nik1

Произходът на митовете и на езическата религия и мотиви в Япония са основно полинезийски, и в допълнение алтайски, но този типаж (Yamato-takeru) се откроява и се свързва (може да се върже) единствено с мотивите и идеологията на нартско-сарматския епос (които пък има собствено развитие и при легендата за крал Артур). Очевидно мотивите на Yamato-takeru не са познати при алтайците (да не говорим за полинезийците). За железния човек: Мотивите за железни хора (облечени с желязо хора) при алтайците , или по-скоро при тюрките- имат за своя произход в сагите и разказите за аланите. В някои от сагите героите са наречени алани (и това е така не само в алтайските саги, ами и в урогските ; дори в съвременния мингрелския език "алан" значи герой. Ясно защо - защото алтайците (визираме хуните) според източниците са лековъоръжени конни номади и ловци; същото се отнася и за пратунгусоманждурите. Какво влияние са имали аланите върху Еразия (които да са били тези хора) преди прамонголската и тюркската експанзии? : Ам. Марцелин пише за тях, аланите, че практически са покорили една голяма част от Евразия. Влияние явно е било голямо, а те самите са архетип на военен народ (покоряват със сила останалите номади и придават името си на покорените). Подобно май трябва да кажем и за усуните, за които се смята че са в основата на познатите ни аси, вижте името овси/осети; интересен и произходът на името Азия, или на името на Азовско море. Може би е интересно да се спомене че средновековните алани в състава на татарите (монголите) са хората, които завлядяват Китай (Пекин), и създават свои управляващ елит в монголската империя. Така че историята се повтаря.. Интересно е да се спомене че дори в генелогичната легенда на Чингиз хан приства една аланка (Алан-гоя, "прекрасната аланка" е майката на Чингиз)

http://en.wikipedia.org/wiki/Ainu_people http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%...%BD%D0%BE%D0%B2 Стефан Младенов е учен и езиковед от световна величина, с широка международна известност. Индоевропейското и сравнително езикознание намират в негово лице, буден и хладен ум, с тънък и проникновен усет за открития. Етимологиите на Младенов отдавна са възприети от учените в целия свят. Изследванията с достиженията му в областта на научното и сравнително езикознание винаги са били и служели за пример, за това как ученият трябва да се интересува от установяване на обективната истина в езиковото развитие, вън от всякави конюнктурно-политически цели.

1.Езикови данни и изследвания: "Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски" – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327. от академик Стефан Младенов (15.12.1880-01.05.1963) 2. Фолклорно-митологични (сравнително антропологични) изследвания: а) сагата за Yamato-takeru б) легендата за Tetsujin (железния човек) в) китайски успоредици- легендата за Wu Tzu-hsu. Yoshida Atsuhiko "In a brilliant series of books and articles, Yoshida Atsuhiko has demonstrated - at least to this author's satisfaction - that a significant number of symbols in Japanese mythology (e.g., the imperial regalia: the mirror, the sword, and the fertility beads) were colored by the three Indo-European ideological "functions" identified by the late Georges Dumezil.14 He hypothesizes that this tripartite ideology, along with a variety of other Indo-European traits, was carried to Japan by a band of horse riders from the Asian mainland who are thought by some scholars to have invaded Japan via the Korean Peninsula and imposed themselves as a ruling elite in the late fourth century A.U.( e.g., YOSHIDA 1962, 1974, 1977). Another scholar who has contributed significantly to this research is OBAYASHI Taryo . The first to suggest that Japan was invaded by horse-riding nomads from the Asian mainland was EGAMNI amio (1964, 1967). See also LEDYAR1D 1975 and LITTLETON 1985.)" C. SCOTT LITTLETON Yarnato-takeru: An "Arthurian" Hero in Japanese Tradition 3. Наличието на алтайски елементи* в японския език показва че най-вероятно японските острови не са били затворени за нашественици и мигранти откъм западния материк. *и доколкото японския език е условно алтайски език - т.е има черти като алтайски език (звукова хармония и други), докато пряката генетичната му връзка с класическите алтайските езици се отхвърля от една намалка част от изследователите, които го считат за изолиран език, по близък генетично до полинезийските езици или езика на айну.

