nik1

Е.. дай да видим къде са резултатите от изследването на фактора "задоволството от живота" и да го коментираме /Аз ти показах такива , вярно в статии от пресата/.. Иначе мисля че е ясно на всеки нормален човек, че по продължителеност на живота и опазване на околната среда - Африканските страни и народи няма как са в челото на класацията, и че каквато и да класация според индекс, които включва тези фактори - няма да е информативна или показателна за "задоволството от живота на тези хора".. Иначе ето ти данните за оригиналния Life Satisfaction Index: http://en.wikipedia.org/wiki/Satisfaction_with_Life_Index Нигерия е на същото място в класацията (със 183 точки) както в показаната от мен снощи класация -от същия автор (или може би става дума за една класация и класификация - в която авторът приема че щастието е аналогично по смисъл на задоволеноста от живота) http://www.le.ac.uk/users/aw57/world/sample.html

Аз ли трябва да си сложа очила, или ти си стигнал до там да халюцинираш? http://www.capital.bg/show.php?storyid=284727 Я ми подчертай, къде пише че "по задоволство - на последно място са Нигерия, Танзания, Бразилия, същите, които са първи по щастие." /..Радвам се цитираш източника, в "болд" по-долу съм означил този извод които ти отрече да същсвува/ Икономика на щастието Защо удовлетвореността от живота. не следва ръста на брутния вътрешен продукт Едно от може би най-мащабните проучвания на ценностите по света, т.нар. World Values Survey, неотдавна представи България като втората "най-нещастна" сред изследваните 62 страни. Зад нас бе само Румъния, а класацията на "щастливците" се оглави от Нигерия, следвана от Танзания. "Изненадата" дойде както от песимизма на интервюираните българи, така и от моменталната асоциация с доходите - БВП на глава от населението у нас е близо три пъти по-голям от нигерийския. Икономистите сравнително отскоро използват анкетите за удовлетвореността от живота. Към утвърдените количествени методи, акцентиращи върху материалното благополучие, постепенно се прибавят т.нар. поведенчески фактори. Признава се, че хората невинаги искат да потребяват повече и могат да предпочетат повечето свободно време пред по-добре платената работа. Традиционните постулати за "рационалния" икономически субект трудно обясняват разнопосочните лични реакции към такива уж консенсусни макроикономически "ценности" като търговска либерализация, контрол над инфлацията или повишаване на заетостта. Материален просперитет и щастие Carol Graham от университета в Мериленд накратко представя "икономиката на щастието" като ново поле в приложната икономика, разширяващо досегашната концепция за индивидуална "полезност". "Преследването на щастието" е тема на ранните икономисти от ранга на Адам Смит, но след началото на XX век икономическата наука "отграничава" периметъра си, възприемайки по-измерими определения за благополучие (well-being). Благоденствието, опосредствано от материалното, се превръща в икономически синоним на щастие. Появява се и оспорваната днес теория за изразените предпочитания (revealed preferences), според която нагласите на потребителите се разкриват чрез действията им, а не чрез споделяни в анкетите предпочитания. Икономиката на щастието регистрира, че богатите са по-щастливи в отделните страни, но не и ако се сравнят различни страни или се проследят във времето измененията на богатство и щастие вътре в страната. САЩ са три пъти по-богати днес, отколкото след Втората световна война, но няма данни гражданите им да са станали по-щастливи. В развитите страни материалното неравенство има слаб ефект върху щастието - сякаш неравенството припомня за възможността за забогатяване, стояща и пред по-бедните. Но в развиващите се страни благополучието по-пряко е свързано с личното богатство, може би защото неравенствата са по-големи, а институциите - по-неефективни. Има и хипотеза, че ниските житейски очаквания са сред факторите за хроничната бедност по места, а се забелязва и обратната зависимост - щастливите хора се справят по-добре в работата и после имат по-висок доход. Щастието расте с дохода, но до задоволяване на основните потребности, а после започват сравненията с околните. Ето защо глобализацията стимулира растежа и намалява бедността, но според икономиката на щастието чувството за благополучие спада с по-голямата информираност за високия жизнен стандарт на другите. Може би има и "зададено количество" щастие, към което всеки човек се завръща след временни положителни и отрицателни преживявания. Ако последното е вярно, политиците трудно биха направили хората по-щастливи в дългосрочен план. Според Graham изучаването на щастието предлага и проверка на ефекта от икономическите политики - безработицата се оказва по-болезнена от инфлацията, но ефектът е по-слаб, ако интервюираният не е сред малцината "белязани", а общата безработица е висока. Количество на щастието или качество на живота Икономиката на щастието зависи от достоверността на показателите за него. Alan B. Krueger, професор по икономика от университета "Принстън", и Daniel Kahneman, професор по психология от същия университет и носител на Нобеловата награда за икономика от 2002 г., в нова статия анализират проблемите с ползваните количествени оценки на щастието. Хората смесват преживяно и запомнено, когато оценяват миналото, и придават различна тежест на отделните преживявания. Има я и склонността към адаптация едновременно към добро и лошо - спечелилите от лотария след време не се оценяват непременно като по-щастливи. Интервюираните са и под влияние на текущи настроения, което налага разработването на методи за оценка в реално време. Количествените скали за измерване на щастието също са несигурни - отговор "много щастлив" в анкетите означава ли два пъти повече щастие в сравнение с "щастлив"? Затова авторите предлагат нов "индекс на нещастието", дефиниран като процент от времето, който човек прекарва в най-неприятното си състояние. Индексът емпирично установява, че нещастието леко спада с ръста на дохода и възрастта, без да зависи от семейното положение. Връзка между щастие и доход отсъства, ако индексът се приложи към конкретни дейности. Най-неприятни се оказват пътуването за работа, престоят там и домакинската работа. Сред най-щастливите занимания са общуването извън работа, почивката, храненето, спортът и интимните отношения. Kahneman и Krueger предлагат политиците да влияят не само на доходите, но на разпределението на времето (например с инфраструктурни инвестиции или "наказателни" данъци срещу задръстванията от лични автомобили в пикови часове). Икономиката на щастието подсказва, че задачата пред правителствата е малко по-сложна, отколкото я предполага традиционната координатна система между либерална и социална икономическа политика. Кралство Бутан и българските политици Икономическото благоденствие се допълва с нематериални аспекти на благополучието, за да доведе до значими за отделния човек общи оценки за качеството на живот. Сигурността, здравето и емоционалното състояние, оценката на другите и околната среда въздействат на хората в ролята им едновременно на участници на трудовия пазар, потребители и избиратели. Идеята, че традиционният БВП отразява само производството/потреблението и е непълноценен индикатор, намира отзвук първо сред управляващите на малко необичаен адрес. През 1972 г. кралят на хималайската държава Бутан предлага да измерва т.нар. брутно национално щастие вместо БВП. Програмата за развитие на ООН наскоро започна проект в тази област в Бутан. Китай пък преди броени дни обяви, че започва изчисляване на свой "индекс на щастието", а водещи икономисти в САЩ работят върху алтернативните т.нар. национални сметки на благополучието (National well-being accounts). Политиците в България навярно също разбират, че българското нещастие, независимо дали се дължи на трудностите от прехода или на постоянното сравнение с другите (включително при растящите критерии в процеса на евроинтеграция и глобализация), няма да изчезне само с насърчаване на икономическия растеж и отчитане на макроикономическите успехи. Graham, C. (2005). ‘The economics of happiness’, World Economics, 6 (3), стр. 41-55. Kahneman, D., Krueger, A.B. (2006). ‘Developments in the measurement of subjective well-being’, J ournal of Economic Perspectives, 20 (1), стр. 3-24. Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие. Край Ето ти няколко изследвания за задоволството.. Общо взето връзката е ясна - най-нещастните изпитват най-малко задоволство! и обратно най-щастливите изпитват най-много задоволство!! ..Така че мисля че си бил на няколко ракии когато си "чел" обратното... http://dariknews.bg/view_article.php?artic...&comments=1 ОЩЕ: http://www.magicaura.com/article/290/%D0%9...%83%D0%B3%D0%B8 ОЩЕ: http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5

