Smordo

БРАВО!!!!

Същите впечатления за разликата между руски и немски войници съм чувал от дядо си и от майка си, на която нейната баба е разказвала. Та прабаба ми Мария е разправяла за "онези спретнати немски момчета" и за пияните руснаци с ватенки. Но нека не съдим толкова руснаците - голямо тегло са теглили хората и преди, и по време, и след войната. Руският народ май не е имал щастливи дни от 1913 г. досега.

Много яки снимки, браво!!!

Ц-ц-ц-ц. Помниш от мен по-добре какви към ги писал преди еди-колко си време. Добре, следва автоцитат, хахахахахаха. “Зографска българска история” е преписана от монаха Яков в 1785 г. и публикувана в целия си текст от проф. Йордан Иванов през 1931 г. в книгата му “Български старини из Македония”. Тази история в немалка част е базирана на второто издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на далматинеца Андрея Качич Миошич. При Миошич царете Илирик, Брадилий, Болг, Брем са представени като прадревни илирийски царе, докато в “Зографска българска история” те стават български. Андрея Качич Миошич е роден в 1704 г. в род със славно минало и с много юнашки предания, на някои от които той направил поетическа преработка. В 1720 г. Миошич се замонашил и в 1721 г. бил изпратен в град Будим, Унгария, където завършил философия и богословие. От 1730 до 1736 г. преподавал в Заострожкия манастир. В 1737 г. бил назначен като учител по богословие в град Шибеник, който по това време бил един от главните средища на францисканския орден. Преподавал 10 години, като се движел и сред обикновения народ. В хода на общуването си с хората Миошич разбрал, че на народа му трябва вяра и народностно съзнание. Почнал да събира песни, предания за юнаци и юнашки подвизи. Починал в 1760 г. През 1759 г. излиза второ издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” (първото е от 1756 г.), което вече включва не 41, а 137 песни. Главната цел на съчинението била да се възпеят и припомнят славните дела и подвизите на “славинския народ” – сърби, хървати, българи, словенци. Първата четвърт от книгата съдържа баснословни далматински крале отпреди Христа и списък на римски и византийски императори и папи от славянски произход. Тези списъци липсват в първото издание на “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”. Това дава основание на Юрдан Трифонов да счита, че “Зографска българска история” е съставена в края на 1761 г. В “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” са включени също така и разкази и песни за далматински, сръбски, български и хърватски владетели отпреди да дойдат турците. Останалите ¾ от книгата съдържат песни и разкази за Скендербег и Янко Сибинянин, за защитниците на Константинопол и за различни далматински, маджарски, венециански и дубровнишки юнаци, борили се срещу турците. Юрдан Трифонов помества срещу откъсите от “Зографска българска история” съответните им прототипи от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga”. Срещу сведението за българския цар Илирик имаме: “Prvi kralj ilirički zvaše se imenom Ilirik, od koga se slovinjani Ilirici prozvaše”. Срещу сведението за българския цар Владилий имаме: “Na 3522 po stvaranju svita Hvarani Dalmatini naseliše otok Vis. Na 3606 po stvaranju svita vladaše slovinskim državam kralj Bradilio slovinac, koji imale žestok rat s Filipom, kraljem od Macedonie, koga Bradilio dobi i pod harač podloži”. Срещу българските царе Брем и Болг имаме: “Na 3685. Vladahu slavinskim državam Brem i Bolg, Ercezi eliti duke slovinci, i ovi porobiše Grčku zemlju”. Юрдан Трифонов е установил общо 28 заемания на сведения в “Зографска българска история” от “Razgovor ugodni naroda slovinskoga” на Андрея Миошич. Наред с това Ю. Трифонов е установил с по-голяма или по-малка сигурност още 7 второстепенни книжовни източници, ползвани от неизвестния автор на “Зографска българска история”, част от които са старобългарски. Някои извори обаче остават неясни за Ю. Трифонов. За тях той пише: “Тези книжовни извори, които и Паисий е имал под ръка, засега остават неизвестни”( Трифонов, Юрдан. Зографската българска история. – Списание на Българската академия на науките и изкуствата. Клон историко-филологичен и философско-обществен. Кн. LX. С., 1940, с. 4–7,8, 32–40). И така, въпросните царе Илирик, Владилий, Брем и Болг не са всъщност български, а “илирийско-славянски”. Авторът на “Зографска българска история” с лека ръка ги е побългарил. Наред с това в оригинала на Миошич имаме името Брадилий, а в българската история – Владилий. Промяната явно е направена по звукова прилика със славянския глагол “владея”. Анализът, направен от Ю. Трифонов, не само елиминира възможността сведенията за въпросните “български царе” да са от наш произход, но и подсказва нещо много по-лошо – фалшификация, резултат на модното през ХVІІ–ХVІІІ век сред хърватите и дубровничаните историческо течение илиризъм, търсещо корените на южните славяни далеч преди нашата ера.

