nik1

Не правя корелации между измеренията , а изреждам двете понятия (*категории или измерения) : "по-индивидуалистична и/или по-мъжествена", тъй като не мога да определя кое от двете измерения следва (или двете) да са променили в тази връзки, които излагам... Акцентът ми тук беше, че капитализмът вероятно ще става "по -див" (при равни други уловия, или по -скоро при липса на корективи и механизми, в противодействие), за което както разбирам си съгласен с мен?

Несъответствие на строй (брутален див капитализъм и псевдодемокрация) и култура.. Всъшност смятам че единствено културата на капиталистите и предприемачите - може да промени значително общата култура.. Смятам че капитализмът ще става по-див (или капиталистите- с по изразена "мъжественост" - като културно измерение)- това го казвам като анализирам културните промените в фирмата в която работя: Културата за 10-15 години от страна на управлението е станала по-индивидуалистична или по-мъжка: по-лесно се уволняват служители, хората се назначават само с конкурси /вместо по семейственост и приятелство- както от преди 10-15 години /, не се правят вече събирания и чествания по празнични поводи. и т.н в този смисъл...Обаче са запазени и други такива от едно време: заплатите са ниски (колкото да не се умре от глад,..и т.н..) , лисва адекватно (според мен) стимулиране и се дава по-възможност малко (нормално за капитализма де), иска се повечко работа.. и т.н.. /Бях запитал преди 1 година един познат предприемач и капиталист, полунашега, полунасериозно (той не е от обидчивите) - как очаква да се издържат работниците му със заплата от 350-400 лева, която им дава, след като веднъж беше споменал че с 1000 лева може да се умре от глад....но така и не получих отговор../ Щем не щем и ние (обикновените некапиталисти) ставаме по-индивидуалистични: по лесно казваме "взимам си шапката", "бия си шута" (ако имаме тези шансове, или ако открием) и т.н..Но общо взето смятам че не вървим към скандинавската мечта, нито дори към "гръцката"..Така че - едно две поколения вероятно ще идат "зян", но дай боже, се промени нещо за следващите (ако има такива де, щото младите май, по възможност гледат да се се ориентират на запад от Източна Германия)..

По Hofstede: http://3.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeI...l+Dimension.jpg По Trompenaars http://4.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeG...naars+Model.jpg

Хипотези: "H1. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „индивидуализма”. H2. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „мъжествеността”. H3. Предприемаческата ориентация е обратно пропорционална на степента на „избягване на неопределеността”. "Въпреки че обяснителната способност на оценените регресионни модели не е висока (R2(1) = 0,296, R2(2) = 0,598), особено при уравнението за активно поведение, получените резултати дават основания за редица изводи относно моделираните зависимости (табл.2). Хипотезите относно влиянието на равнищата на индивидуализъм и „мъжественост” върху предприемаческата ориентация, операционализирана чрез активното поведение и иновативността, определено намират потвърждение. Всички коефициенти пред двете променливи са положителни и статистически значими при около 5 % ниво на значимост. Най-слаб нетен ефект се наблюдава при променливата за „мъжественост”, което потвърждава изводите от цитираните по-горе изследвания, причисляващи типа българска културна нагласа по-скоро към „женствения” тип култура. Най-силен ефект обаче се установява при индикатора за избягването на несигурността, който е отрицателно корелиран и с двете резултативни променливи. Това потвърждава издигнатата хипотеза (Н3) за обратна зависимост между предприемаческата ориентация и нагласата към избягване несигурността, респ. права зависимост между тази ориентация и склонността към рискови решения "Култури с ниска степен на избягване на несигурността, индивидуалистична ориентация и доминиране на „мъжественост” несъмнено оказват в по-голяма степен позитивен ефект върху предприемаческата активност като движеща сила на икономиката в сравнение с други културни конфигурации." "Резултатите от проведени изследвания показват, че редица национални и културни различия влияят върху формирането на организационно поведение и управленски стил. Например С. Карабельова представя емпирично проучване в български организации, което откроява взаимовръзката между типа организационна култура и стила на управление [7]. В изследването са обособени три типа организационна култура. Преобладаващият мениджърски стил в българските организации се свързва с културните практики, които характеризират пазарния тип организационна култура. Основните ценности в нея са конкурентоспособността, продуктивността, постигането на високи печалби и поемането на рискове. Мениджърите и лидерите в организации с пазарен тип култура са упорити водачи, производители, конкуренти. Главна задача на ръководителя е да мотивира и вдъхновява служителите си да се справят по-добре с работата и да постигат по-високо конкурентно ниво на изпълнение. На второ място са управленските умения, съответстващи на йерархичния тип организационна култура. Там мениджърът е горд да изпълнява ролята на добър координатор и да организира тези, които са ефективни. Той е изключително добре информиран технически експерт. Неговото влияние се основава на контрола върху информацията. Поддържаните ценности и норми на поведение в клановия тип култура са лоялността, традицията и привързаността. Изключително голямо значение се придава на сплотеността, съгласуваността, взаимозависимостта и високия морал. Приоритетни мениджърски умения в такава организация са управлението на работата в екип, участието на сътрудниците във вземането на решения и постигането на консенсус. Подчинените възприемат такъв тип мениджър като съветник и дори родител, т.е. той е авторитет, но и довереник, едновременно уважаван и обичан. Най-ниско в йерархията на мениджърската компетентност са уменията, които съответстват на адхократичния тип организационна култура. Тези организации са динамични, предприемачески и творчески, ориентирани към поемането на рискове. В тях основното ударение е поставено върху експериментирането и новаторството. Ето защо някои от характерните умения на техните мениджъри са готовността за поемане на риск, иновативността, гъвкавостта, адаптивността. Мениджърът е в ролята на новатор, той е изобретателен, находчив и творчески ориентиран към бъдещето."

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА националната културна среда Матилда Александрова http://209.85.129.132/search?q=cache:vQel2...lient=firefox-a

Аз също не съм съгласен да се абсолютизира и свежда в конктретния случай (на разгледжане културата и нагласите, най-общо при съвременните българи)- до някаква сингулярност, обнозначавана като момента на "вземането на ралото от българите"..Всъщност и свръхдемократичните и равновластни славяни познават земеделието и са добри земеделци (въпреки че обичат да номадстват, или да си сменят местообитанията)..Не е явно и ясно на мен като занимаваш се с история (любител но все пак), дали българите (или каква част от тях) преди реформите в Османската империя са се занимавали основно със земеделие (а не със скотодъдство)... Според мен, в действителност, българите стават селяни-земеделци, едва след 1878 година - след като се настаняват и узурпират земите на избягалите мюсюлмани..Така че мисля че в исторически план - възникването на тази наша култура 9каквата е според изследователите), е един неясен процес за нас - като историци, и предполагам за културолозите.. Псевдомаврикий описва бита и културата на славяните, Ибн-Фадлан през 10 век, пък описва културата и бита на руските славяни..Това са интересни четива според мен, и заслужават да се прочетат от културолозите....

