Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

nik1

Потребители
  • Брой отговори

    15096
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    273

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1

  1. Предлагам за дискусия някои от тезите за произходът на етнонима..Ще покажа и някои нови тези , включително и една която е публикувана със запазено авторско право. 1) Формално най-разпространената или по-точно - най-популяраната : "смесени"- тюркска етимология. Отразява мнеиеята и разбиранията за смесения характер на Българите" 2) Тезата на проф. Ив. Добрев: етнонимът е възникнал с скито-сарматска среда (обкръжение), и коренът му " "планина". Буквално българи означава планинци. 3) Тезата Българи - високопланинци, планинци, отразяваща мнението за ирански произход, но и за иранско развитие на думата. Популяризирана първоначално от доц. Ив.Тенев. Не се приема от водещите изследователи и занимаващи се с проблема. 4) Тезата българи- "управляващ народ", или букв. "народ на властта", "главен народ". Името е етимологизирано чрез тохарски и ирански/ ИЕ лексеми (или чисто ирански лексеми) - *гар, *гур, *гара, *кхар, (със значение народ, племе в допълнение на прото-формите "бал", "бол" - със значения власт - тох; голям, силен, много.., Също така -и чрез алтайски лексеми - първата част е аналогична (или близка), а втората част е монголското "гар" - със значение - "крило", "ръка" (в "Джунгари" - лявото "крило" или "ръка"), преносно "народ".. Макар че вариантите са развити и посочени като възможни от Ж.Войников- той приема за най-вероятна една друга етимология (вижте по долу). Алтайското съответствие е развито от Гесер Куртулаев, български татарин, философ и антрополог, преподавател в Китай (с предположения че е заимствал идеята на Войников, тъй като публикуването и запазването на авторското право от Г.Куртулаев беше извършено около година след като Ж.Войников публикува своите идеи в електронното издание на "Книга за езика".. 5) Тезата българи*- със значение "народ", "хора", "въоръжен народ" или "множество от хора", "множество от въоръжени хора" е опит за синтез на Ж.Войников - на неговите изследвания по евразийската история и етногенезните процеси в Евразия- и мястото на българите в тези процеси.. /6) Стари тези: (без научна стойност в момента) а) римската теза, "българи" -градо- (крепостно-) строители или "защитници на крепости". Подробностите са тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6342 б) "хидронимен" произход - От Волга б) неспоменати от мен 7) Други Wyzraveniq otnosno rimskata slu`bno а) Възражения относно т.н. "римска военно-служебна теза" б) По желание на съфорумците./ --------------------------------------------------- *Тезата генетично е свързана /или произхожда от с идеите на тандема Голийски-Войников, и мнението на проф.Стаматов.Живко Войников развива съчетава тезата на Санпиен Чан, с изследванията на Бейли - върху юежди, които Войников приема за езикови тохари..Най-новите факти в светлината на археологията, показват че най-вероятно юеджи първоначално са езиковите тохари - този загадъчен индоевропейски народ, обитаващ териториите на източен туркестан - преди (и след) инвазията и победата му от хун-ну).. Фрагменти от тезата ще предсатвя тук: "Х.Бейли (1985 г.), смята че зад загадъчния етноним "юечжи" се крие названието gara, garvā, garrvā. В хотаносакски документи той разчита ttau-da-gara и го свързва с названието тохари, с гръцкото –γαρα, Θογαρα, тибетското to-gar, санскритското tukhāra, персийското tuxāristān и хотаносакското ttahvāra. Той смята че преходите между звуците g, γ, χ, са закономерни, сравнявайки тибетското B`ho-gar, названието на Бухара и tho-gar, thog-gar, респ. тохари. Названите *gara, се среща и в хотаносакски документи от 10 в. Китайските източници споменават за заселването на различни тюркски племена към градовете Şacū и Kamcū /Шачжоу и Гуанчжоу в Кансу/, където хотансакските извори споменават за хората *gara, или maja gara – нашите съюзници гара, които са съседи на тюрките. Китайците съобщават за народ, обозначаван с йероглифа , , , живеещ около града Čaʼn-ie, т.е. Чанъе – мястото на голямата битка на юечжите с хунну и последвала от това миграция на запад. Бейли посочва че китайския йероглиф , се произнася също като hgvyar, hgyar, hgvar, отразяващ названието *gara, с ларингиално /с придихание/ `h. Йероглифът според Халун се произнася като sgu, според Еноки като sguĵa, а според Е.Пулебланк – iat, респ. ятии. Поради факта че етнонима се среща и под формата ta – голям, , – големи юечжи, за разлика от sjao - малък, , – обозначението на „малките юечжи”, останали в Кансу, подчинили се на хуните, то може да се предположи че tho-gar, tho-gar- tsп, означава просто „големи гари”. Явно китайското ”юе” означава некитайската дума γar, а знакът - tsп < tśi`, t’a, или по-старата му форма – ťčĕg, т.е. получаваме протоформата *gar-čik, *gar-jik, като в иранските езици, суфикса -čik, обозначава етническо название, напр. таджик. Може да добавим че в тохарски –cuki е суфикс за мн.ч. обозначаващо група хора с дадено занятие. Също основата tau-, tu-, означаваща многобройни, много, респ.народ е широко застъпена в индоевропейските езици. Така получаваме *tu-*gara – многото гара, народът гара или народът гарчи. Според Бейли китайското да-юечжи е закономерно предаване на названието тохари и може да се преведе като планинци, народ на планината. Според Б.Гагуров етнонимът юечжи е винаги свързан с етнонима тохари в древните гръкоримски източници. И така, виждаме че самоназванието на загъдъчните юечжи е било „гари”, „кхари”. Бейли го свързва с планина, планинци, но може да се посочи и алтернативно решение, свързано с българското хъръ, хора, пракрит hāra, gujjara, хинди arārā, gharrā, пущунски hāzir, таджикски halk, осетински čыr, dzыr, guыr, палийски kira, бенгалски arū, harū, кашмирски āru, uru, ōru, hedur – хора, човеци, люде. В пущунски khor – приятел, близък. По Херодот при скитите o.ro, o.tro, o.tar означава мъж, човек.В чувашки ărаt, ăru – хора, народ. В староуелски gwr, старобретонски gour, корнуелски gur – човек. Твърде интересен паралел показва осетинското tыguыr, dzыguыr – група хора, общност, племе, народ, дало етнонимите тагаури, дигори – другото самоназвание на носителите на иронския и дигорския осетински диалекти. /ОРС/ Или то-хари е означавало група хора, народ, тох. gar, khar, е еднакво с българското хора, старобълг. хъръ, аналогично на осетинското tыguыr, dzыguыr - тагаури, дигори. Санпиен Чен смята че името булодзи/болудзи/булоцзи е закономерно предаване чрез китайска транскрипция на етнонима българи, като се позовава на Питър Буудберг /неизвестен у нас изследовател от 30-те год. на 20 в./ и Карл Менгес. Той смята че вероятната изходна форма е била Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ среднокитайското B`uo-lak-kiei, което реконструира до Bulgar/Bulγar, съответно китайската форма - *бо-лак. Лу Фейан, във своя трактат по китайска фонология, също смята че формата Buliugu, е само друг вариант на корена Buluoji. В тобаската династия Северна Вей асимилирани представители на този народ, са носили фамилията Булуген. Дори един от владетелите на д-вата Бей-Ци, Северна Ци, или известна още като Източна Вей, император Ву Ченг, приел тронното име Гао-Дан /537-569 г./, носи прозвището Булоцзи , което показва произхода му. Съвр. китайска транскрипция на България и българи е съотв. Баодзялия и баодзяли и се приближава до танската форма. ”Цзин-шу” съобщава че областта Цзе от която идват цзеху се намира в окръг Усян, пров. Шанси отговарящи на земите около съвр.селище Юйше. По външен вид цзеху са с дълбоки очи, високи носове и гъсти бради, т.