nik1
Потребители-
Брой отговори
15101 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
Само отбелязвам Полският посланик също потвърди че Полша е знаела за предстоящото. Нашите служби явно не са били "в час", и са давали грешна информация в Комисията по сигурността на НС и на Правителството (казва го Ат. Атанасов - председател на тази комисия и зам.председател на НС, казва го Ивайло Мирчев, който е чел докладите на службите) Възможно за мен обяснение за тази неадекватност, освен това че в службите са съставени от слабокомпетентни "зелени чорапи", е че съюзниците не им вярват и не споделят информация с тях. Ако пък са я споделили, то още по зле за нас,
-
https://factcheck.bg/ukrainskite-vlasti-ne-sa-izvarshvali-genocid-v-donbas/?fbclid=IwAR3mzeNKjL342l1EEZ2Hjy12OxF_qoathwMmjaE9Wl1MqFvyNgMTpvvBqKo Украинското правителство от осем години извършва геноцид над рускоговорящото население в граничния с Руската Федерация район Донбас. Така руският президент Владимир Путин мотивира въоръжената си инвазия в Украйна. Извършват ли се престъпления срещу руското етническо малцинство действително и какво е известно до момента? Ето фактите. Какво е геноцид? Геноцидът е “унищожаване на нация или етническа група”, според дефиницията на Рафаел Лемкин. Полският юрист за първи път дава описание на престъплението в издадената през 1944 година книга “Axis Rule in Occupied Europe”. Лемкин прекарва следващите няколко години в лобистки усилия новият термин да бъде въведен от ООН. През 1948 година е приета Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. За Лемкин геноцидът е не просто физическият акт на убийство, но и посегателството над свободната воля на група от хора – включително социалния им, икономически и политически живот. В конвенцията на ООН престъплението е описано като убийство или унищожение на група хора, предотвратяване на продължаването на рода и предаване на деца на друга етническа група. При приемането на документа СССР е една от държавите, която настоява от дефиницията да бъде премахнато “посегателството над политически групи”. Какво се случва в Донбас? От началото на конфликта през 2014 г. на място в региона в Източна Украйна се извършва мониторинг от международни организации като Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права и независими правозащитни организации като Амнести Интернешънъл. Според докладите, които ежегодно отразяват наблюденията им, има доказателства, че в областта се нарушават човешките права и се извършват престъпления – от незаконни арести до тормоз. Мониторингът обаче доказва, че тези престъпления се извършват и от проруски, и от проукраински въоръжени групи. Няма доказателства, че престъпленията дори се приближават до такива, които биха могли да бъдат определени като геноцид по дефиницията на Конвенцията на ООН. По данни на Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права и Международната кризисна група, от 2014-а насам в Източна Украйна са загинали между 13 000 и 14 000 души. Информацията, която се разпространява от Кремъл, че това е броят на цивилните жертви в Донецк и Луганск не отговаря на истината. От началото на конфликта през 2014 година броят на цивилните жертви възлиза на 3400 души. 2084 от тях са загинали преди обявяването на примирието, подписано в Минск през февруари 2015 г. Това изчисление включва и 298-те жертви от сваления през юли 2014 г. самолет MH17 на Malaysia Airlines. От данните ясно се вижда, че в периода между 2016 г. и 2021 г. цивилните жертви в региона намаляват драстично. Източник: Statista По данни от доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за периода 2017-2020 г., броят на цивилните жертви е 946 души. Според доклада на ОССЕ, от тях 227 души са били на територията, контролирана от украинското правителство, а много повече – 657, в териториите под контрола на про-руските сепаратисти. От цивилните жертви в района, 625 са били ранени или убити от артилерийски обстрел, а 312 от мини и други експлозиви – тоест по време на активен военен конфликт. От военните жертвите за периода от 2016 г. до 2020 г са около 4100 от украинска страна и около 5650 от въоръжените проруски военни формирования.