nik1

Само да вметна още нещо Правилно сте забелязал за въпросните групи - те принадлежат основно към по-голямата балкано-кавказка раса, при която липсва тъмна пигментация. В същото време при динарския подтип (черногорци, далматински хървати,албанци, голямата част от гърците) има наличие на междинна пигментация. (не дискуирам цвета на косата или на очите) За гърците - интересното е, че при гърците, с изключение на тези в Тракия и Македония, не е разпространен понтидния тип. Болгары представляют собой высокорослую средиземноморскую популяцию.Преобладающий морфологический тип - Атланто-средиземноморский (т.е. "понтиден" по Бунак), а также во многих регионах заметно динарское влияние, а на Северо-Западе - альпийское. Эллины: В целом, с точки зрения типологической концепции, преобладают динаро-альпийские сочетания с сильным (в зависимости от региона) атланто-средиземноморским влиянием.

Еййй, ако не се изхвърлиш и не проявиш тънкообидност, не можеш. Какво земеделие имат хората в горската част на Европа преди откриването на ралото и мелиорацията, 5000-6000 години преди днешната дата? Примитвно е, съчетано разбира се, с лов/риболов и събирачество Нексусът не беше дали земеделието е примитивено или не ( то няма какво друго да е) , а дали са ПИЕ-"етнос" са били земеделеци или пасторалисти!

Така е, затова ще гледам да се придържам към "по-лесни" случаи Например: Смърчът никога не е вирял в "хумусните" (лесостепните) и равнинните зони на Средна, Централна и Източна Европа, защото изисква постоянна влажност на почвата и въздуха, които тези зони не поддържат. Неговото разпростраение днес, с пренебрежими вариации, е такова каквото е било преди 5000 години - склонове на планините от Средна и Централна Европа (предимно северните/западните склонове на планините от Южна Евроипа), и Северна/Североизточна Европа. Апропо най-старото живо растение на над 9000 (деветхиляди) години е един смърч от Норвегия. Красота:

Фенотипно сходни общности може да имат различен генетичен произход, така както както и сходни генетично общности могат да имат различен фенотип - не съм убеден че от тук ще излезне "заяк" Мисля никой не може да каже със сигурност какви са причините за фенотипните различия при балканските общности (има повече от една причина); Вероятно и фенотипът на произходните общности има значение, но не е доказано и ясно как и в каква степен, защото самия фенотип се променя при промяна на условията - Т.е. при заживявяване на място, с други условия и среда условия, или промяна в навици и начин на живот (промяна във взимодействието със средата и факторите) Илюстрация: Българските славяни/прабългарите преди миграцията си тук е възможно да са били "северни понтиди" (т.н. "дон-сурски тип" характерен за южни украинци, част от румънци и южни руснаци) или "степни понтиди" (мишарски тип), но тук са променили феноитипа си на "южни понтиди"

Фенотип https://bg.wikipedia.org/wiki/Фенотип Сливовицата, гроздовата и узото изглежда не са фактори на средата, защото се пият в еднакви количества, и по един си същ начин - с мезе Или "раса" (това е аджеба фенотипът) https://ru.wikipedia.org/wiki/Понтийский_подтип Забележка: Към понтийския подтип се отнасят и преобладаващата част от северомакедонците Сърбите,черногорците, хърватите и словенците са други "раси" https://ru.wikipedia.org/wiki/Динарский_тип Отнася се за черногорци, хървати , алабанци и част от гърците При сърбите и словенците има алпийско влияние Балка́но-кавка́зская ра́са[1] — одна из малых рас, входящих в состав большой европеоидной расы. Характеризуется брахикефалией, низким широким лицом, тёмными прямыми или волнистыми волосами, тёмными или смешанными глазами, сильным развитием бороды и волосяного покрова на теле, ростом выше среднего. Распространена на Кавказе (преобладающая часть коренного населения); её балканский вариант — в Югославии, на юге Австрии и севере Италии (Тироль), в северной Греции и соседних странах.