"Това не знаеш, онова не знаеш" - бла, бла, бла и нищо по същество. Защо не си пуснеш един сърч със израза "Canizauci princeps Avarum" и после да ми ми кажеш кое какво и какво не знам? Титлата Canizave e от Codex Parisinus, писан около.. сигурно стотици години след първата версия на франкската хроника (Annales regni Francorum) http://en.wikipedia.org/wiki/Annales_laureshamenses, ама това са подробности дето не ги знаеш, и по времето на написването на Codex Parisinus Авари няма!! ( а и то като че ли има значение титлата канизави ли е или канизаузи) ..Няма никакво, ама никаво значение колко пъти е употеребен "каган", колко пъти "канизауци" ако имаше такова то според логиката ти щеще да излезне че българските владетели изобщо не са имали тилтлата канасубиги, тъй като тази титла не е спомената в нито един чужд източник! Питаш защо я няма титлата в домашните източници на старобългарски? На гърците на латините и на германите им е било все тая какво значи канасубиги - владетел на регнум (крал, рекс)), архонт, василевс (Омуртаг) - все тая е. Вече обясних (от вчерашниото си съобщение) за липсата на каганската (канската) титла в старобългарските текстове но явно не си разбрал - затова ще повторя пак: защото "княз" е развитието на думата в кан(ас)/кан(из) старобългарския. Е ти можеш да си вярваш че "княз" произлиза от някакво старогерманско куниг, кунинг, кунингаз, ама не и аз, щото иначе щеще да излезе че цялата титулатура в девети-десети век е собствено прабългарска (част от нея - ромейска) , а титлата на най-важния човек в империята е на уж (според тезата на "славяниста" Фасмер) някакъв славянски треторазряден вожд ("треторазряден", защото все още, по времето на Борис Първи, независими славянски държави няма!), ама това си само за твоя сметка!!

Да разбирам ли пак нямаш теза, ами имаш само "сигурност"? Само не разбрах откъде я имаш тази "сигурност", след като е почти сигурно че княз е производно на канас/каниз, което, ще ти повторя означава каган. ("-ас"/"ис" най-вероятно е окончанието на "кан" в елиноезичните надписи - справки Тамарин, които доказа и аргументира това разбиране)..Във франкската хроника титлата "каган" на аварския владетел е записана като "канизауци". Който пък е чел Симоката, или Никифор, трябва да знае че Аварския владетел е наричан каган.. Явно и дуклянския летопис не ти харесва, който летопис, твоят колега археолог също пишещ във форума, пък се опита да изкара фалшификат? Срамно и позорно, предполагам, но със сигурност.. не си познал!

Ами то няма българска титла "хан". Имаме домашната титла "канасубиги", която би трябвало да отговаря на каганската (смята се че езиково етимологично е производна на каганската): При аварите титлата "канизауци" отговаря на каганаската, с нея е титулуван принцепса им, или владетеля им. Борис Михаил най-вероятно има домашната титлата "каган": Каганската му титла е спомената в: 1. Дуклянския летопис. 2. Български анонимен апокриф. Борис Михаил не е назоваван "цар". Назоваван е "княз". За произходът и значението на думата "княз" има различни мнения, аз лично съм поддръжник на тезата (струва ми се най-логична и издържана от историческа гледна точка) че титлата "княз" в старобългарския език е езиково развитие /съответствие/ на аваро-прабългарската титла "кан(ас)/кан(из)", а не на "мъглявата" и с неясно значение, и с малко вероятно от към историческата логика, етимологично развитие, прагерманска "кунингаз/куниг/кунинг". Аварското "Кан(из)" (със значение на каган) дава някакви възможни насоки за това какво какво е било развитието на думата : от qaq(g)an (да кажем то е някакво прамонголско/пратунгусоманджурско т.е ухуанско или сянбийско изговаряне, от китайското ке-хан, кехуан, "велик владетел"), е преминало през qa(q)an (каан), съответно qa(a)n (кан) - до аварското и прабългарското кан(из), кан(ас)..

