nik1

Къде видя политиканстване от моя страна? Зададох ти резонен въпрос.. Иванко, Иванко..Падна ми в очите с шовинистични си съобщения в тази тема /шовинизъм е когато се отнасяш с пренебрежение към историята и културата на друг народ, или му отричаш правото да има такава/..

Ще започна темата с едно любопитно сведение от Теофан изповедник, които разказва случая как при един византийски поход и при едно нощно нападение срещу аварите, един аварин извикал на мулето си "на неговия диалект" "тарна, фратаре", което било разбрано погрешно от византийските войници като "спасявайте се, бягайте братя," и това погрешно разбиране довело до объркване и отстъпление на византийците.. В случая - думата "тарна" -като аварска дума не може да бъде разчетено еднозначно - поради битуващите взаимоотричащи се тези за произхода на европейските авари (вархонити, "хуни", тюркоезични или монголоезични juan-juan, и дори манждуроезични хора..), но разчитането на латинската дума "братко /фратаре" в обръщението към мулето не изглежда нелогично.. Може би,.. с това встъпление преминах към втората част от описанието на темата, което за мен всъщност има по-голяма степен на важност в дискусията..

Е Иванко, всичко хубаво, но не ми стана ясно как, кога, и защо тези слявяноезични българи/балхари/власи (според теб българи=влахи) станаха латиногласни.. Това което си намисал и аргументирал, ми прилича на Нов принос в Автохтонната Теория, който ще радва и Романските Учени (щото ще могат да кажат че българите на юг, аджеба, са си техните власи, прото-ромъни, които например са се славянизирали..) Ето какво пише за етимологията на "Влах" в една електронна енцицлопедия: http://www.nationmaster.com/encyclopedia/Etymology-of-Vlach Ето какъв е произходът и развитието на думата "Walha", ("Welsh") според свободната енциклопедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Walha С поздрави!

..Иванко с тази история, (особено с изворната и част) направо удряш в земята Дан Браун, Г.Ценов, потребителя "bozman", и други писатели...Ейвала.. Нямам какво да кажа, но няма да се учудя ако утре прочета в някоя тема че Аспарух всъщност..е 240 годишният Аспар .. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4108

Източникът е сръбски, и не е ясно за мен, кога е написан. "Воеводите" /доколкото думата "воевода" е славянска/ в 13, 14 век имат функция и роля като водач или княз/началник на хората полу-суверенно или административно подчинено воеводство, област; В 15-16-17 век доколкото такива полу-суверенни сръбски (или български) области съществуват - функцията на воеводата би следвало е същата, а там където не съществуват - "воеводата" е просто водач на въоръжени хора /вижте хайдутството например/.. Така че Радич може и да е главатар на "хайдути" или на бунтовници/отцепници

Тези сведения май не са потвърдени от другите източници за османците: http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/BIBLIOTEKA_index.htm Има сведения в сръбски източници за поход на Мехмед II срещу воеводата Радич през 1454г, , цитирани от Иречек, но са доста рудиментални откъм обяснение: не е ясно какво в какъв контекст събрите са употребили думата "воевода" /в смисъл на "водач на бутовници", .."на хайдути" , или в смисъл на някакъв полу-суверен бей, бан.. http://www.promacedonia.org/ki/ki_24.htm , бележка "30" В същата бележка, Иречек подава не достатъчно ясни /т.е. необяснени, не-анализирани и дори нецитирани от него - с цитат от първичния източник/ сведения за поход на Баязид II към София в 1493 година..

Обърках се. Източникът е"Летопис от началото на ХVІвек": http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/letopis_XVIvek.htm "В годината 7001 [1493] цар Баязид уби бана Михаил Шишман и постави турска войска в София."

