nik1

Д-р Симидчиев: Ковид е в по-голяма степен васкулит, отколкото пневмония От Infacto , публикувано на 03.07.2020 Интервю на Калина Андролова с д-р Александър Симидчиев, пулмолог, началник на отделение „Функционална диагностика“ в Медицински Институт на МВР, гр. София, и медицински директор на Центъра за дистанционно обучение към Медицински университет, гр. Пловдив. Каква е разликата между пневмонията, която се развива от SARS-CoV-2, и пневмониите, които вие, пулмолозите, си познавате? Има доста прилики и някои разлики. Преди време проф. Савелина Поповска, която е патолог, беше направила цяла студия по тази тема. В същността си болестните процеси си приличат в много аспекти, но се разграничават по някои дребни детайли. Това, което е характерно за този вирус, свързано с промените в белия дроб, е, че той засяга в по-голяма степен кръвоносната система в белия дроб. Освен това, което повечето хора са свикнали да виждат като нещо, наречено пневмония. Пневмонията е, когато навлезе бектерий в дихателната система и слезе надолу по бронхите и влезе в белия дроб. И там процесът се разпространява по дихателните пътища и затова много често той се нарича бронхопневмония. А в този случай вирусът засяга цялата тъкан на белия дроб, минава и от обратната страна, където са кръвоносните съдове и предизвиква възпаление в кръвоносните съдове, т.нар. васкулит. Когато кръвоносните съдове се възпалят, кръвта, която протича през тях, започва да се съсирва, защото съсирването е вид защитен механизъм, който не позволява на места, които са възпалени, да има кръвоток през тях, понеже там явно има проблем. И когато започне да се съсирва кръвта, белият дроб не може да изпълнява функцията си в този участък, където има съсиреци. Кръвта не може да минава и да получава кислорода от околната среда. В началото се мислеше, че вирусът предизвиква тежки пневмонии и се лекуваше, както се лекуваха другите пневмонии. А всъщност той в по-голяма степен е васкулит, отколкото пневмония. Този вирус по-заразен ли е от другите патогени, които обичайно предизвикват белодробни проблеми? Да, повечето от бактериалните пневмонии не са високозаразни. Защото те са най-вече от бактерии, които слизат от горните дихателни пътища надолу, когато нашият имунитет отслабне. В случая с високозаразните агенти като т.нар. респираторни вируси, всички те предизвикват промени в дихателната система и всеки един от тях може да предизвика и пневмония. Те предизвикват т.нар. интерстициални пневмонии, където вирусът засяга мястото между дихателните пътища и кръвоносната система, т.нар. интерстициум, затова се наричат така. Но SARS-CoV-2 засяга и кръвоносни съдове, което прилича повече на васкулит. Когато гледаме чрез образните методи, например компютърна томография, виждаме, че този вирус не се разпространява така, както се разпространяват обичайните инфекции. А се разпространява дифузно в белия дроб на относително несвързани места. И причината затова е, че той засяга и кръвоносната система от другата страна. Излязоха изследвания от аутопсии, че за разлика от грип, при този вирус много често се развиват тромботични усложения в различни органи. С това ли се обяснява и внезапната смърт при хора, вече оздравели от вируса и напуснали болниците. Когато изписват пациенти от болница, елементарното изследване е да се направи контролна рентгенография. Или контролен скенер. Така че няма как да не се видят значими изменения в белия дроб. Когато кръвоносните съдове са увредени, често се получават тромбози в тях. Тромбът се откъсва, тръгва да пътува и така запушва кръвоносните съдове в белия дроб, нарича се белодробна тромбоемболия. Оказва се, че пациенти с коронавирус, които не са лекувани с противосъсирващи средства, много по-често стигат до белодробна тромбоемболия. Точно защото техните кръвоносни съдове са увредени от възпалението. Сега за внезапната смърт след Ковид. Скенерът дава картината в белия дроб и там възпалението стихва и са изчезнали проблемите с нарушения газообмен, но след това остро може да се получи съсирване в друг кръвоносен съд. Най-често това се случва със съдовете на храносмилателната система и долните крайници, откъдето такъв тромб може да се откъсне, да пътува през кръвоносната система и да предизвика фатални последици. Холандско проучване сочи, че 49% от болните с Ковид развиват тромботични усложнения, въпреки че са профилактирани със стандартни дози антикоагулант. В научната литература вече не се говори изобщо за профилактични дози, а за терапевтични дози. Тоест количествата антикоагуланти, които се дават на такива пациенти, трябва да са в пълна терапевтична доза, тоест те да са като за лечение на тромбоза, а не като профилактика. На практика на всички места, които познавам и където лекуват пациенти с Ковид в по-тежко състояние, се дават терапевтични дози. Това вече е част от стандартния протокол. А хора, при които заболяването протича по-леко, като грип, които си стоят у дома, не стигат до болница, те трябва ли да получават профилактични дози? Имайте предвид, че вирусът е един и същ. Тоест, като агент, който въздейства от околната среда и влиза в нашия организъм, и започва да уврежда, вирусът е един и същ. Това, което е различно, е нашият имунен отговор към този вирус. Има хора, които имат много адекватен имунен отговор, те много бързо обезвреждат вируса и го ликвидират. Тези хора могат дори да не развият симптоми. При други хора вирусът навлиза на различни места и понякога предизвиква толкова силна и бурна имунна реакция, че се стига до т.нар. цитокинова буря. Това е неадекватен имунен отговор, свързан със свръхсилна реакция на имунитета. Не със слаба. А със свръхсилна. Това, което ние наблюдаваме като спектър на боледуването, между единия край, където нямаме боледуване и адекватно изчистваме вируса, до другия край, където самият наш имунитет предизвиква проблемите, целият този спектър зависи от начина, по който нашият имунен отговор се развива спрямо вируса. Има ли връзка дали е слаба или силна имунната система на един човек с вероятността да се стигне до цитокинова буря? Имунната система е мрежа от взаимно балансиращи се процеси. И когато на определено равнище твърде много се стимулира имунният отговор, цялата система се дебалансира и тогава се стига до цитокиновата буря. В медицината това, което се дефинира като здраве, е динамично равновесие. То е равновесие на компоненти, които взаимно се балансират хармонично. Например развиването на клетките и отмирането на клетките са два балансиращи се процеса. Ако единият надделее над другия се получава отмиране на дадена тъкан, или напротив, туморно разрастване. Същото е и с имунния отговор. Образуването на тези тромби само с възпалението на съдовете ли е свързано? Масивното отделяне на цитокини предизвиква ли и движения във факторите на кръвосъсирването? Съсирването е един механизъм, който ни предпазва от бели. Ако си нарушим целостта на съдовете, трябва да има тромбози на мястото, за да не ни изтече кръвта. От друга страна, трябва да няма много тромбози, защото ще се запушат кръвоносните съдове. И тогава тъканите ще останат без кислород. Тоест, този фин баланс се поддържа на базата на ензимната система на кръвосъсирването, която е много сложна. С множество ензими, балансиращи се взаимно. И когато един вирус направи вътрешната повърхност на съдовете, образно казано, по-рошава, там се включват компонентите на съсирване, а успоредно с това и системата за противосъсирване, за да не е твърде много съсирването. И от този боланс зависи дали ще стане тежка болест или незначително нарушаване на кръвооросяването. Има няколко фактора за образуването на тромби, познати в т.нар. триада на Вирхов. Когато кръвта се завихря някъде, има предразположение за тромбообразуване. Когато се наруши целостта на вътрешната покривка на кръвоносните съдове, тогава пак имаме опасност от тромби. Когато кръвта се застоява на едно място, не тече както трябва, това също е предразположение за образуване на тромби. Конкретно при този вирус това, което в най-голяма степен предизвиква образуването на тромби, е възпалението на кръвоносните съдове. Възпалението нарушава вътрешната повърхност на съдовете. Тя е като тефлон и по нея нищо не може да се залепва. Но когато се наруши от възпалението, вътрешната повърхност става леплива, елементи от кръвта се натрупват на мястото. И веднъж образувал се, тромбът започва да нараства, тъй като целта е да се ограничи възпалението. И един от начините тялото да се справи с увредата е да запуши кръвоносния съд, където има възпаление. И когато това се случи в множество малки кръвоносни съдчета, както при Ковид, се получава голям проблем. Защото множество малки, но много разпространени запушвания в кръвоносните съдове, водят до голямо намаляване на преминаването на кръв през белия дроб. А може и през други органи. По същия начин може да пострада мозъкът, бъбреците, сърцето и пр. Но вирусът особено много си харесва някои органи, на първо място белия дроб, на второ – бъбреците и нервната система. Като започне тромботичният процес, част от факторите на кръвосъсирването започват да се изчерпват, в резултат на това организмът започва да се опитва да компенсира тяхното ниско ниво, и започват размествания. Затова има параметри, които трябва да се следят при такива пациенти като например Д-димер. Това е маркер, който определено показва, че има тромботичен и противосъсирващ ефект вътре в кръвоносната система. Преди време излязоха публикации, че вирусът води до деструкция на червените кръвни телца. Това беше в началото. Защото се гледаха последиците, а не причините. А причината започва с възпалението, което се получава от нашата имунна система на базата на размножаването на вируса в клетките на нашия организъм. Представете си, че кръвоносният съд е нещо като тръба, вътре в която се образува мрежа от вещества. Тази мрежа, казано условно, е началото на тромба. Когато кръвта започне да преминава през тази мрежа, еритроцитите се блъскат в нея и нарушават целостта си. Започват да се разпадат, хемоглобинът се отделя и започва да се променя от локалните вещества, които са на мястото на възпалението. Затова имаше такива хипотези, че вирусът измествал хема от глобина и т.н. Но това реално са междинни фази на един процес, който е започнал с възпаление на кръвоносния съд. Самият вирус не е живо същество. Вирусът е вид генетичен материал, който може да се размножи само и единствено, ако влезе в клетка, която има активно работеща система за размножаване, тоест генетичен апарат. Когато вирусът започне да се размножава, в повечето случаи той не уврежда нашите клетки. Но имунната ни система разпознава, че вътре в тях има вирус, появяват се разни неща по повърхността на клетката, ензими и рецептори, и така имунната система решава, че трябва да убие тези заразени клетки. Защото те реално възпроизвеждат врага. Тоест нямаме хипоксия от хемолиза, а имаме задух от запушване на съдовете в дробовете от тромби? Точно така. Ще ви опиша пътя на кислорода. Когато поемеме въздух, той влиза в белия дроб и отива от едната страна на една тънка мембранка, наречена алвеоло-капилярна мембрана. От другата страна на мембраната имаме кръвоносни съдове. Тази мембрана е изключително тънка, два пъти по-дебела от сапунен мехур. В резултат на което, кислородът може лесно да дифундира, да премине през нея и да стигне до капилярите от другата страна. Какво обаче ще стане, ако тези капиляри са запушени от тромби? Кислородът няма накъде да отиде и не може да стигне до кръвта. И тогава оксигенацията (това, което измерваме на пръста) спада. Но имайте предвид, че ние много малко все още познаваме този вирус. Едва от шест месеца. Така че в детайли да говорим по тази тема, не можем, защото аутопсии на такива пациенти се правят изключително рядко и на много малко места в света. Причината е, че когато се прави аутопсия на такива хора, тя трябва да бъде от А до Я, тоест изцяло да изследва целия организъм, включително мозъка, отваря се черепната кутия и т.н. А тези дейности, които са свързани с отваряне на черепната кутия, генерират огромно количество малки частици, които плуват из въздуха. И там рискът от заразяване на хората, които правят аутопсиите, е огромен. Затова такива аутопсии се правят само в специални аутопсионни зали с т.