nik1

Причината за миграциите на фермерите към южните части на Европа е глобалното засушаването на климата в Близкия Изток. От археологическите проучвания се наблюдава прекъсване на културния пласт в региона, който първите фермери са обитавали. Този период съвпада по време с появата на фермерството в Югоизточна Европа. Демографската експанзия на хората, занимаващи се с фермерство (по-точно - сравнително бързото нарастване на броя на населението, което е следствие от практикуването на фермерството) е основната причина за разпространението на фермерството и фермерите (включително или основно - като животновъдството на домашните животни от Близкия изток) - в регионите, намиращи се на север от Балканите, Апенините, Пиренеите и Кавказ. Разпространението на север се извършва за период, който е порядъка на половин - едно хилядолетие.

Накратко, според мен: Има "Две Америки"- защото има две Европи. Културен феномен ще трябва да е май разделението. Едните хора, заселващи се в Новия Свят, са проводници на новата буржоазна култура и нагласи (като такива се заселват), създадени в обществата им в Европа след развитието на капитализма - говоря за дъчовете (нидерландците), немците, най-вече братята англичани, донякъде и руските търговци и авантюристи, заселващи Аляска и тихоокеанското крайбрежие, и отчасти франзуците. В другата крайност са испанските и португалски безимотни селяни, избягали от тоталитаризма (или абсолютизма) и феодализма на страните си и "развили" статута в Новия свят (или по скоро запазили статута си) си до равен на индианските селяни (това последното е според проф. Андрей Пантев, който е преподавал Американска история и е написал две книги за Америка, на едната от които съм кръстил заглавието на темата); и заедно с тях - заселниците са една върхушка от тези страни, която идва в Новия Свят със своята ниска (неразвита спрямо буржоазната) икономическа култура, и която класа не спомага за развиването местните икономики като свободни и плуралистни такива, а спомага за превръщането на страните в суровинни придатъци на метрополиите..Интересно, според мен, в тази връзка и е самото заселване и организацията на икономическия и частния живот на заселницит: най- свободно и най-независимо от държавата майка, е заселването на холандците и техния икономически и личен живот и предприятия (всъщност главната роля за това има една бизнес компания) , в другия край на спектъра е заселването на испанците и портуралците: то се извършва под контрола на Монархиите, а контролът върху личния живот и икономическия жовот и предприятия на заселниците е почти всеобхватен.. Това е засега.. Леа вечер, и спорна дискусия..

Още нещичко И още чакам да ми кажеш мнението си откъде идва според теб думичката "кан" в българската титла "канасубиги" , която ти тълкуваш "от бога владетел, или великия кан"...hamham Нещо май, при теб Мистър, се виждат двойнички стандарти: нито езикът на прабългарите ни е известен, нито има владетелски титли "кан" в Персия (в Хорезм, Согдиана или там където). ..В допълнение: свързвам "кан" - със сянбийската (и вероятно китайска, с китайски произход) титла, позната в нашата част от света, при писмените народи, като.. "каган", По-късно е позната и като "хан". Приемам най-общо че "ке-хан" е производно на "ке-хуан (китайската императорска титла, т.е велик владетел)", а "хан" е: или производна на "хуан", или е развитие на думата "qaqan", "qaan", "qagan"..

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...=200#entry63697 Начесал си . Разбрал си колкото Коте на Летище за какво е спора..

Защо преди да ръсиш съвети - не прочетеш за какво е спора? Разбрал си както и Рицаря, т.е. колкото Коте на летище за какво спорим или за какво говорим..Маготин завалийката пък още не може да зацепи че според източниците, а не според моите интерпретации на нелингвист "Канизауци".. е идентично на "Каган".. И явно така дава тон и настървение на "умниците"..Съответствието "canizauci" (демек Каган) - "kanasubigi" е отбелязано от немскоезични или западни лингвисти и изследователи. Човек трябва да е много тъп за да не го забележи, или просто да го игронира и да не се опита да навърже фактите, още повече когато имаме записана владетелската титлата "Илтивар" при волжско-камските българи .. Е...Живко Войников не е такъв. Петър Добрев пък изобщо няма място във спора..Мнението че "княз" най-вероятно не произходжа от.. "кунингаз", а е развитие на аваро-българскатата титла се подържа от лингвисти, а пък намирам дотатъчно исторически доводи - да приема това мнение..

