nik1

Тя индустриализацията може да не е свързана с растежа аритметично. Ти самия написа че (перифразирам по смисъл) може да построи почти всичко ( моя забележка: построеното е на основа лишения и свръх-изземване на доходите на "пролетариата"), важно е как се управлява "построеното" като актив. В Гърция няма ядрена централа , вероятно е била по-малко индустриализирана от България в периода 1970 до 1987 г. Погледнете пак данните на UN, които цитирах: В 1970 г сме близки по показатели; в 1987 БВП на човек от населението Гърция е три пъти по-високо от това на България. Какви точно са били разходите за отбрана на Гърция и на България - не знам, не съм проучвал, но съм скептичен че разходите на България са били осезаемо по-високи (да кажем повече от 1,5 пъти) Във сложния процес има прости неща (прости за интелигентните хора): https://knizhen-pazar.net/products/books/1345722-krahat-na-totalitarnata-ikonomika Кой е Георги Петров, вероятно знаеш. (Ако не - можеш да видиш другите книги от него и да разбереш)

Извличането на уран 235 от натуралния, се извършва с изотопна сепарация. Извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите, се извършва с химически реакции. Най-просто казано: плутоният, за всички имащи работещ ядрени реактор (получава се в малки количества дори в обикновените, не-брийдинг реактори), е достъпно и по-евтино "взривно" вещество, от уран 235 Aпропо: U233 се извлича химически (електрохимически) от изходния продуктов микс от реакцията в ториевите брийдинг реактори.

ПС Извличането на уран 235 от натуралния, се извършва с изотопна сепарация. Извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите, се извършва с химически реакции.

Имах предвид за горивото при урановите брийдинг-реактори, в който се извършва брийдинга "U 238 --- Pu 239", е натурален уран (към натуралния уран се добавя и fissile) Този 1 процент (0,7 процента) U 235 "изгаря" в процеса, като fissile, като част от fissile Ехаааа. Обяснява нещата за мен. (След преминаването на една възраст по-лесно се забравя)

Макар и критичната маса на плутония да е по-малка от тази на уран 233, бомбите с плутонии нито са "по-хубави", нито са по-ефективни. За всички страни, които разполагат с ядрени реактори, извличането на уран 235 от натуралния се явява по неикономичен процес, от извличането на брийдър-плутония , получен в реакторите.

Това не е Пловдив, въпреки някои привидни прилики - Хълмът по-горе със сигурност не е Сахат тепе (с другите хълмове изобщо не може да става сравнение) - Джамията, показана по-горе, не нито Джумая Джамия (привидната прилика е с нея), нито Имарет Джамия, нито Ташкьопрю Джамия. - Минарето не съответства нито като вид, нито като място - двете по високи минарета (на Джумая Джамия и на Имарет Джамия) в Пловдив са разположени почти по дължината на дълга права търговска улица, с барокова и неокласическа архитектура. По горе няма никакъв барок, и не се усеща наличие на такава улица. Няма следа от другите ориентири. Джумая Джамия е в подножието на Стария град, съседна на Хотел Юнион Палас; Имарет Джамия е в близост (50 -100 метра) до река Марица, -В града (приемаме, че това е в централната част) не се виждат сгради в барок и неокласика/неоромантизма, докато Пловдив е столицата на българския барок Красиви барокови сгради радват окото в центъра на Пловдив Някои от тях са построени в края на XIX или началото на XX век „Столица на българския барок“ – така арх. Матей Матеев нарече известната си книга, посветена на архитектурата на Пловдив. В центъра на европейската столица на културата човек може да види главозамайващи сгради от края на XIX и началото на XX век, Редица европейски и западни архитекти са ни завещали шедьоври, сред които днес безгрижно се разхождат пловдивчани. Постройките в стила на необарока, които най-добре от цялата страна са запазени в Пловдив, придават неповторимо очарование на града. За да бъде пълно естетическото удоволствие от разходките в центъра е нужно местните власти и собствениците да постегнат някои от рушащите се фасади на ценните и пазещи славни спомени здания. Линкове https://www.fixstay.com/bg/article/230/djumaya-djamia.html Имарет http://www.visitplovdiv.com/bg/node/594 Ташкьопрю Джамия