е. типичните за китайските автори характеристики на бялата раса. В ”Лян-шу” се уточнява че от племената цзе, произлизат хуа и хвар, както и йеда – дали начало ефталитие. Те са далечни потомци на старите юечжи. ”Бей-ши” посочва че „на запад от Ию е на север от Янци /Карашар/, до планините Байшан обитават циби, булочжи, иде, супо, нахе, уху, хегу, еде и юйуниху”. Ясно виждаме булоцзите като обитатели на земите северно от Карашар, редом с ефталитите /йеда, иде/, протоуйгурите /уху/, протокиргизите /хегу/, протокипчаките циби /по-старото ханско кюеше/. В ”Суй-шу” също се споменават племената сродни с болудзите и техните локализации: На запад от Иу /Хами/ и на север от Янци /Карашар/ близо до предгорията на Белите планини /хребеда Актаг, част от Тяншан/ живеят циби, болочжи, иде, супо, нахе, уху, хугу, еде, юйниху и др. Разполагат с 20 хилядна армия. В късния текст „Венсянтункао” от Ма Дуан-лин, се изброяват част от племената влезли съюза теле: „На запад от Иу, на север от Янци, по склоновете на планината Бо [Бай]-шан, обитават шиби, боло, чжии, чжи, субо, наге, уху, гухе, учжи, ниху и др. [племена], имат войска от 20 000 войни” . Преписвачът е разделил названието булоцзи на две части, което е явна грешка. Яо Вей Юан, по-късен автор в своето ”Изследване за племената ху” пише че племената цзе са потомци на юечжите, грешка е да се смятат за част от хунну! В 329 г. булодзите цзе унищожават хунската държава Младша Чжао в Северен Китай, но в 348 г. са победени от Ши Мин, наследник на управляващия род в Чжао. Тогава загинали много войни цзе. Именно за тях Яо Вей Юан пише да не се бъркат с хуните, защото са юечжи Понятието булоцзи ни помага да си обясним и значението на самия български етноним: В китайските хроники було-цзи се превежда и като племената цзи от кит. було – народ, общност, племе. Аналогично в осетински bal, санскрит bala, ягнобски bulak, пущунски bluk, кюрдски bêluk, нуристански baluk, калашки, кховарски bo, кашмирски bēli, кавказки аварски bo – много хора, опълчение, войскови отряд, хинди-урду pul - народ, раджастхански bhēgata – простолюдие, беднота. /VS-ETD/ В осетински също balc – военен поход, balkъon – предводител. /ОРС/ Аналогично е старобългарското, славянско плъкъ – въоръжен отряд, в руски полк, сърбохърватски пук, чешки, словашки pluk, полски рułk, горнолужишки роłk – въоръжен отряд, народ, тълпа, хора. Фасмер смята че славянското понятие е заемка от древногерманското *fulkaz, долновисоконемското folk, англосаксонското folc съвр.немското volk – народ, но и въоръжен отряд, общност от войни, Аналогично развитие имаме в тракийски bula, албански рlоgu, латинското populus, plebes – общност, въоръжен отряд, народ, vulgus - народ, тохарското wāl – област, район. Втората част на названието ичжи/цзе е синоним на юечжи, тъй като съвпада с най-ранната форма на този етноним – ючжи, респ. *gari/*khari/*hvari – хора, аналогично е и значението на хуа - *ghwor, *ghwat, *ghwar, *awar – хора, тох. wir – човек. В осетински guыr – човешко тяло, guыræn – раждане, gur – род, племе, kыori – група хора. /ОРС/ Откриваме голяма доза налучкана истина в съжденията на В.Стоянов, възприети и от вече покойния Рашо Рашев. Те смятат че е съществувал древен корен, протоформа *bål (bul, bol, bal, byl) със значение човек, който в множествено число преминава в *bål-k – хора. Тя е в основата на етнонима българи, по подобие на немското deutsch – хора, народ. /РР-П,стр.17-18/ Нещо подобно по семантично развитие се получава с латинското vulgus/vulgari – народ, общност, хора, по-късно простолюдие, основната част от населението. Както виждаме самото понятие българи като значение е напълно равностойно и идентично на тохари – общност, хора, общност от войни, народ-войска, народ: to-ghari, to-khari, ttau-da-gara и bal-ghari, bal-khari, wāl-ghari. (сравни топонима Балкария в Кавказ и осетинското bal+kыori – въоръжен отряд.) Този извод е твърде важен защото ни показва в коя древна общност да търсим началния етап от народностната ни етногенеза, в общтността на юечжите-тохари! Това е засега.. Лека и спорна дискусия..
  2. Тезата на боцмана е "шоколадова" (тя не е негова, той само я равива), т.е лежи на нещо, което не може да се отхвърли, защото не съществува - римски подразделения, наречени българи ("гарди на планините")..Освен това думата (коренът) в латинския - "гард" (оградено, защитено място, но и град, и съответно градина) е с германски произход (формата е германска), и е навлезъл в романските езици едва през средновековието (предположително: във френския - от "старовисокофракския", на територията на Испания - от германците, създали държавата позната по късно като Андалусия) .. На латински имаме формата е "хотрус" (хортензия - градинско цвете) и "ко-хорта" (множество, строй)..
  3. Независимо коя хипотеза за етимологията на нашия етноним е вярна, при гореизложените факти аз приемам, че повечето от нашите предци, живели преди 5-ти век, са били именно от простолюдието в римската/ромейската империя, и на много от тях им се случвало да гледат театрално представление. Етнонимът ни обаче "идва" от (и е познат при, "прихванат" от ) едни съвсем други хора (също наши предци), които не са тези които споменаваш ..Има едни източници- дето им викат Асирийски, и такива, дето им викат Арменски, и общо взето според написаното в тях за местоположението на тези които са наречени, "българи" може да се "измери" или пресметне, колко е точно разстоянието от тяхното местоположение - до Рим (до Дунав например) Тои е не-помалко от 600 километра....В същия смисъл стои въпросът (или отговорът): В тези източници, и в по-късните, описващи това им местоположение, в този конктретен период, преди -б да кажем 481г (като източниците на Ал-Табари, и Йордан), обективно няма податки, които ни позволяват да мислим, че тези които са наречени българи (в Асирийските и Арменските източници) са имали контакти с Рим.. .. Съжалявам че ми няма темата, в която бях предложил за дискусия някои от възможните тези за произхода - етимилогии, развития, но най-вече с оглед на историческите връзки и тези за произхода на българите..Аз съм склонен да разгледам като възможно значението на етнонима в смисъл на "хора" /"простолюдие", "множество", "народ", "племе", обаче не виждам как произходът на името може да "оримчи" (освен с много приказки и дар слово .... Това, което си написал по-горе ..според мен е абсурд откъм историческата част и историческата аргументация ....Е ако си привърженик на т.н "автохтоната теза" - спорът и дискусията като исторически се обезсмислят (пак според мен)..Събрали се се с Помаков, както разбирам, и нямате нужда от дискусия.
  4. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...;st=#entry59265
  5. М-да.. Проявявате грозно отношение - като двойни стандарти ..Трябва ли цитирам съобщения с примери некоректно отношение от вас към събеседниците ви във други форуми , или да цитирам абсурдните ви приемания - се отнасяте вулгарно и неуважително към историческите източници?.. ..Мнението, че Савирите като Сянби са част от хун-ну е абсурдно, защото се знае от източниците (!), че сянби са част са дун-ху, и се отделят от тях, след разгрома на дун-ху (източните "ху" т.е. варвари, чужденци) - от хун-ну през 3 век преди новта ера.. http://www.oval.ru/enc/70088.html http://en.wikipedia.org/wiki/Xianbei http://en.wikipedia.org/wiki/Donghu Така че тезата ви тук и дотук (в тази тема) е абсурда - от историческа гледна точка..Е ако искате да я публикувате, и да я представите като историческа - проблемът си остава ваш..(защото "проблемът" има и етична страна)..
  6. Именно- с братята гърци сме един "калъп" (в история, култура, географски особености) от поне 1150 години..Бих се изненадал ако ми беше казал, че са друга "ръка" хора..
  7. Така е. Възражението ми беше против фиксирането на 10 век, или общо против разгледането на промените и формирането на културните особености като нещо далечно и статично.Дори и българите в 15-19 век се различават от руските селяни (които са крепостни вече), не само като отношение към земята, но и в това че развиват стратегии за оцеляване, различни от тези които имат славяните в Русия, в Австро-унгария..Знае от източниците се че има един период в които българите бягат по планините, за да са далеч от тормоза и ограбването на селскостопанския им (земеделския им труд), или просто са изтикани от полетата и плодородните земи от турските заселници и мюсюлманите..(знае се тракия е населена от българи от странжа-сакар и средногорието едва през 19 век), Аналогично е положението с т.н кръвен данък., където се крият децата (или се обличат със женски дрехи). ..Всъщност аз дори си мисля че Андрешко е рожба на тази култура на българите, която те придобиват под османско владичество (да се измами бирникът)..