На коя дума са когнати гермнските, балтийските и славянските думи за кон? "Почти всички" за мен не е "да, всички". Да, и с друго от това, което което пишеш, не съм съгласен: Ако твърдиш че "посоката" *горски пояс на Европа" е погрешна, то самия ти правиш определена локализация - в Европа има горска, лесостепна и степна зона И ако "това не се приема", трябва да си готов да аргументираш "негорската хипотеза" Темата е за това - аз не държа на моята хипотеза, само че очаквам всеки който каже "това не е вярно, грешно е", да докаже или да се опита да аргументира обратното, "Не знам как е, но не е така" за мен е чисто и просто плевене на форума и темите.

Oпити за локализиране на ИЕ-Urheimat по данните от ботаниката, зоологията и географията I. Животни 1) Думата "кон" няма обща ИЕ етимология, по скоро "не". Забележка 1: реконструираната дума от латинските, старогръцките, персийские,староарменски , санскритски и тохарски наименования на кон - *h₁éḱwos има най--вероятен хуритски/малоазиатски оригинал В същото време обаче "Old English hors "horse," from Proto-Germanic *harss- (source also of Old Norse hross, Old Frisian, Old Saxon hors, Middle Dutch ors, Dutch ros, Old High German hros, German Roß "horse"), of unknown origin. By some, connected to PIE root *kers- "to run," source of Latin currere "to run." Boutkan prefers the theory that it is a loan-word from an Iranian language (Sarmatian) also borrowed into Uralic (compare Finnish varsa "foal"), Another Germanic "horse" word is Old English vicg, from Proto-Germanic *wegja- (source also of Old Frisian wegk-, Old Saxon wigg, Old Norse vigg), which is of uncertain origin. Също така: реконструираната праславянска дума за "кон" е с неясен произход По метода на О'Кам следва да се насочим към някоя от горските зони на Европа и да търсим "праетнос", който се занимава със (елементарно) земеделие, събирачество и лов (забележка: и риболов - ако приемем че обитава поречие на река или бряг на море). Конят не е бил "широко" използван, за него няма обща етимология (както днес има такава за "автомобил", в руският "машина" е просто разговорна дума, ) Забележка 2: Приемам, че става дума за един "праетнос", но това виждане не се споделя от всички. Хипотетично е възможно различни , несвързани езиково и културно "етноси" да са се "индо-европеизирали", т.е да са били "индо-европеизирани" 2) Диво прасе - твърдо "да", има собствена и обща ИЕ етимология "Etymology: The original meaning was "digger",[1] from *perḱ- (“to dig”) +‎ *-os" 3) "The word lox was one of the clues that eventually led linguists to discover who the Proto-Indo-Europeans were, and where they lived." Sevindj Nurkiyazova, Nautilus, May 13, 2019" Пъстървови риби - съомга: подвърпросно Има обща германска етимология, с връзки в полски, руски , литовски и латвийски м някъде бях срещал и тохарска "lax From Middle English lax, from Old English leax (“salmon”), from Proto-West Germanic *lahs (“salmon”), from Proto-Germanic *lahsaz (“salmon”), from Proto-Indo-European *laḱs- (“salmon, trout”). Cognate with Middle Dutch lacks, lachs, lasche (“salmon”), Middle Low German las (“salmon”), German Lachs (“salmon”), Norwegian laks (“salmon”), Danish laks (“salmon”), Swedish lax (“salmon”), Icelandic lax (“salmon”), Lithuanian lašišà (“salmon”), Latvian lasis, Russian лосо́сь (losósʹ, “salmon”)" Ще продължа с животните в следващите постинги Имам едно интересно "не" при растенията I. Растения 1) Смърч (и други иглолистни) - Picea, Picea abies/ Picea excelsa - обикновен или още "норвежки" смърч Всяка група си ги нарича "както и дойде" (което може да значи че трябва да гледаме къде не расте Picea abies/ Picea excelsa, но не е задължително - "боровите" не са всеобщо разпространени и е възможно думата да е била загубена/загубвана при миграциите) Слаеянското наименование е с неясен произход , най- често това е синоним за "заето от език който не е индоевропейски и не е жив вече". Интригуващото тук е, че заради това че смърчовете имат определен и ограничен хабитат , можем да локализираме праславянския Urheimat е този хабитат, заедно с другите бележки и отметки за тях- аз лично го виждам по склоновете или подпожието на Карпатите Етимология ст.-бълг. смръчь, смрѣчь κέδρος „кедър“ (Сим. сб. 1073), смрѣчие κέδροι, смрѣча κέδρος (Теодор. тълк. пс. - рус. препис), ст.-рус. смьрчь „кедър, хвойна, смрика“. Сродни форми: сърбохърв. смрч „смърч“. Име на дърво с неясна етимология - срв. още и *smьrkъ/*smerkъ: бълг. смрика, сърбохърв. смрека „хвойна“, словен. smrekа „(червен) бор“, чеш. smrk „елха“, слов. smrek „елха“, пол. smrek, świerk, в.-луж. šmrěk, н.-луж. šmŕok „(червен) бор“, укр. смерека, смерек „ела“. Със зелено е означено разпространението на обикновения смърч Това не е края, а е спиране само за момента Темата ще се развива Пишете и вие, ако желаете