По данни на International Crisis Group в периода от началото на 2020 г. досега, цивилните жертви в Донбас са основно концентрирани в граничните между двете страни на конфликта райони, където все още понякога се водят открити престрелки. Броят на жертвите, представен от тези данни, включва и цивилните, които са загинали по време на сражения, в следствие на попадане на мини и други военни експлозиви, както и онези, които са починали от естествена смърт, чакайки по гранични пунктове за преминаване от едната към другата страна на отцепените територии. International Crisis Group отбелязват, че процесът по изчисляването на броя жертви в Донбас е бил много сложен. Основната причина за това е, че информацията, която предоставят сепаратистките власти в Донецк и Луганск за жертвите в контролираните от тях територии е неясна и недостатъчно конкретна. Отчетен е и фактът, че по време на военен конфликт, информацията за броя на жертви много често се политизира от всяка от страните. Кой извършва престъпления в Донбас? Оценката на Международния наказателен съд (МНС) за случващото се в Източна Украйна от февруари 2014 г. насам всъщност е, че съществува военен конфликт – едновременно граждански и международен. През 2016 г. интензитетът на военни действия в региона вече поставя сблъсъците под юрисдикцията на закона за въоръжените конфликти. Според МНС въоръжените сепаратисти са достатъчно организирана група и използват тежко военно въоръжение, за да бъдат класифицирани като страни в гражданска война. Паралелно с това, на територията на Донбас действат и въоръжените сили на Украйна, както и тези на Русия, което превръща конфликта и в международен. Според същия доклад наличната информация за събитията в Източна Украйна показва, че членовете на въоръжените антиправителствени групи са извършили повече и по-сериозни престъпления от украинската армия на територията. В доклада на Амнести Интернешънъл от 2020 г. за ситуацията в Източна Украйна се отбелязва, че достъпът на правозащитните организации до териториите, контролирани от проруските сепаратисти е изключително ограничен. Оскъдната информация, която достига до наблюдателите доказва, че преминаването на границата между контролирания от сепаратистите район и териториите във властта на украинското правителство е било почти невъзможно. Ограничения са били налагани на пенсионери, които е трябвало да получат пенсията си от украинските власти, както и на хора, които се нуждаят от лекарства, които държавата им осигурява, заради забрана да преминават на украинска територия. Руският посланик в САЩ Анатоли Антонов подкрепя твърдението на Кремъл за извършен геноцид в Донбас с доказателства за “масов гроб, в който са погребани почти 300 души в Луганск, убити само защото руският е майчиният им език”. Това твърдение на Антонов е подвеждащо. Луганск е един от градовете, който е център на военните действия през 2014 г., първата година на войната – преди уговарянето на примирие с Минското споразумение. Тогава загиват и рускоговорящи, и украиноговорящи цивилни. По това време жертвите са толкова много, че ковчезите им се поставят в масов гроб. Тези убийства са извършени по време на открития военен конфликт в Донбас, когато няма никакви доказателства коя от двете страни е извършила престъплението. Вярно ли е, че никой не обръща внимание на Донбас? Не. Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН има мисия в Източна Украйна и публикува доклади за ситуацията в Донбас всяка година. Отправени са обвинения в престъпления, извършени срещу цивилното население и срещу Украйна, и срещу Русия. В докладa, който прави оценка на периода от 2014 до 2021 г. е отбелязано, че от украинска страна е проявено желание за преследване на извършителите на престъпления в района на Донбас. Според Върховния комисариат украинската прокуратура е разследвала десетки случаи на убийства, мъчения и други посегателства върху цивилното население в сепаратистките райони. Поради затруднения достъп до тези територии обаче тези разследвания рядко са водили до съдебни дела. От друга страна, “съдебните институции”, установени в самопровъзгласилите се автономни републики на Донецк и Луганск са разследвали някои престъпления, но по информация на представителите на ООН на място, тези разследвания са били избирателни и са липсвали каквито и да било резултати от тях. Обвиненията на Кремъл, че украинските власти извършват геноцид в Донбас можеха да бъдат направени от самата руска страна много отдавна и по дипломатическата процедура. Русия можеше да предаде на ООН доказателствата, с които разполага и да поиска да бъде започнато разследване. Москва не предприема никакви подобни стъпки за осемте години, в които твърди, че престъпленията на украинците в Донбас се неглижират от международната общност. Обвиненията на Москва в “геноцид” не са нещо ново Путин е правил подобно обвинение в геноцид и преди – през 2008 г., преди да започне войната в Грузия. Тогава твърденията, които в момента са отправени към украинските власти – за умишлено изтребление на руското население в Донбас, са насочени към грузинските власти за живеещите на територията на Южна Осетия етнически руснаци. Престъпления, които да отговарят на дефиницията на геноцид в Южна Осетия, не са установени. На територията на Източна Украйна, се извършват престъпления и от руските сили, и от украинските. Твърдението, че властите в Киев извършват геноцид срещу руското малцинство обаче е подвеждащо и неподкрепено от доказателствата, които предоставят международните правозащитни организации, които работят на територията на Донбас.