  8. Имаме много промени в културата, бита и нагласите на българите след 9 и 10 век, но най-големи са промените за българите в периода на 14 век (и по-късно). Виж, 10 век в Русия, пък е копие на скандинавския . Он (Ибн-Фадлан) сказал: я видел русов, когда они прибыли по своим торговым делам и расположились (высадились) на реке Атиль. И я не видел (людей) с более совершенными телами, чем они. Они подобны пальмам, румяны, красны. Они не носят ни курток, ни хафтанов, но носит какой-либо муж из их числа кису84, которой он покрывает один свой бок, причем одна из его рук выходит из нее. С каждым из них (имеется) секира, и меч, и нож, и он (никогда) не расстается с тем, о чем мы (сейчас) упомянули. Мечи их плоские, с бороздками, франкские. И от края ногтя (ногтей) кого-либо из них (русов) до его шеи (имеется) собрание деревьев и изображений (вещей, людей?) и85 тому подобного. А что касается каждой женщины из их числа, то на груди ее прикреплено кольцо или из железа, или из серебра, или (из) меди, или (из) золота, в соответствии с (денежными) средствами ее мужа и с количеством их. И у каждого кольца – коробочка, у которой нож, также прикрепленный на груди. На шеях у них (женщин) (несколько рядов) монист из золота и серебра, так как если человек владеет десятью тысячами дирхемов, 79 то он справляет своей жене одно монисто (в один ряд), а если владеет двадцатью тысячами, то справляет ей два мониста, и таким образом каждые десять тысяч, которые у него прибавляются, прибавляются в виде (одного) мониста у его жены, так что на шее какой-нибудь из них бывает много (рядов) монист. Самое лучшее из украшений у них (русов) это зеленые бусы из той керамики, которая находится на кораблях. Они (русы) заключают (торговые) контракты относительно них, покупают одну бусину за дирхем и нанизывают, как ожерелья, для своих жен. Они грязнейшие из твари Аллаха, – (они) не очищаются от испражнений, ни от мочи, и не омываются от половой нечистоты и не моют своих рук после еды, но они как блуждающие ослы. Они прибывают из своей страны и причаливают свои корабли на Атиле, а это большая река, и строят на ее берегу большие дома из дерева, и собирается (их) в одном (таком) доме десять и (или) двадцать, – меньше и (или) больше, и у каждого (из них) скамья, на которой он сидит, и с ними (сидят) девушки – восторг для купцов. И вот один (из них) сочетается со своей девушкой, а товарищ его смотрит на него. Иногда же соединяются многие из них в таком положении одни против других, и входит купец, чтобы купить у кого-либо из них девушку, и (таким образом) застает его сочетающимся с ней, и он (рус) не оставляет ее, или же (удовлетворит) отчасти свою потребность. И у них обязательно каждый день умывать свои лица и свои головы посредством самой грязной воды, какая только бывает, и самой нечистой, а именно так, что девушка приходит каждый день утром, неся большую лохань с водой, и подносит ее своему господину. Итак, он моет в ней свои обе руки и свое лицо и все свои волосы. И он моет их и вычесывает их гребнем в лохань. Потом он сморкается и плюет в нее и не оставляет ничего из грязи, но (все это) делает в эту воду. И когда он окончит то, что ему нужно, девушка несет лохань к тому, кто (сидит) рядом с ним, и (этот) делает подобно тому, как делает его товарищ. И она не перестает переносить ее от одного к другому, пока не обойдет ею всех находящихся в (этом) доме, и каждый из них сморкается и плюет и моет свое лицо и свои волосы в ней. И как только приезжают их корабли к этой пристани, каждый из них выходит и (несет) с собою хлеб, мясо, лук, молоко и набид, пока не подойдет к высокой воткнутой деревяшке, у которой (имеется) лицо, похожее на лицо человека, а вокруг нее (куска дерева) маленькие изображения, а позади этих изображений (стоят) высокие деревяшки, воткнутые в землю. Итак, он подходит к большому изображению и поклоняется ему, потом (он) говорит ему: "О, мой господин, я приехал из отдаленной страны и со мною девушек столько-то и столько-то голов и соболей столько-то и столько-то шкур", пока не сообщит (не упомянет) всего, что (он) привез с собою из (числа) своих товаров – "и я пришел к тебе с этим даром"; – потом (он) оставляет то, что (было) с ним, перед этой деревяшкой, – "и вот, я желаю, чтобы ты пожаловал мне купца 80 с многочисленными динарами и дирхемами, и чтобы (он) купил у меня, как я пожелаю, и не прекословил бы мне в том, что я скажу. Потом он уходит. И вот, если для него продажа его бывает затруднительна и пребывание его задерживается, то он опять приходит с подарком во второй и третий раз, а если (все же) оказывается трудным сделать то, что он хочет, то он несет к каждому изображению из (числа) этих маленьких изображений по подарку и просит их о ходатайстве и говорит: "Это (эти) жены нашего господина, и дочери его, и сыновья его". И (он) не перестает обращаться к одному изображению за другим, прося их и моля у них о ходатайстве и униженно кланяясь перед ними. Иногда же продажа бывает для него легка, так что он продаст. Тогда он говорит: "Господин мой уже исполнил то, что мне было нужно, и мне следует вознаградить его". И вот, он берет известное число овец или рогатого скота и убивает их, раздает часть мяса, а оставшееся несет и бросает перед этой большой деревяшкой и маленькими, которые (находятся) вокруг нее, и вешает головы рогатого скота или овец на эти деревяшки, воткнутые в землю. Когда же наступает ночь, приходят собаки и съедают все это. И говорит тот, кто это сделал: "Уже стал доволен господин мой мною и съел мой дар". И если кто-нибудь из них заболеет, то они забивают для него шалаш в стороне от себя и бросают его в нем, и помещают с ним некоторое количество хлеба и воды, и не приближаются к нему и не говорят с ним, но посещают его каждые три (?)86 дня, особенно если он неимущий или невольник. Если же он выздоровеет и встанет, он возвращается к ним, а если умрет, то они сжигают его. Если же он был невольником, они оставляют его в его положении, так что его съедают собаки и хищные птицы. И если они поймают вора или грабителя, то они ведут его к толстому дереву, привязывают ему на шею крепкую веревку и подвешивают его на нем навсегда, пока он не распадется на куски от ветров и дождей. И (еще прежде) говорили, что они делают со своими главарями при их смерти (такие) дела, из которых самое меньшее (это) сожжение, так что мне очень хотелось присутствовать при этом, пока (наконец) не дошло до меня (известие) о смерти одного выдающегося мужа из их числа. И вот они положили его в его могиле и покрыли ее крышей над ним на десять дней, пока не закончили кройки его одежд и их сшивания. А это бывает так, что для бедного человека из их числа делают маленький корабль, кладут его (мертвого) в него и сжигают его (корабль), а для богатого (поступают так): собирают его деньги и делят их на три трети, – (одна) треть (остается) для его семьи, (одну) треть (употребляют на то), чтобы для него на нее скроить одежды, и (одну) треть, чтобы приготовить на нее набид, который они будут пить в день, когда его девушка убьет сама себя и будет сожжена вместе со своим господином; а они, всецело предаваясь набиду, пьют его ночью и днем, (так что) иногда один из них (кто-либо из них) умирает, держа чашу в своей руке. И если умирает главарь, то говорит его семья его девушкам и 81 его отрокам: "Кто из вас умрет вместе с ним?" Говорит кто-либо из них: "Я". И если он сказал это, то это уже обязательно, так что ему уже нельзя обратиться вспять. И если бы он захотел этого, то этого не допустили бы. И большинство из тех, кто поступает (так), (это) девушки. И вот, когда умер этот муж, о котором я упомянул раньше, то сказали его девушкам: "Кто умрет вместе с ним?" И сказала одна из них: "Я". Итак, поручили ее двум девушкам, чтобы они оберегали ее и были бы с нею, где бы она ни ходила, до того даже, что они иногда мыли ей ноги своими руками. И принялись они (родственники) за его дело, – кройку одежды для него, за приготовление того, что ему нужно. А девушка каждый день пила и пела, веселясь, радуясь будущему. Когда же пришел день, в который будет cожжен (он) и девушка, я прибыл к реке, на которой (находился) его корабль, – и вот, (вижу, что) он уже вытащен (на берег) и для него поставлены четыре подпорки из дерева (материала) хаданга (белого тополя) и другого (дерева), и поставлено также вокруг него (корабля) нечто вроде больших помостов (амбаров?) из дерева. Потом (корабль) был протащен (дальше), пока не был помещен на эти деревянные сооружения. И они начали уходить и приходить, и говорили речью, (которой) я не понимаю. А он (мертвый) был далеко в своей могиле, (так как) они (еще) не вынимали его. Потом они принесли скамью, и поместили ее на корабле и покрыли ее стегаными матрацами, и парчой византийской, и подушками из парчи византийской, и пришла женщина старуха, которую называют ангел смерти, и разостлала на скамье постилки, о которых мы упомянули. И она руководит обшиванием его и приготовлением его, и она убивает девушек. И я увидел, что она ведьма (?) большая (и толстая), мрачная (суровая). Когда же они прибыли к его могиле, они удалили в сторону землю с дерева (с деревянной покрышки) и удалили в сторону (это) дерево и извлекли его (мертвого) в изаре87, в котором он умер, и вот, я увидел, что он уже почернел от холода (этой) страны. А они еще прежде поместили с ним в его могиле набид и (некий) плод и тунбур88. Итак, они вынули все это, и вот он