nik1

А този преди "българската книжнина" как ще го наричаме? Очевидно няма такъв литературен език, така че е безсмислено /или по- скоро нелепо/ той да бъде назоваван според това как се казвал преди!! . Иначе езикът на българската книжнина логически най-вероятно да е езикът, диалектът на които са говорили склавините, славяните /българите, славянобългарите/ живеещи в областите в които той е използван като такъв /с условности и уточнения/ ..Ако пък приемаш че този език / на българската книжнина/ е създаден в Моравия (за което аз имам големи съмнения) - то тогава, за да си коректен според мен, трябва да кажеш че старобългарския език - в първите му версии и варианти, е бил близо до езика, диалекта на Моравските славяни, и нищо повече....Аз например съм чел изследвания от славист /от един професор/, който доказва че склавините от българската група са се отделили от карпатската си родина - по различно време от другите славяни, така че по тази логика е ясно че имаме славянски говори и диалекти - по времето когато е създаден първия писмен славянски език!! /както имаме и диалекти на т/ркския повремето на създаването и използването на древнотюрксия писмен език/, независимо от това къде се смята че е създаден и използван- в Брегалница или Солунско, в Моравско, в Източна България (Преславската школа), или пък в Кутмичевица (Охрид)..

Няма никакъв проблем от употребата на терминът "старобългарски" за обозначване на славянския език използван в българската книжнина - за съответния период.. Щеше да е проблем ако се наричаше "старомакедонски", защото по време на създаването му не съществува държава Македония, нито етносът, народът или нацията "македонци", и съответно не същестува "македонска" книжнина и литературен език. Тогава терминът щеще да е безсмислен, неинформативен /деинфорниращ, дезинформиращ/ или объркващ.. Иначе всичко е въпрос на нагласи - теб те дразни терминът (не знам по каква причина! , може би защото не си запозчат добре с историята на наименованието на езика /този език/ в източниците, или защото.., или пък в комлекс от причини.. Мен не ме дразни, както и не ме дразни използването на термините "старочерковнославянски", въпреки че се налага да обяснявам че всъщност този език е познатия старобългарски език - които се използва и като литургичен за съответния период, и като книживен български език, и всъщност това е езикът, от които се развива /еволюира/ днешния български.. Както и да е, не е никакъв прецедент наименованието на езика според народностното име; древнотюркският език понякога се нарича "старо-уйгурски", въпреки че се отрича той да е предтеча на съвремнния уйгурски (чудя се защо, защото не намирам някакваа логика /но и не знам фактите/ съвременния уйгурски да произхожда от друг език..

И аз не съм специалист, но то като че ли няма как от един европеид да се направи монголоид- май умишлено се експонираха тези няколко открити скелета които имат изявена монголоидност.. За всички антрополози от бранша, май беше ясно че Българите са били Европеиди (говорим точно за Волжските Българи и за Салтово-Маяцките българи, също за Дунавските); /Чел съм разни изследвания от руски и рускоезични антрополози върху материалите от некрополите.; чел съм и откъси от книгата на Д.Димитров с предствените в тях анализи за Българските и Кримските некрополи/ Мисля главно заради антропологичния тип на древните българи - се подържа националистичната мода и интерес, при някои от източноевроейските и западноазитските тюркски автори (които са също европеиди) - да пишат за Европеидни корени и основа при Тюрките - има няколко татарски автора, има един знаменит балкарски автор, има азерски такива, и дори анадолски турски такива.. Една Азерка в Централно-Азиатският исторически се опитваше да ме убеди че коренът и е от Ванадовите българи На един Татарин от Тбилиси се налага да му цитирам постоянно източници (включително исторически) за расовия вид на тюрките, защото на него много му се иска ...саките и алано-сарматите да са били тюркоезични

Така наречения Мостич само е набеден за Монголоид . Иначе си е Памиро-ферганец: човекът има Европеидна основа - с Монголоидни примеси, Расата му се създава в Средна Азия около средата на първото хилядолетие но преди новата ера...Смята се Монголоидния примес се внася от Алтайски или Централоазиатски Саки /или Усуни, Юеджи/ .. http://groznijat.tripod.com/casia/jablonskij.html Всички тюрки от Ранното средновековие с малки изключения са монголоиди..Това е изследвано детайлно от руските и рускоезичните антрополози - наблюдава се явна промяна на расовия тип на населението през тюркските периоди - в Средна, Централна Азия и в Източна Европа...Дори по време на "хазарския период", т.е. периода на Хазарския Каганат, които всъщност е тюркски../а не е хазарски, защото хазарите са покорени от завоевателите - тюрките на Ашина/, в Източна Европа се наблюдава значително "омонголяване".. Цитат от една статия на Ж.Войников: Известна е антропологичната въстановка на черепа на ичрегу-боила Мостич. Първоначалната представа за известна монголоидност се оказва погрешна. Според Й.Йорданов тя се дължи на по-широките скули и очници. Носът е голям, гърбав и клюновиден. Коренът на носа е тесен, а основата широка и като цяло е изпъкнал напред. Хлътването на бузите е свързано със старческата възраст и липсата на зъби, определя триъгълната брадичка. /ЙЙ-ВГЧ стр.199-200/ Средният ръст на прабългарите изчислен по антропологичните формули на Pearson и Trotter – Gleser е съответно 157-166 см за жените и 168-177 см за мъжете, т.е. сравнително висок за ранното средновековие, съизмерим със съвременните показатели. В масовия гроб краи с.Кюлевча където са погребани 25 мъже, вероятно войни загинали в битка, дължината на скелетите (ръста) се движи около 175-197 см. "Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че прабългарите били "ниски монголоиди"." (Евелина Флорова - "Българската цивилизация")

