nik1

И "револусия-та" - също.. Какво звучно и показателно е името "панагюрище", демек "панаирище". Вижте и събранието на Оборище.. След освобождението дръпваме и с демокрацията , но в крайна сметка пак спадаме откъм равновластие (режими, граждански войни, пак режими, накрая царски режим , после диктатура на пролетариата), и що? Щото май е аграризираме за сметка на придобити земи от избягалите, /напуснали/ България мюсюлмани, и слизаме по равнините, и засядаме по тях (поне Тракия е населена от средногорци, странжданци, и други от планините).. Шопско май си е все тиквено поле

Какво не е имало? "НОВА"? Имаме партизанска организация и партизани- дали ще ги нарече НОВА, или СТАРА - все е тая. Партизаните са действително съществуващи.. Имало е 3500 партизани само, участници в бунта; Само тяхната численост надвишава числото на участващите- в мнозинството от българските въстания и бунтове...Трябва ли заради нечий кеф и удобство, изобщо да не бъдат споменавани тези въстания, защото при тях и преврати не са се осъществили? Е, няма как да мине това за мен..Ами другите участници, ами ширикия политически спектър на участващите?

ОК, ще помисля по въпроса.. Иначе -публикувах предпоследното си съобщение, преди да прочета това което пишеш сега. Отне ми време да съчиня и напиша текста му, а докато го пишех, нямах представа за актуалните съобщения..

Именно, ако приемем данните за висока религиозност в САЩ - то няма как да направим достоверна връзка "религиозността води до бедност, и липса на научен прогрес".Обективно и пиратите, и английските и холандските търговци, в един исторически етап от развитието си също са били високорелигиозни.. Последните две - "бедност" и "липса на научен прогрес" са в пряка връзка с културните измерения на обществата. Ще предложа че това са точно определените културните измерения по Хофстеде-Минков, които в късната натичност и средновековитето притежават уседналите, аграристични общества, изповядащи вече православното християнсктво /родено във също такова общост./, които измерения не са се променили и досега коренно.. Етиопия, Русия, Балканите са арграристични общества в периода. може би се повтарям - Този аграризъм един вид определя че културните особености са такива конккретно. При номадите, търговските, и пиратските общества - исторически е засвителствано вискоко ниво "равновластност" и "краткосрочна ориентираност".. По-простичко: хората от тези общества и култури - грабят и/или купуват и продават, и съответно печелят на момента, не чакат като фермерите една година, без да е ясно какво ще стане с реколтата; Солидарността и равенството са застъпени при тях - вижте исландския парламент, равенството в пиратските общества; равенството при търговците на коприна и чай - които се хранят с еднакви порции по пътя - включително и шефовете на керваните..При аграристите от Южна Европа, Русия, Близкия изток, Еритрея и Етиопия тези особенсти липсват (Русия е аграристична - защото цялото и нарастващо население се ориентира пак към такива дейности, щото има много земя, демек). .. Античните гърци, тези които откриват демокрацията и равиват науките, също следва от цялата логика (предполагам) че в мнозиството си са имали културата (културните измерения) на търговци /и воини/, и в много малка степен - на аграристи.

Историческият контекст влияе, само дотолкова, доколкото хронологически са били дефинирани и постулирани тези принципи..В този смисъл: Относно това, каква е ролята на историята и в историческия контекст , смятам че трябва да се види как е бил урегулиран печата, и другите закони - в тези страни от онова време, които са били мерило за времето си, за демокрация, и да се направят сравненията с тях..Това е принципното и правилното нещо, което трябва да се направи за дискусията, за мен..Не е същото, което, според мен се опитваш да внушиш - като това че "моменът е бил такъв - значи демокрацията може да не е баш съвсем или никак демокрация, но ще я наричаме така"?..Това хипотетичино тълкувание е изцяло непримеливо за мен, защото за мен 2 и 2 винаги е равно на 4, а не един път е равно 3,95, втори път е равно на 3..(хипотетично) Можем и да говорим за степени на недемократичност, с което априори съм съгласен, и винаги съм го имал в предвид, но тъй като вие, мнозинството- не приехте каквато и да е недемократичност при Стамболов - то нямаше как да го предложа досега.. И тези сравнения следва да се направят не само при печата, а и за другите споменати действия (доколко са верни и наистина са факти, изказаните в тълкуванията - такива)