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%83 "За Токту патриарх Никифор Констатинополски казва, че е „мъж българин, брат на Баян“ Името Токту си е от братята монголи - също! http://www.hamagmongol.net/email.php?msg_id=579 http://www.google.bg/search?q=Tokhtokh&amp...art=10&sa=N http://en.wikipedia.org/wiki/Toqta Монголско е името Ксун, Кшун..За това друг път.. Така че май не останаха много алтайски имена при прабългарите, които са тюркски..

Айде пак: 1. Възпоминателни прабългарски паметници: "кана(с)" като калка на "кани(з)". "Канизауци" е авароезичното наименование на аварския КАГАН; 2. Дуклянския летопис: "Каган Борис"; 3. Апокрифа "Сказание Данилово": "Каган Михаил". Соцреализъм или не - ясно е че стилът съответства на времето, в което е изработен паметника..Ти ми кажи, ако този памтник беше изработен в 801 година например, от предците на същите осетинци - как щеще да изглежда? Тук изглежда по-добре: http://i2.guns.ru/forums/icons/forum_pictu...0665/665160.jpg http://artarv.iriston.com/print.php?newsid...79d74fb790fd49d "Военный характер святилищ Уастырджи может быть подчеркнут еще и тем, что в святилищах имелись приношения в виде наконечников стрел (Реком, Сау дзуар, и др.), воинского снаряжения (шлем воина в Рекоме), свинцовые пули в Сба (Сыгъзжрин дзуар), холодное оружие – шашка Джатиевых в Сба и обломок военной сабли в с. Ходз (Уастырджийы кувжндон) и др." "В.И. Абаев считает что «свой ореол (популярности и признательности у осетин – Р. Дз.) он унаследовал… от тех дохристианских божеств, преемником которых он стал и функции которых он воспринял» (5, с. 331). Наличие большого количества святилищ в честь Уастырджи также характеризует его как особо почитаемое божество. Говоря о популярности Уастырджи, Б.А. Калоев отмечает: «Очень редким было село, которое не имело бы своего «Уастырджи кувандон»… Еще до сих пор нередко можно встретить такие святилища в горах Осетии: на многих проезжих путях, в долинах гор и на самых опасных для путника перевалах… Еще более популярным Уастырджи становится во время войн, в частности, в первой мировой войне. Тогда во многих селах Осетии возникали новые святилища в честь Уастырджи как бога войны. Характерно, что осетинские воины, находясь на фронте в Карпатах, устроили также святилище в честь Уастырджи с целью обеспечения победы и спасения их от пули австрийской… Кто участвовал на поле брани совместно с осетинами, тот помнит, что последние, идя в атаку, непременно призывали на помощь своего бога войны Уастырджи». (107,с. 246). Стойкость культа Уастырджи, хоть и в пережиточных формах, поразительна. "