Аз пък съм много скептичен че има такова нещо като "само рунни знаци", които не са изпозлзвани за създавани на надписи (изключвам тамгените знаци). Не знаем какво е значението на руните знаци при прабългарите, но смятам че е най-малка вероятността те да са само изолирани азбучни знаци (и ако говорим за Мурфатлар) . Защо ли? Няма как да приема че например някои пелтек или малоумен просто е взел чука и длетото, и е започнал да шари във варовика на Муртафлар. Абсурдно е, ти обаче се опитваш да го внушаваш само за да защитиш тезата си. Дали знаците (някои от тях) на прабългарите са били квазиидеограми (някои допускат че IYI се използва като знакът за Бог), или пък отразяват звукове - не знаем точно, но е ясно че можем спокойно да говорим и мислим за съществуване прабългарски надписи - т.е надписи като наличие на идеи и разбирания, представени чрез поредица от знаци. http://books.google.bg/books?id=YIAYMNOOe0...#v=onepage& http://groznijat.tripod.com/pb_lang/suppl3...lar&f=false Иначе, аз не съм убеден дали съкровището е било прабългарско притежание, или аварско. (Това са май алтернартивите)

Драги Христо, от териториите на латиноговорящите до териториите, обитавани от българите в края на пети век са около 600-1000 километра. Тъй като от множеството източници може да се изведе датата на първата среща и "запознанство" (изразът при Никифор е "за първи път познати") / първите срещи на Рим (и то данните са само за взаимни срещи на елиноезината Византия!) с част от българите, едва в края на пети век, то смятам, че предположението "първобългарите са получили името си от латинозичните" стои изключително в областа на фриволността*. Името на българите е познато от асирийските източници и от арменските такива от този период - като "бу(о)лгар-и". В тази връзка - те са наречени в Църковната история "народ варварски" (смята се оригиналът на Църковната история е на гръцки език, и почти е сигурно че авторът е елиноезичен), така че ако действително името им беше дадено от Рим (по-точно елиноезината Византия!), то трябваше да бъде "варварите", а не "вулгарите". *Не можем да приемем име от тези които не ни познават, и от тези които не познаваме, защото: 1. Няма как да повлияят върху нашето себенаричане, след като след като не ги познаваме, нямаме контакти с тях (не търгуваме с тях, не сме ги нападали и ограбвали все още, и все още не сме им предлагали военна помощ - както и обратно), и в същото време сме безписмени. 2. Тези, които не са ни виждали и контактували с нас (това следва от анализите на самите източници), не биха могли да знаят за нас нещо различно от това, което другите са им разказали и синтезирали за нас (включително и за нашето име) - например от арменците /жителите на армения/, които българите са оплячкосвали и дори колонизирали (факти според източниците). В тази връзка - според мен е алогично да се очаква и или пропонира че тези първите, са си създали някаква своя си представа, и хипотетично свое название за нас (и което, така или иначе не би могло да стигне до нас и да стане наше самоназвание).

Хипотезата ми е ясна: човекът написал АТХ (или човекът информирал човека, които е написал АТХ) е латиноезичен/познаващ латинския език човек , който е осмислил името на "българите" като "вулгарес", или казано по начина на Бг Влах: "народ/ някакъв си народ/някакви си хора" . Защо ли? Защото е имало почти пълно звуково съвпадение между действителното име на българите (което се е произнасяло като "бу(о)лгар") и това на думата "вулгарес", така че значението и звученето са били такива, че авторът не е помислил за други варианти, и в крайна сметка е написал това прословуто "Зиези, от когото са (някакви) си хора" , или в смисъл "Зиези, от когото е (някакъв си) народ" Хипотетичната случката с "дядо" и "българофона от западна българия" (според мен) предствлява единствено възможна илюстрация как и защо се е получило това преосмисляне/преиначаване/пренасяне, в нея езикът на действащите лица е различен от действителния. Наистина написах "дядо" в хипотечната случка съвсем произволно, но дори и тази личност да бъде замесетена със "Зиези", то логиката си остава същата. Обяснявам пак: В тази случка не "ДЕДО"/"Зиези" е ключовия , а името и звученето и значението на "бу(о)лгари-те" от една страна, и на "вулгарес" от друга. Няма значение, а и връзка с цялата дискусия откъде и как славяноезичните българи са приели името "българи", и няма за какво да ги намесваме в частните диксусии. Сигурно и доказано е че "прабългарските" българи не са приели името от латините и от латинското "вулгарес", а името им най-вероятно значи същото (каквото значи на латински като "вулгарес") на/от първоезика, от които те са приели своето име. /И за "протокола" - слявяноезините са приели името "българи" като регионим и/или политоним, т.е в първоосновата е името на първобългарите. Защо ли? Много е просто: защото с името българи се назовават само дунавско-българските славяни, т.е славяните от средновековна България, и никой друг! Дали това приемане е било опосредствено чрез гръцки, латински, или директно - понеже са се припознали на своя си език като "българи" - това не мога да кажа, нито пък желая и мога да дискутирам, защото нямам необходимите познания!/