Ще трябва да атачвам много голям текст Тъжното при почти всички критици на Джагфар, е че дори не са го чели като хората. А го отричат, защото ги мързи да седнат и да се заемат сериозно с него на ниво не откъси, а на изречение и думи.

По този въпрос писаха още преди 17 години Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев. Според тях Видин е ликвидиран окончателно от османците в 1422 г. Съществуват обаче данни, че български феодали запазват земите и крепостите си поне до 1469 г. Други подобни данни са за 1432 г. например. Някои западни източници от ХVІ век подсказват, че към 1430 г. София не е в турски, а в сръбски ръце. Повече инфо - скоро

Какво мислите за т.нар. Зографска българска история съставена от монаха Яков и в частност споменатите в нея прадревни български царе Болг, Илирика, Колада отпреди 3000-4000 години?

Ето два образеца от сирийско писмо. Нямат като графика нищо общо с Глаголицата и с Кирилицата.

Искам само да отбележа, че двама византийски автори, са съжаление не мога по памет сега да цитирам кои са (вижте в ГИБИ), наричат Омуртаг "василевс", тоест император, което е пълно нарушение на византийска концепция, че има само един законен император и това е този в Цариград. Помислете по един въпрос: не е ли прекалено случайно съвпадението, че при този същия владетел се появява за първи път титлата (поне по-стар пример в Дунавска България не е открит) "от Бога поставен владетел", която е византийска формулировка по отношение на василевса, и КАНА СЮБИГИ, която според мен е просто превод на гръцкото "от Бога поставен император". Замислете се за още нещо - византийските източници в един глас обясняват как по време на бунта на Тома Славянина Омуртаг едва ли не насила помогнал на императора, последния все не искал, но нашият човек, без да го интересува това пратил българска армия в Тракия и разгромил бунтовниците. Никоя държава не влиза във военни разходи и не жертва хора, ако няма да получи нещо насреща. Моето мнение е, че това "насреща" е възстановяване на изключително изгодния за България договор от 716 г. и признаване на титлата "василевс" на Омуртаг. Втората отстъпка е била толкова унизителна за империята, че придворните щатни историци са били инструктирани да лъжат и да опишат помощта на Омуртаг като негово самоволно действие, а не като помощ на здраво закъсалия император Михаил. Друг е въпросът дали българите още преди това не са носели титлата кан или хакан (император), която е била призната от степните народи на север и североизток, но не и от византийците. Замислете се и за още нещо - титлата канасюбиги е носена от Омуртаг, Маламир и Пресиян. После изчезва успоредно с покръстването и е заменена с деградиращата славянска титла княз. Дали в мирния договор от 864 г., според който България трябва да приеме християнството от Цариград, договор, който е феноменален, защото за първи и последен път в историята си победилата Византия връща на победения своя територия (Загоре), не е имало и клауза, според която Борис се отрича от титлата василевс (кансюбиги). И още нещо - по времето на Маламир се води една война между Б-я и В-я, в резултат на който българите овладяват Пловдив. Ако не беше надписът на кавхан Исбул днес нямаше да знаем за нея, защото тя не е спомената в нито един византийски източник! Защо ли? Мисля, че причината е, че империята е опитала с оръжие да принуди Маламил да се откаже от титлата василевс (кансюбиги) и понеже поводът да започне войната и последвалото поражение са били толкова компрометиращи, в Константинопол отново са решили да си затварят плътно устатата.

Ако ми позволите, нека и аз взема отношение по темата. Мнението, че Кирилицата е базирана до голяма степен върху старото предхристиянско българско писмо е защитававано преди 150 години от големия българин Георги Раковски, известен повече като революционер, а не и като етнограф и историк: “Мечтаемая кирилица е съществувала още няколко векове преди Христа, а тя се е образувала от зендская [т.е. древноперсийска азбука, вероятно е имал предвид арамейска], както щем доказа това в подобно място…” Раковски и днес продължава да бъде считан от нашите исторически кръгове за един “интересен луд”, обаче същото твърдение срещаме в едно пояснение към писмо-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож Андреа Дандоло от 4 октомври 1352 г., запазено в 4 късни преписа заедно с договора на царя с Венеция. В края на вътрешната част на грамотата е отбелязано: “Горенаписаните букви са от минимум [киновар] и означават Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, и са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.” От външната страна на грамотата се чете: “Съдържанието на малките български или персийски букви, отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” Не е ясно дали под “персийски букви” трябва да се разбира непременно персийски. Възможно е поради липса на база за сравнение стари български руни да са били считани за персийски букви. Ако под “персийски” се е разбирало “древнобългарски” букви, документът пределно категорично показва, че Кирилицата е именно смес от гръцки и древнобългарски писмени знаци. Вероятно обръщението “До прескъпия г[осподин] Андреа Дандоло, дож на Венеция” е било записано по някакъв идеографски начин, може би със специфични рунически символи. Поздрави