Няма как и защо да сравняваш брийдинг с небрийдинг технологии (освен ако не си разбирал, че ториевите реактори са "брийдинг", и че при брийдинга може да се ползва и натурален уран, които в сравнение с тория е наличен като ресурс в по-големи количества) Не казвам че си го твърдял, и нямам това предвид. При условие че все още няма комерсиален проект, това изглежда изсмукано от пръстите . Апропо кой ти каза че U 233 не може да се използва за ЯО? Изобщо разбираш ли какво пишеш? Uranium-233 (233U) is a fissile isotope of uranium that is bred from thorium-232 as part of the thorium fuel cycle. Uranium-233 was investigated for use in nuclear weapons and as a reactor fuel.[2] Uranium-233: Critical mass of a bare sphere: 15 kg Това че не е използван е по една единствена причинна - никои не си е "играл" с ториев брийдинг, след като има уранов, при който се получава Pu 239! И в тази връзка, мога да ти гарантирам с каса шотландско, че Китайската Народна Република някога ще има и ЯО със U 233

ПС. Плюс минералните запасит на уран, има и над един милион тона "складиран" уран U -238 Най-общо казано, това е остатъка от извличането на уран U 235 от прирордния уран, т.е от обеднението на природния уран, от U 235. Днес има работещи уранови енергетични бредийнг реактори ,не експериментални, а работещи (серията BN в РФ) Има и разработки на хартия (или такива които са прекратени), стопирани поради икономически или политически причини.

В другата тема ти отговорих , но не ме разбра (или не прочете какво ти отговорих, или не разбираш не разбираш добре процесите): Ториевите реактори са breeding реактори, A breeder reactor is a nuclear reactor that generates more fissile material than it consumes.[1] Breeder reactors achieve this because their neutron economy is high enough to create more fissile fuel than they use, by irradiation of a fertile material, such as uranium-238 or thorium-232, that is loaded into the reactor along with fissile fuel. Breeders were at first found attractive because they made more complete use of uranium fuel than light water reactors, but interest declined after the 1960s as more uranium reserves were found,[2] and new methods of uranium enrichment reduced fuel costs. https://en.wikipedia.org/wiki/Breeder_reactor Те тепърва биха могли (биха могли!) да се внедрят. Биха могли, но не е задължително, Или не е задължително да се внедряват в Европа, САЩ, Канада, защото тези страни (плюс Австралия) имат достъп и/или запаси от достатъчни ресурси от U238, който може да бъде използван като "първичен" материал в уранови брийдинг-реактори. Австралия има залежи, оценвани на 661 000 тона метален уран; Канада - около 700 000 тона. Може да се мисли за тяхното разбработване и внедряване в Индия ( страната с с най-големитете ториеви залежи) ,и/или Китай, но като се имат превид тенденциите на LCOE при ВЕИ , и това че Китай разполага с огромни ВЕИ ресурси, за Китай те ще бъдат просто "втората" цигулка, а "първа" ще бъдат ВЕИ, и по-специално фотоволтаиците. Апоро: не всичко написано в популярната преса за тория и ториевите релатори, отговаря на истината (като за евтинията) Вярното е, че: 1. Ториевите запаси за по малко от урановите 2. Цената ба тория е по-висока от тази на природния уран (при засилено търсене цената може и да се качи, не е задължително да пада) 3. Брийдингa Тh 232 -> U233 е свързан с големи технически трудности. Това се рапортува от самия проект: The TMSR-LF stream claims full closed Th-U fuel cycle with breeding of U-233 and much better sustainability with thorium but greater technical difficulty

Хайде спри се с тъпизмите! https://bg.wikipedia.org/wiki/Брутен_вътрешен_продукт

Не може да се сравняват нещата през различните епохи. Сравненията трябва да се правят за съответнато време, т.е трябва да се прави сравнение на България със други страни по същото време. "Царска" България 1939 г. - със страните от Европа по това време "Соц" България 1987 г - със същите "несоц" страни от Европа по това време (Другото е популизъм за глупаци) Тези сравнения дават тази картина В 1939 година България и статистически, и нестатистически е по-европейска и по-западна страна , отколкото е в 1987 година.. Статистически-Според Паул Байрох , България в 1938 година има вторият най-висок БВП на глава от населението (след Гърция) на Балканите. По-висок от този на колониална Португалия, от този на Испания, и от този на Полша. (което може да значи че е процентът на жилишата без тоалетна по време в Полша, Испания и Португалия е по-висок от този в България) Нестатистически - можете да видите как е излеждала Столицата или пък Пловдив (с неговия уникален барок), и гражданите им в 1939, или 1940 година.

