nik1

Донякъде съм съгласен с теб..Такова мнение съм изразявал и аз преди, но все пак мисля трябва да отбележим, че в този период цялата българска политическа мисъл и способности, са на почти най-ниското си възможно "ниво" в следосвобожденската ни история.. В този смисъл Височайшият фактор /височайшите фактори/ не е бил никак затруднен във вземането на решението да направим салтомортале-то, но в резултат на това "салтомортале" вместо да вземем още от лъвския пай /или казано по друг начин - да осъществим националния си идеал/ - си падаме на главата..

Балканските митове - произходът на Ататюрк (заглавието е от мен) Етнически турчин ли е той?.. Или е с българско /респ. албанско/ потекло от Себище(а), Голо бърдо - Албания? Източник: http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive...e/971115/2.html Мустафа Кемал Ататюрк произхожда от нашенски род от Голо бърдо, твърди изследовател от Монтана. "Водачът на младотурския бунт срещу властта на султан Абдул Хамид Втори /1908 г-/ и на Националната турска революция /1919-1922 г./ , първият президент на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк всъщност е бил българин, убеден е Никола Намерански. Ровейки се дълго време в български и чужди речници и справочници за имена на селища, местности и личности, той се натъкнал на любопитния факт, който се потвърждавал и от други автори. Интересът към произхода на великия турчин сега е провокиран от номинацията му за личност на ХХ век за класацията на сп. "Тайм". В изследването си "Славянското население в Албания" руският учен А .М. Селишчев съобщава, че родителите на Ататюрк били преселници в Солун от село Себища в Голо бърдо, населено предимно с българо-мохамедани. В Солун ги знаели като себищалиите, така бил наричан и синът им Мустафа. Жители от Голо бърдо и сега свидетелстват, че родът на тачения турчин тръгва от тяхното село Себища, твърди Намерански. Официалната биография на родения през 1881 г. Ататюрк сочи обаче Солун за негово родно място. В този град той завършил и военна прогимназия, а в Битоля - средно военно училище. Това, което също официално се знае, е, че Ататюрк е говорел много добре български и е бил искрен радетел за приятелски отношения между България и Турция. Като президент той сключва и първите договори за добросъседство между двете страни: за приятелство - през 1925 г. , за търговия и мореплаване - 1928 г. и за помирение - през 1929 г. Ататюрк е една от най-сериозните кандидатури за личност на века, съобщи сп. "Тайм". Други Източници: Афанасий Селишчев: "Славянското население в Албания" (на руски), Кратка статия за автора http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%...%87%D0%B5%D0%B2 Други: http://albanian.dir.bg/studii/ezik/st-ez-02-GorDial.htm Части от нашенско-албанския речник /"Горанско (нашенски) - албански речник" с 43 000 думи и израза/ на Бай Назиф Докле, които е учител-филолог, историк и изследовател на "нашинците"/българите/ от Гора. Речникът е издадание на БАН от 2007 г. http://img246.imageshack.us/img246/8488/57562714ie2.jpg http://img84.imageshack.us/img84/8535/srtanicanf9.jpg

http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/index.html Божидар Димитров: "И други автори са се опитвали да се докоснат до този проблем, но такова изследване в българската историография няма. Това е първият всеобхватен труд за историята на малоазийските българи, който десетки години, а и след сто години ще се чете и ще бъде използван от всички, които се интересуват от проблема." В. "Монитор", 26-27 август 2000 г.:"В тази книга текстът съчетава прецизността на научното изследване с емоционалния и експресивен език. А това много се харесва на съвременния читател. Пред нас е резултатът - книга, която може да задоволи и критичния поглед. Вътре в книгата е разположена картината на историята на тези смели българи, запазили вяра, народност и идентичност."

Айде моля ти се без такива подпитвания, не сме на къра.. Знам кой е проф. Елдъров, но ме съмнява че ти знаеш какво означават изразите "българин-патриот" или "учен", и освен това мисля, че бъркаш архимандрит проф. Георги Елдъров със професор Светлозар Елдъров... Ето къде е професор Светлозар Елдъров.. http://www.macedonia-science.org/gallery/d...topn-0-128.html http://www.macedonia-science.org/gallery/d...topn-0-129.html Имаш ли да кажеш нещо конктретно по темата, или си решил да я запълниш с флууд, и с реваншистки и злобни коментари за автора на темата?

Шопе, темата е конкретна..Ако имаш желание да дискутираш в тема "Помаците след 1944 година" - би следвало да създадеш такава.. Шопе, подфорумът не е за политика или етика, а за история..

Това са архивите на ГИБИ /*. DjVu, *.rar (gif)/ http://algol65.livejournal.com/7697.html В момента чета Историята на Кантакузин. /Tом 10 от ГИБИ-сборника/

Не разбрах мнението за това какво правят според теб тези татари в земите на Белаур.. Според теб са няколко десетки или няколко стотици, но не казваш какво мислиш че са правили в близост до Видин? Като наемници (както казваш) Иван Александър срещу Белаур - тези няколко десетки или няколко стотици татари, очевидно нищо не могат да постигат - а отиват на нещо като заколение /поражение/...

Няколко десетки или няколко стотици воини - наемна група? Кой ги е наел, и защо? Как и защо тази група се размотава в земите на Белаур?

Писмо на бдински търговец: До знатния и учен мъж Людовик Мауризино, уважаван княз на Рагуза и неговата курия от Маргарито Бодачич. Писмото, което ми изпрати ваша милост по тези двама куриери, добре разбрах, в което писмо се нарежда да се съобщи на Никола и на мен, че трябва да се явим в двумесечен срок пред ваша милост, т.н. за един дълг на господин Томазио, за което нещо довеждам до знание на ваша милост, че аз имах стока в Бдин и от Бдин не може да се докара в Призрен поради това, че татарите бяха дошли близо до Бдин и затова господин Томазио трябва да ме смята за оправдан, че не всякога от това, което човек прави, го е направил по своя воля. А по-сетне, когато вестите бяха добри, именно че горепоменатите татари са победени и са се отеглили, аз лично отидох в Бдин и докарах по божия милост стоката благополучно в Призрен и пристигнах в Призрен един ден по-рано, отколкото е съставено това писмо, и казаните неща имах намерение да изпратя на речения господин Томазио без никакво специално нареждане, тъй като по божия милост не сме ние тези, които искаме да задаржим чужди вещи, и поради това довеждам до знание на ваша милост, че цялото свое задължение ще му изплатя в неделя на 8 декември 1331 година. Какво правят татарите през есента на 1331г до Бдин? Свързано ли е според вас, тяхното присъствие - пряко с гражданската война между силния Деспот Белаур и противникът му Цар Иван Александър , узурпатор на престола (погледнато от страната на Деспот Белаур и неговия избранник - предишният Цар Иван Стефан, син на брата му Цар Михаил Шишман)? Доц. Пламен Павлов прави интересна интепертация на събитията и личностите от периода, но не осветлява този въпрос. Той смята че през 1331 г Иван Александър е използвал татарите в помощ срещу Византия.. http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/metezhnici.htm

