nik1

Вие с един друг съфорумник се изтрепахте да "оригиналничите" и да клюкарите.. Когато е представен за първи сборника наречен "Веда словена", Фердинанд е бил на пет годинки. ДПри ромънците също съществува такъв обичай, както и при македонците, а тоева дето искаш да убедиш другите че Фердинанд е бил цар на ромъните и на българите в Македония няма да "мине"

Армандо, явно ти е ранна ракийката. Забелязал съм че привечер не четеш целите съобщения на които отговаряш, или че отговаряш на други потребители, вместо на тези към които ти е насочен отговора... Ще обясня пак: Аз цитирам Войников, т.е това което цитирам не е моя мисъл, така че - виж моля те преди да ме апострофираш и квилифицираш, какво пиша по-горе в съобщението, на което отговаряш по въпроса.. Не може да си съгласен с всички (е освен ако не си прекалил с вечерницата), защото аз не смятам че българите са населили областа Вананд; смятам че споменатите от Хоренаци са били "(е)пагерити", "пугури", (все тая, едни от двата- няма значение), демек някакви подобноименни на българите, но не и познатите ни българи..Имам си аргументи, няма да ги повтарям.. Японския именит шогун обаче, смята съвсем друго, по-скоро - обратното..Въпреки че пише "махни го този мар Абас (или нещио такова", той очевдино се е "запленил" от тезата/идеята/представата на Стаматов, демек "Ванандците са българите"..Ти от две години си против тази идея, ако не бъркам?

Колата ще олекне с толкова, колкото е изразходваното гориво при вземането на завоя ----------- По-интересен е случая ако приеме че завоят се взима без газ, при изгасен двигател Имаме E=mc^2 Тогава колата ще олекне: 1) с толкова, колкото е числото което ще получим когато разделим изразходваната енергия (да кажем от акумулатора) за мигача, на скоростта на светлината^2 2) плюс толкова, колкото е числото което ще получим когато разделим енергията която се преобразува в топлина при триенето (или при всички други процеси, различни от този по т. 1), на скоростта на светлината^2

Тамарин е лингвист, а на теб не може да ти е ясно каквото и да е, защото нито си линвист, нито си роден и закърмен с романски език.. Попче, колко пъти да ти казвам, че не съм доктор.. Да, и за да станеш доктор, камо ли да практикуваш, се иска акъл и дупе,.. не е като да опяваш и да вземаш парсата.. 560 година казваш е роден свещенника, е ясно е, че с алгебрата си на ниво предучилищна възраст, защото после се учи че "пет не е равно на три".. Ами хайде направи ми справката, обаче ми покажи оригиналния текст от седми век. Защото локуми и лакърдии, и съвети всеки може да разтяга, респективно дава, особено ако е поп..А ти обаче попе, не си този дето ще ми дава "съветите", защото за разлика от теб аз се занимавам, респ. и си изкарвам хляба - с "точна наука"..

Тук малко ще се насоча в друга посока.. Е Лун Ли в своята ”История на киданите” пише: ”В началото на лятото киданските жени изготвят шнурчета от разноцветни копринени шнурчета. Вързват ги на китката на ръката за дълголетие и здраве. От същите шнурчета изработват човешки фигурки които закрепят към дрехите си ”. Значи, киданите са тунгусо-манджури или монголи. В същото време - подобни амулети, от бели и червени шнурчета, са откривани завързани около китките на мумиите в Синцзян и Алтай (Пазарик). Тези мумии най-вероятно са на юеджи (според мястото където са открити), или на "дин-лин" (последното е според изследователката на "пазирикците" от РАН, която приема и че мумифицираните от Пазирик са ИЕ-ци )..В допълнение ще спомена, някои изследователи приемат че ранните "Такштъкци" /преди да се омешат с пришълците/, и най-вече че техните предци "Тагарци" се явяват тохари. Като се имат впредвид контактите на киданите с юеджи-тохарите, то аналогиите са логични. http://en.wikipedia.org/wiki/Khitan_people http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%B0%D0%BD%D0%B8 Не знам колко народа използват погребални маски, определно киданите също имат такива..

