nik1
Потребители-
Брой отговори
15101 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=82...p;#entry1153311 Цитат от съобщение: ...владетелите ни до Борис нито са се наричали князе, нито царе (..................................) , още по-малко жупани! Велик жупан не е владетелска титла, а само титлата на боил в българската военно-политическа и административна йерархия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%...%BF%D0%B0%D0%BD 1. Надпис на чаша:"Бойла Жупан теси дигетоги Бойтаил жупан тагроги итзиги таиси" http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...es/image088.gif 2. "Жупан таркан Шун (Охсун)" е споменат в надпис на Омуртаг 3. "Тортум(н)а пиле жопан" -съчетания в инвентарен надпис : zitko (i) itzirg- u bule hum- shi kpe yne' t- ulshi fm' estro- gin kpe ykz' t- ulshi ond' turt- una pila zopan estrgin kpe k' tulshi m' alhasi kpe a' hlubrin a' http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...ABULG-TITLI.htm "37) тортуна-пиле-жупан – прабългарска титла, трть – старобългарска дума, означаваща, тълпа, група хора, съхранило се в диалектното турия – дружина, известно и като топоними в България. /ДДСБНТ/ Интересната чувашка дума turta, turda - племе, показва идентичност с прабългарското тортуна, тр@ть. Има преки индоевропейски паралели в старогръцкото stratos - войска, фригийското therm, арменското tarm, латинското turma, ирландското drong, старонемското trym, thrym, кюрдското tоre, персийски tire – племе, тълпа, също в ирландски trét – стадо, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове. /VS-ETD/,/EDGL/ В осетниски tыrыn – младенец, потомък, син, отрок. /ОРС/ Прабългарската дума е съхранена в старобългарски трть – тълпа, група хора, съхранила се в староруски трутъ – тълпа, съвр.руското трутить – трупам, натискам. Старостин въстановява протоиндоевропейското *(s)trent – тълпа, стадо, група хора /IEE/ От чувашкото турта – племе може да обясним смисъла на прабългарската титла тортуна-пиле-жупан. Изхождайки от принципа на териториалното опълчение, на който явно е била изградена прабългарската войска, турта, тр@ть, турия е било териториална област на обитание на дадено племе, а тортуна пиле-жупанът е нейн управител в мирно време и войскови командир по време на война. Представката пиле – старши, висш, законен показва по-големият ранг на този жупан, от по-голямата единица която управлява." "9) жупан – прабългарска и аварска титла, областен управител, в старобългарски жупище – област. БЕР посочва диалектно /Панагюрище/ жупа, джупа означаващо страна, област, махала. Думата жупа – област се е използвала също в Сърбия и Югославия до ІІ-та Св. война. По времето на ІІ Българска д-ва, титлата еволюира до бан – областен управител. Използва се от унгарците, които имат сходното ишпан, бан – областен управител. Заета в полски където pan, pani господин, госпожа, но през средните векове пан означава феодал, в чешки hpán, pan - господин. В албански zapana – господарски дом. /АС-СНА,стр.177/ Също в славянските езици, в рускоцърковнославянски жупанъ, староруски *жупанъ, селище Жупаново в Новгородска губерния (от 15 в.), старосръбски жупань, сърбохърватски жупан, словенски župàn, чешки и словашки žuраn – областен управител. Б.Цонев посочва румънското jupăn – жупан, господар, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.115/ Етимологични паралели: В осетински ban – господин, господар. /ОРС/ В тох./б/ yapoy, в тох./а/ ype – страна, народ, в персийски jaban – страна, равнина, степ, заето и в тюркските езици като japan, jalan, žapan - степ. /СД-ПМ/ Съвременните памирци наричат Памир Упа-Миро което означава Страна на Митра. П.Добрев посочва също памирското жупа – войскови отряд, факт напълно отговарящ на териториалния войскови принцип. Не мога да се съглася с мнението на Баскаков, че тюркското župan – провинциален чиновник, е директна калка от китайското tsou-pan – секретар, канцлер. /НБ-КЗТЯ-ТО/ Явно думата е двусъставна, от жупа, респ.тох. yapoy, ype – страна, обалст и „прабългаро-аланското” осетинско бан – господар."