Бесарабските българи и Втората световна война На 26 юли 1941 Бесарабия и Северна Буковина са напълно завзети от германо-румънските войски. Румънското правителство веднага поема управлението на новите земи. Румънците предприемат кампания в националия печат за разширяването на границите оттатък Днестър и Буг. Тя е дирижирана от подпредседателя на Министерския съвет Михай Антонеску. В съобщения на български дипломати четем, че румънската власт упражнява терор и срещу украинците, живущи в Букурещ и в други части на Румъния. Процесите на румънизация засягат всички нерумънски малцинства и поставят въпроса за оцеляването на българския елемент при новата администрация. В началото на 1943 година консулски рапорт до българския премиер анализира положението на българите в Бесарабия. То е формулирано кратко с "румънизация, побоища, интерниране". Данните за числото на българското население в региона са противоречиви. Според Станев, който е бивш румънски народен представител, населението от български произход в Бесарабия възлиза най-малко на 350,000 души, 70% от които желаят да се изселят в България. Цифрите за българите в Бесарабия и Таврия са предмет на специално изучаване. Мишо Хаджийски пише, че освен 60,000 души наши сънародници в Таврия, 60,000 българи живеят в Крим, 35,000 - в Одеска област и други 350,000 българи другаде. Българите живеят в Бесарабия от 19 век. Живеят трудно. В 1921 и 1933 години е имало глад, който е отнел живота на 20,000 души измежду азовските българи, според рапорт на наш дипломат в Румъния до премиера Филов. Сънародниците ни дават и други жертви още преди Втората световна война. Положението на таврийските и бесарабски българи в дните на Втората световна война е изключително сложно. Те са принудени да се спасяват с бягство от Таврия, на път за България. Само на брега на Азовско море, между градовете Милитопол и Бердянск, има 27 чисто български села с население от 55,000. Военните действия по време на Втората световна война ще направят неизбежно това, че стотици хиляди българи ще се насочат към България. Едните от Таврия бягат от опустошителната война. Други от Южна Бесарабия ще преосмислят надежди: процесите на румънизация съвместими ли са с достойнство, самочувствие, воля за живот и просперитет? Към България се насочва бежански поток от хиляди българи, една част от които ще бъдат приети от българската администрация, ще получат земя и възможност за нови хоризонти и бъдеще. Бесарабските българи и политиката на румънизация. Българите от Бесарабия през 20 век ще живеят в няколко различни държави. По-скоро те ще попаднат в няколко различни режими. След Царска Русия и Съветска Русия тяхната история ще премине през условностите да попаднат под румънска власт. Румънската администрация в този регион в дните на Втората световна война ще иска да предприеме стъпки на демографски размествания на населението. Ще се цели доказването на съществуването на многоброен румънски елемент в Бесарабия. Българите от бесарабската Задунаевка, например, не могат да не бъдат притеснени от подобна тенденция на демографско прекрояване на региона. През януари 1943 година тази тенденция не само се прокрадва на хоризонта, но е подкрепена със стратегия и администрация, която да я осъществява. А се знае, че румънците вече са имали опита от изселилите се преди две години бесарабски немци, на чието място са изпратени румънци от старото кралство, споделят наши сънародници пред български дипломати в региона. През Втората световна война българските селяни от село Чишме-Въруита в близост до гр.Измаил / днес в Украйна/ посрещат с радост промяната на властта. За тях румънския режим, на първо време, дори им изглежда напълно поносим. /1/ Болшевишкият режим им нанася сериозен ущърб с темата колективизация. Българите са земеделски стопани, които обичат земята. В специалния рапорт на генералния консул Иван Станчов до министър-председателя на България Богдан Филов от декември 1942 година четем, че "земеделските стопани представляват голямата маса на българското население на Бесарабия". Те са богати, а стопанствата им са добре обзаведени, притежават средно от 30 до 50 хектара земя, като някои от тях владеят до 150 хектара. Тези хора не желаят да се изселват. Интересно наблюдение е, че бесарабските земеделци запазват езика си съвършено чист, без да употребяват чуждици, за разлика от градското население, което повече или по-малко се е повлияло от руски или румънски елементи./2/ Румънската администрация разчита на богатите земеделски стопани. Те на никаква цена не биха приели колективизацията от съветския период. Новата власт ще разчита на тях в името на своята администрация, но пак се стига до противоречия. Румънците пускат слухове. Те са в посока да се спре възможността някой стопанин да има като модел пътят към родината и завръщането…в България. Слуховете, които се разпространяват говорят за българи от Северна Добруджа, които са били оземлени в Южна Добруджа и са успели да преминат границата и се заселят в Тулчанско. Те били избягали от строгия български административен режим. Очаквана тенденция, която може да се прояви при новата власт, е румънизацията. Ст.Петров пише до министър-председателя Филов рапорт, в който излага сведения получени от г-н Георги Станев, бивш румънски народен представител и жител на Задунаевка, Бесарабия. Станев е споделил, че румънското правителство е възнамерявало да състави няколко дивизии, попълнени от бесарабски българи, които да се изпратят на Източния фронт, за да заместят дивизиите, съставени от чисто румънски елемент./3/ Витае страхът. Според Станев румънските власти тормозят българското население. Задигнати били "от всяко село по десетина по-първи хора и изпратени в концентрационни лагери". Може би Станев е сгъстил боите. Все пак обобщенията са подкрепени с разкази за няколко индивидуални драми на познати на разказвача. Как обаче да премълчим за наблюденията относно тенденцията. Станев споделя за забрана да се говори български език на публични места. Имало случаи на побои над българи, които говорели помежду си матерния език. Търпени били единствено учителите, и то, защото все още румънците нямали достатъчно подготвен персонал, който да ги замести. Очертава се убеждението, че бесарабските българи ще попаднат от един тормоз на друг. Болшевишката власт е голямо разочарование за заможните бесарабски селски стопани. Времената са сурови и ожесточението на болшевиките срещу кулаците е известно от историята. Очевидци си спомнят как идвали нощем някакви "хлапета" и "вдигали цели семейства". Някои заможни селяни са тероризирани, тъй като служели като низши офицерски чинове в руската армия. Всички треперели и нощно време никой не смеел да излезе от къщи. Съществуват и гротескни истории. Болшевиките искали да открият в църквата кино, понеже в селото нямало възможност да изплати високите такси за поддържане на свещеника. Логиката е спорна. Просто киното вероятно щяло да замени църквата, като по инструкция, без да бъдат питани хората какво искат. От всичко това възниква въпросът - дали в главите на хората освен страха и психическия тормоз витаели и мисли за бягството? Не. В момента на смяна на режима хората се почувствали облекчени, но май за кратко. С идването на румънските власти обеднялото и изгладняло население като че ли е пленено от самоизмама. То почувствало, че "най-после животът му - най-скъпото му богатство - е осигурен", пише генералният консул Станчов./4/ И тук не минава без парадокси. Задействан е строг закон за румънизиране. Родният език се забранява да бъде говорен на публични места. Но нима можеш да избягаш от своята идентичност? Не! Нима е възможно да се откажеш да говориш на родния си език, на езика на своето минало и корени? Не! А кой мислите, че ще е новият кмет на Болград? Същият Радакович, който през 1922 година е заповядал изгарянето на библиотеката при българската гимназия. Според жителите на града именно Радакович е главният виновник за затварянето на гимназията в Болград и за заменянето с една прогимназия и едно промишлено училище. Мярката е обоснована с това, че населението на Болград "като малцинствено, нямало нужда от просвета"./5/ На българския консул болградчани споделят първо за ужасите на болшевишкия режим в Болград, за отвличането на цели семейства интелектуалци или търговци. Отвлечените са измъчвани в Измаилския затвор и после препращани във вътрешността на страната. Сетне обаче, болградчани разказват за цитирам "очакваното възкресение при влизането на румънските войски в Болград"/6/ и огорчението за проявите на дебългаризация или румънизиране като отказ от признаване на родния език от страна на новата румънска власт. Много българи търговци, за да запазят правото си на търгуване се снабдяват с документи за румънски етнически произход. Тапията върви от 2,000 до 10,000 леи според случая. Та се оказва, че и при новата власт, част от градското население желае да се пресели в родината. Консулът признава, че "от общата маса на търговското съсловие следва да бъдат отделени по -заможните занаятчии и възрастните интелектуалци, които са добри българи и са пострадали много по време на болшевишкия режим". Те са и хората, които искат да напуснат Болград. Там те не могат да упражняват професията си и са принудени да харчат капитала си. Пътуването им в родината е предстоящо. Чакат само формалностите по оформянето на пътните листове и естествено решение на въпроса около прехвърлянето на имуществото им в България. Разбира се, броят на желаещите да се изселят не е голям, в сравнение с бежанския поток от Таврия. 