Солунският говор е Западнорупски диалект ..Има ли нужда от много обяснения? Или Западно Родопските (от Зап.Родопи, Места, Драмско-Серско) българи (респ. славяни - ако визираме предбългарския период) са заселили Солунско някога, или Солунските славяни са се заселили Рупско ; т.е заселилите са в Солунско и Рупско са едни и същи хора..Кога и как е станало заселването - е въпрос на интерпретации на извори и източници; Май не може да се изключи Османския период - като време за тези заселвания. През този период има немалко заселвания на българи от един край на Землището към друг: Македонски, но и тракийски българи населяват Анадола; македонски, но и тракийски или източни българи населват Руско и Бесарабия; източни българи пък се заселват в днешно Косово - дал съм в други форуми някои изследвания върху говорите на гораните, Бай Назиф смята че в говорите от Гора се намират източни-български такива - вижте имената на селата "великотърновац", "бояновац" и други, демек "великотърновци" /заселници от Великотърновско или Великотърново/..Западни българи (от крайния запад, дн. албания) пък се изселват на изток след изтеглянето на Австрийските войски - при една Австро-Турска война.. http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm

Трябва ли да ти припомням твоите думи "че в училище пълнеха главите с глупости".. http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_1_3.htm Ти дори ми даваш дори сведения от източник, които те оборва в по-горното ти мнение че: 1) славяните не са населявали Тракия- с изключения по долното течение на Марица; http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_1_3.htm "В Южна България засега са проучени само няколко славянски селища в Източните Родопи — при с. Любеново, при с. Минерални бани и при гр. Марица, всички в Хасковски окръг." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%...%B0%D0%BD%D0%B8 "..при с. Камен връх, Ямболски окръг. [13] Бъдещите археологични проучвания несъмнено ще разкрият и други славянски селища и некрополи, чрез което ще дадат нови данни и ще попълнят картината на поселищната система през разглеждания период." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%80%D1%8A%D1%85 http://www.promacedonia.org/pp2/pp_1_1_2.htm Териториално разположение на отделните славянски племена. Сведенията на византийските автори за разположението на отделните славянски племена на Балканския полуостров са оскъдни и непълни. Те се отнасят обикновено до райони и събития, свързани с военни действия против империята. При това много от тези сведения са от по-късно време — нещо, което не дава възможност със сигурност да се твърди какво е било първоначалното разположение на едно или друго племе. Несъмнено е обаче, че заселването на славяните не е било равномерно. В причерноморските области, както и в големите градски центрове и техните непосредствени околности, над които Византия запазила своя контрол, първоначална не се заселили славяни. В останалите райони тяхното заселване зависело до голяма степен от гъстотата на завареното население. В земите на север от Стара планина обитавали северите и седемте славянски племена. Още по време на образуването на българската държава северите получили задачата да отбраняват проходите на Източна Стара планина, което показва, че тук са били и населяваните от тях територии. [20] Около 767 г. изворите още веднъж споменават северите във връзка с похода на византийците в техните земи и отвличането на вожда им Славун в плен. [21] Останалите седем славянски племена са посочени общо, без да са дадени имената им. Известно е само, че те населявали огромната територия от Източна Стара планина до Карпатите, следователно земите им се простирали от двете страни на Дунава. [22] Славянска население живеело и в Добруджа, тогава подвластна на Византия, за което данни засега дават археологическите проучвания. [23] Покрай Дунава, от Тимок до Драва и Тиса, през различни времена изворите поставят местоживелищата на още няколко славянски племена. Тимочаните населявали поречието на Тимок — през 818 г. те се откъснали от българската държава, във връзка с което през 824 г. Омуртаг изпратил пратеници в двора на император Людовик Немски. [24] Абодритите, известни още с името преденеценти, населявали земите от двете страни на Дунава, около устията на Тиса и Млава — през 818 г. те действували заедно с тимочаните. [25] Моравяните обитавали земите по Морава (Българска и Сръбска) — споменават се от баварския географ (IX в.) и от арабския хронист ал-Масуди (X в.). [26] Браничевците, които според някои автори образували южната група на абодритите, обитавали земите на средновековния град Браничево. [27] По всичко изглежда, че тези племена или поне някои от тях са влизали в състава на посочените вече седем славянски племена. [28] Най-много сведения има за славяните около Солун. Във връзка с обсадите на града в „Чудесата” (Деянията) на Димитър Солунски са изброени редица племена. Ринхините обитавали поречието на р. Ринхион (Ринхин) — участвували в обсадата на Солун преа 677 г., след като две години преди това техният княз Пребънд бил заловен и убит от византийците. [29] Сагудатите, участвували в об- 64 садите на Солун през 616 и 677 г., [30] се споменават и в началото на X в. във връзка с арабската обсада на Солун [31] — обитавали земите на запад от града чак до Бер. Драгувитите, които участвували н обсадите на Солун през 616 и 677 г., [32] а след 680 г. снабдявали с храни Куберовите българи в Битолското поле, [33] в началото на X в. заемали областта между Солун и Бер. [34] Велегезитите, които също участвували в обсадите на Солун през 616 и 677 г., [35] обитавали областта около Тива и Димитриада в Тесалия. Ваюнитите, участвували в обсадата на Солун през 616 г., [36] обитавали Южна Албания и Епир. Верзитите, взели участие в същата обсада през 616 г., [37] населявали земите на Охридско и Битолско, известни посетне под името Верзития (Берзития). Струмците, участвували в обсадата на Солун през 677 г., [38] през 678 г. били изтласкани от византийците в планините и клисурите около р. Струмица, [39] а в началото на X в. са споменати сред племената, намиращи се северно от Солун. [40] В Западните Родопи, по долината на Места и в околностите на Сер живеели смоляните. [41] В най-южната част на Балканския полуостров, в Пелопонес, обитавали милинги (миленци) и езерити (езерци), които според Константин Багренородни се заселили тук около 745 г. заедно с други славянски племена, в резултат на което областта „се пославянчила и станала варварска” [42]. През 40-те години на IX в. тези славяни се отцепили от Византия, „станали независими и вършели опустошения, поробвания, плячкосвания, пожари и грабежи” [43]. За славянски племена в Тракия, в района от Одрин до Солун, се говори в редица извори във връзка с похода на Юстиниан II през 688/689 г., когато една част от тях били поробени, а други — изселени в Мала Азия. [44] В Северна Тракия и особено по черноморското крайбрежие за славянско