не завонял и не изменилось у него ничего, кроме его цвета. Итак, они надели на него шаровары и гетры, и сапоги, и куртку, и хафтан парчевый с пуговицами из золота, и надели ему на голову шапку (калансуву) из парчи, соболевую. И они понесли его, пока не внесли его в ту палатку (кабину), которая (имеется) на корабле, и посадили его на матрац, и подперли его подушками и принесли набид, и плод, и благовонное растение и положили его вместе с ним. И принесли хлеба, и мяса, и луку, и бросили его перед ним, и принесли собаку, и разрезали ее на две части, и бросили в корабле. Потом принесли все его оружие и положили его рядом с ним (букв. к его боку). Потом взяли двух лошадей и гоняли их обеих, пока они обе не вспотели. Потом (они) разрезали их обеих мечом и бросили их мясо в корабле, потом 82 привели двух коров (быков) и разрезали их обеих также и бросили их обеих в нем (корабле). Потом доставили петуха и курицу, и убили их, и бросили их обоих в нем (корабле). А девушка, которая хотела быть убитой, уходя и приходя входит в одну за другой из юрт, причем с ней соединяется хозяин (данной) юрты и говорит ей: "Скажи своему господину: «право же, я сделала это из любви к тебе»". Когда же пришло время после полудня, в пятницу, привели девушку к чему-то, что они (уже раньше) сделали наподобие обвязки (больших) ворот, и она поставила обе свои ноги на руки (ладони) мужей, и она поднялась над этой обвязкой (обозревая окрестность) и говорила (нечто) на своем языке, после чего ее спустили, потом подняли ее во второй (раз), причем она совершила то же (действие), что и в первый раз, потом ее опустили и подняли в третий раз, причем она совершила то же, что сделала (те) два раза. Потом подали ей курицу, она же отрезала ее голову и забросила ее (голову). Они взяли (эту) курицу и бросили ее в корабле. Я же спросил у переводчика о том, что она сделала, а он сказал: "Она сказала в первый раз, когда ее подняли, – вот я вижу моего отца и мою мать, – и сказала во второй (раз), – вот все мои умершие родственники сидящие, – и сказала в третий (раз), – вот я вижу моего господина сидящим в саду, а сад красив, зелен, и с ним мужи и отроки, и вот он зовет меня, так ведите же к нему". И они прошли с ней в направлении к кораблю. И вот она сняла два браслета, бывших на ней, и дала их оба той женщине, которая называется ангел смерти, а она та, которая убивает ее. И она (девушка) сняла два ножных кольца, бывших на ней, и дала их оба тем двум девушкам, которые обе (перед этим) служили ей, а они обе дочери женщины, известной под именем ангела смерти. Потом ее подняли на корабль, но (еще) не ввели ее в палатку (кабину), и пришли мужи, (неся) с собой щиты и деревяшки, и подали ей кубком набид, и вот она пела над ним и выпила его. Переводчик же сказал мне, что она прощается этим со своими подругами. Потом дан был ей другой кубок, и она взяла его и затянула песню, причем старуха побуждала ее к питью его и чтобы войти в палатку (кабину), в которой (находится) ее господин. И вот я увидел, что она уже заколебалась и хотела войти в палатку (кабину), но всунула свою голову между ней и кораблем, старуха же схватила ее голову и всунула ее (голову) в палатку (кабину) и вошла вместе с ней (девушкой), а мужи начали ударять деревяшками по щитам, чтобы не был слышен звук ее крика, причем взволновались бы другие девушки, и перестали бы искать смерти вместе со своими господами. Потом вошли в палатку шесть мужей и совокупились все с девушкой. Потом положили ее на бок рядом с ее господином и двое схватили обе ее ноги, двое обе ее руки, и наложила старуха, называемая ангелом смерти, ей вокруг шеи веревку, расходящуюся в противоположные стороны, и дала ее двум (мужам), чтобы они оба 83 тянули ее, и она подошла, держа (в руке) кинжал с широким лезвием, и вот, начала втыкать его между ее ребрами и вынимать его, в то время, как оба мужа душили ее веревкой, пока она не умерла. Потом подошел ближайший родственник (этого) мертвеца, взял деревяшку и зажег ее у огня, потом пошел задом, затылком к кораблю, а лицом своим (...)89, зажженная деревяшка в одной его руке, а другая его рука (лежала) на заднем проходе, (он) будучи голым90, пока не зажег сложенного дерева (деревяшек), бывшего под кораблем91. Потом подошли люди с деревяшками (кусками дерева для подпалки) и дровами, и с каждым (из них) деревяшка (лучина?), конец которой он перед тем воспламенил, чтобы бросить ее в эти куски дерева (подпал). И принимается огонь за дрова, потом за корабль, потом за палатку, и (за) мужа, и (за) девушку, и (за) все, что в ней (находилось), подул большой, ужасающий ветер, и усилилось пламя огня, и разгорелось неукротимое воспламенение его (огня). И был рядом со мной некий муж из русов, и вот, я услышал, что он разговаривает с переводчиком, бывшим со мною. Я же спросил его, о чем он говорил ему, и он сказал: "Право же он говорит: «Вы, о арабы, глупы»,... Это (?)92; он сказал: «Воистину, вы берете самого любимого для вас человека и из вас самого уважаемого вами и бросаете его в прах (землю) и съедают его прах и гнус и черви, а мы сжигаем его во мгновение ока, так что он входит в рай немедленно и тотчас»". Тогда я спросил об этом, а он сказал: "По любви господина его к нему (вот) уже послал он ветер, так что он унесет его за час". И вот, действительно, не прошло и часа, как превратился корабль, и дрова, и девушка, и господин в золу, потом в (мельчайший) пепел. Потом они построили на месте этого корабля, который они вытащили из реки, нечто подобное круглому холму и водрузили в середине его большую деревяшку хаданга (белого тополя), написали на ней имя (этого) мужа и имя царя русов и удалились. Он (Ибн-Фадлан) сказал: к порядкам (обычаям) царя русов (относится) то, что вместе с ним в его замке (дворце) находятся четыреста мужей из (числа) богатырей, его сподвижников, и (находящиеся) у него надежные люди из их (числа) умирают при его смерти и бывают убиты (сражаясь) за него. И с каждым из них девушка, которая служит ему, и моет ему голову, и приготовляет ему то, что он ест и пьет, и другая девушка, (которую) он употребляет как наложницу. И эти четыреста (мужей) сидят под его ложем (престолом). А ложе его огромно и инкрустировано драгоценными самоцветами. И с ним сидят на этом ложе сорок девушек для его постели. Иногда он употребляет, как наложницу, одну из них в присутствии своих сподвижников, о которых мы (выше) упомянули. И он не спускается со своего ложа, так что если он захочет удовлетворить потребность, то он удовлетворяет ее в таз, а если он захочет поехать верхом, то лошадь его подводится к ложу, так что он садится на нее верхом с него (ложа). А если он 84 захочет сойти (с лошади), то подводится его лошадь (к ложу) настолько, чтобы он сошел со своей лошади. У него есть заместитель, который управляет войсками и нападает на врагов и замещает его у его подданных. Малко спорен е върпросът дали тези хора са езикови славяни, или са с норманско потекло, или са смесени такива, но всъщност това са предците на днешните руси!.. Аз смятам че някои от обичаите им съответстват на славянските- смъртта и погребването на "девочката" с мъжа и, след неговата смърт - описано от Прокопий за славяните и антите, и други обичаи..Ходят без ризи, куртки или връхни дрехи, и са нечистоплътни - което пък е направило впечатление на Прокопий за Славяните и Антите (също така - телосложението). Също в тази насока, Ибн Фадлан споменва че мечовете им са като франкските (т.е общо название на германците - при арабските източници), така че може да се каже че тези хора са смятани от него за не-германци.. Ето източници за славяни и анти: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/126.jpg http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/127.jpg Още: http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios11.htm ГЛАВА V. Как воевать со Славянами (225), Антами и т.п. народами. Племена Славян и Антов ведут одинаковый образ жизни, у них одни нравы, любят свободу и не склонны ни к рабству, ни к повиновению, храбры, в особенности в своей земле, выносливы – легко переносят холод и жару, недостаток в одежде и в пище. К чужестранцам благосклонны, усердно заботятся о них и провожают их из одного места в другое, куда пожелают, здравыми и невредимыми, так что если бы чужестранцу был причинен вред в хижине того, кто должен был о нем заботиться, то на него нападает сосед, вполне уверенный в том, что мстя за иностранца, совершает благочестивое дело. Взятые в плен у них не обращаются навсегда в рабство, как у других народов, но состоят в неволе только на определенный срок, а затем им предлагается на выбор: или, заплатив выкуп, вернуться на родину, или оставаться у них свободными в качестве друзей. У них многочисленные стада скота и много произведений земли, в особенности пшена и проса, которые складываются в кучи (226). Женщины их целомудренны и очень любят своих мужей, так что в случае смерти последних, они ищут себе утешения в собственной смерти и добровольно убивают сами себя, не будучи в силах переносить одиночества (227). Селятся в лесах или около рек, болот и озер – вообще в местах труднодоступных. В своих жилищах устраивают много выходов на всякий случай. Все необходимое прячут в землю (228) и скрывая все лишнее, живут как воры. Сражаться с неприятелем любят в местах труднодоступных, теснинах и вообще в закрытых. Делают частые набеги и нечаянные нападения днем и ночью, употребляют много хитростей