50 семейства са депозирали пред българския консул молбата си към средата на декември 1942 година. За бягство се замисля обаче елитът. Консулът припомня, че един среден селски търговец притежава средно от един до три милиона леи. Румънизацията ще ги накара да погледнат към България. В български представителства зад граница непрекъснато пристигат младежи, които желаят да продължат образованието си в България. Мнозина искат да постъпят във Военното училище. Те са деца на заможни селяни, пламенни патриоти и предлагат да внесат в консулството нужните за издръжката суми. Най-голямата болка на бесарабския българин остава тази да даде на децата си добро и българско образование. Ако възможностите на място са ограничени, а в този регион това е факт - погледите са отправени с надежда към историческата родина. Бесарабски българи се стремят да се завърнат в България, защото румънската администрация, освен че има стратегия за румънизация, е създала Център за румънизация. Провежданата политика от румънските власти и специално от Центъра за румънизация е споделена от българските дипломати със София. В рапорта на консула Петров до министър Ив.Попов четем: Българите не се допущат: Да подновяват и попълват инвентара си с добитък чрез участие в публични търгове. Да отварят кръчми, бакалници и публични търгове по селата. Да прибягват до кредитни институции. Да откриват търговски заведения по градовете. Да започнат упражняването на либерални професии, с изключение на медицина, тъй като засега има нужда от лекари. Да закупуват земя. Да постъпват на държавна и общинска служба или в румънски индустриални и търговски предприятия. Санкциите по законите, които са общи за всички, се прилагат с по-голяма строгост, когато провинения, особено по закона срещу саботажа, се случи да бъде от нерумънски произход./7/ Наистина българите не са изключение. Румънската администрация прилага цитираните ограничения , в една или друга степен, и срещу унгарци, арменци… Слабо утешение е, че стратегията се прилага както казва консулът "донякъде и срещу всички нерумънски елементи" /8/ Информацията за дискриминационните мерки се потвърждава от друг официален документ на българската дипломация, писан няколко месеца по-късно. В рапорт на Ив.Станчов този път до премиера Богдан Филов относно условията, при които живеят българите в Южна Бесарабия и румънизаторските мерки спрямо тях отново научаваме за драстични мерки на администрацията спрямо българите. В документа са посочени по-главните ограничения. Те са: 1/ забрана да се говори на чужди езици в учреждения, влакове, пазарища и пр.; 2/ забрана на нерумънския етнически елемент да върши установена търговия; 3/ забрана на същия елемент да закупува земя; 4/ забрана да постъпва на държавни или общински служби; 5/ отнемане на всички стипендии, дадени на времето на студенти или гимназисти, като последните се задължават да плащат пълни учебни такси./9/ При така потвърдената информация за дискриминационния режим, свързан с процесите на румънизация за спокойствие и сигурност на българите и дума не може да става. Те не могат да закупуват земя, а те са потомствени земеделци, и много се надяваха на промяна в живота им. Те не могат да постъпят на държавни или общински служби, макар че са толерантни хора, а и при болшевиките са демонстрирали своята лоялност към властите. Румънските власти предлагат на българите да сменят имената си и да избегнат репресиите, т.е. да получат правата, отнети им като на лица от небългарски произход. Някои от българите чиновници на румънска служба са се поддали на внушението и са изменили името си. Селското население в голямата си част е отказало да измени имената си. Пуснати са и слухове за преселването на българите в Украйна, Крим или за Завръщане в Царството. Това е желана възможност за българите, подложени през последните 20 години на морален и физически тормоз, споделя с премиера Филов консулът Станчов/10/. Да обобщим казаното за българите в региона: В каква ситуация са българите в навечерието на Втората световна война? Българите са лоялни към властта. Българите избягват конфликтите с администрацията и властите. Българите очакват толерантност в отношението на администрацията към тях. Българите са готови да търсят реализация и просперитет извън България. II. Какво носи Втората световна война като очакване на първо време? Надежда за нова, лоялна към тях администрация. Надежда за скъсване с рецидивите на страх от репресии. III. Накъде води българите в региона развитието на ситуацията и процесите на румънизация по време на Втората световна война? Към разочарование от новата администрация. Към разочарование от новия режим и отношението към тях. 3. Засилва желанието им за завръщане в родината. 4. Засилва търсенето на контакти с България и българската администрация. Бележки: 1.-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал. 2- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.68-72. Оригинал. 3- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1132, л.14-15. Оригинал. 4 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал. 5 - пак там 6- пак там 7 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 850, л.73-74. Оригинал. 8 - пак там 9 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал. 10-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал. Завръщането в България и българската администрация Хиляди бесарабски и таврийски българи искат в края на Втората световна война да стигнат до историческата си родина. Българската държава съдейства с постъпки пред германската и румънската администрации за техния преход. Вербална нота от 28 февруари 1944 година на кралското министерство на външните работи на Румъния гарантира преминаването в България на 2,500 българи-бежанци. 500 ще пътуват с влак, а за други 2,000 е уточнено, че натоварени в кораб в Измаил ще бъдат разтоварени в Силистра или Русе./1/ Три дена преди това, Министерският съвет на Царство България на свое заседание гласува протокол, който определя процедурите по преселването на сънародниците ни. Заседанието разглежда въпроса за преселването на 500 души българи от Украйна/Таврия/ в България. По документи, посрещането, даването на подслон и храна се възлага на Дирекцията на обществените грижи - отделение "Обществени бедствия" при Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Текстът дори пояснява относно края на процедурата по репатрирането - "до окончателното настаняване на определените места". В България основно искат да се завърнат българите от Таврия и Крим. Макар и доста по малко на брой, има българи от Одеска област и региона на Южна Бесарабия, които също мечтаят да се завърнат в историческата родина. Българската държава се заема сериозно с проблема преселване. Отпускат се парични помощи за завръщащите се в България сънародници. С министерско постановление се разрешава безплатното пътуване на изселниците и превозване на багажите им по БДЖ, както и по държавните автобусни линии. Българска народна банка ще обмени носените от тях чужди платежни средства. Всички административни и полицейски власти се задължават "да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места"./2/ Намират се и родолюбиви българи, които сами събират средства, за да облекчат поне с малко тежкият път на бежанците. Известен е списък с десетки българи-дарители от Букурещ. Всеки от тях е внесъл 10,000 и повече леи за подпомагане на…800 души сънародници-преселници от Русия на път за България. Документът от 26 март сочи, че българската църква в Букурещ активно се включва в акцията. Църквата осигурява "радушен прием и гостоприемство на преселниците", които пристигат в Букурещ./3/ Завърналите се в България са изключително земеделци. В доклад на областния началник по земеделието в Добрич намираме подробни данни за професията на 320 преселници от Таврия, настанени в Добричка и Шуменска област. 