-
Съгласен съм. Османците биха покорили части от Балканите /и в крайна сметка биха спечелили своята война и игра/, независимо от развоя на битките, и числеността си. /Всъщност те това и постигат/...налице е сблъсък на една централизирана и милитаризирана общност - с друга или други (общо балканската, или тези на трите или четирите големи етноса на балканите), които са по скоро нейна противоположност...Виждаме, че независимо от загубите и пораженията, които търпят османците (Ихтиман - първата война за София, Плочник, Ровине, Анкара) - те в крайна сметка печелят войната за балканите - и още по забележително - успяват да консолидират завзетите, завоюваните балкански обности в собствената си държава.. изгравайки ролята на държавнотворен компонент..
-
Интерес за мен представляват старите българските имена с корен "хуб". Тук очевидно имаме корен, които е ирански (хуб, хубо), средноперсийски; и очевидно не е османотурска заемка. Интересно е, че коренът на същата дума в руския, която се явява неславянска дума - има източноирански произход ("хорс", "хърс" -> хорошо, хороший, запазена и в осетинския)..Колкото и да обвиняваме бат Пешо във фолклоризъм, думи с корен коренът "хуб", както и самата дума с това значение - наистина съществуват и се използват в памирските езици../това го споменвам просто като факт, ..не като аргумент в подкрепа на "Памирската теза" на П.Добрев..
-
Ок, Но.. както изглежда почти нищо келтско няма в легендата за крал Артур и Рицарите на кръглата маса: http://www.azola.bg/product.php?p=10362 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F Общо взето тук имаме истории от рода на германските, тюркските, хунските и т.н. , истории в които сюжетът е един и същ: някои си главен герой /цар, вожд/ се бори със силите на злото, или с враговете си.. А дааа.. Келтите в VII век гонят бикове http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B3%...%BD%D0%B3%D0%B5 ..или се замерят се със сопи и геги...В Последното сигурно откриваш Артур и Рицарите на кръглата маса!
-
Кой е казал че сарматите са изостанали, а келтите са напредничави? Защо ли веднага се досещам за три или четири сарматски държави /в периода 1 век преди новата ера - четвърти, пети век от новата ера/, но не се досещам за келтска такава, и за келтстка държавност? Ще посоча известните на мен сарматски държави: Кангюй, Алан-лио, Янт-сай /познати от китайските източници/,.. и Узурпираното Босфорско царство.. Ако пък приемем че в етногенезата на късните сармати участват усуни и юеджи /както се приема от изследователите - с голяма тежест в науката/ -..то тогава въпросът за държавностворността на на сарматите придобива още по-интересни аспекти... Фактите в историята на алано-сарматите са такива: от най-ранната си история до средновековната* си такава - тези хора често успяват да се впишат във военния елит / или да го усурпират/ на дадена империя..Като елит (земевладелци и аристоктрати) - те биха могли да запазят част от своята култура.. Тук е очевидно че говорим за определена воинска култура, която е продължение, и развитие на тяхната матерна / има се впредвид че не става дума писмена или строителна култура/.. * В Китае аланы составили отборную пекинскую гвардию монголов. О ее положении свидетельствует флорентийский епископ Джованни Мариньоли, несколько лет живший в Китае и лично наблюдавший алан: «Всех выше (стоят) также князья его государства, более 30 тыс., которые зовутся аланами и управляют всей Восточной империей. Они христиане..., благородный род аланов, являющихся ныне величайшим и благороднейшим народом в мире; всех красивее и храбрее мужи их, с помощью которых татары овладели Восточной империей и без которых никогда не достигли бы славной победы. Ибо собрал Чингиз-хан, первый царь татарский, их князей, числом 72, когда по воле божией захотел покарать мир» (34, с. 62). Панегирическая характеристика алан может показаться преувеличенной, но не надо забывать, что Мариньоли был епископом у алан в Китае и, судя по этому обстоятельству, аланы здесь были из православного христианства обращены в католичество. Когда произошло новое крещение алан в Монголо-Китайской империи? Их переселение на восток могло состояться вскоре после крушения Алании— в 40-х годах XIII в., когда аланы были православными. Относительно принятия ими католичества некоторые сведения находим в переписке XIV в., опубликованной на русском языке Р. Хеннигом. 14 июля 1336 г. римскому папе Бенедикту XII из Ханбалыка (мусульманское название Пекина.