-
М-да.. https://www.facebook.com/groups/338927668246444/user/100001628318780/ Наталия Брылёва Безкрайно благодарим на българите, подслониха ни, дадоха ни своята квартира, това е нацията, от която трябва да се учим! През тези дни се почувствахме сякаш сме открили нови сестри и братя! Ама как да живеем (семейство от трима) без доходи и знания на български??? Ще се реши ли този въпрос в правителството? Къде да занесем храна и пари за необходими неща, транспорт?
-
Доброволци: Към нас идва много по-голяма вълна от бежанци Скоро хотелите няма да стигат и ще ни трябват центрове, предупреждават хората от първа линия 17 Март 2022 3 909 Булфото Центърът във Варна е най-натовареният в страната и ежедневно излъчва призиви за спешно даряване на храни и хигиенни материали. Най-лошият сценарий с бежанците предстои, държавата трябва да се готви за голямата вълна. Това предупреди тази сутрин пред БНТ Диана Димова от фондация "Криле" в Стара Загора. Скоро, според нея, хотелите няма да бъдат достатъчни, а за стотиците българи, подслонили бежанци в дома си, ще се натрупат разходи за ток и др. В същото време институциите нямат много добра подготовка, сякаш изчакваме да видим дали ще дойдат към България, смята тя. Все по-често у нас пристигат семейства и възрастни, на които са поверени грижите за някое дете. Майките не са имали възможност да се качат във влака, тъй като не е имало място за тях, разказа Димова. Тя призова органите по закрила да подготвят ясни процедури за тези случаи. Държавната агенция за бежанците остава встрани от този проблем и показва институционална немощ. Те трябва да излязат на първа линия пред гражданите, призова Димова. До 2-3 месеца нещата ще станат сложни за настанените на външни адреси, затова трябва да има организация, структури и социални услуги, които да отговорят на нуждите на хората, предупреди тя. ---- Центърът за посрещане на бежанци във Варна е най-натовареният и ежедневно публикува призив за попълване на спешни нужди от храни и хигиенни материали. Как можем да помогнем: https://www.facebook.com/groups/338927668246444/user/699460963/ https://segabg.com/hot/category-bulgaria/dobrovolci-kum-nas-idva-mnogo-po-golyama-vulna-bezhanci
-
ПС Сезонните работници от трети страни извън ЕС в селското стопанство, хотелиерството и други подобни работят без визи (разрешения), за тях има само уведомителен режим (регистрация) . За останалите категории (както и за сезонна работа за повече от 90 дни) се изискват разрешения , чието получаване е усложнено и отнема време . Такова време тези хора обаче нямат http://mariniodit.com/Наемане-на-чужденци-като-сезонни-работници-index2534.html https://www.gli.government.bg/sites/default/files/upload/documents/2020-09/Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност.pdf
-
Проблем тук изглежда е уреждането на статута и на работните визи за украинските бежанци Една интересна статия от в . Марица https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/doshlite-v-plovdiv-ukrainci-iskat-da-ostanat-i-sled-voynata https://www.plovdiv24.bg/novini/print/1221283.html От сдружение „Бизнесът за Пловдив“ също съобщиха, че осигуряват жилища и подслон на бягащите от конфликта. "Също така имаме възможност и да осигурим работни места на работоспособната част от хората, за тази цел бихме приветствали възможно най- своевременни процедури по предоставянето им право на убежищe, признат статут на бежанци или хуманитарен статут, съобразно българското законодателство.Това би се отразило положително върху времето,което ще бъде скъсено, за осигуряване препитание на хората в риск. Заедно с гореизложеното, призоваваме Управляващите да предприемат и действия по облекчаване процедурите по наемане на работна ръка от страни, извън ЕС, тема, която многократно сме повдигали и очакваме развитие." Иначе, правителството обещава бърза процедура за получаване на работни визи. Проданов: Ще има бърза процедура украинските бежанци да получават работни визи https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/257766-prodanov-shte-ima-barza-protsedura-ukrainskite-bezhantsi-da-poluchavat-rabotni-vizi
-
