nik1

"Общото благо" на балканците/антиваксърите им е през онази работа. Не говорим за вина, а за съзнателност и отговорност. Фактът, че системата е претоварена и от това страдат всички граждани, които имат нужда от помощ или лечение, е ясно за средноинтелигентните хора, но е нещо което празноглавците и дървените философи явно не разбират (не могат да разберат) Ако говорим за статистика - претоварената и/или неработеща система (например по време на пиковете, няма никакви места в спешните за нековид болни) допринася за влошаване на общото здравовословно състояние на българските граждани, вкл. и до по-висока смъртност. ПС Освен всичко това, става дума и за лична отговорност- пораженията от Ковид върху преболедувалите невакисинирани са жестоки. Всеки здравомислещ, четящ, и стъпил на земата човек (стига да не е "всезнайко", и дървен философ) ще предпочете иглата пред пост-ковид синдрома! Най-честата му проява е белодробната фиброза (аз съм с такава от една година и 8 месеца след прекарания Ковид- белите дробове ми са нашарени, и се изморявам плувайки 25 метра, при условие че в 2018 г. плувах хиляди метри в океана) Post-COVID-19 lung fibrosis was observed in about half of the survivors. Also, patients with severe COVID-19 pneumonia were at a higher risk of pulmonary fibrosis. Moreover, consolidation, as well as a higher CSS, in the initial chest CT scan, was associated with increased risk of post-COVID-19 lung fibrosis. https://www.google.com/search?q=Post+covid+fibrosis&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Апропо: В много от днешните източноевропейски страни, освен етническата (етнонационалната) система, същества и скрита кастова - циганите (като най-ниската класа) не са представени никъде.

Прощавай, но това са неверни и повърхностни обобщения. Трансформацията към демокрация в Индия дори и да не е напълно завършена, е необратима https://www.indianruminations.com/spotlight/evaluating-the-history-and-political-transformation-of-the-shudras/ Indira Gandhi constituted a coalition of non-Shudra upper castes (Brahmins and a section of Bania industrialists), Dalits, Adivasis, Muslims and other minorities. https://en.wikipedia.org/wiki/Dalit https://en.wikipedia.org/wiki/Adivasi ---------------------------------------------------------- Today, in some states, top Shudra communities like Kammas, Reddys, Marathas, Jats, Yadavs, Kurmis, Lingayats, etc, have their own regional political parties.

Няма спор. Бъдещото нарастване на БВП на Китай се очертава преоблавадащо да е сметка на увеличаване на вътрешното потребление и вътрешните инвестиции. Нямам това предвид. Подкопаването или засягането на на устоите на съперника само по себе си не прави засягащият лидер, първенец , или по-просто казано, такъв който може да експортира влияние,лидерство и сигурност. Китай на Си не експортира влияние и лидерство извън Виетнам и Северна Корея, т.е Китай днес е по-незначителен политически субект от Китай на династиите на Тан или Мин: Днешната китайска сфера извън Китай обхваща Виетнам и Северна Корея, и не включва страните от Централна Азия. Капан на Kindleberger: Отнася се ситуацията в периода между двете световни войни, когато Британия вече е загубила "мантията си" си на световен лидер , но САЩ не са поели лидерството, По аналогии, в някакво измеримо бъдеще се очаква че Китай ще станат икономиески и материално (обобщено като БВП, банкови сметки и наличности в банките в Китай, имоти и спестявания на гражданите, международни активи на базираните в страната компании и др.) най-силната , най-значимата страна, но няма да могат да поемат полтически световното лидерство. Това е капанът на Kindleberger. Едно от най-важните задължения на световния (политически) лидер е да гарантира стабилност и сигурност (това не е "безплатно" за него, и не става само думи и статистики, и не пада от "небето", както се казва) Китай според мен няма никаква готовност за светповно лидерство, и ме съмнява, че този въпрос някога и някъде е дисктутиран или разписан в документите на Си и компания