Ами защо текстът да се обезсмисля? Българите са "новопоявил се" историески (фактологически и фактически) народ. Просто се включих в дискусията от интерес към историята. Лично за себе си нямам други /скрити/ мотиви да се "вторачвам", както казвате, в този текст: за мен споменаванетото или неспоменването на българите в текста на АРХ354 не ги прави по-различни, отколкото си представям че са били, т.е. не ги прави нито повече, нито по-малко: семити, тюрки, иранци или други. Разбирам от дискусията обаче, че за много хора не е така..

Илюстрирам с една хипотетна ситуация как може да е било получено това съответствие : средновековен (възрожденски) българофон от Западна България "чува" (разбира, прочита, казано му е, информиран е) че "народът наречен "хора"/бу(о)лгар/ произхождат от Дядо" (приемаме че в говорът на този човек се изпуска предното "Х"); Решава да напише това на своя си език (примеме че той ползва своя си диалект или говор за писмена норма). Осмисля че "хора", или "хората" би следвало са "ора /вулгари/, ора-та /вулгарес/" и затова записва "ората (или некакви си ора) /демек "вулгарес"/, произходжат от Дедо".

vulgus значи народ (вижте Folk), а дадените производни са в значението на народ, тълпа, множество, обикновени хора (без нeгативизъм), и честно казано аз лично не намирам някаква връзка с "варвари". Подкрепям разбирането и мнението за превода на уважаемия БГ Влах, но искал да допълня че според мен е напълно възможно тук да са споменати и българите, защото смятам че има немалка (голяма) вероятност етнонима на българите априори да означава народ, множество, хора (т.е същото): http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6998 http://www.etymonline.com/index.php?search...searchmode=none А това ми се струва логично: http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...OG-ETNONIMI.htm "Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскритски bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /VS-ETD/ В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. /ОРС/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, гръцкото filon, plύθoς, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе. /ОРС/ Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål /bul, bol, bal, byl/ със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /РР-П,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с латинското vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Разбира се названието българи не ни е дадено от римляните, аналогията показва само общоиндоевропейските корени на това понятие. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари!!! Може да се посочат и някои алтернативни решения...."

По първия параграф : четох съобщението, но нямах търпението и вниманието да изчета всичко написано, за което не смятам да се извинявам (апропо - вие според мен сте претрупали заглавното съобщение с кометари, диалози, и спорове - и съответно идеи) По втория параграф: По а) Вулгус като съществително значи народ, тълпа, и аз (като нелингвист) питам: откъде и как се появиха от това съществително - "варварите"-вулгар-ес , и то в смисъл на нелатиноезини или неелиноезични чужденци? Питам директно и друго: Има ли синхронен латински текст в които "вулгарес" да се е използвало в смисъл на нарицателно на "варвари"? Къде е той, ако има такъв? По б) аз лично гледам скептично (все още) на разбирането че м-р Зиези не е пропуснат (не е загубен) , а името на потомците му липсва (изтритое загубено е). Не, не приемем нищо на вяра, използвах дедукцията и стигнах до заключението че българите са споменати в текста (друг е въпросът че познанията ми не са/бяха достъчни). Ами честно казано на мен е все тази на чие "коляно са се друсали прабългарите", а и смятам че написаното в текста не може да бъде източник за това кои на кого е бил "дядо" или "чичо", защото например в някои от преписите пише че предците на бактрийците са се друсали на същото коляно на което и предците на вулгари-те, както и арабите, т.е на коляното на дядо Сим Което пък отнесено към бактрийците е исторически невярно