2/3 от хората са земеделци, работници или домакини. Единици са лекари, учители, агрономи или инженери. В групата има десетина души градинари и занаятчии. /4/ На преселниците в селата е дадена земя под наем, от свободните фондови земи. Документи сочат, че проблемът с оземляването не е достатъчно добре изяснен. Областният началник по земеделието Пенев дори казва "отговорните фактори нямат определен план за настаняването им"./5/ Говори се за "временно настаняване" и проблеми относно с т.нар."пренастаняване" на таврийските българи. През месеците март и април на 1944 година върви интензивна работа по преселването. Към датата 14 март от получилите разрешение да се изселят от Русия и Украйна 2,500 души в България са пристигнали първа група с влака от Гюргево 500 души, втора група с шлепа до Силистра от 600 души и трета група от 100 души вече е на път. /6/ На 4 април Мишо Хаджийски споменава за преселили се 1,375 души и останали в Одеса 274 с пътни листове на ръце, които не са пожелали да заминат с първите групи и за които е повдигнат въпрос за тяхната неблагонадеждност./7/ Какво ще означава тази странна квалификация "неблагонадеждност"? Мишо Хаджийски се застъпва пред българското министерство на външните работи за тези хора. Той се аргументира по следния начин: ние нямаме право да им откажем, понеже те са българи, а някои от тях са български поданици. Хаджийски действително признава, че някои от кандидат-преселниците са българи, женени за рускини. Освен това, те са се откъснали от всичко българско. Хаджийски обаче смята, че след умело посрещане и превъзпитаване в България , те скоро ще се приобщят към родината. Да не забравяме, че всичко това става във времето, когато България воюва във Втората световна война на страната на Хитлер. Като истински патриот, Хаджийски милее за българите, където и да са те по света. Старае се да даде на властта и други аргументи за това, че тези сънародници трябва да бъдат подкрепени в техния преход към земите на историческата им родина. Той припомня, че българите-селяни от Крим и Таврия са "извън всякакво съмнение"./8/ Те са били преследвани от Съветите като заможни и богати българи. Трябва да има милост и за тези клети хора. И те да могат да се завърнат на свята българска земя. До началото на април 1944 година 1375 души от преселниците се намират в България. Те са настанявани в няколко околии: Добричка, Балчишка, Генерал Тошевска, Дуловска и Тутраканска околии. Някъде посрещането не задоволява. В Дуловска и Тутраканска околии на преселниците са дадени задоволителни жилища. Предоставя им се земя по 40-50 дка, в зависимост от броя на членовете на семейството и добитъка им. Семействата са зачислени към десятките на селата. С техния добитък и зает инвентар е организирано засяването на дадените им земи. /9/ Добричкият директор на Поземлената дирекция споделя за констатирано разминаване между желано и реалност. Той донася, че в други околии, освен посочените, няма свободни земи. Липсва разпоредба за анулиране на сключени договори за дадени под наем земи на Б.З.К. Банка и фонда. Преселниците остават за зимата без получена земя. Българската администрация по места естествено взима мерки и решава проблемите. Държавата се сблъсква с различни ситуации и взима бързи решения. През януари 1944 година към България се насочва група от 28 семейства от т.нар. габровска група - членове на Съюза на българите таврийци от български произход. Държавата им оказва двойна помощ. Сменени са им суми от 1000 марки, получени от преселниците в Одеса и върнати им обратно, вече на българска земя. Даден им е и държавен заем в размер на 40,000 лева. Войната още не е завършила, а България проявява нови грижи за завърналите се българи. През октомври 1944 година мястото на страната във Втората световна война е променено. Министърът на външните работи Петко Стайнов внася в Министерски съвет докладна записка, с която известява кабинета, че България следва да се застъпи за съдбата на преселилите си таврийски българи пред съветското военно командване, за да не се иска тяхното репатриране обратно в СССР. Изложените аргументи щели да бъдат тези, че това са наши сънародници дошли доброволно в България, където са намерили цитирам "не само спасение от очакващата ги робска участ, но и условия за трудов и щастлив живот". /10/Стайнов казва, че в страната са пристигнали 381 семейства , "които са получили от българската държава земя, създали свои стопанства и започнали трудов живот, който им осигурява благоденствие, вместо мизерията, на която биха били обречени в Германия"./11/ Дипломацията има своите правила на играта, аргументите сигурно се подбират в зависимост от политическата конюнктура. Трябва обаче са се признае, че има документ от 1943 година, в които се сочи, че има към 4,000 българи от Таврия на работа в Германия. 15 от тях в този момент са депозирали молби за завръщане в България. Те се обръщат чрез Съюза на бесарабските и общоруските българи до премиера Б.Филов с молба да им съдейства да получат удостоверения за български произход. Така те ще могат да се снабдят с български паспорт от нашата легация в Берлин. Пръснати по чужди земи извън родината, бесарабските българи не случиха на власт през 20 век, наричан "век на Войните" и приключил с края на Студената война. Германци ги извозват масово на работа в Германия, но пък с болшевишката власт са на нож - мнозина са третирани като кулаци. Германският консул в Галац Льорнер споделя през август 1942 година пред българския консул Станчов, че, според него, в с.Катерийно-Тирасполско от 5,000 жители българи са останали 800 души, в село Кошково-Одеско - от 4,000 души българи са останали няколко души…/12/ Румънските власти в дните на Втората световна война пък искат етническо прекрояване на Южна Бесарабия, като променят демографския състав на региона и намалят броя на бесарабските българи там. Бесарабските и таврийските българи са тези мъченици, които протягат ръце към България като към последна своя надежда за спокойствие и сигурност. Да обобщим: Българската държава реагира на проблема завръщане на бесарабските българи в България: Българската държава определя свои пратеници, които да контролират процеса на завръщане на бесарабски и таврийски българи в историческата родина. Българската държава прави серия постъпки пред немската и румънската администрации, за да се реши проблемът по предвижването на хиляди бесарабски и таврийски българи към България. 3. Българските дипломати в региона наблюдават внимателно движението на преселническия поток към родината. 4. Български дипломати анализират процесите на румънизация и настроенията на българите в региона в контекста преселване в България. Пратениците на българската държава: 1. Следят за развитието на процесите на преселване и помагат на българската колония в Одеса да реши проблема. 2. Информират българското общество за размерите на преселването и за измеренията на човешката драма. 3. Правят постъпки пред българските народни избраници да съдействат за спасяване на преселниците. Българската администрация взема мерки: Проучва възможността къде в страната могат да бъдат настанени преселниците. Определя местата в България, където ще бъдат настанени преселниците. 3. На преселниците се гарантира земя. 4. Местната национална администрация контролира процеса на преселване и санкционира /наблюдава и докладва/ за възникващите проблеми по преселването. Бележки: 1 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665 л.29.Оригинал. 2 - Държавен вестник /София/ №285, 16 дек.1943 3 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.3.Оригинал. 4 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.289.Оригинал. 5 - пак там 6 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.30 7- АМВнР, оп.1, а.е.80, л.37.Оригинал. 8 - пак там 9 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.316.Препис. 10- АМВнР, оп.1, а.е.84, л.13-14.Копие. 11 - пак там 12 - ЦДИА, ф.176, оп 8, а.е. 1007, л.46-47.Оригинал. http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_2194.html