население се споменава в Сюлейманкьойския надпис на хан Омуртаг. [45] За славянско население по Балканския полуостров най-сетне обилни данни дават археологичните проучвания и може да се твърди, че в бъдеще картината ще става все по-пълна и по-пълна. [46] Български (югоизточни) славяни. Основната славянска маса, заселила се на Балканския полуостров, се състояла от дакийски славини. В източната част на полуострова вероятно са се заселили и част от антите, но техният брой не бил много голям — след разгрома им от аварите през 602 г. те се оттеглили от областта на Черно море и дунавската делта на север и вече името им изчезва в съчиненията на византийските автори. [47] На Балканския полуостров се заселили и панонски славини, които заели неговите западни и северозападни територии. [48] Още докато се намирали в земите на север от Дунава, между дакийските и панонските славини започнали да се оформят известни различия. Това се дължало преди всичко на нееднаквата им политическа съдба. Дакийските славини били свободни и имали 65 свое политическо обединение, в което спойката между отделните племена, особено по време на войните с Византия, се засилвала, родствените връзки между аристокрацията укрепвали, особеностите на отделните диалекти се притъпявали. Поради това на Балканския полуостров дакийските славини дошли по-организирани и по-обособени в сравнение с панонските славини, които десетилетия наред се намирали под аварска зависимост и сред които изтъкнатите по-горе процеси се развивали много по-бавно. [49] На Балканския полуостров различията между дакийските и панонските славини се увеличили и задълбочили. Както вече бе посочено, дакийски славини и част от антите се заселили в източната и южната част на полуострова. Тук се заселили и част от панонските славини. Всички те съставлявали групата на българските или югоизточните славяни, от които след време заедно с прабългарите и завареното балканско население се образувала българската народност. Основната маса панонски славини се заселили в северозападната част на Балканския полуостров — след време от тях възникнали сръбската, хърватската и словенската народност. Границата между двете славянски групи на Балканския полуостров започвала от р. Сава, западно от Белград, на юг стигала до Шар, след което завивала на запад и излизала на Адриатическо море северно от Драч. На изток и юг от тази линия се заселили българските (югоизточните) славяни, а на запад — сърбохърватските. Най-ярките различия между двете групи са от езиково естество — в областта на морфологията, синтаксиса и особено на фонетиката. Така напр. от всички славянски езици само българският познава звуковете Щ и ЖД — в сърбохърватски на тях съответствуват Ч (ћ) и ДЖ (ђ). В сравнение със сърбохърватския език в българския различия има при звуковете Ѣ, Ъ, Ь, Ѫ и др. Наред с това в лексиката на българския език съществуват някои гръцки заемки, които в старобългарските паметници са приети не в тяхната литературна, а в народната им форма — това се дължи на обстоятелството, че само българските славяни са били в непосредствен допир с гръцко население. [50] Славяните и завареното местно население на Балканския полуостров. Когато югоизточните славяни се заселили на Балканския полуостров, те заварили неговите територии силно опустошени от продължителните нападения на различните „варварски” племена. Крепостните стени на много градове били порутени, икономическият живот замрял, населението силно оредяло. Славяните заели най-добрите и плодородни земи, с което още повече стеснили местните жители. Част от тези жители, предимно траки, се оттеглили в планинските области; останалите се смесили със славяните, били подложени на асимилация и скоро се претопили. Потомци на старото романизирано тракийско население, което избягнало асимилацията, са по-сетнешните власи — пастирско 66 население, обитаващо планините на целия Балкански полуостров. Потомци на старото романизирано илирийско население пък са днешните албанци. Освен това значителни маси от гръцкото насечение, предимно в градските и крайбрежните центрове на Черно и Бяло море, също така избягнали славянската асимилация и се запазили. Българските славяни заимствували много елементи от езика, бита и традициите на местното население. От гърците били заети наименованията на някои селища, например Созопол, Анхиало и др., както и множество думи. От романизираното население били наследени имена на селища, планини и реки, например: Бонония — Бъдин (Бдин), Рациария — Арчар, Алмус — Лом, Наисус — Ниш, Астапус — Щип, Скупи — Скопие, Сисе — Сер, Тесалоника — Солун, и др.; Асемус — Осъм, Маргус — Морава, Тимакус — Тимок, Цебрус — Цибрица, Ескус — Искър, Утус — Вит, Ятрус — Етър (Янтра), Стримон — Струма, и др.; Родопе — Родопи, Скадрус — Шар, и т.н. Другаде пък, където селищата били унищожени, а населението — разпръснато, славяните наложили съвсем нови имена: Марцианопол — Девня, Абритус — Разград, Пауталия — Велбъжд (дн. Кюстендил), Нове — Свищов, Саксагинта Приста — Русе, Дионисопол — Балчик, и др. Същото се наблюдава и при имената на реки и планини, например Панисос — Тича (Камчия), Зирас — Батовска река, и т.н. Тракийското население, което се вляло в славянската маса, не изчезнало напълно. То оставило следи и в езика, и в бита, и в религиозните вярвания на славяните. Предполага се, че освен названията на реки, селища, планини и други местни имена, като Пулпудева — Пловдив, Сердика — Средец, Месамбрия — Несебър, и др., в славянския език са били възприети и някои чисто тракийски думи: катеря се (качвам се), газя (тъпча), гудя (скътам, слагам), карпа (скала), руфя (мълния) и др., както и някои лични имена, като Бото, Дако, Дико, Драсо, Гето, Нено и др. [51] Тракийското влияние било особено силно в областта на религиозните вярвания. Славяните заели от траките култа към героя-конник (Херос), както и почитането на някои гръцки и римски божества. Чрез траките в живота на славяните навлезли и езически обичаи от рода на нестинарските игри, русалийските игри, кукерските игри и др. [52] Най-сетне чрез траките славяните усвоили и високите постижения на византийската провинциална култура в областта на селското стопанство, занаятите, строителството и художествените занаяти. Затова на включването на големи тракийски маси в славянската среда трябва да се гледа като на положително явление както за увеличаване на нейния количествен ръст, така и за по-нататъшното ѝ ускорено икономическо и политическо развитие. [53] http://www.promacedonia.org/sv/sv_2_2.htm "Ние имаме всички основания да предполагаме, че ранната славянска керамика, лепена на ръка в селищата край Дунава и в равнината на Мизия и на Тракия, е дело на женския труд, затворена в тесните рамки на отделните семейни и родови общества. Това ограничено заимствуване на по-съвършена продукция и затвореността на собствено славянското грънчарско производство са удължили извънредно много периода на домашното производство на лепена на ръка керамика."