Напротив.. Балтите са познати в древната история, за разлика от славяните Да знам че си русофил, ето ти една монография от известен руски учен-лингсвист Н. Топоров (по принцип аз нямам резерви към руската лингвистика и физическа антропология): https://inslav.ru/images/stories/books/BSI-XVII(2006).pdf Нищо подобно Първо: не се знае къде е прародината на въпросните носители на прото-балтославянския език Второ: Балтийска топонимия и хидроминия се открива почти навсякъде в Източна Европа За русофолистици звучи кощунствено, че балтийски паралели се намират в тракийския ( да не говорим че и Тамарин смяташе даките за "балтоидо"-езични) Забележка: Литовските , латвийските и древнопруските съответствия в тракийския и тракийските география и хидронимни/топонимия са стотици http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf Топоров е очертал ареала на стр. 35 (20 -та в ПФД файла) на разпространение на "балтидните" диалекти, като самия той пише за връзките на балтийския с тракийския, и сам намира балтийски хидроними и топоними на ..Балканите https://inslav.ru/images/stories/books/BSI-XVII(2006).pdf И за да не говорим само Топоров, и други автори потвърждават балтийски хидриними и топоними на територията на днешна Русия и Украйна.. https://core.ac.uk/download/pdf/226291149.pdf https://books.google.bg/books?id=Eb4UEAAAQBAJ&pg=PA492&lpg=PA492&dq=В.+Н.+Топоров+Балтийские+гидронимы&source=bl&ots=vswJjKdP9D&sig=ACfU3U05wH8RkD5eMVuJe9Dpf9L_-YLF-Q&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj7j-TRqf7yAhVU_7sIHeWpCD0Q6AF6BAgYEAM#v=onepage&q=В. Н. Топоров Балтийские гидронимы&f=false https://www.academia.edu/44552852/Балтская_гидронимия_Подонья

А-ха, твоите бълнувания си заслужават обсъждането значи? Чати си с Глучо и Младенов тогава, и не ме занимавай повече с идиотщини и тъпизми, моля.

Добре, какво значи "огромен"? 100 000, 200 000, 300 000 ..500 000? Не го знаем. Не знаем къде е била прародината на прото -балтославяните - може да е била в земите около днешна Москва (това е далечко от Прибалтика), в днешен Беларус, или в днешна Полша..Или на друго място в Източна Европа..