Я моля ти стига с евтината демагогия! Данните за Нигерия не бяха от тази статия, а от изследването което цитирах и показах вчера - във вчерашмното ми съобщение! !! Отговорът ти, които визирах днес - беше в отговор на това твое съобщение (от снощи). Къде пише че в Танзания и Нигерия живеят най-недоволните хора?!.. Колко пъти да обяснявам все едно отсреща имам пън - че не всеки задоволен човек е щастлив, но всеки щастлив човек - е доволен!! Необходимо, но не достатъчно условие за щастието - е задоволството и чувството на задоволство!..

Виж сега , има връзка между задоволство и щастие, а това че ти не можеш да я намериш - не значи че я няма. Има връзка между задоволството и щастие - тя е показана в изследването което ти цитирах. Що се отнася до това, което ти се опитваш да предпоставиш "- то звучи така: "щастливият човек е недоволен, изпитва недоволство" (по-точно щастливия човек може да е недоволен, но може и да е доволен , "защото между задоволството и щастието няма връзка").. Щом мислиш така - предлагам всички да вървим на майната си! ..Аз лично нямам намерение да се продължавам "дискусията", обяснявайки и аргументирайки нещо си на хора които наричам "кон с капаци", и които с лека ръка казват на черното бяло или обратното. /а е очевидно за мен че ти си от този калъп хора, защото въпреки ясните данни,за щастието подредба и класация в изследването което ти додох че в Нигерия не са щастливи - ти напук на всички каза "че според двете класациии в Нигерия са щастливи"!/ . Общата дефиниция за щастието "е проява на радост и задоволство, изразени в поведението на човека." Така че може би не е зле да започеш да четеш и история, защото ще се научиш да четеш повече източници и да ги анализираш, сравнително! Ясно е това в което си се вкопчил може да ти докара идиотия! Вече си близко до нея (ако не те овзела) , след като твърдиш че щастливите хора са недоволни и щастието е израз на недоволство!! Иначе наистина съжалявам, че не си изпитвал чувство на щастие и не можеш да гои разбереш и анализираш!

Да, пак продължаваш в същия дух. "Следователно връзка между щастие и пари не можем да търсим, това поне е извод за всеки учен. Това не е вярно - виж по-горе. Щастието е много по-сложна категория, която зависи от психохогически, т.е иманентни и вътрешни фактори Аха, чувството за задоволството също е психологически фактор. Как иначе ще обясниш, че едни от най-щастливите са едновременно и най-бедни? Със това че са доволни от живота си; Ясно е какви са изследванията и корелациите в тази насока (само дето на теб ти се иска да представиш някаква друга постановка) :Ако за постигане на задоволство от живота при най-бедните нации от Африка или Полинезия - нямат значение тези "10 000 долара годишно", (които са границата на "задоволеността" за средноразвитите и равитите икономически народи), не значи че тази граница не съществува изобщо (защото тя същствува при средноразвитете и развитите икономически народи)!.. Ясно е корелирано също че един и същ евроепеец нямаше да е толкова щастлив ако му липсваха тези 10 000 долара - т.е. същия човек би бил по-малко щастлив и по-малко доволен от живота си - ако имаше по-ниски доходи.. . Кое не разбра от тази корелация?

