nik1

E, Каче, като си казал "а", какво е продължението ти за "б"-то ? Автохтонни сармати както знаеш, и ти - няма май. Има ранни такива, средни и късни - демек "рано дошли"; дошли в условно Сарматия, или живяли на изток от нея - по средата на историческия период, в който съществуват сарматите; има и късни такива ( до към 5 век - според най-късното хронологизиране на сарматите).. Ако прабългарите ще са ранни сармати, да са ранни. Какво е мнението ти и какви са доводите ти? Как си обясняваш "хиатуса" или липсата на споменавания за българите в областта на "Сарматия" - условно,земите където живеят познатите сармати, във времето между 2-3 век преди новата ера и 4-5 век от новата ера - когато със сигурност можем да ги идентифицираме от синхронните им източници /не включвам спорните в хронологичната си част арменски източници,за мен са спорни/ ? Смяташ ли че прабългарите (или техните предци) са обитавали непознатия за авторите "сарматски" регион на северен Кангюй - Алан-лио, (старо Янтсай), демек някъде там в региона между днешен северен Турменистан, Узбекистан и Казахстан? Как (кога) хронологизираш появявяването им в полезрението на арменските, и съответно на сирийските автори (Абас Катина, Михаил Сирийски)? ...Мнението на Живко Войников например, които май единствен има някаква цялостна идея за етногенезата и миграцията на прабългарите*, е че прабългарите са в мнозинството си са късни сармати (в индоевропейската си съставяща, защото според него при тях има и алтайски компонент), а част от тях , макар и дошли в "сарматия" по рано от тези късните българи, са сродни и подобни на късните сармати, т.е имат значителен тохарски (юеджийски) компонент, ако не и самите те да са повече юеджи. т.е тохари по език и по някои културни и политически особенсти, отколкото ирански номади по език. * от авторите - привърженици и пропоненти на индоеропейския произход на българите, изключвам тези с автохтонните идеи.

Въпросът със сертотонина е много интересен(*). Доколкото чета в момента - през зимния сезон (демек в сезона с намалена слънчева радиация и намалена продължителност на светлата част от денонощието) в човешкия организъм се синтезира протеин, които свързва свободния серотонин (естествения антидепресант), и нивото му става ниско . Ако приемем обратното (което следва логически) че нивото на серотонина, при равни други условия, е най-високо тогава, когато слънчевата радиация е висока и продължителността на деня е голяма - то изглежда имаме още една прична или едно възможно обяснение на въпроса "защо африканците почти не се самоубиват, за разлика от европейците и източно-азиатите". *смятам че и темата ти е интересна, поне за мен е така, но май иска доста допълнително четене и познания по биология. "Мъжете имат по-дълъг четвърти пръст, отколкото втори, докато при жените е обратното или двата са равни" Обратното на "обратното" за жените, демек за тези жени, които имат по-дълъг четвърти пръст, отколкото втори, какво според теб означава? Че тези жени (тази жена) имат по-високо ниво на тестостерон, или че са по-податливи на него?, или - че в утробата си са били подложени на по-високо ниво от него (или че са били чувствителни към него когато са били в утробата)? Без забележки и заяждане от моя страна питам: Честно казано, не ми стана ясно какво всъщност се цели да се докаже , и какво се доказва ако се доказва нещо, с тези изследвания и тестове (2D:4D сравненията). Слушал съм за този тест и за резултатите му от преди години, но не схванах идеята /или извода му/ им цялостно и взаимосвързано..

Ха-ха-ха-ха..Мистър, тагмите на Ранагве са тези, които са пратени да воюват срещу българите, опустошващи Тракия..

Невски, хората които имат розови спомени за онова минало не ходят по кръчмите, защото са в третата възраст..Други от тях отдавна ги няма на този свят. Ами хайде дай ни някакви предпложения как да бъдем богати в България? Караш си пак твоята си песен на безконструктивна критика, и ставаш толкова банален колкото и Ж.Войников не е станал (според твоето разбиране) - защото вече приема че при прабългарите има алтайска компонента . Ще кажеш че аз съм от тези мързеливите, сигурно..Да ама не - сигурен съм работя повече от теб, а заплатата ми е толкова колкото да не умра от глад.. и можеш да се досетиш че и извънредния труд не ми плаща.. Работя извън работно време, защото си имам причини, една от тях, най-важната е, че не съм свободен икономически да кажа "майната ви"..Или излиза че нещата са съвсем, съвсем различни от твоите представи (за мързеливия българин), не мислиш ли? Мога да ти гарантирам че 95 процента (повтарям 95 процента) от хората с които сме колеги, не са на по-друго икономическо дережде от моето, и..нито са мързеливи или пък претупващи работата си (това, защото се реже от заплатата за всяко претупване или недоглеждане)..

Стори ми се, че ти ги раздели условно на добри(безусловни приятели) и лоши(ще си играем с тях след като изпълнят нашите условия). Вероятно съм изтълкувал погрешно мнението ти и се извинявам. Деленето добри и лоши не съм го направил, а от друга страна, и казано така - обективно за себе си приемам, че добрите другарчета и партньорчета, не са тези които те . Какво му е неуместното тук на казаното от мен?: http://en.wikipedia.org/wiki/Siege_of_Sarajevo "It is estimated that nearly 10,000 persons were killed or went missing in the city, including over 1,500 children. An additional 56,000 persons were wounded, including nearly 15,000 children.[7][8][9] By 1995, killings and forced migration had reduced the city's population to 334,663 - 64% of its prewar size.[10]" http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...ovo&spell=1 http://www.guardian.co.uk/world/2006/jul/1...rcrimes.balkans http://www.ihf-hr.org/viewbinary/viewhtml.php?doc_id=2129 http://www.state.gov/www/regions/eur/rpt_9...c_ksvo_toc.html http://www.segabg.com/online/article.asp?i...=6&id=00001

Щом си съгласен с това другото е безмислено да го коментирам. Кой с какви корени е, кого набили в автобуса и пр. Не, не съм "съгласен с другото", съгласих се единствено с това че българската позиция по въпроса за членството на кандидатките в ЕС и НАТО, трябва да е съобразена с положението и правата на българите в тези страни.За съжаление не става дума само за набиване Стоедине. Просръбското лоби продължава да си управлява Македония - включтелно и общественото мнение, а "българин" е все още синоним на човек трето качество или на изрод, или пък тази дума въобще не присъства в сръбския (македонския) политически речник. Иначе казано - дреме ми на патката за другото, ако ще и в Сърбия да извира мед и масло , което пък въобще не е така, и което както раззбирам - забелязваш и ти, защото Сърбия вече е в положение на догонване на други народи и страни от средна ръка на Балканите - българи, румънци, хървати, и в "състезание" с турци (и Турция) и македонци. "1. Транспортни-Сърбия е най-прекия път към Европа, гръцките пристанища са удобни и близки до нас, осигуряват ни достъп до цялото Средиземноморие и Суец, Румъния е връзка с ЕС, Украйна и Русия. 2. Инвестиционни- Сърбия е държава в която може да се инвестира от нашия бизнес и от това могат да спечелят и двете страни" Добре, приемам отговора ти. Той съвпада и с моето мнение. В Сърбия се инвестира не малко от българските компании: http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= Идеята да делим съседите на добри или лоши според делата им в миналото е грешна за мен. Разделянето на два лагера , ако не доведе до военен конфликт най-малкото ще затрудни икономическото развитие на региона и ще улесни престъпността. Стоедине, никой не дели страните на дори или лоши заради миналото им (апропо- това деление обаче съществува при западните ни съседи), но има цивилизовани и европейски стандарти (и дори норми, защото стандартът не е точно норма, не е задължителен демек) за това на какви основи се градят отношенията между страните в Съюза, какво трябва да е отношението към културно- историческото наследство и паметници (българкото такова в Македония е със сменена самоличност), и други такива. Вижте също и последните резолюзии на ООН, касаещи Сърбия, и вижте как се отнася тя към тези резолюции. http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/04/09/482..._mestni_izbori/ За какви два лагера точно говориш? Стоедине, сръбската армия в момента е по-малка от българската, и ако реши да воюва - то вероятно ще е срещу беззащитни жени, деца и старци, които сръбските юнаци ще могат да разстрелват със снайперите си. Иначе.. Косово падна след има няма - няколкостотин сръбски жертви !

За мен националния интерес на страната ще бъде защитен, ако Турция, Сърбия, Македония, Черна Гора, Косово, Албания, Румъния, Гърция, Кипър, Молдова, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина и България са част от НАТО, ЕС и ООН. Когато това стане факт мисля, че сигурността на страната и икономическия и просперитет ще са гарантирани. Явно нямаш македонски корени, или пък приятели или познати македонски българи? За мен е важно България и Турция да са добронамерени съседи и да се запази светския характер на южната ни съседка. От чисто икономическа гледна точка партньорството с Румъния, Гърция и Сърбия е най-важно за нас. Защо точно с Гърция и Сърбия? Историята не бива да се намесва когато се градят съвременните отношения, а да бъде само обица на ухото. "Историята" продължава до края на 20 век, и нищо кои знае какво не се е променило сега. ...Сега - ако например си от пиринска македония, отидеш в Македония и там кажеш че си българин, може и да си изпросиш пердаха..Доколкото си спомням новините от преди една две-години- една жена от Благоевград беше малтретирана в рейса от македонските си братя и сестри, (и след това), защото заяви че е българка.. Разбира се, защитата на интересите на българските малцинства в саседните държави трябва да е приоритет на външната ни политика и да обвързва влизането на Македония и Сърбия в ЕС И НАТО с конкретни стъпки подобряващи положението на българите в тези страни. Съгласен Проблема за гласуването на изселниците на нашите избори може да се реши лесно, ако се седне на преговори с Турция и всяка страна изложи претенциите си за пари, имоти, история, избори и т.н. и се изчистят спорните моменти. След това трябва да се подкрепи кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Турция заяви, че е готова да седне на масата на преговорите (по анкарския договор), и само времето ще покаже дали това не е "номер по византийски".

Съгласен съм с теб.

Какво е вашето мнение и позиция за това какъв трябва да е сега националния интерес на България? Моля, аргументирайте с доводи вижданията си. Личното ми мнение е кратко: От интерес на България е: 1) Сърбия и Гърция да са слаби. (има няколко прични, очевидната е че можем да станем по-"централния играч" в отбора от тези които са юг от Дунава.. 2) Сърбия да не влезне в Евросъюза, докато не се извини за дебългаризацията на македонските българи, и общо за политиката си и доктрината на македонизма, защото: а) Да се иска и очаква българите да признаем и приемем македонизма в този му вид - погледнато от моята позиция (и не само от моята - но и от позицията на предполагам множеството българи с корени от вардарска, егейска или пиринска македония) , е все едно като да се иска ...евреите да приемат нацизма.. б) Извинението и покаянието са цивилизования начин за помирение, и за даване на прошка. 3) Македония да не влезне в Евросъюза, докато официалната такава, продължава с агресията си и агресивното си и шизофренично поведение (на официална Македония, на голямата част от македонското общество) към всичко българско. 4) Зелена светлина за реформирана Турция за Евросъюза. Смятам че имаме интерес от проспериращ и демократичен, но не от озлобен, разочарован и отритнат от християнския клуб, съсед.. 5) Добри отношения с братята румънци (с Румъния), с братята хървати (враговете на моите врагове са мои приятели) респектовно - с Хърватска, с братята косовари, и с другите балканци и с техните страни (включвам гърците и Гърция)..

