nik1

Ти виждаш ли хора, коли..? А празните апартаменти не ги ли виждаш? Съвременните китайски ръковидители не са луди..Вижда се от пет километра, че градът не е обитаем, и изводът който може да се направи е че, явно новодомците не са нанесли поради някаква причина или поради приета практика..За съжаление го няма във форума ни "Далайчо" (българския татарин Гесер Курултаев, който преподава в Китай), за да го питаме..

Тук няма жив човек.. Това прилича донякъде на онзи трик, практикуван от северокорейците: те строят градове-фасади по границата с юга, в които обаче няма хора?..

http://www.geography.iit.bas.bg/2008/4-08/42-47.pdf Стр. 43 Добруджа Заниманията на Иширков с хоронима (име на земна територия, област или район) Добруджа да- тират от 1898 г. При първата му публикация обаче Добруджа е изписана като Доброжа. В нея авторът изрежда хипотезите на Енгел, Саси, Каниц, Убици- ни и Назаретян и уточнява, че „името Доброжа ста- на популярно едва от Кримската война насам” (Иширков, 1898, с. 70). През 1916 г. Иширков публикува друга статия, в която важно е разяснението, че „към средата на 15. век последният гръцки историописец Халкоконди- лас нарекъл с името „земя на Добротича“ областта на Варна и Калиакра, в която крал Владислав нав- лязъл в 1444 г. В най-стария латински превод на Хал- кокондиловата история „земята на Добротича” е оз- начена с името Добруджа” (Иширков, 1916, а). В хронологията на публикациите за името на Добруджа следва тази от 1917 г. в списание „Оте- чество“ (тя е разгледана в първата част на настоя- щото изследване). Най-синтезираното писание на Иширков върху името на Добруджа е от 1918 г. След важното въве- дение, че „името на Добруджа се споменава пис- мено за първи път в латинския превод на Л. Халко- кондиловото съчинение върху Турция (от 15 в.), къ- дето изразът „земята на Добротич” в гръцкия текст е преведен с името Добруджа в латинския” (Ишир- ков, 1918-б, с. 2), авторът привежда различни мне- ния за произхода на името. „Най-приемливото е, че то стои в свръзка с името на Добрица (Доброта, Добрич, Добротич), който владял във втората поло- вина на 14 век полуостровната земя от устието на Дунава до източна Стара планина” (Иширков, 1918- б, с. 3) и е изказано от Енгел, Саси, Дринов, Каниц, Иречек, Сирку, А. Т. Илиев и др. Според друго мне- ние, което поддържат Убицини, Буе, д-р Аллард, Брун, Назаретян, Питард и др., в името Добруджа се съдържа славянската дума “добро”. Иширков за- вършва с доводите, че „земята, която владял Доб- рица, дълго време подир смъртта му се наричала „земя на Добротича” и тъкмо тоя израз е преведен на латински с името Добруджа; Хаджи Калфа, кой- то първи се опитва в средата на 16 век да опише Добруджа, отбелязва с това име тъкмо земята, ко- ято по-рано се е означавала като „земя на Добро- тича”; А. Т. Илиев посочи, че българският суфикс ица в местните имена се замества от турците с ча и джа. От Доброта – Добротица – Добрица се обра- зували имената Добрич, Доброча и Добруджа” (Иширков, 1918-б, с. 3). Последната статия е издадена на френски (Ichirkoff, 1918) и на немски език (Ichirkov, 1918).

Това към мен ли е насочено? Цитатът не от мое съобщение..

PS. Ето "second" в пущу: -second object (maf'ul duwwom) http://www.afghanunited.com/forums/archive...php/t-1524.html --- За "три" си е лапсус на автора; има се в предвид "трети" - в староперсийския, подобно на трети в Авестийски и Санксрит Av. qritya- ‘third’ < *qritia-, qritIm occurs also as an adverb ‘for the third time, thirdly’, OPers. зi-t-i-y, зi-t-i-y-m, Skt. tRtya-, Pers. sidIg, Sogd. (˒)Styk /eStIk/, cf. Lat. tertius.: http://www.rahamasha.net/uploads/2/3/2/8/2...ossary_text.pdf стр. 70-та и нагоре, 72-ра в случая.. Сега нямам време да проверявам всичко, голяма част от числителните могат да се проверят от авестийския glossary по-горе .. Сещаш се предполагам, че текстът в съобщението съм го компилирал от друг текст - на автор, които работи с речници..(които автор греши- обаче не си фантазира, а се стреми да се придържа към речниците) ...За осетинските числителни нямаш възражения - доколкото разбирам, или?