Нищо подобно...Между щастие и доход няма нищо общо. Данните са ясни, връзките и корелациите са ясни, а това че някой, който явно не става за пожарникар (защото главата му е дървена) - казва пред клетката на камилата "такова животно няма" - на мен лично мен не ми клати х....! Иначе за интересуващите се - мога да покажа и други изследвания в тази насока. "Най-щастливи от живота са Нигерия, Бразилия, Куба, гана, того, Бенин и тн...виж класациите." Ти първо виж какво ти пиша, и за какво е частния, конктретния спор (дето чакам отговора ти) - и после ми казвай какво да правя.. "Има връзка между пари и задоволство от живота." Тъй, тъй.. Хайде тогава да престанем тогава с шопизмите, натвърдяването на мнения,.. и извъртанията при задаване на въпроси - защото иначе стигаме до ужасяващи гротестки... Искам да ми отговориш директно на въпроса: Задоволството от живота не е ли едно от няколкото най-важни неща /основни/ за формиране на усещането за щастие?! Аз ще ти отговоря - ТО Е и вярвам че няма да ме опровергаеш /защото ще ти покажа изследванията в тази насока - ако искаш, или ако ми противочериш/ !! Еее, сам си отговори на въпроса има ли някаква връзка между доходи и щастие?! /Щото ти твърдеше по-горе "че няма никаква връзка" между доходи и щастие"/.

..С примерът си явно се опитваш да се самоопровергавеш в мнението си, че в бедната и нискообразована Нигерия, Бантуа, или там където - хората са щастливи!!? Е ако ти няма какво повече да кажеш, то и аз няма какво повече да кажа.. Ето ти тук един извод от изследване!: "Щастието расте с дохода, но до задоволяване на основните потребности, а после започват сравненията с околните. Ето защо глобализацията стимулира растежа и намалява бедността.. Graham, C. (2005). ‘The economics of happiness’, World Economics, 6 (3), стр. 41-55. Kahneman, D., Krueger, A.B. (2006). ‘Developments in the measurement of subjective well-being’, J ournal of Economic Perspectives, 20 (1), стр. 3-24. Ивайло Николов е аспирант в Loughborough University, Великобритания, и бивш програмен директор в Центъра за икономическо развитие." http://www.capital.bg/show.php?storyid=284727

Това дето го пишеш са глупости , подобни на пропонираните от малоумния и безпросветен Хитлер от началото на 20 век. Поне да беше изкарал оригиналния текст, вместо да го плагиатстваш.. Патриотизмът, Панци, не се възпитава с насилствени, колективистични и тоталитарни мерки и методи, защото той най-първо значи любов към родината, което чувство: 1) е лично; 2) любовта, колкото и дълготърпелива да е, все пак може да изиска взаимност.. И много правилно е разбирането и идеята че хората като егоисти могат да направят повече за Родината си (защото могат да направят повече за себе си, и оттук за обществото си и за Родината си!) , ама това явно малоумния Хитлер не го е знаел, та докара най-културната и най-развивата нация до пълен фалит, а германското национално землище - до свиване с повече от 50 процента!

"Човек колкото по малко знае,толкова по значим се чуства и демонстрира свръхсамочуствие и голяма национална гордост." Важна забележка, и аз се чудя защо се пренебрегва в цялата дискусия, след като феноменът "знаене, (незнанене) и сравняване" и влиянието му върху щастието, и изобщо върху нагласите на хората не са неизвестни на част от изследователите..

Мда... Демек не можеш да ми отговориш на въпросите за "панагюрци" и по-надолу и нямаш отговори? /Междувремеменно ще коригирам "намразил" с "неизпитваш и не провяващ никакви патриотични чувства и нагласи"/ ..Ако аз греша и/или внасям митологеми - то следва ли че твоето мнение за Априлското въстание, за участниците, за подбудите им - като немитолозиращо е обратно на моето, и е вярно...? ...Аман от евтина демагогия.. Аз май съм "дотук" с дискусията с теб..а ти си продължавай, както си знаеш (ако искаш разбира се). .

Данните са си данни, но ти говориш за патритизъм, национализъм - все едно са едни и същи неща /а те не са/ и освен това към тях довявяш шовинизъм и агресивен расизъм..Ти си спомни какво ми беше писал - една теза коато лежи на грешни постановки не е теза" (а твоята според мен лежи и на "поосакатена" методология - твоята, а не на изследователите, чиито данни цитираш).. Бих се обзаложил за това че Англичаните обичат* Британия и германците обичат Германия - така че те са патриоти.. * обичат: 1.Чувстват се конфортно в нея и с нея; 2. Готови са да се жертват за нея, ако се наложи; 3. Свързани са културно - с нея, и с другите си "събратя" (англичани и респективно германци) Направих редакция в (по скоро допълних) предишното си съобщение (от 8 часа и 32минути) междувременно, и очаквам да ми отгововориш последователно по зададените въпроси: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...art=#entry52950 Допълнението е: ..Защо не ми кажеш дали и как един магринализиран народ в собствената си държава , т.е народ които я е намразил! - може да се наеме да "свърши" нещо за нея?.. Защо не ми кажеш дали панагюрци и копривченчани бяха бедни и изостанали? Кой от неуките и изостанали българскии селяни участва в това въстание /по скоро е револция/. Ще ти отговоя- НИКОИ!! Бедния, и маргинализран български селянин от шопско, от южна и източна тракия, от македония (дето има малко турци или въобще няма) и от балкана - нямаше понятие за въстание и революция, или патриотично и национално самосъзнание!! (аз съм чел Захари Стоянов, за теб не знам). Тя - революцията се изнесе от българската "средна класа" за времето си - средни селяни, даскали, попове! а не от неуките, или от хората с тежък бизнес!!

Ти уточнявай понятията, аз чета много добре. Нищо не ти пречи да напишеш: "Мисля, че прекомерният патриотизъм пречи на развитието и пречи на преодоляването /намаляването/ на ниската образованост и изостаналост." Това че си написал иначе, за мен значи че е съвсем друго като послание и разбиране. Да, видяхме докъде стигна Германия , но това трябва да е в продължение на дискусията...Говориш за патриотизъм, а той - патритиозмът има едно съдържание и смисъл,.. расизмът в етнонационалистична расистка докрина, в която евреите и славяните са "долно качество хора" - пък има съвсем друго съдържание, смисъл и прояви (и последствия!!), а пък шовинизът , например на тези които избиваха безащитни хора в Сараево - има съсем друго, трето съдържание, смисъл и проявления!... Ти откъде знаеш че Германците не обичат Германия, или че Англичаните не обичат Британия?!? Защо не ми кажеш дали и как един магринализиран народ в собствената си държава , т.е народ които я е намразил! - може да се наеме да "свърши" нещо за нея?.. Защо не ми кажеш дали панагюрци и копривченчани бяха бедни и изостанали? Кой от неуките и изостанали българскии селяни участва в това въстание /по скоро е револция/. Ще ти отговоя- НИКОИ!! Бедния, и маргинализран български селянин от шопско, от южна и източна тракия, от македония (дето има малко турци или въобще няма) и от балкана - нямаше понятие за въстание и революция, или патриотично и национално самосъзнание!! (аз съм чел Захари Стоянов, за теб не знам). Тя - революцията се изнесе от българската "средна класа" за времето си - средни селяни, даскали, попове! а не от неуките, или от хората с тежък бизнес!!

