nik1

Имаш голям "дар-слово" (предполагам че тексът в съобщение е твой личен). Браво.. Май не си споменал холандците .. По-скоро съм склонен да смятам, че протестанството на тези народи е продукт на тяхното буржоазно-либерално и демократично развитие, живот, и съответно тяхната буржоазно-либерална и демократична култура..(доколкото исландците , запазват част от племенно-демократичните си порядки, но вероятно не са типичната развита буржоазна нация в смисъла на холандската от 16-17 век, смятам че не се явяват изключение) ...Исторически се смята че прагерманци (германските племена), прабалти и праславяни са етноси и племена, от една и съща "черга" - т.е обитават сходни по климат и ландшафт територии - в горския пояс на Европа, познават и практикуват земеделието и животновъдството по сходен начин; Хронологично - славяните, балтите и германските племена развиват почти синхронно във времето своите земелделските умения..В тези връзки - излиза че не можем разграничим по време и степен на на "аграризация" католиците балти, славяни и германоезични от една страна /част от които в цялост никога не стават реформисти и протестанти по дух и по призвание/, и ортодоксалните славяни - от друга..

Въпроси: 1. На какъв език хазарите сa изписани като "козари" и какво значи на този език думата "козари"? Източници? /..Първични такива../ 2. Къде тези "козари" заявяват че езикът им е еднакъв с този на императора? Източници? На какъв език го заявяват (да видим източника), та трябва да считаме че езикът им не е латински или гръцки.. ЦЕНЗУРА

Какво не разбра? Темата е ясна; Освен заглавие темата има заглавно съобщение, освен всичко това вече обясних какво имам в предвид, и няма да се повтарям само заради теб, когато се правиш на неразбрал или когато внасяш неразбория, защото ти е и е удобно това, /вероятно за да имаш "последната дума"/; Ще ти повторя за горния цитат: На мен не ми е ясно какво искаш да докажеш (в контекста на конктретната дискусия от по-горе, в контекста на конкретиката) с мнението си че руските княжества започват самостоятелен живот в 15 век?.. Хайде обясни ми ясно и точно (никой не те пришпорва да е сега) логиката си, но не отговаряй, моля с въпроси или надути и празни обощения..

Не знам какво искаш да кажеш, "че не може да се прави някакъв паралел между съдбата на православните държави от Балканите и Руските княжества"... Ясно е че при едните културно-политическият и икономически модел се оказва губещ /защото колабира и престава да съществува/, а при другите печеливш.. "Геополитическата реалност" може и да е различна, и може и да не е чак толкова различна, но с отговорът си "защото геополическата реалност е такава"- не достигаш до анализ на причиите за явлението "колапс"/сътветно "възход" - което очаквах в една или друга степен да да се дискутира. Какво общо има Ватикана..? Как да разбирам мнението ти "руските княжества започват самостоятелен живот през 15 век" /което не отговаря съвсем на историческата истина, най-вече защото страната на русите е описана в персийската география от десети век/ http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%80%...BA%D0%B8%D0%B9) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...s-1015-1113.png http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%A0%D1%83%D1%81 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D1%80%...BA%D0%B8%D0%B9) http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...1240-nevski.png /

Златната орда е верски толерантна държава. Затова през ХІІІ-нач. ХІV век в земите на ордата се строят редица православни и мюсюлмански храмове едновременно, като има и запазено силно присъствие на езичеството - старите религии. Последните даже са доминирали в южните й части. Великия могол не се интересува от религията, като желае да му се подчинят и Ватикана и Багдад. Даже разорява последния в кр. на ХІІІв. Едва в 1316 г. в Златната орда е приет за официална религия исляма. Без обаче да налага същия по насилствен начин за частите си. Нещо повече - в стожера на централната ординска свласт сред руските княжества-Московското, е налице разцвет на православието. Последното, разбира се и по силата на участието на българските духовници, ярък пример за което е митрополит Киприян. Московското княжество покорява наистина Казанското ханство, но както сподели един висш руски съвременен държавник, не се знае от коя страна на крепостната стена на Казан са били повече "татарите". Явно изхождаш от някаква презумция, че османците насила са ислямизирали българските аристократи и представителите на средната класа?... Икономическите предимствата за руските васали на татарите от приемането на исляма при равни други условия щяха да бъдат същите, както на балканските васали: наличие на по-малко данъци /при отпадане на данъка за немюсюлманите/..

Въпросът ми беше по-общ: нещо като да се направи анализ на причните за коласа на модела../В съобщениоето си днес до Иванко Тертер съм обяснил по-подробно какво имам впредвид/ Ще направя няколко уточнения по отговора ти. Всъщност народът "османски турци" не е по-"нов" от този на българите и сърбите. Огузите, живещи в пределите Северна Персия /Хоремз/ , чиито наследници са Османските турци са мюсюлмани някъде от началото на 10 век..От друга страна - Согдиана и северните части на Хоремз за завладени от тюрките в шести век.. Тюрските политически образувания в 13 век, които са наследници или следствие от разпадането на Селджукстата империя са съпоствими като брой на християнските политически образувания.. "Нов" народ за Средна и Предна Азия и Източна Европа са Монголите; Като такива и като идващи от място и среда, различаваща се от тази на държавите и народите които покоряват , те не могат да предпложат свой културен модел, които да замести стария..Всъщност те заимстват религиите и съответно писменостите от покорените народи, заимстват и езика си от тях ..Например "Татарите" оригинално са монголо-говорящ народ, остатъците от който в последствие се асилимилираt езиково в кипчакоезичното население на Средна Азия и Източна Еропа..Други от монголите се китаизират. По-скоро разбирането ми е, че "новите" народи приемат отчасти или преобладаващо - културата и на завладените, в случаите когато културният модел на завладениете е по-еволюрал (развит) /например ако имат развита и използвана писменост/, или "по-пригоден" /по-адекватен/..