Ок. Ето къде можем да търсим корените си: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/126.jpg http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/127.jpg ---- Ammianus Марцелин: Аланы: "17. Аланы, разделенные по двум частям света, раздроблены на множество племен, перечислять которые я не считаю нужным. Хотя они кочуют, как номады, на громадном пространстве на далеком друг от друга расстоянии, но с течением времени они объединились под одним именем и все зовутся аланами вследствие единообразия обычаев, дикого образа жизни и одинаковости вооружения. 18. Нет у них шалашей, никто из них не пашет; питаются они мясом и молоком, живут в кибитках, покрытых согнутыми в виде свода кусками древесной коры, и перевозят их по бесконечным степям. Дойдя до богатой травой местности, они ставят свои кибитки в круг и кормятся, как звери, а когда пастбище выедено, грузят свой город на кибитки и двигаются дальше. В кибитках сходятся мужчины с женщинами, там же родятся и воспитываются дети, это — их постоянные жилища, и куда бы они не зашли, там у них родной дом. 19. Гоня перед собой упряжных животных, они пасут их вместе со своими стадами, а более всего заботы уделяют коням. Земля там всегда зеленеет травой, а кое-где попадаются сады плодовых деревьев. Где бы они ни проходили, они не терпят недостатка ни в пище для себя, ни в корме для скота, что является следствием влажности почвы и обилия протекающих рек. 20. Все, кто по возрасту и полу не годятся для войны, держатся около кибиток и заняты домашними работами, а молодежь, с раннего детства сроднившись с верховой ездой, считает позором для мужчины ходить пешком, и все они становятся вследствие {493} многообразных упражнений великолепными воинами. Поэтому-то и персы, будучи скифского происхождения, весьма опытны в военном деле*. 21. Почти все аланы высокого роста и красивого облика, волосы у них русоватые, взгляд если и не свиреп, то все-таки грозен; они очень подвижны вследствие легкости вооружения, во всем похожи на гуннов, но несколько мягче их нравами и образом жизни; в разбоях и охотах они доходят до Меотийского моря и Киммерийского Боспора с одной стороны и до Армении и Мидии с другой. 22. Как для людей мирных и тихих приятно спокойствие, так они находят наслаждение в войнах и опасностях. Счастливым у них считается тот, кто умирает в бою, а те, что доживают до старости и умирают естественной смертью, преследуются у них жестокими насмешками, как выродки и трусы. Ничем они так не гордятся, как убийством человека, и в виде славного трофея вешают на своих боевых коней содранную с черепа кожу убитых. 23. Нет у них ни храмов, ни святилищ, нельзя увидеть покрытого соломой шалаша, но они втыкают в землю по варварскому обычаю обнаженный меч и благоговейно поклоняются ему, как Марсу, покровителю стран, в которых они кочуют. 24. Их способ предугадывать будущее странен: связав в пучок прямые ивовые прутья, они разбирают их в определенное время с какими-то таинственными заклинаниями и получают весьма определенные указания о том, что предвещается. 25. О рабстве они не имели понятия: все они благородного происхождения, а начальниками они и теперь выбирают тех, кто в течение долгого времени отличался в битвах. Но возвращаюсь к повествованию о дальнейших событиях." ------- Племя гуннов "1. Семя и начало всего этого несчастья и многообразных бедствий, вызванных яростью Марса, который своим пожаром сотрясает мир, восходит, как выяснено, вот к какому событию. Племя гуннов, о которых древние писатели осведомлены очень мало, обитает за Меотийским болотом в сторону Ледовитого океана и превосходит своей дикостью всякую меру. 2. Так как при самом рождении на свет младенца ему глубоко прорезают щеки острым оружием, чтобы тем задержать своевременное появление волос на зарубцевавшихся надрезах, то они доживают до старости без бороды, безобразные, похожие на скопцов. Члены тела у них мускулистые и крепкие, шеи толстые, они имеют чудовищный и страшный вид, так что их можно принять за двуногих зверей, или уподобить тем грубо отесанным наподобие человека чурбанам, которые ставятся на краях мостов. 3. При столь диком безобразии человеческого облика, они так закалены, что не нуждаются ни в огне, ни в приспособленной ко вкусу человека пище; они питаются корнями диких трав и полусырым мясом всякого скота, которое они кладут на спины коней под свои бедра и дают ему немного попреть. 4. Никогда они не укрываются в какие бы то ни было здания; напротив, они избегают их, как гробниц, далеких от обычного окружения людей. У них нельзя встретить даже покрытого камышом шалаша. Они кочуют по горам и лесам, с колыбели приучены переносить холод, голод и жажду. И на чужбине входят они под крышу только в случае крайней необходимости, так как не считают себя в безопасности под ней. 5. Тело они прикрывают одеждой льняной или сшитой из шкурок лесных мышей. Нет у них разницы между домашним платьем и выходной одеждой; один раз одетая на тело туника грязного цвета снимается или заменяется другой не раньше, чем она расползется в лохмотья от долговременного гниения. 6. Голову покрывают они кривыми шапками, свои обросшие волосами ноги — козьими шкурами; обувь, которую они не выделывают ни на какой колодке, затрудняет их свободный шаг. Поэтому они не годятся для пешего сражения; зато они словно приросли к своим коням, выносливым, но безобразным на вид, и часто, сидя на них на женский манер, занимаются своими обычными занятиями. День и ночь проводят они на коне, занимаются куплей и продажей, едят и пьют и, склонившись на крутую шею коня, засыпают и спят так крепко, что даже видят сны. Когда приходится им совещаться о серьезных делах, то и совещание они ведут, сидя на конях. Не знают они над собой строгой царской власти, но, довольствуясь случайным предводительством кого-нибудь из своих старейшин, сокрушают все, что попадает на пути. 8. Иной раз, {491} будучи чем-нибудь обижены, они вступают в битву; в бой они бросаются, построившись клином, и издают при этом грозный завывающий крик. Легкие и подвижные, они вдруг специально рассеиваются и, не выстраиваясь в боевую линию, нападают то там, то здесь, производя страшное убийство. Вследствие их чрезвычайной быстроты никогда не приходилось видеть, чтобы они штурмовали укрепление или грабили вражеский лагерь. 9. Они заслуживают того, чтобы признать их отменными воителями, потому что издали ведут бой стрелами, снабженными искусно сработанными наконечниками из кости, а сойдясь врукопашную с неприятелем, бьются с беззаветной отвагой мечами и, уклоняясь сами от удара, набрасывают на врага аркан, чтобы лишить его возможности усидеть на коне или уйти пешком. 10. Никто у них не пашет и никогда не коснулся сохи. Без определенного места жительства, без дома, без закона или устойчивого образа жизни кочуют они, словно вечные беглецы, с кибитками, в которых проводят жизнь; там жены ткут им их жалкие одежды, соединяются с мужьями, рожают, кормят детей до возмужалости. Никто у них не может ответить на вопрос, где он родился: зачат он в одном месте, рожден — вдали оттуда, вырос — еще дальше. 11. Когда нет войны, они вероломны, непостоянны, легко поддаются всякому дуновению перепадающей новой надежды, во всем полагаются на дикую ярость. Подобно лишенным разума животным, они пребывают в совершенном неведении, что честно, что нечестно, ненадежны в слове и темны, не связаны уважением ни к какой религии или суеверию, пламенеют дикой страстью к золоту, до того переменчивы и гневливы, что иной раз в один и тот же день отступаются от своих союзников. Без всякого подстрекательства, и точно так же без чьего бы то ни было посредства опять мирятся. 12. Этот подвижный и неукротимый народ, воспламененный дикой жаждой грабежа, двигаясь вперед среди грабежей и убийств, дошел до земли аланов, древних массагетов. Раз я упомянул аланов, то будет уместно рассказать, откуда они и какие земли занимают, показав при этом запутанность географической науки, которая долго многое...и различное, наконец нашла истину... *." ------- Интересна статия, мисля от гледна точка на социалната антропология антропологията и културните особености на нашите условно "предци": "Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным": http://annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm Или, по-общо - за корените ни, в източниците: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5744