— В. К.) были посланы два письма. В первом письме от имени великого хана Токалмута содержится просьба, чтобы папа «молился за Нас и Наших верных слуг аланов, его христианских сыновей». Второе письмо на имя Бенедикта XII было направлено от имени аланских князей. Привожу текст полностью: «Вашему Святейшеству должно быть известно, что мы уже давно осведомлены о католической вере вашим легатом, братом Иоанном Монтекорвино, наставлены им ради нашего блага и много утешены сим сильным, святым и терпеливым мужем, умершим восемь лет назад. С того времени остались мы без главы и без духовного утешения. Мы порадовались бы известию, что Вы позаботились о новом легате; но таковой сюда еще не пришел. Поэтому мы умоляем Ваше Святейшество направить к нам доброго, терпеливого и умного легата, который мог бы позаботиться о наших душах, и прислать его нужно спешно, ибо мы в тяжелом положении без руководства, наставления и утешения... Дано в Камбалеке (Халбалыке) в год крысы, 6-й месяц на третий день новолуния» (35, с. 224—225). Из этого документа следует, что первым католическим миссионером среди алан в Китае был «брат» Иоанн Монтекорвино, умерший в 1328 г. и прибывший в Пекин, очевидно, в начале XIV в. На смену умершему пастырю, судя по всему, был направлен Джованни Мариньоли, о чем свидетельствует его маршрут: от Авиньона через Константинополь в Каффу (Крым) и далее через Тану по «старому торговому пути» через Сарай в Китай (35, с. 227). По Ф. К. Бруну, Мариньоли прибыл в Пекин к аланам в 1340 г. (36, с. 159). В своем отчете о путешествии Мариньоли пишет, подобно епископу Феодору, что аланы являются христианами истинными или только по названию (35, с. 227
-
Какво фантастичното виждаш в приемането че язигската общост се запазила неасимилирана за 150-200 години?.. По логиката ти - в Британия не трябва да се говори и келтстки език,... и също по логиката ти че за 150 години рим асимилира и хомогенизира всички повдвласни народи - днешният Пловдив би следвало да се казва Флавия Улпия, или Тримонцум, или Филипопол, /в техните славянизирани варианти/, а не да носи славянизираното тракийскто си име "Пулпудева"..
-
http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315 "В начале нашей эры, на территории современной Венгрии (Паннония), проживало сарматское племя языгов, у которых были нестабильные отношения с соседней Римской империей. В 176 г., одержав победу над языгами, император Марк Аврелий в качестве контрибуции потребовал от побежденных 8000 всадников, из которых 5500 тысяч было отправлено в Британию. Переселенцев распределили группами по 500 человек по гарнизонам вдоль вала Адриана с целью защищать северные границы империи от живших за валом каледонских племен. По окончании службы языги остались на охраняемой ими территории. Римские власти наделили их земельными угодьями, и со временем языги превратились в крупных землевладельцев, сохранивших свои этнические особенности вплоть до IV века." "Aвторы книги свидетельствуют о наличии большого числа сармат и алан в Британии и Галлии, приводят многочисленные исторические констатации о широком расселении их на всей территории Франции, о формировании среди них не только знати, но и элитного духовенства. В Марселе открыто поклонялись аланским богам (с. 330). Один из крупнейших аланских вождей, Гоар, был причислен к лику святых. Аланы были политическими советниками новых властей, всегда в числе приближенных к власти, а при нормандском завоевании Англии стали владетелями поместий, оказывали большое влияние на общественно-политическую жизнь, пополняли ряды аристократии. Аланские роды сохраняли свое влияние вплоть до XIII в. В их среде зарождались сказания, в которых отразились фольклор и эпос сармато-аланских племен, принесенный в свое время языгами и аланами. «Рассказывая легенды о своих эпических героях, — пишут авторы, — языги и аланы понимали, что они говорят об одном и том же персонаже, и что их легенды сливаются воедино. У их героев на двоих один меч, одна жена, одно королевство, одно войско — все, кроме судьбы» (с. 357). Большим достижением авторов книги следует признать тот факт, что они тщательно и детально изучили нартовский эпос осетин, верно подчеркнув его иранскую основу и сделав далеко идущие параллели." "Кроме основных героев (Артур, Ланселот) более чем убедительны параллели между известными рыцарями (Кай, Бедивер, Персиваль, Гавейн, Эрек, Тристан) и персонажами осетинских нартовских сказаний. Авторы книги усомнились в кельтском происхождении имени главного героя легенд, доказывая, что во время жизни исторического Артура (ок. 500 г.), в Британии не было никакого Артория. По их утверждению, имя «Артур» производно от имени римского военачальника, первого командира языгских всадников Луция Артория Каста."