различного рода и вообще как бы дразнят неприятеля (229). Они особенно способны переправляться через реки. Потому что они дольше и лучше, чем остальные люди умеют держаться на воде и часто некоторые из них, испуганные нечаянным вторжением в их владения, ложатся на дно реки навзничь и дышат, держа во рту длинные, нарочно для этого просверленные внутри камыши, концы которых выходят на поверхность воды; и это могут выдерживать долгое время, так что совершенно нельзя догадаться об их присутствии. И не знающие этого при виде качающихся камышей, думают, что они растут в воде. А знающие если различать по положению камыша или по виду, что он не настоящий, то могут или им же проткнуть им рты или вырвать, чем и заставить вынырнуть из воды, так как без камыша они не могут долго оставаться в ней. Каждый из них вооружен двумя дротиками, а также прочными, но труднопереносимыми с места на место щитами; кроме того они употребляют деревянные луки и стрелы, напоенные очень сильно действующим ядом, если раненный ими не примет противоядия, или не обрежет сейчас же место кругом раны, чтобы яд не распространялся далее по всему телу, или не употребит других средств, известных опытным врачам (230). В начальники никого не выбирают и вечно в ссоре между собой. Строя не знают, не стараются сражаться вместе или выходить на ровную и открытую местность, а если случайно и отважатся идти в бой, то наступают вместе медленно, издавая крик и если неприятель отзовется на него, то живо повертывают назад, а если нет, то прямо обращаются в бегство, не стараясь вовсе дружно померяться с неприятелем. Впрочем, они стараются занимать леса, очень усиливающие их, так как прекрасно умеют сражаться в закрытых местах; нередко они бросают добычу, как бы от страха и уходят в леса, а затем, внезапно бросаясь оттуда, наносят большой урон тем, кто подойдет к добыче. Они стараются делать это различным образом, выставляя, напр. съестные припасы, на которые и ловится неприятель. Совершенно вероломны и нелегко соглашаются на мирные договоры, так что их покорить можно более страхом (силой), нежели подарками. Так как между ними царят различные мнения, то они или не соглашаются между собой, или же если которые и согласятся, то другие делают им наперекор, потому что они все различного мнения друг о друге и никто из них не хочет послушаться другого. В боях с ними выгодны...
  9. По-лесното (за капиталиста) и по бързото уволение, принципно го разглеждам като проява на "мъжественост" и индивидуализъм в културата и нагласите менаджера/капиталиста.. Честно казано, не съм чул в която и да е българска фирма (средна и малка) някога да са действали буфери, или клаузата за "напускане при предлагане на няколко заплати "- не ми търси закона сега, но общо взето има такава възможнсост..Което следствено значи че в менаджера/капиталиста не се интересува особено от това какво ще стане с уволнения/съкратения..За какъв колективизъм става дума?
  10. Не правя корелации между измеренията , а изреждам двете понятия (*категории или измерения) : "по-индивидуалистична и/или по-мъжествена", тъй като не мога да определя кое от двете измерения следва (или двете) да са променили в тази връзки, които излагам... Акцентът ми тук беше, че капитализмът вероятно ще става "по -див" (при равни други уловия, или по -скоро при липса на корективи и механизми, в противодействие), за което както разбирам си съгласен с мен?
  11. Несъответствие на строй (брутален див капитализъм и псевдодемокрация) и култура.. Всъшност смятам че единствено културата на капиталистите и предприемачите - може да промени значително общата култура.. Смятам че капитализмът ще става по-див (или капиталистите- с по изразена "мъжественост" - като културно измерение)- това го казвам като анализирам културните промените в фирмата в която работя: Културата за 10-15 години от страна на управлението е станала по-индивидуалистична или по-мъжка: по-лесно се уволняват служители, хората се назначават само с конкурси /вместо по семейственост и приятелство- както от преди 10-15 години /, не се правят вече събирания и чествания по празнични поводи. и т.н в този смисъл...Обаче са запазени и други такива от едно време: заплатите са ниски (колкото да не се умре от глад,..и т.н..) , лисва адекватно (според мен) стимулиране и се дава по-възможност малко (нормално за капитализма де), иска се повечко работа.. и т.н.. /Бях запитал преди 1 година един познат предприемач и капиталист, полунашега, полунасериозно (той не е от обидчивите) - как очаква да се издържат работниците му със заплата от 350-400 лева, която им дава, след като веднъж беше споменал че с 1000 лева може да се умре от глад....но така и не получих отговор../ Щем не щем и ние (обикновените некапиталисти) ставаме по-индивидуалистични: по лесно казваме "взимам си шапката", "бия си шута" (ако имаме тези шансове, или ако открием) и т.н..Но общо взето смятам че не вървим към скандинавската мечта, нито дори към "гръцката"..Така че - едно две поколения вероятно ще идат "зян", но дай боже, се промени нещо за следващите (ако има такива де, щото младите май, по възможност гледат да се се ориентират на запад от Източна Германия)..
  12. По Hofstede: http://3.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeI...l+Dimension.jpg По Trompenaars http://4.bp.blogspot.com/_21eGgRs9Ww0/SeeG...naars+Model.jpg
  13. Хипотези: "H1. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „индивидуализма”. H2. Предприемаческата ориентация е право пропорционална на равнището на „мъжествеността”. H3. Предприемаческата ориентация е обратно пропорционална на степента на „избягване на неопределеността”. "Въпреки че обяснителната способност на оценените регресионни модели не е висока (R2(1) = 0,296, R2(2) = 0,598), особено при уравнението за активно поведение, получените резултати дават основания за редица изводи относно моделираните зависимости (табл.2). Хипотезите относно влиянието на равнищата на индивидуализъм и „мъжественост” върху предприемаческата ориентация, операционализирана чрез активното поведение и иновативността, определено намират потвърждение. Всички коефициенти пред двете променливи са положителни и статистически значими при около 5 % ниво на значимост. Най-слаб нетен ефект се наблюдава при променливата за „мъжественост”, което потвърждава изводите от цитираните по-горе изследвания, причисляващи типа българска културна нагласа по-скоро към „женствения” тип култура. Най-силен ефект обаче се установява при индикатора за избягването на несигурността, който е отрицателно корелиран и с двете резултативни променливи. Това потвърждава издигнатата хипотеза (Н3) за обратна зависимост между предприемаческата ориентация и нагласата към избягване несигурността, респ. права зависимост между тази ориентация и склонността към рискови решения "Култури с ниска степен на избягване на несигурността, индивидуалистична ориентация и доминиране на „мъжественост” несъмнено оказват в по-голяма степен позитивен ефект върху предприемаческата активност като движеща сила на икономиката в сравнение с други културни конфигурации." "Резултатите от проведени изследвания показват, че редица национални и културни различия влияят върху формирането на организационно поведение и управленски стил. Например С. Карабельова представя емпирично проучване в български организации, което откроява взаимовръзката между типа организационна култура и стила на управление [7]. В изследването са обособени три типа организационна култура. Преобладаващият мениджърски стил в българските организации се свързва с културните практики, които характеризират пазарния тип организационна култура. Основните ценности в нея са конкурентоспособността, продуктивността, постигането на високи печалби и поемането на рискове. Мениджърите и лидерите в организации с пазарен тип култура са упорити водачи, производители, конкуренти. Главна задача на ръководителя е да мотивира и вдъхновява служителите си да се справят по-добре с работата и да постигат по-високо конкурентно ниво на изпълнение. На второ място са управленските умения, съответстващи на йерархичния тип организационна култура. Там мениджърът е горд да изпълнява ролята на добър координатор и да организира тези, които са ефективни. Той е изключително добре информиран технически експерт. Неговото влияние се основава на контрола върху информацията. Поддържаните ценности и норми на поведение в клановия тип култура са лоялността, традицията и привързаността. Изключително голямо значение се придава на сплотеността, съгласуваността, взаимозависимостта и високия морал. Приоритетни мениджърски умения в такава организация са управлението на работата в екип, участието на сътрудниците във вземането на решения и постигането на консенсус. Подчинените възприемат такъв тип мениджър като съветник и дори родител, т.е. той е авторитет, но и довереник, едновременно уважаван и обичан. Най-ниско в йерархията на мениджърската компетентност са уменията, които съответстват на адхократичния тип организационна култура. Тези организации са динамични, предприемачески и творчески, ориентирани към поемането на рискове. В тях основното ударение е поставено върху експериментирането и новаторството. Ето защо някои от характерните умения на техните мениджъри са готовността за поемане на риск, иновативността, гъвкавостта, адаптивността. Мениджърът е в ролята на новатор, той е изобретателен, находчив и творчески ориентиран към бъдещето."