"Видяхме, че прекомерният патриотизъм пречи на развитието и води до ниска образованост и изостаналост." Ти си видял нещо, което ти се струва че го има като причинно-следсвена връзка, а обективно я няма, защото патриотизъм значи любов към отечеството..Друг е въпросът дали ти (които правиш връзките и изказваш тезата), или авторите, или анкетираните -доколкото и ако са използвали думата си във въпросите и отговорите си - са знаели аджеба какво значи патриотизъм..! Тезата ти е нелепа, защото баш патриотичните нации - тези дето го доказват на дела, а не с думи, с тупане в гърдите, и в анкети - са си едни от най-равитите и най-образованите: Английската нация , откликнала на призива -"обещавам ви кръв, пот и сълзи"!! /40 години на 20 век/ , ако щещ и Германската нация, откликнала на призива "нацията е по-голяма от всеки нас" през 30 години на 20 век.. Това са двете от четирите най-развити нации за времето си.. Така че въпросът на Самолет наистина е интересен, но ти си банален и дразнещ когато повтаряш и натрапваш едно и също - като навит на пружина.. , още повече когато правиш заключения в множествено число..

Имаме и източниците от ГИБИ (скоро бях представил линк към страница за свалянето им, в която страница се дава, описва и съдържанието на всеки том), имаме ЛИБИ, - т.е имаме много десетки антични и средновековни латиноезични и гръкоезични автори от гръцки, готски, алански,сирийски произход (завчера пък четох историята на Захарий Ретор във "восточноя литература"); Имаме ранносредновековни Арменски източници (М. Хоренаци); ..и дори имаме ранносредновековни източници от арабски или персийски произход (по спомените ми - Ал Табари ги цитира, когато пише за разоренията на Армения от Алани, Абхази и Българи в началото на шести век).. Така че давай парите на Маготин, или ги приготви да ги дариш на първото българско семейство около теб което роди българче..

Титлата на Симеон е по-скоро развитие на титлата "Архонт от бога", която е присъща на цялата Крумова династия; Титлата "Архонт от бога" е аналогична на титлата "василевс", това е титла на суверен. Титлата "княз" е по-обща (която е с несъвсем изяснен произход) и с нея в историографията се означава както шеф на племе, което племе може и да няма собствен суверeнитет, т.е не е титла на суверен /Великоморавските т.н. князе са подвласни на Франките, което прави вероятен германския произход на титлата, ако приемем че наистина са я притежавали/, така и "глава", водач, които има суверeнитет.. Иначе титлата на Симеон, на езика на българите е била най-вероятно "канасубиги"..За нея - едно от предположенията е че е прабългаризираната или аваризираната протомоголска (сянбийска и ухуанска) титла 可汗 (кехан, каган), която титла има своя "императорски" ранг при сянбийци, ухуани, жужани и рано заелите я тюрки (ранните тюрки)..Общо взето става ясно от изследванията че каганът :а) Има небесна, божествена оторизация и каризма б) Владетел е на хората; в) Владетел е на земята на която живеят хората, а също така на "водата" - т.е той е пълноправен владетел на дадената територия.. В Дуклянската летопис се казва че "българите наричали Борис каган, което на техния език значи император".. В Летописта "....Данилово" Борис е наречен "каган Михаил".. Българите, според мен заемат титлата "канасубиги" от Аварите /познатата от източниците аварска владетелстка титла "канизауци", с която в собствения си език, аварите наричат кагана си/, след като Аварския каганат е анексиран от Франките и Българите -т.е след като аварите загубват суверeнитета си, и се асимилират със съседите си..Иначе смятам че оригиналната дума за владетел на българите е била т.н."илтивар" - позната от Трактата /Рисаля/ на Ибн-Фадлан за волжските българи, за която титла се смята че значи нещо като княз, "цар"..

Аргуметът ти против част от идеята ми, беше че нигерийците имат "национална гордост" - гордеят се с расата си, с религията си, с етноса си, и всъщност те са щастливи хора и нямат нужда от такава свръх-компенсация /или от "заместване"/, но се оказа че те не са щастливи хора. Какво казват данните за националното самочувствие на сравнително щастливите хора от Бутан, Оман, Вануату, Гвияна? Ако те нямат такова, то какво следва от това според теб? /Според мен.. може нищо да не следва, защото те евентуално могат да не намират "неща", с които да се подхранват тези си свои нагласи/. Ако имат такова, то какво следва според теб? /ако ще се повтаряш с отговора си, или ако продължаваш да натрапваш старата си идея, то ще ми стане скучно , и ти самия ще ми станеш скучен и банален, и ще си бия шута ! /

"DENMARK 273 ... NIGERIA 183 ... CONGO DEMOCRATIC 110 ZIMBABWE 110 BURUNDI 100" Нигерийците са в първата част.. на втората половина на тази класация, т.е те са средно нещастни Според аналогията и връзката която ти направи, следва че нигерийците има какво да "заместват" .