Алви говори за т.н. "културни измерения" Хофстеде- Минков, 7 на брой.. Май няма силно религиозни общества, които да са развили "вътрешна причиност", или по скоро е обратното - "външната причиност" е обусловена от силната религиозност, от неразбирането на физическите закони, от високото ниво на социално-икономически стрес (последните две според Пол се явяват прични за високото ниво на религизността) ..Най-общо религиозността възниква като противодействие на стресовите икономически и социални условия. Тя е и в пряка връзка с 1) "тревожността" на обществата (стова е също количествено измеримо културно такова за дадено общесва)- в най-голяма степен , при тревожните арабите-мюсюлмани, за които ислямът с неговите разграничения на добро и зло, в неговия нормиращ и задължаващ характер, служи за намаляване на трежвожността; също и с "тревожността" при древните общества) и 2) с количественото измерение на "момунентализа" на даденото общество.. Всъщност не съм сигурен за нивото на религиозността в Щатите - според изследванията на Грегъри Пол те са силно религиозно (75%), но в според други изследвания те са слаборелигиозни ..Тук е важно май да се види каква е концепцията и методиката..Ако наистина то е силно религиозно, то трябва да отчетем че и след като то е висока степен на "вътрешна причинност"- то тезата че "няма силно религиозни общества, които да са развили "вътрешна причиност"" - може и да се е пропукала.. Иначе - ти много правилно забеляза че предпочиташ определени места за живене, защото си еди какъв си..Всъщност няма точно определение за ориенталска култура, ориенталски културни измерения по Хофстеде-Минков, но такива аналогии и корелации лесно ще ги направим сега: Във всички "ориенталски общества", южни общества, т. е споменатите от теб /изкл.априори Северна Италия/ - измеренията са: висока степен на "колективизъм" (vs "индивидуализъм") висока степен на "женственост", синоним "меки" (vs "твърдост" или "мъжественост") (без Испания) висока степен на "тревожност"/стремящи се да избягват риска/ (vs "спокойни") висока степен на "неравновластие" (vs "равновластност") висока степен на "дългосрочна ориентираност" (vs "краткосрочна") висока степен на "външна причинсност" (vs "вътрешна") И още, ама не ми се мисли и чете.. И тук доколкото разбирам, не се прави деление на лошо и хубаво,... Само че богатите и проспериращите страни (изключваме високия "колективизъм" и "тревожност" при японците и сравнително високата "тревожност" при германците) - имат количествени измерения на тези културни особености /и да, това са нещо като обощени нагласи/ ..които са от другия край на скалата "0-100 процента", или те са "vs"...

http://orient.rsl.ru/upload/text/2006/2006...ivinskaya_g.pdf

Има си утвърдени дефиници за културите, които трябва да се спазват. Никои от тези хора не принадлежи на културата на скитите, или има нянаква далечна връзка с нея.Тази култура изчезва от Източна и Югоизточна Европа (със изчезването на физическите си носители, или със асимилацията и) - след сарматските завоевания, и по-късните нашествия на готи.. Тези хора (произведията им, дейността им) са част от смесената римско-балканска култура, независимо от техния произход, или от този на предците им..Етнокултурните готи, траки, илири известно време след заселването си (готи)/завладяването им от римската империя- обективно престват да са такива..

Какво е било в Русия, при Батюшата, при Шаха, няма значение за спора..Има си принципни положения, изградени върху дефиниции за това, един политик демократ ли е или не, както и за това "какво е това демокрация" Толкова е странно за мен, защо българите в мнозиството си се страхуваме да използваме тези дефиниции при оценките на някого, в случай че това което би следвало от тях- на нас не би ни харесало.. ---------- А сега де? Защо ти продължаваш по-долу, след като искаш аз да "успокоя" дотогава? Дали при някои хора има и неразбиране на смисъла на думата равнопоставеност, или принципът е "дърпане на чергата за себе си" - не знам.. Е..после пък се сърдите , когато изразя скептичност със думите "европейци и демократи, ама не съвсем"..