  14. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА националната културна среда Матилда Александрова http://209.85.129.132/search?q=cache:vQel2...lient=firefox-a
  15. Аз също не съм съгласен да се абсолютизира и свежда в конктретния случай (на разгледжане културата и нагласите, най-общо при съвременните българи)- до някаква сингулярност, обнозначавана като момента на "вземането на ралото от българите"..Всъщност и свръхдемократичните и равновластни славяни познават земеделието и са добри земеделци (въпреки че обичат да номадстват, или да си сменят местообитанията)..Не е явно и ясно на мен като занимаваш се с история (любител но все пак), дали българите (или каква част от тях) преди реформите в Османската империя са се занимавали основно със земеделие (а не със скотодъдство)... Според мен, в действителност, българите стават селяни-земеделци, едва след 1878 година - след като се настаняват и узурпират земите на избягалите мюсюлмани..Така че мисля че в исторически план - възникването на тази наша култура 9каквата е според изследователите), е един неясен процес за нас - като историци, и предполагам за културолозите.. Псевдомаврикий описва бита и културата на славяните, Ибн-Фадлан през 10 век, пък описва културата и бита на руските славяни..Това са интересни четива според мен, и заслужават да се прочетат от културолозите....
  16. Ок. Ето къде можем да търсим корените си: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/126.jpg http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/05.%...ariiski/127.jpg ---- Ammianus Марцелин: Аланы: "17. Аланы, разделенные по двум частям света, раздроблены на множество племен, перечислять которые я не считаю нужным. Хотя они кочуют, как номады, на громадном пространстве на далеком друг от друга расстоянии, но с течением времени они объединились под одним именем и все зовутся аланами вследствие единообразия обычаев, дикого образа жизни и одинаковости вооружения. 18. Нет у них шалашей, никто из них не пашет; питаются они мясом и молоком, живут в кибитках, покрытых согнутыми в виде свода кусками древесной коры, и перевозят их по бесконечным степям. Дойдя до богатой травой местности, они ставят свои кибитки в круг и кормятся, как звери, а когда пастбище выедено, грузят свой город на кибитки и двигаются дальше. В кибитках сходятся мужчины с женщинами, там же родятся и воспитываются дети, это — их постоянные жилища, и куда бы они не зашли, там у них родной дом. 19. Гоня перед собой упряжных животных, они пасут их вместе со своими стадами, а более всего заботы уделяют коням. Земля там всегда зеленеет травой, а кое-где попадаются сады плодовых деревьев. Где бы они ни проходили, они не терпят недостатка ни в пище для себя, ни в корме для скота, что является следствием влажности почвы и обилия протекающих рек. 20. Все, кто по возрасту и полу не годятся для войны, держатся около кибиток и заняты домашними работами, а молодежь, с раннего детства сроднившись с верховой ездой, считает позором для мужчины ходить пешком, и все они становятся вследствие {493} многообразных упражнений великолепными воинами. Поэтому-то и персы, будучи скифского происхождения, весьма опытны в военном деле*. 21. Почти все аланы высокого роста и красивого облика, волосы у них русоватые, взгляд если и не свиреп, то все-таки грозен; они очень подвижны вследствие легкости вооружения, во всем похожи на гуннов, но несколько мягче их нравами и образом жизни; в разбоях и охотах они доходят до Меотийского моря и Киммерийского Боспора с одной стороны и до Армении и Мидии с другой. 22. Как для людей мирных и тихих приятно спокойствие, так они находят наслаждение в войнах и опасностях. Счастливым у них считается тот, кто умирает в бою, а те, что доживают до старости и умирают естественной смертью, преследуются у них жестокими насмешками, как выродки и трусы. Ничем они так не гордятся, как убийством человека, и в виде славного трофея вешают на своих боевых коней содранную с черепа кожу убитых. 23. Нет у них ни храмов, ни святилищ, нельзя увидеть покрытого соломой шалаша, но они втыкают в землю по варварскому обычаю обнаженный меч и благоговейно поклоняются ему, как Марсу, покровителю стран, в которых они кочуют. 24. Их способ предугадывать будущее странен: связав в пучок прямые ивовые прутья, они разбирают их в определенное время с какими-то таинственными заклинаниями и получают весьма определенные указания о том, что предвещается. 25. О рабстве они не имели понятия: все они благородного происхождения, а начальниками они и теперь выбирают тех, кто в течение долгого времени отличался в битвах. Но возвращаюсь к повествованию о дальнейших событиях." ------- Племя гуннов "1. Семя и начало всего этого несчастья и многообразных бедствий, вызванных яростью Марса, который своим пожаром сотрясает мир, восходит, как выяснено, вот к какому событию. Племя гуннов, о которых древние писатели осведомлены очень мало, обитает за Меотийским болотом в сторону Ледовитого океана и превосходит своей дикостью всякую меру. 2. Так как при самом рождении на свет младенца ему глубоко прорезают щеки острым оружием, чтобы тем задержать своевременное появление волос на зарубцевавшихся надрезах, то они доживают до старости без бороды, безобразные, похожие на скопцов. Члены тела у них мускулистые и крепкие, шеи толстые, они имеют чудовищный и страшный вид, так что их можно принять за двуногих зверей, или уподобить тем грубо отесанным наподобие человека чурбанам, которые ставятся на краях мостов. 3. При столь диком безобразии человеческого облика, они так закалены, что не нуждаются ни в огне, ни в приспособленной ко вкусу человека пище; они питаются корнями диких трав и полусырым мясом всякого скота, которое они кладут на спины коней под свои бедра и дают ему немного попреть. 4. Никогда они не укрываются в какие бы то ни было здания; напротив, они избегают их, как гробниц, далеких от обычного окружения людей. У них нельзя встретить даже покрытого камышом шалаша. Они кочуют по горам и лесам, с колыбели приучены переносить холод, голод и жажду. И на чужбине входят они под крышу только в случае крайней необходимости, так как не считают себя в безопасности под ней. 5. Тело они прикрывают одеждой льняной или сшитой из шкурок лесных мышей. Нет у них разницы между домашним платьем и выходной одеждой; один раз одетая на тело туника грязного цвета снимается или заменяется другой не раньше, чем она расползется в лохмотья от долговременного гниения. 6. Голову покрывают они кривыми шапками, свои обросшие волосами ноги — козьими шкурами; обувь, которую они не выделывают ни на какой колодке, затрудняет их свободный шаг. Поэтому они не годятся для пешего сражения; зато они словно приросли к своим коням, выносливым, но безобразным на вид, и часто, сидя на них на женский манер, занимаются своими обычными занятиями. День и ночь проводят они на коне, занимаются куплей и продажей, едят и пьют и, склонившись на крутую шею коня, засыпают и спят так крепко, что даже видят сны. Когда приходится им совещаться о серьезных делах, то и совещание они ведут, сидя на конях. Не знают они над собой строгой царской власти, но, довольствуясь случайным предводительством кого-нибудь из своих старейшин, сокрушают все, что попадает на пути. 8. Иной раз, {491} будучи чем-нибудь обижены, они вступают в битву; в бой они бросаются, построившись клином, и издают при этом грозный завывающий крик. Легкие и подвижные, они вдруг специально рассеиваются и, не выстраиваясь в боевую линию, нападают то там, то здесь, производя страшное убийство. Вследствие их чрезвычайной быстроты никогда не приходилось видеть, чтобы они штурмовали укрепление или грабили вражеский лагерь. 