нар. противоналягане, или обратно налягане, по-ниско от атмосферното, за да може да се изсмукват всички тези частици навън. А такива места в Европа не са много. В такъв случай респираторите явно не са решение. А какъв шум се вдигна за тях. Да, в този случай те са доста безсмислени. А това, което вие наричате ЕКМО, извънтелесна мембранна оксигенация, този метод не е ли ефективен при тежки случаи на Ковид? Този метод е ефективен, да. Защото това представлява изкуствен бял дроб. Там кръвта не минава през белия дроб, за да получи кислорода, а минава през този апарат, който се нарича ЕКМО машина, където кислородът се вкарва в кръвта по изкуствен начин. Този апарат замества функцията на белия дроб. ЕКМО много често се използва, когато трансплантираме сърце или бял дроб. Тогава пациентите се включват на такава машина, за да може кръвта да минава през машината, а не през сърцето или белия дроб, докато хирурзите оперират тези органи. Имаме ли такива апарати у нас? В България има, но не са масови. Защото работата с такива апарати е изключително сложна и високоспециализирана. Там трябва да има специални анестезиолози, които се занимават и знаят как се работи с такива апарати. Не е просто така – да се включи човек към машината. Спомням си за тази машина от репортажите от Италия. Казваха, че са използвали и такива апарати за спасяване на хора. В медицината винаги има един процес на преминаване от по-малко сложни към по-сложни процедури в зависимост от тежестта на болестта. При леко болните няма нужда да държим в готовност апарати за вентилация или ЕКМО машини. При най-тежките пациенти обаче, където не знаем накъде ще тръгне процесът, трябва да сме готови и за такива опции. Няколко пъти вече казвам, че една от причините за „укротяването“ на вируса не е, че самият вирус се е променил. Промени се начинът, по който ние подхождаме към това заболяване. Защото, ако ние прилагаме адекватна терапевтична доза антикоагулация на пациенти, които вече са в болница и имат хипоксемия, тези пациенти обикновено се оправят, а не се задълбават. Преди, когато не прилагахме такова лечение, те се задълбаваха и стигаха до механична вентилация, което беше уникално неуспешно. И над 50% до 80% от пациентите, поставени на апаратна вентилация, загиваха. Лекарите се питаха, защо да ги поставяме на апарат при положение, че такъв голям процент загиват. Но в безсилието какво да се прави и как да се поддържа кислорода и това се прилагаше. Много беше сложно. Все пак имаме изцяло нов вирус, с който никога преди не сме се срещали. Голяма част от това, което се случва при тази болест, не е в резултат на вируса, а е в резултат на имунната система. Защо толкова късно се разбра за тези васкулитни прояви на болестта и тромботични усложнения? Компютърната томография не показва ли детайли в малките съдове? Разделителната способност на компютърната томография е от порядъка на 1-2 мм. Тоест в най-малките кръвоносни съдове, които са четвърт милиметър или по-надолу, няма как да се видят тези изменения. Компютърната томография показваше образи и по-едри промени, които много приличат на пневмония. И първоначалното мислене беше, че това е пневмония, и опитите за лечение бяха като към класическа пневмония. А не като към съдов процес. В резултат на това болните се усложняваха и голям процент от тях загиваха. И това всъщност е неблагополучието, което се случи в Италия. Отчасти и защото, когато поставите такъв пациент на апаратна вентилация, вие му ликвидирате част от защитните сили на горните дихателни пътища. Нашият нос и горните дихатели пътища служат като филтър за други инфекции. И когато вирусът влезе в белия дроб и ние пъхнем една тръба надолу, ние позволяваме и други бактерии да влизат, в резултат на което една значителна част от пациентите, загинали в Италия, са загинали с усложнения от вътреболнични инфекции. Сега, при новия подход към вируса смъртността на хоспитализираните пациенти по света спада драматично. Спомням си, че отначало много лекари казваха, че такъв образ от компютърната томография не са виждали. А то било, защото не е било типична пневмония, а друг процес. Eфектът идва от това, че вирусът засяга кръвоносните съдове, а не бронхите. Защото пневмонията винаги се свързва с нещо, което влиза през бронхите. И на рентген се вижда именно как по бронхите се разпространява този процес. При този вирус това го няма. Има интерстициалните промени, които ги има и при други вирусни инфекции. Но има и тези допълнителни промени, които са следствие от съдовите изменения. Аз съм привърженик на нещото наречено научен метод. Има две философии в света, едната е доверие във вярата, това е религия. А другата е доверие в съмнението. И това се нарича наука. Тоест философията на хората, които се занимават с наука, е да се съмняват във всичко. Дори да се съмняват в самите себе си. Тоест, установяваме нещо с най-добрите методи, които имаме, но продължаваме да се съмняваме, да напъваме, за да видим дали това всъщност е така. Например виждаме, че механичната вентилация може да спаси малко от пациентите, които иначе не биха били спасени. Но изведнъж се оказва, че механичната вентилация върши и вреди. Затова променяме протокола. Хубавото на науката е, че работим с данни и на базата на тези данни можем да кажем защо сме имали това мислене на дата X и друго мислене на дата Y. Науката е процес на все по-малко и по-малко заблуждения. Понякога изглежда, че вчера лекарите са казали едно, пък утре нещо друго. Но колкото повече данни получаваме, толкова по-сигурно можем да кажем дали нещо работи или не. Затова в началото китайците, които първи се срещнаха с вируса, казаха, че хлорохинът и ремдесивирът работят. Но това беше на базата на проучвания, които бяха малки по обем, и предимно т.нар. обсервационни, тоест ти наблюдаваш, че се подобрява пациента, ама дали от медикамента или от липсата му, не можеш да кажеш. Но понеже е прилаган медикамента и пациентът се е подобрил, го публикуваш. Но хората, които виждат, че това са обсервационни проучвания, започват да се съмняват и казват, сега ще имаме една група със и една група без това лекарство. И ще ги сравним. И когато ги сравним виждаме, че всъщност с хлорохин умират по-често. Не само че не умират по-малко, а по-често. Защото вече имаме сравнителна група. Без сравнителна група не можем да го видим. Затова хлорохинът от „осанна“ стигна до „разпни го“. Същото стана и с ремдесивира. По същия начин се стигна и до много други неща, включително и до антикоагулантната терапия в терапевтични дози. И до дексаметазона. Защото помните, че първоначално беше „никакви кортикостероиди“, защото ние знаем, че потискайки имунитета, вирусът ще се развива повече. Но, когато се направи проучването, стана ясно, че в най-тежките случаи кортикостероидите помагат. Те не са лекарство срещу вируса. Но те успокояват имунната система в най-тежкия спектър на това заболяване. Да, цитокиновата буря. А кога е моментът за прием на кортикостероид? Когато видим, че имунната система е силно разбутана и по маркери вътре като интерлевкин-6 и др. се прецени, че този пациент е или рисков за цитокинова буря или вече е с цитокинова буря. Тогава трябва да се въведе този чук за имунитета, който представлява кортикостероид. Той трябва да успокои имунния отговор. Да го сведем до нормални нива. И независимо, че потискаме имунитета, ние реално пазим пациента. Тоест, за да изчакаме организмът да се справи с вирусната инфекция без имунната система да атакува яростно всички клетки в организма и да ги унищожи. Точно така. Лечението на такива пациенти е буквално като гледането на писани яйца. Те са изключително чувствителни към малки промени. Затова само специализирани структури могат адекватно да реагират. Хората, които се занимават с интензивното лечение на коронавируса, трябва да бъдат много добре оборудвани с пълния набор неща, включително и с ЕКМО машини. За да може в зависимост от това накъде прогресира пациентът, да бъде поставен на съответната апаратура. Със съответните кадри, които могат да обслужват, това е много важно! Аз също участвах в първоначалния юруш на машините, но разговарях с един много ерудиран мой колега, проф. Олег Хинков, и той ми каза: „Ама, моля ти се, Сашо, имай предвид, че апаратът е възможност както за много хубави неща, така и за много лоши. Какво ще се случи с пациента, поставен на този апарат, зависи изключително много от това, кой го управлява. Апаратът е много силно оръжие и за добро, и за лошо.“ И затова хората, които управляват такива апарати, са най-общо казано анестезиолог-реаниматори. Имайте предвид, че дори между тях има вътрешно разделяне на анестезиолози, които се занимават с подаването на упойка и гледането на пациент в рамките на 12-24 часа. И такива, които са реаниматори и понякога гледат пациенти по 30-40 дни на апарат. И уменията за това да гледаш пациент за кратък период в остро състояние или пък пациент, който трябва 30 дни да бъде хранен през тръбичка в носа и да бъде следено всяко нещо, което се случва в организма му, буквално в рамките на минути, са много различни умения. И недостигът на хора, които да гледат пациенти в условията на реанимация, която продължава примерно 30 дни, е пагубен за пациентите. Защото не става просто да вземеш човек с диплома и да го сложиш до един апарат. В началото ние виждахме в апаратите бързо решение на проблем, който всъщност не разбирахме. Проф. Хинков ми сподели, че една сестра, която гледа такъв пациент минава 17 км за 6-часова смяна около болния. Такъв пациент се гледа от две сестри и един лекар постоянно, неотлъчно. На един пациент. Представете си колко хора са нужни за десет пациента. Това са 20 сестри и 10 лекари на смяна! И това, което се случи в Италия, беше, че там имаха много хубава апаратура, но без достатъчно хора, които могат да я обслужват. Тогава тази апаратура може да бъде смъртоносна. Мерките в началото на епидемията се взеха, не за да изчезне инфекцията, както опозицията на щаба подчертава, за да внуши колко невежество има в щаба, а се взеха, за да се предотврати неуправляем пик, да се подготви здравната система и точно това време даде възможност на нашите лекари да разберат повече за същността и лечението на това заболяване. Пет-шест месеца по-късно вече има нов, по-прецизен подход към болестта, а пациентите са по-защитени, това е много важно. Точно така е. Разединението в политическия и медицинския елит се отрази много лошо на обществените нагласи по отношение на коронавируса. Хората считат, че такъв вирус няма или че е напълно безобиден. Стигаме до доверието. А голям компонент от доверието е консистентността. И на послания, и на поведение. При нас не се получи. Първо се създадоха два медицински съвета, тоест щаб и съвет. Политиците масово по цял свят си избират какво да слушат. Те не слушат безропотно. На английски се казава Cherry picking, избираме си това, което на нас ни харесва да прилагаме. Решението е политическо, а медицинските експерти се използват в зависимост от това, какво искат политиците. Може в един момент едни експерти да ползват, а в друг – други. За съжаление от медицинска гледна точка това не е добре. Защото в медицината няма нищо по-лошо от това, крачка напред, две назад. Това го видяхме във Великобритания. Там имаше една стратегия в началото, по средата на пътя не им достиска, промениха стратегията на 180 градуса, в резултат на което имат едни от най-лошите резултати в Европа. Дори Швеция има по-добри резултати, защото си караше по един начин от началото. У нас класиката в непоследователността на политиката беше отношението към маските. А напред, а назад. Навсякъде беше така. От СЗО идваха объркващи сигнали, ту едно, ту друго. Доналд Тръмп онзи ден пак каза: „Носете маски!“ Да, но нашите политици можеха да се вслушат. Носенето на маски се възприемаше първоначално като да се предпазим. Което из основи беше грешно. Ние не се пазим. Ние пазим другите. На мен ми беше много странно тиражирането, че маските са, за да ни затворят устите и че токсините ще нахлуят в нас и т.н. Ама, чакайте, значи всички хирурзи в България са със затворени усти и са пълни с токсини?! Те постоянно през целия си работен ден носят маски. Направо не ми го побира главата как разумни хора могат да разсъждават по този начин. Аз примерно работя в болница, в която има Ковид. Аз бих могъл да бъда заразен. Така че, ако аз мисля за другите, ще си нося маска и ще си я слагам, когато съм на по-малко от два метра от другия човек. Има такива маски, които имат клапи отвън. Една пластмасова джаджа. Ами хората, които имат такава клапа на маската, не пазят никого. Защото клапата е начин въздухът, който издишваме, да излиза безпрепятствено. Тези маски имат за цел да ни пазят нас самите. Вие считате ли, че мерките в началото бяха адекватни? Защото доц. Мангъров друго мисли. Ще ви кажа откровено. Имаме една щастлива случайност. И тя е опашката на вируса на грип Б. Училищата бяха затворени вече. И това позволи епидемията да се разпространява малко по-бавно в България. На този фон не беше чак толкова трудно да се въведат и допълнителните мерки, които абсолютно правилно бяха въведени, когато не знаехме още за какво става въпрос. Кацаха хиляди, идващи от Италия. Това, което не се направи тогава, е работеща система за скриниг на летищата. Сложиха се термокамери, част от тях не работеха. Самите термокамери имат и плюсове, и минуси, тоест трябва да се знаят показанията и противопоказанията за ползването им. Можеше много от нещата да бъдат електронизирани. А не да правим на хартия всичко, разни формуляри, които да се губят и пр. Можеше по-елегантно и електронно да се организират нещата на входа още тогава. Но, моята дълбока философия е да не търся грешките. Аз търся какво може да се научим от тях. Така че всичко, което се е случило за добро или за лошо, може да бъде използвано да се научим и да правим нещата по-добре. Апелирах вчера от телевизионния ефир футболните фенове, които бяха на мача, да не ходят при възрастните си родители или при близки, които са хронично болни, в следващите две седмици. Това е стратегическо мислене. Да мислиш с два хода напред. Само си представете отговорността на генерал Мутафчийски в началото. Още когато нищо не беше известно за вируса и валяха ужасяващи информации и репортажи с трупове от чужбина. Как се понася тази тежест, че евентуално животите на много хора зависят от мерките, които взимаш. Той можеше ли да си позволи като доц. Мангъров да каже, че сухите съчки ще измрат, но да мрат и това е. Аз познавам и двамата. И от едната, и от другата страна, в зависимост дали човек е фен или не, могат да се извадят неща, които са казани. И това да се представи по неподходящ начин. Щабът беше натоварен с огромна отговорност, това е факт. Извън всякакво съмнение. Отговорността за предложенията към правителството беше тяхна, но реалните решения не се взимаха от щаба. И това е част от проблема, защото, когато има такъв щаб, решенията трябва да могат да бъдат ясно мотивирани с медицински факти. Нещо, което липсваше от самото начало. Ако трябва пак да се повтори този цикъл, аз пак апелирам да имаме структурирани данни. Това не спирам да го казвам. На базата на които, да се вземат решения. Щабът беше от няколко човека, с някои от които съм приятел. Например с проф. Кантарджиев сме приятели много отдавна. Но защо не стана така, че този щаб да приеме още десетина-петнайсет специалисти, които да служат като второ ниво на експертност?! Включително и за медицинска комуникация. Няколко пъти беше казано, че щабът всъщност не са само тези трима души, които виждаме от екрана. А че има множество сътрудници. Кои са тези хора, защо не станаха известни. Защо не можехме да общуваме с тях и да допринасяме с това, което ние можем да помагаме. Например след като беше създаден Медицинския съвет веднага започна противопоставянето между двете структури, което беше напълно контрапродуктивно. Затова настоявахме и се взе решение да минем в „нелегалност“. Според мен противопоставянето дойде от това, че ръководителят на съвета беше в конфликт с ген. Мутафчийски. А доц. Мангъров упорито повтаряше напълно противоположни тези на мерките на щаба. Хората в този съвет бяха истински читави хора и не защото и аз бях там. Там беше Жоро Момеков, който е изключителен специалист, проф. Аргирова. Ники Младенов, анестезиолог-реаниматор от „Токуда“, Галя Кирова, най-високият експерт въобще в България по отношение на рентгена, на скенера и т.