Я ми се махай с тази жалка сръбска пропоганда..Жалко, че на сърбите не им взеха и Войводина, и още повече съжалявам че нашите самолети не ги бомбардираха през 1999 година, защото ако ние бяхме положение на война (на тяхното място) - тяхните самолети със сигурност щяха да бомбардират София!.

Мита за произхода на британците Произхода на Британците в светлината на новите генетични изследвания Стивън Опенхаймер, понеделник 25 юни 2007 - 00:00:00 Автор: Stephen Oppenheimer for Prospect Оригинал: Myths of British ancestry Превод: Г.Станчев Фактът, че Британците и Ирландците живеят на острови, им дава лъжливо чувство за сигурност по отношение на уникалната им историческа идентичност. Но знаят ли те наистина кои са, откъде идват и какво определя природата на генетичното и културното им наследство? Кои и откъде са Шотландците, Уелсците, Ирландците и Англичаните? И наистина ли Англичаните са унищожили славното Келтско наследство? Всички са чували за Келтите, Англо-Саксонците и Викингите. Повечето от нас възприемат идеята, че Англичаните произхождат от Англо-Саксонците, които завладели източна Англия след оттеглянето на Римляните, докато повечето хора от останалите части на Британските острови са наследници на коренното Келтско население с незначителни примеси от Викингска кръв Досега няма съгласие между историците и археолозите за смисъла на думите "Келтски" или "Англо-Саксонски". Още повече, че новите генетични изследвания (виж изложението по-долу) свидетелстват, че Англо-Саксите и Келтите, доколкото могат да се дефинират генетично, са били имигрантски малцинства. Нито една от тези групи няма по-голямо въздействие на генотипа на Британските острови от Викингите, Норманите и дори имигрантите от последните 50 години. Генетичните данни показват, че 3/4 от предшествениците на англичаните са дошли в този край на Европа като ловци-събирачи в периода отпреди 15000 до преди 7500 години, след разтапянето на ледениците, но преди островите да се отделят от континента. Последвалата изолация от Европа е консервирала, като във времева капсула гените на мигрантите от ледниковата епоха дошли от Югозападна Европа някъде от страната на Баските. Първите заселници е малко вероятно да са говорили езика на Келтите, а по-скоро езика им е бил близък до уникалния баскски език. Втората имиграционна вълна пристига през Неолита, след изобретяването на земеделието преди около 6500 години. Но днешния генотип на Англичаните, както и на Ирландците, Уелсците и Шотландците в по-голямата си част произлиза от същия ранен Баскски източник. Тези представи влизат в противоречие със съвременните схващания за Келтския и Англо-Саксонси етнос, формирани от техните късни инвазии на острова. Съществуват много други късни нашествия, както и по-малко разрушителни миграции, всяка от които са оставили генетични маркери, но нито едно от тези събития не формира повече от 5% от съвременния генотип на британците Много митове за келтите Келтския език и неговите носители вероятно са дошли през Неолита. Регионите, които днес смятаме за исконно Келтски, фактически са имали по-малък приток на мигранти от континета, отколкото самата Англия. Ирландия, намираща се на запад, по-малко се е променила от времето на заселването си с ловци-събирачи и в последствие по-малко мигранти (около 12% от населението) са дошли отколкото на останалите острови. Уелс и Корнуел са получили около 20%, Шотландия и прилежащите острови – 30%, докато източна Англия, като най-близка да континета е попълнила отвън една трета от населението си за последните 6500 години. Тези оценки, направени в книгата ми за Произхода на Британците, са базирани на проследяването на индивидуалните мъжки генетични линии от континетална Европа и Британските острови и датиране на всяка от тях. (виж по-долу). Ако келтите не са основния източник при формирането на британците, как да обясним широкото историческо разпространение и влияние на Келтските езици? Има много примери на промени в езика, без значителни смени на населението; щом е така, някакви хора трябва да са донесли Келтския език на островите. И така, от къде са дошли и кога? Ортодоксалното схващане за произхода на Келтите изглежда е археологически мит, дошъл до нас от 19 век. През последните 200 години този мит се разраства до представата за Келтите като грамаден, културен, високоразвит но и доста воинствен народ от централна Европа, живеещ на север от Алпите и Дунава, който завладява по-голямата част от континета, включително и Британските острови, по времето на Желязната епоха, около 300 г. пр.н.е. Централна Европа през последното хилядолетие пр.н.е. разбира се е място на бурно развитие на екзотичната Халщатска култура, а по-късно и на културата Латен с характерните за тях украшения от Желязната епоха, изписани с причудливи вълнообразни орнаменти. Находки от такива украшения и оръжия, някои от които позлатени, са били открити в Ирландия и изглежда потвърждавали хипотезата за миграцията от централна Европа. Декорациите с вълнообразни орнамени са обесзсмъртени в такива икони на древната култура, като Книгата на Келтите – илюстриран Ирландски манускрипт (Тринити Колидж, Дъблин) и бронзовия щит от Батърси (Бритиш Мюзеум), пробуждащи славата на миналото величие на келтите в западните Бритаски острови. За нещастие на поддръжниците на мита, този художествен стил, широко разпространен като модно течение в цяла Европа, много често има местен произход. Няма никакви доказателства, че е дошъл в Британия заедно с външно нашествие. Много археолози все още поддържат схващането за съществуването на грандиозна Келтска култура през Желязната епоха в центъра на континета, свита до жалки остатъци след края на Римското владичество. На това се крепи и вкорененото усещане за етническа принадлежност на милиони хора към тъй-наречената Келтска диаспора. Само че няма абсолютно никакви доказателства – нито лингвистични, нито археологични, нито генетични, които да идентифицират културите от регионите на Халщат и Латен като родина на Келтите. Такова схващане е следствие от грешката, направена от историка Херодот преди 2500 години, в негова забележка за "Keltoi", чието местообитание е при извора на Дунав, намиращ се според него близо до Пиринеите Всичко останало в неговото описание говори, че Келтите са обитавали Иберия. В края на 19 век френския историк Мари Анри дАрбоа де Юбанвил решава, че Херодот смятал за родина на Келтите южна Германия. Неговата идея се разпространява в книгите оттогава насам, независимо от планините доказателства, че Келтите призхождат от югоизточна Европа. Оцеляването на идеята за южногерманската "Империя на Келтите " и поддържането и като единствено вярна толкова дълго време изисквало предубеденото неправилно тълкуване на текстове от Цезар, Страбон, Ливий и други. Така добре документираното Келтско нашествие в Италия от запад през Френските Алпи през 1 хилядолетие пр.н.е. систематично се интерпретира като идващо от Германия през Австрийските Алпи. Митът на Де Юбанвил за Келтите беше развенчан в две нови публикации: Атлантическите Келти – древен народ или съвременна измислица от Саймън Джеймс (1999), и Келтите – произход, митове и заблуди от Джон Колис (2003). Въпреки това, историята продължава да се мота из стандартните текстове, като например документалното предаване по Channel 4, излъчено през февруари. Скептиците дори смятат термина "Келти" за толкова компроментиран в археологичската и популярна литература, че вече е съвсем безполезен. Това вече е прекалено драстично виждане. Само теорията за произхода на Келтите от централна Европа е грешна. Връзката между съвременните Келтски езици и тези говорени през Римско време в югоизточна Европа е очевидна. Цезар пише, че Галите, живеещи на юг от Сена наричали себе си Келти. Този регион, в частност Нормандия имат най-висока плътност на древна Келтска топонимия и Келтски надписи в Европа. Те са характерни също в останалата част на южна Франция (с изключение на баскския регион Гаскония), Испания, Португалия и Британските острови. Обратно, Келтска топонимия е трудно да се намери на изток от Рейн в централна Европа. Според разпространението на Келтски езици в югоизточна Европа, най-вероятно те са били пренесени от вълна земеделци, разсеяли ли се преди 7000 години от Анатолия, пропътували покрай северното крайбрежие на средиземноморието до Италия, Франция, Испания и после нагоре по атлантическото крайбрежие до британските острови. Има датирани археологически следи за това придвижване. Моя генетичен анализ потвърждава абсолютно точно това придвижване както с помощта на мъжката Y хромозома, така и предаваната по майчина линия митохондриална ДНК, чак до Корнуел, Уелс, Ирландия и южния бряг на Англия. Още едно доказателство за средиземноморския произход на Келтските нашественици е запазено в средновековната Галска литература. Според официалнота виждане за "Келтското нашествие от Желязната епоха " от Централна Европа, Келтската културна история трябва да започва не по-рано от 300 г.пр.н.е. Обаче, Ирландските легенди разказват, че всичките 6 етапа на нашествието идват от Средиземноморието през Испания по време на късния Неолит до бронзовата епоха и завършва преди 3700 години. Англо-Саксонското етническо прочистване? Друг мит, който съм чувал в училище и който продължава да се повтаря и до днес е че Англичаните са почти изцяло наследници на нашествениците от 5-ти век – Англи, Сакси и Юти, дошли от Датския полуостров и напълно изтребили местното Келтско население на Англия. Тази история произлиза от клерикални историци от ранното средновековие. Гилдас (6-ти век) и Беде (7-ми век) расказват за нашествието на Саксите и Англите през 5-ти и 6-ти век. Гилдас, в частност, облива своя разказ в "реки от кръв" обяснявайки Саксонските кланета. След това има вече добре документирана история на кралствата на Англите и Саксите, покриваща периода от 500 години до Норманското нашествие. Но кои са били тези древни Британци, останали в Англия и избити след напускането на римските легиони? Тезата, че Келтите са били унищожени – културно, лингвистично и генетично – след идването на Англите и Саксите се корени в идеята за предишното еднакво навсякъде Келтско обкръжение. Но наличието в Римската провинция Британия на някои келтски лични имена и топонимия не означава, че всички древни британци са били Келти или келтско говорящи. Тезата за геноцида се ражда както и Келтския мит, от историци и археолози преди повече от 200 години. В тон с академичната мода срещу "миграционизма" (разглеждащ разпространението на културното влияние като зависимо от значителни миграции) през последните две десетилетия, археолозите вече омаловажават тази история, макар тя да присъства като основна линия в историческите книги. Някои генетици все още се придържат към историята за геноцида. Изследванията на няколко генетични екипа свързани с Юнивърсити Колидж, Лондон се концентрират през последните години в доказването на тезата за изтребването на базата на приликите в честотата на генетичните групи в мъжката Y хромозома между Фризия /северна Германия и Англия. Един от Лондонските екипи привлече вниманието на пресата през Юли, като твърдеше, че тези прилики са резултат от геноцид, последван от социално-сексуален апартейд, който увеличава успеха при репродукция на Англо-Саксите над Келтите. Проблемът е, че Англичаните приличат не само на Фризийците и Германците, но и на всички държави от северозападна Европа. Използвайки същия метод (анализ на основните компоненти – виж забележките по-долу), аз открих по големи прилики от този тип между жителите на южна Англия и Белгийците, отколкото с жителите на предполагаемата родина на Англо-Саксонците – Дания. Тези различни региони не може да са си чакали реда да извършат своя геноцид над бившето Келтско население на Англия. Най-вероятната причина за генетичните прилики на тези съседни държави и Англия е, че те всички имат общ източник на предисторическото заселване. Като търсех съвсем точно съответствие на генотипа между Британските острови и континента, наистина открих специфични прилики между Англо-Саксонската прародина и Англия, но те не надхвърляха 5% от съвременните мъжки линии, достигащи най-много до 15% в някои части от Норфолк, където Англите са отседнали първоначално. Това е вероятно следствие от специфично събитие, тъй като не бяха открити такива прилики с Фризия, макар че тя е по-близо до Англия и се очаква да има повече прилики. Като изучих данните за характерните мъжки генетични линии, за да открия такива, идващи от северозападна Европа през последните 3000 години, открих сравнително ниско ниво на миграция, като несравнимо повече прилики идваха от по-древни времена през Неолита. В съгласие с това са данните от предаваната по майчина линия митохондриална ДНК (mtDNA) и противоречат на тезата за Англо-Саксонския геноцид. У съвременните англичанки почти напълно липсват характеристичните саксонски mtDNA маркери, които се откриват у съвременните обитатели на родината на Англо-Саксите. Извода е, че е имало Англо-Саксонско нашествие, но от малцинствен елитарен тип, и няма доказателства за последвал "сексуален апартейд". Общоприетата теза е, че цялото население на Британските острови, включително Англия, са били Келтско говорящи при идването на Цезар. Но, ако е било така, малко вероятно е скромното Англо-Саксонско нашествие да е изтрило всички следи от Келтския език на съществуващото население на Англия. Сега има само половин дузина келтски думи в Английския език, останалите са главно германски, нормански или от средновековен латински. Възможното обяснение е, че Англия не е била като цяло Келтски говоряща преди Англо-Саксонското нашествие. Вземете, например, пълната липса на келтски надписи в Англия (вън от Корнуел), макар да ги има в изобилие в Ирландия, Уелс, Шотландия и Бритъни. Кой е живял тук при идването на Римляните? И така, кои са били Британците, населявали Англия по времето на Римското нашествие? Изучаването на доримските монети от южна Британия показват влияние на белгийските Гали. Английските племена южно от Темза до крайбрежието по времето на Цезар всички имат белгийски имена и названия. Според Цезар тези големи станове от заселници са изместили предишното британско население, което се оттеглило в родината си, югоизточна Англия. По-късно е имало голямо келтско племе, Катувелуни, разположено в родината си северно от Темза. Тацит твърди, че между Британците и Галите "езика има разлики, но малки". Общия език, споменат от Тацит вероятно не е бил Келтски, но подобен на този, говорен в Белгия, където вероятно е имало Германско население, което се подразбира от думите на Цезар. Или, език от типа на Германския може вече да е бил възприет от коренното население на Англия по времето на Римското нашествие. В подкрепа на тази теза има някои настоящи лексически (речникови) доказателства, анализирани от Кембричкия генетик Питър Фостър и колегите му от континета. Те открили, че момента на разделянето на староанглийския и континеталния германски езици е доста преди ранното средновековие и Английския е бил отделно, четвърто разклонение на Германските езици преди Римското нашествие. В отличие от Белгийската връзка на юг, моя анализ на генетичните свидетелства показва също, че е имало големи Скандинавски нахлувания в северна и източна Британия, от Шетландските острови до Англия, по време на Неолита и преди Римляните. Това са постоянни културни взаимодествия през Северно море по време на Неолита и Бронзовата епоха. Ранните английски диалекти, каквито се разкриват в староанглийската сага Беовулф взаимстват много от речника на скандинавските езици. Това е в съгласие с факта, че Беовулф е бил разположен в Дания и Швеция и културните връзки на ранните английски кралства, каквито са открити в погребението на лодката от Сатън Хю, също водят към Скандинавия. Така се прояснява картината на нашествията от ранното средновековие в Англия и североизточна Британия не толкова като изместване, а по скоро като минимално вливане на елит по подобие на предишните големи нахлувания през Неолита от същите места. Имало е борба за надмощие между племенните вождове, всички от Германски произход и всеки завоевател е споделял малко от своята култура с новозавоюваните местни субекти. И така, на базата на общата генетична картина на британците, изглежда че Келтите, Белгийците, Англите, Ютите, Саксонците, Викингите и Норманите всички са били мигрантски малцинства в сравнение с Баскските първопроходци, дръзнали да стъпят на тази пуста, ледена земя, наскоро освободена от огромната ледена покривка. Забележка: По какъв начин се правят генетичните изследвания? Най-големият напредък на генетичното проследяване и оценка на миграционните процеси, достигнат през последните две десетилетия е използването на проби от сегашното население за възстановяване на миналото. Тези проучвания минават през изследване на кръвните групи, но Y-хромозомите и митохондриалната ДНК са най-продуктивните методи, защото не се смесват в нито едно поколение. Изучаването на митохондриалната ДНК върви от едно десетилетие, а от 2000 до 2003 година базирани в Лондон изследователи основаха база данни с географска информация за Y-хромозомите, попълвана със системно събиране на проби от Британските острови. Повечето проби са вземани от хора, живеещи в малки, отдавна основани градове, чиито прадеди също са живеели там. Използват се и два алтернативни методи на анализ. В изследването на Y-хромозомата на британците е използван традиционния метод на анализ на основните компоненти за сравняване на приликите в цялото изследвано население. Този метод намалява сложността на генетичните изследвания чрез усредняване на вариациите на честотата на многобройни генетични маркери до малък брой участъци – основни компоненти – с намаляваща статистическа важност. Новият метод, който ползвам аз филогеографския метод, следва гените на индивида, а не на цялото население. Географското разпределение на индивидуалните генетични линии се анализира с отчитане на тяхната позиция в генетичното дърво, за установяване на неговия призход, датиране и пътища на движение. http://kosmos.pass.as/print.php?plugin:content.33