Тъпчо, нали БДЖ има началници? Не се ли досещащ защо на началниците им е през оная работа какво става с безопасността на машините? Защото работата е "държавна", и самите те са назначени заради връзки с някой шеф (политически) или заради лояност към партията.

Опитвате се да внушите, че ако го нямаше т.н "соц" сега щяхме да сме по-зле икономически? Това са глупости. В 1939 година България и статистически, и нестатистически е по-европейска и по-западна страна , отколкото е в 1987 година.. Статистически-Според Паул Байрох , България в 1938 година има вторият най-висок БВП на глава от населението (след Гърция) на Балканите. По-висок от този на колониална Португалия, от този на Испания, и от този на Полша. Нестатистически - можете да видите как е излеждала Столицата или пък Пловдив (с неговия уникален барок), и гражданите им в 1939, или 1940 година.

https://novavarna.net/2014/07/22/дойче-бан-поиска-да-менажира-бдж/ Да.. ама не.

Не, в държавните и общински предприятия България не е припознат и не използван този вид мениджмънт. Нито на теория, нито на практика, На теория назначнията са персонални (със заповед на Министъра) или с конкурс Практиката е от соца на Жовков - партийно управление на активите, чрез назначаване на лоялни към интересите на партиите и групировките на власт менаджери. Борисов, нищо ново не е измислил.. Преобладаващо няма работни планове (красиви планове всеки може да пише), а където ги има - няма договор по изпъление на плана с принципала , няма и неустойки за неизпълнение на точките по договора от сртана на мениждерстака компания https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/i-mirchev-rabotesht-biznes-plan-shte-vyrne-bdj-v-poziciiata-na-prevozvach-278747/ "Инвестициите в железниците не дават резултат, защото липсва т. нар. професионален мениджмънт за превоз на товари и пътници, допълва Йордан Мирчев."

Казано по друг начин: "колективната безотговорност" побеждава "личната отговорност" ":) https://www.google.com/search?q=колективната+берзотговорност&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Благодаря Ви за този пост Като говорим за държавни предприятия и по конкретно железниците , чел съм че във Франция и Германия те се управялват от професионални менаджерски екипи, които изготвят план, и той се съгласува и договаря с принципала. При изпъление на плана менаджерите получават договорената печалба и бонуси, а в случай на неизпълневние - плащат несутойки. Не се учувам. че никоя от партиите не постави на прегорната маса пряко и конкретно това решение на проблема с управелнието на държавните активи. Това решение може ефективно да се прилага при управлението на дърбжаната енергетика, при управлението на частните и общински болници (сега там назначените "наши" и "лоялни" хора в менаджемента взимат стотици хиляди лева заплата,докато съотвената болница издъхва от тежестта на кредитите, и поради лиспса на желаещи медсестри сестри да работят за 800 лева заплата), и нас всеки друг държавен актие