9. Они заслуживают того, чтобы признать их отменными воителями, потому что издали ведут бой стрелами, снабженными искусно сработанными наконечниками из кости, а сойдясь врукопашную с неприятелем, бьются с беззаветной отвагой мечами и, уклоняясь сами от удара, набрасывают на врага аркан, чтобы лишить его возможности усидеть на коне или уйти пешком. 10. Никто у них не пашет и никогда не коснулся сохи. Без определенного места жительства, без дома, без закона или устойчивого образа жизни кочуют они, словно вечные беглецы, с кибитками, в которых проводят жизнь; там жены ткут им их жалкие одежды, соединяются с мужьями, рожают, кормят детей до возмужалости. Никто у них не может ответить на вопрос, где он родился: зачат он в одном месте, рожден — вдали оттуда, вырос — еще дальше. 11. Когда нет войны, они вероломны, непостоянны, легко поддаются всякому дуновению перепадающей новой надежды, во всем полагаются на дикую ярость. Подобно лишенным разума животным, они пребывают в совершенном неведении, что честно, что нечестно, ненадежны в слове и темны, не связаны уважением ни к какой религии или суеверию, пламенеют дикой страстью к золоту, до того переменчивы и гневливы, что иной раз в один и тот же день отступаются от своих союзников. Без всякого подстрекательства, и точно так же без чьего бы то ни было посредства опять мирятся. 12. Этот подвижный и неукротимый народ, воспламененный дикой жаждой грабежа, двигаясь вперед среди грабежей и убийств, дошел до земли аланов, древних массагетов. Раз я упомянул аланов, то будет уместно рассказать, откуда они и какие земли занимают, показав при этом запутанность географической науки, которая долго многое...и различное, наконец нашла истину... *." ------- Интересна статия, мисля от гледна точка на социалната антропология антропологията и културните особености на нашите условно "предци": "Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным": http://annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm Или, по-общо - за корените ни, в източниците: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5744
  17. Съгласен съм с теб..Темата е интересна и като цяло споделям повечето виждания и обяснения, които предствяш (с нюанси или без принципни въражения), с изключение на виждането ти за възникването на патриархата* (товас е друга тема но все -ак ще изложа вижданията си. *смятам че жената се отделя от икономиката на семейството и обществото, и става зависима не поради откриването на ралото, а подари развитието на животновъдството (номадсткото такова) и демографското развитие, - което води до военнизирани конфликти (за защита или завоюване), включетелно между животновъди и фермери (градинари или земеделци със рало)..Всъщност при номадите-животновъди иили номадите-воини /каквито са народите от Пакс Номадика - от степите на Черно море до Манджурските простори - вИзточна монголия, Вътрешна монголия / - липсва земеделието - като стопански отрасъл, но тези народи са типичните патриархални такива - мъжът е на преден план, а - жената не участва по някакъв начин в икономиката..Така че все пак мисля че Мария Гуимбутене е съвсем парва - патриархата в Европа е донесен чрез "брадвата" (оръжието) на древните ИЕ , смятайки че ИЕ нашественици са носители на тази патриархална култура..Всъщност тя доказа че земеделските центрове (било познаващи ралото или не) на Балканите се патриахрализират (ИЕ-изират) едва след 3500 -3000 година (Езерово и други фермерски култури- започват да градят защитни стени на селищата си), предполагайки че носителите на тази култура са степни народи ("ямната култура", културата на бойните брадви) , развиващи своята култура около 500 години по-рано....За Варненската култура- наистина там имаме патриархат, но всъщност тази култура не е земеделстка (Земеделски са културите Хотница, Езерово, и други) ...Свързва се с търговията на сол.. (това сочат източниците и артефактите)..Погребания мъж е в огледален образ и съответствие този на т.н. Украинска стела..Предполага че образът , положението на тялото, атрубитите и въоръжението- символизира върховната власт на мъжа и съответно мъжкия бог в пантеона на ИЕ - ците..Знаем от Ксенофонт "че хората правят боговете по свое подобие"..Така че вероятно тази култура дължи своя патриархалност на мигрирали завоеватели (воини)от север..Аналогично би следвало да е положението с близкоизтчония патриархат - т.е войните и животновъдството (което само по себе си води до войни) да са "изтикали" мъжа напред- стопански и културно.. (или казано по друг начин: чрез лемата която представяш, няма как да обясним патриархата при номадите от Пакс-номадика, защото те не са земеделци, а скотовъди и воини /грабители/..Последните са изцяло и само мъжки професии, и то поради обективни и независищо от нищо външно причини)
  18. За което те поздравявам отново. Нямам друго предложение- освен по горното..
  19. Четох, четох и не намерих отговора на въпроса "какво предпагаш" (Ти и Невски).. Е..? При теб има някакви общи пожелания..(трябва това, трябва онова).. Невски няма и идея, предполагам лично за себе си че Невски сигурно получава оргазми, от това че може да доказа че българите (българското общество) са толкова "задтръстени" културно (отвсякъде) и че за нищо не "стават" (с което ти си съгласен, както разбирам).. Мен ако питате.., четейки, така както сте подкарали, и това където "докарали" с дискусията - предлагам да се изнесем в Якутия (в тази част, в която почвата е замръзнала на дълбочина 10 сантиментра и нищо освен - храсти и хилави дръвчета не вирее), да станем номади-животновъди (на елени) и търговци, демек да си вървърнем корените на културата ни - която не е земеделска (и да си възвърнем равновластието.. Ще ви напомня че "тук" може и да стане по кофти .. Евтините енергийни ресурси ще ни стигнат за 80-100 години (80 години за нефта и газа, и около 100 за урана), а след това- или ще трябва да плащаме за скъпия ток от слънчеви инсталации, или за скъпия ток от реактори на термоядрен синтез /както вървят нещата- до 40-50 години ще има Демо-реактори за промишлено производство, но се калкулира висока цена за тяхното изграждане, от около 8 евро на ват, при сегашни цени/..Или болшинството да се наблъскаме отново по селата /и да станем орачи и копачи, сеячи - за да ползваме практически безплатни или евтини отпадни еко-ресурси.. Но както и да е, май е ясно че след изчерпане на ресурсите от невъзстановяеми енергоизтоници - в общ план се очакват икономически (стопански) и социални промени..
