ISTORIK

Да, това е така, наистина. Аз имах предвид, обаче, че човек може да натрупа стаж в някоя професия, на някое работно място, ралично от казармата. Например - в някое училище, в някоя фирма, в държавната администрация и т.н.

Добавих три нови възможни отговора в анкетата. Не съм добавил отговора за научаването да убиваш, понеже там такова нещо не се учи. Ако сте с нагласата, че ще се научите да убивате с огнестрелно оръжие, с хладно оръжие и без оръжие, че ще отвинтвате ръце, крака и глави - като по военните филми, ако мислите, че ще размазвате нечии глави с танковете, лъжете се много! И ще останете жестоко разочаровани. Имаше един филм, в който двама се биеха, накрая "нашият" откъсна (или отряза) ръката на противника си и го преби с нея. Такива неща в казармата не се учат.

Аз отговорих - възможността за нови познанства и приятелства. Имам няколко страхотни приятели от казармата, които нямаше да познавам, ако не бях там, по времето, в което бях (1995-1996 г.), а също, и ако по това време не лежах за кратко във военните болници в Хасково и в Пловдив. От дистанцията на времето, времето, прекарано в казармата е загубено. За същото време, ще изкарате една магистратура или ще се сдобиете с трудов стаж! Печалбата е само, че попаднах на библиотеката в поделението, където четох научна военна литература. И приятелствата, разбира се. Ако сте живели като студенти в общежитие в друг град, в казармата няма да научите нищо повече. Само ще се нагледате и ще се наслушате на простотии. Ама, както искат да връщат казармата, ако не бях служил, днес по-скоро не бих се записал като доброволец.

Явно е необходимо да направя малко уточнение. Става дума за някаква начална подготовка, вероятно - придобиване на военна специалност (моята е метеоролог - радиосондист и изчислител към РВ и А, ВОС - 53), стрелба по неподвижни и подвижни мишени с истински патрони, стрелба с халосни патрони (Аз съм участвал в по-малко от 10 стрелби, реално - около 5 - за 19 месеца военна служба; патроните се пестят!), строева подготовка, маршируване, даване на наряди... И ред други битовизми - шиене (копчета, дупки, кръпки...), навиване на партенки около ходилото и глезена, миене на чинии, белене и рязане на картофи и моркови, миене на чинии, миене на камиони и изстъргване на калта от веригите на верижната техника - танкове, БТР-и и др., метене на листата и чистене на снега на плаца, оправянето на леглото... Да не пропусна най-забавното - чистенето на тоалетните и отпушването на запушената канализация в тях! Стрелбата по мишени, ритането и удрянето на боксов чувал, чупенето на дъски, керемиди, тухли и камъни не е като убиването на човек. От друга страна, мишената, чувалът, дъската, керемидата, тухлата и камъкът са нежива материя, те не могат да се защитят, не могат да отвърнат на атаката. А човекът насреща ви може! На военни мисии, където се стреля и се убива истински враг, отиват военните, служещи в професионалната армия. А тук става дума за някаква имитация на начално военно обучение. За усвояване на някакви пари, за усвояване на комисиони, за корупция и далавери. Обърнете внимание, че политиците, които предлагат връщането на казармата, не са служили в нея. Няма и да се запишат като доброволци. Нито ще запишат там децата си. А всеки, който иска да се научи да стреля, може да отиде да стреля на стрелбище. Който иска да се научи да се бие, може да се запише на бойни изкуства. Аз съм тренирал няколко японски бойни изкуства - няколко стила карате, джу джуцу, нин джуцу, джудо и айкидо. А в казармата не се изучава дори и СРБ (специализиран ръкопашен бой - смес от карате, джудо, самбо, борба, както и бой с автомат, нож, полицейска палка, тонфа - палката със странична дръжка, малка лопатка и др.).

Ето още една тема за казармата. Поводът за нея е идеята на (част от) управляващите за връщането на казармата, в която да служат доброволно младежи и девойки. Предвижда се казармен престой за 6 или за 9 месеца. Няма значение дали вече сте служили или пък все още не сте.