За мен всичко това е по-просто, и не толкова любопитно.. и невероятно. Разбирането ми е че Хоренаци е познавал българите (то няма как да не ги е познавал като негови съвременници), като в същото време е чел/чул/знаел че в областа Вананд някога е имало преселение на хора, народ (или там са живели хора, народ), на които им казват "пуруги", ("пагерити")..Събрал е "две" и "две" по неговия начин (както е разбирал и каквото е мислил, чул и слушал в момента) и е написал там.., каквото е написал.. Войников, когото уважавам заради познанията му по Еразийска история, смята че че "пугури" / "пагерити" са форми на българския етноним, разглеждайки точно това сведение и тези връзки, но това си е според мен само предположение..За идеята можем да изведем от/сведем до/ името българи - до каквото ни е необходимо, и не са ни необходима нито историята, нито археологията... Предвид войните на на Арташес с овсите или сирите, възниква логичния въпрос, не се ли крият тука загадъчните „внъндури”, които Валараш/Вахаршак/Арташес, „убедил” да оставят предишнша си начин на живот и заселил в Басеан. Обикновено арменските царе са заселвали в пограничните райони покорени племена, в случая Басеан току що е завоюван от Грузия и съюзните и „овси”,т.е. аси, в случая сираки?! Оказва се че не само Хоренаци е забелязал българите! Гай Плиний Секунд (23/24-79 г.) в своята „Естествена История” съобщава че: ”Около устието на р.Кира в Каспийско море, живеет каспиите. От Себастопол (Диоскорида, съвр.Сухуми) на 70 000 крачки, живеят ахейците (Ашуя, ашуйци предци на съвр.абхази), мардите, керкетите (абхазо-адигски племена, смята се че керкити е най-ранната известна форма на етнонима черкези, респ. Черкасия, обитавана от наследниците им кабардинците), а зад тях, във вътрешността серите (сираките), кефалотомите (букв.превод главорези). Богатият град Питиунт (Пицунда) е разграбен от гениохите (цени, цанари – грузинско племе). Зад него в клисурите на Кавказките планини, живее сарматския народ на епагеритите, а до тях - савроматите. /ППК/ При последните избягал Митридат, при (по времето на) император Клавдии. Той (Митридат) разказва че в съседство с тях живеят талите (двалите, дуласите), които на изток достигат до устието (всъщтност залив) на Каспийско море, като този залив изсъхва при морски отлив”. В своята „География” Клавдий Птолемей (2в.), описва различните народи. По посока от Причерноморието към Рипейските планини (Урал): агатирси, зад тях аорси и пагерити/пагорити, под тях – савари (саври, саубри, саури, респ.народа шави у Плиний, или савири? За появата на които е твърде рано) и боруски (борани) до Рипейските планини. Пагерити/пагорити е форма идентична с по-късното ”пугури” (форма на българи) във византийските източници. То фигурира и в Картата на Касторий или „Певтингеровите таблици” под формата пархаци или пархаки. Птолемей помества в земите на пагеритите град Серака, което е ясна податка за близост със сираките, победени от Арташес. В това отношение е интересна легендата на осетинците от Куртатинската теснина, записана от Пфаф. Според нея, преди техните деди да се заселят тук, е обитавал загадъчния народ Бурдартж или Бурсартж. Местното население си го обяснява като русокоси, жълтокоси, от осет. bur – жълт, светъл. Всъщност Бурдартж би означавало бурдари и Бурсартж – бурсари, тъй като –тж е частица за мн.ч. В преданията на осетинците-дигори има мъгляви спомени за митичната област Бурка, намираща се в близост с техните земи, където обитавал някакъв митичен народ царциатж, загинал от природни бедствия и глад. По записите на Мусо Цаллагов „Фолклорни материали”, от разказа на Ягор Бигулаев (1932 г.) се казва че в Северна Туалетия (Двалия, Двалетия) живял някога силния народ царцата, който бил постигнат от някаква заразна болест и те умирали със стотици. Нартите и царца, в друго осетниско сказание, се приравняват като един народ, но тъй като били горди и силни, разсърдили боговете и те ги наказали. (И.Джанаев, запис в с.Кесаты Кау, 1932 г.). В Санибанската теснина „ущелье” народните предания твърдят, че на север от селата Старая и Верхняя Саниба, по пътя към село Верхнее Кани, на планинския склон и близо до реката се намират древните селища на народа царциата, който загинал от чума (рын). Умрелите погребвали в катакомби. Това станало преди 2000 години според разказвача Гатази Дзусов. Според Борис Алборов е съществувала реална област „Бурка” разположена в Западен Кавказ, в земите на съвр.Балкария и Дигория. Дори Албаров смята че родът Бората от нартския епос, всъщност отговаря точно на загадъчните бурка. В арменската география „Ашхарацуйц” ясно е посочен народ пурка/пурку, обитаващ в съседство с цанарите (саунартж) в равнината до ардозците (обл.Ардоз при изворите на р.Терек), близко до Аланските врата (прохода Дарйял). Пурка се поместват между зихите и цанарите, следователно, народа Пурка е живял някъде на Моздокската равнина, простирайки се до зихите на Черно море. Това е територията на съвр.Северна Осетия и Кабардино-Балкария. Пурку от „Ашхарацуйц” точно отговаря на осетино-дигорското Бурку. /БА-ЭЦОНС/ Или ако продължим логичните разсъждения на Алборов виждаме че загадъчнтите бурка/пурка отговарят точно на плиниевите епагерити, птолемеевите пагерити, пархаците от Певтингеровите таблици, или това е едно от първите споменаванията на българския етноним в Кавказ!!! Част от прабългарите обитават точно Балкария, Дигория и Западен Кавказ и са съседи на абхазците (зихи). Съставителя на „Ашхарацуйц” един път е съобщил за известните му купи-болгар в Западен Кавказ и втори път е преписал птолемеевите пагерити, под формата пурку, без да подозира че става дума за един и същи народ! Прокопий Кесарийски, в своята „История на войните с персите” казва: „Зад пределите на абасгите (абхазите родствени на зихите) до Кавказкия хребед живеят брухи, намират се между абасгите и аланите. По крайбрежието на Понт Евксински са се утвърдили зихите... Зад тях живеят сагините. Приморската част на страната им, по-рано се е владяла от римляните. Там те са построили двете крайморски крепости Севастопол и Питиунт, намиращи се една от друга на два дена път.”