Аз "вина" нямам, че ти не разбираш.. След като не смяташ да обръщащ прекалено внимание на всяка глупост изписана тук или там от древните, защо изказваш мнение по "написаното от древните" в следващото изречение от същия параграф? Съвременните висококвалифицирани англоезини висшисти са чели и историята за турките, и не биха ги объркали нито с пуйките, нито с "тутурките" (например). Turkeys ("Пуйка") в английския език е съществително име, чиeто първозначение (пак в английския език) е било "Пиле от турция, турско пиле". http://en.wikipedia.org/wiki/Turkey_%28bird%29 .Тъй като в случая причинно-следствените връзки са такива че "пуйките са наречени на страна (народ)", а не обратни, т.е. "народът е напречен пуешки ("пуйки")" - аналогията ти не е коректна. ..В противоположния смисъл и логика на причинно-следсвените връзки: аз пък съм убеден, че е малко вероятно (практически според мен има нулева вероятност) народ /етнос от Еразия да бъде наречен на име на животно (дай примери ако не мислиш така), и същевременно съм убеден че е несъизмеримо по-голяма вероятността даден народ (етнос) да приеме име, което да отразява/представлява дадено човешко (или пък не) качество, свойство или черта (действително притежавани от него или не), каквото е "вулгарес". Процентите от имената на ИЕ и Алтайците, които са свързани с (отразяват) качество(а), свойство(а) или черта(и), според мен, може би достигнат 40 или 50% :Ето примери: Славяни ("словни"), немци ("неми"), авари (иран."бегълци"), хазари ("въоръжена орда от хора",т.е "хилядници", или "бели"/касири/), венети (например "бели") ; траки (например "яростни"), тюрки (от монг. "охранявящи, пазачи"), алани (например "родствени") и т.н...Останалите проценти май са регионимни имена, или имена ознчаващи "хора (човеци)" на съответния език. Ти или Тамарин (според теб) приемате "Варварите" (какви "варвари" по точно ) са наречни Вулгарни, а това значи ли според теб (Тамарин), че всички други народи в текста според автрора са "неварварски"? Името "Варвари" принципно се отнася за всички неелиноговорящи и нелатиноговорящи народи (в българските средновековни текстове тук се включват и неславяноезичните). По изключения се назовават и номадски народи, също така и нашественици..(ако искате дайте своите други предложения и допълнения) ..Всъщност живеещите в тази част на Евразия номади - се назовават "скити", "хуни" (вкл. славяни, готи, и разни германци и сармати), "турки", пак "скити"..

Ако приемем че "vulgares" е изопаченото (или така разбраното) от автора име на българите, то "нещата" май стават по-прости .. Иначе - ще трябва да обясняваме или да се чудим : а) как и защо авторът е измислил (ако е измислил) народ с име означаващо простолюдие/обикновени?/простаци. б) кои са тези, чието име е изопачено до "vulgares" или тези, чието име действително се е произнасяло /респективно значело на езика на автора/ "vulgares".

Хониат пише за българите от Мизия, а не за българите от България. Не намирам голяма логика в това Хониат да е нарекъл Асен и Петър "водачи на българите от Мизия, и на техните земляци българите-пастири". Ти намираш ли такава?

Има един детайл: За Хониат власите са земляци на Асен и Петър, т.е на българите, но от Мизия; а не на българите от България (демек Западна българия, тема "България"). Също Хониат пише (перефразитрам) се опасява че е щяло да стане по-голямо нещастие, ако Асеновата дружина (войска) се е насочила към България (западна). Според това смятам че при хониат Власите са истински власи (романовласи)- някак си не е логично Асен да бъде водач на българи (от Мизия) и българи-номади (техните земляци), или пък Калоян - Цар на същите..Защо смятам власите са били двуезични или българофони? Бих се учудил на обратното, както и бих се учудил ако Асен и Петър не са били двуезични (или три-езични): В църквата явно* се е приказвало и помазвало на български, има български имена при власите (Радивой влаха - при Кевкамен) Хониат: http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_1.htm "Когато накрая мизийците явно вече решили да се отделят от империята под ръководствтото на тези хора, които както казах били виновниците за този злини, царят (императорът) провел поход срещу тях. Но, да не изпусна още едно обстоятелство. Власите отначало се бавили и не се решавали на въстание, към което ги подстрекавали Петър и Асен, опасявайки се от невъзможността за такова голямо предприятие. Желаейки да избавят своите земляци от явния им страх, родните братя посторили молитвен дом на името на всехвалния мъченик Димитър, и след като събрали в него всякакъв вид овзети от бесове хора, с налети с кръв и превъртащи се очи, с разпуснати коси или въобще обзети от демони хора, внушили им да говорят в изстъпление че Бог е благоволил да даде на българите и власите свобода, определил е (решил е) свалянето от тях на дълготрайното иго, и имено поради това мъченикът Христов Димитър е оставил Солун, избягал от тамошния храм, не желаейки да живее с римляните е дошъл при тях, за да бъде техен помощник и сътрудник в това дело."