Това са принципните положения Михов, създадени чрез дефинициите и стандартите..(не се държа фамилиарно, ами просто го констатирам) Ще разглеждаме всеки министър поотделно и ще го коментираме, но имам съмнението че голямата част от тях може да излезнат "демократи, но не съвсем".. Това произлиза от "реалностите" на българската култура, според мен..Смятам, и ако някои го интересува мнениети ми- че дори в онези години- демоктратичноста - в хората, в политиците е била по-развита (по-голяма) от съответните такива през 20 век..

Удовлетворен съм от мението ти.. И все пак- има ли някакви индикации според теб за това в коят част от Евразия да търсим прародината? Горската зона, лесостепината зона? Съответно, в Средна Европа, в Северна Европа (източна или западна), или в Южен Сибир например? Вишнята е азиатско разстение, сравнително късно проникнало в Южна Европа..

http://www.thenation.com/ http://www.thenation.com/doc/20041004/alterman http://newsbusters.org/node/7083 http://washingtonindependent.com/70757/that-dumb-cowboy-bush

Какво значи "измислица", не е имало НОВА ли? http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...%8F&spell=1 http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06036.pdf Паралелно с тях през март и април 1943 г. ЦК на БРП изработва оперативен план за създаване- то на 12 военно-оперативни зони (ВОЗ) с общо ръководство – Главен щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Несъмнено въвеждането на новата организационна схема е повлияна от пораженията на Вермахта преди всичко на Източния фронт. Мащабните терминологични названия – НОВА , ВОЗ – се разминават с реалните размери на действа- щите чети и отряди. Но за „войната на нерви” с противника те са твърде успешно оръжие. Към тях принадлежи и образу- ваният през август 1943 г. отечественофронтовски център от представители на БРП, „Звено”, БЗНС „Пладне” и по-късно присъединилите се членове на Социалдемократическата пар- тия и на „независимите антифашисти”. Понесените загуби от Оста (не само военни, но и политически) – в Италия Б. Му- солини е свален от власт през юли 1943 г., а в България на 28 август умира владетелят на българите цар Борис, с което ав- торитарната система изпада в трудно преодолима политичес- ка криза, улесняват стабилизирането на левия опозиционен фронт. Организационни стимули предлага Окръжно № 1 на ЦК на БРП от октомври 1943 г., в което се призовава за не- забавно установяване на „народно-демократично правител- ство на Отечествения фронт”, изгонване на „хитлеристите” от страната и „бързо” активизиране на всички антифашистки сили. Те са заимствани от проектопрограмата за действие на БРП, написана от В. Коларов през септември и внесена за об- съждане в ЗБ през декември 1943 г. В документа задачата за създаване на „истинско българско национално правителство” се обосновава със следваната от БРП политическа линия. Твърде рано, но не без основание за момента и с перспектив- на заявка за поемане на властта след разгрома на Германия, се изтъква, че тя е „партия на всички трудещи се, експлоатирани и потиснати в България, ... партия на националната свобода и независимост, на социалния прогрес, ... партия на най-пос- ледователната и доведена докрай демокрация”. За мобили- зация на масите и за разгръщане на партизанското движение „до размера на масова народноосвободителна въстаническа армия” се призовава в Окръжно № 2 на ЦК на БРП от януари 1944 г. През март директивата на ЗБ изисква от БРП и ОФ да подкрепят „всяко антигерманско правителство”, но без да се прекратява въоръжената борба. Пролетта на 1944 г. е времето на общата партизанска мобилизация, извършена от партий- ните представители по райони.23 Непрекъснато поддържаната връзка със ЗБ и Отдела

Я ми кажи моля в кои общества има закони, според които могат да те вкарат в затвора за лъжливи сведения? Ти май изобщо си нямаш представа какво пишеш, за мое съжаление... А прочете ли че вкарват в затвора и за нелъжливи сведения (които могат да се тълкуват като обида на сътветните длъжностни лица)?...Прочете ли за осъдения журналист от Балканска зора? Питам сериозно: Имаш ли някаква представа, каква е пресата и свободата на словото в наистина свободните страни?.. Да си чувал че в Щатите пресата и медиите постояно подлагаха на съмнение нравствеността и умствените качества на Буш, и на всеки друг от Кабинета му? А да си чувал, че думи като "идиот" например, не са криминални или криминализирани, защото обидата се смята за съвсем субективно понятие (я тя си е и субективна)? Абе, демократи сме и европейци сме, ама не съвсем