Перкунас, ти нямаш насреща нищо..Аз поне имам някаква идея и виждане - грешно или не, това е друг въпрос. Ами естествено че ще има връзка между западните и източниците ирански езици- нито един от тях не е изолиран от влиянията на другия..Виж в памирските езици- колко фарсизми има..А за историята на тези региони, мога да твърдя че съм подготен не по-малко от теб (ти имаш едно хоби, аз имам друго) .. Блато или не - не знам какво ще ми предложиш като алтернатива, а аз това чакам да чуя от теб най-накрая: 1) от измисления тюрски прачувашки език (в тюрските езици няма -р езичност - щото якуткия е най-стария тюрски език, а възрастта на чувашкия е съпоставима с тази на късните тюрскси езици- според данните на глото-хронологията), 2) от тунгусоманждурските или от прамонголския? (аз самия съм убеден че при прабългарите има таква компонента, и то повече от всеки друг) Смятам че при прабългарите има и източно-иранска компонента. Терминът "параосетински" не е мой, нито прикрива нещо си, а е на квалифициран линвгвист, които нарича така тази съвсем хипотетична - и за самия него защото той не привърженик на наличие на иранската съставяваща, но я допуска..Аз му вярвам на този човек, щото откъм терминология никога не е подвел никого..доколкото общувам с него. За теб изобщо не сум сигурен. е няма да мнме подведеш (съвсем тенденциозно разбира се, щото си тенденциозен и упорит за мен) И хайде серга аз те питам, да видим ти къде ще се скриеш : ако те попитам какъв е бил езика на ефталитите как ще ми го опишеш? прапущунски ли е (*да, ама не е знаем дали е такъв), или "пара-език на някои източно ирански"? Което е пак си е чисто условно название - с оглед че езикът им е бил ирански и то източен (четем Казуо Еноки например, и четем история).. ---- Само с критика няма да минеш тук приятел, извинявай.. Искам и очаквам да видя твоите тъклкувания за числителните, и тогава ако трябва ще си помисля кое как е.. Аз не съм човек дето ще се запъне за мнението си- в област в която имам съвсем рудиментални познания (и освен това - ценя научния подход изобщо), но това че нямам познания - не е причина да си променя мнението само заради "добрите" съвет ина някого...Ще повторя: Чакам от теб.. сериозни предложения/предположения, и не ми казвай моля пак "че се крия", преди да ти откриеш нещо, става ли? Златното етично правило го изисква... щото ти в момента ти се криеш зад критика, нали така? Еее.. не става.

http://books.google.bg/books?id=j3UslQH52O...;q=&f=false

Ако търсим източно-ирански аналогии при българите- то би следвало да се търсят паралелели не в согдийския език, а като пара-осетински, или усл "пара-истинско-хоремзийски" (усл. ефталитски) паралели и близости. Хварезм е страна на "уарите", варите, вархонитите, или Qián (潛), Guòlì (過利), Hūsìmì (呼似密), Huǒxún (火尋), Huòlìxímíqié (貨利習彌伽), и Huālázǐmó (花剌子模) в китайските източници, страната на Hua). Последните са тясно свързани/родствени с ефталитите (едни от "последните" ираноезични номади - както се наричат най-често), и в тази връзка - паралели логично могатр да се търсят в пущу, и в памирските езици, които се дооформят на базата на езика на ефталитите.. Това е логиката която следва, според историческите източници.. От тюркизмите - шаранче няма да излезе май.. Същото мисля се отнася и за измисления/хипотетичен пра-чувашки език.. http://en.wikipedia.org/wiki/Uar http://en.wikipedia.org/wiki/Zhigongtu Като цяло тези хора са европеиди..В пети век, а дори и в седми-осми век тюрките са монголоиди, и това се доказва от писаните източници, и от антрополгическите изледвания в Източна Европа, Средна Азия и Южен сибир - в тюрскоите/хунските периоди се наблюдава значителна промяна на расовия тип на погребаните..