Вероятно.. от "Хрониката на Мокса" http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/hronikaMMoksa.htm Пардон - от "Летопис от началото на ХVІвек": http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/letopis_XVIvek.htm

Уфф, като че ли искаш да ни удавиш с този "водникав"/излиятелен/ и емоционален пост?.. Извинявай, но къде в заглавието на темата се говори за дискусия върху.. венетските, гетските, тракийските, германските, славянските, татарските и турските имена (при българите иоли при траките, или при ....)?.. С тоя "миш-маш" от имена, и приемания за тях..какво очакваш за Бога?.. Не е възможно, според мен, да ти се отговори адекватно на това излияние.. Ще взема малко отношение - по същество: Маламир е най-вероято, по мое разбиране, иранско име../Вижте В.Бешевлиев "Ирански елементи в първобългарите" - за името Безмер/ В случая аз лично приемам че втората част на името е теонима "Мир" / от "Митра" - Бог, персийски "мир, "мер", "мер'х", мир'х"/ - в смисъла на "Покой", "Светлина", "Ден", "Свят", "Вселена", "Всемир", "Святост" - които са синоними, производни или названия на Бог.. В руския език "Мир" е синоним на "Свят (Земен свят)" , докато в другите славянски езици "Свят" .. е "Свят"/"Швят". В този смисъл мисля че е логично да се приеме че значението на "мир"="свят" е: 1) типично "антско" (антите са предците на руските славяни, дакато предците на славяните от българската група- са склавините/славините) или 2) че е възникнало/възприето при късните контакти на източните славяни /мигрирали в При-Днестровието/ със сарматските племена и групи..; 3) Наставката "-мир" в изтчнославянските имена е видоизменената по значение наставка "-Меж", "-Мар", по смисъл "мъж", "човек" /Кази-меж, Валди-мар/ , изменена е под иранско влияние върху нея , което влияние се доказва (вижда) при значението "мир"= "свят".. Някои интересни за мен, ирански имена: Āryāmehr -"Светлината на Ариа/Иран" Маламир - Иран: http://en.wikipedia.org/wiki/Malamir,_Iran http://en.netlog.com/firouzeh_malmir Сега: Името Маломир /за разлика от Маламир/ е славянско.. Дали е заемка или или не е, не знам, но за собствено славянско име би трябвало да означава или "Малкия Свят", -/при условието че "Мир" е източнославянския "Свят"/ или "Малък Човек" ("Малък Мъж") - от прехода "-меж", "-мар" /мъж, човек/->"-мир"..