Макар и приета от международните институции, теорията за "капана на средните доходи" убеден съм, не е напълно завършена. Може да се спори и дискутира дали Китай на Си ще прескочи трапа или ще бъде уловена в капана. Според мен - не за прескачането - капанът за Китай на Си ще щракне някога, при постигане дори на 60 процента от БВП (per capita, PPP) от този на САЩ, Теорията приема, че прагът е в границите 45-55 процента, но самия факт че се задава толеранс, показва че тази граница е условна и е невъзможно да бъде точно дефинирана. Ключовото за теорията е дали при постигане на тази граница се изчерпват (свърват) възможностите за "настигащ" растеж, и страната остава захваната в групата на тези, които наричаме страни със средни доходи, или не И това е условно, защото например покачването на цените на изкопаемите горива може да "изстреля" над прага от 55 процента страните производители от "третия" или "втория" свят (Нигерия, Русия) Защо така смятам за Китай на Си? Защото няма случай от историята на прескочен трап от страна с ръчно управление на икономиката от управляващите. Промени в курса според мен ще има (може да има), когато този капан "щракне", и се види че нещата не са такива, както ги разказват и виждат Си и неговите доктринери (е аз няма да съм жив тогава, така че няма как да се обзалагам ) ---------------------------------------------- Политически Китай на Си се представя като едно егоистично дете, и влиянието му достига само до съседите Виетнам и Северна Корея. Китай на Си според мен няма да избяга и от Капана на Kindleberger. (пак - аз няма да съм жив тогава, така че няма как да се обзалагам)

Да, това е феномен. Войни, маси малоимотни бежанци от Западна Тракия и Македония (В Пловдив най-големия по население квартал, т.н. "Малък Париж" е бежански), депресия, но строителството и озападняването не спират Една снимка от Сахат Тепе към града от 1895 година (ориенталски град) http://www.lostbulgaria.com/?p=4143 И друга от 1929 година (опаааа това не е същия град или държава, а някъде в Централна Европа) http://www.lostbulgaria.com/?p=4804 И като вземем предвид и строителството в Пловдив през 30-те (традиционно необарок и разпространение на неокласицизма), то картината става по- ярка https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/krasivi-barokovi-sgradi-radvat-okoto-tsentara-plovdiv-62596/

В края на 30-те и началото на 40-те, най-големите големите български градове са придобили средноевропейски облик. Това е постижение, доколкото в началото на века повечето са с преобладаващо османо-балкански облик. Ето една показателна снимка. Ако не четем надписите бихме помислили, че това е град в Австрия или Германия:

С меки средства, и с икономическа принуда/стимули например. Не казвам че ще случи, а че това е възможния начин. Твърдият сталинистки и комунистически подход за китаизиране по Си мисля ще е стане повод за Третаъа Световна Война Надявам се че и самите китайски партийни бюрократи са наясно с това.

Весела Коледа и на теб!

Продължаваш да внушаваш неистини.. "Въпросът" беше какво може да даде днешния Китай (Китай на Си) на света. Самоцитирам се: "Китай според мен има шанс да попадне в Капана на Тукидит , едва след приключване на епохата Си, Ако и когато стане част от същия този Запад и може да конкурира и измести САЩ като лидер на западния свят" Китай може да предаде своя опит в "управленоието на големи популации", само ако бъдещото световно правителство и бъдещия световен ред е сталинистки и тоталитарен. За мен това не е реална опция. Едно бъдещо световно правителство според мен би представлявало нещо подобно на това: https://expanse.fandom.com/wiki/United_Nations Едно световно правителство според мен би управлявало "масите" така: 5:14 Всъщност, прочетено и видяно между редовете на франчайза - големите маси разнородно мултиетническо население в едно хипотетично бъдеще ще се управляват така както се управляват днес.. в Индия, нежели със сталинисткия юмрук на Си и на ханския етнически национализъм Случайно или по-скоро не- във франчайза генералният секретар се казва Chrisjen Avasarala , а нейният заместник - Sadavir Еrrinwrighte.