Така е, има и други имена и други извори. Например "Кодик на манастира Трескавец", където са поместени и грамоти на сръбския крал Стефан Душан от първата половина на ХІV век.

Тогарм (или по арменски Торгом), не смея да давам датировки, че жив ще ме одерете във форума. Най ме е страх от фундаменталните трудове на проф. Иван Добрев Но не бих се изненадал да са стигнали още към VІІІ-VІІ век пр.Хр. до Дон заедно с кимерийците. Напоследък все повече си мисля, че всъщност като говорим за българи преди 2000 и повече години, трябва да ги разглеждаме като част от голямото кимеро-келто-трако-тохарско семейство. Бих ти препоръчал да прочетеш книгата на Чавдар Бонев "Праславянските племена". Тя е в 3 части, първите 2 са излезли. Човекът работи в БАН и са го тормозили доста тамошните цензори преди да успее да издаде труда си. Теорията му е много интересна. Стъпва на твърденията на нашите възрожденски историци, че славяните били прогонени от "Траяна Римский" отвъд Дунава и по-късно се връщат отново, за да овладеят старите си земи. Бонев смята на базата на топонимията, че т.нар. праславяни са измислен народ и всъщност става дума за траки, емигрирали поради римското нашествие северно от Карпатите в днешните полски земи, където за 4-5 века чрез смесването с балти се получава амалгамация и "нов" (всъщност стар) народ, който нахлува южно от Дунава в VІ-VІІ век. Вярно е, че в книгата му има според мен доста изкуствени моменти и етимологии, които не са безспорни или безалтернативни, но самата теория е интересна. Препоръчвам ти също и наскоро излязлата книга на Николай Тодоров (ИК Тангра Танакра) "Българският именник в стара и нова Европа". Държах преди повече от година ръкописа й и написах предговор от 60 страници за нея, който така и не излезе и текстът на Тодоров се появи като обикновен каталог. Но вътре има хиляди паралели между наши и келтски, старогермански, немски, готски, тракийски и илирийски мъжки лични имена. 20% от тях да останат като верни, от 4000 келтски паралела това са ти 800 имена. После питай проф. Иван Добрев какво правим Поздрави

По традиция от последните 60 години на германския войник през Втората световна война в Русия, Украйна, Белорус, а и в Югославия, Гърция и дори в Западна Европа се гледа като на касапин и садист. Този образ на войниците от Вермахта е подхранван от десетилетна руско-англо-американо-израелска пропаганда, която съвсем умишлено не прави разлика между поведението на войниците от Вермахта и на тези от частите на СС. Съзнателно вече 60 години не се вземат под вниманиеи и направеното от самите генерали от Верхахта разграничаване от злодеянията на СС. Няма смисъл изобщо да търсим опит за допълнително диференциране между отделните подразделения на СС, като например между "Мъртвешка глава" (Тотенкопф) и Вафен СС. Първите бяха наистина хладнокръвни убийци, а вторите се сражаваха с ясната цел, че воюват срещу комунизма. В апогея си Вафен СС наброяват 1 милион души и от тях 400 000 (а по други данни 600 000) не са германци, а французи, белгийци, скандинавци, украинци, унгарци, словаци, испанци, латвийци, естонци, литовци. Имало е дори гърци, българи, албанци. От времето на кръстоносните походи това е първата общоевропейска армия, обединена от един идеал - не прогонването на мюсюлманите от Йерусалим, а унищожаването на безбожния и безчовечен комунизъм. Снимките, които поствам, са свалени от руски сайт (www.ellf.ru) и показват войника от Вермахта в Русия, Белорус и Украйна в съвсем различна светлина - нормален човек, който изпитва нормални човешки чувства към хора, които не са му сторили нищо лошо. И носталгия към дома и семейството, останали там някъде, далече на запад. На една от тях, обърнете внимание, немски войник е дал хляб на прегладняло руско дете. На втора снимка може да видите германски офицер да държи момиченце за ръчицата и не е толкова трудно да си представим, че сигурно му говори, че и той има като нея дъщеричка в Германия, която не е виждал отдавна. На друга - немски военнослужещи, настанени в местна къща, съвсем цивилизовано се хранят на една маса заедно със стопанката. На последните 3 снимки немски офицер и войник са се снимали заедно с руснаци и деца и по лицата им личи, че не само не са във враждебни, а донякъде са в приятелски отношения, доколкото е възможно това между окупатори и окупирани. Ако вие имате подобни снимки, или искате да добавите мнения, действайте. Отварям тази тема във форума именно с тази цел. Поздрави до всички!