http://en.wikipedia.org/wiki/World_Values_Survey "Criticism The map fails to surround Portugal and Uruguay with the colour codes for Catholic Europe and Latin America, respectively. Value-wise Greece is placed amidst Catholic Europe but was coloured as a Protestant country. It is in fact neither Catholic nor Protestant but Orthodox." http://www.worldvaluessurvey.org/statistic...e_findings.html Ето различни данни: Хората, живеещи в Европа са сред най-щастливите по света, според ново изследване, оценяващо здравето, богатството, образованието и чувството за идентичност, пише EUobserver. Дания оглавява класацията от 178 дъжави, следвана от Швейцария, Австрия и Исландия. В топ 20 са също Финландия, Швеция, Ирландия, Люксмебург, Малта, Холандия и Норвегия. България е класирана на 164 място. Изследването е базирано на резултатите от 100 различни проучвания по целия свят, с около 80 000 респонденти, проведни по искане на организации като ЮНЕСКО, ЦРУ и Международната здравна организация. Сред европейците най-малко са щастливите хора в балтийските страни - Литва, Латвия и Естония, както и в Словакия и Унгария. "Средно" щастливи са в Германия (35 място), Великобритания (41 място), Испания (46), Италия (50), Франция (62) и Полша (99). Според проучването усещането за щастие е най-тясно свързано със здравето, богатството и след това образованието. Като щастливи най-рядко се определят респондентите от африканските страни Бурунди, Зимбабве и Конго. "Понятието за щастие или удоволетворение от живота, в момента е сфера на изследване в икономиката и психологията, най-тясно свързани с новото развитие в позитивната психлогия", твърди социалният психолог Адриан Уайат от Университета в Лестър, отговорен за изследването. ..." http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/..._hora_na_sveta/ Ето първоизточниците: http://www.eurekalert.org/pub_releases/200...l-uol072706.php http://www.le.ac.uk/users/aw57/world/the%2...0well-being.bmp http://www.le.ac.uk/users/aw57/world/sample.html In the map shown here international levels of SWB are presented in a global projection. The data on SWB was extracted from a meta-analysis by Marks, Abdallah, Simms & Thompson (2006). This is the first time a map of global happiness has been published. It is immediately evident that there is an effect of poverty on levels of SWB. The map itself mirrors other projection of poverty and GDP. This data on SWB was compared with data on access to education (UNESCO, 2005), health (United Nations, 2005), and poverty (CIA, 2006). It was found that SWB correlated most strongly with health (.7) closely followed by wealth (.6) and access to basic education (.6). This adds to the evidence that from a global perspective the biggest causes of SWB are poverty and associated variables. Positive psychological research is almost exclusively focussed in the West (see Snyder, 2002). It is notable from the map above that the areas where research into SWB is greatest are in the very countries where SWB is already highest. It is also notable that positive psychology is currently undergoing something of a transformation. What was initially a predominantly academic field (and in particular not a clinical one) is increasingly becoming a commercial activity. Companies offering positive psychology services are proliferating. Whilst the interest in SWB within positive psychology is to be welcomed it is interesting to note that the commercial development of the subject is in the very countries where SWB is highest. This leaves positive psychology open to the accusation of selling self-help to the worried well. The current lack of positive psychological studies in countries where levels of SWB are low does nothing to assuage this concern. It is worth asking where are the positive psychological studies exploring the effects on SWB of providing healthcare and education to communities that have never before has access to such resources? An approach that explored these questions really could be called positive psychology. If you live in the UK and would like to take part in an online study of environmental issues and personality please follow this link: NEPS 2007 References Arrindell, W.A. Heesink, J., Feij, J.A. (1999). The Satisfaction with Life Scale (SWLS): appraisal with 1700 healthy young adults in The Netherlands. Personality & Individual Differences, 26(5) 815-826. Bentham, (1789). An Introduction to the Principles and Morals of Legislation etc. London: T.Payne & Son. Brickman, P. Coates, D., & Janoff-Bulman, R. (1978). Lottery winners and accident victims: Is happiness relative? Journal of Personality & Social Psychology, 36, 917-927. BBC (2006). Make People Happier Says Cameron. Downloaded from http://news.bbc.co.uk/1/hi/uk_politics on 21/07/06. Central Intelligence Agency (2006). The World Factbook. Downloaded from https://www.cia.gov/cia/publications/factbook on 21/07/06. Diener, E. (2000) Subjective Well-Being: The Science of Happiness and a Proposal for a National Index. American Psychologist, 55(1) 34-43. Diener, E. & Suh, E. (1997). Measuring Quality of Life; Economic, Social, and Subjective Indicators. Social Indicators Research, 40(1-2), 189-216. Easton, M. (2006). Britain’s happiness in decline. Downloaded from www.news.bbc.co.uk/1/hi/programmes/happiness_formula on 21/07/06 Eid, M. & Diener, E. (1999). Intraindividual variability in affect: Reliability, validity, and personal correlates. Journal of Personality & Social Psychology. 