В статията си "Глоттохронология тюркских языков (Предварительный анализ)" езиковедът М.Т. Дьячок достига до едни твърде различни резултати за историята на тюркските езици, в сравнение с тези изводи, които следват (като следствие) от классификацията Самойлович-Баскаков. Последната е е базирана на изледване на фонетичните и морфологични принципи и явления, във тюрските езици. Цитирам: "Для уточнения классификации тюркских языков нами было предпринято предварительное исследование степени их генетической близости при помощи метода глоттохронологии. Этот метод, разработанный американским ученым М. Сводешом в начале 1950-х гг. и существенно откорректированный С.А. Старостиным в середине 1980-гг. [2], является важным инструментом проникновения в отдаленную историю генетически родственным языков. Исходной точкой исследования стало сопоставление стословного списка М. Сводеша для турецкого языка с другими языками тюркской группы. В ряде случаев проводилось также сопоставление стословного списка и по другим языкам. В соответствии с методикой С.А. Старостина из списков исключались заимствования, а коэффициент сохранности лексики был принят равным 91 % за тысячелетие. Результаты сопоставления списков представлены в приводимой ниже таблице. Сравниваемые языки Число слов % общих слов Год расхождения Всего Разных Общих Турецкий - якутский 91 23 68 74,7 100 Турецкий - татарский 93 12 82 87,2 800 Турецкий - узбекский 90 7 83 92,2 1000 Турецкий - чувашский 90 19 71 78,9 300 Турецкий - саларский 92 14 78 84,8 600 Турецкий - тувинский 92 22 70 76,1 200 Якутский - тувинский 92 22 70 76,1 200 Турецкий - хакасский 94 16 78 83,0 500 Татарский - узбекский 93 4 89 95,7 1300 Татарский - казахский 86 2 84 97,7 1500 Турецкий - киргизский 94 12 82 87,2 800 Турецкий - туркменский 92 8 84 91,3 1000 Турецкий - азербайджанский 93 9 84 90,3 900 Примечание: Год предполагаемого расхождения языков округлен с точностью до 100 лет. Графически процесс расхождения тюркских языков может быть представлен в виде дендрограммы, отражающей относительную близость и удаленность различных языков друг от друга. Несмотря на предварительный характер анализа, он позволяет сделать следующие выводы: 1. Разделение тюрских языков на четыре самые древние ветви (якутскую, тувинскую, булгарскую и западную) произошло практически одновременно в течение трех первых веков нашей эры. 2. Якутский и тувинский язык не обнаруживают особой близости друг к другу и должны рассматриваться как принадлежашие к разным подгруппам. 3. Другие тюрские языки Сибири и Китая (были рассмотрены хакасский и саларский), видимо, относятся к основной (западной) подгруппе тюрских языков, хотя и выделились из нее ранее, чем остальные языки этой подгруппы. 4. Булгарская подгруппа (чувашский язык) равноудалена от других подгрупп тюркских языков и выделилась из единого тюркского праязыка не ранее (а, возможно, даже несколько позже), чем другие ветви. 5. Языки, включаемые в огузскую подгруппу (турецкий, азербайджанский и туркменский) не обнаруживают особой близости друг к другу; различие между ними даже больше, чем между языками кыпчакской (татарский, казахский) и чагатайской (узбекский) подгрупп. 6. Результаты глоттохронологического анализа удивительно хорошо совпадают с данными истории и поэтому могут рассматриваться как достоверные. Таким образом, согласно предварительной классификации тюрских языков на основе глоттохронологии могут быть выделены четыре практически равноправные подгруппы: 1. Якутская подгруппа: якутский, долганский. 2. Тувинская подгруппа: тувинский, тофаларский. 3. Булгарская подгруппа: чувашский. 4. Западная подгруппа: татарский, башкирский, казахский, турецкий, туркменский, азербайджанский, хакасский, саларский и все остальные тюркские языки. Дальнейшие исследования с провлечением данных всех тюрских языков помогут восстановить более полную картину их глоттохронологической классификации. Глоттохронология тюркских языков (Предварительный анализ) М.Т. Дьячок Статья 1955 года создала своеобразный канон глоттохронологии. Предложенная в ней методика подсчетов оставалась неизменной на протяжении почти тридцати лет, пока в середине 1980-х годов московский лингвист С.А. Старостин не внес в нее серьезные изменения, сделавшие глоттохронологию еще более точным и надежным инструментом лингвистического датирования языковой дивергенции [5]. На протяжении прошедших пятидесяти лет своей истории метод глоттохронологии неоднократно использовался в исторической лингвистике. Его применение оказалось исключительно продуктивным и полезным и привело к ряду неожиданных, а порой и прямо сенсационных результатов, которые, противореча порой умозрительным построениям традиционной лингвистики, тем не менее, надежно верифицировались данными смежных наук: истории, археологии, этнографии и др. В данной статье мы попробуем подвести некоторые итоги полувекового развития глоттохронологии и оценить перспективы применения этого метода в дальнейших историко-лингвистических исследованиях. И така, според Дьячок, чувашкият език не е наследник на древен език. Според изследванията му, прачувашкият език се отделил от общо-тюркското езиково семейство не по-рано от времето на отделянето на останалите (изброени) езици.. Или, в крайна тази статия подкрепя напълно мнението ми..