http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=82...p;#entry1153311 Цитат от съобщение: ...владетелите ни до Борис нито са се наричали князе, нито царе (..................................) , още по-малко жупани! Велик жупан не е владетелска титла, а само титлата на боил в българската военно-политическа и административна йерархия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%...%BF%D0%B0%D0%BD 1. Надпис на чаша:"Бойла Жупан теси дигетоги Бойтаил жупан тагроги итзиги таиси" http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...es/image088.gif 2. "Жупан таркан Шун (Охсун)" е споменат в надпис на Омуртаг 3. "Тортум(н)а пиле жопан" -съчетания в инвентарен надпис : zitko (i) itzirg- u bule hum- shi kpe yne' t- ulshi fm' estro- gin kpe ykz' t- ulshi ond' turt- una pila zopan estrgin kpe k' tulshi m' alhasi kpe a' hlubrin a' http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...ABULG-TITLI.htm "37) тортуна-пиле-жупан – прабългарска титла, трть – старобългарска дума, означаваща, тълпа, група хора, съхранило се в диалектното турия – дружина, известно и като топоними в България. /ДДСБНТ/ Интересната чувашка дума turta, turda - племе, показва идентичност с прабългарското тортуна, тр@ть. Има преки индоевропейски паралели в старогръцкото stratos - войска, фригийското therm, арменското tarm, латинското turma, ирландското drong, старонемското trym, thrym, кюрдското tоre, персийски tire – племе, тълпа, също в ирландски trét – стадо, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове. /VS-ETD/,/EDGL/ В осетниски tыrыn – младенец, потомък, син, отрок. /ОРС/ Прабългарската дума е съхранена в старобългарски трть – тълпа, група хора, съхранила се в староруски трутъ – тълпа, съвр.руското трутить – трупам, натискам. Старостин въстановява протоиндоевропейското *(s)trent – тълпа, стадо, група хора /IEE/ От чувашкото турта – племе може да обясним смисъла на прабългарската титла тортуна-пиле-жупан. Изхождайки от принципа на териториалното опълчение, на който явно е била изградена прабългарската войска, турта, тр@ть, турия е било териториална област на обитание на дадено племе, а тортуна пиле-жупанът е нейн управител в мирно време и войскови командир по време на война. Представката пиле – старши, висш, законен показва по-големият ранг на този жупан, от по-голямата единица която управлява." "9) жупан – прабългарска и аварска титла, областен управител, в старобългарски жупище – област. БЕР посочва диалектно /Панагюрище/ жупа, джупа означаващо страна, област, махала. Думата жупа – област се е използвала също в Сърбия и Югославия до ІІ-та Св. война. По времето на ІІ Българска д-ва, титлата еволюира до бан – областен управител. Използва се от унгарците, които имат сходното ишпан, бан – областен управител. Заета в полски където pan, pani господин, госпожа, но през средните векове пан означава феодал, в чешки hpán, pan - господин. В албански zapana – господарски дом. /АС-СНА,стр.177/ Също в славянските езици, в рускоцърковнославянски жупанъ, староруски *жупанъ, селище Жупаново в Новгородска губерния (от 15 в.), старосръбски жупань, сърбохърватски жупан, словенски župàn, чешки и словашки žuраn – областен управител. Б.Цонев посочва румънското jupăn – жупан, господар, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.115/ Етимологични паралели: В осетински ban – господин, господар. /ОРС/ В тох./б/ yapoy, в тох./а/ ype – страна, народ, в персийски jaban – страна, равнина, степ, заето и в тюркските езици като japan, jalan, žapan - степ. /СД-ПМ/ Съвременните памирци наричат Памир Упа-Миро което означава Страна на Митра. П.Добрев посочва също памирското жупа – войскови отряд, факт напълно отговарящ на териториалния войскови принцип. Не мога да се съглася с мнението на Баскаков, че тюркското župan – провинциален чиновник, е директна калка от китайското tsou-pan – секретар, канцлер. /НБ-КЗТЯ-ТО/ Явно думата е двусъставна, от жупа, респ.тох. yapoy, ype – страна, обалст и „прабългаро-аланското” осетинско бан – господар."

Съгласен съм. Османците биха покорили части от Балканите /и в крайна сметка биха спечелили своята война и игра/, независимо от развоя на битките, и числеността си. /Всъщност те това и постигат/...налице е сблъсък на една централизирана и милитаризирана общност - с друга или други (общо балканската, или тези на трите или четирите големи етноса на балканите), които са по скоро нейна противоположност...Виждаме, че независимо от загубите и пораженията, които търпят османците (Ихтиман - първата война за София, Плочник, Ровине, Анкара) - те в крайна сметка печелят войната за балканите - и още по забележително - успяват да консолидират завзетите, завоюваните балкански обности в собствената си държава.. изгравайки ролята на държавнотворен компонент..

Интерес за мен представляват старите българските имена с корен "хуб". Тук очевидно имаме корен, които е ирански (хуб, хубо), средноперсийски; и очевидно не е османотурска заемка. Интересно е, че коренът на същата дума в руския, която се явява неславянска дума - има източноирански произход ("хорс", "хърс" -> хорошо, хороший, запазена и в осетинския)..Колкото и да обвиняваме бат Пешо във фолклоризъм, думи с корен коренът "хуб", както и самата дума с това значение - наистина съществуват и се използват в памирските езици../това го споменвам просто като факт, ..не като аргумент в подкрепа на "Памирската теза" на П.Добрев..