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ 1878 - 1944 г. проф.Светлозар Елдъров http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html

Допълнението ти може да има някакъв смисъл, но написаното на мястото на цензурата - не. Последно предупреждение. Ще допълня мнението си: Етнонимите не само на Балаканите а и в Други региони от Европа, Азия или изобщо света , са били натоварени в различни периоди /или в момента са натоварени/ със стереотипни значения..

Етнонимите на балканите, изглежда са понатоварени с иронични стереотипни значения за съседните им народи : "Българи" (за гърците, за турците..и предполагам за други балкански народи) - със значение на "простаци", "селяндури" , също и "тъпчовци" /..Факт е че българите в 18-19 век са били "селяните" и "земеделците" на южните Балкани../ Изрази и поговорки: Bulgara padişahlık olmaz, olsa da yakişmaz. За българин царство не бива; бъде ли, не му прилича ; Bulgarın aklı sonradan gelir. На българина акълът му идва късно "Власи" (за уседналите балканци на юг от дунав, за сърбите) - със значение на "номади", "скитници" /..Факт е, че власите, живеещи на юг от Дунава са били един вид "скотовъдите" на южните Балкани../ "Като гледаш циганите, власите са хора" /поговорка от 19 век/ "Гърци" (за българите) е ироничен синоним на "фанариоти", "византийци" със значение "кофти", "лукави" и "жестоки" хора ...Факт е гърците са били "гръбнака" на християнският бизнес, търговския и политически елит в Османските Балканите "Турците с сила, гърците с книга, докарали са ни до този хал", "Грък дето стъпи, трева не никне" "Турци" - (за българите и сърбите) със значение на "коварни" хора /Факт е че турците са били 5 века управляваш народ, и като такива - те са си правели каквото искат/ "На турчина достлукът е на коляното му", "У турчина вjера на кољену" Турци (за българите) със значение на "глупави", "неразсъдни" хора. "На турцина акъла му идва късно" Арнаути (за българи, гърци..) - със значение на "жестоки" хора; "Господ не е арнаутин", гръцки `O qeoz den einai `Arbanмthz Потурнаци и погърчени (за българите,..) - натоварени с силно негативни значния /досещате се защо е така, предполагам/ "Да та пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен" "Да та пази господ от българин погърчен и от чифутин потурчен" ....