н. Там беше Росен Калпачки, много добър невролог... Добре, не бяхте ли полезни в крайна сметка? Ние сме и продължаваме да бъдем, просто минахме в нелегалност. Проф. Костов предложи да минем в нелегалност, тоест в неформален вариант. И ежеседмично от тогава досега издаваме нещо, което е компендиум на тема коронавирус, само за лекари. Няма публични прояви на въпросния съвет. Няма ихи-аху „ние направихме това“, просто си вършим работата, помагаме на колегите на предния фронт. Просто според мен у щаба трябваше да има повече желание за партньорство. И това е нещо, което не се случи. Назначиха ги, почувстваха се велики и се самоизолираха. А можеше да има истински медицински устрем във всичко това, което се случи. Щабът направи ли нещо грешно, за което да бъде критикуван? Грешно не. Но трябваше повече сътрудничество и партньорство. Много се изговори за тестовете. Задавам Ви практичен въпрос. Много хора прекараха някаква инфекция през февруари и март и са убедени, че това е било коронавируса. Но тестът им за антитела е отрицателен. Това означава ли категорично, че не са преболедували Ковид? Хората смятат, че тестът им казва истината. А тестът отразява някакво състояние в даден момент. Първо, това състояние зависи от това, кога се качват антителата, кога започват да слизат. Тестът има чувствителност. Тоест, той хваща неща над определено ниво, но не под определено ниво. Ако антителата се покачат, но не до нивото, в което той ги хваща, тестът ще бъде отрицателен. Независимо, че имате антитела. Те са просто по-ниски. Тоест, има множество променливи. Затова разликата между специалистите и публиката е, че тя разсъждава в двете крайности, „осанна“ или „разпни го“, а специалистите знаят, че това е един голям спектър и затова никога не базират мнението си на едно-единствено нещо. Ако аз искам да знам, дали вие сте боледували от такова нещо, аз мога да направя няколко различни неща, всяко от които показва процеса от различна гледна точка. Един скенер би показал например дали има остатъци от фиброза. Защото и това може да е белег, че войната е минала през вашия бял дроб. Обикновено колебанието е за някакви леки форми на болестта, без пневмония. Тогава има два варианта. Единият е бързите тестове, които казват дали има или няма антитела, но те разчитат на определено ниво. Освен това самите тестове са много различни. Има над 20 производителя, които аз знам. Има тестове, които в началото на пандемията, когато беше голямото бързане, бяха създадени най-вече в Китай, но на базата на обсервационни проучвания. А обсервационните проучвания са с ниско ниво на научна доказателственост. Трябва да имаме много по-детайлни проучвания, които изискват време, изискват ресурси. В момента това, което се прави като швейцарски тестове, канадски тестове, американски тестове, е много по-добро, с по-голяма достоверност. Една от големите фирми, която се занимава с производство на диагностична апаратура, създаде апарати, които не измерват само „има/няма“, а измерват нива на IgG, IgM и IgA включително. Тоест тук апаратът казва не само дали има или няма, а ако има, какви са нивата на антителата. И ако се направи два пъти тест, може да се прецени те качват ли се или се снижават. Тоест, ако имате ниско ниво, което се качва, значи, че сте в началото на процеса на преструктуриране на имунитета си, или пък са били по-високи, а после се снижават, което показва, че имунитетът е нетраен. Могат да се правят повече изводи. Антителата по принцип са параметър, който няма особен смисъл в индивидуален план. Той има смисъл в обществен план. Да се проследи колко хора са се срещали с вируса. Поначало вие, лекарите, твърдите, че клетъчният имунитет е по-ефективен при справяне конкретно с вирусите. Клетъчният имунитет и антитяло-зависимият имунитет имат малка връзка помежду си. Поради което наличието или отсъствието на едното, не е гаранция за другото. И затова не може да се каже, че човек, който има антитела, непременно е защитен. Или пък, че човек, който няма антитела, не е защитен. Имунната система е една много сложна матрична структура, която разполага с множество ресурси, които могат да бъдат ангажирани в имунен отговор. Има нещо, което се нарича вроден имунитет. И друго, което се нарича придобит, или адаптивен имунитет. По-голямата част от защитата ни от околната среда е в резултат на вродения ни имунитет. Ако нямахме такъв, бебетата щяха масово да мрат. Като се родят, те са без адаптивен имунитет все още и разчитат на естествения, пасивен имунитет, който получават от майката. Адаптивният имунитет, този, който може да се настройва допълнително към вродения имунитет, е два вида. Единият е клетъчният. Това са клетки, които се специализират в това, да убиват други клетки, например бактерии, вируси и изменени клетки на нашия собствен организъм, например туморни клетки. Защото това, което ни защитава от вирусите и бактериите, е същото, което ни защитава и от туморите. Функцията на имунитета е да разпознава свое от несвое. Това, което излезе сега при коронавируса като бум, беше БЦЖ. Това е жива ваксина, която се слага срещу туберкулоза, и предизвиква промени в клетъчния имунитет. Настройва имунитета да реагира по-адекватно към бацила на Калмет-Герин, или туберкулозния бактерий. Но при тази настройка имунитетът реагира адекватно и към други неща, включително и към коронавируса. Поради това хора, които са ваксинирани с БЦЖ, боледуват по-малко и по-леко и от морбили, и от коронавирус. Тоест техният имунитет е по-адаптируем. По-добре натрениран да реагира на такива външни нападатели. Ние живеем в общество, което много се е фокусирало върху това да ни премахне всички възможни рискове. Живеем доста стерилно. Още като се роди бебето и започваме с еднократни пелени, с изваряване на шишета, лъжички и пр. Постепенно имунитетът ни става много чувствителен на всякакви стимули от околната среда. Затова имаме нарастване на алергиите. Нашият имунен отговор става доста неадекватен, имунната ни система казва „Оу, ужас, ужас!!!“, а то иде реч примерно за ягоди или фъстъци. Хора, които живеят в по-мръсна околна среда, по-ниско образовани, в по-лоши социални условия и пр., те много по-адекватно реагират на инфекции, включително и на коронавируса. Те се заразяват, може и да боледуват, но по-рядко стигат до цитокинова буря, защото имунният им отговор е трениран от множеството боклуци, с които ежедневно живеят. Ефективността на имунната система е баланс между клетъчен и антитяло-базиран имунитет. Антителата се нещо, което много бързо може да се закачи за друго и да го неутрализира. Тоест, когато имаме антитела, много бързо можем да инактивираме вируса, още преди да е влязъл в клетката. Но когато влезе в клетката, антитялото не винаги може да разпознае, че тази клетка е заразена, за да се закачи. Може да разпознае, ако на тази клетка се експресират части от вируса. Или, ако тази клетка си покаже знаменцата, че има нещо вътре, което не трябва да има. Антитялото не може да убие собствена наша клетка. Затова са нужни специални клетки убийци. Клетъчният имунитет върши тази работа, убива клетките, които възпроизвеждат вируса. Част от антителата се наричат опсонизиращи антитела, те се закачват за вируса или бактерията, като по този начин все едно закачват светещ тракер, който дава сигнал къде има проблем. И тогава клетките убийци пристигат. Имунитетът е сложен механизъм, с много взаимносвързани елементи. Не е едното или другото. То е баланс на хармоничното партниране вътре в тази система. А защо точно азитромицин, това е от самото начало, няма промяна? Защото е антибиотик, който трепе част от бактериите, които са в горните дихателни пътища. Имаше една теория, която не е достатъчно установена, но аз ще я кажа. Според нея, бързото заразяване със SARS-CoV-2 отчасти се получава заради факта, че вирусът първо заразява микробиома, тоест бактериалните клетки, които са горе, и заедно с тези бактериални клетки слиза надолу към долните дихателни пътища. Това е т.нар. фагова теория, бактериофаг е вирус за бактерии. Когато са изследвани смивове от горните дихателни пътища на заразени с коронавируса, се открива почти винаги една конкретна бактерия – Prevotella. И въпросът беше, щом толкова често се откриват заедно, дали пък вирусът не се закачва за тази бактерия и тя да го вкарва вътре в белия дроб?! Защото и това е възможно, твърде малко неща знаем. Така че, азитромицинът трепе бактерията, освен това макролидите, към която група принадлежи и азитромицинът, имат имуномодулиращ ефект. Тоест този антибиотик балансира в известна степен и имунния отговор. И така се намалява вероятността за цитокинова буря. Тръмп изкупи всички количества ремдесивир от Европа. Ефективен ли е антивирусен препарат в началото на инфекцията? Не. Няма антивирусен препарат, който да е специфичен към коронавируса, както например има два други препарата, които са специфични към грипния вирус. Те конкретно блокират нещо, което се нарича невраминидаза, която позволява на вируса да се откъсва от клетката и да заразява други клетки. Тоест тези препарати спират разпространението на грипния вирус в организма. А ремдесивирът как действа? Ремдесивирът блокира репликацията на вируса вътре в клетките. Но той не е за коронавирус. Той е широкоспектърен антивирусен препарат, за който си мислят, че „абе май работи и при коронавируса“, но... няма доказателства. Има проучвания, които казват, че работи, има проучвания, които казват, че това не е така. Знаете ли, ако има нещо полезно, което читателите могат да научат от това интервю, това са нивата на доказателственост в медицината. Има четири нива на доказателственост, които се обозначават с буквите A, B, C и D. Доказателства тип D представляват доказателства от доказани експерти, но на база на лично мнение. Например доц. Мангъров в областта на детската вирусология е доказан експерт с дългогодишен опит. Неговото ниво на доказателственост е именно тип D. По-високата степен на доказателственост, тип C, представлява консенсус на много такива експерти, които говорят едно и също нещо. Доказателственост от тип B е, когато имаме единични контролирани проучвания. Какво значи контролирано проучване? Примерно, казваме светената вода помага на грипа. Ако то е неконтролирано, аз на 16 пациента давам светена вода и след 7 дни тези хора вече нямат грип. И аз казвам, „ето светената вода върши работа“. Ако аз обаче разделя тези 16 пациента на две групи по 8, на половината дам светена вода, а на другата половина – чешмяна, това представлява контролирано проучване, при което имам контрола на светена вода спрямо чешмяна вода. И тогава, ако групата на светената вода има по-кратък период на боледуване в сравнение с групата, на която съм дал чешмяна вода, аз мога да кажа „светената вода работи.“ Ако двете групи имат еднаква продължителност на боледуване, независимо по-кратка или по-дълга, аз казвам „светената вода работи точно толкова, колкото и чешмяната“. Това представлява ниво на доказателственост тип B. Когато имаме множество такива контролирани проучвания с доказателственост B и аз ги обединя в нещо, което се нарича метаанализ и още повече в нещо, което се нарича систематичен обзор, което съдържа всички възможни доказателства по тази тема в един документ, това е ниво на доказателственост тип А. За този коронавирус ние нямаме още ниво на доказателственост тип А. Ниво B вече за хлорохина имаме. И то казва, че хлорохинът не работи. Предположенията, че работи, бяха от типа C и те бяха опровергани от по-високото ниво на доказателственост. Колкото до ниво D, когато някой друг експерт каже, „това не е така“, ниво D престава да е валидно. Това е научният подход и структурирането на нивата на доказателственост в медицината. Така е от десетилетия. Според доц. Мангъров, който дадохте за пример, всичко трябва да оставим на естествения подбор. Това е, защото той предположи, че този вирус е подобен на тези, които познаваме досега. А той не е. Хипотезата, че това е поредният грипен вирус не издържа по няколко причини. Първо, смъртността е различна. Второ, патогенността е различна. Тоест, ние имаме васкулити, които при грипа ги нямаме в този голям процент. Трето, фиброзите, които се развиват след по-тежките случаи на Ковид, при грипа ги нямаме. Тромбозите ги нямаме. Има много неща, които правят този вирус различен. Този вирус зарази 200 държави в рамките на пет месеца. Неговите братовчеди – SARS се появи в 14 държави, a MERS само в 3. Така че този вирус SARS-CoV-2, макар че много прилича на тях, всъщност не прилича на тях. Това е различен вирус. И когато ние не знаем, е по-добре да си траем. Защото в противен случай, пускаме всички на свобода още в началото и се получава това, което се получи в една добре структурирана социална държава, каквато е Швеция. Където си признаха: „Хора, сгрешихме! Не трябваше да го правим така.“ Защото четири месеца след началото на епидемията, ние вече не лекувахме тежките случаи по същия начин, по който се лекуваха в началото. И ако ние бяхме отпуснали всичко и нямаше мерки, щяхме да имаме огромно количество тежки случаи, които нямаше да знаем как ефективно да лекуваме. В момента терапията е много по-ясна и по-структурирана. Разбира се, ограниченията трябваше да бъдат контрабалансирани с икономическите мерки. Последно да Ви питам. Може ли да е изкуствен този вирус? Аз съм гледал филогенетичното дърво на SARS-CoV-2. Вирусите имат РНК, чиято последователност може да се види и да се сравни по сходство с техните близки роднини. Най-близкородственият вирус на SARS-CoV-2 е вирус, който през 2008 година е открит в България при прилепи. В България! Просто това са си вируси, които циркулират в популацията на прилепите. Прехвърлянето към човешката популация е случайно. Мангъров говори за нещо, на което никой не обръща внимание, и тук е прав. От 100% популация на хора, около 60% не могат да хванат този вирус. Просто те са нечувствителни към този вирус. https://infacto.bg/d-r-simidchiev-kovid-e-v-po-golyama-stepen-vaskulit-otkolkoto-pnevmoniya/?fbclid=IwAR2vwSLHnMd642ZSpCoqWk9Ipzc3i0ACEfbKVUJhJs5Y3Rn1ZRFJJAPssYs