Източно-ирански езици alam, olam (хуфски)- първи /алем/ санскритски alam, таджикски, талишки alejn - първи. duwwom (пущу)- втори /тутом/ В талишки duu, средноперсийски tuw, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В ягнобски juft – чифт. ............(неизв)- трети /читем/ авестийски и санскритски čitiā – три. В пехлеви se, sīdīgar – три, трети, осетински artæg, artægtæ – три, трети. В талишки čijĕm cыppæræm (осетински)-чевърти /твирем или читем/ (памирски teur, искашимски tsafur, вахански tsabur, сариколски tsavur, сариколски tsavor, сангличи safor, мунджански tifar, cafir - четири пехлеви cahār, cahārom – четири, четвърти. В тох./б/ sātwer, stwer в тох./а/ satwar, štwer – четири, осетински cыppаr, cыppæræm – четири, четвърти, санскритски cavtarah, авестийски tujreā, персийски čahar, кховарски chror, калашки chao, нуристански shtewо.) fændzæm (осетински)- пети /вечем/ (талишки wэžэ, widžem – пет, пети) осетински æхsæzæm – шест, шести /шехтем/ (средноперсийско šettem, сариколски хšei – шест, шести) Общоиндоиранско šhas, средноперсийско šettem, сариколски хšei – шест, шести, пехлеви shas, shashom – шест, шести. В дардски shuh, кховарски chhoy, калашки sho, нуристански shu, хинду-уруд che, пущунски chpag – шест. В осетински æхsæz, æхsæzæm – шест, шести. В тох./ а/ sāk, тох./б/ skas - шест. .....елем (неправилно алем); /елем/ -седми - не-ИЕ произход ..../Алтом/ -"заден", т.е. краен, последен, отдалечен Вижте осетинския суфикс, предположително тохарски произход на корена - al (отдалечен)

Кой счита това? http://en.wikipedia.org/wiki/Europe Какво значи "Ереб"?..Сещам се за Еребус, Ереван?.. "Евреян", "Ермениан"? :) Ей сега видях че имах в предвид руската версия на уикипедията.. «Европа» восходит к ассирийскому «erp» (первое тысячелетие до н. э.), что означает «сумеречный», «вечер», «там, где заходит солнце», «Запад».[источник не указан 264 дня] И напротив, «asis», означает «светлый», «блестящий», «утро», «там, где восходит солнце», «Восток». Финикийцы привезли «erp» в Грецию.[источник не указан 264 дня] И наконец, греки, во время войн с Персией переняли «Европа», как самоназвание, в противоположность «Barbaren» (варварам), как они называли персов. Но уже Геродот, от которого до нас дошли сведения о Европе, не знал, откуда пошло это слово. Интересно..Гърците не знам дали са използвали името Европа за самоназвание по време на Дариевите нашествия.. Земите на южните части на т.н. "Европа" на Херодот са населени с траки, според точните му описания.. За името Азия..Името Азия определно според мен е свързано с името на "асите" - в "права" или "обратна" връзка.. Едно от тълкуванията на името на "аси", е от тох. "арси" - блестящи, бели.. Сега разбирам, че коренът може да е асирийски произход (но това трябва да определи Перкунас..). Асите са с прото-аланосармаски корени (дори не задължително да са били иранци). Някои смятат, че под името се крият "усуни" (кит.) или "иседони" (гръцките извори). Имаме и "Азовско море" - в ареала на аланите-аси (замества името "Хазарско Море")...Аланите (асите) тук в Европа са сравнително късни азиатски нашественици/мигранти от началото на това хилядолетие..

http://www.scribd.com/doc/17617093/Prods-O...nichean-Sogdian

Пращаха с хеликоптерите си от Одеса, и (уж) ядрени глави за "пущините ни" ..Това се разигра един път, де, по мое време, но вместо ядрени глави - се докараха бетонни блокчета в ковчежета/сандъчеат... .. Иначе се "пуцаше" с конвенционални.. Главната идея обаче, беше да се спрат от нас братята турци - докъм Ямбол, най-късно, да се задържат, или изтикат на юг - обратно, докато дойдат големите братя да ги набият..Едни такива сценарии се разиграваха, "ум да ти зайде"

Интерес за мен е произходът на името "Европа", но не ми е съвсем ясно какъв е?... Логично е да се продположи, че това име, е името с което древните гърци първоначално са назовали земите, през които тече река Хеброс? По-късно то се е отнасяло за всички земи, намиращи се северно спрямо южната част на Европейска Тракия .. С името Европа Херодот нарича изрично и земите на днешна Беломорска Тракия - вижте "походът на Ксеркс през Европа", и описанието на земите, през които той минава..