Ти да нямаш копия от актовете за раждане с проследяване на родословието на Филипополци и Беройци .? ....Персийската География от десети век е ясна: Българите живеят в Тракия (ясно е че се говори за славяните, за славяно-българите), Според всички вас, привърженици на късното заселване- излиза че Филипопол е бил населен със славяни (славяно-българи) в периода IX - X век? Я моля ви си помислете дали тези етнически промени нямаше да бъдат отразени..Тук според вашата позиция- би следвало да има 1) изселване на Гърците; 2) докарване от някъде на Славяни (след като в Тракия и Родопската област според вас не са съществували) 3)и заселването им в Пловдив и Берое! Е.. нямаше ли да бъде отразено това по-някакъв начин?

Та какво казва Прокопий - нахлули славяни, сварила ги зимата, презимували, а византийската власт била толкова слаба че неможе да ги прогони, после пак нахлули, но се оттеглили, после (това вече по Теофилак Симокта и други историци след Прокопий) дошли аварите и те заедно със славяните нахлували, оттегляли се, нахлували, оттегляли се, и така 30 години. Ей тука стана интересно, значи никой не е досетил да остане в опразнената Тракия преди 7 век, В един момент на ромеите им писнало и погнали здраво.Това само казва че е предприел нападение към земите, откоито те произхождат, или..че ги изгонил към земите на север от дунава, но не доказва че част от тях не са постанали по време на тези нашествия, и вследствие на това не "ославянчили" опразнените от 30 годишните им нашествия Тракия и Мизия През 600г. ромеите преминали Дунав, набили хубаво канчета на славяните и на аварите, но през 602г. избухнало въстание на войниците, които поставили Фока за император. Фока напълно заебал (с извинение за термина) отбраната на дунавската граница, избил най-боеспособните си военачалници, в резултат на което аварите и славяните отново преминали Дунава и направили всичко на Балканите на дробсърма. Междувременно Фока на свой ред бил свален, но коня вече бил отишъл в ряката, а и в Мала Азия ромеите имали сериозни проблеми с персите. А славяните започнали да се заселват трайно на юг от Дунав едва в началото на VІІв. Това казвам и аз, като трайно значи трайно, но не отхвърля възможността за по-раншно нетолкова трайно, но достаъчно трайно, за да бъде ославянчена територията. А и още нещо Прокопий бил много голям противник на Юстиниан І и затова в "Тайната си история" малко е попреувеличил. Колко.. "малко"? и защо да преувеличава точно славянското присъствие? "И за сравнение - Северна България и Влашката равнина, където има известни десетки славянски селищаа и некрополи с можеби няколко хиляди безспорни славянски гроба." Би ли посочил източниците си /с уточнението - казахме че са важни артефактите/? Какви са ранните славянските селища? Къде са те? Какво представяват? Материали, анализи.. Иначе източниците са ясни /ГИБИ- Прокопий Кесарийски/- поселищата им са номадски, те водят номадски начин на живот; мисля че да се очакват артефакти от номади, които плюс това практикуват кремация или само трупоизгаряне без кремация, и съответно погребения в някакви плитки ямички, практически без инвентар - е префънцунено и немного научно.. /Виж, при скитите има такива артефакти...само защото те имат определени места в които погребават, които места не са променяни за период от 500 - 1000 години, това са "гробовете на дедите им"!../ ...Аз знам само за един славянски некропол в Северна България от девети век..Всъщност той не е славянски, а е общ, с погребани прабългари и славяни, т.е некрополът е прабългарски../смятам най-вероятно най-вероятно, поради липсата на славянски некрополи/. "Общо взето райони за които има писмени данни за славяни, то там се откриват и археологически материали. Като Гърция например." Какви артефакти - например? "В Македония прабългарски съкровища няма. Врап и Езерке са в Албания, но е спорно дали са оставени от Куберовите българи. Накити и амулети - да те могат да се свържат със заселването на областта през ІХв." Все тая е дали дали съкровищата от Врап и Ерсека са прабългарски или аварски.. Накитите или амулетите са аварски или прабългарски; "може би ІХв" всъност е 7 век.. Какво точно се случва в девети век? Как и защо се извършва това заселване, какво го мотивира? Микулчик, доколкото съм го чел не аргументира с артефакти и данни от археологията това заселване, общо взето при него наличието на такова заселване е мнение. "А колкото за имената Пловдив, Арда, Марица. Марица я изключваме, просто името не е регистрано в извори преди ХІІв. и палеобалканистика е "ако", "може би", "вероятно", но няма факти. Арда тече край Одрин, в Одрин живеят гърци - та защо да не е заемка от тях. А за Пловдив, да тракийско, е и? Какво доказва това? Картата на САЩ е пълна с индиански имена като Чикаго, Манхатън, Мисисипи, Ниагара и какво доказва това - имало някакви индианци, които американците избили и прогонили, но имената си останаили." Мнне, не е същото, защото името на Манхатън не е никога било "Дъчсити" или "Дъчтаун" (например), а Ниагара не се казвала съответно - "Бумривър".. С поздрави!