Въпросът ми беше по-общ. Културният модел , т.е военно-политическият, социално-икономическият и религиозният модел при балканските християнски държави колабира или най-точно се се срива след инвазията на друг такъв - мюсюлманския, чиито носители са османците.. Държавите не само приемат васалитет, но и в крайна сметка престават да съществуват като васални държави; населението не се интересува от това кой го управлява (някои предполагат че османците първоначално имат и предлагат една по-прагматична фискална и стопанска политика, която се приема от изтормозеното от данъци население); старата аристикрация охотно се включва и изгражда новата такава, отказвайки се от религията си -и това се наблюдава при аристокрацията и средната класа при гърци, сърби, българи.. Накратко - старият византийски модел престава да съществува на Балканите..Можем да дискутираме колко, как и какви са били шансовете това да не се случи, мнението ми е, че това е щяло да се случи независимо от броя и военната сила и способности на османците (доколко те са по-силни - това би трябвало да се обясни с преимуществата на техния "модел" или със слабостите на балканския християнски)..Всъщност на мен отдавна ми се струва, че завладяването на балканите има прилики с едно по-късно историческо събитие - завладяването от Испанците на Американските империи и федерации на коренното население ..Образно преразказано: Появава се някакъв туркмено-персийски клан , в продължение на 100-150 години той уголемява географски контролираната територия от него поне 50 пъти, а завладените и нападнатите като че ли са наблюдатели на ставащото...Ето и примерът: в битката на Черномен 1371 година - османците защитават правото си на присъстие на Блаканите (т.е столичния си град Одрин) с има няма 10 000 - 15 000 човека..Това са техните военни сили -май-вероятно на границите на етническите им способности....След няколко години, те, османците все още нямат силите и способностите да покорят град като Сердика /който не е Констатинопол или Търново/,.. и губят първата война за София.. От друга страна - при руските княжества този колапс на държавността /или на модела/ през 14-15 век - не се случва, независимо от това че татарите също са мюсюлмани; В продължение - Християнска Русия успява по-късно да покори Мюсюлманското Казанско царство /или ханство/..

С написаното по-горе се самоопровергаваш в тезата си че T.e. от първия цитат става ясно че Московското княжество не е "дръпнало", ами е прегазено от Тохтамыш, след което е разпарчатосано.... http://en.wikipedia.org/wiki/File:Lithuani...h_centuries.png http://en.wikipedia.org/wiki/File:Poland_a...huania_1387.PNG Носна кърпичка имаш ли?... Не разбрах защо ще се разплачеш? Аз за ралика от теб не смятам, че романоговорящото население в Влашко и съответно в Молдова "пада от небето" образно казано, или по-точно че романският език на власите е привнесен в 16-17 век.., но карай да върви, както се казва..

Защо според вас при православните руски княжества, и в последствие при православна Русия - културният модел "феодализъм, и ортодоксално християнство*" се оказва печеливш (поне в военно-политическата област) ? При Балканските православни държави (включвам и Византия) и държавици - този модел се оказва губещ.. Смятам че вероятно въпросът не може да се сведе до уравнение на ресурси : Ще отбележа че руските княжества (владетели), които се изправят срещу татаро-монголите и съюзниците им на Куликовското поле през 1380 година имат общо население по-малко от или около 1 200 000 човека**; Което като брой е по-малко или съпоствавимо с населението на Византия (с ромеите), съпоставимо е с броя на това население, което е в пределите на държавата на Иван Александър (изчислява се от различни автори 1,5 милион до 2 милиона), и вероятно е съпоставимо, като брой с това население което е под контрола на сръбските крале и принцепси във втората половина на 14 век.. В продължение бих искал да отбележа че културния модел "ортодоксално християнство" в следващите векове - при русите се показва като печеливш, сравнен с мюсюлманския модел в Средна и Централна Азия, и изобщо; и дори се оказва печеливш или равностоен във военно-политическо отношение, спрямо западния католически модел ..През следващите векове Православна и Абсолютистка Русия следвайки и развивайки Византийския културен модел успява да покори всички мюсюлмански страни от Средна и Централна Азия, превръщайки се в една от най-големите по площ световни империи, и е разположена на три континета../Площта и е по-малка от тази на Испанската монархия, притежаваща и контролираща почти изцяло Южна Америка и част от Северна, също и острови в Атлантическия и Тихия окен - Филипините/.. * Ортодоксалното християнство е съчетано със собствен литургичен език, близък до този на народа ../Това не се отнася в малка или в по-голяма степен до Влашко и Молдова, където има романо-говорящо население/ **Броя на населението през 16 век за същите територии се изчилява на около 1 420 000 човека: Для приблизительного подсчета населения Русского государства, позволяющего определить возможную численность войска, можно воспользоваться данными, относящимися к XVI в., с поправкой в меньшую сторону для XIV в. Подсчитано, что в границах того времени, исключая Сибирь, было [272] 220 городов. Самые Крупные города — Новгород, Псков и Москва — имели до 20 тыс. жителей каждый, Казань — около 15 тыс. В г. Торопец жило 2400 человек, в г. Устюжск — 1700, в Гдове — 159 человек (из них 100 стрельцов, 11 пушкарей, 5 воротников); в шести разных пригородах Пскова насчитывалось всего 37 дворов; в Старой Руссе было 1545 дворов, в Ладоге — 106, в Порхове — 71 двор. Если предположить, что в 50 городах насчитывалось по 3 тыс., а в 166 городах по 1 тыс. жителей, то получится, что во всех городах, включая и крупные, жило 341 тыс. человек. Имеются также данные о сельском населении. В Обонежской пятине имелось 2386 деревень, в Казанском уезде — 126, в Свияжском — 22, в Веневском — 106 деревень; в четырех уездах — Рязанском, Пронском, Ряжском, Зарайском — 1208 деревень; в десяти уездах центральной области — 1063 деревни, в которых было 7046 дворов. В среднем можно считать около 300 деревень в уезде, что в 220 уездах составит 66 тыс. деревень. Селения до 100 дворов были исключением, преобладали деревни в 2–3 двора. В каждой деревне в среднем можно считать по 5 дворов. В таком случае окажется 330 тыс. дворов, а в каждом дворе — один мужчина 15 лет и старше. Для определения общей численности населения Руси в XVI в. историк Чечулин предложил коэффициент — 3,266, введя который, получим 1078 тыс. жителей деревни. Следовательно, в городах и деревнях в XVI в. на всей территории Русского государства в границах того времени насчитывалось 1420 тыс. жителей, из них мужчин от 15 лет и старше — 435 тыс. Духовенство и монахи составляли не менее 10 проц., старики свыше 60 лет — около 5 проц. (их мы исключаем из мобилизационных расчетов). Остается всего 360 тыс., из которых вряд ли можно было привлечь в войско свыше 10–15 проц., что составит 36–54 тыс. воинов. Но ведь эти данные относятся к XVI в.