Това е изображение на "Арес", или Аспандиат, или както се наричал от древните българи. Почитта към него при конните народи е засвидетелствана от древните времена - до днес. Например, осетинският Устарджи (Уаст Керги, т.е Свети Георги) е може би най-почитаното божество в съвремието при осетинците, след Всевишния. Интересно съвпадение, е че фигурата на Устарджи също е изсечена върху скала: http://www.osetia.ru/~toma/jpg/Georgij.jpg

Алан-Дуло е персонаж от маджарската генеалогична легенда. Името същестува като фамилно при съвременните осетинци във формите: Дулатæ, Дулитæ, Дулутæ. Суфиксът "-тæ" е суфикс за родова принадлежност и множественост в осетинкия език, отговаря на българския "-ов/-ова; -ев/-ева". Въпросът какъв е произходът на името е интересен. Вертоятно се касае за източноизрански произход, но аз лично не изключвам и алтайски произход, с допускането че е може да имало алтайски инфилтранти, които са се "аланизирали". Не знам защо се изключва ролята на на протомонголите в българската етногенеза (чрез аварите например) - от авторите проявяващи тюркофилие и съотв. иранофилство (с изключения- Ж.Войников отбелязва че прабългарския календар е алтайски, но всъщност и каганската титла при българите е протомоголска). Нашия професор например изкара от девет кладенеца вода (която не е много чиста май) за да докаже че Баян е "тюрко-болгарско име", но имената Баян и Батбаян (Батбайер - съвремно монголско) , славянизирано иранско име на същия човек е Безмер, са типични монголски имена- разпространени при съвременните монголи, липсващи при тюрките. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%8F%D0%BD_I http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%...%B0%D1%8F%D0%BD http://en.wikipedia.org/wiki/Bayan_%28son_of_Kubrat%29 Mongolia The word bayan (Mongolian: Баян, rich) is a common part of geographic names in both Mongolia and Inner Mongolia: * two Aimags (provinces) of Mongolia: o Bayan-Ölgii Province o Bayankhongor Province * Bayankhongor, the capital of Bayankhongor Aimag * two Düüregs (districts) of the capital Ulan Bator: o Bayangol o Bayanzürkh * many Sums (districts) in different Aimags: o Bayannuur, Bayan-Ölgii o Bayan-Öndör, Bayankhongor o Bayan-Ovoo, Bayankhongor o Bayanbulag, Bayankhongor o Bayangovi, Bayankhongor o Bayanlig, Bayankhongor o Bayantsagaan, Bayankhongor o Bayan-Agt, Bulgan o Bayannuur, Bulgan o Bayandun, Dornod o Bayantümen, Dornod o Bayan-Uul, Dornod o Bayanjargalan, Dundgovi o Bayan-Uul, Govi-Altai o Bayantal, Govisümber o Bayan-Adarga, Khentii o Bayankhutag, Khentii o Bayanmönkh, Khentii o Bayan-Ovoo, Khentii o Bayanzürkh, Khövsgöl o Bayan-Ovoo, Ömnögovi o Bayandalai, Ömnögovi o Bayan-Öndör, Orkhon o Baruun Bayan-Ulaan, Övörkhangai o Bayan-Öndör, Övörkhangai o Bayangol, Övörkhangai o Züünbayan-Ulaan, Övörkhangai o Bayangol, Selenge o Bayandelger, Sükhbaatar o Uulbayan, Sükhbaatar o Bayan, Töv o Bayan-Önjüül, Töv o Bayanchandmani, Töv o Bayandelger, Töv o Bayanjargalan, Töv o Bayankhangai, Töv o Bayantsagaan, Töv o Bayantsogt, Töv o Bayankhairkhan, Zavkhan o Bayantes, Zavkhan Превод: Думата "Баян" (български Боян), на монголски "богат" е обща част в географските имена в Монголия и Вътрешна Монголия (Китай): изреждат се http://en.wikipedia.org/wiki/Buyan_%28khan%29 http://en.wikipedia.org/wiki/Bayan_of_the_Baarin http://en.wikipedia.org/wiki/Bayan_of_the_Merkid http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...ame&spell=1