ПС както и предходните епохи в Близкия изток на интензивно земеделие, където нуждата от работна ръка е в пъти по-голямо отколкото при градинарството, защо тогава жената не само не увеличава още повече ролята си на родилка на работна ръка Как можа да напишеш толкова неверни неща в едно изречение? 1. В предходните епохи на Европейския неолит, в Близкия изток съществува такова земеделие, каквото е земеделието в Неолитна Европа - защото културите и технологиите в Неолитна европа са с Близкоизточнен призход.. Предполагам, че практически /с малки изключения/ не е използвано напояването в ранно- и средно-неолитния фермерски Близък Изток /имам аргументи за последното, но не ми се влиза в подробни обяснения/ 2. Словосъчетанията "Интенизвно земеделие" и "нужда от работна ръка в пъти по голяма от тази при градинарството" .. са оксиморон . Всъщност, смята се че Екстензивното земеделие има нужда от много работна ръка, още повече когато трябва да се обработват и култивират площи със зърнени култури - с мотика ! ..Онзи антрополог (на който ти му спомена името доказа че "ралото" и "волът"/"конят" са освободили хората от нуждата на всекидневната земеделска работа, и това е спомогнало на социалната еволюция....и е довело до въпросът който задават градинарите от Полинеия/Меланезия/Азия - "Защо белите имат толкова вещи". Питаш защо ролята и статуса са на жената се е променила в късния неолит/началото на бронзовата епоха драстично: Отговарям ти с няколко възможности: А) защото икономическото и положение се е променило дотам че е станала "придатък" на мъжа (вследствие еволюцията след откриването и изпозването на ралото във фермерството), Б) статусът и се е променил коренно - след "патриализацията" на обществото /излизането на "преден план" на мъжа/, възможно предизвикана от новата роля на мъжа, в едно "ново", различно от старото неолитно общество, което е: б.1) милитаризирано общество; б.2) търговско и/или номадско общество (частен смисъл на номадството е скотовъдсткото номадство) б.3) комбинация от двете ! В) комбинация от А) и Б) !

"Петелът" е мъжа в семейството.

Не става така, значи теорията ти издиша. Това естественото ти състояние ли е? Обяснявам: Не съм развил тезата си изобщо в насоката, която я коментираш, така че не можеш да правиш каквито и да е изводи!..Би могъл да направиш такъв или друг коментар, само ако аз отговоря или не отговоря на по-горе зададения ти въпрос "защо" !

Раждането на деца също не отрежда водеща роля на жената - все пак тя сама не може да зачене.. Ако имаш кокошка, която снася златни яйца, как би се отнасял с нея? /Вярно е - тя трябва да се храни/. А тя според теб проявайки интелект и разум, би ли се отказала от местото, което и се "отрежда" /по божията воля/ като на почетна и важна особа?. "Златните яйца" са децата, които деца според мен /според хипотезата демек/ са били важни за фермерското семейство и домакинство, защото са могли да участват почти равноправно и пълноценно в дейностите му, в би-полов състав ..При ловците и ловните семейства - децата може* и да са били в тежест (по-малко или повече), защото не са могли да ловуват /*ако приемем че ловът е имал преобладаващ дял пред събирателството и риболова/..

Дадох изследвания на палеоботаничното , но явно не сте разбрал каква е идеята. Точно Европейското фермерсто се смята за пряк приемник на Близкоизточното първо-фермерство /ще го наречем безплугово, градинарско или друго/...Смесвате в преставите си това фермерството, което познавате в Близкия изток /след откриването на плуга/, с "първофермерството" - което идва от Близкия изток, и което също не е ползвало плуг или рало, защото по онова време /8000-7000 пр. не./ те - плугът, ралото, лемежите не са познато на Близкоизточните хора /на никого/ (проверих го) http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...ope&spell=1 "В отва общество майката си седи вкъщи, помага на мъжа, но сама не може да оцелее, защото нито може да копае нито да оре. Така става зависима от мъжа. Никой за нищо не я пита, само ражда деца и това е единствената й роля- както в древна Гърция. Машина за деца без никакви права." Ами разбрах позицията ви, мисля че няма смисъл от много повторения.. Кой учен, освен теб, смята, че земеделието е издигнало ролята на жената й я е направило ключов фактор. Защото това е още по-абсурдно твърдение от всичко, което си писал преди! По първия въпрос: Не знам и няма откъде да знам; По втория въпрос: Какво абсурдно виждаш в това че безплугово земеделие, или фермерство, или агропроизводство - т.е това фермерство (на "мотиката" - както казваш), при което няма полова диференциация и зависимости - от способности, умения /бързина, сила, физическа издръжливост/, няма войни и дрънчене на оръжие - може да "изкара" на преден план майката и жената като ключов фактор?..На мен лично тази теза ми се вижда най-малко абсурдна..(не че някой друг предстви друга теза, но съм почти сигурен каква ще е тя и какви ще са аргументите и , ако ти решиш да представиш такава..)

Това което пишеш е толкова тесногръдо, че изобщо не виждам смисъл да дискитирам с теб, каквото и да е - от тук нататък!!... Няма никакви неверни аргументи.. Обяснявам: С "Градинарството" се обозначават дейности за отгледане на културни растения, които дейности общоприето в българския език и според българската терминология се считат за ЗЕМЕДЕЛСКИ!! По-точно определението е: "Земеделието е системата от процеси за отглеждане на културни растения." http://vuzk.netcollege-bg.com/index.php?pp=spec&pm=tgv ..Ако не ти харесва думата "земеделие" в по-горния ми пост, ще заменя специално за теб думата "земеделие" с "градинарство" или с "фермерство"/което пък е най-използваната и наложила се англоезична дума за дейността на неолитните "градинари" от Европа, с което което име "фермери" те са познати и назовавани в англоезичната литература!/... Перефразирам: Как се утвърдила тази роля на жената? /В отговора си не визирам матриархалността, а по-горе изброените позиции без забележките/.. Едно достатъчно приемливо обяснение за мен е това, че във фермерското предпатриархално общество се издига ролята на децата /като помощници във фермерската работа, в стопанството/ - а от тук пряко се издига ролята и влиянието на майката - като главен, ключов фактор в раждането и отглеждането на децата..