Донякъде съм съгласен с теб..Такова мнение съм изразявал и аз преди, но все пак мисля трябва да отбележим, че в този период цялата българска политическа мисъл и способности, са на почти най-ниското си възможно "ниво" в следосвобожденската ни история.. В този смисъл Височайшият фактор /височайшите фактори/ не е бил никак затруднен във вземането на решението да направим салтомортале-то, но в резултат на това "салтомортале" вместо да вземем още от лъвския пай /или казано по друг начин - да осъществим националния си идеал/ - си падаме на главата..

Балканските митове - произходът на Ататюрк (заглавието е от мен) Етнически турчин ли е той?.. Или е с българско /респ. албанско/ потекло от Себище(а), Голо бърдо - Албания? Източник: http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive...e/971115/2.html Мустафа Кемал Ататюрк произхожда от нашенски род от Голо бърдо, твърди изследовател от Монтана. "Водачът на младотурския бунт срещу властта на султан Абдул Хамид Втори /1908 г-/ и на Националната турска революция /1919-1922 г./ , първият президент на светска Турция Мустафа Кемал Ататюрк всъщност е бил българин, убеден е Никола Намерански. Ровейки се дълго време в български и чужди речници и справочници за имена на селища, местности и личности, той се натъкнал на любопитния факт, който се потвърждавал и от други автори. Интересът към произхода на великия турчин сега е провокиран от номинацията му за личност на ХХ век за класацията на сп. "Тайм". В изследването си "Славянското население в Албания" руският учен А .М. Селишчев съобщава, че родителите на Ататюрк били преселници в Солун от село Себища в Голо бърдо, населено предимно с българо-мохамедани. В Солун ги знаели като себищалиите, така бил наричан и синът им Мустафа. Жители от Голо бърдо и сега свидетелстват, че родът на тачения турчин тръгва от тяхното село Себища, твърди Намерански. Официалната биография на родения през 1881 г. Ататюрк сочи обаче Солун за негово родно място. В този град той завършил и военна прогимназия, а в Битоля - средно военно училище. Това, което също официално се знае, е, че Ататюрк е говорел много добре български и е бил искрен радетел за приятелски отношения между България и Турция. Като президент той сключва и първите договори за добросъседство между двете страни: за приятелство - през 1925 г. , за търговия и мореплаване - 1928 г. и за помирение - през 1929 г. Ататюрк е една от най-сериозните кандидатури за личност на века, съобщи сп. "Тайм". Други Източници: Афанасий Селишчев: "Славянското население в Албания" (на руски), Кратка статия за автора http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_1.html http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%...%87%D0%B5%D0%B2 Други: http://albanian.dir.bg/studii/ezik/st-ez-02-GorDial.htm Части от нашенско-албанския речник /"Горанско (нашенски) - албански речник" с 43 000 думи и израза/ на Бай Назиф Докле, които е учител-филолог, историк и изследовател на "нашинците"/българите/ от Гора. Речникът е издадание на БАН от 2007 г. http://img246.imageshack.us/img246/8488/57562714ie2.jpg http://img84.imageshack.us/img84/8535/srtanicanf9.jpg

http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/index.html Божидар Димитров: "И други автори са се опитвали да се докоснат до този проблем, но такова изследване в българската историография няма. Това е първият всеобхватен труд за историята на малоазийските българи, който десетки години, а и след сто години ще се чете и ще бъде използван от всички, които се интересуват от проблема." В. "Монитор", 26-27 август 2000 г.:"В тази книга текстът съчетава прецизността на научното изследване с емоционалния и експресивен език. А това много се харесва на съвременния читател. Пред нас е резултатът - книга, която може да задоволи и критичния поглед. Вътре в книгата е разположена картината на историята на тези смели българи, запазили вяра, народност и идентичност."

Айде моля ти се без такива подпитвания, не сме на къра.. Знам кой е проф. Елдъров, но ме съмнява че ти знаеш какво означават изразите "българин-патриот" или "учен", и освен това мисля, че бъркаш архимандрит проф. Георги Елдъров със професор Светлозар Елдъров... Ето къде е професор Светлозар Елдъров.. http://www.macedonia-science.org/gallery/d...topn-0-128.html http://www.macedonia-science.org/gallery/d...topn-0-129.html Имаш ли да кажеш нещо конктретно по темата, или си решил да я запълниш с флууд, и с реваншистки и злобни коментари за автора на темата?

Шопе, темата е конкретна..Ако имаш желание да дискутираш в тема "Помаците след 1944 година" - би следвало да създадеш такава.. Шопе, подфорумът не е за политика или етика, а за история..

Това са архивите на ГИБИ /*. DjVu, *.rar (gif)/ http://algol65.livejournal.com/7697.html В момента чета Историята на Кантакузин. /Tом 10 от ГИБИ-сборника/

Не разбрах мнението за това какво правят според теб тези татари в земите на Белаур.. Според теб са няколко десетки или няколко стотици, но не казваш какво мислиш че са правили в близост до Видин? Като наемници (както казваш) Иван Александър срещу Белаур - тези няколко десетки или няколко стотици татари, очевидно нищо не могат да постигат - а отиват на нещо като заколение /поражение/...