"Селото е споменато в началото на 16 век в османски данъчен регистър под името "Кусарува" http://www.google.bg/search?q=%D0%9A%D1%83...art=10&sa=N http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= http://www.google.bg/search?q=%D0%9A%D1%83...art=10&sa=N

Глупости, Ник. Какви съветници, какви изповедници, какви 5 лв., това са щуротии. Когато се пропонира че в лятото на 1941 година Сталин е смятал еди-какво си за "бетон", и е мислил да направи еди какво - се изпада в положението, което съм описал... Ако чакаш документ в подпис и печат "Да се нападне Германия. Сталин" - няма да стане. Ами хайде, чакам да да ми опонираш на твърдението което правя за Киркор, в случая когато аз съм този Иван.. или в противен случай да преместиш темата в Алтернативна история.. Последното ще е принципната (и отговорна) и адекватна постъпка. Максимумът, който човек може да допусне е накъде клонят везните. А те определено клонят към това, че Сталин е кроял кюлаф на Европа. Нищо подобно не смятам че е кроял Сталин през лятото на 1941 година, т.е убеден съм в това, че "везните ми" въобще не са разколебани !

Смятам идеята ти че някои български властник се е изтипосал на скалите, за подвъпросна..Ако Мадарския конник е с по-раншно изпъление от 800- 812 (например) - то смятам че хипотезата ти е немного вероятна ... При номадските народи (Евразия, Северна Америка) - голямата конценрацията на власт липсва, или е изключение. При ираноезичните номади - такава липсва..Ам. Марцелин пише за аланите: всички са от благороден род, т,е демек всички взимат участие в управлението, или казано по съвременно: обществата им са са равновластни... При земеделските общества от Близкия и Средния изток, Далечния Изток (Китай, Камбоджа), Балканите, Апенините, Южна Америка - владетелят концентрира много власт.. Изключенията идват от Изток с Аварите и Тюрките; Каганът е владетелска титла, възникнала и приета от Сянбийците - но в Китайската култура и политическа среда, демек в неравновластна култра и общество..Смятам че при българите - едва след Крум владетелите започват да концентрират власт и позиции - смятам защото успяват да анексират множко територии, но най-важната такава е източната част на Каганата на Аварите..Преди това време българските владетели владетелите са убивани от боилите и багатурите, заради кофти решения, или са бягали за да не бъдат убити от тях..

Ок, аз лично, алтернативно на теб допускам, че общите тунгусо-манджурски и монголски аналози може са навлезнали при нас и при савирите, чрез Аварите..Допускам че Аварите са сянбийски или ухуански род (демек някакви пра-монголи или тунгусо-манждури), бегълци от тюрките, които са увлекли и са се омешали с ираноезичните номади от Централна и Средна Азия, предполагам също бягащи от/пред тюрките..