Твърдението че сме месоядни е невярно.. Иначе, еди какви си може да доказва (нещо си) , е всъност "нищо не доказва" Скептичен относно някакви други глобални изследвания, иначе вярвам частни изследвания за диетите и здавето на специфичните общности могат да се намерят: - за различните ловци и събирачи, запазени и познати днес; Чел съм някакви материали за храненето на двете Южноамеринански квази-"племена" (квази-етноса), /племена в кавички, защото при тях, както при всички неуседнали ловци и събирачи не е позната(няма) племенната, или , "Big Man"организация/ - за хортикултуристите - за пасториалистите, доколкото в Азия все още има запазени общности при якути, чукчи, за монголи не знам

И не само от това, разбира се Илюстрацииm които показват че състоянието не играе (за дискусията приемаме, че е добро) Първа: Няма как да изядем 1 килограма месо наведнъж, дори и да сме в най-доброто здраве, и да очакваме че общото ни състоянние ще продължи да е добро. Ако не получим сплитане на червата или протеиново отравяне (месото е пилешко или заешко без мазнини), ще получим запек, газове и отпадналост. (Това - поради "определената същност": първо -месото няма да може да се разгради напълно в стомаха ни второ - в дебелото черво ще започнат процеси, при които се отделят много газове и токсини трето - поради липса на фибри, материалът ще се придвижи в в дебелото черво с 2-3 пъти по-малка скорост, ако в храната имаше фибри) Изяждането на 1 килограма кайсии в най-критичния случай ще ни докара непатаогенно разстройсто. Изяждането на 1 килограм хляб, би ни "успало" (заради инсулиновия шок), и не би имало друго никакво негативно влияние. Втора: Ферментиралите за 24 часа житни могат да се консумират без опасност за здравето и така че да се усвоят пълноценно (дадох линк). Ферментиралите меса остават опасни, защото ферментацията не убива патогените, свързани с месото. Трета: Плодове, зеленчучи и хляб не изискват съхранеие в хладилник или камера за да останат безопасни в продължение на няколко дни. Готвени меса, яйца или мляко "преминали през огъня", (ястия с тях) изискват последващо съхранение в хладилник или камера, и това е така защото в тях се развъждат нови патогенни бактерии. Така е, с забележката че изглежда че е по-малко месоясен, отколкото вегетарианец (Веганството е краен случай, като месоядството)

Ям месо, разбира се.. Месото недвусмислено..... може да ни убие, съкрати живота, или да ни докара болести

Знаи можем да избираме разнообразни продукти.. и за домашните си тигри Но ние избираме целенасочено само месо за детата им.. https://www.google.com/search?q=Healthy+Eating+Tigers+in+Captivity&oq=Healthy+Eating+Tigers+in+Captivity&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Дали причината е във връзката с "природата на тигрите"?

Кой е казал че аз съм вегетарианец

От втората статия The long-term health of vegetarians and vegans The prevalence of vegetarianism (the practice of following a vegetarian diet) varies widely around the globe. India has the highest proportion of vegetarians of any country with about 30 % of the population following a vegetarian diet( 1 , 2 ).

А добре, според теб диетите и здавословното/нездравословното хранене нямат общо с човека и неговата еволюция.. А кое има общо с човека и неговата еволюция?

Мхх, наговорили са се, проклетите завогрници: В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци.

Чията и киноата не са зеленуци Чия: Смята се за псевдозърнена култура, отглеждана заради годните за консумация хидрофилни семена от чиа, отглеждани и често използвани като храна в няколко страни от Западна Южна Америка, Западно Мексико и югозападната част на САЩ.[2] Nutritional value per 100 g (3.5 oz) Energy 486 kcal (2,030 kJ) Carbohydrates 42.12 g Dietary fiber 34.4 g Fat 30.74 g Saturated 3.330 Trans 0.140 g Monounsaturated 2.309 Polyunsaturated omega‑3 omega‑6 23.665 17.830 g  5.835 g Protein 16.54 g Vitamins Quantity%DV† Vitamin A equiv. 7% 54 μg Thiamine (B1) 54% 0.62 mg Riboflavin (B2) 14% 0.17 mg Niacin (B3) 59% 8.83 mg Folate (B9) 12% 49 μg Vitamin C 2% 1.6 mg Vitamin E 3% 0.5 mg Minerals Quantity%DV† Calcium 63% 631 mg Iron 59% 7.72 mg Magnesium 94% 335 mg Manganese 130% 2.723 mg Phosphorus 123% 860 mg Potassium 9% 407 mg Sodium 1% 16 mg Zinc 48% 4.58 mg Other constituents Quantity Water 5.80 g Cholesterol 0 mg Киноа: Киноата е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите, отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение от царевицата. В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието ѝ на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноата показват, че тя е източник на пълноценен протеин.[6][7] Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноата е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата.[8][9] В 100 g киноа в сурово състояние има приблизително (проценти от препоръчителната дневна доза): 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.[10] Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики киноа се смята за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.[11]

Значи не са глупости? Хайде моля ти се, не знаеш каква връзка имат?

Заради това въведени пределни норми върху съдърнанието на нитрати ,,,,,,, Да знам, ще ми отгоеорите че това са глупости: Храни с протективен ефект Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като храни, които намаляват канцерогенния риск. От сумирани 264 изследвания на релативния риск за канцерогенеза с различна локализация, в зависимост от приема на зеленчуци и плодове, при 205 от тях е намерен протективен ефект, а при 51 от проучванията не е установен ефект. Протективното действие се отнася най-вече за рак с тъканна локализация като езофагус, стомах, колон, бял дроб, панкреас и пикочен мехур. Най-ниска протекция се наблюдава по отношение на хормон-зависимите тъкани - на проста и гърда. Протективен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (зеле, броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мадарини, лимони) и т.н. Биологична база за протективното действие на зеленчуците и плодовете включва съдържащите се в тях витамини, минерали и биоактивни съединения с антиоксидантно действие (витамин С и Е, каротеноиди, флавоноиди, селен), фолати, хранителни влакнини и други биоактивни съединения. Други полезни храни са пълнозърнестите храни, които имат специален протективен ефект по отношение на рака на стомаха, рака на дебелото и правото черво. Вероятна причина се свързва със съдържащите се в тях хранителни влакнини, нишесте, есенциални мастни киселини, витамин Е. Ядките (специално бадеми и орехи) и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Протективният ефект на ядките се свързва с високото съдържание в тях на витамин Е, селен, фитинова киселина, фенолни съединения (елагинова киселина); с лигнаните в семената (сезамин в сусамовите семена). Рибата, която е богат източник на n-3 дълговерижни полиненаситени мастни киселини се счита за протективна храна по отношение риска от ракови заболявания. По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати. Извършен мета-анализ на 58 епидемиологични проучвания е показал, че при 29 от тях се установява намален риск за рак на гърдата при увеличаване консумацията на соя и соеви продукти, при 22 проучвания се намира по-висок риск при увеличаване консумацията на соя, а при 7 проучвания не е установена връзка. Все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените. Чаят (зелен и черен) притежава потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Протективният му ефект по отношение на канцерогенезата се свързва с антиоксидантното действие на съдържащите се в него полифеноли. Особено многобройни са доказателствата по отношение на зеления чай - резултати от моделни експерименти показват протекция спрямо рака на белия дроб, езофагус, дуоденум, панкреас, черен дроб, гърда, колон. Данните за ролята на кафето по отношение на риска от ракови заболявания са противоречиви. Някои проучвания показват, че свръхконсумацията на кафе може да увеличи канцерогенния риск, други изследователи или не намират връзка между количеството на консумираното кафе със заболеваемостта от рак или установяват защитен ефект, специално по отношение на рака на правото и дебелото черво. Полезният ефект на кафето се свързва със способността на съдържащия се в него кофеин да активира ензима глутатион-трансферазата, важен компонент на антиоксидантната защита на клетките в организма. Установено е, че умерената консумация на червено вино, което е богато на флавоноиди намалява риска от голям брой тумори. Редица подправки и билки също могат да увеличат защитата срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати. Роля на хранителните добавки за намаляване риска от ракови заболявания Счита се, че когато храната доставя достатъчни количества витамини, минерали и биоактивни вещества, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хранителни добавки за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразната и достатъчна храна, осигуряваща адекватни количества хранителни вещества изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови и други заболявания. На базата на получените на този етап резултати за връзката между храните, храненето и риска от ракови заболявания могат да се направят следните основни препоръки за хранене: Препоръки за хранене за намаляване на канцерогенния риск Поддържане на здравословно тегло (индекс на телесна маса 18-24.9 кг/м2 при възрастни лица), избягване увеличаване на теглото в зряла възраст с повече от 5 кг Регулярна умерена до интензивна физическа активност, 60 минути/ден. Консумация на разнообразна храна, предимно от растителен произход. Достатъчна консумация на зърнени храни, предимно пълнозърнести. Ежедневна консумация на разнообразни зеленчуци и плодове (над 400 грама/ден), за предпочитане сурови. Ограничаване приема общо на мазнини, особено на животинските. Ако се консумират алкохолни напитки, да се приемат в умерени количества. Ограничаване употребата на сол и консумацията на солени храни. Ограничаване консумацията на консервирани месни продукти (салами, наденици, бекон, шунка и др.) Да не се консумират много горещи храни и напитки. Храни и напитки, увеличаващи канцерогенния риск В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. Вероятната причина се свързва с високото съдържание общо на мазнини и на наситени мастни киселини в месата; образуване на N-нитрозосъединения при пушени меса и колбаси, образуване на канцерогени при термична обработка. Епидемиологичните и експериментални проучвания показват, че консумацията на много горещи напитки увелича риска от рак на хранопровода. Редовната свръхконсумация на кафе (над 5 чаши дневно) може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Възможният механизъм се свързва с установения ефект на кофеина да потиска възстановяването на нарушенията в ДНК и да катализира биоактивирането на канцерогенните ароматни амини. Високата консумация на алкохолни напитки (особено концентрирани алкохолни напитки) увеличава риска предимно на рак на черния дроб.