Няколко десетки или няколко стотици воини - наемна група? Кой ги е наел, и защо? Как и защо тази група се размотава в земите на Белаур?

Писмо на бдински търговец: До знатния и учен мъж Людовик Мауризино, уважаван княз на Рагуза и неговата курия от Маргарито Бодачич. Писмото, което ми изпрати ваша милост по тези двама куриери, добре разбрах, в което писмо се нарежда да се съобщи на Никола и на мен, че трябва да се явим в двумесечен срок пред ваша милост, т.н. за един дълг на господин Томазио, за което нещо довеждам до знание на ваша милост, че аз имах стока в Бдин и от Бдин не може да се докара в Призрен поради това, че татарите бяха дошли близо до Бдин и затова господин Томазио трябва да ме смята за оправдан, че не всякога от това, което човек прави, го е направил по своя воля. А по-сетне, когато вестите бяха добри, именно че горепоменатите татари са победени и са се отеглили, аз лично отидох в Бдин и докарах по божия милост стоката благополучно в Призрен и пристигнах в Призрен един ден по-рано, отколкото е съставено това писмо, и казаните неща имах намерение да изпратя на речения господин Томазио без никакво специално нареждане, тъй като по божия милост не сме ние тези, които искаме да задаржим чужди вещи, и поради това довеждам до знание на ваша милост, че цялото свое задължение ще му изплатя в неделя на 8 декември 1331 година. Какво правят татарите през есента на 1331г до Бдин? Свързано ли е според вас, тяхното присъствие - пряко с гражданската война между силния Деспот Белаур и противникът му Цар Иван Александър , узурпатор на престола (погледнато от страната на Деспот Белаур и неговия избранник - предишният Цар Иван Стефан, син на брата му Цар Михаил Шишман)? Доц. Пламен Павлов прави интересна интепертация на събитията и личностите от периода, но не осветлява този въпрос. Той смята че през 1331 г Иван Александър е използвал татарите в помощ срещу Византия.. http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/metezhnici.htm