В Полша е приет спешно закон, който да отговори на бежанската криза. Относно помощта и натаняването там : Дават се 300 злоти еднократна помощ на всеки бежанец и по 40 злоти на ден (за бежанец) - давани на приелите ги в частните си домове поляци. Не са много пари, но са дадени на място и навреме, без формалности, За България точно такива мерки не се предвиждат, Тук имаме едно Решение на МС, което е пълно с неясноти и пожелания, и неясно защо за процедурата е оторизирано министерството на турзима (?) https://www.tourism.government.bg/sites/tourism.government.bg/files/documents/2022-03/rms_145_-_za_odobryavane_na_programa_na_polzvane_na_humanitarna_pomosht_za_lica_turseshti_vremenna_zakrila_v_republika_bulgariya_v_sledstvie_na_voennite_deystviya_v_republika_ukrayna.pdf Това е директивата на ЕС на български: https://aref.government.bg/sites/default/files/uploads/docs/2019-02/direktiva_savet_2001 (1).pdf В Решението ма МС обаче няма нищо предвидено за образованието, здравна помощ, и социалните помощи, на които лицата със статут на дадена временна закрила имат право. Някой сполучливо беше написал, че бай Ганьо и в Харвард да завърши, си остава с чипа на бай Ганьо.
-
Ситуацията в България не е добра откъм готовност и откъм управленски капацитет и възможности. Имам предвид най-вече управленските, а не физическите възможности, Не се очаква намаление на потока у нас, защото Полша вече е на границата на изчерпване на възможностите си. България като славянска и "близка" страна ще започне да поема повече бежанци отколкото сега, ако преговорите за скорошен мир и деокупация ма Украйна са неуспешни Тази разборна статия показва какви са проблемите тук при нас: https://segabg.com/category-observer/byurokraciyata-i-haosut-pogulnaha-bezhancite-ukrayna Бюрокрацията и хаосът погълнаха бежанците от Украйна Трета седмица правителството се скатава от усилията за посрещане на бягащите от войната, които разчитат основно на доброволците 15 Март 2022 автор ДИЛЯНА ДИМИТРОВА 3 596 Булфото Семейство украинци пристига в София. Три седмици след началото на войната в Украйна българското правителство допълни с нови смущаващи щрихи усещането за пълна липса на държавата в усилията за посрещане на бежанците. В последните дни министрите и даже включените в оперативния щаб хора от неправителствения сектор се държат така, сякаш задачата им е не да посрещнат, а да отблъснат бежанския поток от границите ни. До вчера министрите се придържаха само към екзистенц минимума, възложен от ЕК - единен портал с информация за хората и задействане на статута за временна закрила. С недопустим тон на превъзходство министрите Даниел Лорер, Асен Василев и компания обясняваха, че няма да дадат нито стотинка на бежанците и доброволците, които им помагат, защото не можели да контролират дали някой няма да злоупотреби с мизерните суми. В резултат на това, майки с деца трябва да се унижават и да молят във "Фейсбук" за помощ за елементарни битови нужди - памперси, тенджера, аспирин. И слава на десетките българи, които откликват на мига, защото друга помощ няма. Българската администрация също три седмици не забелязваше прииждащата на границите ни вълна. За бюрокрацията война няма - първите бежанци бяха посрещнати с изисквания за купища документи, при това легализирани по съответния ред - имунизационни книжки, легализирани дипломи, ТЕЛК-ове, актове за раждане, пълномощни за извеждане на деца през граница. Едва тези дни, когато напрежението сред работещите на първа линия достигна експлозивно ниво и от всички страни валят обвинения, че държава в тази криза няма, а доброволци и бежанци са оставени сами с проблемите си, правителството започна да имитира дейност. Отделни министри най-сетне забелязаха, че нашите закони не прилягат на украинците, макар сред тях силно да се набива на очи липсата на социалния министър Георги Гьоков, който скоро ще трябва да обясни партийните му убеждения ли пречат той да бъде на предна линия на тази криза, която преди всичко е хуманитарна. ПРИСТИГАНЕ В провала на правителството да управлява кризата има едно забележимо изключение - безплатният транспорт. БДЖ пусна украинците да ползват безплатно всички влакове, включително