Това как доказва че човекът не може да бъде само вегетаринец без нежелани ефекти върги здравето му? Никак.. За това се правят други изследвания, такива каквито съм цитирал..

Да, пак демагогия.. Ако т.н. от вас вегетарианци са нямали пълноженна вегетрианска диета - за ккакво говорим изобщо Иначе продълбавайте си с дивотиите - без месо пада кода и никти, без яйпа - задух, без мляко - фибрози Чипът ни в толкова сбъркан че , ще имате гиляди почитетатели

Разбирам и виждам че сте много добър в демагогията Но хайде докажете ми с научни аргументи че липсата на месо в диетата (не просто протеини и и мазнини, защото те са част правилната вегетарианска диета) е причина за косопада и ноктопада Очаквам доказателства. Покажете ги глупостите в статията Цитирахте гим и ги обяснете Не, не говорим за едно, две или три спорни или по-късно отхвърлени приеманеия и връзки в други изледвания- вие твърдите че статиите (в цвлите си съдържанид са глупости)

Що се скри, да та е..а? Това според колегата било екологично-политическа статия (?) https://academic.oup.com/ajcn/article/89/5/1627S/4596952 И изобщо били глупости https://www.cambridge.org/core/journals/proceedings-of-the-nutrition-society/article/longterm-health-of-vegetarians-and-vegans/263822873377096A7BAC4F887D42A4CA Ти какво ще кажеш? https://www.google.com/search?q=Scholarly+articles+on+vegetarianism&sa=X&ved=2ahUKEwjUxveWusLyAhVchP0HHRI7AxcQ1QIwFHoECDkQAQ&biw=1280&bih=881