И "револусия-та" - също.. Какво звучно и показателно е името "панагюрище", демек "панаирище". Вижте и събранието на Оборище.. След освобождението дръпваме и с демокрацията , но в крайна сметка пак спадаме откъм равновластие (режими, граждански войни, пак режими, накрая царски режим , после диктатура на пролетариата), и що? Щото май е аграризираме за сметка на придобити земи от избягалите, /напуснали/ България мюсюлмани, и слизаме по равнините, и засядаме по тях (поне Тракия е населена от средногорци, странжданци, и други от планините).. Шопско май си е все тиквено поле

Какво не е имало? "НОВА"? Имаме партизанска организация и партизани- дали ще ги нарече НОВА, или СТАРА - все е тая. Партизаните са действително съществуващи.. Имало е 3500 партизани само, участници в бунта; Само тяхната численост надвишава числото на участващите- в мнозинството от българските въстания и бунтове...Трябва ли заради нечий кеф и удобство, изобщо да не бъдат споменавани тези въстания, защото при тях и преврати не са се осъществили? Е, няма как да мине това за мен..Ами другите участници, ами ширикия политически спектър на участващите?

ОК, ще помисля по въпроса.. Иначе -публикувах предпоследното си съобщение, преди да прочета това което пишеш сега. Отне ми време да съчиня и напиша текста му, а докато го пишех, нямах представа за актуалните съобщения..

Именно, ако приемем данните за висока религиозност в САЩ - то няма как да направим достоверна връзка "религиозността води до бедност, и липса на научен прогрес".Обективно и пиратите, и английските и холандските търговци, в един исторически етап от развитието си също са били високорелигиозни.. Последните две - "бедност" и "липса на научен прогрес" са в пряка връзка с културните измерения на обществата. Ще предложа че това са точно определените културните измерения по Хофстеде-Минков, които в късната натичност и средновековитето притежават уседналите, аграристични общества, изповядащи вече православното християнсктво /родено във също такова общост./, които измерения не са се променили и досега коренно.. Етиопия, Русия, Балканите са арграристични общества в периода. може би се повтарям - Този аграризъм един вид определя че културните особености са такива конккретно. При номадите, търговските, и пиратските общества - исторически е засвителствано вискоко ниво "равновластност" и "краткосрочна ориентираност".. По-простичко: хората от тези общества и култури - грабят и/или купуват и продават, и съответно печелят на момента, не чакат като фермерите една година, без да е ясно какво ще стане с реколтата; Солидарността и равенството са застъпени при тях - вижте исландския парламент, равенството в пиратските общества; равенството при търговците на коприна и чай - които се хранят с еднакви порции по пътя - включително и шефовете на керваните..При аграристите от Южна Европа, Русия, Близкия изток, Еритрея и Етиопия тези особенсти липсват (Русия е аграристична - защото цялото и нарастващо население се ориентира пак към такива дейности, щото има много земя, демек). .. Античните гърци, тези които откриват демокрацията и равиват науките, също следва от цялата логика (предполагам) че в мнозиството си са имали културата (културните измерения) на търговци /и воини/, и в много малка степен - на аграристи.

Историческият контекст влияе, само дотолкова, доколкото хронологически са били дефинирани и постулирани тези принципи..В този смисъл: Относно това, каква е ролята на историята и в историческия контекст , смятам че трябва да се види как е бил урегулиран печата, и другите закони - в тези страни от онова време, които са били мерило за времето си, за демокрация, и да се направят сравненията с тях..Това е принципното и правилното нещо, което трябва да се направи за дискусията, за мен..Не е същото, което, според мен се опитваш да внушиш - като това че "моменът е бил такъв - значи демокрацията може да не е баш съвсем или никак демокрация, но ще я наричаме така"?..Това хипотетичино тълкувание е изцяло непримеливо за мен, защото за мен 2 и 2 винаги е равно на 4, а не един път е равно 3,95, втори път е равно на 3..(хипотетично) Можем и да говорим за степени на недемократичност, с което априори съм съгласен, и винаги съм го имал в предвид, но тъй като вие, мнозинството- не приехте каквато и да е недемократичност при Стамболов - то нямаше как да го предложа досега.. И тези сравнения следва да се направят не само при печата, а и за другите споменати действия (доколко са верни и наистина са факти, изказаните в тълкуванията - такива)

