adXok

Не става въпрос за псевдо- тъй като този епитет се дава само едностранно, докато НИЕ (псевдо-учените) наричаме учените просто "нормативни чиновници". Само ще споделя един цитат от А. Кларк: "По същество всяка напреднала техология не се отличава от описанието си като магия." Водата "е горивото" за междузвездни полети! (магия?) Откриването на светлина-времето е ключът към анти-гравитацията! (магия?)

Еми щом е нормално...

Напълно се припокриват мненията ни по този въпрос!

Материята е изградена на нива, които нямат същите свойства. Самите атоми имат подобна "слоеста" структура и в така наречените кванти има само светлина и време - материята е по-горна обвивка на тези двете. Поради това и има безбройно много "елементарни частици" - те са просто геометрични зони, хапки от Квантовия свят. За жалост учените не обичат да четат "ненаучна" литература и нямат различно мислене. Обикновено 99% от тях са "драпачи за титла или признание" и само 1% наистина разбират за какво става дума. Така е във всяка човешка дейност между другото казано.

Михов, Михов... започнеш ли да слагаш чингелчета и колибки по буквите, значи ти липсва креативност (казвам "ти" в общия случай). Вече разисках Щ, Ю, Я... няма да се връщам на стари неща, вече надлежно обяснени. Извинявай какво Ъ предлагаш? А с колибка - просто е смешно... и недъгаво. :D Дай тогава беззвучните например да са околибени звучни съгласни при писане. Предполагам разбираш за какво иде реч. Ама има още нещо и дважди по смешно: Й = J Господи... :D Џ не е сръбско... ти чете ли темата дотук? Тъй наречената транслитерация е нож с поне 10 остриета, в зависимост от това колко спорни буквени транслитерации ще се появят за съответната азбука. Пример: Ц, Ъ, Ж, Й, Ч Пример: зъбните Т, Д, френско Р, ß (което е ∫ и s слети в едно), Æ, Œ и др. подобни за които явно те самите са се мъчили да си направят букви... и то по доста странен начин, както виждаш. А е факт, че може да се направи нещо. Щом аз мога...

Това изказване граничи с абсурда, защото замяната или промяната на един глиф с друг е въпрос на свикване и налагане, също както е и с всяко нещо от прието за "стандартно" естество. Диваци, "стандартно" казано, са хора живеещи като диви животни. Такива са все още някои племена и народи, които обаче също си имат писменост... някаква. Аз съм творческа личност. Защо? Просто защото го мога и знам за какво става дума. Ако желаят англичани и французи и германци, мога да им направя глифове за всички зъбни т, д, слети гласни Œ, Æ и прочие, не е толкова сложно, даже е забавно и до голяма степен е творческа работа, а там аз съм силен. Изследвам им приет за книжовен говор (мога и да им нормирам такъв, ако искат) в спектралния анализатор за фонемно разпознаване и всичко ще се види безпристрастно или до съответна настройка... обикновено около 14 милисек., но си зависи от множество изследвания. Та така...

Абе едно знам или поне са ме учили, че е така... водата е направена от Водород, който е в звездите и Кислород, който е важен за дишането на огромна част от живите същества. Някой беше казал, че живите същества са до 90% вода... Какво повече има да се умува. Естествено, че водата е едно от най-важните неща по принцип. И тепърва "учените" ще я преоткриват, защото по принцип като всяко очевидно нещо, така и водата е добре скрита, защото е пред очите на всички тези "учени".

Това се появи само за страницата за България, за другите си беше нормално на латиница: Google Естествено, че може да пишем и на Латиница. Тя също е многообхватна писменост и има множество глифове, букви и прочие. Мислил съм по този въпрос и смятам, че не е невъзможно. С малко допълнитлни букви всичко може относно транслитерацията. Проблемните такива са: Ж (може би като J, но J май е по-удачно да е за Џ = ДЖ) Л-меко (по мое предложение е V в "Българицата"), но за латиница... е то е ясно - обърнато L или ɺ Џ ще е или като J, или при заето вече J за Ж, ще е X Ѕ (това е ДЗ) ще е Ʒ Ц ще е C естествено (за С си има S в Латиницата) Ч ще е... ʮ или в краен случай q Ъ (или при мен Ь) ще е Ə естествено Ш ще е Ƨ, в краен случай, но много краен случай ще е W Това е. Тези символи не си ги измислям, те са си в Латиницата, макар и да не са фонетично съответстващи. Q e тотално дивен глиф (като главна буква най-вече и може да се попромени да е подобно на Ɋ или обърнто P) по принцип, но както и да е. Примери: жаба = jaba или xaba джудже (џуџе) = juje или xuxe чайка = ʮayka или qayka мишка = miƨka царевица = carevica ръжен = rǝjen или rǝxen Всичко е въпрос на свикване и навик.