Моделът на живот, начинът на живот, или лайфстайлът е характерна съвкупност от поведенчески модели, която създава чувство за собствена идентичност и е значима едновременно както за другите, така - и за отделната личност. Всеки човек предлага определен лайвстайл както на себе си, а също така (волно или неволно) - и на другите, т.е.- личността е "рекламно лице" на определен лайвстайл в определен период и на определено място. Това включва социалните отношения, консумацията, забавленията и стила на обличане. Поведенията и офлайн и онлайн практиките в определен модел или лайфстайл са смесица от навици, конвенционални подходи на „правене на нещата“ и рационални действия. Начинът на живот включва интересите, възгледите, поведението и поведенческите ориентации на индивида, групата или културата. Начинът на живот отразява ценностите и светогледа на дадения индивид. Той може да е източник за създаването на културни символи и артефакти, които от своя страна обратно да се отразяват на идентичността. Стилът на живот може да бъде съзнателен или несъзнателен избор, но не всички аспекти на стила на живот могат да бъдат напълно доброволно избрани, тъй като социалната обстановка може да предостави определен и конкретен избор за индивида за неговия стил на живот, и този избор е базиран на типовете лайфстал от средата, която го обгражда. От друга страна, индивидите приемат специфични "схеми на живот" и по-специално - специфични модели на "видно потребление" и на "видно поведение" (например - задравословен или нездравословен начин н живот), които ги отличават от другите хора. Лайфстайлът е комбинация от нематериални и/или материални фактори. Осезаемите фактори се отнасят конкретно до демографските променливи, т.е. - до демографския профил на индивида, докато нематериалните фактори се отнасят до психологическите аспекти на дадено лице, като лични ценности, предпочитания и перспективи. Начинът на живот може да включва: виждания за политиката, за религията, за здравето, за личната хигиена, за морала, за интимността и др. С други думи, стилът на живот е демонстрация на различни модели на йерархично организирани ценностни системи. Селската среда предлага твърде различен начин на живот в сравнение с живота в градския метрополис. Местоположението е важно дори в градски район. Характерът на квартала, в който живее човек, засяга набор от начини на живот, с които разполага този човек, поради различията между степента на богатство на различните квартали и близостта до социалната, природната и културната среда на селището. Например, в райони в непосредствена близост до морето, често има сърф култура (или сърф лайвстайл). А така нареченият "зелен начин на живот" означава държане на вярвания и ангажиране в дейности, които консумират по-малко ресурси и произвеждат по-малко вредни отпадъци (т.е. създават по-малък екологичен отпечатък). „Стилът на живот“ като термин се появява за пръв път през 1939 г. в трудовете на психолога Алфред Адлер. Футурологът Алвин Тофлър пръв предвижда, че стилове на живот ще възникнат в резултат на нарастването на различията в пост-индустриалното общество. В нашето съвремие крайъгълният камък на изграждането на начин на живот е консуматорското поведение, което предлага възможност за създаване и допълнително индивидуализиране на себе си с различни продукти и услуги, които сигнализират за различни начини на живот; видимата страна на процесите на индивидуализация, идентификация, диференциация и разпознаване. Субкултура (в буквален превод - „подкултура“), изследвана от социологията, културната антропология и културологията, е група от хора с определена култура (независимо дали е отличима или скрита), която се различава и се отклонява от по-голямата култура, към която тези хора принадлежат. Ако съответната субкултура е характеризирана от систематична опозиция на доминантната култура, тя може да бъде призната за контра-култура. До скоро като синоними на понятието "субкултура" в хуманитарните изследвания най-често се използваха "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "контракултура". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно. Субкултурите може да се различават по възраст, етническа принадлежност, социално-икономическа класа, местоживеене и пол. Характеристиките, които определят субкултурите като специфични и различни от общата култура, могат да бъдат географски, езикови (специфичен жаргон), естетически, религиозни, политически, сексуални или комбинация от тези и/или други фактори. Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широко възприетата култура, към която те принадлежат, въпреки, че тази дефиниция не е универсално призната от теоретиците. Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката и/или други отличителни черти на членовете на субкултурата, както и начините, по които членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Младежките субкултури предлагат на участниците идентичност, различна от тази, която се приписва от социалните институции като семейството, работата, дома и училището. Младежките субкултури, които се характеризират със систематична враждебност към доминиращата култура, се описват като контракултури. Младежта може да се разглежда като подчинена група по отношение на доминиращото, възрастното общество. Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено - облеклото и музиката) от масовата култура за комерсиални цели. Бизнесът често иска да извлече изгода от разрушителния апел на субкултурите в търсене на „готиното“, което остава все така ценно при продажбите на всеки комерсиален продукт. Процесът на културно присвояване често може да довете до смъртта или до еволюция на субкултурата, докато членовете ѝ възприемат нови стилове, чужди за доминиращата култура.Този цикличен процес осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел. Пример за такова присвояване е субкултурата на пънка във Великобритания, чийто отличителен (и първоначално шокиращ) стил на обличане и на прическите е набързо присвоен от масовата, пазарна мода след като медиите започват да се интересуват от тази субкултура. Субкултурните обяснения на младежката престъпност са много популярни след края на Втората световна война (1945 г.). Развиват се различни модели, които обясняват как субкултурите нормализират девиантното поведение при групи, които не разполагат със социално предписаните средства за постигане на своите цели. Развитието на субкултурната теория от 90-те години на ХХ век насетне решително преосмисля подхода към младежките култури. Повтаряйки отново и отново мантрата за "фрагментарността, постоянната промяна и флуидността" на съвременното съществуване, постмодерната теория разглежда пост-субкултурните формации с термините на временни мрежи, идентичности и перформативи, сцени, клубни култури, и дори - с термина нео-племена (neo-tribes). Независимо дали развиват идеята за субкултурния капитал като колекция от отличаващи вкусови предпочитания или като перформативно измерение в непрекъснатия процес на конструиране на идентичности; или обявяват субкултурните общности за нови племена, всички тези понятия са понятия-заместители за "субкултура" и имат претенцията да предават опита за един флуиден, фрагментарен и индивидуализиран свят. Налага се идеята, че понятието за субкултура губи своя потенциал в условията на постмодерното разпадане на кохерентната доминираща култура, спрямо която дадена субкултура представлява съпротива или израз на различие. Ако субкултурите са определени чрез поредица от аналитични противопоставяния на доминиращия стил (т.е. те формират своя дистинктивен стил като заемат и реконтекстуализират елементи от доминиращия), постмодерността размива подобни различия и следователно субкултурите губят своята автентичност. Вече не е ясно нито какво е мейнстрийм, нито кое е пространството на съпротивляващите се субкултури. В същото това поле на съпротива или на мястото на слабите днес откриваме групи, обособени по различен признак - въз онова на пол, етнос, сексуална ориентация, предпочитания към музикални стилове, определена литература, филми, футболни отбори, практикувани спортове, компютърни игри, оф лайн и/или онлайн практики, или квартали по местоживеене. Съвременната ситуация би могла да бъде определена като пост-субкултурна и би могла да бъде разбрана по-адекватно чрез понятието лайфстайл, фокусирано около потреблението. Така че това, което бихме нарекли "субкултури" сега, са всъщност образци на потребление на популярна култура: музика и сериали, мода, игри и идеологии. Светът на младежките субкултури, колкото и неизчерпаем да изглежда, е само единият от световете, в които живеят младите хора в България днес. Следващо разграничение е по линия на етническата принадлежност на младите - нещо, което не само отсъства от субкултурната карта, но - и на което субкултурните теории като правило не намират място в своите обяснителни схеми. Субкултурите все още могат да се мислят и като образци на идентичности, към които индивидът прибягва в един или друг период от живота си, между които преминава повече или по-малко свободно и от които черпи на принципа "направи си сам", както пънк-културата черпеше наготово масов стил, за да го преиначи в своеобразна "съпротива чрез стила". Освен като идентичности обаче, субкултурите могат да се мислят и като жестове и практики, свързани с лукса. Субкултурите може да се моделират в семейството, в уличната среда, в училище, в университета, на работното място, в спортния отбор и др. С напредването на възрастта субкултурният опит престава да бъде модерен и на него се противопоставя създаването на индивидуален уникален отличителен стил, който се счита несводим до групови ценности, модели на поведение и моди. Какво представляват и какво изразяват днешните младежки култури? Съпротива или потребление? Общности ли са или колективен израз на индивидуализъм? Кои са идеите, стиловете и офлайн и онлайн практиките, около които се формират? Какво е влиянието на новите електронни медии върху тях? Дали образуват нови общности или бележат края на стабилните социални групирания, характеризиращи се, както е според класическите изследвания, с хомогенност, устойчивост и разграничаване? Дали дисциплинират или предлагат колективно пространство, където да се развиват индивидуалните различия и индивидуалната свобода? Какво се случва с традиционните субкултури, когато те се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през Интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? По материали от: https://en.wikipedia.org/wiki/Lifestyle_(sociology) https://fr.wikipedia.org/wiki/Mode_de_vie http://subcultureslist.com/ https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/ https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_modern_Western_subcultures#/ https://en.wikipedia.org/wiki/Youth_subculture