Съгласен съм с теб..Темата е интересна и като цяло споделям повечето виждания и обяснения, които предствяш (с нюанси или без принципни въражения), с изключение на виждането ти за възникването на патриархата* (товас е друга тема но все -ак ще изложа вижданията си. *смятам че жената се отделя от икономиката на семейството и обществото, и става зависима не поради откриването на ралото, а подари развитието на животновъдството (номадсткото такова) и демографското развитие, - което води до военнизирани конфликти (за защита или завоюване), включетелно между животновъди и фермери (градинари или земеделци със рало)..Всъщност при номадите-животновъди иили номадите-воини /каквито са народите от Пакс Номадика - от степите на Черно море до Манджурските простори - вИзточна монголия, Вътрешна монголия / - липсва земеделието - като стопански отрасъл, но тези народи са типичните патриархални такива - мъжът е на преден план, а - жената не участва по някакъв начин в икономиката..Така че все пак мисля че Мария Гуимбутене е съвсем парва - патриархата в Европа е донесен чрез "брадвата" (оръжието) на древните ИЕ , смятайки че ИЕ нашественици са носители на тази патриархална култура..Всъщност тя доказа че земеделските центрове (било познаващи ралото или не) на Балканите се патриахрализират (ИЕ-изират) едва след 3500 -3000 година (Езерово и други фермерски култури- започват да градят защитни стени на селищата си), предполагайки че носителите на тази култура са степни народи ("ямната култура", културата на бойните брадви) , развиващи своята култура около 500 години по-рано....За Варненската култура- наистина там имаме патриархат, но всъщност тази култура не е земеделстка (Земеделски са културите Хотница, Езерово, и други) ...Свързва се с търговията на сол.. (това сочат източниците и артефактите)..Погребания мъж е в огледален образ и съответствие този на т.н. Украинска стела..Предполага че образът , положението на тялото, атрубитите и въоръжението- символизира върховната власт на мъжа и съответно мъжкия бог в пантеона на ИЕ - ците..Знаем от Ксенофонт "че хората правят боговете по свое подобие"..Така че вероятно тази култура дължи своя патриархалност на мигрирали завоеватели (воини)от север..Аналогично би следвало да е положението с близкоизтчония патриархат - т.е войните и животновъдството (което само по себе си води до войни) да са "изтикали" мъжа напред- стопански и културно.. (или казано по друг начин: чрез лемата която представяш, няма как да обясним патриархата при номадите от Пакс-номадика, защото те не са земеделци, а скотовъди и воини /грабители/..Последните са изцяло и само мъжки професии, и то поради обективни и независищо от нищо външно причини)

За което те поздравявам отново. Нямам друго предложение- освен по горното..

Четох, четох и не намерих отговора на въпроса "какво предпагаш" (Ти и Невски).. Е..? При теб има някакви общи пожелания..(трябва това, трябва онова).. Невски няма и идея, предполагам лично за себе си че Невски сигурно получава оргазми, от това че може да доказа че българите (българското общество) са толкова "задтръстени" културно (отвсякъде) и че за нищо не "стават" (с което ти си съгласен, както разбирам).. Мен ако питате.., четейки, така както сте подкарали, и това където "докарали" с дискусията - предлагам да се изнесем в Якутия (в тази част, в която почвата е замръзнала на дълбочина 10 сантиментра и нищо освен - храсти и хилави дръвчета не вирее), да станем номади-животновъди (на елени) и търговци, демек да си вървърнем корените на културата ни - която не е земеделска (и да си възвърнем равновластието.. Ще ви напомня че "тук" може и да стане по кофти .. Евтините енергийни ресурси ще ни стигнат за 80-100 години (80 години за нефта и газа, и около 100 за урана), а след това- или ще трябва да плащаме за скъпия ток от слънчеви инсталации, или за скъпия ток от реактори на термоядрен синтез /както вървят нещата- до 40-50 години ще има Демо-реактори за промишлено производство, но се калкулира висока цена за тяхното изграждане, от около 8 евро на ват, при сегашни цени/..Или болшинството да се наблъскаме отново по селата /и да станем орачи и копачи, сеячи - за да ползваме практически безплатни или евтини отпадни еко-ресурси.. Но както и да е, май е ясно че след изчерпане на ресурсите от невъзстановяеми енергоизтоници - в общ план се очакват икономически (стопански) и социални промени..