Алви говори за т.н. "културни измерения" Хофстеде- Минков, 7 на брой.. Май няма силно религиозни общества, които да са развили "вътрешна причиност", или по скоро е обратното - "външната причиност" е обусловена от силната религиозност, от неразбирането на физическите закони, от високото ниво на социално-икономически стрес (последните две според Пол се явяват прични за високото ниво на религизността) ..Най-общо религиозността възниква като противодействие на стресовите икономически и социални условия. Тя е и в пряка връзка с 1) "тревожността" на обществата (стова е също количествено измеримо културно такова за дадено общесва)- в най-голяма степен , при тревожните арабите-мюсюлмани, за които ислямът с неговите разграничения на добро и зло, в неговия нормиращ и задължаващ характер, служи за намаляване на трежвожността; също и с "тревожността" при древните общества) и 2) с количественото измерение на "момунентализа" на даденото общество.. Всъщност не съм сигурен за нивото на религиозността в Щатите - според изследванията на Грегъри Пол те са силно религиозно (75%), но в според други изследвания те са слаборелигиозни ..Тук е важно май да се види каква е концепцията и методиката..Ако наистина то е силно религиозно, то трябва да отчетем че и след като то е висока степен на "вътрешна причинност"- то тезата че "няма силно религиозни общества, които да са развили "вътрешна причиност"" - може и да се е пропукала.. Иначе - ти много правилно забеляза че предпочиташ определени места за живене, защото си еди какъв си..Всъщност няма точно определение за ориенталска култура, ориенталски културни измерения по Хофстеде-Минков, но такива аналогии и корелации лесно ще ги направим сега: Във всички "ориенталски общества", южни общества, т. е споменатите от теб /изкл.априори Северна Италия/ - измеренията са: висока степен на "колективизъм" (vs "индивидуализъм") висока степен на "женственост", синоним "меки" (vs "твърдост" или "мъжественост") (без Испания) висока степен на "тревожност"/стремящи се да избягват риска/ (vs "спокойни") висока степен на "неравновластие" (vs "равновластност") висока степен на "дългосрочна ориентираност" (vs "краткосрочна") висока степен на "външна причинсност" (vs "вътрешна") И още, ама не ми се мисли и чете.. И тук доколкото разбирам, не се прави деление на лошо и хубаво,... Само че богатите и проспериращите страни (изключваме високия "колективизъм" и "тревожност" при японците и сравнително високата "тревожност" при германците) - имат количествени измерения на тези културни особености /и да, това са нещо като обощени нагласи/ ..които са от другия край на скалата "0-100 процента", или те са "vs"...

http://orient.rsl.ru/upload/text/2006/2006...ivinskaya_g.pdf

Има си утвърдени дефиници за културите, които трябва да се спазват. Никои от тези хора не принадлежи на културата на скитите, или има нянаква далечна връзка с нея.Тази култура изчезва от Източна и Югоизточна Европа (със изчезването на физическите си носители, или със асимилацията и) - след сарматските завоевания, и по-късните нашествия на готи.. Тези хора (произведията им, дейността им) са част от смесената римско-балканска култура, независимо от техния произход, или от този на предците им..Етнокултурните готи, траки, илири известно време след заселването си (готи)/завладяването им от римската империя- обективно престват да са такива..

Какво е било в Русия, при Батюшата, при Шаха, няма значение за спора..Има си принципни положения, изградени върху дефиниции за това, един политик демократ ли е или не, както и за това "какво е това демокрация" Толкова е странно за мен, защо българите в мнозиството си се страхуваме да използваме тези дефиниции при оценките на някого, в случай че това което би следвало от тях- на нас не би ни харесало.. ---------- А сега де? Защо ти продължаваш по-долу, след като искаш аз да "успокоя" дотогава? Дали при някои хора има и неразбиране на смисъла на думата равнопоставеност, или принципът е "дърпане на чергата за себе си" - не знам.. Е..после пък се сърдите , когато изразя скептичност със думите "европейци и демократи, ама не съвсем"..

Това са принципните положения Михов, създадени чрез дефинициите и стандартите..(не се държа фамилиарно, ами просто го констатирам) Ще разглеждаме всеки министър поотделно и ще го коментираме, но имам съмнението че голямата част от тях може да излезнат "демократи, но не съвсем".. Това произлиза от "реалностите" на българската култура, според мен..Смятам, и ако някои го интересува мнениети ми- че дори в онези години- демоктратичноста - в хората, в политиците е била по-развита (по-голяма) от съответните такива през 20 век..

Удовлетворен съм от мението ти.. И все пак- има ли някакви индикации според теб за това в коят част от Евразия да търсим прародината? Горската зона, лесостепината зона? Съответно, в Средна Европа, в Северна Европа (източна или западна), или в Южен Сибир например? Вишнята е азиатско разстение, сравнително късно проникнало в Южна Европа..

http://www.thenation.com/ http://www.thenation.com/doc/20041004/alterman http://newsbusters.org/node/7083 http://washingtonindependent.com/70757/that-dumb-cowboy-bush