51, 1058-1068. Hawke, D.F. (1964). A transaction of free men: The Birth and course of the declaration of independence. London: Scribner. Inglehart, R. (1990). Cultural Shift in Advanced Industrial Societies. US: Princeton University Press. Marks, N., Abdallah, S., Simms, A, Thompson, S. (2006). The Happy Planet Index. London: New Economics Foundation. Oswald, A.J., & Powdthavee, N. (2006). Does happiness adapt? A longitudinal study of disability with implications for economists and judges. Discussion Papers No. 2208. Germany: Forschungsinstitut zur Zukunft der Arbeit (Institute for the Study of Labour) Pavot, W. & Diener, E. (1993). Review of the Satisfaction with Life Scale. Psychological Assessment, 5(2), 164-172. Schwarz, N., & Strack, F. (1999). Reports of subjective well-being: judgemental process and their methodological implications. In D. Kahneman, E. Diener, & N.Schwarz (Eds.), Well-being: The foundations of hedonic psychology (pp. 61-84). US: Russell Sage Foundation. Seligman, M.E.P. (2006). Positive Psychology, Positive Prevention, and Positive Therapy. pp 3-12 in The Handbook of Positive Psychology eds. Snyder, C.R., Lopez, S.J.. Oxford: Oxford University Press Ltd. Snyder C.R. (2002) The Handbook of Positive Psychology. Oxford: Oxford University Press Ltd. UNESCO (2006). EFA Global Monitoring Report (2002). Downloaded from www.unesco.org/education on 21/07/06. United Nations (2005). UN Human Development Report. US, New York: Oxford University Press. Appendix Nation SWLS Score DENMARK 273 SWITZERLAND 273 AUSTRIA 260 ICELAND 260 BAHAMAS 257 FINLAND 257 SWEDEN 257 BHUTAN 253 BRUNEI DARUSSALAM 253 CANADA 253 IRELAND 253 LUXEMBOURG 253 COSTA RICA 250 MALTA 250 NETHERLANDS 250 ANTIGUA AND BARBUDA 247 MALAYSIA 247 NEW ZEALAND 247 NORWAY 247 SEYCHELLES 247 ST KITTS AND NEVIS 247 UAE 247 USA 247 VANUATU 247 VENEZUELA 247 AUSTRALIA 243 BARBADOS 243 BELGIUM 243 DOMINICA 243 OMAN 243 SAUDI ARABIA 243 SURINAME 243 BAHRAIN 240 COLUMBIA 240 GERMANY 240 GUYANA 240 HONDURAS 240 KUWAIT 240 PANAMA 240 ST VINCENT AND THE 240 UNITED KINGDOM 237 DOMINICAN REPUBLIC 233 GUATEMALA 233 JAMAICA 233 QATAR 233 SPAIN 233 ST LUCIA 233 BELIZE 230 CYPRUS 230 ITALY 230 MEXICO 230 SAMOA WESTERN 230 SINGAPORE 230 SOLOMON ISLANDS 230 TRINIDAD AND TOBAGO 230 ARGENTINA 227 FIJI 223 ISRAEL 223 MONGOLIA 223 SAO TOME AND PERINI 223 EL SALVADOR 220 FRANCE 220 HONG KONG 220 INDONESIA 220 KYRGYZSTAN 220 MALDIVES 220 SLOVENIA 220 TAIWAN 220 TIMOR-LESTE 220 TONGA 220 CHILE 217 GRENADA 217 MAURITIUS 217 NAMIBIA 217 PARAGUAY 217 THAILAND 217 CZECH REPUBLIC 213 PHILIPPINES 213 TUNISIA 213 UZBEKISTAN 213 BRAZIL 210 CHINA 210 CUBA 210 GREECE 210 NICARAGUA 210 PAPUA NEW GUINEA 210 URUGUAY 210 GABON 207 GHANA 207 JAPAN 207 YEMEN 207 PORTUGAL 203 SRI LANKA 203 TAJIKISTAN 203 VIETNAM 203 IRAN 200 COMOROS 197 CROATIA 197 POLAND 197 CAPE VERDI 193 KAZAKHSTAN 193 MADAGASCAR 193 SOUTH KOREA 193 BANGLADESH 190 CONGO REPUBLIC 190 GAMBIA 190 HUNGARY 190 LIBYA 190 SOUTH AFRICA 190 CAMBODIA 187 ECUADOR 187 KENYA 187 LEBANON 187 MOROCCO 187 PERU 187 SENEGAL 187 BOLIVIA 183 HAITI 183 NEPAL 183 NIGERIA 183 TANZANIA 183 BENIN 180 BOTSWANA 180 GUINEA-BISSAU 180 INDIA 180 LAOS 180 MOZAMBIQUE 180 PALESTINE 180 SLOVAKIA 180 BURMA 177 MALI 177 MAURITANIA 177 TURKEY 177 ALGERIA 173 EQUATORIAL GUINEA 173 ROMANIA 173 BOSNIA & HERZE 170 CAMEROON 170 ESTONIA 170 GUINEA 170 JORDAN 170 SYRIA 170 SIERRA LEONE 167 AZERBAIJAN 163 CENTRAL AFRICAN RE 163 MACEDONIA 163 TOGO 163 ZAMBIA 163 ANGOLA 160 DJIBOUTI 160 EGYPT 160 BURKINA FASO 157 ETHIOPIA 157 LATVIA 157 LITHUANIA 157 UGANDA 157 ALBANIA 153 MALAWI 153 CHAD 150 IVORY COAST 150 NIGER 150 ERITREA 147 RWANDA 147 BULGARIA 143 LESOTHO 143 PAKISTAN 143 RUSSIA 143 SWAZILAND 140 GEORGIA 137 BELARUS 133 TURKMENISTAN 133 ARMENIA 123 SUDAN 120 UKRAINE 120 MOLDOVA 117 CONGO DEMOCRATIC 110 ZIMBABWE 110 BURUNDI 100 The table above gives the SWLS score for each country presented in the map. Data on SWLS is extracted from Marks, N., Abdallah, S., Simms, A, Thompson, S. (2006). Scores have been presented from an index baseline of 100 for ease of comparison. For more information on the Marks et al (2006) study, and the work of the NEF, follow this link: NEF Homepage