-
"А иначе името Аrthur идва от келтското arth "мечка", родствено с иранското arsha "мечка"." Мдааа. На британците може и да не им отърва.. А името мога ей сега да ти го направя /стига да имам желание/ - иранско - без връзка с бритските мечки-..и мечоци: http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...art=10&sa=N http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta=
-
Не непременно. Сарматската връзка във произхода на крал Артур е изследвана обстойно в по-горе посочената книга. Знае се за сарматските конни сили в Британия - в състава на римската армия...."Светият грал" в легендата за крал Артур не е някаква християнско-фантастична приумица или измислица от Дан Браун, или от християнските фанатично-фиксирани автори и богослови, това е чашата "Нартамонга" от Нартския епос, от която пият богатирите Нарти - сътрапезници, съдружници и приятели, на масата на която се хранят..(ето и "свитата" къде е!!, и вероятно трябва да се да се запитаме дали Крум "почти насила" е карал славянските вождове да пият /според някои визант. автори- за да се "фука", хвали), или защото те за станали негови сътрапезници, станали част от кръга му?/. Заб: "чашата" е ирански жречески първо-символ, развит при ираноезичните/иранокултурните скити и сармати/..Забитият в земята меч Ескалибур от легендата за крал Артур е алано-сарматския меч, който аланите забиват в земята, и комуто се покалнят във връзка с вярата си в Арес (воина) /Ам.Марцелин/, който меч в Нартския епос е надарен със божесвената сила /оръжието при Нартите се има божествен произход и способности/.. И други в този смисъл.. Нови книги: http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315 Данная книга, как и труд Г. Рида «Артур — король драконов» (2006) — о сармато-аланской основе Артурианы, но более фундаментальное и глубокое исследование. Структурно книга состоит из 10 глав и четырех частей: культурный и исторический фон (о скифах, сарматах, аланах и осетинах); персонажи (сравнительная характеристика героев легенд); темы и образы (меч в камне и змеиный образ) и Святой Грааль. Открывается монография весьма содержательным предисловием американского ученого Джона Коларуссо. Одно из неоспоримых достоинств книги — высокий научный статус. Кроме расширенных авторских примечаний к каждой главе, исторических карт и рисунков, книга снабжена подробными комментариями редакции, а источники и литература содержат более 600 наименований. К достижению её высокого уровня в русском переводе приложили немало усилий К.К. Кочиев (ответ. редактор, переводчик), А. Королев (комментарии и перевод), Е. Алексеев (переводчик) и В. Пальчиков (редактор ). После выхода первого издания (1999), книга получила высокую оценку на Западе; вот как писал о ней известный ученый Виктор Г. Мейр: «Это не только самая важная книга, когда-либо написанная о легендах, связанных с королем Артуром и его рыцарями, но и просто одна из наиболее значительных научных работ этого столетия в области гуманитарных наук». http://allingvo.ru/RADIO/uacamonga.htm
-
"докато на запад рицарството еволюира главно на база на т.нар.свити, членовете на които се оземляват." Въпрост ми е: ако тази феодална, земеделско-аристрократична /такава е явно през "средата" на среднвековието?/, институция има военен произход, то можем ли отречем всякакви външни за Западна европа влияния, и да разглеждаме институцията като "чисто" западноевропейска?.. .."Свитите" при ранносредновековните българи са известни като "вътрешните" или "хранените хора"..