После "турки", "тюрки" (маджарите!) и най-накрая пак "скити" (печенегите -Ана Комнина, също и куманите)

Professore, Нито хуните имат тежка конница, нито хун-ну.. Освен това - военното дело и тактика на прабългарите са изучени детайлно.. За леките и бързи хуни, които са въоръжени с лъкове и с мечове (мечовете на хуните са прави) пишат Ам.Марцелиан, и Йорданес..Ам. Марцелиан явно е имал добри източници, защото прави детайно описание на хуните..Йорданес описва липсата на такава конница при хуните - точно в частта, в която преразказва обръщението на Атила към хуните... преди битката на Каталунските полета.Аналогично е и при описанието на на битката при Недао... Що се отнася до хунну- както вече беше обяснено в друг форум, от един китаевед и познавач: Крадин следует трактовке данного пассажа из "Ши цзи" (史記), сделанной Бичуриным. Она радикально устарела. Буквально там так: мэйши нэн маньгун вэй цзяци 每士能彎弓爲甲騎, т.е. "каждый взрослый мужчина, способный натянуть лук, делается первоклассным наездником". Ключевые слова здесь - цзяци 甲騎, которые Бичурин перевел как "латная конница". Тем не менее, здесь иероглиф цзя 甲 употреблен в смысле "первоклассный, первый из многих". Тогда смысл становится увязанным с предыдущим пассажем, где описано воспитание мальчиков у Сюнну - мол, они в детстве ездят на баранах и стрелят из луков в мелких зверьков. А вот когда они вырастут... Тут уж смысл вполне однозначен - в детстве играя в наездников, они становятся прекрасными всадниками, когда повзрослеют. Да и прочие источники не подтверждают наличия у Сюнну тяжелой конницы. Даже про панцири для воина (не говоря про доспехи для коня!)у Сюнну есть только отдельные упоминания. К тому же очень неправильно методологически связывать Сюнну и болгарские племена, которые появляются на исторической арене гораздо позднее гибели последних остатков Сюнну (IV век). написаното в Същото има впредвид и Гумилев, които описва военното дело и тактиката на хун-н, изчерпателно: http://gumilevica.kulichki.net/HPH/hph05.htm Или обобщено казано: тяхната тактика състои в засади, изненадващи нападения, и/ или преследването и изтощаване на противниците (когато те са армия), чрез унищожаване на обозите и припасите им..Като цяло това са ловни тактити..и имат успех главно срещу разпокъсаните племена и народи (такива са наланите когато хуните ги покоряват) или срещу беззащиното население..Обаче- след разпадането на хунския съюз -т.е в момента, в които подчинени на хуните народи се опълчват на тях, съдбата на хуните вече е "предначертана"..Консолидираните и милитаризирани бивши съюзници - практически пращат европейските хуни в "небитието на историята"...(както се знае че се е случило след битката при Недао - от източниците за случилото се след тази битка). Знае се вече, че единствено сянбийците успяват да създадат подразделения от тежка конница в тази част на света, и то след III век..(Изключваме тези народи, познато като сармати, или тези чийто етногенез се извършва през т.н. в литературата "гуно-сарматская" епоха)... http://forum.eurasica.ru/topic2921.html Така че нито хунското военно дело и такитика., нито тези на хун-ну, са близки с позната тактика и военно дело на българите: Тези на българите са най-близки са до аварските такива, включително и като използвано въоръжение (за което има различни исторически източници) , като аварската тактика и военно дело имат преки паралели и аналогии в най-голяма степен със сарматските военно дело и бойна тактика (разбира се аварската тактика е синкретична) .За сарматските такива (тактика, въоръжение, доспехи, и военно дело като цяло), можем да отворим друга тема, но общо взето това е положението с българите: http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm А тук Маврикий (Псевдо-Маврикий) е описал аварската тактика и военно изкуство, като съвествен изследовател - или казано по друг начин като професионалист.. http://xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios.htm

Много спорна тема (номади в..Нямам конктретни познания по разните АК, но доста съм мислил по въпроса какви (уседнали или номади) са били прабългарите на Аспарух..Стигнах до извода че най-вероятно са били полуномади (такива според източниците са Волжско-Камските българи)...В тесния смисъл били са- конен и мобилен народ (ако можем да изпозлваме думата "народ" - в по-общия и смисъл) , с основно препитание - животновъдство и/или войната, но също така познаващи и земеделието....Мисля че уседналото земеделско население в древността - никога не е правило мащабни миграции.. При една организация на ресурси и планиране от по-високо ниво - мащабните миграции на уседнали земеделци (само земеделци като препитание) са възможни.. но засега нямам причини да смятам че случая с организацията ( на ресурси) и планирането - тук е такъв..Освен това, смятам че българите имаме и нещо като модел на "народ-войска", които модел не е познат при земеделците....Познат е при номадите и полуномадите, неизползващи земеделието като основен поминък, или не-практикуващи го (като народите от "Европейската Силва" и народите от Пакс Номадика)..Значи, за да не стават обърквания- в древната ИЕ култура (митология) воинът (ловецът) и пастирът са на почит, единствено при някои от иранците и индо-иранците (тези - които са изградили общества на земеделска основа) - се почитат и земеделците..Земеделецът в тези общества обективно не е воин, и той не е равластен и равнопоставен с уравляващите. В обратния случай, обществата (общностите) като цяло са демократични и равновластни: пра-славяните са типичен пример за демократично общество (с пряка демокрация),и за праслявяните се смята че са били полуномади с основно препитание скотовъдство, при прагерманците май е същото ; аланите и сарматите от друга страна - също имат този културен модел ("народ- войска", "всеки е равновластен на другите"...За аланите например римските автори пишат че "всички са от благороден род", което може да се тълкува като това че всички управляват, или най-точно-всички участват в управлението../Номади са и Древните Елини- те морски номади и търговци, и поради тази причина- както смятат , културолозите и социолозите тези хора успяват да си запазят запазват демокрратичната и равновластна "култура"../. Що се касае до въпросът "какво правят земелците при нападение и завладяване" - общо взето отговорът за мен е: нищо не правят - ами просто се подчиняват на волята на завладелите ги, или бягат по укрепените градове - за да се спасят от отвличане и избиване..(ако заладяването - всъност е набег с цел грабеж)... В нащия слуай - обаче тези хора разбиват една военна машина... Всеки сам може да си търси отговорите но по тази тази логика и връзки аз, лично за себе си съответствия с историята.. Иначе въпросът откъде идват тук на Балканите Аспаруховите българи (мнозинството, или като цяло, или от къде тръгват тези които инициират миграцията) е интересен, и смятам разбира се вие сте прав да поставате въпросите за това какво показват археологическите "податки".. За волжко-камските българи: знае се че през зимата живеят в градовете си, а през лятото са със стадата си, основно от Коне - бойни, и такива за други нужди; основно от коне - защото всекидневното им ядене е конското месо, а пък зърнените култури им се развалят до няколко седмици след като са ги складирали.. Развалят се явно защото - земеделието не им е основен поминък (не разчитат на просото си за прехраната си през годината), и/или нямат такава селскостопанска практика и култура...Ще повторя за обиждащите се, и обижащите ме - нямането на такава земеделска култура не е следствие от умствена или социална изостаналост на българите, а е продиктувано от начинът им на живот..) С уважение..

