тези места се използва думата ‘servus’ (буквално ‘слуга’; запомнете тази дума в множествено число: 'servi'). Явно, Свети Йероним не е знаел думите ‘sclavus’ (‘роб’ на късен латински) и не ги е използвал. Просто тези думи са се появили по-късно..."

Всъщност в ромънския език славяните са назовавани с думите "шкеи", "шка", която дума е близка до шиптарската форма "шкин"....Имаме албанската поговорка „Ска нурджон! Йе врау ньи шкин”: ("Нищо не значи, убит славянин").. ..Думата мисля, или е преминала в албанския от някои език, и съответно от албанския език е навлезнала в езика на праромъните, или се е случило обратното - от усл. "праромънския" език е навлезнала в алабанския език.. (Това предположение, без да съм специалист, ми се струва по-вероятно, отколкото алтернативното: че двете думи са се развили независимо една от друга в този си близък вид, например от някаква латинска или гръцка форма за "роб" или "славянин", или - от собствената славянска/българска форма за "славянин"..) Предпочитанията ми са към виждането, че произходът на днешните ромънци следва да се търси на юг от Дунава.. (например в пределите на Стара/Велика Влахия).. Отчитам и факта за наличие на немалък брой (други), според лингвистите, общи думи в румънския и албанския език..

По-скоро, "власи" е наименованието на източнолатиногласните при славяните и гърците (поне)..Екзонимът "власи" означава латинската езичност,.. и по изключение е нарицателно наименование(в източна и централна Европа) за пастирски общости и пастири.. "Ромеи" са гърците ("гърци" пък е екзоним, с латински произход, за наименование на елиногласните) и останалите поданици на василевса: "ромеи" (римлянин) е политонимно име....Съмнявам се, че власите като общост в средновековието, са имали някакво "политонимно" самосъзнание ,предпочитания, т.е че са се припознавали като "римляни", (изключвам аромуните)..Може би, част от тях са имали някакви предпочитания към България, по време на началния период на Второто Българско Царство..Асеневци успяват да ги мотивират .. главно с надъхване,.. и с дяловете от плячката от войните срещу латините и ромеите..

Как разбра че етносът е наречен със социално правен термин? Извинявай, но на това се му се казва по дефиниция "демагогия": измисляш ли нещо, (някаква връзка), което никои от опонентите (условно казано опонентите) не го е пропонирал, и казваш че не е вярно ("трудна работа") това което те уж са пропонирали.. Това някакво професионално изкривяване ли е при теб? Изрично и многостранно е обяснено как и защо от пищещите тук (в различни препратки) етносното име става наричателно за "категория" ( не обратното, което ти внушаваш!), и всички съобщения и акценти са само в тази насока.. В тази връзка: констатирам отговорно, че не уважашваш пишещите (а етично се изисква трябва да е обтратното, защото си модератор, а не дерибей, или прокурор във форума!)..

"нормална политическа система"? Като на русите през 20 век? Или като сърбите през 20 век, или на гърците - непосредствено след втората световна война? Ресурсите на русите са и сега са в една малка управляваща прослойка (в корпорациите, отдалечени от народа)..Колкото и ресурси да имат, те са по-бедни и по-зле живещи като народ (това са статистически) от нямащите нищо (освен лалета) холандци, или от имащите ледници, скали, и гейзери... исландци.. ---- Май трябва да пусна теза: какво би станало ако Аспарух беше загубил и българите се насочили бяха към северна Европа.., или към Якутия. Супер! (както казва Глишев).

Как разбираш какъв е бил "характерът на народа" в 14 век? И ако е вярно това което казваш - следва ли според теб, че вследствие на такава тенденция е трябвало да окачваме революция в България в 14-15 век?

The "British Empire" was not a de jure entity (like the German Empire, Austrian Empire, Russian Empire, or Japanese Empire), since Britain itself was a kingdom (the "United Kingdom" of Great Britain and Ireland, or Northern Ireland in 1937). One British possession, however, was an empire, namely India. Queen Victoria became "Empress of India" in 1876.The "British Empire" usually means, however, not something in relation to the Empire of India, but the whole of British colonial possessions spread around the world. As an "Empire" this does not look much like Rome, China, or Russia, which were geographically continguous, with simple, continuous borders. Да, наистина ли е правилно да се нарича Британия - "Британска империя"? ...Интересното в случая с Индия, е че Индия не заявоювана с военна сила, а присъединена към Британия - без използване на сила и военни средства..