"Световното правителство" за мен се очертава да е олигархия и/или федеративна република. В тази алтернатива, танско-сталинисткия Китай или по скоро танско-сталинисткия "метод на управление на "големи маси" не се очертава да има обща база с управлението на световното правителство. Допирни точки може да има, да, но базата ще е различна

Хайде да не демагогстваш, става ли? "Въпросът" беше съвсем ясен: какво може да даде Китай на Си, на днешния свят. Не "какво е дал", И не "какво можв да да даде някога си, при някаква алтернативна история".

Доставката е при мен вече! С поздрави, Атом!

Въпросът е прост (за средноинтелигентните хора) - колко съвременни страни взаимстват или са взаимствали инстиуцииите и културата на Китай? Сега, да казвам ли аз в отговор, че някои мозъчета може да не са малки, но са с "изправени гънки"? Мисли малко повече преди да се "ядеш" с форумците. Още повече - в темите, които не са ти в интересите - като икономика и политика!

Китай е този който взима от Запада и върви на "Запад", Бойче.. Къде видя обратния процес?

Въпросът "кой знае..." не предполага отговор различен от теорията на конспирацията и/или алтернативната "история".

Тук изглежда опираме до теории на конспирацията, вместо до реални теми и въпроси за дискусия.

Военни действия? Според скромното ми мнение "сталинско-танския" Китай ("тански" е защото управляван ръчно от имератора Си и бюрократите доктринери, а е сталински, защото методите им са сталинки и режимът е тоталитарен) няма никакво намерение да разрушава сегашния световен ред, тъй като той се възполва от този ред Да допуснем и обратното - че Китай иска да разруши световния ред и да създаде нов ред. Сталинският тип на упоравление беше отхвърлен в цял свят (заместен с демократични, хибридни или автократични режими). Какво може да предложи Китай на света тогава? Май едно голо нищо. И още нещо - светът се променя със седмици, "САЩ в 2018" не е "САЩ в 2022", САЩ от 2018 е America first", САЩ в 2022 е "Заедно сме по силни"#StrongerTogether. Въпросът "утре" няма да е Китай или САЩ, а Китай или Западния свят. Китай според мен има шанс да попадне в Капана на Тукидит , едва след приключване на епохата Си, Ако и когато стане част от същия този Запад и може да конкурира и измести САЩ като лидер на западния свят