Владимир Путин Откуда пошел русский язык "Oткуда взялся украинский язык? Оказывается, матюки в украинский язык пришли не из России … О происхождении украинского языка сегодня написаны целые фантастические романы. Нехватка популярной филологической литературы заставила взяться за дело энтузиастов, которые зачастую не являются специалистами в вопросах языка. Однако проявляют на удивление большую активность. Откуда есть пошел русский язык Одни “спецы” выводят украинский едва ли не из санскрита, другие распространяют мифы о мнимом польском или даже венгерском влиянии, хотя в большинстве своем не владеют ни польским, ни украинским, ни тем более венгерским языком. Недавно опубликованная мной популярная статья о формировании русского языка вызвала значительный интерес среди посетителей сайта УНИАН. Читатели прислали нам множество отзывов, замечаний, вопросов из сферы языкознания. Обобщив эти вопросы, попробую ответить на них на “популярном языке”, не углубляясь в научные дебри. Почему в украинском языке много слов из санскрита? Сравнивая разнличные языки, ученые пришли к выводу, что некоторые из них очень близки друг другу, иные являются родственниками более отдаленными. А есть такие, которые вообще не имеют между собой ничего общего. Например, установлено, что родственными являются украинский, латынь, норвежский, таджикський, хинди, английский и т.д. А вот японский, венгерский, финский, турецкий, этрусский, арабский, баскский и пр. с украинским или, скажем, испанским никак не связыны. Доказано, что несколько тысячелетий до нашей эры существовало некое сообщество людей (племен), которые разговаривали на близких диалектах. Мы не знаем, где это было и в какое точно время. Возможно, 3–5 тысяч лет до н.э. Допускают, что эти племена проживали где-то в Северном Средиземноморье, возможно даже, в Поднепровье. Индоевропейский праязык не сохранился до наших времен. Древнейшие письменные памятники, дошедшие до наших дней, были написаны тысячу лет до нашей эре на языке давних жителей Индии, которая имеет название “санскрит”. Будучи самым давним, этот язык считается наиболее приближенным к индоевропейскому. Ученые реконструируют праязык на основании законов изменения звуков и грамматических форм, двигаясь, так сказать, в обратном направлении: от современных языков – к общему языку. Реконструированные слова приведены в этимологических словарях, древние грамматические формы – в литераторе из истории грамматик. Современные индоевропейские языки унаследовали большинство корней со времен былого единства. В разных языках родственные слова порой звучат очень по-разному, но эти различия подчиняются определенным звуковым закономерностям. Сравните украинские и английские слова, имеющие общее происхождение: день – day, ніч – night, сонце – sun, матір – mother, син – son, око – eye, дерево – tree, вода – water, два – two, могти – might, сварити – swear, веліти – will. Таким образом, украинский, как и все остальные индоевропейские языки, имеет много общих слов с санскритом и другими родственными языками – греческим, исландским, древнеперсидским, армянским и пр., не говоря уже о близких славянских – российским, словацким, польским… В результате переселения народов, войн, завоеваний одних народов другими языковые диалекты отдалялись друг от друга, образовывались новые языки, исчезали старые. Индоевропейцы расселились по всей Европе и проникли в Азию (потому и получили такое название). Праиндоевропейская языковая семья оставила после себя, в частности, следующие группы языков: романские (мертвая латынь, французский, итальянский, испанский, португальский, румынский, молдавский и др.); германские (мертвый готский, английский, немецкий, шведский, норвежский, исландский, датский, голландский, африкаанс и т.д.); кельтские (валлийский, шотландский, ирландский и др.), индоиранские (мертвый санскрит, хинди, урду, фарси, таджикский, осетинский, цыганский, возможно, также мертвый скифский и пр.); балтийские (мертвый прусский, литовский, латышский и др.), славянские (мертвый старославянский, или “староболгарский”, украинский, болгарский, польский, великорусский, белорусский и т.д.). Отдельные индоевропейские ветви пустили греческий, армянский, албанский языки, у которых нет близких родственников. Достаточно много индоевропейских языков не дожили до исторических времен. Почему индоевропейские языки так отличаются друг от друга? Как правило, формирование языка связано с географическим обособлением ее носителей, миграцией, завоеваниями одних народов другими. Различия в языках индоевропейцев объясняются взаимодействием с другими – часто неиндоевропейскими – языками. Один язык, вытесняя другой, получал определенные признаки побежденного языка и соответственно отличался этими признаками от своего сородича (вытесненный язык, оставивший свои следы, называют субстратом), а также испытывал грамматические и лексические изменения. Возможно, существуют определенные внутренние закономерности развития языки, которые со временем “отдаляют” его от родственных говоров. Хотя, по всей видимости, причиной появления любых внутренних закономерностей является влияние других (субстратных) языков. Так, в древнейшие времена в Европе были распространены многочисленные языки, влияние которых и привело к нынешней пестрой языковой картине. На развитие греческого языка повлияли, в частности, иллирийський (албанский) и этрусский. На английский – норманский и различные кельтские говоры, на французский – галльський, на великорусский – угро-финнские языки, а также “староболгарский”. Угро-финнское влияние в великорусском языке дало ослабление безударных гласных (в частности аканье: молоко – млаако), закрепления g на месте г, оглушение согласных в конце слога. Считается, что на определенном этапе языковой эволюции, до образования отдельных славянских и балтийских языков, существовало балто-славянское единство, поскольку эти языки имеют огромное количество общих слов, морфем и даже грамматических форм. Допускают, что общие предки балтов и славян населяли территории от Северного Поднепровья – до Балтийского моря. Однако в результате миграционных процессов это единство распалось. На языковом уровне это отразилось удивительным образом: праславянский язык возникает как отдельный язык (а не балто-славянский диалект) с началом действия так называемого закона открытого слога. Праславяне получили этот языковой закон, взаимодействуя с каким-то неиндоевропейским народом, язык которого не терпел сочетания нескольких согласных звуков. Суть его сводилась к тому, что все слоги заканчивались на гласный звук. Старые слова начали перестраиваться таким образом, что между согласными вставлялись краткие гласные или гласные менялись местом с согласными, конечные согласные терялись или после них появлялись краткие гласные. Так, “ал-ктис” превратился на “ло-ко-ти” (локоть), “кор-вас” на “ко-ро-ва” (корова), “ме-дус” на “ме-до” (мед), “ор-би-ти” на “ро-би-ти” (работать) “драу-гас” на “дру-ги” (другой) и т.п. Грубо говоря, представление о “дославянском” языковом периоде дают балтийские языки, которые не затронул закон открытого слога. Откуда нам известно об этом законе? Прежде всего, из древнейших памятников славянской письменности (Х – ХІІ века). Краткие гласные звуки передавались на письме буквами “ъ” (что-то среднее между коротким “о” и “ы”) и “ь” (короткий “і”). Традиция написания “ъ” в конце слов после согласных, перешедшая в великорусский язык по киевской традиции передачи церковнословянского, дожила до начала ХХ века, хотя, конечно, эти гласные в великорусском никогда не читались. На каком языке разговаривали праславяне? Этот язык просуществовал с І тысячелетие до н.э. до середины ІІ тысячелетия н.э. Конечно, не было какого-то целостного языка в современном понимании этого слова, а тем более его литературного варианта. Речь идет о близких диалектах, которые характеризовались общими признаками. Праславянский язык, приняв закон открытого слога, звучал приблизительно так: зе-ле-нъ лие-съ шу-ми-тъ (читается “зе-ле-ни лие-со шу-ми-то” – зеленый лес шумит); къ-де і-доун-тъ медъ-вие-дъ и влъ-къ? (читается “ко-де і-доу-то ме-до-вие-до и влы-ко? (где идут медведь и волк?). Монотонно и равномерно: тра-та-та-та … тра-та-та… тра-та-та… Наше современное ухо вряд ли бы могло распознать в этом потоке знакомые слова. Некоторые ученые считают, что субстратным языком для праславян, “запустившим” в действие закон открытого слога, был неиндоевропейский язык трипольцев, которые населяли нынешние украинские земли (субстратный язык – поглощенный язык, который оставил в победившем языке фонетические и другие следы). Именно он не терпел скоплений согласных, слоги в нем заканчивались только на гласные звуки. И именно якобы от трипольцов к нам дошли такие слова неизвестного происхождения, характеризующиеся открытостью слогов и строгим порядком звуков (согласный – гласный), как мо-ги-ла, ко-бы-ла и некоторые другие. Мол, от трипольского языка украинский – через посредничество других языков и праславянских диалектов – унаследовал свою мелодику и некоторые фонетические особенности (например чередование у–в, і–й, которое помогает избегать неблагозвучных скоплений звуков). К сожалению, невозможно ни опровергнуть, ни подтвердить эту гипотезу, поскольку каких-либо достоверных данных о языке трипольцев (как, кстати, и скифов) не сохранилось. В то же время известно, что субстрат на определенной территории (фонетические и другие следы побежденного языка) действительно очень живуч и может передаваться через несколько языковых “эпох”, даже через посредничество языков, которые не дожили до наших дней. Относительное единство праславянских говоров продлилось до V–VI веков новой эры. Где жили праславяне – точно не известно. Считается, что где-то к северу от Черного моря – в Поднепровье, Подунавье, в Карпатах или между Вислой и Одером. В середине первого тысячелетия в результате бурных миграционных процессов праславянское единство распалось. Славяне заселили всю центральную Европу – от Средиземного до Северного моря. С тех пор начали формироваться праязыки современных славянских языков. Точкой отсчета появления новых языков стало падение закона открытого слога. Такое же загадочное, как и его возникновение. Мы не знаем, что стало причиной этого падения – очередной субстрат или какой-то внутренний закон языковой эволюции, который начал действовать еще во времена праславянского единства. Однако ни одном славянском языке закон открытого слога не уцелел. Хотя и оставил в каждом из них глубокие следы. По большому счету, фонетические и морфологические различия между этими языками сводятся к тому, насколько различными являются рефлексы, вызванные падением открытого слога, в каждом из языков. Как появились современные славянские языки? Приходил в упадок этот закон неравномерно. В одном говоре напевное произношение (“тра-та-та”) сохранилось дольше, в других – фонетическая “революция” состоялась быстрее. В итоге праславянский язык дал три подгруппы диалектов: южнославянские (современные болгарский, сербский, хорватский, македонский, словенский и др.); западнославянские (польский, чешский, словацкий и т.д.); восточнославянские (современные украинский, великорусский, белорусский). В древние времена каждая из подгрупп являла собой многочисленные говоры, характеризовавшиеся определенными общими чертами, которые отличали их от других подгрупп. Эти говоры далеко не всегда совпадают с современным делением славянских языков и расселением славян. Большую роль в языковой эволюции в разные периоды сыграли процессы образования государств, взаимное влияние славянских наречий, а также иноязычные элементы. Собственно, распад праславянского языкового единства мог происходить следующим образом. Сначала территориально “оторвались” от остальных племен южные (балканские) славяне. Этим объясняется то, что в их говорах закон открытого слога продержался дольше всего – до ІХ–ХІІ веков. У племен, являвшихся предками восточных и западных славян, в отличие от балканских, в середине первого тысячелетия язык испытал кардинальные изменения. Падение закона открытого слога дала старт развитию новых европейских языков, многие из которых не дожили до нашего времени. Носители праукраинского языка представляли собой разрозненные племена, каждое из которых разговаривало на собственном неречии. Поляны разговаривали по-полянски, деревляне – по-деревлянски, сиверяне – по-сиверянски, уличи и тиверцы – по-своему и т.