Латиницата е леш... е могат да си направят реформички, ама са глупави. Особено във Френския и Английския. Съвсем друга тема. Накратко имаш фонеми, дефинирани членоразделни звуци... слагаш им букви и с това приключваш.

Хубаво де, ама няма книги (предпочитаемо в електронен формат), а само опис на такива. Не бях чувал за този човек, та ми стана интересно. Уточнение, аз не променям Кирилицата, а само правя извадки и замени от нея към буквите в Българската азбука (тя си е извадка от Кирилицата, това имам предвид).

Което ще рече, че не хич не ме и вълнува. Аз съм дал решение, пък ще се ползва ли, няма ли... какво значение има. Просто съм човек на творчеството, не мога да го спра. И съм алтруист, правя нещо и го подарявам на всички.

А аз дори въвеждам нов книжовен говор, несвързан с диалектите в общия смисъл.

Мимоходом отбелязвам, че окончанието -ария го има само в името на нашата държава (Бълг-арийа) и частично в Hung-ary (хунгарийа), за болгите и хуните. И до днес в унгарския има запазени едни от най-древните думи и дори словосъчетания в практико-говорима форма.

Perkūnas, връзват се, ама трябва малко повече да се поинтересуваш що за бог е бил Арий или Арес, още повелителя на т.анр. бяла раса. Изключително могъщ бог, лириец, един от преките наследници на древните човеци изобщо в нашата глактика. Имал разногласия с Плейон и няколко други богове, но точната взаимовръзка трябва пак да я прегледам. Земляните тогава на Земята са го възприели като носещ гибел, тъй като е започнал колонизация тук. Та така...

Хахахаха, отдавна е пробвано това, ISTORIK. Аз съм им пращал и готова клавиатурна подредба или така наречената фонетична кирилица за QWERTY и Dvorak клавиатури (с възможност за ударения и т.н., но това е друга тема... там нещата са трагични). Дори не ми обърнаха внимание. Чест прави на този форум, че поне разисква проблема надълго и нашироко.

Не влизат в графа нАучни.

ПълнияТ член е частен случай и то два пъти. Няма такъв за другите два рода, както и за множественото число изобщо (на мъжкия род). Е, какво има да се умива толкова? Аз съм предложил решение, което важи за всички родове и числа, дори в случаите на думи, които се различават по смисъл при променено място на ударението.

Май се правите на ощипани. Всички "примитивни" общества... от Аляска до Тасмания и от Чукотка до архипелага Огнена земя говорят за богове, слезли от небесата. Едни от Сириус, други от Плеяди, Лира... Явно са се наговорили, явно всички са архи-фантасти, знаещи че Сатурн има пръстени и куп други астрономически неща. Само вие тука ги слагате в графа "романтици фантазьори". Защо? Ами защото иначе цялата човешка история и антропология ще трябва да се пренапише. А това е неудобство... за егото.

Идва от подопечените на бог Арес или Арий, арйаните. И до днес има имена в Индия, които са Арйаман, Арйушман... Този бог е бил доста могъщ лириец, дошъл от съзвездието Лира и един от наследниците на първите човеци изобщо в нашата галактика, дори и вселена... Някои древни племена са запазили окончанието си като последователи или подопечени на този бог, например в имената на държавите бълг-ария, унг-ария. Но като всеки етноним така и корените на този са се изгубили много, много отдавна!

^ Разпоредби и Разпоредбите нямат нищо общо с Пълен или Кратък член. Във втората дума просто е приложено Членуване. Никой не говори за отпадане на членуването изобщо, такова нещо би било драстична промяна на езика и е осакатяване на смисъла дори! Между другото за пръв път преглеждам правно-юридически (ако не се лъжа) текст и имам чувството, че е писан от... ъм... сещате се. Ама че ситуация: непродължителен период, една и съща обстановка, еднородна вина... да не говорим, че конструкцията на изречението е почти безобразна. Аз в тоз член видях повече от три "вратички".

^ като гледам достоверния цитат в подписа ти... и само от какъв автор е, си мисля, че лъжа и истина при теб са с обърнато значение. Поинтересувай се относно догоните, индиански племена като кечуа, индийски също... Може пък и да понаучиш някоя истина.

Не точно, просто все още няма достатъчно научни и подходящи понятия за моите "наблюдения".