Какво точно пише Б.Цветков за Средна Струма? Аз какво съм учил в училище не е важно /имах тройка по история/.. Ами не казваш нищо за сведението на Прокопий, ами ме пращаш да гоня Михаля..Какви артефакти според теб могат да се намерят от ранните номади и полуномади славяни, на Балканите? Тук - таме някоя останала незаровена дупка (землянка), тук таме - някое гърне, и някой некропол, където има погребани не-християни и не-българи (непрабългарски и нехриянски) от 8-9 век (има и в Родопите такива)..По твоята логика всъщност на Балканите никога не е имало славяни.. Рашев и Микулчик може да не откриват каквото и да е славянско от средновековието в дн. македония (то няма и прабългарски некропололи в Дн. Македония, обаче има разни съкровища, метални накити и амулети ..и Аули,.. дето славяните ги нямат), но обяснението за името на "Пловдив" ,"Марица" и "Арда" чакат теб, а не тях.. Щото Дуриданов си е ясен за тези имена, ясно че те съществуват от край време, и произходът им е палеобалкански /и Херодот ги знае такива имена на реки в Тракия или Мизия/., а да се пропонира че са останали до 9 -10 век, изполвани от местното гръцко /отдавна гърцизирано/ население/ - ми се струва несериозно..

http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000047/st023.shtml Отныне, лишившись своего ближайшего и естественного союзника, наступление на земли Византийской империи ведут склавины — как одни, так и совместно с гунно-булгарами. Натиск склавинов на империю заметно возрастает в конце 40-х и особенно в 50-е годы VI в. В 548 г. их многочисленные отряды, перейдя Дунай, прошли по всему Иллирику вплоть до Эпидамна. Представление о масштабах этого вторжения можно составить на основании известия Прокония (пусть даже несколько преувеличивающего численность имперских сил), будто за славянами следовало 15-тысячное византийское войско, но «подойти к неприятелю близко нигде не решалось»17. С середины VI в. наступление славян на Византию вступает в новый, качественно отличный от предшествующих вторжений, этап. В 550—551 гг. разыгрывается настоящая славяно-византийская война. Славянские отряды, Действуя по заранее намеченному плану, ведут открытые сражения с византийским войском и даже добиваются победы; они осадой берут византийские крепости; часть из вторгшихся на территорию империи славян остается на зиму в ее землях, получая из-за Дуная свежие подкрепления и готовясь к новым походам. Война 550—551 гг. началась с вторжения славян в Иллирик и Фракию (весна 550 г.). Три тысячи славян перешли Дунай и, не встретив сопротивления, переправились также через Марицу. Затем они разделились на две части (в 1800 и 1200 человек). Хотя эти отряды намного уступали по своей силе высланному против них византийскому войску, благодаря внезапному нападению им удалось нанести ему поражение. Одержав победу, один из славянских отрядов вступил затем в битву с византийским полководцем Асвадом. Несмотря на то, что под его началом находились «многочисленные превосходные всадники..., и их без большого труда славяне обратили в бегство»18. Взяв осадой ряд византийских крепостей, они захватывают также приморский город Топир, охранявшийся византийским военным гарнизоном. «Прежде же, — отмечает Прокопий, — славяне никогда не дерзали подходить к стенам или спускаться на равнину (для открытого боя)...»19. Летом 550 г. славяне огромной лавиной снова переходят Дунай и вторгаются в Византию. На этот раз они появляются у города Наисса (Ниша). Как показали позднее славянские пленники, главной целью похода был захват одного из крупнейших городов империи, к тому же прекрасно укрепленного, — Фессалоники. Юстиниан вынужден был дать приказ своему полководцу Герману, готовившему в Сардике (Сердике) войско для похода в Италию против Тотилы, немедленно оставить все дела и выступить на славян. Однако последние, узнав, что против них направляется Герман, который еще в царствование Юстина нанес сильное поражение антам, и предполагая, что его войско представляет значительную силу, решили избежать столкновения. Пройдя Иллирик, они проникли в Далмацию. К ним присоединялись все новые и новые соплеменники, беспрепятственно переходившие Дунай20. Перезимовав на территории Византии, «как бы в своей собственной земле, не боясь неприятеля»21, славяне весной 551 г. снова хлынули и во Фракию и Иллирик. Они разгромили в ожесточенном бою византийское войско и прошли вплоть до Длинных стен. Однако благодаря неожиданному нападению византийцам удалось захватить часть славян в плен, а остальных принудить к отступлению. Осенью 551 г. последовало новое вторжение в Иллирик. Предводители войска, высланного Юстинианом, как и в 548 г., не решились вступить в бой со славянами. Пробыв в пределах империи долгое время», те с богатой добычей переправились обратно через Дунай. Последней акцией славян против империи при Юстиниане было нападение на Константинополь в 559 г., произведенное в союзе с гуннами-кутригурами22. К концу царствования Юстиниана Византия оказалась беспомощной перед славянскими вторжениями; встревоженный император не знал, «каким образом он сможет в дальнейшем отражать их»23. Вновь предпринятое Юстинианом строительство крепостей на Балканах имело своей целью уже не только отпор славянским вторжениям из-за Дуная, но и противодействие славянам, которые успели закрепиться на византийских землях, используя их как плацдарм для дальнейшего продвижения в глубь империи: укрепления Филиппополя и Плотинополя во Фракии были сооружены, по свидетельству Прокопия, против варваров, живших в районах этих городов; с этой же целью были восстановлены крепость Адина в Мезии, вокруг которой укрывались «варвары-славяне», совершавшие набеги на соседние земли, а также крепость Ульмитон, совершенно разрушенная было славянами, поселившимися в ее окрестностях24. Истощенная войнами империя не имела средств для организации активного сопротивления все более и более усиливавшемуся.