Грешиш.. "Преврат" се нарича всяка смяна на властта чрез насилие/принуда. Може да се осуществи чрез: -"пуч" - това е случаят, когато близки до властта хора, и хора във власта, я е узурпират.. -"бунт" или "въстание" - тук може да се влагат се влагат количествени оценки, (това демагозите най-го обичат), но основното в оценката е, че в тези събития участват и хора и групи които не са свързани с властта, т.е следва оценката е качествена ------------------ Революция - значи коренна промяна, "преобръщане". Може да се случи след всеки преврат, и обикновено се изполва за да опише нещо случило се вследствие на насилствени преврати...Иначе думите (като думи) "преврат" и "революция" имат едно и също значение ----------------- http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B2%D1%8A...%BD%D0%B8%D0%B5 На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт”. Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия навлиза на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива. През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна - „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел”. На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев генерал Иван Маринов за главнокомандващ. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където шумкарите превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември.Там има,,кървава баня.Избити са 7 офицери,командващи 2-ри артилерийски полк начело с командира на гарнизона в града полк.Маринов. Или имаме: -план за въстание, организирано от НОВА; -стачки и митинги завършили завършили с въоръжени сблъсъци; -имаме координирано военно участие на партизани, бойни групи на ОФ, и военни; ОФ е предствена от широк спектър политически нагласи, които нямат общо с властта; Така че в началото на Септтември 1944 г имаме въстание...

Шаблоните, на които хората робуват или са робували, може и да не са верни. . http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B2%D1%8A...%BD%D0%B8%D0%B5 _______________________________________________________________________________ Въстание: Синоними * бунт, гражданска война, революция, вълнение, метеж, размирица, междуособица, смут * бунтарство, бунтарски дух _______________________________________________________________________________ На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт”. Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия навлиза на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива. През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев по радиото уведомява народа за извършената промяна - „С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел”. На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. В София, Пловдив, Пернишко, Шумен и Хасково са съкрушени с въоръжени средства. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев генерал Иван Маринов за главнокомандващ. Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където шумкарите превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември.Там има,,кървава баня.Избити са 7 офицери,командващи 2-ри артилерийски полк начело с командира на гарнизона в града полк.Маринов. Имаме организирация на въстание от НОВА- подготвен план за такова Имаме стачки и митинги завършили с въоръжени стълкновения Имаме координирано участие на партизани, бойни групи на ОФ и военни

Жалко е присътвието на хора като цитирания от теб, във форума. А ти- вместо да ме квалифицираш, защо не изкараш първо твоята греда от очите си?

Ти какво ги навърза? Где са тея хора, кого визираш? И какво общо имат това което пишеш, с темата? Не е ясно..

Тема за дискусия: българските народни въстания - по избор на съфорумците. Въпрос (въпроси) за дискусия: движещи сили (мотиви), личности, обхват, развитие, резултати Източници и аргументи: Каквито има за въстанията и бунтовете (по избор): - бунтовете срещу Винех и Телец - бунтът на боилите срещу Борис I (девети век) - павликянските бунтове, и богомислките брожения в 10 - 11 век - въстанията на българите и власите в 11 и 12 век. - селското въстание при управлението на Константин Тих. - антиосманските въстания и бунтове в 14-15 век: 1) на войнуците и селското население в Софийско; 2) на търновчани (110 великомъченици); 3) други на населението в софиийско; 4) други; - антиосманските въстания и бунтове в 16-19 век - Румелийския бунт в 1885 г. - Илинденското и Преображенското въстание (въстания). - Дебърско-Охридското въстание и Тиквешкото въстание през 1913 година - Войнишкото въстание през 1918 година - Народното въстание през 1923 година - въстанието на 9 септември 1944 година - други, неспоменати от мен.. Ей сега ще се почне май: "Коминтерна това, Коминтерна онова", "няма Румелийски бунт, ами Съединението е политически акт" и други такива

Ааа.. да не се еб...ме с братята Рибакови, Мизиеви, Закиеви..и Добреви...Не разбрахме ли вече че Целия свят произхожда от русите-скити, кипчаките-команчи , пратюрките-болгари, и балхарите-от-Балх.. Ей ама сме..