Бесарабските българи и Втората световна война На 26 юли 1941 Бесарабия и Северна Буковина са напълно завзети от германо-румънските войски. Румънското правителство веднага поема управлението на новите земи. Румънците предприемат кампания в националия печат за разширяването на границите оттатък Днестър и Буг. Тя е дирижирана от подпредседателя на Министерския съвет Михай Антонеску. В съобщения на български дипломати четем, че румънската власт упражнява терор и срещу украинците, живущи в Букурещ и в други части на Румъния. Процесите на румънизация засягат всички нерумънски малцинства и поставят въпроса за оцеляването на българския елемент при новата администрация. В началото на 1943 година консулски рапорт до българския премиер анализира положението на българите в Бесарабия. То е формулирано кратко с "румънизация, побоища, интерниране". Данните за числото на българското население в региона са противоречиви. Според Станев, който е бивш румънски народен представител, населението от български произход в Бесарабия възлиза най-малко на 350,000 души, 70% от които желаят да се изселят в България. Цифрите за българите в Бесарабия и Таврия са предмет на специално изучаване. Мишо Хаджийски пише, че освен 60,000 души наши сънародници в Таврия, 60,000 българи живеят в Крим, 35,000 - в Одеска област и други 350,000 българи другаде. Българите живеят в Бесарабия от 19 век. Живеят трудно. В 1921 и 1933 години е имало глад, който е отнел живота на 20,000 души измежду азовските българи, според рапорт на наш дипломат в Румъния до премиера Филов. Сънародниците ни дават и други жертви още преди Втората световна война. Положението на таврийските и бесарабски българи в дните на Втората световна война е изключително сложно. Те са принудени да се спасяват с бягство от Таврия, на път за България. Само на брега на Азовско море, между градовете Милитопол и Бердянск, има 27 чисто български села с население от 55,000. Военните действия по време на Втората световна война ще направят неизбежно това, че стотици хиляди българи ще се насочат към България. Едните от Таврия бягат от опустошителната война. Други от Южна Бесарабия ще преосмислят надежди: процесите на румънизация съвместими ли са с достойнство, самочувствие, воля за живот и просперитет? Към България се насочва бежански поток от хиляди българи, една част от които ще бъдат приети от българската администрация, ще получат земя и възможност за нови хоризонти и бъдеще. Бесарабските българи и политиката на румънизация. Българите от Бесарабия през 20 век ще живеят в няколко различни държави. По-скоро те ще попаднат в няколко различни режими. След Царска Русия и Съветска Русия тяхната история ще премине през условностите да попаднат под румънска власт. Румънската администрация в този регион в дните на Втората световна война ще иска да предприеме стъпки на демографски размествания на населението. Ще се цели доказването на съществуването на многоброен румънски елемент в Бесарабия. Българите от бесарабската Задунаевка, например, не могат да не бъдат притеснени от подобна тенденция на демографско прекрояване на региона. През януари 1943 година тази тенденция не само се прокрадва на хоризонта, но е подкрепена със стратегия и администрация, която да я осъществява. А се знае, че румънците вече са имали опита от изселилите се преди две години бесарабски немци, на чието място са изпратени румънци от старото кралство, споделят наши сънародници пред български дипломати в региона. През Втората световна война българските селяни от село Чишме-Въруита в близост до гр.Измаил / днес в Украйна/ посрещат с радост промяната на властта. За тях румънския режим, на първо време, дори им изглежда напълно поносим. /1/ Болшевишкият режим им нанася сериозен ущърб с темата колективизация. Българите са земеделски стопани, които обичат земята. В специалния рапорт на генералния консул Иван Станчов до министър-председателя на България Богдан Филов от декември 1942 година четем, че "земеделските стопани представляват голямата маса на българското население на Бесарабия". Те са богати, а стопанствата им са добре обзаведени, притежават средно от 30 до 50 хектара земя, като някои от тях владеят до 150 хектара. Тези хора не желаят да се изселват. Интересно наблюдение е, че бесарабските земеделци запазват езика си съвършено чист, без да употребяват чуждици, за разлика от градското население, което повече или по-малко се е повлияло от руски или румънски елементи./2/ Румънската администрация разчита на богатите земеделски стопани. Те на никаква цена не биха приели колективизацията от съветския период. Новата власт ще разчита на тях в името на своята администрация, но пак се стига до противоречия. Румънците пускат слухове. Те са в посока да се спре възможността някой стопанин да има като модел пътят към родината и завръщането…в България. Слуховете, които се разпространяват говорят за българи от Северна Добруджа, които са били оземлени в Южна Добруджа и са успели да преминат границата и се заселят в Тулчанско. Те били избягали от строгия български административен режим. Очаквана тенденция, която може да се прояви при новата власт, е румънизацията. Ст.Петров пише до министър-председателя Филов рапорт, в който излага сведения получени от г-н Георги Станев, бивш румънски народен представител и жител на Задунаевка, Бесарабия. Станев е споделил, че румънското правителство е възнамерявало да състави няколко дивизии, попълнени от бесарабски българи, които да се изпратят на Източния фронт, за да заместят дивизиите, съставени от чисто румънски елемент./3/ Витае страхът. Според Станев румънските власти тормозят българското население. Задигнати били "от всяко село по десетина по-първи хора и изпратени в концентрационни лагери". Може би Станев е сгъстил боите. Все пак обобщенията са подкрепени с разкази за няколко индивидуални драми на познати на разказвача. Как обаче да премълчим за наблюденията относно тенденцията. Станев споделя за забрана да се говори български език на публични места. Имало случаи на побои над българи, които говорели помежду си матерния език. Търпени били единствено учителите, и то, защото все още румънците нямали достатъчно подготвен персонал, който да ги замести. Очертава се убеждението, че бесарабските българи ще попаднат от един тормоз на друг. Болшевишката власт е голямо разочарование за заможните бесарабски селски стопани. Времената са сурови и ожесточението на болшевиките срещу кулаците е известно от историята. Очевидци си спомнят как идвали нощем някакви "хлапета" и "вдигали цели семейства". Някои заможни селяни са тероризирани, тъй като служели като низши офицерски чинове в руската армия. Всички треперели и нощно време никой не смеел да излезе от къщи. Съществуват и гротескни истории. Болшевиките искали да открият в църквата кино, понеже в селото нямало възможност да изплати високите такси за поддържане на свещеника. Логиката е спорна. Просто киното вероятно щяло да замени църквата, като по инструкция, без да бъдат питани хората какво искат. От всичко това възниква въпросът - дали в главите на хората освен страха и психическия тормоз витаели и мисли за бягството? Не. В момента на смяна на режима хората се почувствали облекчени, но май за кратко. С идването на румънските власти обеднялото и изгладняло население като че ли е пленено от самоизмама. То почувствало, че "най-после животът му - най-скъпото му богатство - е осигурен", пише генералният консул Станчов./4/ И тук не минава без парадокси. Задействан е строг закон за румънизиране. Родният език се забранява да бъде говорен на публични места. Но нима можеш да избягаш от своята идентичност? Не! Нима е възможно да се откажеш да говориш на родния си език, на езика на своето минало и корени? Не! А кой мислите, че ще е новият кмет на Болград? Същият Радакович, който през 1922 година е заповядал изгарянето на библиотеката при българската гимназия. Според жителите на града именно Радакович е главният виновник за затварянето на гимназията в Болград и за заменянето с една прогимназия и едно промишлено училище. Мярката е обоснована с това, че населението на Болград "като малцинствено, нямало нужда от просвета"./5/ На българския консул болградчани споделят първо за ужасите на болшевишкия режим в Болград, за отвличането на цели семейства интелектуалци или търговци. Отвлечените са измъчвани в Измаилския затвор и после препращани във вътрешността на страната. Сетне обаче, болградчани разказват за цитирам "очакваното възкресение при влизането на румънските войски в Болград"/6/ и огорчението за проявите на дебългаризация или румънизиране като отказ от признаване на родния език от страна на новата румънска власт. Много българи търговци, за да запазят правото си на търгуване се снабдяват с документи за румънски етнически произход. Тапията върви от 2,000 до 10,000 леи според случая. Та се оказва, че и при новата власт, част от градското население желае да се пресели в родината. Консулът признава, че "от общата маса на търговското съсловие следва да бъдат отделени по -заможните занаятчии и възрастните интелектуалци, които са добри българи и са пострадали много по време на болшевишкия режим". Те са и хората, които искат да напуснат Болград. Там те не могат да упражняват професията си и са принудени да харчат капитала си. Пътуването им в родината е предстоящо. Чакат само формалностите по оформянето на пътните листове и естествено решение на въпроса около прехвърлянето на имуществото им в България. Разбира се, броят на желаещите да се изселят не е голям, в сравнение с бежанския поток от Таврия. 