Ето една интересна- според мен, студия: http://iratta.com/fam/ http://iratta.com/index.php?newsid=2127 http://iratta.com/index.php?newsid=2128

Ок, Но.. както изглежда почти нищо келтско няма в легендата за крал Артур и Рицарите на кръглата маса: http://www.azola.bg/product.php?p=10362 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%...%B3%D0%B8%D1%8F Общо взето тук имаме истории от рода на германските, тюркските, хунските и т.н. , истории в които сюжетът е един и същ: някои си главен герой /цар, вожд/ се бори със силите на злото, или с враговете си.. А дааа.. Келтите в VII век гонят бикове http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B3%...%BD%D0%B3%D0%B5 ..или се замерят се със сопи и геги...В Последното сигурно откриваш Артур и Рицарите на кръглата маса!

Имената със сарматски произход, може и повече от посочените..Колко са.. един бог знае? http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot...hti%20imena.htm

Запазена е дотолкова, доколкото е успяла да предаде своят фолклор..Така и не разбрах мнението ти: Артурианите - с келтски произход ли са, или със сарматски?

Е, и?..накъде биеш? Мамелюците са "чисти" араби, така ли? Могулите са "чисти" индийци?

В книгата пише че "общността се запазва до до 5 век" , т.е отчита се обността е имала тази запазена култура..до периода на заселването на англите, ютите /сродните германските племена/ в Британия, т.е малко по-късно - след колапса на Рим в Британия.. http://en.wikipedia.org/wiki/Angeln

Кой е казал че сарматите са изостанали, а келтите са напредничави? Защо ли веднага се досещам за три или четири сарматски държави /в периода 1 век преди новата ера - четвърти, пети век от новата ера/, но не се досещам за келтска такава, и за келтстка държавност? Ще посоча известните на мен сарматски държави: Кангюй, Алан-лио, Янт-сай /познати от китайските източници/,.. и Узурпираното Босфорско царство.. Ако пък приемем че в етногенезата на късните сармати участват усуни и юеджи /както се приема от изследователите - с голяма тежест в науката/ -..то тогава въпросът за държавностворността на на сарматите придобива още по-интересни аспекти... Фактите в историята на алано-сарматите са такива: от най-ранната си история до средновековната* си такава - тези хора често успяват да се впишат във военния елит / или да го усурпират/ на дадена империя..Като елит (земевладелци и аристоктрати) - те биха могли да запазят част от своята култура.. Тук е очевидно че говорим за определена воинска култура, която е продължение, и развитие на тяхната матерна / има се впредвид че не става дума писмена или строителна култура/.. * В Китае аланы составили отборную пекинскую гвардию монголов. О ее положении свидетельствует флорентийский епископ Джованни Мариньоли, несколько лет живший в Китае и лично наблюдавший алан: «Всех выше (стоят) также князья его государства, более 30 тыс., которые зовутся аланами и управляют всей Восточной империей. Они христиане..., благородный род аланов, являющихся ныне величайшим и благородней­шим народом в мире; всех красивее и храбрее мужи их, с помощью которых татары овладели Восточной империей и без которых никогда не достигли бы славной победы. Ибо собрал Чингиз-хан, первый царь татарский, их князей, числом 72, когда по воле божией захотел покарать мир» (34, с. 62). Панегирическая характеристика алан может показаться преувеличенной, но не надо забывать, что Мариньоли был епископом у алан в Китае и, судя по этому обстоятельству, аланы здесь были из православного христи­анства обращены в католичество. Когда произошло новое крещение алан в Монголо-Китайской империи? Их переселение на восток могло состояться вскоре после крушения Алании— в 40-х годах XIII в., когда аланы были православными. Относительно принятия ими католичества некоторые сведения находим в переписке XIV в., опубликованной на русском языке Р. Хеннигом. 14 июля 1336 г. римскому папе Бенедикту XII из Ханбалыка (мусульманское название Пекина.— В. К.) были посланы два письма. В первом письме от имени великого хана Токалмута содержится просьба, чтобы папа «молился за Нас и Наших верных слуг аланов, его христианских сыновей». Второе письмо на имя Бенедикта XII было направлено от имени аланских князей. Привожу текст полностью: «Вашему Святейшеству должно быть известно, что мы уже давно осведомлены о католической вере вашим легатом, братом Иоанном Монтекорвино, наставлены им ради нашего блага и много утешены сим сильным, святым и терпеливым мужем, умершим восемь лет назад. С того времени остались мы без главы и без духовного утешения. Мы порадовались бы известию, что Вы позаботились о новом легате; но таковой сюда еще не пришел. Поэтому мы умоляем Ваше Святейшество направить к нам доброго, терпеливого и умного легата, который мог бы позаботиться о наших душах, и прислать его нужно спешно, ибо мы в тяжелом положении без руководства, наставления и утешения... Дано в Камбалеке (Халбалыке) в год крысы, 6-й месяц на третий день новолуния» (35, с. 224—225). Из этого документа следует, что первым католическим миссионером среди алан в Китае был «брат» Иоанн Монтекорвино, умерший в 1328 г. и прибывший в Пекин, очевидно, в начале XIV в. На смену умершему пастырю, судя по всему, был направлен Джованни Мариньоли, о чем свидетельствует его маршрут: от Авиньона через Константинополь в Каффу (Крым) и далее через Тану по «старому торговому пути» через Сарай в Китай (35, с. 227). По Ф. К. Бруну, Мариньоли прибыл в Пекин к аланам в 1340 г. (36, с. 159). В своем отчете о путешествии Мариньоли пишет, подобно епископу Феодору, что аланы являются христианами ис­тинными или только по названию (35, с. 227