-
Хайде да не в шопландия, ами в ...: http://www.jstor.org/pss/539571 http://www.hungarianquarterly.com/no144/p113.html http://alkman1.blogspot.com/2007/01/nart-epos.html "A RE-EVALUATION OF THE PROPOSED CONNECTION BETWEEN THE NART SAGAS AND THE ARTHURIAN LEGENDS. NANCY ARBUTHNOT. MA THESIS IN CULTURAL ANTHROPOLGY, McMASTER UNIVERSITY, TORONTO, BRITISH COLUMBIA, CANADA, 1988." http://morris.mcmaster.ca/ipac20/ipac.jsp?...ce=~!morris http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 http://www.jstor.org/pss/2865386 В интерес на обективеноста мисля че Маготин има основания да пропонира че е възможно рицарството/институцията na тежковъоръжените конници/ да е индиректна Персийска "заемка" (институцията да има пердийски корен) за Западноевропейците (навлезанала през Ромеите и Римляните например?)..Лично на мен обаче ми се струва че не само Сарматите, (или Римляните - които са заели елементи от "рицарството" от Сарматите или от Персите), а също Аварите и Българите може да да внасят нещо към културата и развитието на тежковъръжениете Късносредновековни Западноевропейски конници /"Ritter" значи "ездач" на франския германски език/ Ето Сасанидски рицар: http://www.mlahanas.de/Greeks/Medieval/war/KnightIran.jpg
-
„Това, което си написал не е вярно! Подвластни на хазарите и то не "заробени",” Боже, боже, каква мъка.. Харамия, да си чул или чел, че когато нещо се постави в кавички - или е цитат, или е споменато в преносен смисъл? http://members.tripod.com/groznijat/fadlan/fadl_15.html „Той се провикна: "Най-добре щеше да бъде да пристигнете заедно, а то моят управител изхарчи за довеждането ви сума пара, а за тях щях да построя крепост, от която щяха да ме защитават от юдеите [1], които ме заробиха, а що се отнася до подаръка ви [2], то моето момче много добре би се справило с доставката им."” Ти вярваш че по времето на Ибн Фадлан българите от Волго-Кама са били силни?..Океййй, мисли си каквото искаш ,.. то и да обяснявам и да не обяснявам (на теб) - си остава мъката и нещастето... За останалите съфорумци - за да не останат с погрешно впечатление за теб ще посоча: В края на трактатът Ибн-Фадлан пише: Хазарите и техният цар, всички юдеи, славяните и всички, които граничат с тях, му се покоряват и той се отнася с тях както към роби, а те покорно се подчинявали., Ето и как са описани Българите от Волго-Кама в Персийската география в 892г.. http://www.kroraina.com/hudud/hud_53.html „Discourse on the Country of V.n.nd.r East of it are the B.rādhās; south of it, the Khazars; west of it, mountains; north of it, the Majgharī. They are cowards (badh-dil)/нерешителни/, weak /слаби/, poor (darvīsh)/бедни/, and possess few goods (khwāsta). /и притежават малко имущество/ All these [countries] which we have enumerated are all countries, both of Islamic and Infidel dominions (Musalmanī va Kāfirī), situated in the northern part of the oecumene (nāḥiyat-i shimāl az ābādhānī-yi jihān). {1. BULGHĀR, a town to which belongs a small province (nāḥiyat) on the bank of the river Ātil. The inhabitants are all Muslims. From (Bulghār) some 20,000 horsemen (mard-i savār) come out who fight against any number (bā har chand kī buvad) of infidel troops and have the upper hand. The place is extremely (sakht va bisyār) pleasant. 2. SUVĀR, a town near Bulghār. In it live fighters for the faith similar to (the people of) Bulghār.} [1]” "