"Латинска/романска хипотеза: означава простолюдие." Не можем да дадем (назовем) име на народ, които не познаваме и с когото не сме имали контакти...Няма източници че "Рим" (или най-общо "римляните" ) е бил в каквито и да е контакти с българите преди края на пети век..Не можем да наложим име на народ, преди да сме му дали (назовали с) име за себе си... Не можем да наложим име на народ, които вече има такова (и то явно е същото катото хипотетичното, което искаме да му наложим...Не може да наложим име на народ, които живее на 1000 километра от нас..

Поздравления за добре развитата теза, драги alvassareiro. Ще взема отношение тук: Пример за равновластие е легендата за крал Артур и кръглата маса, датираща от Средновековна Англия. За да гарантира равенство и равнопоставеност на рицарите си, кралят наредил да заседава та кръгла маса – така всички били равни по между си и с краля. Предполага се от редица изследователи, че легендата, сагата за Крал Артур и рицарите на кръглата маса е създадена по сарматските мотиви, донесени от язигските воини, на служба в Британия, и за нейното създаване са послужили действителни герои и събития от тези времена..Кръглата маса, Светия граал, рицарските мотиви и действия (името "рицар" означава конник), сагата със забития меч, неговата божествебна сила, също така драконовите мотиви и елементи в легендата за крал Артур, имат преки и еднозначни аналогии в Нартския епос (епоса на осетините, чийто корени се намират в алано-сарматското население от Средна Азия и Източна Европа), и при описаните обичаи при алано-сарматите ..Интересно е че за аланите авторите пишат: "че всички са от благородно потекло", и е факт че цяло тези хора не практикуват земеделие -до един сравнително късен период...Някой изследователи смятат че Нартския епос в началната си същност е разказ за едно равновластно общество (общност), в което в късните му варианти на епоса, започват да навлизат неравновластни мотиви: Батраз, главния герой Нарт, става вожд с по-голяма власт от другите, или с власт над другите нарти..

Невски, с изречението "Не случайно раждаемостта в Германия (държава с много висока социална защита) е еднаква с тази в БГ." се самопровергаваш и защитаваш "моята теза"../Тезата въобще не е моя, нито е трудна за разбиране/ Понеже явно с теб не се разбираме ще ти го кажа накратко и направо - ядрото на БГ етноса беше унищожено и претопено от "комунизма". Виж какво съм написал в изложението ( в заглавието)..Според мен "неразбирането" е само от твоя страна (към написаното от мен).. П.П. Както не си чул за неплащане на данъци, така аз имам съсед в БГ, който от години не е плащал нито вода, нито парно, нито имотен данък. Парното и водата може да не са данък, ама върху тях има ДДС. Навсякъде в Европа той до сега да е изселен, а имота да му е отнет. Да не говорим за Столипиново и всички други, които се осигуряват на мин. раб. заплата. Всички суми се дължат с лихвите, аз самия в момента плащам лихви по невнесени от мен "навреме" данъци..

А на ник1, само да му кажа, че има нов феномен и аз и доста мои познати сме част от него, когато се изнасяш от БГ не защото не можеш да вържеш двата края (даже напротив), а защото ти е писнало от простотии. Това съм го слушал от теб, но обективно смятам че феноменът е толкова "нов", колкото и обратния - високоплатени емигранти да се завръщат в България...Тук формулата или принципът, Невски очевидино е: "разни хора - разни нагласи.. към българското, към България, и разни връзки с България"....Аз не съм от тези хора, но работя с един такъв мистър Еди-кои си.., на който доходите му от заплата, в чуждата страна, където се установява от време на време, са поне 8 пъти по-големи от тукашните, при упражняване на същата професия.. Що се касае до мен лично - цццц- не смятам че в България има по-голяма "простотия" от тази в Гърция, Норвегия, или в САЩ..Нямам никакви проблеми с интелигентността на околните ми - колеги, шефове (и подчинени), просто защото не се смятам за по-умен от тях, и съответно не ги смятам за умни от мен.. Ако под "простотия" имаш нещо друго в предвид- може да го коментираш..Аз мисля, че ти просто си търсил някаква реализация в Гърция ( и си намерил своето място- дай боже), а това е съвсем различно от пронираното от теб общо-хулещо "простотия"..

Емиграцията очевидно ще продължи, докато стандартът и доходите в страните, в които емигрират българите, са по-високи от българските такива...Всъщност не съм чул някой да не си плаща данъците, които дължи (със закъснение или не), а ти вероятно свързваш /визираш/ проблема "данъци"- с недостатъчната "осветеност" на бизнеса и доходите в България - сравнено със другите страни от ЕС..тук връзката май е ясна: по малката "осветеност" води до малки данъци.. Раждането и отглеждането на деца в българското общество сега, като цяло се затруднява поради комплекс от причини, някои от които взаимосвързани - негативни демографските тенденции, ниските доходи, също така не особено високото ниво и стандарти на здравеопазването и осигуряването.. Тук като една от причините (не най-важната и единствената според мен) се явява ниските нива на осигуряване, както знаем много, или болшинството от хората в България са са осигурени върху доходи, по малки от действителните им.. Всъщност обаче аз лично смятам че основната причината за ниската раждаемост в момента в България е културна, от културен характер.... Нееманципираните и бедни албанци, кюрди, араби както се вижда се плодят "като зайци", или по-скоро- стават "роби" на семействата си, а от друга страна еманципираните европейци, съответно руснаци, украйнци, независмо дали са бедни или богати - обаче смятат за геройство или изобщо не си предствят раждането и отглеждането на 3 деца, и като цяло тези нации, нациите в Европа застаряват..