Вие не се наемате да изтълкувате социално-структурния егалитаризъм, а в същото време много убедено го защитавате..Какво да си мисля за вас? Учени които пропонират че матристичното общество е вариант на матриархалното може и да се намерят, но в момента не мога да ги намеря /и вие също не сте намерили такива/ Що се отнася до източниците - то ние нямаме първични такива..Дори и да няма учени, които директно да подкрепят тезата /за което може да има различни причини от тази че тезата е обективно "невъзможна" или абсурдна/ - аз не мога да открия логика или доводи за съществуването на социално-структурен егалитаризъм в определението за матрицентричност "-Glossary of Relationship Terms (относно фамилията): "A two-generational family in which the mother is the key figure, the father's position being casual, temporary, or otherwise peripheral.".. Цялостната картина за мен е такава: 1) Смята се има женски-центрирано, около фигурата на майката - семейство и домакинство; 2) Смята че семейството е матрифокално /буквално фокусирано около майката/, а според http://books.google.bg/books?id=vE85zkFdUR...p;cad=0#PPP1,M1 "Матрифокалността е система от родство /роднински връзки/, в която централната структурна и културна роля на майката е легитимирана." 3) Наследствената линия и връзки са женски; /Забележка: което може да значи (вероятно) че домът на домакинството, средствата за призводство, правата на домакинството за използване на земята са "придадени", "предават" - на жената/майката../ 4) Смята се организацията на всяко по-високо ниво от семейството, следва матри-центричния, и матри-линеарния модел (това е изразено чрез цялостните религиозните вярвания, представи и ритуали които са матри-ориентирани); 5) Смята се че има егалитаризъм, що се отнася до икономическо участие на мъжа и жената в икономическия и стопанския живот на семейството../Забележка: Тази идея според мен и според това това което прочетох, не е прецизирана или развита при/чрез намирането на връзката и с "матриархата" и "патриархата".. Ще дам един пример с историческа тежест - жената в патриархалното семейство и общество не е орач, но жената е традиционен и неотменен жътвар (при ангарията в Османска България - жътвата се осъществявала от жени) , така че от тази гледна точка и в патриарханото общество и семейство може да се твърди че съществува релативен егалитаризъм (егалитаризъм според способностите) - в икономическото участие/ Как се утвърдила тази роля на жената? /В отговора си не визирам матриархалността, а по-горе изброените позиции без забележките/.. Едно достатъчно приемливо обяснение за мен е това, че във земеделското предпатриархално общество се издига ролята на децата /като помощници в земеделската работа, в стопанството/ - а от тук пряко се издига ролята и влиянието на майката - като главен, ключов фактор в раждането и отглеждането на децата..

Първият (по ред) надпис е този, в които се съдържа цитатът за "Кавханът и Смоляните" http://samoistina.at.ua/2/make/Philippi_Inscription_1.JPG http://samoistina.at.ua/2/make/Philippi_Inscription_2.JPG Трябва да помолим Практор, или друг съфорумец с познания по гръцки език да ни го приведе.. Доколкото чета по-долу в източниците - и двете форми /"Кавханът срещу Смоляните", "Кавханът при Смоляните"/ са в научно или научно-популярно "обръщение": http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

Предлагам само да се придържаме към златното етично правило: Златното правило е "аз не ти казвам какво да правиш, ти не ми казваш какво да правя".. С толкова празни приказки се опитваш да докажеш нещо, което просто не съществува. Всички вече разбираме че идваш направо от неолита, ама защо тогава бяха твоите приказки спрямо моите празни приказки и целия дебат с мен? Ти явно не "разбра" това което не те "устройва" - "приказките ми" бяха в отговор на абсурдното твое убеждение (според мен е твое убеждение, и според мен абсурдно), че матристичното семейство и общество нямат за "глави" жени ..Цитирам .."живее се в семейството на жената но кой е казал, че тя е глава на семейството". За мен има такива глави -жени, според всичките тези наблюдения и цитати, а дали ще бъдат наречени "морални стожери", "диктаторки с ръкавици", "идеологически и релиозно постановени глави", "шеф -диригенти" (както аз ги откривам в обясненията и наблюденията) или не - е въпрос на тълкование и изразност /и както - казах по-горе на нагласи на авторите и анализаторите/...; Ако обществата бяха матриархални, щеше да го пише - неолитните общества са матриархални. ясно и точно.Е не го пише. Според теб това че не пише "ясно и точно" че обществата са били матриархални, значи не са били матриархални, но според мен не е така..