Ние се намираме в един капан , от който развитите страни (страни с високо ниво на върховенство на закона, с развито гражданско общество, и с демократични традиции и култура, с ефективно действащи институции, и с развит среден и дребен бизнес) са избягали Капана на болната държава, при което "лесните" пари оказват болестно и регресиращо въздействие върху обществото и икономиката. Могат да се видят добре аналогиите с "лесните" европейски пари. "И тогава се оказа, че макроикономическите дисбаланси (загуба на конкурентоспособност и деиндустриализация) не са единствената нежелана последица от внезапния приток на пари. През последните години у нас те дори не се усещат като такава, защото смекчиха ефектите на редукцията на дълговете. Проблемът с този дъжд от пари е другаде и именно това е българската болест. Причината България да не го понася добре са зле построените институции, скърцащата съдебна система, зависимите и слаби медии. Но най-вече слабата средна класа и слабият бизнес, които не могат да се намесят в управлението и разпределението на обществени блага. Това ражда неефективност на всички нива и, което е по-лошо, допринася за увеличаване на концентрацията на влияние и утвърждаване на олигархичния модел на българската икономика. Вместо да постигнем благосъстояние, посяхме корупция и раздори. Подарените милиарди За седем години реално изплатените суми по линия на ЕС само по оперативните програми са 8.3 млрд. лева или 9.9 млрд. лева с националното финансиране. Реално възстановените пари от ЕС са по-малко от изплатените, особено през последните шест месеца (с 228 млн. евро по изчисления на economix.bg, но това е по другата актуална тема). Други 3.9 млрд. лева са изплатени по Програмата за развитие на селските райони. Директните плащания са около 6 млрд. лева. (Още) Тези средства имат основен принос за увеличаване на пазара на обществени поръчки, който по данни на АОП през 2013 г. надхвърли 8 млрд. лева, в това число 519 млн. лева на Агенция “Пътна инфраструктура”. Годишните траншове от ЕС са съпоставими с преките чуждестранни инвестиции, а през последните години сериозно ги надхвърлят. Това не са пари, които преследват печалба, не подлежат на връщане, за разлика от кредитните линии, отпускани преди 2007 г. и в този смисъл са много по-близо от тях до внезапното забогатяване, което е в основата на холандската болест. В редица сектори изобилието на евросубсидии доведе до аномалии, като трактори, които е по-евтино да бъдат сменени с нови, вместо да се ремонтират. Както и в случая с холандската болест, приносът за конкурентоспособността бе нееднозначен, а в някои сектори – отрицателен поради натиска за ръст на възнагражденията без връзка с производителността. Какво постигнахме с над 20 млрд. лева? Еврофондоветете бяха проектирани като инструмент за подобряване на инфраструктурата, заличаване на регионалните диспропорции, укрепване на институциите и най-вече – за догонване на нивата на производство и доходи в ЕС. По много цели България бележи отстъпление, а не напредък. През 2007 г. БВП на човек от населението бе 40% от средното за 28-те страни в ЕС. През миналата година той е 47% от това нива (по паритет на покупателната способност, иначе разликата е по-голяма). През същия период Румъния се придвижи от 43% до 54% от нивото в ЕС, а Турция, която не разчита на еврофондове и напоследък преживява криза – от 45 до 55%. Тъй като растем много бавно, ще ни трябва половин век, за да достигнем европейските нива. И това е оптимистичният сценарий. Песимистичният не предвижда да го доживеем. Такъв пример е и безработицата, чието понижаване е цел и на новото Споразумение за партньорство. За седем години, до края на 2013 г. тя се увеличи от 6 до 13 на сто, въпреки милионите за спонсорирана заетост. Има и добри постижения и те са видими с просто око – АМ „Тракия”, метрото, пречиствателните станции, ремонтирани училища, както и парите за технологична модернизация на фирмите (но дори над тях надвиснаха съмнения за нечестна игра и фиктивни проекти). Макар