Няма защо да изяснявам дефиниции и понятия, които всеки може да изясни..Вместо да ми казваш какво да правя, и какво да свързвам и изяснявам - дай ти си мението по въпросите които те интересуват или за които смяташ че са важни, както ги разбираш (и ако искаш).. За това че в Гърция циганите са интегрирани - цитирах думите на мой познат...Очевидно е имал в предвид, че гръцките цигани са по-еманципирани в гръцкото общество, отколкото българските цигани - в българското общество..По това мнение може да се спори, така че приемам че това не е първостепенно за цялостната ми идея и представа, които съм изложил по-горе.. http://en.wikipedia.org/wiki/Roma_in_Greece http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

По-точно: очаква се, най-вероятно, населението на България да намалее в близките 30-40 години до около 5 милиона човека.. (плюс-минус - според различните изледователи и методики) http://yaneff.eu/demografskiproblemi.htm http://bulgaria.actualno.com/news_80689.html http://ide.li/article1133.html http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta=

Да поговорим за етнонационалната криза , и нейните причини, измерения, перспективи и развитие.. Ще направя кратко изложение с малко факти,статистика и представяне на лично мнение : Българският етнос се намира в уникалното състояние, при което неговата численост е по-малка от тази през 1876 година, когато се е оценявало че броят на българите на Балканите е 6,5-7 милиона.. За съжаление, броят на българите продължава да намалява, и според оценките след около 40 години броят на българите ще е между 3, 2 милиона (при обща численост на населението в България около 4,5 милиона) и 4 - 4,5 милиона. http://demos.hit.bg/agon.htm http://www.socialniprava.info/article1226.html Причините за това са комплексни, но сравнението с демографията на съвременните Гърция и Турция, увеличили населението си (като етнически гърци и етнически турци) за последните 50-60 години сътветно със 70-80 и 150-200 процента води до еднозначни отговори: В резултат на социалистическото управление беше унищожен консервативния (селски и градско-буржоазен и занаятчийски) демографски модел на многодетното българско семейство, а в резултат на неуспешния експеримент българите се озовахме на "улицата на демографията" с 6-7 милиона потенциални емигранти, и 4 милиона нископлатени работници,служители, и интелигенция, в голяма си част неподготвени и неподпомогнати да се адатират към очакващите ги промени в България - като безработица, ниски доходи, необходимост за създаване на средна класа, създаване на политическа класа и или казано по-общо неподготвени за създаване на и вписване в работещ и ефективен либерално-капиталистически модел на националната ни държава.. Перспективите: аз лично съм оптимист за тях..След около 30-40 години (ако не се избием, или не ни нападне извънземна раса - ), когато стандартът и доходите ни станат такива като в Гърция или Испания, България ще може да приема и интегрира "нови българи"- емигранти от Евразия..и Африка ..Българският етнос и нация ще се променят и обогатят генетично - и вероятно културно.. Циганите ще се еманципират успешно в българскато общество (както в Гърция са се еманципирали), като през това време те не биха станали физически повече от българите, така че хипотетично (и малко вероятно - и поради други причини) да създадат своя етнонационална държава - на мястото на България наприем, или върху част от нея..

Продължението: "Сатоо-сан е съвсем друга работа, шефът във фирмата никога не ми проговори лично. Всеки път когато искаше да ми каже нещо се обръщаше към околните да ми го предадът. Толкова по-изненадан бях, когато веднъж го чух да говори по телефона на развален, но разбираем английски! Другото което имам против него е че винаги когато говори за мен използваше израза "ано хито" (оня човек). Нормално в японския, когато споменаваш трето лице казваш името му със "сан" накрая. Но всъщност най-виновен за кофти опита ми във дадената фирма съм си аз - когато подписвах договора, не прецених правилно клаузата, че трябва да се съобразявам с "вътрешните правила" нафирмата. Проблемът е, че никъде не пише, че вътрешните правила не могат да противоречът да договора. Т.е. когато за първи път останах след работно време, го приех нормално. Но когато ми казаха, че аз не можело да си тръгна, защото шефът имал нужда от мен и това противоречи на вътрешните правила, взе да ми идва нанагорно. Другия проблем е идеята че "след като си тръгва на време, значи не се старае достатъчно". Когато постъпих, бях навит да се натегна. Поставях си това на което му се вика stretch goals, т.