славянскому натиску. В последние годы царствования Юстиниана византийская армия, по свидетельству его преемника Юстина II, оказалась «до такой степени расстроенной, что государство было предоставлено беспрерывным нашествиям и набегам варваров»25. Местное население империи, особенно пестрое в этническом отношении в северных балканских провинциях, также было плохим защитником своей земли. Хозяйственная жизнь придунайских областей, на протяжении нескольких веков многократно подвергавшихся варварским вторжениям, в ряде районов заметно заглохла, и сами эти районы обезлюдели26. В царствование Юстиниана положение еще более осложнилось из-за возросшего налогового гнета. «...Несмотря на то, что... вся Европа была разграблена гуннами, склавинами и антами, что из городов одни были разрушены до основания, другие дочиста обобраны вследствие денежных контрибуций, несмотря на то, что варвары увели с собою в плен всех людей со всем их достоянием, что вследствие чуть ли не ежедневных их набегов все области стали безлюдными и необрабатываемыми, — несмотря на все это, Юстиниан, тем не менее, не снял ни с кого налогов...», — с возмущением констатирует Прокопий в «Тайной истории»27. Тяжесть налогов вынуждала жителей или вообще покидать пределы империи, или переходить к варварам, которые еще не знали развитых форм классового угнетения и общественный строй которых в силу этого нес облегчение эксплуатируемым массам Византийского государства. Позднее, поселяясь на территории империи, варвары смягчали бремя платежей, лежавшее на местном населении. Так, по сообщению Иоанна Эфесского, в 584 г. авары и паннонские славяне, обращаясь к жителям Мезии, говорили: «Выходите, сейте и жните, мы возьмем с нас только половину (податей или, скорее всего, урожая. — Ред.)»28. http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000047/st023.shtml В Такия имаме поне няколко палеобалканска хиродонима, които са влезнали директно от палеобалканците в славянския ни език: "Марица" си идва от Марикос, Марицос (или друг подобен палеобалканизъм), вместо от чисто гръцкото, изполвано поне от 5 век преди новата ера Еврос (във връзка с Европа) или Еброс, Хеброс..Имаме палеобалканските "Арда-", "Орта-" - съществуват поне две реки в Античността с общ подобен палеобалкански корен.. http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=6750 След средата на VII в. славянските племена плътно покриват територията на Балканския полуостров. Поречието на Средна Струма обитава славянското племе струмяни (струмци). Въстанието на струмяните и на смоляните, обитаващи поречието на р. Места, е повод за похода на кавхан Исбул и за първото присъединяване на района към България. http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...%BE&spell=1

Я ми кажи защо гърците не продължиха да използваха гръцкото име на града - дето всички го знаем от източниците и споменаванията, ами решиха да започнат да му казват иначе? Въпросът може и да е с повишена трудност за теб, но все пак пробвай се! (ако искаш)

Мога да изброя.. обаче ще бъдат десет ругатни, от които ще засърби някъде на майка ти, на сестра ти, и на жена ти, и на дъщерите ти.. "кавхан Исбул во­дили преговори с жителите на Филипопол на гръцки език" , ама не си познал!! .. На сино-тибетски език са ги водили преговорите... Когато ми покажеш договора на гръцки, аз ще ти го покажа същия на китайски!! Няма никакво значение че преговорите не са водени на славянски, селчо, защото официалният език във Византия не е славянски, а преговорите с предствителите на властите (архонтите, управителите, стратезите, комесите) във Византия се водят на официалния език..Този език е официален и за българите - при преговорите и разговорите им със Византия.. Това значи че българите са гърци?

Областта се славянизира още в 7 век. Не ми се търсят източниците, но това е мнението ми, а Маламир, Чудомир, нямат връзка с ославянчването на Тракия..

Пловдив /оригинално от 12 век - Пло(в)дївь/ изглежда е славянизираното име на Пулпудева (Филипов - град) /Това е мнение на лингвист- българолог, които пише във форума от време на време/. В тази връзка изглежда /това е мое мнение/ че името е било в употреба, до славянизирането на областта (до към 7 век). Ааа, сега прочетох, че Тамарин спори с Хърс.. Е..да си спорят..

О я моля ти се върви на майната си!! Аз съм тръгнал тук баш на празника, да му търся източници, той ще ми каже "не на мен тия"! Чети какво искаш, кои ти пречи- дадох ти и други източници, Развивай се бе селски, стани Шаро, Лъки или Тудун!!