-
"Ник, на първо място само руските историци подменят "сакалиб/саклаб" със "славяни", защото така им изнася." Може да се спори.. "А арабите под "сакалиб/саклаб" разбирали най-общо народите от Европа. Второто значение е било "русокос роб". В Персийската география в 982г. - "славяните" и "русите", и съоветно техните страни са различни (на различни места), т.е описани са като отделни народи и страни../ нещо което е направил и Ибн-Фадлан в своя Трактат/...Славяните, доколкото имам спомени от описанията, не са били русокоси.. Цитирам по памет "те са...нито много руси, нито много черни, по скоро кестеняви.."....Сърбите и Хърватите също не са русокоси или червенокоси, но в персийската география, при описанието на Рум- са наречени "сакалиби"... Сегашните изразени русокоси типове при славяните се появяват вследствие на депигментация, и метисзация със северните типове.. "Славяни ли са франките?" Франките не са славяни, но може да се каже че са славяноподобни..Най-вероятно така са наричани западноевропейците в някакъв начален период на познаването / на описването/ им от арабите.. Смятам че сакалиб става късен арабски етноним на славяните.. /Смисъла на арабско "сакалиб" е аналогично на византийското "скло(с)ви", име което в последствие от византийците само със славяните../ Що се отнася до "ордите на Светослав", трябва да се има предвид, че арабските писатели принципно смесват и объркват дунавски, черни и волжки българи. Според мен въпросните българи-езичници (BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels) са черните българи, а не русите. Възможно е.. С поздрави!
-
Здравей Иванко! Есегелите са споменати отделно от българите(сакалиб-ите) при Иб-Фадлан. С „Аs /“ ас, аз”/ се означава притежание, принадлежност: http://www.google.bg/search?client=firefox...%B5%D0%BD%D0%B5 “Yaz. ī. rat as –Saqlab”- “остров или полуостров на славяните” Също така: „Малик ас-сакалиб” - „цар на славяните” „Мираат аз-замани” – “огледало на света”
-
Ивинявай, прочете ли Пътеписа? Както разбирам, ти нямаш мнение по въпроса защо Фадлан е назовал Българите- сакалиби..: Питаш ме за мнението ми: Българите на Волга са били един слаб народ под властта на хазарите / "заробен от хазарите"/, който народ не е бил културно/етносно хомогенен, както се вижда от "записките" (и както се знае знае от по-късните източници). Смятам че е най-вероятно Ибн Фадлан да си е позволил да използва и общото име Славяни и цар на Славяните, /заедно с конкретното име Българите и Цар на Българите/ за да опише волжско-българската общост - защото народът там е нехомогенен.. Дали Ибн-Фадлан очевидно е имал предства за етническата принадлежност на българите когато е отишъл при тях? Ако прочетеш Пътеписа убееден съм ще си отговориш сам. Дали е била важно да знае че "българите" не са "сакалиби" (според теб - вероятно това е най-важният въпросът на човешкото съществуване? или?!)- според мен- НЕ, не мисля че е било важно за него да знае че българите не са баш "сакалиби" /демек, че не са сродни езиково към славяните, т.е не са едноезикови с тях../ С риск да се повторя ще кажа че: тук името е изпозлвано като общо /събирателно/ или регионимно/псевдорегионимно име - както често се използват като такива, имената на "скити", "хуни", "турци", "турки" - с които са наричани различни народи - според някои /неезикови/ сходства между тях..