Какво значи леви нагласи? Селянина не може да има леви нагласи. Той земя иска и я иска за да стане богат. Богатия по-богат, дребния богат (на първо време). Аз описвам това - само по спомените на хора, не знам ти откъде черпиш информацията за селяните?.. Селянинът не само че не е можело да стане богат в България, ами се е разорявал, приятелю, щото земята се е разпарчетосвала, защото е имало инфлации и други...Какво е искал селянина (а и никои не знае май какво точно е искал селянина), това май няма значение, важно е какво е имало в "кошницата му"- т.е какъв е бил бита му, които е определил културата и нагласите му.. Градската "класа" също не виждам как? Тази чирашко-калфа-майсторска с-ма я забрави в средата на века. А и да е имало, чирака е желаел или да се махне (като знаем каква им е била възрастта) или да стане калфа, а калфата определено е желаел да постигне "охолството" на майстора. Извиявай, но това не е вярно, тази система си работеше и след девети септеври.. Дядо ми си е подарил работилничката на властта в по време на нациоанализацията.. И точно - я е подарил..Не е взел пушката, и не е хвърлял бомби.. Единствените "охолни" семейства от целия квартал (махала) на дядо ми/баба ми - са били на 1) католическият свещенник; на 2 ) съседът от/с бизнес-поличиска фамилия, и 3 ) по случайност или не - семейството на полицая.. Къщите (и централната част квартала) ги събориха през 1973, но аз си го спомням много добре, а даже този квартал - е описан и в книга..Къщите си бяха такива каквито са ги строили хората, при заселването си.. По принцип "чирак" се вика и на калфата - когато майсторът има само един работник.. Преврата си е точно преврат, моля те не ставай смешен. Звенарите са майстори в превратите, защо преди това не правят въстание? Армията не участва. Тя е неутрална, РККА на 9-ти вече е в Добрич. Вярно бригадата "Икарус" wink.gif, е посрещната с цветя и рози в София. Ама да е сринат Централния затвор или поне Дирекцията на полицията (където за малко ще се настани Тато), да е имало масови гонения и кланета (повтарям масови, като масовостта да е от към гонещите), нищо общо с една революция или въстание. Лелей що правописни грешки, ама така е като се опитвам да върша 2 неща, не свършвам добре нито едното нито другото Ами баш въстание си е за мен...Или - ако искаш да спорим "каква е разликата между автомобил и лека кола"? (както казва автора на темата).