Малка корекция... ще имаш приет до дадена точност резултат за изминатите километри, а тази точност е геометрична, защото става дума за радиус-вектори. Още в изложението си си го казал сам. В пространството и материята всичко е геометрия, а физичните и химичните закони се стремят да опишат фракталността на тази геометрия. Обаче се гледа на парче: търсят се частици, вълни... докато те са просто частен случай на геометрията на пространството, а времето е пластично-еластичната деформация на това пространство. Ако я няма нея, няма време. А нея може да я няма, когато материална структура (частица) достигне скоростта на светлината. Скоростта обаче е грешно понятие, а по вярното е да кажем трептене: няма как да се слееш с водата, ако не си от вода. Същото е и с пространство-времето. Няма как да разбереш какво е светлината, ако самия не станеш на светлина (ако материйната ти структура, която е "затворена геометрично светлина" не се слее с светлината, която не е пленена и "си пътува" във вакуума, помества се, изявява се)!!! Ние сме спряна светлина като материя. Самото пространство деформира пластично структурата си в частици. Негов причинител е Духа или енергията от светлина, която придобива форма... заключва се геометрично в пространство и наблюдава себе си. Ние сме точно този деформационен възел и част от енергията нарисувана от вортекса на косата, вортекса на обозримата форма на галактиките, въртенето на планетите. Никой няма покой защото всичкото пространство еласто-пластично се деформира и това ние възприемаме като време, а чрез непленената светлина - и като движение. Скоростта на светлината е граница между енергия и материя и далеч не е най-бързото нещо. Тя е просто състояние на енергията. Айнщайн го е написал доста кратко, но е включил масата като коефициент и самата светлина като коефициент и константи. Квадратът на светлината обаче се отнася до геометрията или плоскостта, разгънатостта на пространството в идеален, но частен случай. Частиците са фрактални граници на "плененост" на светлината вече като пространство (вакуум) и материя (частици). Всичко на тоя свят се състои от тях, не е ли така. Те са във всичко и всичко е тях... както фракталът постоянно наподобява себе си. Има безброй много елем. частици защото пространството има фрактална геометрична същност. Това е причината вселената да изглежда безкрайна, но едва ли е, защото колкото и да е безкрайна в себе си, тя също има форма... фрактална. Бъдете сигурни, че числата като такива... безкрайни и изчисляващи всичко, също имат фрактална "геометрия" или "форма". Намерят ли се такива (може би са няколко), ще се намери и фракталната природа на числа като π. Поради тази причина дори да си съвсем малко по-малко ускорен до скорост на светлината, тя пак ти изглежда адкси бърза... по-същия начин бърза. Малко като аха-аха да станеш воден и да се слееш с водата, ама все още да си не-воден. Водата пак ще ти изглежда достатъчно като вода. Съжалявам за образните аналогии. С математиката съм добре, ама с математическата номенклатура... съм зле.

Анализаторът на реч не отчита споменатите сонорни гласни (?!). Те са човешки разсъждения и предпоставки. Както в думата Боулинг. О и У са разграничими за дигиталния речев анализатор, но за човешкото ухо (слуха има интертност!) не винаги е така... По времето на съставянето на тези дефиниции, не е имало дигитални анализатори на говор и реч. Просто е, няма нищо за разбиране. Изговрете си Лук и Лйук (във втория случай обаче - с мекото Л!). Сега изговорете Лук също с мекото Л като Vук. Никъде не прознасяте Й или кратко-И, каквото би се изсквало при записа Люк <=> Лйук и каквото ниокой никога не изговаря. Следователно имаме случай когато псевдо-омонимите Лук и Лук извеждат смисъла си, в зависимост от употребата на единия или другия вид Л => е необходимо те да се пишат с различна буква. Аз съм педложил мекото Л да се изписва като обърнато Л или като V. Аз не произнасям сватба като свадба. Второто ми свучи повече като свада с бой... :D ISTORIK, В никои от случаите НЕ изговаряш двойното Т. Изговаряш само последното ТА или ТЕ, ТО а преди първото Т в ТТ всъщност правиш лека пауза. Иначе ще зазвучиш като "Калашников".

към Христо Тамарин: Съгласен съм с това, напълно съггласен, макар и да се спори доколко един или друг човек озвучава това Х заради последващото Г. Но това е феномена озвучаване, както при много други подобни случаи. При все това в Българския език няма дума, която да има омоним, дължащ се на употребата на звучното или беззвучно Х и е частен случай с последващо Г. Леко несъстоятелен довод. Сигурно H също не е подходящо за Нъ, защото съвпада с латинското H, което обаче е хаш или ейч или фонетично Хъ. П също по тази логика, X, B... Със смисъла и констатацията в първото изречение съм готов да се съглася, но с второто - не. Дал съм пример с думите лук и люк (лйук). Забележи, че си пропуснал, че меко Л трябва да се използва правоговорно и преди Й. Обаче никой не изговаря ЛЙУК, значещо меко.Л-кратко.И-У-К, а думата се изговаря като меко.Л-У-К. Особено на последното изречение обърни специално внимание. Също както Ниагара и Ниягара. Хорато го произнасят по идентичен начин, докато реално второто трябва да е с едно кратко-И по-дълго. С разсъжденията ти за Пълния член съм абсолютно съгласен.