Виж сега, имам базово математическо образование, и дори известно време съм се занимавал професионално с физико-химия..Правилата в математиката и физиката са без изключения, те са нещо като "принципи", например: 2+2 е равно на 4, но не само това "две плюс е равно на четири,.. и само на четири"!..Така че може да си повтаряш тезата, но аз нямам какво да ти кажа повече.. Тезата ми може и да не е вярна, или пък да има нужда само от внасяне на допълнителни "условия" -т.е от съответно допълнително развитие.. Е..аз не смятам да я повтарям и натрапвам в този вид , след като не е издържана Ето някои съвременни данни за най-щастливите народи на света : http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...%B0&spell=1

"Нещата са свързани - високо самочувствие води до ниска образованост, висока религиозност и слабо развитие,може и обратното." Би било емпирично вярно само ако всички народи с високо самочувствие са религиозни, са слабо развити икономически, и са нискообразовани /което, не е така при народът на САЩ/, или алтернативно - ако всички народи, които са с висока религиозност, с слабо развитие и с ниско на образованост, същевременно са със високо самочувствие ../което не е така при сравнително високообразованите и атеистични българи, чудя се къде ще са по самочувствие съвременните македонци/ "може и обратното." Аз го предполагам в по-горното си съобщение - като изключвам религиозността и образоваността като условие и фактор..Пропонирам, че всички бедни и икономически неразвити народи и нации /и стига да нямат "неща" от своята история, с които не могат да се гордеят/, са склонни към това да се самовъзвеличават, или да стават притежатели на по-голямо самочувствие (расово, и/или религиозно, и/или етнонационално), от това на развитите си икономически братовчеди.. Считам че самочувстието на "бедните братовчеди" е по-скоро "заместител", или пък се явява нещо като "свръхкомпенсация" на липсващото "друго" самочувствие. /Не коментирам високото самочувствие на богатите народи/ "Има ли нещо в тяхната култура, което да стимулира икономическото развитие" Ами мисля, че това е 300 годишния икономически и обществен (на обществото им, което е по-старо от държавата им) либерализъм и демократизъм; Тези качества от своя страна, по-късно (когато хората образуват държава и нация) са съчетани с "подходящия" им (т.е със свързания само с тях него, и произтичащ от тях) екпанзионизъм.. Смятам че капиталистичския експанзионизъм е допълнителен фактор за икономическия успех на нацията им..

Всъщност това ти е втората теза (забелязах я и нея) но не акцентирах защото за мен тя е от вида на на "шоколадовите хипотези" - нито може да се обори, нито може да се потвърди.. Ти самия се потруди да покажеш че тази хипотеза не може да се потвърди- когато в по-раншни съобщения пропонираше и стигна до извода че бедността и ниска образованост се дължат на висока религиозност - цитирам те - "високата религиозност води до изостаналост и ниско ниво на образованието" моя забележка: последните не водат до висок стандарт /което е лема/

"Очевидно чисто емпирично погледнато, хората с по-ниско самочувстие живеят по-добре, имат по-уредени държави и по-висок стандарт" Ммм...Не е вярно. Ако това беше наистина епирична формула, то би следвало в гражданите на САЩ да имат по-нисък стандарт от този на българите живеещи в България... Всъщност.. не е вярна и обратната емпирична връзка - също битуваща сред някои изследователи: "хората които имат по-уредени държави и по-висок стандарт, са с ниско самочувствие", защото според нея самочувствието на гражданите на САЩ би следвало да е по-ниско от това на Японците, на Франзузите и на повечето Европейски народи.. Ще предположа нещо в друга насока (това е моето виждане) : При болшинството от бедните народи - патриотичното, расовото, религиозното самочувствие.. явно компенсира липсата на самочувствие - от това че живеят добре, живеят в уредена държава и живеят със висок стандарт..По скоро проблемът, според мен е психологически и социален: получва се нещо като заместване на празнини /"дупки"/ при население (група от хора), което иначе живее маргинално и неособено добре, в среда без перспективи и без шансове за икономическо и социлано развитие..Разбира се, ключът за това се явяват мнимите или реалните постижения на народа, расата, държавата... Шовинизмът и друго-фобията са едни крайните прояви на това "заместване"....Що се отнася до национализма, според мен той би следвало да се изключи от връзките, защото "национализмът" е чувството на даден човек за принадлежност и солидарност към нацията, общността (това чувство може да предизвика и гордост от постиженията на членове на тази нация, или на нацията, или пък разочарования), и в крайна сметка той, сам за себе си - може да е "добродетел" - фактор за прогреса на цялата общност,.. но може да е спирачка към личностния прогрес, и съответно към прогреса на цялото общество (който прогрес е пряка и еднозначна връзка с личностния - на членовете на това общество)..