международните, а МВнР и МО организираха автобусни линии, които редовно прибират български граждани и тези с бесарабски произход от границите на Румъния с Молдова и Украйна. Добрите новини обаче приключват на нашата граница и то не само защото тя е единствената, където доскоро нямаше кой да предложи една чаша чай на хората, някои от които са пътували дни наред в студа. Много хора идват у нас при близки или поне знаят точно закъде пътуват. Но пристигат и непридружени възрастни и деца, както и хора, хванали първия достъпен транспорт поради липса на средства. Все по-често към България се насочват и хора, ненамерили място другаде. Всички са в силен стрес от преживяното. Кой знае защо тяхното посрещане не се оказа сред задачите на нито един от 20-те министри на премиера Кирил Петков. Всичко е оставено в ръцете на доброволците. Но докато техните усилия се организират и канализират, много хора бяха принудени да чакат часове наред в студени помещения, а една бабушка се оказа в Истанбул, вместо във Варна. Едва в сряда например на Централна гара в София заработи център за посрещане на бежанците. РЕГИСТРАЦИЯ Бежанската вълна в момента е като никоя друга - украинците са мобилни, с право като туристи да пребивават безвизово 90 дни в ЕС. Отделно ЕС им даде право да не кандидатстват за тромавия статут на международна закрила, а да се възползват от по-облекчената временна закрила. Какво обаче направи родната администрация? Изнесе мобилни пунктове на агенцията по бежанците по границите, които да раздават ... статут на международна закрила. Очаквано, само 50 души от 30 000 преминали през "Дунав мост" са поискали такъв документ. Даването на временен статут пък затъна в обичайните неразбории около нагаждането на софтуер, обучението на служители и пр. До понеделник вечерта все още никой не беше получил заветната карта. Дори дългите опашки, като тази пред дирекция "Миграция" на МВР в София във вторник сутринта, не накараха администрацията да се задейства за предоставяне на въпросния статут. На подобни опашки в следващите дни ще са принудени да чакат стотици хиляди украинци - по данни от сряда сутрин у нас има 40 000 души, които смятат да останат, и над 80 000 преминали границите ни. Този поток трудно ще бъде обработен от съществуващите полицейски звена, а бързото получаване на статут е ключово за ползването на всички останали права. В същото време това е само началото на вълната - към България тръгват и бежанци, които вече не успяват да намерят подслон в Полша. По нищо не личи правителството да се готви за тази, далеч по-трудна част на кризата. НАСТАНЯВАНЕ Тук е единствената мярка, предприета от правителството спрямо бежанците - прословутите 40 лв. за подслон и храна на бежанец на ден. Официалният документ, приет от правителството(link is external) е пълен с неясноти, които далеч не се изчерпват със скандалния и вече подробно коментиран факт, че пари ще получат само хотели, регистрирани къщи за гости и почивни станции, а за доброволците остава "едно голямо благодаря". Проблемите с нея са поне няколко: - заплащат се нощувките само на хората със статут на временна закрила, което изключва българските граждани от Украйна, и тези, които не го придобият по някаква причина; - заложено е неясно условие относно транспорта. Той "може да се осъществи за сметка на хотелиера", пише пожелателно в програмата. Красимира Величкова от оперативния щаб обаче го представи като задължително условие; - активните хора, търсещи работа, са "наказани" с право да получават платена нощувка и храна само за един месец, за разлика от останалите, чиято подкрепа е за 3 месеца. Към търсещите работа кой знае защо са добавени и децата под 18 години, които обаче нямат право да работят. За сметка на това, от така написания текст излиза, че ще имат само един месец подслон над главата си и храна. От щаба дават всякакви спорни оправдания защо няма да има подкрепа за стотиците граждани, които отвориха домовете си за украинците. "Съгласете се, че е много важно, когато държавата плаща, да има механизми за проверка, ние трябва да знаем, че хората, които настаняват са добронамерени", казва Красимира Величкова. Вицепремиерът