д. Но все эти наречия характеризовались общими чертами, то есть одинаковыми последствиями падения открытого слога, которые и сейчас отличают украинский язык от других славянских языков. Откуда нам известно о том, как разговаривали в Украине в древние времена? Имеется два реальных источника наших сегодняшних знаний о древнеукраинских говорах. Первый – письменные памятники, давнейшие из которых были написаны в Х–ХII веках. Однако, к сожалению, записей на том языке, на котором разговаривали наши предки, не велось вообще. Литературным языком Киева была “староболгарский” (церковнословянский) язык, пришедший к нам с Балкан. Это язык, на который в ІХ веке Кирилл и Мефодий перевели Библию. Он был не понятен для восточных славян, поскольку сохранила древний закон открытого слога. В частности, в нем звучали краткие гласные после согласных звуков, обозначавшиеся буквами “ъ” и “ь”. Однако в Киеве этот язык постепенно украинизировали: краткие звуки не читались, а некоторые гласные были заменены на свои – украинские. В частности, носовые гласные, которые до сих пор сохранились, скажем, в польском, произносились как обычные, “староболгарские” дифтонги (двойные гласные) читались на украинский манер. Кирилл и Мефодий очень бы удивились, услышав “свой” язык в киевской церкви. Интересно, что некоторые ученые пытались реконструировать так называемый “древнерусский” язык, который был якобы общим для всех восточных славян, – опираясь на древние киевские тексты. И получалось, что в Киеве разговаривали едва ли не на “староболгарском” языке, что, конечно, никоим образом не соответствовало исторической правде. Древние тексты можно использовать для изучения языка наших предков, но в весьма своеобразный способ. Что и сделал профессор Иван Огиенко в первой половине ХХ века. Он исследовал описки, ошибки киевских авторов и переписчиков, которые помимо воли испытывали влияние живого народного языка. Временами древние писари “переделывали” слова и “староболгарские” грамматические формы умышленно – чтобы было “понятнее”. Второй источник наших знаний – современные украинские говоры, особенно те, которые долго оставались изолированными и почти не подвергались внешнему влиянию. Например, потомки деревлян до сих пор населяют север Житомирской области, а сиверян – север Черниговской. Во многих говорах сохранились древнеукраинские фонетические, грамматические, морфологические формы, совпадающие с описками киевских писарей и писателей. В научной литературе можно найти другие даты падения кратких гласных у восточных славян – ХІІ – ХІІІ века. Однако подобное “удлинение жизни” закона открытого слога вряд ли обосновано. Когда появился украинский язык? Отсчет, видимо, можно начать с середины первого тысячелетия – когда исчезли краткие гласные. Именно это вызвало появление собственно украинских языковых признаков – как, в конечном итоге, и признаков большинства славянских языков. Перечень признаков, отличавших наш праязык от других языков, может оказаться несколько скучным для неспециалистов. Вот лишь некоторые из них. Древние украинские говоры характеризовались так называемым полногласием: на месте южнославянских звукосочетаний ра-, ла-, ре-, ле — в языке наших предков звучало -оро-, -оло-, -ере-, -еле-. Например: солодкий (по-“староболгарски” – сладкий), полон (плен), середа (среда), морок (мрак) и т.п. “Совпадения” в болгарском и русском языках объясняются огромным влиянием “староболгарского” на формирование русского языка. Болгарским (южнославянским) звукосочетанием в начале корня ра-, ла — отвечали восточнославянские ро-, ло-: робота (работа), рости (расти), уловлюю (улавливаю). На месте типичного болгарского звукосочетания -жд — украинцы имели -ж-: ворожнеча (вражда), кожен (каждый). Болгарским суффиксам -ащ-, -ющ — отвечали украинские -ач-, -юч-: виючий (воющий), спопеляючий (испепеляющий). Когда краткие гласные звуки пали после звонких согласных, в праукраинских говорах эти согласные продолжали произноситься звонко, как и в настоящее время (дуб, сніг, любов, кров). В польской развилось оглушение, в великорусском тоже (дуп, снек, любофь, крофь). Академик Потебня обнаружил, что исчезновение кратких звуков (ъ и ь) кое-где “заставило” продлить произнесение предыдущих гласных “о” и “е” в новом закрытом слоге, чтобы компенсировать “сокращение” слова. Так, сто-лъ (“сто-ло”) превратился на “стіел” (конечный ъ исчез, зато стал дольше “внутренний” гласный, превратившись в двойной звук – дифтонг). Но в формах, где после конечного согласного идет гласный, старый звук не изменился: сто-лу, сто-ли. Мо-стъ (“мо-сто”) превратился на міест, муест, міист и т.п. (в зависимости от говора). Дифтонг со временем трансформировался в обычный гласный. Потому в современном литературном языке “і” в закрытом слоге чередуется с “о” и “е” – в открытом (кіт – ко-та, попіл – по-пе-лу, ріг – ро-гу, міг – мо-же и т.д.). Хотя некоторые украинские говорі хранят древние дифтонги в закрытом слоге (кіет, попіел, ріег). Древние праславянские дифтонги, в частности в падежных окончаниях, обозначавшиеся на письме буквой “ять”, нашли свое продолжение в древнеукраинском языке. В одних говорах они сохранились до сих пор, в других трансформировались в “і” (как и в литературном языке): ліес, на земліе, міех, біелий и пр. Кстати, украинцы, зная свой язык, никогда не путали написание “ять” и “е” в дореволюционной российской орфографии. В некоторых украинских говорах древний дифтонг активно вытеснялся гласным “і” (ліс, на землі, міх, білий), закрепившись в литературном языке. Часть фонетических и грамматических особенностей праславянского языка нашла продолжение в украинских диалектах. Так, праукраинский унаследовал древнее чередование к–ч, г–з, х–с (рука – руці, ріг – розі, муха – мусі), которое сохранилось и в современном литературном языке. Издавна в нашем языке используется звательный падеж. В диалектах активной является древня форма “предбудущего" времени (буду брав), а также древние указатели лица и числа в глаголах прошедшего времени (я – ходивем, мы – ходилисьмо, ты – ходивесь, вы – ходилисте). Описание всех этих признаков занимает целые тома в академической литературе… На каком языке разговаривали в Киеве в доисторические времена? Конечно же, не на современном литературном языке. Любой литературный язык в известной мере искусственен – он вырабатывается писателями, просветителями, деятелями культуры в результате переосмысления живого языка. Часто литературный язык является чужим, заимствованным, а порой и непонятным для необразованной части населения. Так, в Украине с Х по ХVIII век литературным языком считался искусственный – украинизированный “староболгарский” язык, на котором написано большинство литературных памятников, в частности “Изборники Святослава”, “Слово о полку Игореви”, “Повисть времянных лит”, произведения Ивана Вишенского, Григория Сковороды и пр. Литературный язык не была застывшим: он постоянно развивался, изменялся на протяжении веков, обогащался новой лексикой, грамматика его упрощалась. Степень украинизации текстов зависела от образованности и “свободомыслия” авторов (церковь не одобряла проникновения народного языка в письмо). Этот киевский литературный язык, созданный на основе “староболгарского”, сыграл огромную роль в формировании великорусского («российского») языка. Современный литературный язык был сформирован на основе надднепрянских говоров – наследников диалекта летописных полян (а также, видимо, антского союза племен, известного из иноязычных исторических источников) – в первой половине ХІХ века благодаря писателям Котляревскому, Гребинке, Квитке-Основяненко, а также Тарасу Шевченко. Следовательно, до формирования общенационального языка украинцы разговаривали на разных украинских наречиях, используя на письме украинизированный “староболгарский”. В княжескую эпоху в Киеве разговаривали на “общепонятном” для жителей стольного города языке (койне), который был сформирован на основе различных древнеукраинских племенных говоров, главным образом полян. Никто никогда его не слышал, и в записях он не сохранился. Но, опять же, описки древних летописцев и переписчиков, а также современные украинские диалекты дают представление об этом языке. Чтобы представить его, следует, видимо, “скрестить” грамматику закарпатских говоров, где древние формы сохранились лучше всего, черниговские дифтонги на месте “ять” и современного “і” в закрытом слоге, особенности “глубокого” произношения гласных звуков у нынешних жителей юга Киевщины, а такоже Черкащины и Полтавщини. Способны ли были современные украинцы понять язык, на котором разговаривали киевляне, скажем, в первой половине ХІІІ века (до орды)? Бесспорно, да. Для “современного” уха звучал бы он как своеобразное украинское наречие. Что-то наподобие того, что мы слышим в электричках, на базарах и строительных площадках столицы. Можно ли называть древний язык “украинским”, если самого слова “Украина” не было? Назвать язык можно как угодно – суть от этого не меняется. Древние индоевропейские племена тоже свой язык “индоевропейским” не называли. Законы языковой эволюции никоим образом не зависят от названия языка, которое ему дают в разные периоды истории ее носители или посторонние люди. Мы не знаем, как именовали свой язык праславяне. Возможно, обобщенного названия не существовало вообще. Так же нам не известно, как называли свое наречие восточные славяне в доисторическую эпоху. Скорее всего, каждое племя имело свое самоназвание и по-своему называло свой говор. Имеется предположение, что славяне именовали свой язык просто “свой”. Слово “руський” касательно языка наших предков появилось относительно поздно. Этим словом сначала обозначали простой народный язык – в противоположность письменному “славянскому”. Позже “руська мова” противопоставлялась “польскому”, “московскому”, а также неславянским языкам, на которых разговаривали соседние народы (в разные периоды – чудь, мурома, мещера, половцы, татары, хазары, печенеги и пр). Украинский язык назывался “руським” до Х VІІІ века. В украинском языке четко различаются названия – “руський” и “російський”, в отличие от великорусского, где эти названия безосновательно путаются. Слово “Украина” появилось тоже относительно поздно. В летописях оно встречается с ХІІ века, следовательно, возникло несколькими веками раньше. Как другие языки повлияли на формирование украинского? Украинский язык принадлежит к “архаичным” языкам по своему словарному составу и грамматическому строю (как, скажем, литовский и исландский). Большинство украинских слов унаследованы из индоевропейского праязыка, а также из праславянских наречий. Достаточно много слов пришли к нам из племен, которые соседствовали с нашими предками, вели с ними торговлю, воевали и т.д., – готов, греков, тюрков, угров, римлян и др. (корабель, миска, мак, козак, хата и пр.). В украинском имеются также заимствования из «староболгарского» (например, область, благо, предок), польского (шпаргалка, забавний, сабля) и других славянских. Однако ни один из этих языков не повлиял ни на грамматику, ни на фонетику (звуковой строй) языка. Мифы о польском влиянии распространяют, как правило неспециалисты, которые имеют весьма далекое представление как о польском, так и об украинском языке, об общем происхождении всех славянских языков. Украинский постоянно пополняется за счет английских, немецких, французских, итальянских, испанских слов, что является характерным для любого европейского языка. Владимир Ильченко, к.ф.н. http://tabloid.vlasti.net/news/257822