Е ти сега не знаеш какви са аргументите, ама разви цяла теория..Направо си си объркал попрището, изглежда е трябвало да станеш адвокат или политик...Не са някакви вулгарни народи, по-точно: според Христо Тамарин "Изразът (77.)Ziezi ex quo Vulgares съвсем гладко се превежда така: Ziezi, от когото {някакви си} варвари {произхождат}."; според БГВлах: "В превода ти малко ме смущава "Vulgares" като "варвари".В контекста на преписа и отчитайки последнато място в листата, моя милост би го превел като "Зиези, откогото са останалите/другите (простосмърни)". http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7956 Вананд е област, а името Вунд, Ванд може да е псевдогеноним (някой, условно според името на областта, е нарекъл вожда "Ванд"), защото за произхода на името Вананд има и друга теза/други тези.. Марцелиан е имал информатори, явно, и то какви! .. Всичко това което казваш за късните сартами е вярно, а това че българите са типичните "късни сармати" май ще направен Слон от Балон,щото ямите с ниши при прабългарите от Дунавска България са точно 2-3 на брой, или 0,1% от всичките, а типичните аланските катакомби - 0, като брой и като процент...Така че "втория век на пристигането им в Кавказ" за всички нормални хора (както казваш друга тема) - остава подвъпросен.. А от тук излиза пък че не знаем (това явно не те касае, теб, щото си японски бей и самурай, и знаеш всичко) какви са били предците на древните българи - защото освен сармати, може и да са били угри, може и да са били алтайци по език (що да не са алтаизирани юеджи например), вкл и нехомегенни, и дори може да са били и иранизирани юежди (което май е не е баш същото като "късни сармати"), а аланоносарматските компоменти дето се проследяват еднозначно при волжските българи, може да ги има при тях -поради етнокултурната им "алано-сарматизация", резулта от битуването им и омешаването им в средата на алани, есегели, берсили (и др. подобни).. ..

Мале ле, мила мале, Слези ми, мале, на дори, – на двори Флези ми, мале, фъ бахче-ту, – в градинчето Дигни си, мале, подигни Подигни златенъ камень, Де си е, мале, маринка, – мартеница Белу ми сукну царвену. Фаркнала ми летнала Летнала ми лестувица, Летнала ми уть край земе - от край земя Утъ край земе, слану море, - соленото море Летнала ми на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну-ту море,- Черното Та си на дару циркала, на дару – на дърво Циркала, мале, напевала, Фафъ уста хи бела китка, хи – ѝ Бела китка и куприца, куприца – копър? Та са чудумъ чуди Де да иде де да летне Да си фарли бела китка Бела китка и куприца, Баксишъ носи утъ край земе. Подарък носи Зачула е Юда самувила Та хи дума и говори: Е, ти пиле лестувица, Що ми са чудумъ чудишъ Та си циркашъ и напевашъ? Я си фаркни тука долу Тука долу фъ силна града Фъ силна града фафъ сарае, сарае – къща Фафъ сарае фафъ бахче-ту. Царе му мажку дете, на царя мъжкото дете Та та чека сега малу Сега малу три нидели; Варзала му стара майка Варзала му на рока-та Варзала му белу сукну Белу сукну и царвену Белу сукну маринка, Сега гу веке утварзала, Фафъ бахче-ту златенъ камень, Пудъ камень гу турила— Та ти са мольба моли, Какъ си идешъ утъ край земе като дийдеш Утъ край земе отечина, – отечество Да си хи баксишъ фарлишъподарък хвърлиш Да си земешъ златна маринка, Да уставишъ бела китка Бела китка и куприца; Та ти царе курбань коле Курбанъ коле ду три голабче-та, Ша ги гответъ малки моми, Умреватъ ги съ бела китка – подправят ги с Съ бела китка и куприца. Чула ми лестувица, Летнала си фафъ сарае Фафъ сарае фафъ бахче-ту, Камень дига; ни са дига, Да си земе белу сукну Белу сукну и царвену, Белу сукну и маринка, Та си рукна Юда самувила, – Та си викна... Подигна хи златенъ камень, Та си зела белу сукну Белу сукну и царвену, Уставила бела китка Бела китка и куприца. Слези, мале, слези Слези, мале, фафъ бахче-ту, Подигни си златенъ камень, Та си земи бела китка Бела китка и куприца, Отнеси е дуръ на царе, Та му са фальба пофали: Чи е летнала лестувица, Летнала е утъ край земе, Та си дойде на Белъ Дунавъ; Ником' си баксишъ ни носила, – с нокти Утъ край земе утъ слану море, Летнала си фафъ бахче-ту, Подигнала златенъ камень, Уставила бела китка Бела китка и куприца. ....