Калина Константинова пък направо каза, че правителството не е сигурно, че настанените по домовете са в сигурна среда. Защо тогава изобщо се допуска хора да се настаняват в съмнителна среда? И защо се смята, че хотелите и къщите за гости не могат да злоупотребят и да отчитат "мъртви души"? Министрите се разминаха и по отношение на самото плащане. В неделя Асен Василев в прав текст излъга от ефира на Би Ти Ви(link is external), че още в понеделник хотелиерите могат да си получат парите за бежанците. Понеделник мина и замина, естествено никой не получи и стотинка. От брифинга на щаба в събота обаче е известно, че първото плащане в най-добрия случай ще бъде в началото на април, тъй като местата за настаняване трябва да отчетат приетите хора. Скоро България ще има сериозни проблеми с настаняването на новите бежанци. По форумите вече се вижда, че Полша е на предела на възможностите си. Дори у нас има градове, където местата започват да се изчерпват, без да броим други ключови фактори като място в детска градина за децата например. ПОМОЩИ Има някаква необяснима смесица от раздразнение и високомерие в тона на министрите, когато им зададат един от основните въпроси на кризата - защо България избра да не дава помощ директно на бежанците. "Нямаме законова форма, по която да даваме на бежанците директно нещо", обяви Асен Василев в неделя. "Индивидуално никоя държава не е взела решение да се плаща на хората", обяви в понеделник Красимира Величкова от щаба. И двете твърдения не отговарят на истината. В арсенала от закони към снишилото се в тази криза министерство на социалната политика има точно такава помощ - за хора, изправени пред инцидентно възникнали нужди. Тя е 375 лв. и се изплаща еднократно, но правителството сякаш старателно я укрива от бежанците, а рубриката "Хуманитарна помощ" на единния портал ловко препраща към доброволческите организации, които заместиха липсващата държава. В отговори до в. "Сега" социалното министерство потвърди, че украинците имат право на такава помощ, след като се регистрират по настоящ адрес и подадат заявление до социално подпомагане (и извадят статут на временна закрила). На сайта на министерството обаче няма да откриете такава информация. Статутът на временна закрила дава много права, но с това проблемите не свършват, а започват. Социални помощи например се предоставят при строги условия - човек не трябва да има доходи, да е получавал наследство, да има големи имоти. За да се изчисли помощта, се искат бележки за доходи и други документи. Очевидно е, че приложени буквално към извънредната ситуация на бежанците, те няма да позволят на никого да получи подпомагане въпреки очевидната нужда. За облекчен ред обаче никой не отваря и дума - социалният министър сякаш си е взел дългосрочен отпуск от кризата, в която следва да е на първа линия. ЗДРАВНА ГРИЖА Медицинската грижа на бежанците не може да бъде въпрос на добра воля, но до момента е точно така. Каза го кратко и ясно общопрактикуващият лекар д-р Евгени Крайселски пред БНР(link is external)(link is external): "Нашето министерство не прави нищо. Буквално. За 20 дни трябваше поне за тези, които са хронично болни, да се осигури някакъв вариант". Какви са проблемите? Нашите болници "нямат основание" по израз, използван в репортаж на "Свободна Европа"(link is external), да продължат лечението на хронично болен, ако той няма съответните документи за това, например ТЕЛК. Това е проблем за хора с нужда от химиотерапия, хемодиализа, скъпи терапии на вродени заболявания и т.н. Нашата здравна каса също "няма основание" да поема скъпо струващо лечение и лекарства на хора от Украйна без вездесъщите протоколи, рецептурни книжки и т.