https://www.cfr.org/blog/four-traps-china-may-fall Доминираща тема в политическия доклад на президента Си Дзинпин на 19-ия партиен конгрес беше националното подмладяване на Китай. Китай беше описан като „велика сила“ или „силна сила“ 26 пъти в речта му. Според Си до средата на този век Китай ще стане водеща нация с всеобхватна национална мощ и международен статут. Това ще постави началото на „нова ера“: Ако Мао направи Китай независим (джан чи лай), а Дън го направи проспериращ (фу чи лай), Си ще го направи отново силен (цян чи лай) Развълнуван от тази перспектива, висш служител на образованието прогнозира, че през 2049 г. китайските образователни стандарти ще станат световни стандарти. Това, което не се подчертава в доклада, е, че пътят на Китай към това да стане световен лидер вероятно няма да бъде гладък. За да изпълни тези амбициозни цели, Китай трябва да преодолее четири капана: Капанът на средните доходи, капанът на Тацит, капанът на Тукидид и капанът на Киндълбергер. Капанът на средния доход възниква, когато дадена страна достигне определен доход и се застопори на ниво, което не достига това на развитите икономики. Осъзнавайки това предизвикателство, Си обеща през 2015 г., че годишният растеж на Китай няма да падне под 6,5% през следващите пет години. Въпреки че той не уточни темпа на растеж на 19-ия партиен конгрес, се смята, че БВП на глава от населението на Китай трябва да достигне повече от 20 000 долара (в настояща стойност) и да поддържа годишен темп на растеж от най-малко 5 процента през 2020-2035 г., за да за „основно реализиране на социалистическа модернизация“. Поради тази причина растежът на БВП може да продължи да се използва като критерий за измерване на представянето на служителите на местната власт. Междувременно, като признава социалната цена, свързана с целенасочения стремеж към икономически растеж, Пекин предприема по-проактивен подход за насърчаване на други цели за развитие, включително опазване на околната среда и намаляване на бедността. Усещайки непоследователност и противоречие в централната политика, местните служители могат да се обърнат към стратегическо неподчинение, плахост или бездействие при прилагането на политиката, което може да се влоши от продължаващата антикорупционна кампания. В резултат на това Китай може да открие, че икономиката му ще завърши като тази на Мексико, Бразилия или Аржентина, които показват ясни признаци на капана на средните доходи. Капанът на Тацит е термин, въведен от китайците, въпреки че вероятно произлиза от Тацит, историк на Римската империя. Той описва ситуация, при която независимо какво казва или прави правителството, хората ще го смятат за лъжа или лошо дело. Самият президент Си използва термина, за да подчертае необходимостта от поддържане на доверието към правителството, без което „основите на легитимността на партията и властовият статус ще бъдат застрашени“. За да преодолее капана на Тацит, китайската държава трябва да въведе повече прозрачност, да преструктурира отношенията между държавата и обществото и да обнови своята легитимна база. И все пак, вместо да настояват за политическа реформа в тази посока, политическите лидери призовават членовете на партията, правителствените служители и китайския народ да бъдат „уверени в избрания от нас път, уверени в нашата политическа система, уверени в нашите ръководни теории и уверени в нашата култура." В навечерието на 19-ия партиен конгрес официалната информационна агенция публикува коментар, представящ китайската политическа система като по-надеждна алтернатива на обхванатите от криза западни демокрации: „Под ръководството на трезво мислеща, насочена към бъдещето КПК, китайците... стилната демокрация никога не е била по-здравословна и Китай няма абсолютно никаква нужда да внася пропадащите партийни политически системи на други страни. Капанът на Тукидид е теорията, че надигащата се сила неизбежно ще оспори господството на съществуващ хегемон и страхът на последния от тази перспектива може да предизвика конкурентна динамика, която в крайна сметка води до конфронтация, дори война. В отговор Китай твърди, че не представлява заплаха за никоя друга страна и че никога няма да се стреми към хегемония или експанзия, „без значение какъв етап на развитие достигне“. Греъм Алисън от Харвард моли да не се съгласи. В последната си книга Destined for War: Can America and China Escape Thucydides's Trap?, той твърди, че „Освен ако Китай не желае да намали амбициите си или Вашингтон може да приеме да стане номер две в Тихия океан, търговски конфликт, кибератака или инцидент в морето скоро може да ескалира в тотална война." Бони Глейзър и Матю Фунайоле от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) повтарят това, като предполагат, че амбициозният проект на Китай за изграждане на „сила от първо ниво“ и за увеличаване на международното си влияние може да засили „широко разпространената оценка, че Китай притежава дълбоко вкоренено желание да се изместят САЩ като доминираща сила в Азия. Капанът на Kindleberger е измислен от професора от Харвард Джоузеф Най, но произлиза от покойния икономически историк Чарлз Киндълбъргер. И капанът на Тукидид, и капанът на Киндълбергер подчертават опасността, присъща на променящия се баланс на силите. Това, което ги прави различни, е, че вместо да се фокусират върху заплахите от силна стремяща се сила (както се подразбира от Капана на Тукидид),, капанът на Киндълбергер приписва провала на международната система на недостатъчното осигуряване на глобални обществени блага. Киндълбъргър твърди, че хаотичната и катастрофална природа на 30-те години на миналия век е причинена от неуспеха на Съединените щати да поемат международните отговорности, които идват с мантията на най-голямата световна сила, която те отнемат от Великобритания. Терминът може да се използва и за обяснение на предизвикателствата, пред които е изправен настоящият глобален режим на управление. Тъй като Съединените щати изглежда се оттеглят от международния си ангажимент, международната общност се обръща към Китай, който показа интереса си да запълни празнотата, оставена от Съединените щати. И все пак, както отбелязах в скорошна статия, Китай трябва да преодолее значителни пропуски в капацитета – малки количества чуждестранна помощ, липса на мека сила и нарастващи предизвикателства на вътрешната политическа икономика – преди да може да играе ролята на истински глобален лидер. От четирите капана, първите два ще определят вътрешния преход на Китай, докато другите два ще имат преки последици за отношенията между САЩ и Китай и глобалното управление. Четирите капана обаче не се изключват взаимно. Например, както капанът със средни доходи, така и капаните на Тацит подкопават способността на Китай да проектира своята международна сила и влияние, докато капанът на Тукидид и капанът на Киндълбергер оформят международната сигурност и управление, което предоставя стимули или препятствия за Китай да се справи с вътрешните политически и икономически предизвикателства. Президентът Тръмп и неговият китайски екип може да трябва да имат предвид четирите капана в отношенията си с все по-уверен и напорист Китай.