50 семейства са депозирали пред българския консул молбата си към средата на декември 1942 година. За бягство се замисля обаче елитът. Консулът припомня, че един среден селски търговец притежава средно от един до три милиона леи. Румънизацията ще ги накара да погледнат към България. В български представителства зад граница непрекъснато пристигат младежи, които желаят да продължат образованието си в България. Мнозина искат да постъпят във Военното училище. Те са деца на заможни селяни, пламенни патриоти и предлагат да внесат в консулството нужните за издръжката суми. Най-голямата болка на бесарабския българин остава тази да даде на децата си добро и българско образование. Ако възможностите на място са ограничени, а в този регион това е факт - погледите са отправени с надежда към историческата родина. Бесарабски българи се стремят да се завърнат в България, защото румънската администрация, освен че има стратегия за румънизация, е създала Център за румънизация. Провежданата политика от румънските власти и специално от Центъра за румънизация е споделена от българските дипломати със София. В рапорта на консула Петров до министър Ив.Попов четем: Българите не се допущат: Да подновяват и попълват инвентара си с добитък чрез участие в публични търгове. Да отварят кръчми, бакалници и публични търгове по селата. Да прибягват до кредитни институции. Да откриват търговски заведения по градовете. Да започнат упражняването на либерални професии, с изключение на медицина, тъй като засега има нужда от лекари. Да закупуват земя. Да постъпват на държавна и общинска служба или в румънски индустриални и търговски предприятия. Санкциите по законите, които са общи за всички, се прилагат с по-голяма строгост, когато провинения, особено по закона срещу саботажа, се случи да бъде от нерумънски произход./7/ Наистина българите не са изключение. Румънската администрация прилага цитираните ограничения , в една или друга степен, и срещу унгарци, арменци… Слабо утешение е, че стратегията се прилага както казва консулът "донякъде и срещу всички нерумънски елементи" /8/ Информацията за дискриминационните мерки се потвърждава от друг официален документ на българската дипломация, писан няколко месеца по-късно. В рапорт на Ив.Станчов този път до премиера Богдан Филов относно условията, при които живеят българите в Южна Бесарабия и румънизаторските мерки спрямо тях отново научаваме за драстични мерки на администрацията спрямо българите. В документа са посочени по-главните ограничения. Те са: 1/ забрана да се говори на чужди езици в учреждения, влакове, пазарища и пр.; 2/ забрана на нерумънския етнически елемент да върши установена търговия; 3/ забрана на същия елемент да закупува земя; 4/ забрана да постъпва на държавни или общински служби; 5/ отнемане на всички стипендии, дадени на времето на студенти или гимназисти, като последните се задължават да плащат пълни учебни такси./9/ При така потвърдената информация за дискриминационния режим, свързан с процесите на румънизация за спокойствие и сигурност на българите и дума не може да става. Те не могат да закупуват земя, а те са потомствени земеделци, и много се надяваха на промяна в живота им. Те не могат да постъпят на държавни или общински служби, макар че са толерантни хора, а и при болшевиките са демонстрирали своята лоялност към властите. Румънските власти предлагат на българите да сменят имената си и да избегнат репресиите, т.е. да получат правата, отнети им като на лица от небългарски произход. Някои от българите чиновници на румънска служба са се поддали на внушението и са изменили името си. Селското население в голямата си част е отказало да измени имената си. Пуснати са и слухове за преселването на българите в Украйна, Крим или за Завръщане в Царството. Това е желана възможност за българите, подложени през последните 20 години на морален и физически тормоз, споделя с премиера Филов консулът Станчов/10/. Да обобщим казаното за българите в региона: В каква ситуация са българите в навечерието на Втората световна война? Българите са лоялни към властта. Българите избягват конфликтите с администрацията и властите. Българите очакват толерантност в отношението на администрацията към тях. Българите са готови да търсят реализация и просперитет извън България. II. Какво носи Втората световна война като очакване на първо време? Надежда за нова, лоялна към тях администрация. Надежда за скъсване с рецидивите на страх от репресии. III. Накъде води българите в региона развитието на ситуацията и процесите на румънизация по време на Втората световна война? Към разочарование от новата администрация. Към разочарование от новия режим и отношението към тях. 3. Засилва желанието им за завръщане в родината. 4. Засилва търсенето на контакти с България и българската администрация. Бележки: 1.-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал. 2- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.68-72. Оригинал. 3- ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1132, л.14-15. Оригинал. 4 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1158, л.14-18. Оригинал. 5 - пак там 6- пак там 7 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 850, л.73-74. Оригинал. 8 - пак там 9 -ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал. 10-ЦДИА, ф.176, оп8, а.е. 1007, л.48. Оригинал. Завръщането в България и българската администрация Хиляди бесарабски и таврийски българи искат в края на Втората световна война да стигнат до историческата си родина. Българската държава съдейства с постъпки пред германската и румънската администрации за техния преход. Вербална нота от 28 февруари 1944 година на кралското министерство на външните работи на Румъния гарантира преминаването в България на 2,500 българи-бежанци. 500 ще пътуват с влак, а за други 2,000 е уточнено, че натоварени в кораб в Измаил ще бъдат разтоварени в Силистра или Русе./1/ Три дена преди това, Министерският съвет на Царство България на свое заседание гласува протокол, който определя процедурите по преселването на сънародниците ни. Заседанието разглежда въпроса за преселването на 500 души българи от Украйна/Таврия/ в България. По документи, посрещането, даването на подслон и храна се възлага на Дирекцията на обществените грижи - отделение "Обществени бедствия" при Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Текстът дори пояснява относно края на процедурата по репатрирането - "до окончателното настаняване на определените места". В България основно искат да се завърнат българите от Таврия и Крим. Макар и доста по малко на брой, има българи от Одеска област и региона на Южна Бесарабия, които също мечтаят да се завърнат в историческата родина. Българската държава се заема сериозно с проблема преселване. Отпускат се парични помощи за завръщащите се в България сънародници. С министерско постановление се разрешава безплатното пътуване на изселниците и превозване на багажите им по БДЖ, както и по държавните автобусни линии. Българска народна банка ще обмени носените от тях чужди платежни средства. Всички административни и полицейски власти се задължават "да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места"./2/ Намират се и родолюбиви българи, които сами събират средства, за да облекчат поне с малко тежкият път на бежанците. Известен е списък с десетки българи-дарители от Букурещ. Всеки от тях е внесъл 10,000 и повече леи за подпомагане на…800 души сънародници-преселници от Русия на път за България. Документът от 26 март сочи, че българската църква в Букурещ активно се включва в акцията. Църквата осигурява "радушен прием и гостоприемство на преселниците", които пристигат в Букурещ./3/ Завърналите се в България са изключително земеделци. В доклад на областния началник по земеделието в Добрич намираме подробни данни за професията на 320 преселници от Таврия, настанени в Добричка и Шуменска област. 