Да започем със Сайта "Восточная литература": Той е с тълкования и описание на историята на източниците, така че там можеш да се оправиш. Ето ти за първо време историята на Захари Ретор: http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/text1.phtml Ето и две изследвания за този източник: http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/framepred.htm http://khazarzar.skeptik.net/books/bolotov/08.htm После: Имаме Гръцки източници на страницата, и тези могат да се свалят и четат: http://algol65.livejournal.com/7697.html .. Историята на всеки източник може да се намери във публикации от мрежата, или в бележките под самите източници! Цитат: ГИБИ (Греческие Источники Болгарской Истории) Гръцки извори за българската история Греческий текст с переводом на болгарский язык. Том 1 Том 2 Том 3 Том 4 Том 5 Том 6 Том 7 Том 8 Том 10 Греческий текст с переводом на болгарский язык. Том 1 1.Дексипп 2.Евсевий 3.Евнапий 4.Филосторгий 5.Сократ 6.Созомен 7.Феодорет Кирский 8.Олимпиодор Фиванский 9.Приск Фракиец 10.Малх 11.Зосим 12.Евстафий Эпифанийский 13.Псевдо-Кесарий "Диалоги" 14.Андрей Кесарийский 15.Косма Индикоплевст Том 2 1.Кодекс Юстиниана 2.Новеллы императора Юстиниана I. 3.Гиерокл 4.Иоанн Лид 5.Прокопий Кесарийский 6.Агафий Миринейский 7.Иоанн Малала 8.Феофан Византийский 9.Менандр 10.Иоанн Эпифанийский 11.Эвагрий Схоластик 12.Псевдо-Маврикий 13.Феофилакт Симокатта Том 3 1.Папирус, упоминающий болгар 2.Иоанн Антиохийский 3.Слово о аваро-славянской осаде Царьграда в 626 г. 4.Георгий Писидийский 5.Деяния Димитрия Солунского 6.Константин Апамейский 7.Гимн Акафист 8.Агафон 9.Стефан Александрийский 10.Житие Стефана Младшего 11.Анонимная хроника 12.Феофан Исповедник 13.Патриарх Никифор Том 4 1.Псевдо-Каллисфен 2.Анонимный рассказ из Ватиканского кодекса 3.Аноним 4.Житие Николая Студита 5.Феодор Студит 6.Житие Никифора диакона Игнатия 7.Житие Григория Декаполита диакона Игнатия 8.Послание Христофора 9.Георгий Монах (Амартол) 10.Послания патриарха Фотия 11.Петр Сицилийский 12.Акты соборов 13.Житие Петра Патриция 14.Краткая анонимная хроника (Anonymi Chronographia Syntomos) 15.Филофей 16.Никифор Скевофилакс 17.Житие Игнатия, написанное Никитой Пафлагоном 18.Житие Иоаникия 19.Житие Феодора Студита 20.Списки епархий IX-середины X вв. 21.Лев Философ 22.Письма Льва Хиросфакта (Магистра) 23.Послания патриарха Николая Мистика 24.Письма Романа Лекапина царю Симеону 25.Житие Евариста 26.Житие Евтимия 27.Иосиф Генезий Том 5 1.Книга эпарха (Eparchicon biblion) 2.О семи климатах 3.Житие Власия Аморийского 4.Иоанн Камениата "О взятии Фессалоники" 5.Чудо святого Георгия 6.Мефодий Патарский 7.Арефа Кесарийский 8.Житие Марии Младшей 9.Слово о мире с болгарами 10.Житие святого Германа Козинитского 11.Продолжатель Хронографии Феофана 12.Лев Грамматик "Хронография" 13.Псевдо-Симеон "Хронография" 14.Послание константинопольского патриарха Феофилакта болгарскому царю Петру 15.Константин Порфирогенит "О фемах", "Об управлении империей", "О церемониях" 16.Житие Павла Младшего на горе Латр. 17.Житие Луки Младшего Стериота 18.Житие Луки Стилита (Столпника) 19.Новелла Иоанна Цимисхия 20.Слово об осаде Константинополя Антония Студита 21.Список епархий времени Иоанна Цимисхия 22.Лев Диакон "История" 23.Анонимная "Книга о военном искусстве" 24.Синаксарь Константинопольской церкви 25.Филопатрис "Диалог" 26.Фрагменты записок готского топарха 27.Чудеса святого Димитрия Солунского 28.Анонимное стихотворение 29.Свида "Лексикон" 30.Эпитома Географии Страбона 31.Житие Михаила Малеина 32.Похвальное слово Фотия Фессалоникского 33.Иоанн Геометр, Стихотворения 34.Анонимное сочинение о Константинополе Том 6 1.Житие Ахилла Ларисского. 2.Житие Афанасия Афонского. 3.Документы из Афонского монастыря. 4.Грамоты Василия II. 5.Месяцеслов Василия II. 6.Эпитафия Василия II. 7.Монемвасийская хроника. 8.История схизматика. 9.Брюссельская хроника. 10.Житие Иоанна Младшего Фракийского. 11.Иоанн Мавропус. 12.Приписка 1059 года. 13.Житие Лазаря монаха Григория. 14.Михаил Пселл. 15.Продолжатель Георгия Монаха. 16.Михаил Атталиат. 17.Кедрин - Скилица. Том 7 1.Кекавмен (Cecaumeni Strategicon) 2.Типикон Григория Бакуриани (Bacuriani Typicon) 3.Завещание Симватия и Кали Бакуриани (Symbatii Kalisque Testamenta) 4.Документы из монастыря милостивой Богородицы (Acta monasterii Eleusae) 5.Новелла Алексея I Комнина (Novella Alexii Comneni) 6.Список епархий середины XI-середины XII вв. (Notitiae episcopatuum XI-XII saec.) 7.Никифор Вриенний (Nicephori Bryennii Historia) 8.Типиконы Эвергетидского монастыря и монастырей Пантократора и архангела Михаила (Typica monasterii Evergetidis, Pantocratoris et Archangeli Michaelis) 9.Типикон тонастыря Богородицы Космосотиры (Typicon monasterii Kosmosotirae) 10.Феодор Продром (Epistola Prodromi archiepiscopo Philippopolis Italico) 11.Документы лавры святого Афанасия (Acta Lavrae) 12.Житие Никона Метаноита (Niconis vita) 13.Иоанн Зонара (Ioannis Zonarae epitomae historiarum; Lexicon) 14.Иоанн Киннам (Ioannis Cinnami Historia) 15.Григорий Антиох (Gregorii Antiochi opuscula) Том 8 1.Анна Комнина "Алексиада" 2.Георгий Акрополит "История", "Эпитафия Иоанна Дуки (Ватаца)" 3.Феодор Скутариот "Обзорная хроника" Том 10 1. Письмо монаха Евтимия из монастыря Перивлелта 2. Повествование о ереси богомилов Евтимия Зигавина 3. Послание константинопольского патриарха Германа 4. Хронологическая заметка от 1063 г. 5. Константин Манасий, Хроника б. Мануил Стравороман, Похвальные речи 7. Житие Мелетия 8. Тимарион 9. Иоагн Цец 10. Феодор Вальсамон 11. Михаил Глика, Хроника 12. Громовник 13. Иоанн Ставракий 14. Заметка от 1243 г. 15. Маркианов кодекс 524 16. Григорий Кипрский, Похвальная речь 17. Мануил Фил 18. Георгий Пахимер 19. Иоанн Кантакузин