http://www.aip-bg.org/bulletin/3/07.htm --- Очевидно писането на нелицеприятни статии, съдържащи факти, "докачащи" властите, никога не е било безопасно занятие. Освен това вместо да се доказва, че написаното не е вярно (ако е така!) и преди повече от век е било по-лесно да се потърси член от съответния закон, който санкционира истината. Процедурните хватки явно не са били на мода тогава и съдът е действал немедлено. Само за шест месеца и година след като всекидневникът "Балканска зора" успява всеки ден да стигне до редовните си читатели, Харитон Генадиев вече е "оскърбител"-рецидивист, което не му е попречило от 1903 до 1907 г. да е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд. В статия от бр. 258/1891 г. на "Балканска зора" са цитирани две обстоятелства - "отвличането на инж. Владимир Луцки (висш български чиновник) от руски гавази пред очите на турската полиция, против всички международни закони и обичаи" и "свободното движение из турската столица на убиеца Тефик бей." Окръжният съд в Пловдив получил оплакване от някой си Рашид бей - вакъфски комисар, според когото в публикацията султан Мурад бил оскърбен, защото бил представен като "безсилен". Редакционният екип на в. “Балканска зора”. Д-р Никола Генадиев, Харитон Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев (отляво надясно) Процедурата се задействала светкавично, но вестникарите са имали репортерски рефлекс и държали своите читатели в течение на скандала. Те публикували обвинението на прокурора, квалифицирал написаното като "нападение срещу султана - нашият сюзерен, който за нас трябва да стои по-високо и от княза". Аз разбирам написаното така: че ако някои напише че е станала някава поразия някъде се, той е подсъден защото така може обижда достойснството на някого от величайшите (всъщност в случая май не е написана думата "безсилен" или каквато и да е квалифицираща, Падишаха, дума) По време на процеса редакторът на "Балканска зора" - Харитон Генадиев развива "вкратце значението, което може да има една осъдителна или оправдателна присъда и свърши с пълна довереност в безпристрастието и патриотизма на съдиите". Залата била пълна с превъзбудена публика, която с трескаво нетърпение очаква решението на съда. Вън от съмнение е политическата основа на това дело, гледано едва шест години след Съединението на Източна Румелия с Княжество България. "Съдилището се оттегля на съвещание" и само след половин час, "всред мъртва тишина председателят прочита резолюцията, с която Харитон Генадиев се признава за невиновен и се оправдава". Обща радост и шумни ръкопляскания посрещат това решение на Окръжния съд, пише "Балканска зора" и само след десет броя, в № 304/1891 г. четем: "Пловдивският апелативен съд в състав произнесе присъда, с която ни осъди на един месец затвор. Тази присъда на апелацията изненада и нас, и присъстващата публика, която тоже беше многобройна, но която вместо с ръкопляскания, както това бе в Окръжния съд, със смайване и униние на душата посрещна прочитането на резолюцията. Уверени сме, че тази присъда ще произведе същото впечатление и навсякъде - вътре и вън от България". Защитата в лицето на адвокатите и редовни автори на вестника Владимир Неделев и д-р Никола Генадиев, наред с етичните съображения и засегнатото национално достойнство на "толерантния български народ", изтъква липсата на основание за обвинението на прокурора. Защитниците настояват делото да се прекрати, тъй като престъпление по чл. 24 от Закона за печата (публикуван в "Държавен вестник" от 29. 12. 1887 г.) се преследва по писмено заявление или искане, представено от дипломатически агент или по дипломатически ред, а не по тъжба на вакъфския комисар Рашид бей. (По това време - 1891 г. Турция няма дипломатически агент у нас и от 1882 г. Княжество България води преговори с Високата порта да изпрати такъв представител. Но турски посланик у нас няма, защото нормалните дипломатически отношения биха признали независимостта на младата държава. - бел. авт.) Ето какво гласи и членът, по който Харитон Генадиев става първият български журналист осъден за клевета: "Оскърблението или клеветничеството, нанесени чрез печата на особата на иностранните господари, с които България се намира в приятелски отношения, се наказват със затвор от 1 месец до 1 година" - чл.24 от Закон за печата (1887г.). Това е историята. Все пак въззивната инстанция е определила минимално наказание. Може би кадиите са се сетили, че е "против човешката натура български съдии да осъдят българин, че казал няколко думи, уж оскърбителни против султана"(из защитната реч на д-р Никола Генадиев, говорил час и половина пред съдиите). Обективността на "осъдената" информация не е предмет на интереса ни, никой не е оспорил фактите, изнесени в "Балканска зора" в бр. 258/1891г. Което пък не е попречило на съда да "удовлетвори" претенциите на един вакъфски комисар, било при липса на законен повод. Ето как в историята и на българската журналистика, и в "аналите на българското правосъдие" влиза процесът на първия наш всекидневен вестник "Балканска зора" за оскърбление на султана. Нямали сме практика в делата за обида и клевета. Оказва се, че тя е 113 годишна. Източници: В. "Вестник на вестниците", бр. 124/1940 г. В. "Балканска зора", бр. 291, 292, 293, 294, 304/1891 г. В. "Марица", бр.295/1992 г.