н. В единия портал това е още една рубрика, попълнена от доброволци лекари и болници, ако не броим указанието при нужда от спешна помощ да се звъни на тел. 112. Едва тази седмица - вероятно в реакция на нелицеприятните обвинения, МЗ обяви, че в "спешен" порядък ще обсъди възможните изменения в законите, за да могат всички пристигащи от Украйна да получават медицинска помощ в обема и качеството, гарантирани на българските граждани. Управляващите обаче очевидно подценяват проблема, смятайки, че у нас влизат млади и здрави хора, които няма да натоварят системата. ОБРАЗОВАНИЕ МОН обяви готовност да приеме 65 000 деца в училищата и да осигури 14 000 места в детските градини, но това е голям ресурс само на пръв поглед. Местата в детските градини например са далеч от бежанците. В София са налични в крайните квартали, има доста места в Разград, за щастие - и във Варна, която е на първа линия на вълната. Тук голям проблем се оказа задължителната имунизация за децата, без която не могат да бъдат записани в детска градина. МЗ се активизира да изготви насоки по този въпрос, но разтревожи майките, че при липса на данни за направена имунизация, тя ще се направи у нас, което повдига въпрос колко препоръчително е това. При училищата пък хилядите места не решават въпроса. Едва 91 от 11 300 деца у нас към вторник са пожелали да продължат обучението си в българско училище, като тук основен фактор е езиковата бариера, учебната програма и т.н. Във форумите за взаимопомощ много майки търсят възможност децата им да продължат да посещават уроци по балет, музика и др. Има и такива, които желаят да започнат веднага да учат български. Основно обаче украинчетата продължават да учат онлайн - забележителен факт, и имат нужда от таблети/лаптопи и интернет. Докато в други държави вече отпечатаха украински учебници, ние тепърва ще търсим варианти за осигуряване на техника. Тепърва ще се решава и друг проблем за децата с българско гражданство, които не могат да бъдат записани в българско училище без свидетелство за завършен клас. КОМУНИКАЦИИ Мобилните оператори оповестиха няколко наглед щедри жеста към идващите от Украйна хора, но те решават само формално проблема с комуникацията им. Безплатен роуминг например има само за клиенти с абонаментен план към наш оператор, каквито украинските бежанци не са. В единния портал се рекламират предплатени карти, които са единствен вариант за краткосрочно пребиваващите у нас, но дискретно се премълчава колко убийствени са техните тарифи. Във вторник един от мобилните оператори обяви, че подарява неизвестен брой предплатени карти, които да бъдат раздадени на бежанците чрез украинското посолство. Нищо от това обаче не решава реалните нужди на хората. Интернет е другата неотложна нужда на бежанците, които не само учат, но и работят онлайн, а и разчитат за всичко на информация в социалните мрежи. Интернет доставчиците не обичат краткосрочни отношения, а бежанците се стъписват пред двугодишните договори, които им се предлагат. Това е особено голям проблем при настаняването в частни домове, които в много случаи са неизползвани имоти без комуникации. ЗА КРИЗАТА - В МИНАЛО ВРЕМЕ В неделя, насред тази пълноводна река от нерешени проблеми, финансовият министър Асен Василев бе попитан от водещата на Би Ти Ви Мария Цънцарова защо 20 дни след началото на войната говоренето за кризата продължава да е в бъдеще време. "Вече е в минало - тросна се министърът. - Има прието решение, има приета програма, има установена сума, има установен ред". От последвалия диалог се наложи впечатлението, че за Василев тази криза не е много сложна. "Да тръгнем с едни торби напред - кой бил бежанец, кой не бил; кой бил помагал, кой не бил помагал - и след това да се опитваме да намерим края на това нещо - е, няма да се случи. Този филм - държавата да даде пари напред на някого и после да си ги търси - приключи с предишното управление", обясни министърът, видимо доволен от изтъкнатия контраст. "Филмът" с хуманитарните последствия от войната в Украйна обаче за България тепърва започва. За 3 седмици населението на България се увеличи с повече, отколкото е обичайно за една година. От оперативния щаб уверяват, че няма видими резултати, защото работят по цялостна система, в която всички аспекти ще имат готово решение. Демонстрираното напоследък високомерие и хаотичните действия обаче не дават основания за оптимизъм. Трудно е да се повярва, но контрастът на този етап не ни прави чест не само спрямо действията на другите държави, но и спрямо действията на правителството, посрещнало другото извънредно положение на нашето време през 2020 г.