Ти защо повтаряш като развалена латерна и като папагал лъжите за "изтребванията на българските родове до крак"? Да не си чел оригинали - хронологизирани, подпечани и "заклети"? И за какво величие на Асапруховите българи си тръгнал да говориш - след като тръбиш че тяхния Владетел ги е изтребвал с децата, жените и слугите! Аз плюя на такова величие!!

Каква лъжа, бе майна?! Има десетки ранносредновековни източници или техните преписи - съдържащи етнонима "Българи" и стотици изследователи на тези източници! Мен или другите съфорумци, които пишат сега във форума, и за един милион евро няма да ни пуснат в архивите - за да търсим оригинали, да ги датираме, и да ги ксерокопираме; Трите хиляди евро за какво ни са тогава!? Искаш да минеш под летвата, ама то не става толкова лесно..

Капитане, мнението че след унищожаването на Аварската държава, Българските владетели са взели Аварската Каганска титла - е мое.. Благодаря, че ме подкрепяш, живот и здраве, и попътен вятър ти желая!

Ей дръвчо, аз ли се правя на балама? Как да ти изкара някои ксерокопие, ако няма достъп до архивите, или ако няма свой архив!? Тук повечето сме любители, а професионалистите не ходят току така до Ватикана, Атина, Фенер или.. Багдад! Надписите на камъните ги има публикувани в "мрежата", защо се правиш на неразбрал?!

Надписа е на гръцки език. Какво не ти харесва пак? Ти как го преведе на езика на прабългарите? Защо не ми кажеш към кой линвгист се обърна? "Колкото до молбата ми да ми бъде предоставено ксерокопие на документ датиран до или преди втората четвърт на 7 в. в който черно на бяло да е написан етноним bulgar (или съответната транскрипция на гръцки език)." Това са глупости! Оригиналите , доколкото са запазени - се намират в хранилища, архиви и библиотеки..

Я прочети моля, какво пише на надписа.. Какво стана с трите хиляди Евро? Да не си от тези бизненсмени дето обещават, и завличат хората ? Хора разни де, но все пак питам..

Има достатъчно основания да се смята че Омуртаг е носил Каганска титла. Както обясних на Ресавски - с най-голяма вероятност "излиза" идеята че титлата е калка и развитие на Каганската титла, която заемствана от Крум (най-вероятно) от/чрез Аварите!!

Защото според мен /опирам се на изледователи на титлата и етимологията на думата , или на думите в словосъчетанието/ най-вероятно "канасубиги" означава българизираната (аваризирана) форма на "Каган от Бога".. Не знам дали ме разбра, също казах че Аварския Каган се самонарича "канизуци" /на езика на Аварите - владетеля им се нарича "канизауци"/, което най-вероятно значи същото - нещо като "Каган от Бога" Общо взето идеята ми е такава: "кани", "кана" е най-вероятно развитие на думатан "каган". Tя е позната и като "qaan, "qan", "qag(q)an", в разните народи (езици) или народи*, които я ползват синхронно - в ранното средновековие /жужани и тюрки/.. Втората част на титлта при аварите и при българите е "калка" на "от Бога", "в Бога" или нещо такова, като думата, коренът "Бог" в титлата на аварите, се извежда от някои от изследователите и, с източноирански аналогии /визираме някои от днешните памирски езици, и днешния осетински/, а думата или коренът за "Бог" в българската титла- се извежда чрез согдийските** аналогии. *При алтайските народи след титлата Каган, обикновенно се допълва под някаква форма и със някакво значение думата "Тангра" /във нейните и варианти на изговаряне/, с която дума се означава върховния Бог (или пък "небето", "божественото"- производно на Бога) при алтайските народи. ** Согдийския език също е източноирански.