-
Иванко, хайде моля кажи какво според теб значи в арабски صقالبة и кого са назовали с това име арабските автори и арабите? Така можем си чатим до други ден.. Извинявай, нищо не е отвърлено, ами тезата /доколко е теза, а не факт/ си е жива и здрава - както в руското, така и западното научно пространство. Можеш да погледнеш източниците в края на статиите от уикипедия с каква дата са... Ето и извадки от Масуди, за които използва името сакалиби за славяните: http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm Можеш да погледнеш и на сайта за "восточная литература" - арабските източници, и преводите им на руски и забележките на преводачите.. http://www.vostlit.info/ Ето тук има части от произведения на Масуди: http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/inde...M.phtml?id=2053 Ето и предводът на Ибн-Фадлан: http://www.vostlit.info/Texts/rus16/Fadlan/text.htm
-
Не разбирам... Какво му пречи да ги смести, ако като не ги различава по език..../Ибн Фадлан не е филолог, защото ползва преводачи/. След като е видял хора които живеят в съседство на познатите на арабите славяни, и тези хора са приличали външно на славяните /да кажем не са били нито много руси, нито много червеноси - каквито са били западноевропейците в очите на арабите, нито чернокоси и тъмнооки като персийците, ами кестеняви каквито са били славяните / то най-логично е било, според мен да назове волжско-българските племена /общост/ с това събирателно /общо/ име. Какво е вашето предположение/ отговор/ на зададения въпрос? Виждал ли сте наследниците на късните сармати - т.е днешни осетинци?: http://images.google.bg/imgres?imgurl=http...%3D7d2%26sa%3DG http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%...B:Ossetians.JPG http://en.wikipedia.org/wiki/File:Famous_Ossetians.jpg http://en.wikipedia.org/wiki/File:Women_of_Ossety_(A).jpg
-
Иванко, със "саклаб, саклиб" са означавани славяните. Не, българите във Волжска България - не са славяни, но са оприличавани от Ибн-Фадлан /автор от предмюсюлмански период/ -на съседите им славяни../или на познатите на Ибн-Фадлан славяни/ и затова са наричани със същото име.. http://michalw.narod.ru/SlavicSpain.html http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%...%B8%D0%B1%D0%B0 http://en.wikipedia.org/wiki/Saqaliba Иванко, обясних ти по времето на Ибн-Фадлан (т.е когато е изпозвано това име за волжските българи) - Волжските българи не тюркизирани още....Тюрките са описани в отделен раздел на Записките му, като са назовани с познатото си на персийци и араби - "тюрки": http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B1%...%BB%D0%B0%D0%BD http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/fadlan.htm
-
Уважаеми Mr Смордо, здравейте! Това ми се струва интересен източник (Hudud al-'Alam- написан през 982 година): http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html "16. BURJĀN, a province with a district (shahr) called Thrace (spelt: B.rqiya); it is a nourishing place, much favoured by nature but having little wealth (khurram va bisyār-ni'mat va kam-khwāsta). Taking it altogether it is steppe and cultivated lands (va dīgar hama ṣaḥrā-st va kisht-u-barz). It is a prosperous place and has running waters. It is a part of Rūm and (its people) pay land-taxes (kharāj) to the king of Rum. 17. CHRISTIANIZED SLAVS (al-Ṣaqāliba al-mutanaṣṣira), a province of Rūm, in which live the Slavs who have become Christians (Ṣaqlābī-yi tarsā gashta). They pay land-taxes (kharāj) to the king of Rūm. They are wealthy (tuvangar) people and their country is pleasant and safe. 18. BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle. This country of Rūm stretches westwards (ba maghrib bikashad) down to the Western Ocean, and its southern side (sūy) marches with Spain. Towards.. 37 b Лично аз - тълкувам написаното като: /в 982 г/ "16. В Тракия (според географията, имаща излаз на морето на грузите) живеят славяноезичните българи (хора назоваващи се българи)- християни?..... 17. Християнизираните славяни (сърби и хървати) - живеят в своята си страна.... 18. На север от Стара Планина са българите -езичници (т.е руско-славянските орди на Светослав, наречени от автора българи-кафири, поради причина че е са славяноезични?, или че са приели етнонима българи?)..." ---- Един въпрос, ако позволите към Вас: Как според вас, може да се коментира фактът че Ал Масуди нарича Василий "сакалиб"?/славянин/ Причината Масуди а нарича Василий Втори - славянин, произтична от приемането на Масуди че тракия/т.е "македония" е "славянската" земя? Или Масуди има в предвид друго е нещо друго? http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm 16. Затем захватил царство Басил Славянин /1/, который не был из царственного дома. Его царствование было во время халифов Мутазза, Мухтади и части времени Мутамида. По смерти его Румийцы поставили царем его сына, по имени Искандрус (Александр - А.Г.); но не были довольны им, посему свергли его и поставили царем брата его Лави (Леон - А.Г.), сына Басиля Славянина. Его царствование продолжалось в продолжении остальной части правления Мутамида, Муктафи и начала времени Муктадира; затем он умер. С поздрави!