https://academic.oup.com/ajcn/article/89/5/1627S/4596952 Health effects of vegan diets Winston J Craig The American Journal of Clinical Nutrition, Volume 89, Issue 5, May 2009, Pages 1627S–1633S, https://doi.org/10.3945/ajcn.2009.26736N Published: 11 March 2009 PDF Split View Cite Permissions Icon Permissions Share ABSTRACT Recently, vegetarian diets have experienced an increase in popularity. A vegetarian diet is associated with many health benefits because of its higher content of fiber, folic acid, vitamins C and E, potassium, magnesium, and many phytochemicals and a fat content that is more unsaturated. Compared with other vegetarian diets, vegan diets tend to contain less saturated fat and cholesterol and more dietary fiber. Vegans tend to be thinner, have lower serum cholesterol, and lower blood pressure, reducing their risk of heart disease. However, eliminating all animal products from the diet increases the risk of certain nutritional deficiencies. Micronutrients of special concern for the vegan include vitamins B-12 and D, calcium, and long-chain n-3 (omega-3) fatty acids. Unless vegans regularly consume foods that are fortified with these nutrients, appropriate supplements should be consumed. In some cases, iron and zinc status of vegans may also be of concern because of the limited bioavailability of these minerals. Topic: iron calcium diet food zinc diet, vegan Issue Section: Health and nutritional status of vegetarians INTRODUCTION A nationwide poll conducted in April 2006 by Harris Interactive reported that 1.4% of the American population is vegan, in that they eat no meat, fish, dairy, or eggs (1). Vegan diets are growing in popularity today among teenagers and youth, especially females. For many vegans, nutritional choices center around taking better care of the earth’s resources and the environment, ethical issues about animal care, the use of antibiotics and growth stimulants for the production of animals, the threat of animal-borne diseases, and the health advantages of a plant-based diet (2–6). In addition, the potential of allergies from dairy products and lactose intolerance have fueled the popularity of soy-based dairy substitutes. What then is the nutritional and health status of those who follow a vegan diet? Compared with other vegetarians (eg, lactoovovegetarians), are there any advantages or disadvantages to following a vegan diet? Does the elimination of dairy and eggs offer any additional benefits or create potential concerns? The purpose of this brief review is to summarize current knowledge on the health effects of vegan diets, to discuss the nutritional concerns or shortfalls of a vegan diet and to provide some practical dietary recommendations for following a healthy vegan diet. Key et al (7) have provided a pertinent overview of the health effects of vegetarian diets, focusing on their European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition–Oxford (EPIC-Oxford) study and other large population studies. HEALTH EFFECTS OF VEGAN DIETS Vegan diets are usually higher in dietary fiber, magnesium, folic acid, vitamins C and E, iron, and phytochemicals, and they tend to be lower in calories, saturated fat and cholesterol, long-chain n-3 (omega-3) fatty acids, vitamin D, calcium, zinc, and vitamin B-12 (8). In general, vegetarians typically enjoy a lower risk of cardiovascular disease (CVD), obesity, type 2 diabetes, and some cancers (3). A vegan diet appears to be useful for increasing the intake of protective nutrients and phytochemicals and for minimizing the intake of dietary factors implicated in several chronic diseases (9). In a recent report (10), different plant food groups were rated with respect to their metabolic-epidemiologic evidence for influencing chronic disease reduction. According to the evidence criteria of the World Health Organization and Food and Agriculture Organization (WHO/FAO), cancer risk reduction associated with a high intake of fruit and vegetables was assessed as probable or possible, risk of CVD reduction as convincing, whereas lower risk of osteoporosis was assessed as probable (10). The evidence for a risk-reducing effect of consuming whole grains was assessed as possible for colorectal cancer and probable for type 2 diabetes and CVD. The evidence for a risk-reducing effect of consuming nuts was assessed as probable for CVD (10). Cardiovascular disease In summarizing the published research, Fraser (11) noted that, compared with other vegetarians, vegans are thinner, have lower total and LDL cholesterol, and modestly lower blood pressure. This is true not only for whites; work by Toohey et al (12) showed that blood lipids and body mass index (BMI; in kg/m2) were significantly lower in African American vegans than in lactoovovegetarians. Similarly, among Latin Americans, vegetarians had lower plasma lipids than did their omnivore counterparts, with the lowest reported among vegans (13). In that study, plasma total and LDL cholesterol were 32% and 44% lower among vegans than among omnivores. Because obesity is a significant risk factor for CVD, the substantially lower mean BMI observed in vegans may be an important protective factor for lowering blood lipids and reducing the risk of heart disease (8). Vegans, compared with omnivores, consume substantially greater quantities of fruit and vegetables (14–16). A higher consumption of fruit and vegetables, which are rich in fiber, folic acid, antioxidants, and phytochemicals, is associated with lower blood cholesterol concentrations (17), a lower incidence of stroke, and a lower risk of mortality from stroke and ischemic heart disease (18, 19). Vegans also have a higher consumption of whole grains, soy, and nuts (14, 15, 20), all of which provide significant cardioprotective effects (21, 22). Cancer Data from the Adventist Health Study showed that nonvegetarians had a substantially increased risk of both colorectal and prostate cancer than did vegetarians (23). A vegetarian diet provides a variety of cancer-protective dietary factors (24). In addition, obesity is a significant factor, increasing the risk of cancer at a number of sites (25). Because the mean BMI of vegans is considerably lower than that of nonvegetarians (8), it may be an important protective factor for lowering cancer risk. Vegans consume considerably more legumes, total fruit and vegetables, tomatoes, allium vegetables, fiber, and vitamin C than do omnivores (14–16, 20, 23). All those foods and nutrients are protective against cancer (25). Fruit and vegetables are described as protective against cancer of the lung, mouth, esophagus, and stomach and to a lesser degree some other sites, whereas the regular use of legumes provides a measure of protection against stomach and prostate cancer. In addition, fiber, vitamin C, carotenoids, flavonoids, and other phytochemicals in the diet are shown to exhibit protection against various cancers, whereas allium vegetables provide protection against stomach cancer, and garlic against colorectal cancer. Foods rich in lycopene, such as tomatoes, are known to protect against prostate cancer (25). Fruit and vegetables are known to contain a complex mixture of phytochemicals that possess potent antioxidant and antiproliferative activity and show additive and synergistic effects (24, 26). The phytochemicals interfere with several cellular processes involved in the progression of cancer. These mechanisms include inhibiting cell proliferation, inhibition of DNA adduct formation, inhibiting phase 1 enzymes, inhibiting signal transduction pathways and oncogene expression, inducing cell-cycle arrest and apoptosis, inducing phase 2 enzymes, blocking the activation of nuclear factor-κB, and inhibiting angiogenesis (24). With this wide array of useful phytochemicals in the vegetarian diet, it is surprising that population studies have not shown more pronounced differences in cancer incidence or mortality rates between vegetarians and nonvegetarians (7, 27). The bioavailability of the phytochemicals, which depends among other things on food preparation methods, may be an important determining factor. However, new evidence suggests that a low vitamin D status, a problem often reported in vegan populations (8, 28), is associated with an increased risk of cancers (29, 30). The sources of protein avoided or consumed by vegans also have definite health consequences. Red meat and processed meat consumption are consistently associated with an increase risk of colorectal cancer (25). Those in the highest quintile of red meat intake had elevated risks, ranging from 20% to 60%, of esophageal, liver, colorectal, and lung cancers than did those in the lowest quintile of red meat intake (31). In addition, the use of eggs was recently shown to be associated with a higher risk of pancreatic cancer (32). Although vegans avoid consuming red meat and eggs altogether, they consume greater amounts of legumes than do omnivores (14, 16, 20). This protein source was seen in the Adventist Health Study to be negatively associated with risk of colon cancer (23). New data suggest that legume intake is also associated with a moderate reduction in the risk of prostate cancer (33). In Western society, vegans also consume substantially more tofu and other soy products than do omnivores (14, 16). Consumption of isoflavone-containing soy products during childhood and adolescence protects women against the risk of breast cancer later in life (34), whereas a high childhood dairy intake has been associated with an elevated risk of colorectal cancer in adulthood (35). Cancer risk in vegans may be altered because vegans consume soy beverages rather than dairy beverages. Data from the Adventist Health Study showed that consumption of soy milk by vegetarians protected them against prostate cancer (36), whereas in other studies the use of dairy was associated with an increased risk of prostate cancer (25, 37–39). Further research is needed to explore the relation between consuming plant-based diets and risk of cancer because there are many unanswered questions about how diet and cancer are connected. To date, epidemiologic studies have not provided convincing evidence that a vegan diet provides significant protection against cancer. Although plant foods contain many chemopreventive factors, most of the research data comes from cellular biochemical studies. Bone health Cross-sectional and longitudinal population-based studies published within the past 2 decades suggest no differences in bone mineral density (BMD), for both trabecular and cortical bone, between omnivores and lactoovovegetarians (40). More recent studies with postmenopausal Asian women showed spine or hip BMD was significantly lower in long-term vegans (41, 42). Those Asian women, who were vegetarian for religious reasons, had low intakes of protein and calcium. An inadequate protein and low calcium intake has been shown to be associated with bone loss and fractures at the hip and spine in the elderly (43, 44). Adequate calcium intake may be a problem for vegans. Although lactoovovegetarians generally consume adequate amounts of calcium, vegans typically fall short of the recommended daily intake for calcium (8, 45, 46). Results from the EPIC-Oxford study provide good evidence that the risk of bone fractures for vegetarians was similar to that of omnivores (46). The higher risk of bone fracture seen in vegans appears to be a consequence of a lower mean calcium intake. No difference was observed between the fracture rates of the vegans who consumed >525 mg calcium/d and the omnivore fracture rates (46). Bone health depends on more than just protein and calcium intakes. Research has shown that bone health is also influenced by nutrients such as vitamin D, vitamin K, potassium, and magnesium and by foods such as soy and fruit and vegetables (47–50). Vegan diets do well in providing a number of those important substances. The maintenance of acid-base balance is critical for bone health. A drop in extracellular pH stimulates bone resorption (51), because bone calcium is used to buffer the pH drop. An acid-forming diet, therefore, increases urinary calcium excretion (52). However, a diet rich in fruit and vegetables that is typical of a vegan diet has a positive effect on the calcium economy and markers of bone metabolism in men and women (49). The high potassium and magnesium content of fruit and vegetables provides an alkaline ash, which inhibits bone resorption (53). Higher intakes of potassium are