В Османската Империя няма роби-данъкоплатци, приятелю (и изобщо не позната такава категория като "роби-данъкоплатци"). Има роби, които са само роби, но това са длъжници, и хора взети като военна плчка..С "рая" се означават ниските социални категории хора (т.е народа, данъкоплатците), и тук става дума както за християни, така и за мюсюлмани (ах каква изненада). Българите имат права (друг е въпросът че им се нарушават), в същото време са диксриминирани спрямо мюсюлманите..И в този смисъл - не са "роби".

Не съм убеден че наричателното е навлезнало в латинския едва в десети век /края на десети век/ - каквото и да са написали в тази енциклопедия, и също че тази случка е причината за навлизане на това име* в латинския. Защо ли: Сигурно е, че в арабския език това нарицателно е навлезнало от гръцкия език поне 200 години по-рано.. В десети век при арабите това нарицателно се е наложило, и вече се изоползва от арабите (арабоезичните автори) както за описанието на робите, продавани по пазарите на Волжска България, Хазария и Константинопол, така и като нарицателно за описание източноевропеец (Ибн-Фадлан). *По времето на Карл Велики, славяните в Централна Европа са познати със етносните си или племенните си имена: Има една студия от унгарски изследовател точно по този въпрос..(не ми се търси сега, но я бях предствил в темата за "Нандор")..Така че едва ли е точно това както се внушава в тази енциклопедия..Ще акцентувам отново: вижда се че имаме различни думи за "славянин" и "роб" в тези романски езици- което показва че думите са проникнали по различен (несвързан и вероятно разделен във времето начин)."Роб" ("склабо" е проникнала от средногръзкия в среднолатинския ( вероятно доста по-рано от тази случка), "славянин"(славо, без "к") може и да е проникнало от някои от германските езици в посочените романски, а може и по друг начин.. Германците от друга страна са непосредсвени съседи на славяните и при равни други условия следва да са изговаряли етнонима на съседите си така както го чуват... Да вметна нещо интересно готите са наричали славяните "ставани" - което значи "неми" на готски. Или - това е отражение на ситуациите, при които са се общували славяни и германци, и са се назовали един друг : германци отиват в паланките на славяните и славяните ги заговарят, германците мълчат и мучат и мънкат("аа-аа","ммм-мм") и въртят главите, защото не разбират какво им говорят..Славяните си казват "е..гати, тези са неми, от немите, от "немия "народ " (оттук екзонима "немци")..От друга страна - славянин от едно племе отива във друго племе - питат го нещо и той отговаря... "Е тези са от словните, от нашите хора, ("слово", словени, славяни).Ние значи сме от сме "говорещите" (демек от "словните")- съседите ни са от "немите", казват си пичовете и пичките ..

Това "c" май показва че думата е проникнала в среднолатинския от гръцкия език (ср. гр. "склавини"-славяни)..Всъщност - византийците са тези, които са купували (наемали)/продавали неволници , работници (българския "роб/раб" е сходно с "работник") и войници , наети/взети главно от населението живеещо на север от тях, демек от славяните.. Смята се, че от гръцкия език нарицателното е навлезнала в латинския; Също така - се смята че навлезнало в арабския език (там е "сакалиба")- за означване на неволници, работници и наемници, наети от Източна Европа, а впоследстие като като екзоним за наименоване от арабите на белокожите Източноевропейци (напр. Ибн-Фадлан нарича волжските българи - "саклаби/сакалиби"), в частност при мюсюлманите от югозападна Европа, името се използва за означване на европейци - служители, и наемници.. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B0 http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba

Само мое мнение: През тези години без османците,ние българите шяхме да сме подтискани от своите "чокои" или "помещчици", и щяхме "да ядем дървото" от своя си Цезар, както руските селяни го ядоха...Т.е. нямаше да мръднем и крачка напред..Сравнеията със реформацията са безсмислени и неадекватни , защото реформацията е продукт на една друга култура (, нецеразопапистка, търговска, неаграристична, нецентрализирана политически), абсолютно чужда на аграристичните и цезаропапистки, и централизирани Византия, България (т.е Балкани)и Русия.. По време на късния османлък, като народ - духовно, икономически и политически, българите "дръпваме" повече, отколкото дръпнаха руските при техните си управляващи ги.. Това е така, защото българите ставаме "търговци" (търговски народ, с търговска култура) - след като на българите е позволено да търгуват (след реформите в Османската империя)..Т.е ние изживяваме ефективно подобие на европейската реформация за един период от няколко десетилетия.. Без османското владичество, сега щяхме най-вероятно да сме до 12-14 милиона българи - включвам 1) асимилираните българи(от покрайнините на средновековната българска народност ) от гърци (които имат по-добър статут поне фактически в Османската империя отколкото имат българите) и от ромънци (които имат нянаква форма собствена поличтическа независимост, отдалеченост- през целия периоод на Османското владичество), и от по-рано създалите си държава сърби , Вклювам и 2) обезбългарените македонски българи.. Но..Нямаше да живеем по-добре (нито по-зле). "Качеството" нямаше да се промени..

Има виждане че част от власите,т.е. компактни групи от тях, живеещи на Юг от Дунава (власите са живяли са в Тесалия, България, Македония,По поречието на Марица, северна Гърция) са заселили Трансилвания в 13 век - бягайки от влошена обстановка (високи данъци, граждански войни), и в съчетание /или защото са привлечени от Унгария като гранично население. Там тези влашки имигранти се смесват със завареното население, което съвсем не е компактно и доколкото е оцеляло след нашествията на "новите варвари", се състои от българи (славяни), също така - от кумани, печенеги, татари, което население влашките заселници асимилират..

Не знаем дали е имало латинизация в земите на Буребиста, още повече дали е имало обособяване на латиноезично население там... В доминираната и изградена от Латините Британия няма такова, какво да кажем за варварските земи само номинално владени от Латинската империя, многократно сменяли господарите си? Факт е, че в многобройните и хронологично поледователни източници няма упоменавания на обособено латиноезино население в земите на днешна Ромъния. Резонен е въпросът - доколко едно такова население (и ако преположим че е пропускано от източниците поради някакви причини) би успяло да оцелее и да се запази като група (и езиково) при последователните смени на етносите и племената, ставащи "господари" и заселници на тази земя..Тук обективно влючваме сармати, алани, и най-вече различни по произход германски племена..Ме само това, дори и ако предположим че това население се формира от тези споменати (латинизирани по някакъв начин ? незивестно как), то земите отново сменят своите господари.. В обобщение: Аз лично не виждам как може да се докаже приемственост (по смисъла на автохтонничност на Ромънската историография)на латинизирано по времето на римското владичество население (заб. от земите на Ромъния) - с днешните ромънци и власи (общ екзоним)..

Трябваше да уточня, или да поставя въпроса по друг начин: Днешните ромънци, антично автохтонно население ли са, или са заселници в земите на днешна Ромъния, произхождащи от земите които се намират на юг от Дунава? Има три хипотези: 1.Едната е: че са автохтонно население,и се базира на: -сведенията от "Анонимната Унгарска Хроника" и "Повист Временних Лет" -изледванията на Иречек -наличието на дакийския компонент в ромънския език - един вид неговото наличие показва, че има приемственост между даки и ромънци.. 2.Втората е: че са средновековни преселници от земите на юг от Дунава -приема се че сведенията от "Анонимната Унгарска Хроника" и "Повист Временних Лет" са късно написани (не по-рано от 12 век).. -изследванията на Иречек не я отвърлят.. -приемствеността не се е случила в земите на север от Дунава, а в земи, намиращи се на Юг от Дунава, които са били с преоблаващ дако-тракийски компонент.. също: -не се приема априори, че е имало езикова латинизация на земите в днешна Ромъния, за краткия период на римско владичество на тези земи, което е около 160-180 години.. -в източниците касаещи Късната Античност, и Ранно Средновековие се споменава ясно, че земите на север от Дунава (в днешна Ромъния) са населявани от германски племена, от сармати и алани, по-късно изместени от другите варварски народи...Не се споменава латиноезино население, или на друго население, което може да бъде дприпознато като предци на власите. -източниците ясно показват положението на Велика Влахия (синоним и обозначение на "Стара Влахия") На тази база се приема че имаме миграции на влашко-езично номадско население в Средновековието (11- 12 век) към земите на днешна Ромъния. 3.Третата хипотеза: Приема се, че власите са живяли както на север от Дунава, така и на юг от Дунава..