Хайде сега, ще разкарваш заради доставката до Пловдив? Можеш да ми я пратиш по Спиди (позволява се една бутилка концентрат), с пощенска пратка до адрес. Както прецениш ти, Името и телефона ми са на твоите лични.

PS Ха, оказва се, че оръжеен плутоний може да се произвежда (нерегламентирано) и от ВВЕР - 1000, при целенасочено скъсяване на горивния цикъл https://inis.iaea.org/collection/NCLCollectionStore/_Public/47/017/47017665.pdf Заключение: В резултат на проведения анализ могат да бъдат изведени няколко заключения: - Плутоният, който се съдържа се в отработеното ядрено гориво веднага след извеждането му от активната зона е трудноизползваем за направата на ядрен експлозив. Въпреки това, този материал следва да подлежи на строг контрол, тъй като е източник на големи количества делящ се материал (годишно се извеждат 103 kg или 12,875 SQ от изотопа 239Pu и 36,7 kg или 4,6 SQ от изотопа 241Pu).  - Не е изключено получаването на плутоний с оръжейно качество при целенасочено скъсяване на горивната кампания (около 120 ефективни денонощия). - През първата година от горивната кампания е налична реална възможност за производството на подходящ оръжеен материал. - Още от началото на кампанията се произвежда плутоний в качество и количество, отговарящи на възприетите международни критерии за контрол на неразпространението на ядрени материали. -Въпреки, че основната функция на реактор ВВЕР-1000 е енергопроизводството, не е изключена възможността за злоупотреба с ядреното съоръжение (нерегламентирана употреба).  - За да бъде гарантирано регламентираното използване не само на енергийните реактори, но и на други ядрени съоръжения с гражданско предназначение, е необходимо да се упражнява засилен международен контрол и да се работи в посока повишаване на защитата от нерегламентирано разпространение

Говори се за особеностите на командно-административната икономика (Глупаво за мен е да се чете само заглавието на книгата) Мисля, "нищо повече" от Югославия. И със сигурност по-малко от "западната" Гърция..

Не точно. Отработеното гориво на ВВЕР -1000 не може да се използва за добив на оръжеен плутоний, Заради по-голяма дълбочина на изгаряне, изотопът Pu 240 е близо 22 процента от общото количество на плутония в отработеното гориво, което прави плутоният "неоръжеен". Но, има множество "нормално" работещи реактори (неразмножителни), проектирани и предназначени за производство на електроенергия и оръжеен плутонии - френските графито-газови реактори, руските ADE реактори , aнглийските Magnox (вече не действат) и други.

ОК, твоя воля! (Без лоши чувства).

Почерпете се с госпожата за мое здраве за Нова година с шотландското ! (не искам да ми пращаш бутилка) https://offnews.bg/politika/radev-problemat-s-makedonia-nadhvarlia-istoricheskia-spor-i-zasiaga-f-766838.html С поздрави!