2/3 от хората са земеделци, работници или домакини. Единици са лекари, учители, агрономи или инженери. В групата има десетина души градинари и занаятчии. /4/ На преселниците в селата е дадена земя под наем, от свободните фондови земи. Документи сочат, че проблемът с оземляването не е достатъчно добре изяснен. Областният началник по земеделието Пенев дори казва "отговорните фактори нямат определен план за настаняването им"./5/ Говори се за "временно настаняване" и проблеми относно с т.нар."пренастаняване" на таврийските българи. През месеците март и април на 1944 година върви интензивна работа по преселването. Към датата 14 март от получилите разрешение да се изселят от Русия и Украйна 2,500 души в България са пристигнали първа група с влака от Гюргево 500 души, втора група с шлепа до Силистра от 600 души и трета група от 100 души вече е на път. /6/ На 4 април Мишо Хаджийски споменава за преселили се 1,375 души и останали в Одеса 274 с пътни листове на ръце, които не са пожелали да заминат с първите групи и за които е повдигнат въпрос за тяхната неблагонадеждност./7/ Какво ще означава тази странна квалификация "неблагонадеждност"? Мишо Хаджийски се застъпва пред българското министерство на външните работи за тези хора. Той се аргументира по следния начин: ние нямаме право да им откажем, понеже те са българи, а някои от тях са български поданици. Хаджийски действително признава, че някои от кандидат-преселниците са българи, женени за рускини. Освен това, те са се откъснали от всичко българско. Хаджийски обаче смята, че след умело посрещане и превъзпитаване в България , те скоро ще се приобщят към родината. Да не забравяме, че всичко това става във времето, когато България воюва във Втората световна война на страната на Хитлер. Като истински патриот, Хаджийски милее за българите, където и да са те по света. Старае се да даде на властта и други аргументи за това, че тези сънародници трябва да бъдат подкрепени в техния преход към земите на историческата им родина. Той припомня, че българите-селяни от Крим и Таврия са "извън всякакво съмнение"./8/ Те са били преследвани от Съветите като заможни и богати българи. Трябва да има милост и за тези клети хора. И те да могат да се завърнат на свята българска земя. До началото на април 1944 година 1375 души от преселниците се намират в България. Те са настанявани в няколко околии: Добричка, Балчишка, Генерал Тошевска, Дуловска и Тутраканска околии. Някъде посрещането не задоволява. В Дуловска и Тутраканска околии на преселниците са дадени задоволителни жилища. Предоставя им се земя по 40-50 дка, в зависимост от броя на членовете на семейството и добитъка им. Семействата са зачислени към десятките на селата. С техния добитък и зает инвентар е организирано засяването на дадените им земи. /9/ Добричкият директор на Поземлената дирекция споделя за констатирано разминаване между желано и реалност. Той донася, че в други околии, освен посочените, няма свободни земи. Липсва разпоредба за анулиране на сключени договори за дадени под наем земи на Б.З.К. Банка и фонда. Преселниците остават за зимата без получена земя. Българската администрация по места естествено взима мерки и решава проблемите. Държавата се сблъсква с различни ситуации и взима бързи решения. През януари 1944 година към България се насочва група от 28 семейства от т.нар. габровска група - членове на Съюза на българите таврийци от български произход. Държавата им оказва двойна помощ. Сменени са им суми от 1000 марки, получени от преселниците в Одеса и върнати им обратно, вече на българска земя. Даден им е и държавен заем в размер на 40,000 лева. Войната още не е завършила, а България проявява нови грижи за завърналите се българи. През октомври 1944 година мястото на страната във Втората световна война е променено. Министърът на външните работи Петко Стайнов внася в Министерски съвет докладна записка, с която известява кабинета, че България следва да се застъпи за съдбата на преселилите си таврийски българи пред съветското военно командване, за да не се иска тяхното репатриране обратно в СССР. Изложените аргументи щели да бъдат тези, че това са наши сънародници дошли доброволно в България, където са намерили цитирам "не само спасение от очакващата ги робска участ, но и условия за трудов и щастлив живот". /10/Стайнов казва, че в страната са пристигнали 381 семейства , "които са получили от българската държава земя, създали свои стопанства и започнали трудов живот, който им осигурява благоденствие, вместо мизерията, на която биха били обречени в Германия"./11/ Дипломацията има своите правила на играта, аргументите сигурно се подбират в зависимост от политическата конюнктура. Трябва обаче са се признае, че има документ от 1943 година, в които се сочи, че има към 4,000 българи от Таврия на работа в Германия. 15 от тях в този момент са депозирали молби за завръщане в България. Те се обръщат чрез Съюза на бесарабските и общоруските българи до премиера Б.Филов с молба да им съдейства да получат удостоверения за български произход. Така те ще могат да се снабдят с български паспорт от нашата легация в Берлин. Пръснати по чужди земи извън родината, бесарабските българи не случиха на власт през 20 век, наричан "век на Войните" и приключил с края на Студената война. Германци ги извозват масово на работа в Германия, но пък с болшевишката власт са на нож - мнозина са третирани като кулаци. Германският консул в Галац Льорнер споделя през август 1942 година пред българския консул Станчов, че, според него, в с.Катерийно-Тирасполско от 5,000 жители българи са останали 800 души, в село Кошково-Одеско - от 4,000 души българи са останали няколко души…/12/ Румънските власти в дните на Втората световна война пък искат етническо прекрояване на Южна Бесарабия, като променят демографския състав на региона и намалят броя на бесарабските българи там. Бесарабските и таврийските българи са тези мъченици, които протягат ръце към България като към последна своя надежда за спокойствие и сигурност. Да обобщим: Българската държава реагира на проблема завръщане на бесарабските българи в България: Българската държава определя свои пратеници, които да контролират процеса на завръщане на бесарабски и таврийски българи в историческата родина. Българската държава прави серия постъпки пред немската и румънската администрации, за да се реши проблемът по предвижването на хиляди бесарабски и таврийски българи към България. 3. Българските дипломати в региона наблюдават внимателно движението на преселническия поток към родината. 4. Български дипломати анализират процесите на румънизация и настроенията на българите в региона в контекста преселване в България. Пратениците на българската държава: 1. Следят за развитието на процесите на преселване и помагат на българската колония в Одеса да реши проблема. 2. Информират българското общество за размерите на преселването и за измеренията на човешката драма. 3. Правят постъпки пред българските народни избраници да съдействат за спасяване на преселниците. Българската администрация взема мерки: Проучва възможността къде в страната могат да бъдат настанени преселниците. Определя местата в България, където ще бъдат настанени преселниците. 3. На преселниците се гарантира земя. 4. Местната национална администрация контролира процеса на преселване и санкционира /наблюдава и докладва/ за възникващите проблеми по преселването. Бележки: 1 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665 л.29.Оригинал. 2 - Държавен вестник /София/ №285, 16 дек.1943 3 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.3.Оригинал. 4 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.289.Оригинал. 5 - пак там 6 - ЦДИА, ф.327, оп1, а.е. 1665, л.30 7- АМВнР, оп.1, а.е.80, л.37.Оригинал. 8 - пак там 9 - ЦДИА - НРБ, ф.89, оп.55, а.е. 642, л.316.Препис. 10- АМВнР, оп.1, а.е.84, л.13-14.Копие. 11 - пак там 12 - ЦДИА, ф.176, оп 8, а.е. 1007, л.46-47.Оригинал. http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_2194.html