Добре, да кажем, че има пряка приемственост между древните латини и предците на власите...Питам тогава, къде се заселват тези емигранти от Италия, и доколкото в това приемане се изключва процеса на латинизация на автохтонно население?.. Въпросът, който следва е : Има ли данни за латинизация в античността (дали езикова, или поради заселване на италийци) на земите северно от Дунава..например, в земите където сега живеят ромънци?..Ако има такива* - то смятам, следва да се дадат отговори на въпросите как (и дали) тези хора са преживели варварските нашествия, за да може да се проведе дискусия за мястото от което произходат хората, които в средновековието познаваме като "власи", сега - като ромънци и аромъни .. *Алтернативно: Ако няма данни за таква латинизация и тя не се случила, къде можем да търсим в ранното средновековие корените на тези хора?

Къде се намира според вас, "Urheimat-а" на власите-праромъни и на аромъните, в общност: южно от Дунава, или на север от Дунав?

Ти виждаш ли хора, коли..? А празните апартаменти не ги ли виждаш? Съвременните китайски ръковидители не са луди..Вижда се от пет километра, че градът не е обитаем, и изводът който може да се направи е че, явно новодомците не са нанесли поради някаква причина или поради приета практика..За съжаление го няма във форума ни "Далайчо" (българския татарин Гесер Курултаев, който преподава в Китай), за да го питаме..

Тук няма жив човек.. Това прилича донякъде на онзи трик, практикуван от северокорейците: те строят градове-фасади по границата с юга, в които обаче няма хора?..

http://www.geography.iit.bas.bg/2008/4-08/42-47.pdf Стр. 43 Добруджа Заниманията на Иширков с хоронима (име на земна територия, област или район) Добруджа да- тират от 1898 г. При първата му публикация обаче Добруджа е изписана като Доброжа. В нея авторът изрежда хипотезите на Енгел, Саси, Каниц, Убици- ни и Назаретян и уточнява, че „името Доброжа ста- на популярно едва от Кримската война насам” (Иширков, 1898, с. 70). През 1916 г. Иширков публикува друга статия, в която важно е разяснението, че „към средата на 15. век последният гръцки историописец Халкоконди- лас нарекъл с името „земя на Добротича“ областта на Варна и Калиакра, в която крал Владислав нав- лязъл в 1444 г. В най-стария латински превод на Хал- кокондиловата история „земята на Добротича” е оз- начена с името Добруджа” (Иширков, 1916, а). В хронологията на публикациите за името на Добруджа следва тази от 1917 г. в списание „Оте- чество“ (тя е разгледана в първата част на настоя- щото изследване). Най-синтезираното писание на Иширков върху името на Добруджа е от 1918 г. След важното въве- дение, че „името на Добруджа се споменава пис- мено за първи път в латинския превод на Л. Халко- кондиловото съчинение върху Турция (от 15 в.), къ- дето изразът „земята на Добротич” в гръцкия текст е преведен с името Добруджа в латинския” (Ишир- ков, 1918-б, с. 2), авторът привежда различни мне- ния за произхода на името. „Най-приемливото е, че то стои в свръзка с името на Добрица (Доброта, Добрич, Добротич), който владял във втората поло- вина на 14 век полуостровната земя от устието на Дунава до източна Стара планина” (Иширков, 1918- б, с. 3) и е изказано от Енгел, Саси, Дринов, Каниц, Иречек, Сирку, А. Т. Илиев и др. Според друго мне- ние, което поддържат Убицини, Буе, д-р Аллард, Брун, Назаретян, Питард и др., в името Добруджа се съдържа славянската дума “добро”. Иширков за- вършва с доводите, че „земята, която владял Доб- рица, дълго време подир смъртта му се наричала „земя на Добротича” и тъкмо тоя израз е преведен на латински с името Добруджа; Хаджи Калфа, кой- то първи се опитва в средата на 16 век да опише Добруджа, отбелязва с това име тъкмо земята, ко- ято по-рано се е означавала като „земя на Добро- тича”; А. Т. Илиев посочи, че българският суфикс ица в местните имена се замества от турците с ча и джа. От Доброта – Добротица – Добрица се обра- зували имената Добрич, Доброча и Добруджа” (Иширков, 1918-б, с. 3). Последната статия е издадена на френски (Ichirkoff, 1918) и на немски език (Ichirkov, 1918).

Това към мен ли е насочено? Цитатът не от мое съобщение..