-
Нашите управляващи със сервилното си поведение само подсилваха тези му виждания. Днес България според мен е по-вероятна "цел" за Путин от Полша, Литва и Латвия, защото продължава да е най-слабото и "колебливо" звено в ЕС и евроатлантическите структури; Освен това, има една откровена про-кремълска партия в управлението си, и няколко "неоткрили се" партии-проксита (с лидери и влиятелни членове - проксита)
-
Стига плачи, ами мисли малко, БНС-то бяха поканили тук неонацисти от цяла европа на 18 април, за да празнуват какво? "Срещата, обявена на сайта на БНС, е насрочена за 21 април. А по информация на френските им съмишленици от партия „Националистите“ (Les Nationalistes), предния ден - 20 април, рождената дата на Адолф Хитлер - ще се проведе и още една подобна среща, определена от организаторите ѝ като "събрание на войнствени европейски организации“. Организаторите са БНС https://www.dw.com/bg/десни-екстремисти-от-европа-се-срещат-в-софия/a-48387588
-
Ах, да. Има и една работническа национал-социалистическа партия в България, която вее .....руски знамена. Партията не е нео-нацистка, а е национал-социалистическа, работническа (автентична демек) Намерете разликите: https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангриф https://bg.wikipedia.org/wiki/Атака_(вестник,_1932) https://bg.wikipedia.org/wiki/Атака_(вестник,_2005) https://www.israelnationalnews.com/news/168042
-
Накъде ще тръгне Русия е интересно и от научна гледна точка Путин както е демонстрирал е привърженик на някой от идеите на Иван Илин, а Иван Илин е идеологът на руската държава от фашистки тип. https://kultura.bg/web/бог-е-руснак/ Пионтковски от друга страна нарича Русия "фашистка държава без фашистка партия".
-
Не знам какъв ти е проблема. От 19 март 2003-та до 9 април 2003-та са 20 дни https://en.wikipedia.org/wiki/2003_invasion_of_Iraq The 2003 invasion of Iraq[a] was the first stage of the Iraq War. The invasion phase began on 19 March 2003 (air) and 20 March 2003 (ground) and lasted just over one month,[24] including 26 days of major combat operations, in which a combined force of troops from the United States, the United Kingdom, Australia and Poland invaded Iraq. The capital city of Baghdad was captured by Coalition forces on 9 April 2003 after the six day long Battle of Baghdad.[25] Това няма връзка с казаното от автора (ако не се разбира руския, четете субтитрите на английски). Той отчита времето от "вторжението" (инвазията демек) в първата фаза на войната, до падането на Багдат The 2003 invasion of Iraq[a] was the first stage of the Iraq War. The invasion phase began on 19 March 2003 (air) and 20 March 2003 (ground) and lasted just over one month,[24] including 26 days of major combat operations, in which a combined force of troops from the United States, the United Kingdom, Australia and Poland invaded Iraq. The capital city of Baghdad was captured by Coalition forces on 9 April 2003 after the six day long Battle of Baghdad.[25]