Какво фантастичното виждаш в приемането че язигската общост се запазила неасимилирана за 150-200 години?.. По логиката ти - в Британия не трябва да се говори и келтстки език,... и също по логиката ти че за 150 години рим асимилира и хомогенизира всички повдвласни народи - днешният Пловдив би следвало да се казва Флавия Улпия, или Тримонцум, или Филипопол, /в техните славянизирани варианти/, а не да носи славянизираното тракийскто си име "Пулпудева"..

http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315 "В начале нашей эры, на территории современной Венгрии (Паннония), проживало сарматское племя языгов, у которых были нестабильные отношения с соседней Римской империей. В 176 г., одержав победу над языгами, император Марк Аврелий в качестве контрибуции потребовал от побежденных 8000 всадников, из которых 5500 тысяч было отправлено в Британию. Переселенцев распределили группами по 500 человек по гарнизонам вдоль вала Адриана с целью защищать северные границы империи от живших за валом каледонских племен. По окончании службы языги остались на охраняемой ими территории. Римские власти наделили их земельными угодьями, и со временем языги превратились в крупных землевладельцев, сохранивших свои этнические особенности вплоть до IV века." "Aвторы книги свидетельствуют о наличии большого числа сармат и алан в Британии и Галлии, приводят многочисленные исторические констатации о широком расселении их на всей территории Франции, о формировании среди них не только знати, но и элитного духовенства. В Марселе открыто поклонялись аланским богам (с. 330). Один из крупнейших аланских вождей, Гоар, был причислен к лику святых. Аланы были политическими советниками новых властей, всегда в числе приближенных к власти, а при нормандском завоевании Англии стали владетелями поместий, оказывали большое влияние на общественно-политическую жизнь, пополняли ряды аристократии. Аланские роды сохраняли свое влияние вплоть до XIII в. В их среде зарождались сказания, в которых отразились фольклор и эпос сармато-аланских племен, принесенный в свое время языгами и аланами. «Рассказывая легенды о своих эпических героях, — пишут авторы, — языги и аланы понимали, что они говорят об одном и том же персонаже, и что их легенды сливаются воедино. У их героев на двоих один меч, одна жена, одно королевство, одно войско — все, кроме судьбы» (с. 357). Большим достижением авторов книги следует признать тот факт, что они тщательно и детально изучили нартовский эпос осетин, верно подчеркнув его иранскую основу и сделав далеко идущие параллели." "Кроме основных героев (Артур, Ланселот) более чем убедительны параллели между известными рыцарями (Кай, Бедивер, Персиваль, Гавейн, Эрек, Тристан) и персонажами осетинских нартовских сказаний. Авторы книги усомнились в кельтском происхождении имени главного героя легенд, доказывая, что во время жизни исторического Артура (ок. 500 г.), в Британии не было никакого Артория. По их утверждению, имя «Артур» производно от имени римского военачальника, первого командира языгских всадников Луция Артория Каста."