"Крадецът вика дръжте крадеца" В източника койти цитирах можеше да прочетеш и за италийския суперстрат, и за сатема и кентума , https://inslav.ru/images/stories/books/BSI1980(1981).pdf "Трева" няма нищо с "херба", Екзема. https://books.google.bg/books?id=_CVmDwAAQBAJ&pg=PT574&lpg=PT574&dq=праслав.+*trava&source=bl&ots=NVrkniHU7z&sig=ACfU3U3gj7ZE5_tMtmjw_bEklaOOnC9Lcw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjS1NXy1v3yAhV2_rsIHcZZD6IQ6AF6BAgQEAM#v=onepage&q=праслав. *trava&f=false А ти "преливаш"... глупости Няма никакъв "славяно-италийски континуум", тъпако

"Крадецът вика дръжте крадеца" В източника, който цитирах можеше да прочетеш и за италийския суперстрат, и за сатема и кентума. https://inslav.ru/images/stories/books/BSI1980(1981).pdf "Трева" няма нищо с "херба", Екзема. https://books.google.bg/books?id=_CVmDwAAQBAJ&pg=PT574&lpg=PT574&dq=праслав.+*trava&source=bl&ots=NVrkniHU7z&sig=ACfU3U3gj7ZE5_tMtmjw_bEklaOOnC9Lcw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjS1NXy1v3yAhV2_rsIHcZZD6IQ6AF6BAgQEAM#v=onepage&q=праслав. *trava&f=false а ти "преливаш"... глупости Няма никакъв "славяно-италийски" континуум, тъпако

PS Италийските ингредиенти (съставки) в праславянския език са суперстрат, балтийските са субстрат, иранските - и двете.. За мен е интервсно дали предците на тези гора са живели в степната, лесостепната или пък в умерената горска (лесна) част на Европа Степната зона според трява да се изключи , защото имаме развита горска/дървесна етимология Защо "умерената"? Изглежда няма собствена славянска етомология за по-топлолюбивите дървесни видове , например "кестен" (по руски "каштан") или "смокинята" (по-руски "смоква", също и в българския се употребява "смоква"), които не се срещат на север от Балканите. Също за видовете "черница", "обикновен орех" (Júglans régia), и много други по-топлололюбиви и листопадни видове. Juglans regia: Волоський горіх (украински) Orzech włoski (полски) Vlašský ořech (чешки) Грецкий орех (руски) Грэцкі арэх (беларуски)

Праславянският общ език, който е "сатем", според мен няма "сестринска" връзка с италийските "кентум" диалекти, Н. Чекман. Древнейшая балто-славо-индоиранская изоглосса (*si-k>*š) //Балто-славянские исследования. стр, 15 https://inslav.ru/images/stories/books/BSI1980(1981).pdf Според мен, праславяните (носителите на този общ език) се намират някъде между Долния и Средния Дунав, Атом и Тамарин спореха дали е "Долния" или "Средния", но както казват "истината е накъде по средата". ПС Какви и кои са били предците на тези хора, откъде са дошли, как точно се е формирал езика им - това са други "интервсни" въпроси

Ако за селищата по брега това е вярно , то интересното за мен е че вътрешността на Странджа е с турска топонимия. /Странджа не е особено подходяща за развитие на традиционно земеделие заради особеностите на почвите , и от двете страни на границата осатва слаборазвита и слабонаселена/ Аз си мисля за нещо съвсем друго. И то е за това, че там е имало българско население, което е било "билингва". Това би могло да обясни фантомното "появяването" на българите там, при наличие на "сто процента" турска топонимия.