е. цели които може и да не бъдат постигнати, но ще се опитаме. Заедно с това давах и някаква реалистична преценка на каква част от тях можем да разчитаме че ще изпълним. Каква беше изненадата ми, когато установих, че моите stretch goals по някакъв чудотворен начин са се превърнали в deadlines! Дотук добре, направих си стегнат график, оставах по 1-2 часа след работа ако се налага, но си следвах плътно графика, като си бях оставил два дена за непредвидени проблеми. Всичко добре, но не бях предвидил мениджърския талант на Сатоо-сан (от тук натам може да му викаме СС.) Основен момент в "японския стил на мениджмънт" е "ако си мислиш че можеш да изгурчиш някой още малко - изгърчи го!" В случая СС беше забелязал, че всеки ден си тръгвам преди 9 и реши, че работата ми е малко. Един ден Томотаро идва и ми вика СС каза че трабва да свършиш още един малък проект паралелно с този, като и двата трябва да са готови до същия deadline. Това беше първия път когаот казах че няма да стане. Всички бяха шашнати - как така - тръгвам си толкова рано и казвам че няма да ми стигне времето. Тогава им обясних, че аз си имам личен живот и в договора ми пише някакво работно време и така или иначе седя overtime за този проект и ако ми набутат още един, така или иначе няма да мога да сколасам за deadline-a така че ще почна да си тръгвам точно в 6:00. След тоя ден почти никой в фирмата не ми проговори. Проекта така или иначе ми го лепнаха, но си издействах още една седмица за да го свърша (не че беше достатъчна при нормална работа.) По това време се обади един познат и ме пита дали съм навит да свърша един freelance проект. Проекта беше за един месец, парите бяха колкото правех за 3 месеца в дадената фирма. Естествено че се съгласих. За нещастие, оказа се че в договора има клауза за 30 дена предизвестие. Голем праз, това което стана беше, че си свърших проектите които бях почнал и после един месец "писах документация". Тогава се научих да дремя с отворени очи - така става като спиш един месец < 6 часа на ден... Та това е моят опит с японските фирми. Надявам се да не ми се налага да натрупвам още, но кой знае... Между другото интересно е, че японците имат една и съща дума за "вина" и "отговорност" (секинин). Това отразява (или може би обуславя) тяхната стадна природа. Например един японец винаги ще предпочете да не поема отговорност за действията си от страх, че ако нещо стане, той ще е виновен. Един приятел разказваше следната случка: фирма наема нов офис. Офисът е в лъскав офис сграда, на хубаво място и изобщо са много доволни. Искат да направят хубава фронтална снимка на сградата за да я сложат на сайта си, но се оказва че единственото възможно място е РПУ-то, която се намира срещу тях. Отиват те с документите на фирма при полицаите и се обясняват какво са и що са. Полицая им казва да изчакат малко и отива при тоя в будката. Двамата влизат вътре и за нула време се събират всички от етажа. Накрая един набира телефон и говори с предполагаемият шеф. В крайна сметка, полицаят който първо ги е срещнал излиза и с треперещ глас казва "не може". "Защо?" питат го те. "Ми досега никога не сме имали такъв случай и не знаем дали е редно да дадем разрешението си да правите снимки на сградата." От друга страна, на груповата отговорност се гледа много положително. Изречението "Издънихме се, но не се притеснявай - всички сме еднакво виновни" всъщност по-скоро има за цел да успокои казващия го отколкото слушащия. Отделно, в японското общество силно се симпатизира на провалилите се, защото това създава предпоставка да се покажеш великодушен и да обявиш, че всички са losers, така че аз съм си абсолютно ок. Съответно притчата за блудният син тук е ужасно актуална (макар че те си имат други притчи, които убий ме - не мога да проумея). Друга фатка е "напъването" - думата е "гамбару" (побългарено "гамбарване"). Гамбарването означава да направиш абсолютно всичко което можеш за да постигнеш някаква цел. Самата цел не е толкова важна, важно е гамбарването. Да те обвинят че не се гамбарваш е едно от най тежките социални обвинения (с тежеста на комунистическото обвинение че "баща ти имал камион" [справки "Иван и Александра"]). Всъщност основната причина за карошитата е точно това гамбарване. Ако една цел се постига сравнително лесно, тя не важи.. Например, ако можеш да избягаш 60м за 7сек. това не е постижение. Ако обаче ги бягаш за 10сек. и по време на тренировка скъсаш сухожилие - това е достойно за похвала. Ако скъсаш сухожилието на състезанието - ти си герой. Не герой в американския смисъл, а в японския - всички се надпреварват да ти изказват съболезнования колко съжаляват че си се издънил така мизерно като последния неудачник и как си се провалил точно в най важния момент и как те ако бяха на твое място намаше да могат да понесът тоя срам, но ти - ти си герой, ти си силен и знаеш че си се гамбарнал докрай и бла, бла, бла... и освен това, те ще те приемат с отворени обятия, ти винаги можеш да разчиташ на тях (доколкото не се откорояваш от тълпата), и ти винаги си бил и ще бъдеш част от тях и пак бла, бла.. Това което трябва да се има предвид е, че въпреки всички тия приказки за прошка и разбиране и т.н. никой няма да се поколебае да напомни за провала ти, когато би могъл да извлече някаква полза от това. Всъщност сетих се за една доста добра статия, която сумаризира доста от нещата които казах а и някои които не съм. Ок, намерих я http://www.thejapanfaq.com/FAQ-Primer.html Няма смисъл да я преписвам, който му е интересно ще си я прочете :-) От всичко дотук, не искам някой да реши, че презирам или абсолютно не харесвам японците. Смятам, че те както и нив си имат своите добри и лоши черти. Смятам, че те са едни деликатни и уязвими хора за много неща на които ние не обръщаме внимание. И те, както и ние се стремят към постигане на статус в обществото, разликата е в самото общество. За мое щастие, аз осъзнах макар и късно, че моята среда са ограничава "гайджините в Токио". Японците не са нито добри, нито лоши - те са такива каквито са, това което знам е че поне засега моят и техният начин на живот са несъвместими. За щастие Токио е голям град и има място за всички." http://afewoldemails.blogspot.com/2004_08_01_archive.html