Some of the Dobrudja Thracians have survived the Hellenization and Romanization until the Slavs' arrival (Bulgarians even though the name is not Slavic but the language is) Въх-въх, брате Михай, това прилича страница на македонската "история"? Дали "добружданските" траки преживяха "скитизията", по-късната сарматизация, или пък германизацията (готизацията)? Преживяха ли те по-късните варварски нашествия от хуни, авари, прабългари, прабългари-кутригури, и славяни? А дали прежявеха славянизацията (заселването на днешна Добружда със славяни), и дали преживяха изселването от областта на славяните от прабългарите? А преживяха ли те печенжкиите и узките заселвания? Въх, въх..

Как стои въпроса с ДПС ? Ако ДПС по принцип защитаваше човешките права - напр. се беше застъпила за имотите на бежанците от Одринска Тракия или беше внесла предложение НС да излезе с декрларация срещу арменския геноцид, наред с това, че се бореше турците да си имат име каквото искат да изберат или да им се върнат продадените от тях имоти е едно. Но ДПС има ясна протурска политическа линия - назначаване предимно на турци на зържавна работа или в разни фирми, които се облагодетелстват от източване на държавния бюджет, държ. резерв или еврофондовете. ДПС отрича геноцида над арменците, не се застъпва за връщане на имотите на бежанците или пък за правата на кюрдите. Дори и това което казваш да е така (без да съм съгласен с много от обобщенията ти), то няма никакъв правен смисъл. Освен това - отричането на геноцида от ДПС, незастъпването и за връщането на имотите (забележка : имотите на тракийските българи няма да се въръщат, а ще се компенсират с активи и пари) или правата на кюрдите (забележка: които не живеят в България) - не я прави етническа партия. ... Иначе казано движението защитава някакви общи права и свободи, а се бори турци и мюсюлмани да се докапат до държавни постове и средства, за да властват над българите и християните. "Да управлява" или "да участва в управлението, властта" е целта на всяка политическа партия, във всяка страна, мистър. Това, че ДПС е вкарала в състава си няколко мекерета не я прави неетническа партия. ДПС не е етническа или верска партия по състав, след като включва в състава си турци, българи, помаци, цигани ("дасикане" и "турски цигани") Какво обаче ще кажеш за тези други български партии, които са моноетнически по състава си - десни (християндемократи), патриоти, националисти? ДПС не е прокарала разпореби, които формално да създадат привилегии за турците, Ами тя май не е прокарала никакви "разпоредби", които изобщо да са в интерес на турците, "интересът" е при управляващата и клика. но в резултат от използването в продължение на дълги години на фактическа изпълнителна власт, те са създали множество привилегии зе една етническа група. Например?

ВМРО е партия по смисъла на закона и на логиката , независимо от наименованието си.. Я ми кажи дали няма заложен етнически елемент в програмата на ВМРО: Трябва да бъдем не само субект на претенции от страна на съседите, но и ние, без да изпитваме неудобство, трябва да поставим своите искания пред тях за запазване правата на българите, живеещи на съответните територии, и за съхраняване на българската култура и историческо наследство там. Основните приоритети на ВМРО-БНД в областта на външната политика са: • подкрепа на българщината в Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини, Бесарабия, Банат, Добруджа и навсякъде, където има компактно българско население; Ако обаче партията се състои основно от представители на един етнос, тя несъмнено е на етническа основа. Не, не е така. За да се прецени дали една партия е на етническа основа - трябва комплексно трябва да се оцени не само каква е принадлежността на съставът и (членовете), но и тази на електората и, и тази на симпатизантите и; също така трябва да се оцени какви са целите и програмата на тази партия (най-важно дали тя прокламира защита на частните интереси на етническа или верска група, и доколко тя го прокламира , т.е с каква тежест е това в програмата и. Всъщност дори защитата на определни права само, не се тълкува като защита на интереси, още повече ако тези права са били нарушени); Конституционния съд в тази връзка също разглежда и причините (обстоятелствата) на възникването на даденатата партия и обстоятелства от нейното функциониране.. Според обстоятелствената проверка - беше забранена от Конституционния съд, партията ОМО илинден навремето- партия която е грубо етническа, и сепаратистка..