Западно от Одрин има българско население, и всъщност въпросът тук изглежда е дали и доколко гръцкоезичното население в западна Тракия (изключвам гагаузите гъркомани и българите гъркомани, бежаци/заселници от Одринско и Мала Азия през на 20 век) е типично "гръцко", или е нещо по "друго". Въпросът излиза, защото Одрин и одринско нямат пряка връзка с крайжбрежието (крайбрежията) и гръцкия хитерланд Една интересна публикация, данните може да са завишени, но като идея е показателна https://bulgarnation.com/Българи в Гърция-Западна Тракия-Окръг Еврос.html Всъщност там българи, хора с българско съзнание - няма. Въпросните са гърци, с негръцки корени, и българоезични мюсюлмани

Доколкот зная "Пеперуга" се среща в рупските говори , също и в македонските (забележка: македонската книжовна форма е "Пеперутка"), В тракийските говори се среща и Жъ/Жа

Това е истинска загадка. Апропо: Непосредсвено по странджнското крайбрежието, на юг от Бургас също се среща турска топонимия - Burgaz ( от Пиргос) - Бургас - Каланджа (от Каланос) - Синеморец - Зейтин Бурун

Виждам, че много от пищещите тук правят логическата грешка да обобщават за целия български език с всички негови говори. "Пеперуда" с редукцията на неударените е-та, е... "Пипируда" https://bg.wikipedia.org/wiki/Редукция_на_неударените_гласни_в_българския_език Стойка: "Оо, има една пипируда! Ела, ше те спася!" Апоро, на мен ми беше много трудно да се науча да казвам "ще". По принцип в Пловдив, и във всички централно-балкански говори не се използва "ще",а "ша/шъ", "ше" В Асеновградския говор (той спада към родопските) пък се използва "ши"

В статията няма нищо конкретно за Л-вокализацията в българския език, освен извстния факт че част от младите неправилно артикулират алвеоденталната [л] като [у]. ------------------ Според мен, наблюдението на автора и хипотетичното разпространие на явлението, е нещо като "диалектилизация" на главно софийския говор под влияние на западните диалекти. Възможно е това явление да се разшири извън диалектните региони, под влияние на софийския "новоговор", но аз оставам скептичвн за централните и източни говори, където се използва традиционната алвеодентална Л. "Burov (2012) отбелязва два варианта на артикулация - labiovelar [l], който е близък до [ŭ] в западната част на България и традиционния алвеодентален [l] в източната и Централна България. Това произношение е отличително за стандартния български език."

Разбирам как ви действа Мейкито.. Смятам обаче че ловът в саваните е много интелектуално занимание (ако не говорим за елементарен и груб лов на насекоми; жаби и риба - където има вода и влага; и хипотетично змии), което интелектуално занимание, според мен, дивите предци на човека е било невъзможно да практикуват. "Хипотетично змии" - Все още пазим инстинктивния си и първичен страх от змии, при това че сме преодоляли страха си от огъня. Разбирам как ви действа Мейкито..По-скоро и по-точно неприятни добавки би били витамините (цък) и хаповете, вкл. за запек (цък), ако се лишим от "плодовете и зелентиите"

PS "As of 2019, 58.5 million or 18% of Americans identified themselves ethnically as Latino. Of those, 38.3 million, or 65.5% (11.8% of the total US population), also self-identified as white.[14]"

"Based on the definitions created by the Office of Management and Budget and the US Census Bureau, the concepts of race and ethnicity are mutually independent. " Расова и етническа принадлежност са независими. При латиносите има "бели" (Hispanic White/White Latin Americans), и "не - бели" (Общ брой - Hispanic White)