Хуните или хионите са стар тракоилирийски народ познат на Клавдий Птоломей още през IIв. Вярваш ли си на приказките? Пази боже българския народ с такива/и от такива духовни пастири Мразиш Живко Войников, ама представяш неговото виждане че хуните при Птоломей са всъщност Перигетовите "уни" - или хионити? Атиловите хуни няма общо с хионитите, а това че хуните и хионитите били "стар трако-илирийски народ" оставям без коментар.. Ти не си някои, за да праваш анализи на Гумилев. Един наш уважаван съфорумник линвист беше показал две възможни етимологии на думата "горд" (нескромен). В едната - думата произличаше от "грозен", в другата - от "глупав"..

Какво общо имат българите с италийците, та да почитат Марс? Ритуалът с мартениците е източен..Ако не идва от Такштъкската култура и обичаи, то е свързан с ефталитите, при които са засвидетелствани бели и червени амулети, във вид на воини (конни войничета)..

Ха-ха, а ми ти като мислиш че се появявят във втори век преди новата ера, какво следва? Що, ти си бил свидетел на явяването на багатур-Ванадците, и най-вече си ги чул да си казват, "машала ейвала Булгар, Булгар" и да се тупкат по гърдите? Защо за миг не си представиш че бай Катина е писал за "пугури", "паргари".т.е за "хари-гари", дето се заселили в Областта Вананд, а бай ти Хоренаци е решил че му звучи като "Българи", и е решил (или пък не той) че "Вананд/"Вунд" може да е вожда им .. Да бе, латините били чували за българите..? Имаше една дискусия тук , за този прословут надпис, от този прословут Анонимен Латински Хронограф - Тамарин и БГ-Влах обясниха феномена най-добре (въпреки че аз уж допусках че вулгарните са точно нашите хора..). Да, ама не, няма никакви българи там изглежда../Ти сега сигурно ще ми кажеш и к"во от това, че според теб няма.. Ами по времето на Ам. Марцилиан - къде са били българите? Хем са в Европа (според теб), хем са се скрили - и от хуните, и от аланите, че чак и от информаторите....т.е така че никои да не ги открие. Колко удобно! Славяните ги описва Птолемей http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%...%BC%D0%B5%D0%B9 , ако не се лъжа като "Stlavani/(Stavani?) и Suoveni”: Датировката на ,"късните сармати - първи век" някакъв революционен пробив ли е от твоя страна ? Късните сармати се датират в сарматологията в периода "втори-четвърти (по изкл. пети) век". И какво им "късно сарматското" на прабългарите, според теб? Само не ми казвай изкуствените деформации (да- те са типичен късносарматски обичай), защото аварите идват тук в шести век,а обичаят е практикуван и от тях, но при аварите има и монголски /ухуански/ или тунгуски комнонент, и дори и увлекли мнозинство ираноезични номади, аварите ухуани - не са сармати..И колко е разпространен при българите този обичай , щото при волските българи е непознат..?

Преди известно време в друга тема изказах предположението, че увесването на мартеничките по клонките на дърветата в края на март от съвременните българи символизира жертвоприношение. Смятам че поставянето им под камъни (което се практикува в някои краища на България) има аналогичен или близък символичен смисъл - на жервтоприношение/погребение. Показах илюстрация от Фестивал във Швеция - на които амулетчета (включително и човешки фигурки-куклички) са обесвани по клоните на дървета. Оказва се обесването като жертвоприношение е позната практика - при древните: при келти и прабългари тя е засвителствана (волските българи според пътеписа на Ибн-Фадлан са обесвали най-надарените, за да отидат на онзи свят и- да служат на Бога); прочетох че древните славяни също са практикували жертвоприношения чрез обесване. В този ритуал на обесване по клоните, или най-високите клони на дърветата, вероятно можем да търсим символиката и значението при древните: "дървото" е "светът" (при древните ИЕ, при древните алтайци -вижте якутските вярвания), а на неговия връх се намира "бога". И така какви са такштъксите успоредици: 1. Наличие на кукли, и погребални (което предполага тяхното изработване) 2. Амулети, които се зашиват към дрехите (подобни амулети са познати и при древните българи). Един разпростанен такъв е този, във вид на две конски глави - обърнати в противоположна посока 3. Специфични украшения тип "конец"/влакно (вижте предметче 23 от таблица IX) http://kronk.narod.ru/library/vadezkaya-1986-07.htm /При такштъкците са познати погребения със човешки жервоприношения (поне една жена има "бастисана"). В масовия гроб от некропол 3 в Девня имаме такова - според откривателя на гроба, и според антр. Йордан Йорданов/ Това е засега..