associated with greater BMD of the femoral neck and lumbar spine of premenopausal women (54). Blood concentrations of undercarboxylated osteocalcin, a sensitive marker of vitamin K status, is considered an indicator of hip fracture (55) and a predictor of BMD (56). Results from 2 large, prospective cohort studies support an association between vitamin K intake and relative risk of hip fracture. In the Nurses’ Health Study, middle-aged women consuming the most vitamin K had the lowest risk of hip fracture. Risk of hip fracture was decreased 45% for ≥1 servings/d of green leafy vegetables (the main vitamin K source) compared with ≤1 serving/wk (57). In the Framingham Heart Study, elderly men and women in the highest quartile of vitamin K intake had a 65% decreased risk of hip fracture than did those in the lowest quartile (58). In addition to a high intake of fruit and vegetables, vegans also tend to have a high intake of tofu and other soy products (14, 16). Soy isoflavones are suggested to have a beneficial effect on bone health in postmenopausal women (50). In a meta-analysis of 10 randomized controlled trials, soy isoflavones showed a significant benefit to spine BMD of menopausal women (59). In another meta-analysis, soy isoflavones significantly inhibited bone resorption and stimulated bone formation compared with placebo (60). In a randomized clinical trial lasting 24 mo involving osteopenic postmenopausal women, increases in BMD of both lumbar spine and femoral neck were substantially greater with the soy isoflavone, genistein, than with placebo (61). As long as the calcium and vitamin D intake of vegans is adequate, their bone health is probably not an issue because their diet contains an ample supply of other protective factors for bone health. However, more studies are needed to provide more definitive data on the bone health of vegans. POTENTIAL NUTRITIONAL SHORTFALLS To obtain a nutritionally adequate diet, the consumer must first have an appropriate knowledge of what constitutes a nutritionally adequate diet. Second, accessibility is important, ie, the availability of certain foodstuffs and foods fortified with key nutrients that are otherwise lacking in the diet. This accessibility will vary greatly, depending on the geographic region of the world, because different countries have different fortification laws. The following section deals with nutrients of concern in the vegan diet. The problem of insufficient calcium has already been discussed in the section on bone health. n-3 Polyunsaturated fat Diets that do not include fish, eggs, or sea vegetables (seaweeds) generally lack the long-chain n-3 fatty acids, eicosapentaenoic acid (EPA; 20:5n-3) and docosahexaenoic acid (DHA; 22:6n-3), which are important for cardiovascular health as well as eye and brain functions. The plant-based n-3 fatty acid α-linolenic acid (ALA; 18:3n-3) can be converted into EPA and DHA, albeit with a fairly low efficiency (62, 63). Compared with nonvegetarians, vegetarians, and especially vegans, tend to have lower blood concentrations of EPA and DHA (64). However, vegans can obtain DHA from microalgae supplements containing DHA, as well as from foods fortified with DHA. However, EPA can be obtained from the retroconversion of DHA in the body. The oil from brown algae (kelp) has also been identified as a good source of EPA. The new Dietary Reference Intakes recommend intakes of 1.6 and 1.1 g ALA/d for men and women, respectively, which accounts for <1% of the daily calories. Presently, the intake of EPA plus DHA in the United States is only 0.1–0.2 g/d, with the DHA intake being ≈2–3 times the intake of EPA (65). Vegans should be able to easily reach the n-3 fatty acid requirements by including regular supplies of ALA-rich foods in their diet and also DHA-fortified foods and supplements. However, DHA supplements should be taken with caution. Although they can lower plasma triacylglycerol, they can raise total and LDL cholesterol (66, 67), cause excessively prolonged bleeding times, and impair immune responses (65). Vitamin D In the EPIC-Oxford study, vegans had the lowest mean intake of vitamin D (0.88 μg/d), a value one-fourth the mean intake of omnivores (8). For a vegan, vitamin D status depends on both sun exposure and the intake of vitamin D-fortified foods. Those living in areas of the world without fortified foods would need to consume a vitamin D supplement. Living at high latitudes can also affect one’s vitamin D status, because sun exposure in that region is inadequate for several months of the year (68). Those who are dark skinned, elderly, who extensively cover their body with clothing for cultural reasons, and who commonly use sunscreen are at an increased risk of vitamin D deficiency (45). Another matter of concern for vegans is that vitamin D2, the form of vitamin D acceptable to vegans, is substantially less bioavailable than the animal-derived vitamin D3 (69). In Finland, the dietary intake of vitamin D in vegans was insufficient to maintain serum 25-hydroxyvitamin D and parathyroid hormone concentrations within normal ranges in the winter, which appeared to have a negative effect on long-term BMD (28). Throughout the year serum 25-hydroxyvitamin D concentrations were lower and parathyroid hormone higher in vegan women than in omnivores and other vegetarians. BMD in the lumbar region of the spine was 12% lower in vegans than in omnivores. Iron Heme iron absorption is substantially higher than non-heme iron from plant foods. However, hemoglobin concentrations and the risk of iron deficiency anemia are similar for vegans compared with omnivores and other vegetarians (70). Vegans often consume large amounts of vitamin C–rich foods that markedly improve the absorption of the nonheme iron. Serum ferritin concentrations are lower in some vegans, whereas the mean values tend to be similar to the mean values of other vegetarians but lower than the mean value for omnivores (71). The physiologic significance of low serum ferritin concentrations is uncertain at this time. Vitamin B-12 Compared with lactoovovegetarians and omnivores, vegans typically have lower plasma vitamin B-12 concentrations, higher prevalence of vitamin B-12 deficiency, and higher concentrations of plasma homocysteine (72). Elevated homocysteine has been considered a risk factor for CVD (73) and osteoporotic bone fractures (74). Vitamin B-12 deficiency can produce abnormal neurologic and psychiatric symptoms that include ataxia, psychoses, paresthesia, disorientation, dementia, mood and motor disturbances, and difficulty with concentration (75). In addition, children may experience apathy and failure to thrive, and macrocytic anemia is a common feature at all ages. Zinc Vegetarians are often considered to be at risk for zinc deficiency. Phytates, a common component of grains, seeds, and legumes, binds zinc and thereby decreases its bioavailability. However, a sensitive marker to measure zinc status in humans has not been well established, and the effects of marginal zinc intakes are poorly understood (76). Although vegans have lower zinc intake than omnivores, they do not differ from the nonvegetarians in functional immunocompetence as assessed by natural killer cell cytotoxic activity (14). It appears that there may be facilitators of zinc absorption and compensatory mechanisms to help vegetarians adapt to a lower intake of zinc (77). DIETARY RECOMMENDATIONS FOR OPTIMAL VEGAN DIETS 1) To avoid B-12 deficiency, vegans should regularly consume vitamin B-12–fortified foods, such as fortified soy and rice beverages, certain breakfast cereals and meat analogs, and B-12–fortified nutritional yeast, or take a daily vitamin B-12 supplement. Fermented soy products, leafy vegetables, and seaweed cannot be considered a reliable source of active vitamin B-12. No unfortified plant food contains any significant amount of active vitamin B-12. 2) To ensure adequate calcium in the diet, calcium-fortified plant foods should be regularly consumed in addition to consuming the traditional calcium sources for a vegan (green leafy vegetables, tofu, tahini). The calcium-fortified foods include ready-to-eat cereals, calcium-fortified soy and rice beverages, calcium-fortified orange and apple juices, and other beverages. The bioavailability of the calcium carbonate in the soy beverages and the calcium citrate malate in apple or orange juice is similar to that of the calcium in milk (78, 79). Tricalcium phosphate–fortified soy milk was shown to have a slightly lower calcium bioavailability than the calcium in cow milk (78). 3) To ensure an adequate vitamin D status, especially during the winter, vegans must regularly consume vitamin D–fortified foods such as soy milk, rice milk, orange juice, breakfast cereals, and margarines that are fortified with vitamin D. Where fortified foods are unavailable, a daily supplement of 5–10 μg vitamin D would be necessary. The supplement would be highly desirable for elderly vegans. 4) A vegan should regularly consume plant foods naturally rich in the n-3 fatty acid ALA, such as ground flaxseed, walnuts, canola oil, soy products, and hemp seed–based beverages. In addition, it is recommended that vegans consume foods that are fortified with the long-chain n-3 fatty acid DHA, such as some soy milks and cereal bars. Those with increased requirements of long-chain n-3 fatty acids, such as pregnant and lactating women, would benefit from using DHA-rich microalgae supplements. 5) Because of the high phytate content of a typical vegan diet, it is important that a vegan consume foods that are rich in zinc, such as whole grains, legumes, and soy products, to provide a sufficient zinc intake. Benefit could also be obtained by vegans consuming fortified ready-to-eat cereals and other zinc-fortified foods. A more comprehensive list of eating guidelines for vegans is available elsewhere (80). FURTHER RESEARCH NEEDED The term vegetarian is often used to describe a whole range of diets practiced with varying degrees of restriction, making it a challenge to meaningfully compare and contrast the health benefits of various vegetarian diets. Although preliminary data are valuable, more scientific studies on vegans are needed to get a clearer picture of their health status (7, 11). Current data show that vegans have a lower risk of heart disease than do omnivores and other vegetarians, but there are too few studies on other risk factors for definitive conclusions. One small pilot trial has shown that a vegan diet improves glycemic control in individuals with type 2 diabetes (81), but more studies are needed that look at the effects of a vegan diet on the risk of diabetes, as well as cancer. On the basis of our present knowledge, vegans do not appear likely to have any significant advantages over other vegetarians about chronic disease patterns (11). The vegan studies that do exist often involve only a small number of subjects. More studies are also needed with long-term vegans because the health advantages appear more clearly defined when a person has been following a plant-based diet for >5 y (82). Research is also needed to investigate whether the age at which a vegan diet is adopted has any influence on health outcomes. SUMMARY Vegans are thinner, have lower serum cholesterol and blood pressure, and enjoy a lower risk of CVD. BMD and the risk of bone fracture may be a concern when there is an inadequate intake of calcium and vitamin D. Where available, calcium- and vitamin D–fortified foods should be regularly consumed. There is a need for more studies on the relation between vegan diets and risk of cancer, diabetes, and osteoporosis. Vitamin B-12 deficiency is a potential problem for vegans, so that the use of vitamin B-12–fortified foods or supplements are essential. To optimize the n-3 fatty acid status of vegans, foods rich in ALA, DHA-fortified foods, or DHA supplements should be regularly consumed. Vegans generally have an adequate iron intake and do not experience anemia more frequently than others. Typically, vegans can avoid nutritional problems if appropriate food choices are made. Their health status appears to be at least as good as other vegetarians, such as lactoovovegetarians. (Other articles in this supplement to the Journal include references 83–109.) The author had no financial disclosures to report. FOOTNOTES 2 Presented at the symposium, “Fifth International Congress on Vegetarian Nutrition,” held in Loma Linda, CA, March 4–6, 2008. REFERENCES