matricentric culture: -Glossary of Relationship Terms (относно фамилията): "A two-generational family in which the mother is the key figure, the father's position being casual, temporary, or otherwise peripheral." Ха-ха-ха-ха харесва ми евфемизъмът "ключова фигура" ..иначе - това на всички езици май значи шеф-диригент с кадифена ръкавица..(ако имате друго тълкуване ще се радвам да го чуя) matricentric culture -Observations -Paula Gunn Allen - Observations: "more often gynocratic than not, and...never patriarchal" .. вариант на матриархалната демек.. Joseph Campbell -Observations: - "For it is now perfectly clear that before the violent entry of the late Bronze and early Iron Age nomadic Aryan cattle-herders from the north and Semitic sheep-and-goat-herders from the south into the old cult sites of the ancient world, there had prevailed in that world an essentially organic, vegetal, non-heroic view of the nature and necessities of life that was completely repugnant to those lion hearts for whom not the patient toil of earth but the battle spear and its plunder were the source of both wealth and joy. In the older mother myths and rites the light and darker aspects of the mixed thing that is life had been honored equally and together, whereas in the later, male-oriented, partriarchal myths, all that is good and noble was attributed to the new, heroic master of gods, leaving to the native nature powers the character only of darkness--to which, also, a negative moral judgment now was added. For, as a great body of evidence shows, the social as well as mythic orders of the two contrasting ways of life were opposed. Where the goddess had been venerated as the giver and supporter of life as well as consumer of the dead, women as her representatives had been accorded a paramount position in society as well as in cult. Such an order of female-dominated social and cultic custom is termed, in a broad and general way, the order of Mother Right. And opposed to such, without quarter, is the order of the Patriarchy, with an ardor of righteous eloquence and a fury of fire and sword." Нищо не разбрах от тези "paramount position-и", "Mother Right".. - Marija Gimbutas, The Goddesses and Gods of Old Europe. 1974, Univ. of California Press, Berkeley p. 196. "As a supreme Creator who creates from her own substance she is the primary goddess of the Old European pantheon. In this she contrasts with the Indo-European Earth-Mother, who is the impalpable sacred earth-spirit and is not in herself a creative principle; only through the interaction of the male sky-god does she become pregnant." Въпроси, въпроси.. - From William Irwin Thompson, The Time Falling Bodies Take To Light, 1981, St. Martin’s Press: New York pp. 196-7. "Before, all the processes of culture were connected with the cycles of nature; in death, tribal man simply returned to the Great Mother. But when civilized man sets up walls between himself and the forest, and when he sets up his personal name against the stars, he ensures that the now-isolated ego will cry out in painful recognition of its complete alienation in the fear of death." - From William Irwin Thompson, The Time Falling Bodies Take To Light, 1981, St. Martin’s Press: New York pp. 208. "From Neolithic villages to organized state, from gardening to irrigation farming, from inconography to writing, from disorganized raids to institutionalized warfare, from custom to law, from matriarchal religious authority to patriarchal political power, from mystery to history; the transformation was so complete that the past itself was reinvented to create a new foundation for a radically altered present. Now that we ourselves are moving into a radically altered present, it is small wonder that the patriarchal image of prehistory is disintegrating. The movement into the future always involves the revisioning of the past." Въпроси, въпроси From Chris Knight, Blood Relations, 1991, Yale Univ. Press, New Haven p. 222. "The matriarchal principle is that of blood relationships as the fundamental and indestructible tie, of the equality of all men, of the respect for human life and of love. The patriarchal principle is that the ties between man and wife, between ruler and ruled, take precedence over ties of blood. It is the principle of order and authority, of obedience and hierarchy." Аха, това ми хареса. Матрицентричното общество било по своята същност ....всъщност "демократичен и либерален матриархат".. - From Genevieve Vaughan's report of Shansan Du's presentation, Thoughts on the Congress on Matriarchies Four different types of matriarchies. * "matricentric: a culture that highlights the maternal through symbolism and elevates the maternal above male. It is assymetrical but does not involve dominance. това да ми го обясни някои моля - културата е асиметрична (демек казва се че няма равенство, тогавва за какъв по-точно егалитаризъм говорим) , и не обвързана с доминация...Значи излиза че пак имаме диктаторката с кадифени ръкавици, която.. вероятно внушава на мъжа си че решенията които тя е взела- всъшност са негови, ха-ха-ха-ха.. . It is a variation of * gender complementarity: Here core values are placed on gender reciprocity, where genders are seen as drastically different but complementary. Cooperation is emphasized. Examples are the Ashanti, the Dahomey and the pre colonial Ibos in Nigeria. * gender triviality: here gender is made insignificant through gender blindness. These cultures value both autonomy and sharing/nurturing. Examples are Vanatinai Islanders of New Guinea, Aka of West Congo and Akanabe of Japan. * gender unity: (this is the one she studied most) These cultures minimize symbolic sex differences by incorporating both. Equality is fostered in the unity of the 2 sexes. Her main example is the Lahu people of the Tibetan highlands near China. They have twin gods depicted as joined entities Both men and women share identity. They are defined as adults only when they marry and become 2 entities in one. Singles are shamed. The husband is the midwife at the birth. Both man and woman are called the 'master of the household'. There are 3 pairs of village leader couples. Parental spirits are also seen in pairs. They also have a paired male and female Buddha." Набляга се толкова на реципрочности, взаимно допълване, съюзи и т.н и то с такива аргументи- щото може да излезе че авестийците /чели сте Авестата предполагам/ както будистите са баш матрицентристи;.. Изобщо не ми стана ясно как могат да бъдат налагани тези принципи, ако не чрез авторитета на Майката (демек тя е нещо като диктаторка с кадифена ръкавица), които авторитет и роля е "крепен" с идологическо-религиозната пропаганда....Голямо "допълване" е било това., т.е. имаме една и съща песен, но първата е нафрашкана с митове, че мъжете и жените били "егалитарни".. и всъност няма значение че женската власт упс, "авторитет" се предава по майчина линия.. За мен нещата са почти изяснени..От тук нататък - всеки си има съвест, разум, и познавателна способност..Ако искате последната дума да е за Вас - имате я: Примаме че аз бъркам, правя погрешни заключения или там каквото...

"В корнеулски bronn – хълм, тракийски brink – обемист, оточен, подут. В в ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha - голям. /VS-ETD/ В ингушки boarz – хълм. /РИС/ В пехлеви bālistān – връх, buland - възвишен. /ИС-ПРС/ В кашмирски bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина." Ами точно това е - етимологизацията на етнонима чрез ИЕ езици ни води до няколко значения - височина, планина, издигнатост, множество, народ, хора ("-гар", "-кхар"), а "хора" от своя страна може да е свързано семантически и етимологически със ИЕ дума за "планина" (иранското "гара", "гур", славянското "гора") или "земя": "де-метрос" (земя)<->"демос" (хора), "лядина" (поле, нива)<-> "люде"..

Щом е посочила, че обществото е егалитарно, значи е егалитарно, така ли е? Според мен - не....Казах че според мен вероятно при нея съществува заблуда относно наличието на равенство на мъжа и жената в соцалната структура наречена "матристична", или сега мисля че може да е използвала евфемизъм, за да избяга от същността на това че тази структура е Йерархична, а не е егалитарна.. /По същия начин можем да дефинираме и патриархалната система като - "патристична, патрифокална, патрилинеарна и патрицентрична, с някакъв (?) егалитаризъм" - но това ще е просто един евфемизъм/. Сега за спора - не е приключил според мен, и не е бил излишен.. Обяснявам: Споменах Гимбутас - защото тя е най-добрия изследвател на фактологията на процесите в Неолита /да кажем като "историк" на процесите/ - като имах в превдид в предвид че за Вас - тези процеси са непознати /това е извод от пъроначалните ви мнения, че земеделското общество е един вид априори патриахрално, поради закрепостяването подчиняването на цената - към мъжа земеделец ,...не е опит за накърняване на честолюбието ви, защото се вижда че сте начетена личност/ . Но... не я посочих като единствения анализатор на процесите и социалните структури на тези общества..,/Можете да прочетете и източниците - в първите цитати за матриархата../ Освен това аз не смятам съфорумците, и себе си за овце, които ще трябва да се съгласят с мението на авторитетите.. Въпросът ми към вас е: Йерархична, или Егалитарна е социалната структура от обществата изследвани от Гимбутас? В какво се изразява социално-структурния егалитаризъм - ако смятате второто?