Никой не говори за Кушански гробове и некрополи. Тези некрополи в Северна Бактрия които се свързват с Прабългарите са от Пред-Кушанската епоха. Слушал съм, че некрополите принадлежат на завоевателите на Гръко-Бактрия..Да кажем, че не е така, и те принадлежали са на предкушанското население, ясно е само че ритуалът не е изчезнал, а се е приел от по-късното население на Хварезм. А и в Кушанската епоха за Българите вече се говори в Кавказ така че няма какво да ги търсим в пределите на Кушанската Империя. Скептичен съм немалко, че Хоренаци е черпил сведенията си за заселването на Вунд от мар Абас Катина; Аз лично смятам че прабългарите пристигат в Кавказ през 4-5 век, по-скоро в края на четвърти век, началото на пети..Защо ли? Защото прабългарите не са споменавани до преди хунското нашествие от римските източници, докато за аланите се пише немалко..Не се споменават българи в състава на хуните, но за алани се пие и знае..Или- смятам че прабългарите са дошли в Източна Европа след хуните, накъде в периода между хунското нашествие (по-скоро малко след това).., и грубо пресметнато, да кажем до пристигането на оногурите и савирите.. И ако Българите наистина имат връзка с този район то това важи с пълна сила и по отношение на техния етногенезис. С коя част на региона по-точно?

Нартите са герои, надарени с полубожествени способности. Корените на епоса се проследяват при древните ираноезични номади и воини - вълшебната чаша, от която Нартите пият вино е познат символ както при уседналите иранци, така и при скито-сарматите (скитите както пише Херодот са отпивали от ритуалната чаша в с вино, само ако са убили неприятели, в противен случай са се считали за опозорени и не са могли да отпиват); круглата маса, на която нартите се хранят и общуват също е позната в този епос..Оружията на нартите също са надарени с митични сили..Нартите воюват със своите архиврагове (името на тези врагове е близко до името на тюрките)..Много от мотивите те или почти всички имат своите пълни аналогии в сагите за Артур, и според това е създадена има теза че в основата на сагите са легендите и преданията не на келтите, англите и гермамските племена, а сагите и легендите на/за Язигските воини, служещи в римския окупационен корпус в Британия (5000 такива служат там и вероятно мнозиството от тях не се завръщат след пенсионирането си в Центарлна Европа, а остават в Британия). Тук е разказано накратко за този епос: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%...%BF%D0%BE%D1%81 тук е направен прегелед върху осетинската митология и вярвания. http://en.wikipedia.org/wiki/Wasilla_%28god%29 ------ Кои са якутите? Смята се че са мигранти от Байкал, смесили се с местните палеоазиати и алтаезични хора. Основният им поминък и битова култура допреди индустриализацията на региона, са били близки или идентични с централноазиатските такива - животоновъдство, лов и рудиментално земеделие: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D1%83%D1%82%D1%8B Tук има информация за тяхните езически вярвания: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%D1%8B%D1%8B Тук за епоса им: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%...%BD%D1%85%D0%BE

Имам най-обща представа за осетинското, донякъде за якутското езичество, за чувашкото такова- знанията ми рудиментални, или никакви.. При осетите (християни и мюсюлмани) системата от вярвания е синкретизъм между нартски епос (за които се смята че е възникнал в кавказка среда през средновековието/края на античния период - по време на хунската или тюркутската експазия, и се е дооформил по по време на монголските завования), и между по-стари езически вярвания, върху които е оказало влияние християнството (върху вярванията на мюсюлманите диогори има и късно мюсюлмалско влияние). Най-почитания образ при осетите е Свети Георги (уастарджи, уаст-керги). Смята се че неговия първообраз е военния бог на древните им предци - алани, сармати. За мюсюлманите дигори той е пророкът мохамед, посредник между бог (Хуцау) и хората, при християните ирони той е почитан като син на бога (всевишния, или Хуцау както го наричат осетите, означва "бог" в езика на скитите според Абаев, и значи "бог" при някои други източноирански езици) и негов пратеник. На негово име се изграждат и са изградени множество светилища (изсичал се е върху скали, и затова смятам че Мадарския конник е религиозен образ - негово подобие). Чел съм че по време на втората световна война осетите изграждат светилища на Уастарджи в Карпатите.. По-късно, надявам се ще направя кратък праразказ- резюме върху нартския епос на осетите. По-късно ще представя и малко информация за якутстото такова..