Ето какво е ромейското "самосъзнание" на братята власи Кевкамен: "Племето на власите е съвсем невярно и покварено и не спазва истинска вярност нито към бога , нито към императора, нито към сродник или приятелно се стреми всички да измами: много лъже и много краде , като всеки ден дава лесни клетви пред приятели и лесно се отмята от тях;сключва побратимства и кумства и смята чрез тях да измами наивните. Никога не е спазвал вярност към никого дори към някогашните римски императори.Срещу тях воювал император Траян от когото били напълно надвити и отведени в плен; царят им на име Децебал бил убит и главата му набучена на копие в Рим."

Тогава остава да примемем че Калоян (съоветно Асен) е "цар (водач) на българите и на българите-пастири" . Не звучи убедително. Аз смятам че все пак "Власи" (при Хониат, за времето на Хониат) се отнася за двуезични, с матерен източнолатиноезичен, романовласи (ако не за българофони романо-власи). Това че Власите са имали Ромейско самосъзнание е толкова вярно или невярно според мен, колкото че са имали чи българско , искам да кажа че според мен не знаем какво и да за "самосъзнанието" на власите и "псевдовласите" (название според твоите виждания); Интересни са тук (според мен) мотивите и подбудите за въстанието на Хониатовите власи: Знаем че бат Асен ги подкоросва (и че не е първия които е подкоросвал власите да въстават заедно с българите срещу гърците) с разни трикове, митове и бого-помазвания (че уж свети Димитър бил избягал в Търново, щото Бог бил пожелал свободата на "българите и власите"... Хониат може и да нарича понякога /или принципно/ Българите - Власи, понякога и Скити, дали тук имаме регионимни названия или не - аз лично не зная; Но от друга страна съм склонен да приема че Асеневите Българи са били в повече номади, демек скотовъди, отколкото земеделци (поне поради естветсвото на действителния си бизнеса - да воюват из империята, да грабят и вероятно са били със стадата си, ако не и че преди това те са се номадизирли- както пишеш и ти по-горе), така че смятам обективно е била възможна аналогията българи= власи, дори и да става дума за романоезини такива.

Етнокултурните особености могат да се различават от етнолингвистичните, а те двете могат да нямат връзка с произхода на общността! Примерите за това са десетки. Езикът може да се промени в рамките на 4-5 поколения, когато липсват консервиращи влияния и фактори: езикът на волжските сувари и българи в средата на 11 век е различен от езикът им преди 120-130 години... Културата като цяло се променя по трудно - трябват стотици години според много от съвременните сравителни антрополози. Етнолозите пък приемат че женските мотиви са едни от най-консервативните маркери, така че можем да считаме (аз лично считам) с голяма степен на вероятност, че жените от Волжска България- са наследнички на същите тези жени, които някога са "хванали изпречилите им се хергелета и са започнали да плячкосват наоколо"; И които жени "преди да се свържат и сношат със своите мъже, са воювали с тях, а след това са излизали на лов или война - с мъжете си или без тях" ..(какво интересно съвпадение с епоса на татарските жени )