и приносът на европейските средства за инфраструктурата да е безспорен, това никак не е достатъчно. Друг детайл хвърля по-различна светлина върху разпределението на облагите. Само 21% от бенефициентите по еврофондовете (на база изплатени средства) са държавни и частни търговски дружества. Останалите пари са били усвоени от държавни органи, общините и НПО. Да, с тях са финансирани важни инфраструктурни обекти, но и доста глупости от типа на обучителни семинари, зле направени сайтове на ведомства или странни фестивали в затънтени градове, които имат по-належащи потребности. И, разбира се, проекти за купуване на влияние в медиите. Днес политиците мило ни убеждават колко важно е да подготвят Споразумението за партньорство и го размахват като доказателство за национално отговорна позиция. Но се обзалагам, че малцина са го чели. То и не става много за четене. Документът е демонстрация на бюрократичните уклони. Дискусиите по него бяха съсредоточени върху хоризонтални принципи, демаркации, необходими стратегии, работни групи, интегрирани подходи и пр., но много рядко върху това какво искаме да постигнем с планираните милиарди. Почти единственият практически въпрос, който достигна до вниманието на политиците и широката публика, бе този дали да се подкрепят 67 града или по-малко. В Брюксел може и да харесат подобен документ, но София трябваше да е по-взискателна. Да сравним с естонското споразумение, например, критериите му за изпълнение на всяка мярка – проценти, кв. метри, километри, брой ученици, бр. предприятия, бр. лица, получили услуга. А в нашите документи има критерии като брой доклади. Основните цели на естонското споразумение са технологичната модернизация и подкрепата на МСП – 30% от ресурса. При нас за тези две цели са заделени 15.2% (на база на първия финален вариант на споразумението). Концентрация на влияние и нестабилност Оказа се, че българската икономика – като структура и институции, няма капацитета да усвои тези десетки милиарди левове, като ги трансформира в работни места, увеличени доходи, повишена производителност и конкурентоспособност. Вместо да доведат до ръст на доходите, тези фондове позволиха формиране на значителни ренти и борбата за това кой да ги овладее застана в основата на политиката и икономиката. Властите не допуснаха тези пари да стигнат до малкия бизнес (не включвам тук множеството фирми и сдружения, създадени специално с цел усвояване на европари), затова те предимно укрепиха позииците на посочените големи подизпълнители, особено в строителството. Големите енергийни проекти, макар че големите инвестици сами по себе си са добри, ще засилят тези тенденции. Стойността на строителството на газопровода „Южен поток” през България е 4.3 млрд. евро. За две години само по тази линия ще се похарчи сума, която е равна на преките чуждестранни инвестиции за последните четири години. Така общо еврофондовете и „Южен поток” ще генерират над една десета от БВП и това е достатъчно, за да всее раздори и да изкриви стимулите в икономиката. С още 5 млрд. долара можем да добавим към списъка с изкушения и седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, чието строителството може да започне през 2019 г. След започналото изтегляне на чуждестранни инвеститори и при слабостта на малкия и средния бизнес,достъпът до европейските средства и в по-широк смисъл обществените поръчки станаха ключов фактор за натрупване на богатство и влияние. При несъвършени пазари, неукрепнали институции и липсата на правна защита притокът на толкова значителен капитал изостри борбата между различните икономически и политически групировки. Поради това, че не бяха конструирани с идея за икономическите ползи, а с единствената мисъл за усвояването, те превърнаха разпределението в самоцел и увеличиха зависимостта на бизнеса от държавата. Рентотърсаческият бизнес е различен от обикновения бизнес, ориентиран към печалби (дори при несъвършена конкуренция). Той не разчита на инвестиции и не постига възвращаемост чрез оптимизация, квалификация, технологии, снижаване