"Евразийските езичници и езичество сега": Информация и общ преглед; Гледни точки, идеи и виждания на съфорумците за произхода и развитието на езичествата и на отделни езически остатъци във съвремените вярвания или ритули..Дискусии. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8246 Предлагам да бъдат включени следните (или само някои от тях- по желание на съфорумците) точки: Български езически остатъци, и/или славянски такива.. Осетинско езичество Якутско езичество Чувашко езичество Шаманизъм при народите от североизтока, изтока и средните части на Евразия Шинтоизъм при японците. Заб смята се от много изследователи че силно влияние върху негото оформяне е оказал шаманизмът и централно-азиатските вярвания .. Други.. ... ---- Като цяло по-скоро не смятам че е съществувала философия и практика наричана "тангризъм"- така какво например са физически и фактологически са съществували шаманизъм, и вярата в духовете при древните.. Тангра е името с което много народи на езиците си назовават (са назовали Бог), но съм склонен мисля че че всеки от тези народи е имал своя собствена философия и разбирания за това какво е мястото и ролята на този Бог, в тяхния "отвъден"/друг свят.

Скок и развитие в какво и накъде? За науката е ясно..Но за другите компоненти? Дали номадите от Евразия (вкл. и полуномадите - прагерманци, праславяни) във всяка една от историческо-културните епохи, са по-малко цивилизовани от уседналите: римляни, израелтяни, елини, китайци, корейци, араби, уседнали иранци и т.н?.. Дали промените в обществата на номадите, от равновластие и демократизъми и езичество- в посоки неравновластие, деспотизъм и съответно към сковаващи обществата аврамистични религиозни докрини и догми- при мнозинството от тези народи, ги прави цивилизовани? Интересни са разликите в общуването ми по форумите (или наблюденията на поведението им) с тюрки-азери или от такива от Грузия, в сравнени с тюрките от Якутия, от Чувашия, или да речем от Казахстан, или монголите от Монголия. Забелязва се че първите са тревожни, комлексирани, демогогични, нервозни, склонни са да обиждат.. (или както казваш -"ошмулени") като южноевропейците (абе като нас, като македонците, или като българските турци..и т.н.), сред вторите намирам хора, на които се възхищавам - и като интелект, и като отношение към околните..

Ами честно казано не съм сигурен, че въпросните кушански погребални обичаи изчезват. Мисля че хоремзийците се погребват по този обичай, и с в такива съоръжения (гроб с ниша) и през средновековието, обичай и практика донесени от кушаните (интересен въпрос според мен е, кои са предците на загадъчните източноираноезични хоремзийци, или по-точно куде са техните късни корени, ако не са от кушани, алани и друго подобно население?) . Обичаят е проникнал при волжските българи, които са се взели с жени хоремзийки/хормезийки -мюсюлманки (описан е от Ибн-Фадлан). Обичаят се взаимства и от наследниците на волжските българи - нашите приятели татарите; Дори татарите-мюсюлмани в България днес все още, или поне до края на миналия век се погребват (са се погревали) по кушански-хоремзийско/волжски (и мюсюлмански) начин и обичай - с разкарване на тялото на мъртвия (да си спомним какво пише Фадлан за Волжските българи в общност), и погребане на починалия в ниша, издълбана отстрани на гроба.. (мюсюлманите изтъркулват човека в гроба, като го "разопаковат" търкулвайки го - да си спомним екшън-етнографската погребална сцена от първата версия на "Козия Рог"). Ето това е разказано от един възрастен татарин от Тръстеник: "Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата."