Иванко, ти по рождение ли си такъв? Ще ти повторя пак: оригиналната, коренната дума за "роб/роби" в латинския е "Сервус", в гръцкия е "Дулос", а в арабския език е "Абд" което "Абд" понякога в арабския език се и за "чернокож човек", или "негър" / като вторично значение ! "Негър" от своя страна , има вторично пейоративно значение на "роб" (чернокож роб), и на "чернокож" в синхронните (за времето си) американски езици, като първоначално означава "Човек от р. Нигер или от областта на Нигер/Нигериец" Ще ти обясня пак: Никой народ не е се самонарича роби /sclavi/, и никой не твърди това (Тамарин обяснява друго за сърбите, но аз не съм убеден в това което казва, въпреки че предложеното не е невъзможно ) - наименованията "склаб(в)и" (sclavi), "сакалиба" (в арабски Sakaliba, единствено число Saklab), са синоними (вторични наименования) за "роби"(с третично значение в арабския език за "бели хора, европейци,") , които думи са проникнали в латинския и арабския езици - от гръцкия език, в който език , името на славяните (самоназвание "словћне") звучи и се записва като sklaboi or sklabenoi. Сега, още нещо: не съм обяснил, но мислих че за всеки които пише тук, е очевидно и знайно: Наименованието (самоназванието) "словене (словћне)", на езика на носителите му според мнозинството изследователи означава "Словни" хора /не роби!/ - "говорещи си хора", "говорещи си на един език, разбиращи се на един език хора", в опозиция на "Немци" (неми, неговорещи хора). За произхода на името "Рос" има четири недоказани тези. Дори и русите да са нормани (аз предполагам че са такива) , то името Рос немного убедително се се извежда от скандинавските имена и топоними. Няма значение в случая какви са русите и откъде произлиза името "Рос", важно е че в източниците е отбелязано че руси,както и маджари и други номадски племена "воюват със славяните , и ги отвличат, след което ги продават като роби". Масуди пише, че българите при подписване на договори с Констаинопол подарявали роби на Василевса, които били "от народа на на славяните, или от друг подобен"..Така че в историографията няма спор, че славяните (има се впредвид етническо име, етносна "категория") са били една от продаваните "стоки" на робопазарите. Ето две статии по този въпрос: http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%...%B8%D0%B1%D0%B0

Какво приемам или не, е само моя работа. Не знам какви са бълнуванията на П.Добрев, но вашите според мен са симптоматични. Твърдението ви, че "Волжско-българската общост няма нищо общо със аланосарматската" е смехотворно, за справки "А. П. Смирнов, Волжские булгары, Москва, 1951". А.П.Смирнов: ”Булгары принадлежали к алано-сарматским племенам. Этот элемент достаточно хорошо прослежен в культуре волжских булгар”.

В Чувашия и Казан има татаро-тюрко-монголи . Аз поне съм посрещал поне 100 човека от Казан. Ей сега май се издъни в гащите си Посрещал си 100 човека от Казан - ама руси, щото ако беше посрещал татари или чуваши, нямаше да говориш със .з..а си, и не те виждам теб как ще приемеш един "татаро-тюрко-монгол" от Чувашия (нищо че са православни ). ей сега май ще ти се разкаже играта : http://images.google.bg/images?hl=bg&c...t=0&ndsp=20 http://images.google.bg/images?hl=bg&c...t=0&ndsp=20 Истеричните ти въпроси за антропологията на българите, "ни в клин ни в ръкав", а не моята "еквиливристика", доказват и показват Рицарчо, това което искаш да скриеш за себе си Моля да разказвате играта в изявително, а не в повелително наклонение

http://images.google.bg/images?hl=bg&c...t=0&ndsp=20 http://images.google.bg/images?hl=bg&c...t=0&ndsp=20

До Мистър теолога-ризар: Колкото и да е странно - да, приятелю, славяните в източниците са описани като красиви и снажни хора. В арабския език името "сакалиба" става наричателно също за "европейци", "нечернокоси хора". А какво общо имат българите? И българите са наричани "сакалиби" (нечернокоси хора, европейци) - ако това ще те успокои; достатъчно е и да видиш какви са съвременните татари в Казан или в Чувашия, за да разбереш защо; тези татари и чуваши са техни наследници по "биология" в немалка степен... А лично за мен няма значение дали българите са били снажни,.. или са били с дръпнати очи и с епикантус. Нима монголоидите са "по-долна" раса или хора от европейците? А ти приятелю, преди да обвиняваш другите в това или онова - виж си твоите нагласи и ценности, и после се нахвърляй върху тях.. И пази боже българите от духовни пастири, които са расисти и комплексари до истеричност