Ето едно решение, с което отговарям на двата въпроса от по-горе, на които не съм отговорил. http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=33 3. Първото от основанията, на които се оспорва конституционността на ДПС като политическа партия, има източник в твърдението, че движението е създадено на етническа и верска основа. В тази му част искането се позовава на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията. Редакцията на този конституционен текст, без да съдържа експлицитно това понятие "забрана", е формулирана по начин, от който може да се заключи, че се касае именно за забрана, чието действие е недвусмислено. За да се разкрие действителното съдържание на разпоредбата, е необходимо да се анализират елементите, които я съставят, в контекста на систематичното й място в Конституцията, както и от гледище на съпоставката й с други конституционни норми. Разпоредбата на ал. 4 от чл. 11 се намира в глава първа на Конституцията, озаглавена "Основни начала". Самото им наименование говори за характера на включените в тази глава конституционни норми. Принципното им значение се определя от предназначението им да очертаят фундаменталните ценности, върху които се изграждат отношенията в сферите на държавното устройство и на гражданското общество, и да подчертаят върховенството на правата на личността. Тези норми определят формата на държавно управление, източника на държавната власт и пределите, в които тя се осъществява, ценността на човешката личност и нейните права и свободи. Въпреки че разглежданата ал. 4 съставлява част от текст (чл. 11), в който са установени основни принципи на политическия живот в страната, доминирани от принципа на политическия плурализъм (механизъм, за чието функциониране са политическите партии), тази разпоредба има и свое особено съдържание. То се разкрива от пълния й текст, в който "забраната" за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа е поставена на един хоризонтален ред със "забраната" за образуване на политически партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Що се отнася до втората "забрана", фактическият й състав противоречи на Конституцията, т. е. хипотезата на тази забрана визира нарушение на основни принципи на конституционната държава и цели да охрани съществуващия конституционен строй. Логиката на тази част от текста се диктува и от това, че се намира в една посттоталитарна Конституция, приета в процеса на създаване на ново политическо устройство. Началото на този процес съвпада с края на един тоталитарен модел на обществото, създаден и наложен от политическа сила, признаваща насилственото завземане на държавната власт като политическо средство. Поставянето на двете "забрани" на една плоскост в рамките на общия текст на чл. 11, ал. 4 дава основание да се приеме, че първата по ред също има охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и/или верско противопоставяне. Нейна цел, разбира се, е и реалното осъществяване на принципа на политическия плурализъм. От друга страна, съдържанието на "забраната" и нейната насоченост, за да бъдат изяснени в същинския им обем, изискват дефиниране на понятията, чрез които е установена. Използваните в текста понятия ограничават съдържателната й страна и ефекта на нейното действие в рамки, които трябва да бъдат определени недвусмислено. Разширяването на тези рамки може да доведе до противоречие с други конституционни положения, до ограничаване на основни права на личността, предвидени също в Конституцията, и в крайна сметка до изопачаване смисъла на разпоредбата. Като е изградена върху идеята за единството на българската нация (срв. абз. 4 от преамбюла, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 44, ал. 2), Конституцията на Република България същевременно признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респ. на носители на такива различия. Указания в тази насока съставляват редица конституционни текстове (вж. чл. 37, ал. 1, в който се говори за "търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания"; чл. 36, ал. 2, в който се споменава за "гражданите, за които българският език не е майчин"; чл. 29, ал. 1, който защитава срещу "насилствена асимилация"; чл. 44, ал. 2, който забранява организации, чиято дейност е насочена "към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда"; чл. 54, ал. 1, който установява правото на личността "да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност"). Така се обясняват определенията към понятието "основа" и се разкрива един от елементите на това понятие. Той е преди всичко на личностна плоскост и се състои в носителите на един или повече от посочените белези. Лица, за които се отнасят някои от тези признаци, очевидно съставляват основата на едно сдружение, каквото е и дадена политическа партия. Към персоналния субстрат на партията обаче принадлежат и членската й маса, и симпатизантите (привържениците) й, и електоралната й база. Последните два елемента не се включват пряко в организационния строеж на партията, не са организационно свързани с нея, но определят цялостно параметрите й като явление не само на правото, а и на политическия живот предвид на функциите, които партиите изпълняват - да формират и изразяват политическа воля. Именно защото е и такова явление (а това произтича от определението, дадено от Конституцията) в характеристиката на една политическа партия не може да не се включат и симпатизантите, и електоратът й, така че в този смисъл те също принадлежат към нейната "основа". Още повече това е така от гледище на адресата на идеите и целите на партията. Ако тя апелира към ограничени кръгове от населението, включващи граждани, които са носители на разглежданите признаци, и това определя "основата" й като етническа или верска. Ако действа единствено в интерес на граждани, принадлежащи към тези категории, и цели да упражнява държавната власт или да влияе върху държавната власт, за да удовлетворява само тези интереси, "основата" й също може да бъде квалифицирана по този начин. Ако е затворена за хора, ценности и идеи във въпросните рамки, съответната политическа партия се явява изградена върху основа, която Конституцията не допуска. Това разбиране за действителния смисъл на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията в разглежданата й част показва, че независимо от употребения в нея израз - "не могат ...", целта й не е да установи една забрана, насочена срещу определена категория или категории лица, отличаващи се по етнически, расов или верски признак. Целта е да не се допусне създаването и функционирането на политически партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски признак поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на "своя" кръг от членове, привърженици и избиратели, изразяващи политическата воля само на този кръг и действащи във и върху структурите на държавната власт единствено съобразно тази воля. Това съдържание на конституционната норма се покрива с охранителната й функция, отбелязана по-горе, а именно на тази функция Конституцията придава значението на основно начало. Схващането, което я определя като забранителна норма, не съответства на значението, което й е придадено и я поставя в противоречие с други разпоредби от Конституцията, които също са от порядъка на основните начала (чл. 11, ал. 1 и чл. 6, ал. 2) или регламентират основни права и свободи на гражданите (чл. 44, ал. 1). Такова схващане води до подценяване и стесняване смисъла на разпоредбата и има за последица свеждане на ефекта на действието й до ограничаване (забрана), насочена срещу известна категория лица на правото им свободно да се сдружават в политически партии. Такова действие дефинитивно не е в състояние да оправдае съществуването й, а с оглед на характера му - и систематичното й място в Конституцията. 4. В светлината на възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията разрешението на спора за конституционността на ДПС е в зависимост от установеното по редица фактически положения относно образуването и функционирането на движението - относно учредителите, членската маса, условията за членуване, обхвата и насочеността на целите, задачите и политическата дейност. Самото възникване на ДПС като политическа формация въобще и като политическа партия в правен смисъл става в конкретен исторически момент, когато в страната се създават условия за преминаване от тоталитарен режим към демократично управление в условията на политически плурализъм, в навечерието на първите свободни избори за Велико народно събрание, приело Конституцията на Република България. Създаването на ДПС е непосредствена последица от действията на тоталитарния режим спрямо част от българските граждани, изразяващи се в грубо посегателство върху свободата и основните човешки права (вж. оценката на тези действия, дадена в Декларация на Народното събрание от 15 януари 1990 г. - ДВ. бр. 6 от 19 януари 1990 г., която отразява преобладаващото в момента на приемането й обществено мнение по тези въпроси). Явявайки се естествена реакция срещу накърняването на основни човешки права и пренебрегването на значими духовни и материални интереси, ДПС възниква в средите на засегнатите от посочените действия на тоталитарния режим. Това предопределя състава на учредителите му. То слага отпечатък и върху програмата на движението, приета от Учредителната национална конференция. В нея "специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението", е заявена открито. Декларирайки етнически и религиозен характер на основата, върху която е изградено движението, неговите учредители същевременно държат сметка за законодателните условия, в които го създават, и изразяват волята си да се съобразят със забраната на чл. 53, ал. 4 от тогава действалата Конституция за образуване на политически организации на верска основа, както и намеренията си в политическата област - да издигат свои кандидати за народни представители и народни съветници и да подкрепят партии и съюзи, чиито платформи защитават целите и интересите на движението. Сред формулираните в програмата принципи, цели и задачи основно място е отделено на такива с правозащитен характер: по отношение на определени категории лица и с оглед на отстояването и зачитането на основни човешки права и свободи (право на свободен избор на име, право на изучаване и ползване на майчиния език, право да развиват своя култура в съответствие с етническата си принадлежност и др.). Определени текстове от програмата недвусмислено показват сред кои части от българското население се заражда и формира ДПС и за движение за права и свободи на кои граждани става дума чрез използването на два отличителни белега - език (турски) и религия (мюсюлманска), като се борави и с понятието "етнически общности". Независимо че в програмата са залегнали положения, които са недопустими от гледище и на действалата при приемането й Конституция, и на сегашната Конституция (напр. т. 1. 2: "Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация"), преобладаващият правозащитен характер на целите и задачите дава основания да се приеме, че и тяхната ограниченост, и ограничеността на групите български граждани (определени по споменатите признаци), чиито права и свободи целят да защитават основателите на движението, се обуславят от момента, в който движението се учредява, от контекста на времето на учредяване. Това предопределя и изразения в програмата стремеж да се защити етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на съответните части от населението, включително и чрез защита на общностите като такива (доколкото разглежданите признаци съставляват общностнообразуващи фактори). Във връзка с последното и с оглед на неговата оценка трябва още веднъж да се отбележат споменатите вече конституционни разпоредби, които гарантират упражняването на правото на собствен културен живот, свободата на избор на вероизповедание, правото да се изучава и ползва своя език от лицата, за които българският език не е майчин. В това отношение Конституцията на Република България не се отклонява от общопризнатите принципи и норми на международното право, създадени да запазят и защитят етническата, религиозната, езиковата или културната идентичност на лицата, които по свой свободен избор желаят да съхранят такава идентичност. Конституцията е в съответствие и с международните договори, по които Република България е страна или е изразила воля да се присъедини (съотв. чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи). Тези положения се отбелязват, за да се подчертае, че поставяйки си цели и задачи в разглежданата област и извършвайки дейност за тяхното осъществяване, включително и политическа, ДПС не представлява противоконституционна политическа партия и в акта на неговото учредяване, и в програмните му документи и устава, и при функционирането му. Доколкото се заражда в определени среди и си поставя за цел да брани определени интереси чрез политически средства, присъщи на политическите партии, от това не произтича противоречие с чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото се касае за защита на накърнени по определен начин интереси. Именно в това се състои консолидиращият фактор, довел до създаването на движението, в това е неговият генезис. В този смисъл не може да се приеме, че ДПС е образувано и функционира в ограничените рамки на съответна група, образувана на етнически и/или верски принцип, съществува само заради тази група и изгражда политическата си платформа върху ценности и идеи, които принадлежат само на известна затворена общност. Такъв извод следва и от устава на ДПС, въз основа на който е извършена регистрацията му. От съдържанието на чл. 4 от устава, който урежда условията за членуване и правата и задълженията на членовете, е видно, че член на ДПС може да бъде всеки български гражданин (т. 1), че определени права, произтичащи от членството, не са свързани с принадлежността "към дадена етническа и религиозна общност" (т. 2), че изгубването на българско гражданство води до прекратяване на членството (т. 6) и че поначало членството е доброволно и се предпоставя от отрицателното условие, според което са недопустими прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм. Подобни прояви и цели са обявени за недопустими и в програмата на ДПС, в която освен това то се обявява против идеята за автономия. От друга страна, характерът на ДПС като отворена организация личи и от състава на неговия колективен ръководен орган - Централен съвет, в който членуват и лица, които категорично не се идентифицират като принадлежащи към определена етническа или верска общност. Следователно не може да се счита, че членската маса на ДПС се състои изключително от лица, принадлежащи само към една група, сформирана на етническа или верска основа. Това се потвърждава и от състава на парламентарната група на ДПС в 36-то Народно събрание. Придобило статут на политическа партия и осъществяващо дейност, присъща само на политическите партии, ДПС е еволюирало значително от състоянието, в което се е намирало в периода на неговото образуване, и като обхват на целите, задачите и идеите с програмен характер, и като насоченост на политическата му платформа към определена част от избирателното тяло. Това се потвърждава от предизборната платформа на движението, изготвена през септември 1991 г. с оглед на изборите, насрочени за 13 октомври с.г. Вярно е, че и в нея значително място е отделено на защитата на правата и свободите, на която е придадено значението на задължителна предпоставка на демокрацията. Като субекти на правата и свободите са посочени "всички български граждани, в т. ч. малцинствата и културно-религиозните общности". Като се отбележи, че платформата неколкократно си служи с понятието "малцинство", което в Конституцията не се съдържа, без от това да може да се прави извод за противоконституционност на разглежданата плоскост, трябва да се подчертае становището на ДПС, също изразено в платформата, че според движението действащата Конституция "не гарантира правата на лицата, принадлежащи към етническите, религиозните и културните общности". Заявена е също така като политическа цел на движението чрез дейността му в Народното събрание да се допълнят и изменят конституционните текстове, които не са в съгласие с международните договорености, третиращи правата на общностите в Европа. Да се формулира като цел изменението и допълнението на Конституцията не е в противоречие с Конституцията. Друг е въпросът, че това може да стане само по предвидения в нея ред, за да се осигури стабилност на свободния демократичен строй (респ. функциониране на демократичните процедури). Спазването на този ред се предвижда в платформата. Изразените в нея виждания на ДПС относно малцинствата и техните права като средство, за чието реализиране е предложен пътят на конституционните поправки, макар и в различие с действащата Конституция, не разкриват противоконституционност на организацията, която ги предлага. Както вече се отбеляза, редица разпоредби на Конституцията са призвани да гарантират именно права и свободи, за чието осъществяване ДПС е създадено, и като такова, със статут на политическа партия, си поставя цели и извършва политическа дейност. Същественото е, че претендираното разширяване на някои права или предоставянето на права, които Конституцията не предвижда, се разглежда в рамките на самата Конституция, а не с оглед на средства, които са противоконституционни, или чрез дейност срещу създадения в страната конституционен строй, съществена основа на който са суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност. Може да се постави под съмнение разбирането на ДПС, според което суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата (без с това да се подценява ценността на конституционно установените права и свободи), но не може да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновеността на териториалната цялост и националната сигурност. Средство за тяхното гарантиране е и защитната функция на чл. 11, ал. 4, както и други разпоредби на Конституцията и законите, целящи да предотвратят действия, насочени срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията (елементи на външната сигурност), към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда (елементи на вътрешната сигурност). Въпрос и на спазване на Конституцията от страна на съответните държавни органи е да пресичат такива действия. Конституционно задължение за всички политически партии е да се придържат в своята дейност към тези основни начала, защото нарушаването им е основание за тяхното прекратяване. Показателно е обаче, че чрез предизборната си платформа ДПС се е отдалечило от облика, който документите, приети при неговото образуване, му придават. Докато върху тези документи са дали отражение обстоятелствата на възникване на организацията и особения - предвид на тези обстоятелства - неин обхват, участието в политическата дейност не се свързва само с този подход. ДПС не се легитимира пред българската общественост като политическа партия, която търси членове и поддръжници в тесните рамки на общности, склонни да се самоизолират по силата на някакво етническо или верско отличие. Самата партия не ограничава своите цели, задачи, политическа платформа и идеи за упражняване на държавната власт до изразяване на политическата воля на подобни общности. Програмата й е с широк обхват, подобен с този на останалите партии, като включва проблематиката на демократизацията в страната, прехода към пазарна икономика, социалните гаранции за населението, духовната сфера. Не изразява интересите на етнически или верски общности като такива (освен на плоскостта на правата им). Не е адресирана само към подобни общности. Доколкото въпросите относно правата на третираните общности са в известна степен акцент в политическата платформа, те не я изчерпват. В края на този анализ може да се заключи, че в демократично устроеното общество съществуват средства и за осигуряване на политическия плурализъм, и за защита на демократичния строй. Върховенството на принципа на политическия плурализъм изисква свеждането до разумния минимум на възможностите за неговото ограничаване. Конституцията на Република България предвижда и двете категории средства. В групата на вторите попада разпоредбата на чл. 11, ал. 4 в разглежданата й част. Критериите за нейното точно място в Конституцията, за предназначението й и за действието и са според Конституционния съд очертаните в т. 2 на този раздел. Така разбирана, разпоредбата не може да намери приложение спрямо ДПС, защото ДПС не е противоконституционна политическа партия във възприетия смисъл. Ето защо искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, основано на твърдението, че то е образувано на етническа и/или верска основа, следва да бъде оставено без уважение. Тъй като именно искането повдига спор за конституционността на ДПС, за да бъде уважено, т. е. за да бъде постановено решение, с което то се уважава и се обявява противоконституционността на ДПС, е необходимо съгласно чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство повече от половината от всички съдии в Конституционния съд. Поради това, че становището, според което искането е основателно, не получава необходимото мнозинство, искането се отхвърля.