на разходите, подобряване на веригите за доставка, а чрез пласиране близо до кладенеца, тоест в орбитата на властта. Трагедията на българската икономика е, че в редица случаи тази възвращаемост се оказа по-висока и от най-ефективните производства. Този контролиран приток на пари увеличи концентрацията и съдейства за срастване между политическата и икономическата власт. Дори по традиционни измерители концентрацията в българската икономика е сериозна. Това се дължи не толкова на мащабите на големите български компании, колкото на слабостта на малкия и средния бизнес. Но концентрацията на влияние е по-различна (и по-неуловима). Не става дума за пазарен дял, постиган чрез усилието да се произведе и достави някакъв продукт, нито е концентрация на богатство, трупано година след година. Говорим за правото за разпределяне на „готови пари”, което си е вид концесия и силно напомня определението на Прудон за собствеността. Независимо от сектора и причините, прекалената концентрация е опасна, тъй като създава нестабилност. Тя превръща отделни личности и структури не само в източник на зависимости, но и в източник на рискове. Властелините на държавата, както се самонарекоха, станаха ходеща заплаха за икономическия мир. Те са твърде големи, за да бъдат отстранени безболезнено. Too big to fail се родее с Too big to jail (Твърде големи да фалират, Твърде големи да отидат в затвора). Мнозина се питат как Цветан Василев и Делян Пеевски станаха толкова големи, че спорът помежду им разклаща цялата държава. Грешно е да се персонализира. Сблъсъкът между Делян Пеевски и Цветан Василев е само върхът на айсберга. КТБ не е пирамида, нито е криминален случай, както се опитва да ни внуши прокуратурата. Тя е възлов елемент от бизнеса с влияние (част от него, не първопричина), но изкуши и обикновените вложители да инвестират парите си в този бизнес. За съжаление, няма признаци, че разследването ще покаже къде са отишли в крайна сметка кредитите за фирми, които се водят на служители на Цветан Василев и дали с тях не е купувано влияние. Днес се решава въпросът дали тази неустойчива конструкция ще се възпроизведе отново, може би в по-хитра схема, за удобство на черпещите власт от нея и за ужас на данъкоплатците. Защото няма съмнение, че скъсването с този модел на упражняване на влияние ще е бавно, а някои позиции няма да останат дълго вакантни. Въпреки революционните настроения от последните дни, и властта, и опозицията имат общ интерес да пазят статуквото. Промяната на механизмите на подбор би довела и до промяна на политическото представителство, от което те нямат интерес. Затова българската болест е по-тежка от холандската. Ако търсим географска аналогия, то ние с опасни темпове вървим не към холандски, а направо към судански сценарий, където битката за контрол надединствения важен ресурс (петрола) доведе до разделяне на страната и война. В условията на слаба икономика притокът на капитал, подвластен на политическо влияние, е проклятие." По-голямата осигурителна тежест е прехвърлена на заетите. Освен това, корпорациите не са "гръбнакът" на нашата икономика, "гръбнакът" (като процент на икономическите и данъчни субекти, и като процент на заетите, работещите хора в тези предприятия) е дребния и среден бизнес. За един дребен предпримач повишаването на тези данъци, е нещо което му въздейства силно. В този смисъл дори и да се въведат по големи осигурителни вноски за големия бизнес (например само за него)- ефектът върху нивата на пенсиите би бил малък. -------------------- Според мен - трябва паралелно да се търсят решения на множество проблеми - среда, върховенство на правото, ефективени институции и независими регулатори, предвидима икономичеки закони и правила, намаляване на участието на държавните чиновници и партии (самите те явяващи се икономически играчи), и свързани с тях играчи в икономиката. Всичко това ще помогне и за растежа на икономкиката и на развитието на икономика с висока довабена стойност, съответно и на нивата на заплатите