http://vlastta.com/nivo1.php?id1=&id2=...i&sluchai=1 "В много неща може да бъде обвинен президентът Георги Първанов. Едно обаче не може да му се отрече - в раздаването на ордени и медали няма равен. За мандат и половина държавният ни глава се е отчел с внушителните 592 ордена ------------ ------------ Президентът обаче не спира дотук. Още в началото на първия си мандат той измисля и свой личен "Почетен знак на президента" Особеното в случая е, че предложенията не се дават от правителството, а са по усмотрение на държавния глава. Указите пък изобщо не се обнародват в "Държавен вестник" (тъй като знакът не съдържа държавен знак). Затова и не може да се каже колко души са били отличени от Първанов. "Сега" успя да преброи в интернет около 40 лица, удостоени с тази чест. Сред тях са бившият изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк груп" Алесандро Профумо, експрезидентът на ЦСКА Александър Томов, подсъдим в момента за източване на "Кремиковци", бившият изпълнителен директор на "Мобилтел" Йозеф Винацер, президентът на УЕФА Ленард Йохансон, Бургаската търговско-промишлена палата, "М-тел", миньорската федерация на КНСБ, БНТ, Дарик радио, вестниците "Труд" и "24 часа", Йордан Лечков, Веселин Топалов, Марко Семов (посмъртно), бразилският писател Паулу Коелю, екстрасенската Вера Кочовска и др. Логично е да се запитаме по какви критерии се избира кой с какъв орден да бъде удостоен. Отговор на този въпрос няма. В закона за ордените и медалите няма и текст, който да казва какво става, ако премиерът откаже да преподпише указ за даден орден. Под въпрос е дали президентът може да откаже да награди дадено лице, когато получи предложение. Също така няма процедура, по която получен орден или медал може да се върне. Нито пък ред, по който дадено вече отличие може да се отнеме. Благодарение на щедростта в раздаване на отличия България си спечели и един доста ироничен коментар във Financial Times, озаглавен "Дайте медал на българите" (Give the Bulgarians a medal). Поводът беше награждаването на еврокомисаря по земеделието Франц Фишлер с орден "Стара планина". "Готино, много благородно от страна на българите и, разбира се, няма абсолютно никаква връзка с притесненията, че датата за присъединяване на страната виси на косъм", написа FT. Всекидневникът коментира също, че орден се подготвя и за президента на еврокомисията Романо Проди и затова е логично от ЕС да ни отговорят със същия жест под формата на техни ордени, а не с по-лесно членство, "както вероятно българските държавници се надяват

Ето нещо куриозно, което открих, търсейки нещо друго... Представям пасажът - за занимавка на нашите учени и.. форумни траколози и тракийци .. Според Lubotsky думичката за "град" в китайския език е сродна с тази в тракийския ("бриа") като според него думата за град е навлезнала в китайския език, от тохарския: "Toch. A ri, Toch. B rye `town' < PToch. *riye :: Chin. 里 li `village' < MC lɨ < OC rəʔ. In 1998, Lubotsky (p. 368) proposed to consider borrowing in the opposite direction (from Tocharian into Chinese). The Thracian , presumably /uria/, mentioned by Strabo as a Thracian word for , ~ and glossed by Hesych as ."

Това е от Бешевлиев..Спрях да ти чета съобщенията от известно време, за да не се дразня;първоначално помислих че по-горе цитираш Ценов..

Мерси за Ганчо-Ценовизмите, но и сам мога да си ги намеря и чета.. Македонците най-вероятно не са елини. Доводите за това могат да се видят при Дуриданов, и тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Paleo-Balkan_languages http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Macedonian_language From the few words that survive, only a little can be said about the language. A notable sound-law is that the Proto-Indo-European voiced aspirates (/bʰ, dʰ, gʰ/) appear as voiced stops /b, d, g/, (written β, δ, γ), in contrast to all known Greek dialects, which have unvoiced them to /pʰ, tʰ, kʰ/ (φ, θ, χ) with few exceptions.[11]

"Двойнороденият" дионисий очевидно е гръцизираното име на тракийския бог (Вижте пак Дуриданов, за тракийските имена със значение "син на бога"). никой не сочи, че македонците са нещо различно от траките извода може да е само един. То никой не сочи че прабългарите не са китайци, или пък че не са прарумънци, или пък - че не са антични германци, ама такива ли са? Не може да се спекулира така в сериозната наука; във форумите явно може ..

Чака никога не е сядал на българския престол, за да бъде детрониран..Пламен Павлов е направил обзор на източниците, а там ясно се споменава: 1) Кой е българския цар (източникът на арабеската); 2. Кой е този, който е завзел Търново с помощта на Чака (от Георги Пахимер)..