Не е ясно и на мен. Има цитирана литература по-долу. Ето какво открих: http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/v...?f=78&t=951 (#) Закон за печата (1883) (->) свободно откриване на печатници (->) издаване на периодически издания без упражняване на цензура (->) въвеждане на възрастов и образователен ценз за издателите и редакторите (->) квалифицира като престъпления чрез печата: - нанасянето на оскърбления и клевети на Княза - нанасянето на оскърбления и клевети на членовете на княжеското семейство - на длъжностни лица и граждани (->) предвидените наказания са сравнително ниски (->) делата за престъпления чрез печата се гледат от апелативните съдълища като първа инстанция и от ВКС като втора инстанция (#) Наказателен закон за престъпленията по печата (1883) (->) с него се отменя Закона за печата след възстановяването на Конституцията (->) чувствително намалява санкциите (->) като първа инстанция посочва окръжния съд (#) Закон за допълнителен отдел към турския наказателен закон за престъпленията по делата на печата (1884) (->) съдържа наказателноправни норми, групирани в 2 подсистеми: - за всеки, който чрез печата подбужда населението към престъпления, нарушаващи спокойствието на държавата (чл. 1) - с останалите наказателни състави се установява наказателна отговорност за нанасяне на оскърбление на княза, членовете на семейството му, на чуждестранен държавен глава, на дипломати, министри, депутати и др. (чл. 2-7) (->) наред с това се квалифицират като престъпления по печата: - държането на тайни печатници - отпечатването на книги от неизвестен издател - пеачатнето на книги с религиозно съдържание без разрешението на Светия Синод на БПЦ - разширяване формите на престъпно деяание: престъпленията могат да се осъществяват не само чрез слово, а и чрез рисунки (#) Закон за печата (1887) (->) съдържа 3 раздела: - общи положения - престъпления - подсъдност и съдопроизводство (->) този закон за първи път дава легално определение за понятието ”престъпление по печата” (->) установява новинаказателни състави?: - подбуждане или предизвикване извършването на престъпления, предвидени в Наказателния закон - подбуждане към непослушание или неизпълнение на законите - проповядване на измяна или предателство - хвалене на деяния, които по закон се считат за престъпни - разпространяване на лъжливи новини (->) предвидените наказания са тежки (->) предвидена е каскадна отговорност – субект на пестъпление а авторът на печатното произведение, когато той не е известен, виновен е издателят, ако и той е неизвестен – виновен е стопанинът на печатницата; при отсъствие на последния, наказва се раздавача или продавача (->) дефинирано е съучастието като форма на престъпна дейност (->) установява се съкратена процедура за разглеждане на наказателните дела, извършени чрез печата (->) ВКС постановява, че делата за престъпления, извършени чрез печата, не могат да бъдат разглеждани с участието на съдебни заседатели (->) съдържанието на ЗП го характеризира като недемократичен акт, който ограничава конституционно прогласената свобода на печата (#) Закон за допълнение на ЗП (1895) (->) известен е като ”Башева добавка”, защото е приет по предложение на депутата Андрей Башев (->) променя се чл. 9 и след промяната според него никой не може да се заминава с печатна дейност докато е в затвора или в предварителното следствие (->) включват се нови наказателни състави, напр. наказателна отговорност за всеки, който публикува материали по наказателни процеси, преди да са прочетени в съдебно заседание Историята на законодателството по печата се характеризира с тенденция към разширяване на наказателната отговорност по пътя на квалифициране на нови деяния като престъпни. Винаги, когато управляващите чувстват заплаха за своята власт, използват разнообразни средства за ограничаване и възпрепятстване на разпространението на антиправителствени идеи и настроения. Това го пишат твои колеги..

Вижте сега, всъност не коментираме каква е системата и как се изграждала и подържала.. Нали разбирате че нищо не пада от небето? Че то и сега има недоволни, но кои от тях се е опитал да вземе властта? Революцията в Русия има своята опора в селяните, основната част от руския народ .. Иначе би трябвало да кажем че не имало гражданска война, в годините по-късно, а превратаждийте от 1917 са били изловени на момента Да говорим за България.. Основнатата маса в България през 30 и 40 години на 20 век са дребни селяни (половината царисти, половината с леви нагласи), и дребна градска класа - занаятчии, чиновници, търговци, наемни работници, като икономическите различия между последните са минимални.. При тях действат отношенията занятчия (майстор)- чирак, които са действали по Османско: чиракът се храни на трапезата на майстора, майсторът му плаща заплата. Жилищата на почти всички от последните са еднакви (къщата на дядо ми - майстор, беше такава каквато е тази на семейството на баба мим които са били работници) ..Или обобщавам- имаме едно егалитарно общество, което май не можем да очакваме да е антосиалистическо не- ляво почто, или нелявоцентристко.... Да вземем и превратът през началото на септемрви 1944 година.. Ами защо да е преврат, той си е народно въстание - в него участват различни по политически нагласи групи -в Звено не членуватт конунисти и монархисти, но има хора от останалата част на политическия спектър- т.е само участието на Звено е достъчно според мен да се каже че случилото се на 9 септември е народно въстание (на антимонархистките и левите идеи)..Имаме и военно участие, имаме и стачки..

Не се изразих правилно: имах впредвид - буржоазните револции.Иначе говорим за едно и също..