Как тълкувате забраната от първата част на Член 11, т. 4. от конституцията: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа" http://www.parliament.bg/?page=const&lng=bg 1) В съответствие с основния принцип на конституцията,заложен в член 6-ти или на този в член 11-ти, т 1. ? "Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." ; член 11-ти (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. 2) В някакъв превантивен смисъл според смисла на продължението "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."? Върху какво е превенцията и защо се налага тя? 3) Какво според вас значи "партия на етническа, расова или верска основа"? Конституционния съд от делото си през 1991 година по иска за обявяване на партията ДПС за противоконституционна, излезе с решение на един от съдиите, че партията на етническа, расова, и верска основа е тази партия в която достъпът на членовете е ограничен /детерминиран/ според тяхната етническа, расова или верска принадлежност. По това дело обаче не беше произнесено решение, тъй като съдиите, приели в диспозитивите си че ДПС е етническа партия (тогава тя имаше етническа програма, или в програмата и се споменваха и турците и мюсюлманите, така че не соаваха съмнения за това каква е доктрината и) не постигнаха мнозинство.. http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=33 Какви други определния бихте дали вие за такива партии или какво друго разбиране за "основа" бихте предложили? Аз бих предполжил: а) синонима "доктрина", "програма", или "според доктрината си". Партиите ВМРО и Евророма, които имат етнически докрини или етнически компоненти в програмите си; б) според принадлежността (етническа, расова, религиозна) на членския състав. Такива според мен са повечето партии в България, с изклчение на ДПС, ГЕРБ и още няколко центристки формации (широк център), и почти съм сигурен че в Атака или ВМРО могат да операдашат някое цигане, ако то се появи в централата и изяви желание да стане член на сътветната партия в) според принадлежността на гласоподавателите. Такива според мен най-вероятно са повечето политически партии в България - с изключение на тези в центъра, или тези, които са малко наляво и малко на дясно от него. Лек ден и спорна дискусия..

"Точният смисъл значи не буквално, а с оглед на разума им" Ха-ха-ха-ха. Я се стегни малко, моля. "Точния смисъл" значи "точен смисъл", а ако не се разбира той от буквите - тогава се търси "разума", или "целите". Прочети пак моля какво пише след потъмненото в цитата.. ТЪЛКУВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Иначе по другия начин става като модерирането във Форума, ха-ха-ха-, нито се спазват правилата които са написани от вас (прескачат се буквите и смисъла демек), нито се разбира - от уж големи хора, кое е правилно и право, и кое не е, а се дейсства по "целесъобразност"...Ха-ха-ха-ха: "Ще те баннем, ако пуснеш още веднъж темата (ама нищо че съм я редактирал от към лична страна, и тя не е насочена лично вече) - защото темата ти ще подразни някого, и може да предизвика разправии" (последното - неявно казано от модератора Р), или "Наказваме те с 20 дни, защото си отговорил на обидата към теб (нищо че обидата си седи там като червена ябълка) -защото съм казал само "че си запазвам правото да пратя на майната му", този които ме нарича "чукча", което намерение както се знае от изследователите произхожда пък от намерението "да пратиш някого по дяволите", и не е псувня ..Последното разбира се мога да го докажа...,защото съм изследвал "проблема" (защото често казвам във форумите това съчетание), ама ти явно пак ще проявиш "разум"- че всъшност аз не съм идеален и така нататък.. А защо не ме баннахте или наказахте, когато наистина псувах горкия Рицар? /когато бях за изгонване/.. Ще ти дам по-долу един казус за да го изтълкуваш по целесъобразност и по "точен смисъл".

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=380533 © struma.com Българката Спаска Митрова, която живее в македонския град Гевгелия и е абсолвентка в Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград, е била разделена от шестмесечната си дъщеря преди четири дни. Сънародничката ни е била отведена под конвой в затвора в Идризово, Скопие. 23-годишната Спаска е осъдена в Македония на три месеца затвор. Присъдата е произнесена след скандален бракоразводен процес, проведен в Гевгелия. От месеци Спаска е съдебно преследвана заради това, че не е изпълнила решение на магистратите в Македония - не е осигурила достъп на бившия си сръбски съпруг до дъщеря им Сузана и не му е предоставила легло в стаята си в дома на нейните родители по време на свижданията с детето. Преследването на младата жена е започнало преди две години след направен от нея категоричен откъс да се отрече от българските си корени и от следването си в Благоевградския университет по специалността Английска филология. Спаска Митрова е български гражданин с указ, издаден от вицепрезидента Ангел Марин. Преди дни срещу нея е влязла в сила присъда от три месеца „лишаване от свобода" и глоба от над 32 000 евро. Тежкото за Спаска наказание било наложено от съд в Македония по две дела, водени от нейния съпруг. Няколко пъти от началото на тази година Митрова е писала молби за съдействие срещу съдебния произвол до бившия министър-председател Сергей Станишев, както и до други институции в България, но жалбите й останали нечути. Всички организации на ВМРО в страната са организирали подписка в защита на възпитаничката на Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград. Петиция в подкрепа на младото момиче е депозирала и неправителствената македонска организация "Братя българи, ние сме со вас", научи Дарик. В документа се настоява българското правителство да предприеме действия по освобождаването на Спаска, която е несправедливо осъдена. Петицията е адресирана до министъра без портфейл Божидар Димитров, до президента Георги Първанов, Министерския съвет, до омбудсмана Гиньо Ганев и до други институции в България. "Спаска Митрова е била подложена на съдебен произвол, само защото е българка. Такива като нея наши сънародници са много в Македония", се казва в разпространената чрез медиите петиция. Спаска Митрова е с туморни образования на гърдите, а семейството й е в тежко материално положение, съобщиха за Дарик нейни колеги от ЮЗУ в Благоевград. Още информация: http://www.novinar.net/?act=news&act1=...ql=MzAxMzszNA== http://news.ibox.bg/opinion/id_1074619181 http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 http://www.struma.bg/cgi-bin/archive.cgi?y...e&article=0

Ами хайде, обясни ни ти тогава, как ще станем "като в Швейцария" или като в Белгия, Франция, Швеция и тези други страни в Европа, в които има малцинствени групи от съседни народи, ако дискриминираме и малтретираме турците? Аз лично чакам да ми обясниш това - смислено и аргументирано. Ако достигнем в съотношение с турците в България, близко до това каквито са съотношенията в Ливан между мюсюлмани-шиити, сунити и християни-католици и християни-православни и още искаме да дискриминираме турците - ще станам не "кат в Ливан", Хърсчо, а "като в Кипър". И Господ няма да може да ни помогне тогава!! В Босна, ако си спомняш Хърсчо, босненските сърби започнаха етническите прочиствания, така че това, което предлагам аз - няма как да доведе до Босна!..Това, което предлагаш ти - не е ясно още, и затова чакаме да ни кажеш какво е мнението ти. Форумът процъфтява от "ентелигенти", на които ако от съобщенията им в тази тема махнем "конструктивните" забележки относно "мъжките оправяния", "ентелигенцията" и "четвъртия километър" - ще остане само едно смислено и вярно нещо, и то е че "помия" май се пише "о"...