Иначе става дума точно за имена от типа, който ти горе си посочил - Дочо, Нешо, Радо, Петко, Бано, Владо. По-редките имена на -А са например Станиша, Бориша, но в тях личи и известно сръбско влияние. Има и имена с различно звучене, но пак двусрични - например Татул, Нягул, Тачул (успоредно с Тачо), Цанкул, Ярул, Сане, Санад, Благнад. Интересни са и мъжките имена, завършващи на -АР, като това окончание е различно от професионалните като в крав-ар, овч-ар. Например: Рурар, Улар (различно от среднобългарското "уляр" - "пчелар" поради наличието на форми Уло и Улче) и др. Освен това от въпросните документи личи, че фамилните окончания -ов, -ев, -ски се появяват чак към ХVІІ век и започват да се налагат през следващото столетие. Дотогава типичните именни конструкции са Иван син на Петко или направо Иван Петко. Фамилии няма, нито родови имена, а само бащини. По-редки са бащините имена, завършващи на -ин. Например Иван Бонин, а не Иван Боно или Иван син на Боно. Пиша от служебен комп и затова не мога да дам повече примери, защото данните са ми в личния. Затова засега толкова. Поздрави на всички във форума, аз съм съвсем нов тук

Иванко, такова изследване на мен поне не ми е известно. Говоря ти за мои лични наблюдения в процеса на работата ми от преди няколко години с данъчни регистри от периода 15-18 век. 90% от имената с повече от 2 срички, носени тогава от българите, са или гръцки, или с изразен славянски характер, като например Владислав, Дабижив.

Да пратят проби. Ама цената е много солена. В NG без пари не правят такива неща. Това го знам лично от главния редактор на списанието, когото познавам от няколко години

raylight, прочети ако имаш възможност книгата на Николай Тодоров "Българският именник в стара и нова Европа", наскоро я издадоха от "Тангра ТанНакРа. Тя си е чист каталог без анализ, но ще видиш за какво става дума - българските имена имат най-много паралели сред келтските и старогермаските. В книгана има и много грешки, но въпреки това си струва да й отделиш време. Ще видиш, че владетелските имена, които досега не получиха някаква дори и задоволителна тюркска етимология, имат почти пълни фонетични съответствие при келтите. Мога да добавя и още нещо. Навремето ми се наложи да работя със стари български имена, говоря за стари селски имена, а не купешко-градски. Между ХV и ХVІІІ век типичното българско мъжко име е двусрично и завършва на -О, по-рядко на -А. Същото е в Кавказ, арменските умалителни имена по правило са двусрични и окончават на -О, според данните от книгата на Н.Тодоров същото е положението със старогерманските и старонемските имена и дори с илирийските. Попаднаха ми преди време и някои други неща и смятам (без да мога уви засега да го докажа твърдо), че дошлите от Изток българи са били от кимеро-келтско-тохарско потекло с известен източнорански и хунски компонент. Поздрави

raylight, прочети ако имаш възможност книгата на Николай Тодоров "Българският именник в стара и нова Европа", наскоро я издадоха от "Тангра ТанНакРа. Тя си е чист каталог без анализ, но ще видиш за какво става дума - българските имена имат най-много паралели сред келтските и старогермаските. В книгана има и много грешки, но въпреки това си струва да й отделиш време. Ще видиш, че владетелските имена, които досега не получиха някаква дори и задоволителна тюркска етимология, имат почти пълни фонетични съответствие при келтите. Мога да добавя и още нещо. Навремето ми се наложи да работя със стари български имена, говоря за стари селски имена, а не купешко-градски. Между ХV и ХVІІІ век типичното българско мъжко име е двусрично и завършва на -О. Същото е в Кавказ, арменските умалителни имена

До Евразиец, или всъщност Живко Войников от Стара Загора. Цитирам: "Аз съм атеист и също смятам че в началоно на 21 в. да се учи "Закон божии" е пълна глупост! ". Моля те, престани да се изживяваш като последна инстанция, която решава кое е добро и кое зло, кое е вярно и кое глупост. Много си дребен за тия неща.