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ 1878 - 1944 г. проф.Светлозар Елдъров http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html

Допълнението ти може да има някакъв смисъл, но написаното на мястото на цензурата - не. Последно предупреждение. Ще допълня мнението си: Етнонимите не само на Балаканите а и в Други региони от Европа, Азия или изобщо света , са били натоварени в различни периоди /или в момента са натоварени/ със стереотипни значения..

Етнонимите на балканите, изглежда са понатоварени с иронични стереотипни значения за съседните им народи : "Българи" (за гърците, за турците..и предполагам за други балкански народи) - със значение на "простаци", "селяндури" , също и "тъпчовци" /..Факт е че българите в 18-19 век са били "селяните" и "земеделците" на южните Балкани../ Изрази и поговорки: Bulgara padişahlık olmaz, olsa da yakişmaz. За българин царство не бива; бъде ли, не му прилича ; Bulgarın aklı sonradan gelir. На българина акълът му идва късно "Власи" (за уседналите балканци на юг от дунав, за сърбите) - със значение на "номади", "скитници" /..Факт е, че власите, живеещи на юг от Дунава са били един вид "скотовъдите" на южните Балкани../ "Като гледаш циганите, власите са хора" /поговорка от 19 век/ "Гърци" (за българите) е ироничен синоним на "фанариоти", "византийци" със значение "кофти", "лукави" и "жестоки" хора ...Факт е гърците са били "гръбнака" на християнският бизнес, търговския и политически елит в Османските Балканите "Турците с сила, гърците с книга, докарали са ни до този хал", "Грък дето стъпи, трева не никне" "Турци" - (за българите и сърбите) със значение на "коварни" хора /Факт е че турците са били 5 века управляваш народ, и като такива - те са си правели каквото искат/ "На турчина достлукът е на коляното му", "У турчина вjера на кољену" Турци (за българите) със значение на "глупави", "неразсъдни" хора. "На турцина акъла му идва късно" Арнаути (за българи, гърци..) - със значение на "жестоки" хора; "Господ не е арнаутин", гръцки `O qeoz den einai `Arbanмthz Потурнаци и погърчени (за българите,..) - натоварени с силно негативни значния /досещате се защо е така, предполагам/ "Да та пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен" "Да та пази господ от българин погърчен и от чифутин потурчен" ....

ПС както и предходните епохи в Близкия изток на интензивно земеделие, където нуждата от работна ръка е в пъти по-голямо отколкото при градинарството, защо тогава жената не само не увеличава още повече ролята си на родилка на работна ръка Как можа да напишеш толкова неверни неща в едно изречение? 1. В предходните епохи на Европейския неолит, в Близкия изток съществува такова земеделие, каквото е земеделието в Неолитна Европа - защото културите и технологиите в Неолитна европа са с Близкоизточнен призход.. Предполагам, че практически /с малки изключения/ не е използвано напояването в ранно- и средно-неолитния фермерски Близък Изток /имам аргументи за последното, но не ми се влиза в подробни обяснения/ 2. Словосъчетанията "Интенизвно земеделие" и "нужда от работна ръка в пъти по голяма от тази при градинарството" .. са оксиморон . Всъщност, смята се че Екстензивното земеделие има нужда от много работна ръка, още повече когато трябва да се обработват и култивират площи със зърнени култури - с мотика ! ..Онзи антрополог (на който ти му спомена името доказа че "ралото" и "волът"/"конят" са освободили хората от нуждата на всекидневната земеделска работа, и това е спомогнало на социалната еволюция....и е довело до въпросът който задават градинарите от Полинеия/Меланезия/Азия - "Защо белите имат толкова вещи". Питаш защо ролята и статуса са на жената се е променила в късния неолит/началото на бронзовата епоха драстично: Отговарям ти с няколко възможности: А) защото икономическото и положение се е променило дотам че е станала "придатък" на мъжа (вследствие еволюцията след откриването и изпозването на ралото във фермерството), Б) статусът и се е променил коренно - след "патриализацията" на обществото /излизането на "преден план" на мъжа/, възможно предизвикана от новата роля на мъжа, в едно "ново", различно от старото неолитно общество, което е: б.1) милитаризирано общество; б.2) търговско и/или номадско общество (частен смисъл на номадството е скотовъдсткото номадство) б.3) комбинация от двете ! В) комбинация от А) и Б) !

"Петелът" е мъжа в семейството.

Не става така, значи теорията ти издиша. Това естественото ти състояние ли е? Обяснявам: Не съм развил тезата си изобщо в насоката, която я коментираш, така че не можеш да правиш каквито и да е изводи!..Би могъл да направиш такъв или друг коментар, само ако аз отговоря или не отговоря на по-горе зададения ти въпрос "защо" !