Аз залагам на... "Аспандиат" /дето гърците му викат "Арес"/ , т.е. демек "Биг Брадър" или "Биг Бос", в българския му вариант.. Според мен е направен от някои паралия български владетел, който е извикал майстори оттук-оттам...Въпросът защо Мадарския Конник не е унищожен след християнизирането според мен има поне един възможен отговор: 1. Бат Арес /или както са му казвали нашенците/ вече е бат Свети Георги, а и то обективно бат Свети Георги си го почитаме като животновъд (номад) и воин ....Какъвто и да е, той май съвпада с архе-образа и архетипа на всички Евразийски номади..Ксенофонт беше написал нещо такова "Хората правят боговете по свой образ и подобие, боговете на етиопите са чернокоси и с къдрави коси, боговете на траките са руси или с червени коси.. "..Тук се досещам, че българина от "Чудото на Свети Георги с българина" призоваваше ..Свети Георги.. 2. Не съм го намерил още..

Идеята ми се състои в следното: "чувашизацията" на суварския език е късен процес, и се извършила след завладвяването на Волжска България от Татарите.Аргументите ми следните: Езикът на суварите в 11 век е нормален тюрски език , според Кашгари /няма тези особености които го правят чувашки/ ; Надписите във Волжска българия, на език които има чувашките особености, се появяват едва във втората полвина на 13 век , демек след 1236 година, когато татарите завладяват Волжска България..Според това предполагам (като лично мнение) , че носителите на този език, или по-скоро на чувашките особености, са татаро-монголите , или включените в състава им племена ....Иначе, в обратен случай трябва да приемем няколко свързани съвпадения: 1. Че Кашгари е направил своеволно и погрешно описание на езика на суварите и българите в 11 век, или е бил подведен от информаторите си (което е трудно да се повярва при толкова информация която дава за техния език), Което го твърди Наполетано; Проф Иван Добрев измисли или пропонира идеята / ако идеята е на някого другиго/ че всъшност Кашгари пише за някакви Кавказки българи и сувари.. Която идея на мен изглежда алогична, защото едва ли, според мен Кашгари в своята карта на света би пропуснал да отбележи споменатите и описани Волжски българи и сувари в Персийската география от 10 век, и описани от още поне 5-6 персийски и арабски географи като такива (с техните градове, обичай, бит) .. В същото време, не знам тези географи и изследователи (мога да ги изброя) да са писали за присъствие на българи и сувари в Кавказ, в периода 10-11 век..Факт е, че в Персийската география от 10 век (която съм чел)- липсват сведения за наличие на сувари в Кавказ../В интерес на истината - има един вмъкнат параграф за българите и суварите в часта "оногури", но е явно и видно, и е отбелязано от Минорски, че този пасаж се отнася за друга част от географията - тази, в която се пише за суварите и българите от Волго-Кама/ Бариев слага равенство между българи и аси ("Булгариня"= "Ясенка"), но извежда името "аси" - като "долните", "низовите" хора, хората от "ниското" (хората от юг)..Критиките към него от тюркски автори са че иска да сближи българите и русите..

Ресавски, разбирам мнението ти, но не ми спори , или обяснява с какво не съм съгласен. В същото време, за мое съжаление, ти с изречението "е вкарана в действие да предупреждава за неизбежната бъдеща война която ще бъде "с малко кръв на чужда територия" потвърждаваш изцяло думите ми в по-горния пост...

Логиката ти е такава: Иван мисли че някой е искал да открадне колата на Гарабед .. Киркор може да кара кола - значи Киркор е крадец.. Мисля че е време темата да отиде в отдел Алтернативна история .... където ще си представяте че сте Сталин или сте неговите съветници и изповедници; така или иначе започнахте с Ресавски вживено пропонирате и абсолютизирате какво е мислил Сталин за войната, или както се разбира отстрани - все едно сте били неговите изповедници.