Откъде следва тази твърде висока вероятност? Кой, или кои заема(т) дракона от едноименния штандарт на римляните? Англосаксонските нашественици (как по-точно, и кога?); Или келтските туземци-брити.. как по-точно, и кога?..

"А иначе името Аrthur идва от келтското arth "мечка", родствено с иранското arsha "мечка"." Мдааа. На британците може и да не им отърва.. А името мога ей сега да ти го направя /стига да имам желание/ - иранско - без връзка с бритските мечки-..и мечоци: http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta= http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...art=10&sa=N http://www.google.bg/search?hl=bg&clie...D0%B5&meta=

Не непременно. Сарматската връзка във произхода на крал Артур е изследвана обстойно в по-горе посочената книга. Знае се за сарматските конни сили в Британия - в състава на римската армия...."Светият грал" в легендата за крал Артур не е някаква християнско-фантастична приумица или измислица от Дан Браун, или от християнските фанатично-фиксирани автори и богослови, това е чашата "Нартамонга" от Нартския епос, от която пият богатирите Нарти - сътрапезници, съдружници и приятели, на масата на която се хранят..(ето и "свитата" къде е!!, и вероятно трябва да се да се запитаме дали Крум "почти насила" е карал славянските вождове да пият /според някои визант. автори- за да се "фука", хвали), или защото те за станали негови сътрапезници, станали част от кръга му?/. Заб: "чашата" е ирански жречески първо-символ, развит при ираноезичните/иранокултурните скити и сармати/..Забитият в земята меч Ескалибур от легендата за крал Артур е алано-сарматския меч, който аланите забиват в земята, и комуто се покалнят във връзка с вярата си в Арес (воина) /Ам.Марцелин/, който меч в Нартския епос е надарен със божесвената сила /оръжието при Нартите се има божествен произход и способности/.. И други в този смисъл.. Нови книги: http://www.iriston.com/nogbon/print.php?newsid=315 Данная книга, как и труд Г. Рида «Артур — король драконов» (2006) — о сармато-аланской основе Артурианы, но более фундаментальное и глубокое исследование. Структурно книга состоит из 10 глав и четырех частей: культурный и исторический фон (о скифах, сарматах, аланах и осетинах); персонажи (сравнительная характеристика героев легенд); темы и образы (меч в камне и змеиный образ) и Святой Грааль. Открывается монография весьма содержательным предисловием американского ученого Джона Коларуссо. Одно из неоспоримых достоинств книги — высокий научный статус. Кроме расширенных авторских примечаний к каждой главе, исторических карт и рисунков, книга снабжена подробными комментариями редакции, а источники и литература содержат более 600 наименований. К достижению её высокого уровня в русском переводе приложили немало усилий К.К. Кочиев (ответ. редактор, переводчик), А. Королев (комментарии и перевод), Е. Алексеев (переводчик) и В. Пальчиков (редактор ). После выхода первого издания (1999), книга получила высокую оценку на Западе; вот как писал о ней известный ученый Виктор Г. Мейр: «Это не только самая важная книга, когда-либо написанная о легендах, связанных с королем Артуром и его рыцарями, но и просто одна из наиболее значительных научных работ этого столетия в области гуманитарных наук». http://allingvo.ru/RADIO/uacamonga.htm

"докато на запад рицарството еволюира главно на база на т.нар.свити, членовете на които се оземляват." Въпрост ми е: ако тази феодална, земеделско-аристрократична /такава е явно през "средата" на среднвековието?/, институция има военен произход, то можем ли отречем всякакви външни за Западна европа влияния, и да разглеждаме институцията като "чисто" западноевропейска?.. .."Свитите" при ранносредновековните българи са известни като "вътрешните" или "хранените хора"..