Per capita GDP at current prices - US dollarshttp://data.un.org/_Images/IconGoOut.pngSearch glossaries Source: National Accounts Estimates of Main Aggregates | United Nations Statistics Division Bulgaria 1987 Gross Domestic Product (GDP) 2,125 Greece 1987 Gross Domestic Product (GDP) 6,527 Portugal 1987 Gross Domestic Product (GDP) 4,860

Мизерно спрямо "несоциалистическите" европейските страни.. Напънете си малко мозъците и правете по-коректни сравнения! Ние не сме в Азия или В Африка, а сме европейска страна! Ето ви UN данните за БВП на глава от населението в България http://data.un.org/Data.aspx?q=gdp+bulgaria&d=SNAAMA&f=grID%3A101%3BcurrID%3AUSD%3BpcFlag%3A1%3BcrID%3A100

Фактите са такива: "Повече държава, участваща в икономиката", в България , днес, значи "повече корупция", "повече хаос", "по лошо качество" (съотношение цена- качество). Ето ти един пример: за "държавна организация" https://vestnikstroitel.bg/news/261754_министър-виолета-комитова-купили-сме/ Ако горния промер може да се приеме за някакво изключение, тези продължават от десетки години https://www.investor.bg/blogosfera/363/a/triabva-li-da-plashtame-472-mln-na-bdj-za-vlakove-prizraci-187447/ При над 2 милиарда лева налети допълнително в държавното БДЖ -ПП от 2010 г досега, резултатът е такъв: 15 нови ЕМУ Сименс - Смартрона (доставени в периода декември 2020- ноември 2021), 50-60 по модерни вагона втора ръка, а останалият подвижен състав е просто казано опасен Къде е "държавата" тук, че позволвява зле поддържани и опасни машини да фукционират! https://www.google.com/search?q=Запали+се+локомотив&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwiyvK2bz8T0AhVDSvEDHTQ0C7wQ_AUoAnoECAEQBA&biw=1280&bih=881&dpr=1 Явно не се возиш в БДЖ, но пък след някоя година ще трябва да плащащ нерегулирана цена на "майстора на най-скъпия ток" - държавната ТЕЦ Марица Изток-2. https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/08/05/4239851_maistorut_na_nai-skupiia_tok/ Или на Тецовете, работещи с "най-скъпия газ" , доставян и продаван от "майсторите на най-скъпия газ"- държавните Булгартрансгаз и Булгаргаз. Сигурно и не знаеш колко струва на здравето на българите ( и лично на твоето), всеки 1 мегаватчас, произведен от "майстора на най-скъпия ток" -ТЕЦ Марица изток-2 . Няма да ти кажа, напъни си пилешкия и комунистически мозък и сам провери! Сигурно не знаеш и не се досещащ за това, че държаваната ТЕЦ Марица изток 2 замърсява освен въздуха, също водата и земята, с тежки метали вкл. живак ,които се съдържат в праховите частици и аерозолите , излизащи от пещите и комините на ТЕЦ Марица Изток 2? https://www.actualno.com/society/marica-iztok-2-e-naj-golemijat-zamyrsitel-v-evropa-news_62395.html Та къде е тази оранизация, или каква е тя? Вместо на със стoтиците милиони наливани в ТЕЦ Марица Изток 2 се направи една модернизация като на "частната" AES Гълъбово ( тя е лигнитна централа без комин, със затворен цикъл за замърсителите!), тези средства потъват като в черна дупка, а глупаците и дървените философи като теб, и BG man-a ядят "дебелия" и ще има да го ядят още! https://3e-news.net/bg/a/view/21314/tec-marica-iztok-2-natrupa-zaguba-ot-nad-341-mln-leva-za-2020-g

Шибаняк си голям, май? Защо не си отвориш тема, и да си спашиш в нея?

Демонстрирате висок процент на идиотизъм. На никой пищещ в темата не му е интересно работата какво е било преди 40 или 50 години, темата и заглавието касаят днешното състояние на икономиката Червените лайна, вкл. Нинова са културен и манталитет продукт на обществена система, която ни беше наложена от СССР. Всички те са израстнали и попили (защото са в високата средна и в третата възраст) тези античовешки и клиентилистични ценности и нагласи/култура. В основата на ГЕРБ и НДСВ са нереализираните членове на БКП, мутри и мафия, и агенти на ДС Аха.. Продължавай да спамиш. пък ще видим..

А в България как е? Къде се получава по-добро образование според теб: в СУ ( да кажем ) или в AUBG? Не знам , питам, ти разбираш от тази материя. Обаче, защо няма толкова международни студенти в СУ (ако беше по-добър и даваше по добро образование от AUBG) , колкото има в AUBG?

Смятам че авторът все пак познава българската действителност и икономика Приватизацията в "енергертиката" и "икономиката" не са самоцел според мен, а са жизнено важни (ако не искаме да сме на дъното, близко до Куба , Беларус и РФ). Защо? Цели отрасли са държавни монополи (всъщност са state captured монополи), в голяма си част са единствени играчи, изместили частните инвеститори и предприемачи (това е по скоро закон в "економикса на България) Ето един списък от мен: Производство на електроенергия -преобладаващ Лигнитно прозиводство - единствен Внос и търговия на пророден газ -решително преобладаващ Пренос /опериране газ - единствен Опериране/пренос и електроенергийна инфраструктура (получател на държавни пари, разпределяни без обществени поръчки) - единствен Строителство и поддръжка на пътна инфраструктура (държавни пари, разпределяни от АПИ без обществени поръчки) -единствен Пристанищна инфруструктура - също, единствен Далекосъобщителна инфраструктура -- също, единствен Железаопътна инфраструктира- също, единствен Пътнически оператор - също, единствен, с около 200 милиона лева годишни субсидии от 2010 г. насам, Общо над 2 милиарда лева субсидии и бюджетни помощи. ....Всичко на всичко за тези пари разполага само с 15 нови локомитива Сименс- Смартрон (5,5 милиона лева единия), със 50-60 по-модерни вагона втора ръка