В преразказа по долу, може да се намери информация (извън емоциите) за някои от нагласите и работната култура на японците: http://bpm.cult.bg/ezine/books/?id=609 Япония с продължение: "Японците са стадни животни. Те имат една думичка "уа", която обикновено се превежда като "хармония". Обаче това е много повърхностен превод - тази думичка означава освен това "взаимносвързаност", "внимателен", "спокоен" и други такива хубави значения, но не на последно място означава и това, което японците наричат "Japanese Style". Дотук добре - много хубава поетична думичка, интересното обаче е, че никога няма да видите тази дума използвана за нещо не-японско. Според японците, хармонията, вътрешният мир, етиката и разните морални добродетели, са типично японско изобретение. Гаиджините просто не разбират за какво иде реч. Те очакват да бъдеш груб, тъп и глупав. Ако не си - е, случва се - сега си се държал ок, но е въпрос на време докато проявиш истинския си характер. Което ме подсеща за една стара програмистка мъдрост: "Никога не можеш да докажеш с тестване, че една програма няма бъгове" (демек, можеш да докажеш само, че има) ... отклоняваме се от темата. От друга страна точно японците са способни на абсолютно вероломни постъпки. Имам чувството, че когато Тим Бъртън е писал "Марсиански Атаки" се е вдъхновявал от джапанското ежедневие. Тъй като те са си благородни по дефиниция, това означава, че имат правото да преебат всеки, който е по-ниско от тях в йерархията (проблемът е, че действително го смятат за право). За един японски мъж това включва: всеки чужденец, стига да не му е шеф; всеки подчинен в работата; всяка жена; всички останали, стига в този момент никой да не гледа. Ако все пак го хванеш, той ще измисли абсолютно банален предтекст - не че не може да измисли правдоподобно оправдание - просто не го смята за нужно. Какво като знаеш - той ти е казал - "не е дошъл защото е изпуснал влака". Нищо че влаковете са през 5 минути и ти си чакал като идиот цял час преди да ти се обади, че няма да дойде. Обаче се очаква да се подмазваш на всички по-горе в йерархията. Отново няма значение доколко е искрено, даже ако не е искрено, е още по-ценно, "защото показваш дисциплина" (б.а. или страх и липса на собствено мнение). Подмазването понякога приема съвсем смешни форми, като например всички във фирмата си зарязват работата и се блъскат на вратата, кой ще каже "добро утро" на шефа. Като отворих въпрос за работа, не знам дали съм споменал вече, че тук си имат специална дума за "смърт от преработване" - казва се "кароши". Формално, условията да се признае кароши са "емоционално, психическо и физическо претоварване в продължение на повече от една седмица", но например ако се докаже, че един ден от тази седмица, работникът е работил по-малко от 2 пъти официалното работно време, не се признава. Дори и да се докаже, че служителят е работил целия предишен месец без прекъсване по 18 часа на ден, ако се е случило последната седмица да има един ден 15 часа, това вече не е кароши. От учебници видях един пример, че някакъв тираджия умрял, след като е направил 5700 часа през предходната година (~16h всеки божи ден). В съда не са му признали кароши, защото през предишните 7 години същият този човек е работил по 6000 часа. Толкоз ... минаваме натам. От краткия си опит в една, доколкото разбрах "либерална" фирма, научих че с тези хора не мога да работя. Като цяло бих могъл да кажа, че "japanese style management" (както те обичат да му казват), се гради върху 3 колони: 1. Стриктни правила, които се спазват от абсолютно всички с изключение на този, който ги е наложил и които се тълкуват по най-невероятни начини, за да ти откажат нещо, което уж е позволено или да те заставят да направиш нещо, което не ти е работа. 2. Стриктна йерархия - тук повече от всякъде важи метода "повишаване в длъжност, понижаване в заплата". За един японец това значи много. Да го кажем това е единственото нещо което може да постигне. Всичко друго се постига колективно (няма да се учуда ако и колективно серът, пу, пу ... не го четете т'ва последното). 3. Фанатизиран персонал - хората трябва да си мислят, че правят нещо важно. Може да гонят мухите с един вестник, но трябва да си мислят, че това е с национално значение, така че да не забелязват колко мизерна е работата им. Та когато постъпих в тази фирма, бях оптимистично настроен, мислех си че "и те са хора", трябва само да ги опозная, да разбера начина им на мислене и всичко ще бъде наред. Това което се случи беше, че ги поопознах, разбрах донякъде начина им на мислене и напуснах скоропостижно загрижен за психическото си здраве. Ето няколко случки от там. Ичиго и Томотаро са "служители", те вършат много важна работа - превеждат press releases респективно от руски и от английски и ги публикуват на един куц сайт. Освен това Томотаро наскоро е повишен в длъжност и ми е шеф. Понеже беше добричък, се притесняваше да ми каже, че ми е шеф, но доста скоро го разбрах и без да ми го казва. Работният ден на Томотаро протича в следния ред: 8:00 - пристига на работа 1 час преди началото на работния ден. Пътуването до офиса сигурно му отнема към час, час и половина, така че това прави ставане към 6:00. до 9:30 - четене на интернет, по това време се очаква да пристигне шефът и тогава Томотаро почва да превежда много усилено някаква статия. към 11-12:00 - статиите са преведени и въведени в сайта. 12:30 - Томотаро е открил правописна грешка и аз трябва да пиша SQL update query, щото който е правил сайта не се е сетил, че хората могат да поискат да си редактират статиите. до 13:00 - бенто (обяд от кутия) приготвено от баба му. Да, Томотаро живее с баба си - иначе трудно би устискал в Токио с мизерната си заплата. Когато съм го канил да дойде с мен да ядем в кърито или в близката соба-джийница, винаги демонстрира колко се радва и да, някой ден задължително трябва да дойде с мен на обяд. след 13:00 - писане на email. Еmail-ът се пише в продължение на поне два часа, накрая го изпечатва на една страница и сяда на масата с жълт и розов хайлайтър и почва да подчертава. След като го е подчертал хубаво, сяда отново на компа и почва да коригира. Следват още няколко цикъла на подчертаване и корекция, докато накрая или го изпраща, или ме вика да го проверя. Случвало ми се е да го погледна и да трябва да се сдържам да не се разхиля, щото в общи линии мейлът винаги е нещо от този сорт: "Скъпи прелюбезни господин Смит, Как сте днес? Надявам се че сте изкарали приятен weekend. Искрено се надявам да не ви безпокоя с този мейл и бих желал ако ви е възможно да отделите време от заетата си програма, за да разгледате въпросите в него. Всъщност тези въпроси са много важни за нас, защото без тях не можем да продължим работата си тук въпреки всичките усилия, които искрено полагаме. Бихме взели решение по въпроса и сами, но за съжаление нямаме необходимият "authority" (как се превежда т'ва?) нито достатъчно познания. Тъй като в момента тече проект по обновяване на фирмения уеб-сайт, ние обмисляме малки корекции в презентацията на статиите. Бихме искали да знаем какво е вашето мнение по въпроса дали заглавията на статиите да са bold-underlined или само bold. Благодаря предварително и очаквам скорошен отговор, Томотаро Ямагучи" Всички тия глупости произлизат от това че японците си имат отделен език специално за учтивости (казва се "кейго"). Доста прилича на разговорния японски, но и доста се различава. Има си специфични граматически конструкции, думите са много различни и изобщо, ако вкараш кейго дума в разговорен японски е много възможно да не те разберат. Обикновено, ако няма граматически грешки, му казвам, че мейлът е много добре. Първия път пробвах да го редактирам, но тогава той изпадна в шок от грубостта, че мога да си помисля да изпратя мейл от 5 реда. От тогава си трая. Така продължава до към 18:00. След това се почват безкрайни служебни разговори с офиса в Русия, като надлежно си води бележки е тетрадката. Аз обикновено си тръгвам между 19:00 и 21:00, но доколкото съм видял по тайм-картите, той си тръгва към 23:00-23:30, предполагам за да хване последния влак ... Та това е един отворен съвременен японец. Учил е 4-5 години в US, имал е възможност да общува с доста чужденци и горе долу се е понаучил да ги разбира и да се изказва така, че да бъде разбиран. Всъщност от него научих доста неща за японците, които никой не ти казва. Неща, които ние приемаме за абсолютно нормални и въпреки това на тях им изглеждат недодялани и едва ли не варварски ... Въпреки всичките ми неприятни впечатления от фирмата, все още смятам Томотаро за един от малкото си приятели японци. Язък, че всеки път, когато му се обадя да пием по бира, той казва, че сега е зает, ама ще ми звънне тия дни, като се поосвободи. Е, какво пък толкоз ... следва продължение ..."

В един рускоезичн (руски) форум, на един българин му се беше наложило да обяснява че умалителните окончания в българските имена са естествени (или - често срещани) в разговорната реч, и че за разлика от руския език, в българския умалителното окончание - не изразява обида..В същия форум и в същатата тема (условно "българските имена") една руска жена беше шокирана от израза "Наташка", и тя обясни че самото име "Наташа" е умалително (от Анастасия, Настя).. Интересно е къде се намира българската култура в показателя мекост/твърдост..; Доколкото съдя например по фирмените отношения - болшинството от колегите се назовават (назоваваме) със съкратените си и с умалителните си имена, то културата (фирмената- ако я наречен така) би следвало да е повече мека, отколкото твърда.. (или греша?)..Какви са въпросите при теста за определяне на мекостта/твърдостта на една култура?

Невски, аз нямам вина че се чувстваш сякаш те поучавам; сам разбираш че дискутираме и сам разбираш че не съм употребил думи като "сега да ти светна", "да говорим за лосовете" или такива от твоя репертоар..Така че задръж си съветите в тази насока..Проблемът си е изцяло е твой..