http://makedonski-bulgari.blogspot.com/sea...%80%D0%BE%D0%B2 Виктор Канзуров: "Трагедията на представителите на българската нация в днешна Р. Македония е толкова разстърсваща, че човек се чуди в кой век живее. Управляващите в България демонстрират хладнокръвие в ситуация когато официалния македонизъм, приема България и българския народ като най-големите си врагове и живее като да е във война с тях. Малобройните омовци, които са някакъв промил от вкупното двумилионно македонско население в България, винаги са защитени от полицията, на техните събрания и аз това го смятам за положително. Същевременно, българите в Македония са бити, открито заплашвани и отхвърлени от социалния живот в страната, и принуждавани всекидневно да чуват по медиите как българките са леки жени, как българите са най-мръсни и най-лоши хора, които много мразят македонците и които винаги са убивали и мъчели македонци. Всички нормални хора в Македония са принуждавани да чуват как България е публичен дом, как самата България е боклук и едно голямо лайно." "Първо трябва да изчакаме какво ще направи така наречената независима съдебна власт в Македония. От това, което досега направи полицията аз съм недоволен защото има само 15 заподозрени от непосредствените извършители. Полицията не направи почти никакви усилия досега за да намери подбудителите на тези грозни действия. Дори по това, което съм чувал първият опит на полицията беше заподозрените да бъдат обвинени за участие в побой, което означава, че те не са атакували ами може би са били провокирани от почитателите на Мара Бунева. От по-високо ниво, някакъв началник е сменил обвинението във физическо нападение. Значи полицейски инспектори искаха да минимизират шовинистичната същност на целия инцидент, както и вината на хулиганите. Даже някои от инстпекторите по времето на разпита на хулиганите, са говорели: "... това са наши деца, какво ще им правим...?" Това означава, че висши органи на властта в Македония приемат за нещо нормално етнически българи да бъдат бити. Полицейски инспектори искат да защитават хора, които бият седемдесет-осемдесет годишни старци и които са герои в ситуации когато са десет на един. Ако полицейските инспектори и тези министри и управляващи, които са ги поставили по тези длъжности приемат това геройство като главна характерна черта на македонизма, тогава този македонизъм, според техното отношение към нещата, няма никакво бъдеще. Държавни органи, които искат да оправдаят думи като "смърт на бугарите", "бугари-татари", "умрете бугари", "умрете марсианци", "умрете юпитерци"..., могат да бъдат лица на държава, която е шовинистична, фашистка, нацистка, в която има апартейд и която не почита основните граждански права на своите граждани. Героите, които биха 70-80 годишни старци, знаят че обществеността и органите на властта ще ги подкрепят." http://makedonski-bulgari.blogspot.com/sea...%80%D0%BE%D0%B2 Драги Каров: "Бяха показани трима „згрозени“ пенсионери велешани, един от които твърдеше, че организаторите сме взели по 1000 евро от България, за да кажем, че сме българи. Той между другото е бивш служител на полицията. Телевизията искаше да представи, че паметникът е дело на малка група хора, които всички смятат за идиоти и цялото население е срещу тях. Но това не беше истината. Много хора ни поздравиха, много хора ни писаха, много хора ми стискаха ръката и признаваха, че от страх не са дошли на откриването на паметника. Не само във Велес, а в цяла Македония. Но това е нормално, Македония не е демократична страна, тя е демокрация до момента, в който не кажеш, че си българин. Ако кажеш – свършено е с тебе. Можеш да кажеш, че си всякакъв, но не и българин. Това се вижда и в крайния шовинизъм на медиите срещу всичко българско." http://makedonski-bulgari.blogspot.com/sea...%BD%D0%BE%D0%B2 Никола Стоянов "- Как е името ви по паспорт? - Николас Стоидис, опитах се да го променя на Стоянов, но гръцката държава ми отказа. Те казаха, че нямам право да го променям на Стоянов, защото не е гръцко име и в Гърция нямало нито един българин. - А защо искате да сте Стоянов? - Защото баща ми беше Стоянов. Името му е Михаил Стоянов и е роден тук, във Воден, през 1913 г. Майка ми е от Варна и се казва Пенка. Тя идва тук, във Воден, 16-годишна и се омъжва за баща ми. канската воина. Стоидис е понтийско име, нали знаете понтийците? Те са бегълци от Турция. - И ходихте ли в съда? - Отидох, през 1996 г. тук, във Воден, но ми отказаха и сега името ми си остава за съжаление Стоидис. - Защо не говорите български език? - Защото българският е забранен тук. .. - Имахте ли проблеми за това, че искате да възстановите бащината си фамилия? - Първият проблем е, че всеки, който признае тук, че е българин, веднага бива освобождаван от работа, уволняват го, става безработен. И аз съм пример за това. Работех като инженер за енергийна компания. Завършил съм Политехническия университет в Атина, специалност минно инженерство. Но светкавично бях освободен от работа още през 1992 г., защото казах, че не съм грък, а българин. Същото се случва и с много други хора. Но те не искат да говорят за това. Крият го, защото иначе остават без работа. Това се отнася до всички. Иначе никой не е арестуван или вкаран в затвора. .. - Вашите родители живи ли са? - Починаха, нямам брат или сестра. Разведен съм, имам 20-годишна дъщеря, която живее с майка си тук. - Тя знае ли, че баща й е българин? - Тя казва, че е скопска македонка. - Имате ли роднини във Варна? - Три пъти съм бил във Варна, имам далечен братовчед, посетих го преди около пет години, защото майка ми е родена там."

В 1941-1944 (и нататък) имаме гражданска война в България.. Българи вояват срещу българи, и българи убиват българи.. Подобни снимки / и вероятно много повече/ могат да се видят в Българските архиви../Например при избитите партизани от отряд Антон Иванов../ Факт е че след 1941 година обществото ни е разделено..Доколкото съм слушал спомени от мои близки и познати - през този период настроенията и симпатиите в българските села и градове са били фифти- фифти..: половината са били царисти, другата половина земеделци и съответно леви!! ... Този факт се представя от съвремените македонци и македонисти невярно и тенденцеиозно като антибългарска съпротива..Умишлено се премълчават убийствата и гоненията на всички македонски българи комунисти (на комунистите и левите с българско самосъзнание) след 1944 година, чиято единствена вина е в случая е че са българи.. А всъщност тези хора -съвременните македонисти и македоности, предизвикват най-вече съжаление в мен..

@ Аспарух IYI Батка, защо не вземеш да махнеш тоя ник ? Не ти отива, .защото май посл....гваш като македонец* или много си се сприятелил с тези македонци - да ни пробутваш фалшификати от техните жалки сайтчета! /*както казва един мой познат, родом от Гоце Делчев за днешните македонци!/ Ето ти частта от книгата от Коста Църнушанов.. http://macedonia-history.blogspot.com/2007/08/1941-1944.html Ето какво пише той: "Прегрешението на властите не е в това, че са взели енергични мерки, за да бъдат заловени вражеските нападатели; не и във временните задържания и разследвания на гра­бите, а в губенето на елементарно самообладание и – най-много - в безогледните варварщини над невинни хора. С това решението става тройно: 1) партизаните постигат целта си- симулиране на "въстание", с което се разкъсаха да се хвалят; 2) създадена е желаната от тях омраза към толкова жела-българска власт в един толкова български град и 3) че българската власт не е своя, а чужда окупаторска, която мрази управляваното население. Израз на такова убеждение е тъжният лик на по-възрастните местни интелигентни родолюбци с думите: "Това не са същите българи от Първата световна война!Какво се има предвид?" Ето какво пишеш ти : "С това решението става тройно: 1) македонската съпротива постига целта си - оказване на отпоръ на окупатора; " После..: тази книга е писана след 1947 година, когато отпада ъ -то в края на думите, завършващи със съгласна, Писана е след 1947 година защото Коста Църнушанов в нея цитира своите "Спомени за Д. Талев"!! "Подробно описание на събитие е дадено в книгата на пишещия тези редове: "Димитър Талев в моите спомени" (София, 1992, с. 60-64)..За същия този Димитър Талев, които умира през 1966 година ... Така че, излиза че това "ъ" в края на думите е слагано допълнително - за да могат "цървулите" да си мислят че това е някакъв стар български "оригинал"...