  20. После "турки", "тюрки" (маджарите!) и най-накрая пак "скити" (печенегите -Ана Комнина, също и куманите)
  21. Professore, Нито хуните имат тежка конница, нито хун-ну.. Освен това - военното дело и тактика на прабългарите са изучени детайлно.. За леките и бързи хуни, които са въоръжени с лъкове и с мечове (мечовете на хуните са прави) пишат Ам.Марцелиан, и Йорданес..Ам. Марцелиан явно е имал добри източници, защото прави детайно описание на хуните..Йорданес описва липсата на такава конница при хуните - точно в частта, в която преразказва обръщението на Атила към хуните... преди битката на Каталунските полета.Аналогично е и при описанието на на битката при Недао... Що се отнася до хунну- както вече беше обяснено в друг форум, от един китаевед и познавач: Крадин следует трактовке данного пассажа из "Ши цзи" (史記), сделанной Бичуриным. Она радикально устарела. Буквально там так: мэйши нэн маньгун вэй цзяци 每士能彎弓爲甲騎, т.е. "каждый взрослый мужчина, способный натянуть лук, делается первоклассным наездником". Ключевые слова здесь - цзяци 甲騎, которые Бичурин перевел как "латная конница". Тем не менее, здесь иероглиф цзя 甲 употреблен в смысле "первоклассный, первый из многих". Тогда смысл становится увязанным с предыдущим пассажем, где описано воспитание мальчиков у Сюнну - мол, они в детстве ездят на баранах и стрелят из луков в мелких зверьков. А вот когда они вырастут... Тут уж смысл вполне однозначен - в детстве играя в наездников, они становятся прекрасными всадниками, когда повзрослеют. Да и прочие источники не подтверждают наличия у Сюнну тяжелой конницы. Даже про панцири для воина (не говоря про доспехи для коня!)у Сюнну есть только отдельные упоминания. К тому же очень неправильно методологически связывать Сюнну и болгарские племена, которые появляются на исторической арене гораздо позднее гибели последних остатков Сюнну (IV век). написаното в Същото има впредвид и Гумилев, които описва военното дело и тактиката на хун-н, изчерпателно: http://gumilevica.kulichki.net/HPH/hph05.htm Или обобщено казано: тяхната тактика състои в засади, изненадващи нападения, и/ или преследването и изтощаване на противниците (когато те са армия), чрез унищожаване на обозите и припасите им..Като цяло това са ловни тактити..и имат успех главно срещу разпокъсаните племена и народи (такива са наланите когато хуните ги покоряват) или срещу беззащиното население..Обаче- след разпадането на хунския съюз -т.е в момента, в които подчинени на хуните народи се опълчват на тях, съдбата на хуните вече е "предначертана"..Консолидираните и милитаризирани бивши съюзници - практически пращат европейските хуни в "небитието на историята"...(както се знае че се е случило след битката при Недао - от източниците за случилото се след тази битка). Знае се вече, че единствено сянбийците успяват да създадат подразделения от тежка конница в тази част на света, и то след III век..(Изключваме тези народи, познато като сармати, или тези чийто етногенез се извършва през т.н. в литературата "гуно-сарматская" епоха)... http://forum.eurasica.ru/topic2921.html Така че нито хунското военно дело и такитика., нито тези на хун-ну, са близки с позната тактика и военно дело на българите: Тези на българите са най-близки са до аварските такива, включително и като използвано въоръжение (за което има различни исторически източници) , като аварската тактика и военно дело имат преки паралели и аналогии в най-голяма степен със сарматските военно дело и бойна тактика (разбира се аварската тактика е синкретична) .За сарматските такива (тактика, въоръжение, доспехи, и военно дело като цяло), можем да отворим друга тема, но общо взето това е положението с българите: http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_3/01.htm А тук Маврикий (Псевдо-Маврикий) е описал аварската тактика и военно изкуство, като съвествен изследовател - или казано по друг начин като професионалист.. http://xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios.htm
  22. Много спорна тема (номади в..Нямам конктретни познания по разните АК, но доста съм мислил по въпроса какви (уседнали или номади) са били прабългарите на Аспарух..Стигнах до извода че най-вероятно са били полуномади (такива според източниците са Волжско-Камските българи)...В тесния смисъл били са- конен и мобилен народ (ако можем да изпозлваме думата "народ" - в по-общия и смисъл) , с основно препитание - животновъдство и/или войната, но също така познаващи и земеделието....Мисля че уседналото земеделско население в древността - никога не е правило мащабни миграции.. При една организация на ресурси и планиране от по-високо ниво - мащабните миграции на уседнали земеделци (само земеделци като препитание) са възможни.. но засега нямам причини да смятам че случая с организацията ( на ресурси) и планирането - тук е такъв..Освен това, смятам че българите имаме и нещо като модел на "народ-войска", които модел не е познат при земеделците....Познат е при номадите и полуномадите, неизползващи земеделието като основен поминък, или не-практикуващи го (като народите от "Европейската Силва" и народите от Пакс Номадика)..Значи, за да не стават обърквания- в древната ИЕ култура (митология) воинът (ловецът) и пастирът са на почит, единствено при някои от иранците и индо-иранците (тези - които са изградили общества на земеделска основа) - се почитат и земеделците..Земеделецът в тези общества обективно не е воин, и той не е равластен и равнопоставен с уравляващите. В обратния случай, обществата (общностите) като цяло са демократични и равновластни: пра-славяните са типичен пример за демократично общество (с пряка демокрация),и за праслявяните се смята че са били полуномади с основно препитание скотовъдство, при прагерманците май е същото ; аланите и сарматите от друга страна - също имат този културен модел ("народ- войска", "всеки е равновластен на другите"...За аланите например римските автори пишат че "всички са от благороден род", което може да се тълкува като това че всички управляват, или най-точно-всички участват в управлението../Номади са и Древните Елини- те морски номади и търговци, и поради тази причина- както смятат , културолозите и социолозите тези хора успяват да си запазят запазват демокрратичната и равновластна "култура"../. Що се касае до въпросът "какво правят земелците при нападение и завладяване" - общо взето отговорът за мен е: нищо не правят - ами просто се подчиняват на волята на завладелите ги, или бягат по укрепените градове - за да се спасят от отвличане и избиване..(ако заладяването - всъност е набег с цел грабеж)... В нащия слуай - обаче тези хора разбиват една военна машина... Всеки сам може да си търси отговорите но по тази тази логика и връзки аз, лично за себе си съответствия с историята.. Иначе въпросът откъде идват тук на Балканите Аспаруховите българи (мнозинството, или като цяло, или от къде тръгват тези които инициират миграцията) е интересен, и смятам разбира се вие сте прав да поставате въпросите за това какво показват археологическите "податки".. За волжко-камските българи: знае се че през зимата живеят в градовете си, а през лятото са със стадата си, основно от Коне - бойни, и такива за други нужди; основно от коне - защото всекидневното им ядене е конското месо, а пък зърнените култури им се развалят до няколко седмици след като са ги складирали.. Развалят се явно защото - земеделието не им е основен поминък (не разчитат на просото си за прехраната си през годината), и/или нямат такава селскостопанска практика и култура...Ще повторя за обиждащите се, и обижащите ме - нямането на такава земеделска култура не е следствие от умствена или социална изостаналост на българите, а е продиктувано от начинът им на живот..) С уважение..
  23. "Латинска/романска хипотеза: означава простолюдие." Не можем да дадем (назовем) име на народ, които не познаваме и с когото не сме имали контакти...Няма източници че "Рим" (или най-общо "римляните" ) е бил в каквито и да е контакти с българите преди края на пети век..Не можем да наложим име на народ, преди да сме му дали (назовали с) име за себе си... Не можем да наложим име на народ, които вече има такова (и то явно е същото катото хипотетичното, което искаме да му наложим...Не може да наложим име на народ, които живее на 1000 километра от нас..
  24. Поздравления за добре развитата теза, драги alvassareiro. Ще взема отношение тук: Пример за равновластие е легендата за крал Артур и кръглата маса, датираща от Средновековна Англия. За да гарантира равенство и равнопоставеност на рицарите си, кралят наредил да заседава та кръгла маса – така всички били равни по между си и с краля. Предполага се от редица изследователи, че легендата, сагата за Крал Артур и рицарите на кръглата маса е създадена по сарматските мотиви, донесени от язигските воини, на служба в Британия, и за нейното създаване са послужили действителни герои и събития от тези времена..Кръглата маса, Светия граал, рицарските мотиви и действия (името "рицар" означава конник), сагата със забития меч, неговата божествебна сила, също така драконовите мотиви и елементи в легендата за крал Артур, имат преки и еднозначни аналогии в Нартския епос (епоса на осетините, чийто корени се намират в алано-сарматското население от Средна Азия и Източна Европа), и при описаните обичаи при алано-сарматите ..Интересно е че за аланите авторите пишат: "че всички са от благородно потекло", и е факт че цяло тези хора не практикуват земеделие -до един сравнително късен период...Някой изследователи смятат че Нартския епос в началната си същност е разказ за едно равновластно общество (общност), в което в късните му варианти на епоса, започват да навлизат неравновластни мотиви: Батраз, главния герой Нарт, става вожд с по-голяма власт от другите, или с власт над другите нарти..
  25. Невски, с изречението "Не случайно раждаемостта в Германия (държава с много висока социална защита) е еднаква с тази в БГ." се самопровергаваш и защитаваш "моята теза"../Тезата въобще не е моя, нито е трудна за разбиране/ Понеже явно с теб не се разбираме ще ти го кажа накратко и направо - ядрото на БГ етноса беше унищожено и претопено от "комунизма". Виж какво съм написал в изложението ( в заглавието)..Според мен "неразбирането" е само от твоя страна (към написаното от мен).. П.П. Както не си чул за неплащане на данъци, така аз имам съсед в БГ, който от години не е плащал нито вода, нито парно, нито имотен данък. Парното и водата може да не са данък, ама върху тях има ДДС. Навсякъде в Европа той до сега да е изселен, а имота да му е отнет. Да не говорим за Столипиново и всички други, които се осигуряват на мин. раб. заплата. Всички суми се дължат с лихвите, аз самия в момента плащам лихви по невнесени от мен "навреме" данъци..

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.