Атоме, що се скри бе, да те..е .ба..

Отново лъжи https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26707634/ The long-term health of vegetarians and vegans Paul N Appleby 1, Timothy J Key 1 Affiliations expand PMID: 26707634 DOI: 10.1017/S0029665115004334 Abstract Vegetarians, who do not eat any meat, poultry or fish, constitute a significant minority of the world's population. Lacto-ovo-vegetarians consume dairy products and/or eggs, whereas vegans do not eat any foods derived wholly or partly from animals. Concerns over the health, environmental and economic consequences of a diet rich in meat and other animal products have focussed attention on those who exclude some or all of these foods from their diet. There has been extensive research into the nutritional adequacy of vegetarian diets, but less is known about the long-term health of vegetarians and vegans. We summarise the main findings from large cross-sectional and prospective cohort studies in western countries with a high proportion of vegetarian participants. Vegetarians have a lower prevalence of overweight and obesity and a lower risk of IHD compared with non-vegetarians from a similar background, whereas the data are equivocal for stroke. For cancer, there is some evidence that the risk for all cancer sites combined is slightly lower in vegetarians than in non-vegetarians, but findings for individual cancer sites are inconclusive. Vegetarians have also been found to have lower risks for diabetes, diverticular disease and eye cataract. Overall mortality is similar for vegetarians and comparable non-vegetarians, but vegetarian groups compare favourably with the general population. The long-term health of vegetarians appears to be generally good, and for some diseases and medical conditions it may be better than that of comparable omnivores. Much more research is needed, particularly on the long-term health of vegans.

Дрън -дрън https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10479225/ Mortality in vegetarians and nonvegetarians: detailed findings from a collaborative analysis of 5 prospective studies T J Key 1, G E Fraser, M Thorogood, P N Appleby, V Beral, G Reeves, M L Burr, J Chang-Claude, R Frentzel-Beyme, J W Kuzma, J Mann, K McPherson Affiliations expand PMID: 10479225 DOI: 10.1093/ajcn/70.3.516s Abstract We combined data from 5 prospective studies to compare the death rates from common diseases of vegetarians with those of nonvegetarians with similar lifestyles. A summary of these results was reported previously; we report here more details of the findings. Data for 76172 men and women were available. Vegetarians were those who did not eat any meat or fish (n = 27808). Death rate ratios at ages 16-89 y were calculated by Poisson regression and all results were adjusted for age, sex, and smoking status. A random-effects model was used to calculate pooled estimates of effect for all studies combined. There were 8330 deaths after a mean of 10.6 y of follow-up. Mortality from ischemic heart disease was 24% lower in vegetarians than in nonvegetarians (death rate ratio: 0.76; 95% CI: 0.62, 0.94; P<0.01). The lower mortality from ischemic heart disease among vegetarians was greater at younger ages and was restricted to those who had followed their current diet for >5 y. Further categorization of diets showed that, in comparison with regular meat eaters, mortality from ischemic heart disease was 20% lower in occasional meat eaters, 34% lower in people who ate fish but not meat, 34% lower in lactoovovegetarians, and 26% lower in vegans. There were no significant differences between vegetarians and nonvegetarians in mortality from cerebrovascular disease, stomach cancer, colorectal cancer, lung cancer, breast cancer, prostate cancer, or all other causes combined.

Отначалото беше ясно:

Position of the American Dietetic Association and Dietitians of Canada: Vegetarian diets American Dietetic Association; Dietitians of Canada PMID: 12778049 DOI: 10.1053/jada.2003.50142 Abstract It is the position of the American Dietetic Association and Dietitians of Canada that appropriately planned vegetarian diets are healthful, nutritionally adequate, and provide health benefits in the prevention and treatment of certain diseases. Approximately 2.5% of adults in the United States and 4% of adults in Canada follow vegetarian diets. A vegetarian diet is defined as one that does not include meat, fish, or fowl. Interest in vegetarianism appears to be increasing, with many restaurants and college foodservices offering vegetarian meals routinely. Substantial growth in sales of foods attractive to vegetarians has occurred, and these foods appear in many supermarkets. This position paper reviews the current scientific data related to key nutrients for vegetarians, including protein, iron, zinc, calcium, vitamin D, riboflavin, vitamin B-12, vitamin A, n-3 fatty acids, and iodine.

Отговорих ви , да се повтарям ли? "Ферментацията на полизахаридите в дебелото черво не може да осигури енергийните потребности на човешкия организъм, но нека да сме по умерени в изказването на бомбастични твърдения , като тази (и всякакви дрyги) че тези процеси в дебелото черво са ненужни. и т.н."

Захаролитичните бактерии в дебелото черво ферментират въглехидрати като нишесте, целулоза и захар в късоверижни ацетати на мастните киселини, пропиoнат и бутират (Short-chain fatty acids (SCFAs), , въглероден диоксид и молекулен водород (H2)/вода https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/ Ферментацията на полизахаридите в дебелото черво не може да осигури енергийните потребности на човешкия организъм, но нека да сме по умерени в изказването на бомбастични твърдения , като тази (и всякакви дрyги) че тези процеси в дебелото черво са ненужни. Acetate (the most common short-chain fatty acid) is a substrate for hepatic lipogenesis and cholesterol biosynthesis, Propionate is a substrate for hepatic gluconeogenesis Butyrate acts as an energy substrate for colon enterocytes. Further on in the digestive tract, butyrate represents the preferred energy-providing substrate for the colonic cells. Butyrate: A Double-Edged Sword for Health? Hu Liu,1 Ji Wang,1 Ting He,1 Sage Becker,2 Guolong Zhang,2 Defa Li,1 and Xi Ma1,3,4 Author information Article notes Copyright and License information Disclaimer This article has been cited by other articles in PMC. Go to: Abstract Butyrate, a four-carbon short-chain fatty acid, is produced through microbial fermentation of dietary fibers in the lower intestinal tract. Endogenous butyrate production, delivery, and absorption by colonocytes have been well documented. Butyrate exerts its functions by acting as a histone deacetylase (HDAC) inhibitor or signaling through several G protein–coupled receptors (GPCRs). Recently, butyrate has received particular attention for its beneficial effects on intestinal homeostasis and energy metabolism. With anti-inflammatory properties, butyrate enhances intestinal barrier function and mucosal immunity. However, the role of butyrate in obesity remains controversial. Growing evidence has highlighted the impact of butyrate on the gut-brain axis. In this review, we summarize the present knowledge on the properties of butyrate, especially its potential effects and mechanisms involved in intestinal health and obesity. ---------------------------------- Propionate and butyrate act as signaling molecules by binding and activating G protein bound to FFAR and FFAR receptors (free fatty acid receptors).

Ghost Soldiers, Corrupt Regime:: US-Trained Afghan Army Was Stronger Than Taliban... Only On Paper "Ghost Soldiers" - военни които не съществуват, но водят се на ведомост и заплата . Според някои оцвнки всяко второ назначение в Армията и Полицията е "Ghost"