ПС Вижте и тук: 1. Цитат: And a simple reading of the Illiad (as Chapman noted a long time ago and Buck >gave a nod to) makes it rather clear that Homer's specific word for a wheel, >a chariot wheel, a potter's wheel, wheel tracks and a spinning wheel is ><trochos>. What is equally pretty clear is that <kuklos (nik1:ПИЕ *kwekwlo)> refers not >specifically to a wheel, but to anything circular, including a circle of >counselors or the walls surrounding a town. ... If <kuklos> did in fact originally refer to a circle (rather than >specifically to a wheel) then there is no surprise that the word would trace >back to PIE long before the wheel - and the fact of the wheel's introduction >would only reflect a later shift in semantic meaning of <kuklos>. <*rotHo> (ник1: вращение), >the other supposed IE universal, does not even approach the meaning "wheel" >in Homer. ---- 2.. .. kuklos (nik:ПИЕ *kwekwlo)> refers not >specifically to a wheel, but to anything circular, including a circle of >counselors or the walls surrounding a town. Осетинско calx, кюрдско зerx, пущунско carx, гилянско čкrx, талишко čкx, персийско čдrx, шугнанско сарикольско čarx – колело ("wheel")(1), окръжност ("circle") (2). В санскрит cakraā, протоиндоирански čakra, авестийски caxra, средно-персийски č`hr, партянски č`хr – "wheel" (1), "circle" (2) SA dictionary: "Circle" ['sa:kl] - I: 1) матем. окръжност 2) геогр. кръг, 3) орбита, окръжност около Луната, 4) кръг, ринг, 5)..7) чередование, , промяна, смяна на сезоните...11)...; II: 1) извършвам кръгово движение...2) вращаяюсь, извършвамдвижения в кръг (птица, самолет )...7,8) извършвам, правя ограждение и обкръжение, обкръжавам , о0бхождам в кръг. /Средноперсийски, пехлеви - čarag, партянски č`rk, съвр. персийски čдra, осетински cжryn, кюрдски зкre, пущунски car, талишки čordonie, шугнански čaro, гилянски čeranen, язгулемски čarant, сариколски čarwo – пасище, оградено място, в кюрдски /заза/ čārnā – обхождам в кръг/ "Wheel" като "германизъм" в анл. език, и "circle" като "романизъм" в анл. език /Latin cyclus: Fr. cercle/ - имат един и същ корен ..: 3. ЦИТАТ Suffixed reduplicated form *kw(e)-kwl-o-, circle. 1. wheel, from Old English hwol, hweogol, wheel, from Germanic *hwewlaz. 2. cycle, cyclo-, cycloid, cyclone, cyclosis; bicycle, encyclical, epicycle, from Greek kuklos, circle, wheel. 3. chakra, chukker, from Sanskrit cakram, circle, wheel. 4. Metathesized form *kwe-lkw-o-. charkha, from Old Persian *carka-. ..." http://www.bartleby.com/61/roots/IE250.html ИЗВОД: В ПОСОЧЕНИТЕ ПРИМЕРИ НЕ СЕ ВИЖДА НЯКАКВА ВРЪЗКА С "РОТАЦИИ-те ", "РОТОРИ" И "ТРОТО(И)НЕТКИ-те" , С КОИТО СЕ ОПИСВАТ ДВИЖЕНИЯТА НА ИСТИНСКИТЕ КОЛЕЛА и ЧИИТО КОРЕН (ROTHA-) ОЗНАЧАВА Техническо колело, или ротиращо се колело на количка .. Последно: За мен темата с колелото е изчерпана .. НЯМА да ОТГОВОРЯ, каКВото И ДА НАПИШЕШ. Ако искаш - приеми че твоето мнение е аргументирано, а моето не...

sark, serke - кръг (в смисъл на цикъл, кръговрат) от ПИЕ корен *serk- Кой твърди че има такъв корен? Как е доказано, че има такъв корен, и той е ПИЕ? Само чрез тохарската дума sark, serke, ли е доказано съществуването му, и само чрез нея ли е възстановен той? Извинявай но да си затваряме очите за очевидната връзка на sark, serke със чакра-та, куклос-а, циклос-са, чарк-а /демек с думите за КОЛЕЛО/ и да извеждаме думата от някакъв си корен фантом, е малко смущаващо..Мен ме смущава това, и ако ще и написалият го да е от ранга на Старостин.. Смятам че думата е ключова за разбирането на феномена.. ако тохарското "sark, serke" е производно на - то ясно е че вече говорим за един и същи корен, или по -точно говорим за дума, която на съвремнния български език се нарича КОЛЕЛО/КРЪГ. Или - това е друго в потвърдение на тезата ми, и мнението ми от по-горе..а то е че "КОЛЕЛОТО"(във варинанти) е познато на древните като дума за: 1) Кръговрат - цикъл (в тохарския например се нарича с дума производна на колело, ако наистина не греша че "sark, serke" си е пряко производно на индоиранската "чакра". 2) или - Слънце (ти вече посочи май някакви примери) 3. Наистина в някои ИЕ езици думата днес има двойно значение, но в повечето от тях означава само „колело”, а не кръг. В гръцкия думата kuklos означава „кръг”, а kuklа (което е множественото число на kuklos) – „колела”. В случая първоначалното значение (което за мен е колело) се е променило на кръг и то само в единственото число. Не ми е известен език, където думата да означава единствено „кръг”. Така че изглежда далеч по-логично и достоверно „колело” да е първоначалното значение, защото то се е запазило навсякъде или почти навсякъде, докато допълнителните значения са много по-рядко срещани. Еми - "колело", "кръг" все тая. И аз това казвам .. Нали не е (НЕ Е!) "НЕЩОТО КОЕТО СЕ РОТИРА" . НЕ Е - защото "TROTHOS" е нещото което се РОТИРА, Т.Е. "TROTHOS" Е ИСТИНСКО КОЛЕЛО.. на КОЛА, КАРУЦА, ИЛИ ГРЪЧРАРСКО КОЛЕЛО) Ник, хващаш се за един детайл, а пренебрегваш цялостната картина. Факт е, че е направена реконструкция на поредица от думи в ПИЕ език, свързани с транспортни средства на колела. Дори привържениците на по-ранния произход на ПИЕ език не могат да го отрекат и се опитват да модифицират теориите си така, че да обяснят това обстоятелство. ХАХ, ти на посочените примери по-горе един детайл ли им викаш? Ако смяташ че слънцето (при някои ИЕ- както каза ти) и кръговратът ( при тохарите - както смятам аз) са наречени на транспортното средство , или последната (кръговратът, цикълът на тохарски), произлиза от някакъв си корен фантом *serk-, който няма връзка с "колелото" /демек баш с цикъла, куклоса, куеклоса,чакрата, иранския "чарк" (оградено място, гръг, окружност, колело), , или там както../ - така да бъде. Аз не го вярвам, и никой не ми е доказал еднозначно обратното....Пак обяснявам: ами няма еднозначни реконструкции за това че колелото е "било нещото което Ротира" ..Тези които предствяш и защитаваш (има и други , но не ми се занимава вече с тази история) са подчинени на дадено виждане, което за мен е нелогично и неприемливо.. Приемливото и логичното за мен е: 1. "Колелото" е думата на на древните за Слънце, Кръговрат, Окръжност (кръг), /позната като формата на слънцето/, 2. Тази дума (корен) е казвана преди древните да посторят своите каручки. 3. Логично за мен звучи че колелото на колата (*или колата) да бъде наречена така при много народи (но не при всички ) , защото колелата са КРЪГЛИ т.е защото колелото/колелата са със формата на "СЛЪНЦЕТО" и защото извършват условно "КРЪГОВРАТ"..4 Обратното не ми звучи логично, и смятам не е доказано по някакъв начин .5. Нагодените изведжания и възстановяванията на корени-фантоми не са аргументи , а са кръгови такива, т.е по-скоро опити за развитие на алогична теория..6. Древните познават колелото, демек кръговрата, циклите, кръгът (и слънцето - което е форма на кръг) хиляди години преди да се качат на каручките или преди да завъртят грънчарското колело : а) защото използват земеделието/фермерството , б) защото почитат слънцето (вижте най-ранните свастики от кога са); т.е говорим за факти, повтарям факти!

Ценностите и принципите се "възпитават" в зависимост от културата и битието на даден народ, и за да бъдат приети от някои човек или група хора - трябва им бъде доказана пригодността и функционалността за тази култура,или битие. Мисля че и двамата с КГ 125 сте прави. Капитализмът създава и възпитава едни ценности, които могат да се вместят в гамата: прагматизъм,...меркантилизъм (тук не съм много сигурен за точната дума)...до национализъм и хуманизъм...От тока написаното май излиза че наистина има "капиталистически ценности", но ти си прав, че те не са непреходни, или по-скоро е вярно според мен, че тяхното степенуване или мястото на всяка в "подредбата" наречена ценнстна система" - е сравнително плаващо и условно..

Съответно *kwekwlos означава „нещото, което се върти” Сега, обяснявам пак: Въпреки че това е най-разпростаненото виждане по въпроса - то почива на логически предположения. т.е. не е доказан факт. От друга страна - фактът че в древногръцки, в гръцки и латински с тази дума (корен) се означава ОКРЪЖНОСТ ИЛИ КРЪГ , а не "въртящото се колело" или нещо "което се върти" (за което има отделен термин) - прави това логическото предположение - атакуемо.. Със същата по сила логика (според моето разбиране) част от лингвистите (имам някъде техни публикации) застъпващи алтернативното мнение, пропонират това което пропонирам и аз, а то е: че *kwekwlos не е "нещото което се върти", а е просто "кръг", "окръжност", а "нещото което се върти" е "ротос", тротос". *kwйkwlos – колело. В някои ИЕ езици съответната производна дума означава освен колело, още и кръг или слънчев диск. В тохарския kukal означава „кола”.Именно за това смятам че колело значи окръжност, кръг, а не въртящото се колело *kwйkwlos – колело. Ами какво толкова има за обясняване? Правим проверка дали тохарите имат различна думи за "слънчев диск" и "колело". Ако думата е обща(с общо корен) - то е ясно за какво говоря и каква всъщност е истината : Тохарите не познават думата корена или думата "тротос" - и са пригодили думата за слънчев диск, кръг - за нуждите си, или обяснявам пак - тази дума е влезнала като терминологична след "откриването" на транспорната технология. /Е ако докажеш категорично обратното - че тохарите са пригодили думата си за кола, за да опишат слънцето си (?), или нещо в този смисъл, явно няма да съм прав, и хипотезата ще е отхвърлена/ Ако пък тохарите имат различни думи за "кола" и "слънчев диск" - това не доказва най-разпространената теза по причината спомената по-горе, и тя е че някои ИЕ имат общо означение за "колело" и "слънчев диск" - и тук априори /като лема/ е видно "кое яйцето, кое е кокошкатаШ", (ако приемем че яйцето предшества кокошката, доколкото еволционно е ясно първата кокошка се е излюпила от яйце, снесено от влечуго)