Ново проучване: COVID-19 е сърдечно-съдово, а не респираторно заболяване публикувано на 06.05.21 в 16:53 Изследване на университета в Сан Диего твърди, че има доказателство, че COVID-19 не е респираторно заболяване, а сърдечно-съдово. Това може да обясни кръвните съсиреци при някои пациенти с ковид и други проблеми като "COVID крака", които не са класически симптоми на респираторно заболяване. Изследването, публикувано в списание Circulation Research, показва с точност как вирусът уврежда клетките на съдовата система. Вече беше известно, че освен различните симптоми на COVID-19, има и други сърдечно-съдови проблеми, които засягат други части на тялото. Новото е, че учените от института SALK, провеждащ изследването, показват формата, в която вирусът атакува съдовата или кръвоносната система. S протеинът на вируса, шипът, който образува короната, атакува рецептора АСЕ2, увреждайки митохондриите, които генерират енергията на клетките. По този начин вирусът уврежда ендотелата, които покриват кръвоносния съд. Това, което не беше известно е точният механизъм и ролята на S протеина, който се възпроизвежда от всички налични в момента ваксини. Учените създадоха псевдовирус за изследването, който има само протеина S, но не и останалата част от вируса, за да покаже в лабораторията, че този протеин сам по себе си е достатъчен, за да причини болести. Ефектите върху дихателната система са следствие от възпалението на съдовата тъкан в белите дробове. „Много хора мислят за това като респираторно заболяване, но всъщност това е сърдечно-съдово заболяване“, казва асистентът професор Ури Манор, който е съавтор на изследването. „Това може да обясни защо някои хора получават инсулти и защо някои хора имат проблеми в други части на тялото. Общото между тях е, че всички те имат съдова основа.“ Кръвни съсиреци само при сериозните случаи? Професор Рафаел Маниес Мендилюс, който от една година лекува пациенти с COVID-19, казва, че това не е изненада, като се имат предвид клиничните снимки, представени от тези, които идват в неговия отдел. Преди година той ни обясни, че най-големият риск от COVID-19 са възпалителните симптоми, представени от пациентите и напомни, че кръвните съсиреци са явления, които се срещат при други вируси. Мендилюс също изказва предположения, че само при най-тежките случаи биха могли да се наблюдават сърдечно-съдови проблеми, след като инфекцията вече е "завладяла" дихателните пътища. "Обикновено при леки пациенти инфекцията е ограничена само до горните дихателни пътища", казва той. Професорът също така вярва, че сърдечно-съдовият проблем може да бъде свързан с възпалителния отговор на имунната система на пациента. Според Мендилюс това откритие не променя драстично възможностите за лечение на най-тежките случаи. Той припомня, че лечението с антитромботични лекарства не се е доказало като особено ефективно. "Все още нямаме лечение за тромбоза, причинена от възпалителния отговор, генериран от инфекцията", обяснява той. Според него това проучване не поставя под въпрос съществуващите ваксини, въпреки че трябва да се разбере по-добре защо ваксините AstraZeneca и Johnson & Johnson са причинили някои редки случаи на съсирване на кръвта. Възникнаха опасения, че ваксините инжектират точно реплики на S протеина , който изглежда може да причини болестта. Професор Ури Манор заяви в профила си в Twitter, че противно на твърденията срещу ваксината, проучването показва само, че COVID-19 е много коварно заболяване. Той обясни, че количеството S протеин във ваксините е твърде малко, за да бъде проблематично, като допълни, че РНК ваксината е много по-безопасна от заболяването. „Всеки трябва да я получи, аз го направих и всички в семейството ми! Нашият вестник просто показва, че тази болест наистина е гадна." Сега изследователите от института Salk се надяват да разберат по-добре механизма, по който ACE2 рецепторите, увредени от протеина S, причиняват деформации и увреждания на митохондриите, които след това причиняват проблеми в съдовата тъкан./БГНЕС

Засягането на малките кръвоносните съдове и белодбробните тромбоемолии са много по-чести при ковид -19, отколкото при обикновените пневмонии. https://www.google.com/search?q=COVID-19+and+Pulmonary+Thromboembolism&biw=1280&bih=881&ei=02wsYdaaDKyN9u8P2oSDqAU&oq=COVID-19+and+Pulmonary+Thromboembolism&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAwyCQgAELADEAgQHkoECEEYAVAAWABgtrvDAWgEcAB4AIABAIgBAJIBAJgBAMgBAcABAQ&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwiW0Kb8gdjyAhWshv0HHVrCAFU4ChDh1QMIDg