Мнението на Гумилев е по-скоро сходно (показва сходство) с моята първоначална представа в четирите пункта, т.е относно предлоложението ми, че следните събития са свързани с oвлажняване на климата и с подобряване на условията: 1) първоначалната експанзия на хуните; 2) за експанзията на тюркутите (и бягството на аварите) през 6 век; 3 ) експанзията на тюрките в 10 и 11 век, 4) за експанзията на монголите в 13 век.. (не бях чел допреди 20 минути тази статия на Гумилев, или каквото и да е по този въпрос, написано от него): Итак, несмотря на относительное многоводье Амударьи, уровень Каспийского моря в IV-II вв. до н.э. соответствовал отметке не выше минус 36 м. Это значит, что по принятой нами климатической схеме в данную эпоху шло интенсивное увлажнение аридной зоны. Действительно, во II в, до н.э. хунны заводят в Джунгарии земледелие [+20]. В это же время китайские военные реляции о численности отбитого у хуннов скота говорят об огромных стадах, которые хунны пасли в пределах Монгольского Алтая, а усуни - в Семиречье. При неудачных набегах на хуннов, когда те успевали отойти, добыча исчислялась тысячами голов скота, а при удачных - сотнями тысяч [+21]. И это в местности, представляющей сейчас пустыню! Цифрам следует верить, так как полководцы сдавали добычу чиновникам по счету и могли утаить часть добычи, но не завысить ее количество. Богатым скотоводческим государством, способным выставить до 200000 всадников, было царство Кангюй, простиравшееся от Тарбагатая до среднего течения Сырдарьи. Иссык-Куль в наши дни не сообщается с теряющейся в песках р. Чу, но на картах того времени Чу показана вытекающей из Иссык-Куля и впадающей в широкое озеро [+22]. Все это говорит о повышенной увлажненности и относительно густой населенности этих районов в то время. ------------------------------- Самый процесс первоначального переселения беглецов (жужани) и разобщенных племен (теле) стал возможен лишь тогда, когда появились свободные пастбища. В противном случае аборигены оказали бы пришельцам такое сопротивление, которое не могло быть не замечено в Китае и, следовательно, должно быть отмечено в хрониках. Но там сообщается о переселении и ни слова о военных столкновениях - значит, жужани и теле заняли пустые земли. А при тенденции кочевников к полному использованию пастбищ необходимо допустить, что появились новые луга, т.е. произошло очередное увлажнение. Великий тюркютский каганат VI-VII вв., соперничавший с Китаем, Ираном и Византией и базировавший свое экономическое положение главным образом на местных ресурсах, не мог бы черпать силы из бесплодной пустыни. Статистика набегов на Китай показывает, что переброска конницы через Гоби в то время была относительно легка, и, значит, граница травянистых степей современной Монголии пролегала южнее, чем в XX в.[*2]. В VIII в. тюрки возобновили занятия земледелием в Монголии, но, что особенно важно, заняв целиком зону степей, они не пытались овладеть ни лесными районами Сибири, ни проникнуть в Китай. Травянистая степь, перерезанная лесистыми хребтами, была их вмещающим ландшафтом. К другим условиям жизни они не были приспособлены и не хотели приспособляться. ------------------------------- Любопытно, что период расцвета кочевой культуры совпадает с периодом низкого стояния Каспия на отметке минус 32 м. Когда же в Х в. произошло очередное (около 3 м) поднятие уровня Каспийского моря, связанное, согласно нашей концепции, с кратковременным перемещением увлажнения в гумидную зону, то мы снова видим выселение кочевых племен из современной территории Казахстана на юг и на запад. Карлуки в середине Х в. из Прибалхашья переселяются в Фергану, Кашгар и современный южный Таджикистан [+37]. Печенеги покидают берега Аральского моря еще в конце IX в. и уходят в южное Поднепровье; за ними следуют торки или гузы, распространяющиеся между Волгой и Уралом [+38]. Это выселение не очень большого масштаба, но оно показательно своим совпадением с изменением уровня Каспия, что подтверждает правильность принятой нами гипотезы. Нет оснований связывать эти передвижения с крупными политическими событиями, потому что в то же самое время на территории Восточной Монголии, лежащей за пределами действия атлантических циклонов, история уйгуров имела совсем иной оборот. ------------------------------------ Вернемся к монголам. Нехватка пастбищных угодий, вызванная гипотетическим прогрессивным усыханием Центральной Азии, неоднократно выдвигалась в качестве причины монгольских походов XIII в. [+48]. Против этой концепции справедливо выступил Л.С. Берг [+49]. Начало XIII в. характеризуется не усыханием, а кульминацией увлажнения Центральной Азии. Стихийное выселение населения из засушливых районов, описанное нами выше для эпохи III и Х вв., не имело ничего общего с походами немногочисленных, но великолепно обученных войсковых соединений Чингисхана и его преемников, на что обратил внимание еще Г.Е. Грумм-Гржимайло [+50]. Монгольские ханы XIII в, решали внешнеполитические задачи военным путем, и средства для войн давало им именно изобилие скота и людей. Доказательством нашей точки зрения является и то, что большинство монгольских воинов вернулось на свою родину, а количество выселившихся в завоеванные земли было ничтожно. В двухсоттысячном войске Батыя около 1250 г. было только 4000 монголов. Для занятия ключевой позиции между Балхом и Гератом в восточном Иране было поселено 1000 воинов, потомки которых до сих пор носят название "хэзарейцы" - от персидского слова "хэзар", что значит тысяча. Военные поселения в Южном Китае были также численно ничтожны [+51]. Эти факты подтверждают, что войны XIII в, не были вызваны усыханием степей, не имевшим места в этот период.