Знаете ли по кои книги се е прехласвал светът в годината на вашето раждане? Редакторите в AdMe.ru прегледаха класациите с бестселъри и проучиха литературните новини през различните години на XX век и началото на XXI. Вижте коя книга е била хит в годината на вашето раждане и ако още не сте я прочели, направете го. Кой знае, може пък да апромени живота ви. 50-те години на 20. век 1950 — „ Отвъд реката, сред дърветата”, Ърнест Хемингуей 1951 – „Оттук до вечността”, Джеймс Джоунс 1952 - „Спасителят в ръжта”Джеръм Селинджър 1953 — „На изток от Рая”, Джон Стайнбек 1954 — „Властелинът на пръстените”, Дж. Р.Р. Толкин 1955 — „Добър ден, тъга”, Франсоаз Саган 1956 — „Елоиз”, Кей Томпсън 1957 — „Пейтън Плейс” от Грейс Металиъс 1958 — „Лолита”, Владимир Набоков 1959 — „Доктор Живаго”, Борис Пастернак *** 60-те години на 20.век 1960 — „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий 1961 — „Тропикът на Рака”, Хенри Милър 1962 — „Франи и Зуи”, Дж. Д. Селинджър 1963 — „Обувките на рибаря”, Морис Уест 1964 — „Човек живее само два пъти””, Иън Флеминг 1965 — „Хотел”, Артър Хейли 1966 — „Долината на куклите”, Джаклин Сюзън 1967 — „Бебето на Розмари”, Айра Левин 1968 — „Двойки”, Джон Ъпдайк 1969 — „Кръстникът", Марио Пузо 70-те години на 20.век 1970 — „Кристалната пещера”, Мери Стюърт 1971 — „Екзорсистът”, Уилям Блати 1972 — „ Джонатан Ливингстън, Чайката”, Ричард Бах 1973 — „ Досието O.D.E.S.S.A.”, Фредерик Форсайт 1974 — „Челюсти”, Питер Бенчли 1975 — „Завесата: Последният случай на Поаро”, Агата Кристи 1976 — „Фарс, или никога повече самота”, Кърт Вонегът 1977 — „Птиците умират сами”, Колийн Маккълоу 1978 — „Кръвна връзка”, Сидни Шелдън 1979 — „Изборът на Софи”, Уилям Стайрън 80-те години на 20. век 1980 — „Екипът на Смайли”, Джон льо Каре 1981 — „Куджо”, Стивън Кинг 1982 — „Къщата на духовете”, Изабел Алиенде 1983 — „Името на розата”, Умберто Еко 1984 — „Пръв сред равни”, Джефри Арчър 1985 — „Парфюмът”, Патрик Зюскинд 1986 — „То”, Стивън Кинг 1987 — „Пазителите”, Алан Мур 1988 — „Кралицата на прокълнатите”, Ан Райс 1989 — „Сатанински строфи”, Салман Рушди 90-те години на 20.век 1990 — „Джурасик парк”, Майкъл Крайтън 1991 — „Скарлет”, Александра Рипли 1992 — „Деца из града”, Мери Хигинс Кларк 1993 — „Като гореща вода за шоколад”, Лаура Ескивел 1994 — „Политически коректни истории”, Джеймс Фин Гарнър 1995 — „Ега ти животът”, Ник Хорнби 1996 — „Боен клуб”, Чък Паланюк 1997 — „Мисо-супа”, Рю Мураками 1998 — „Закуска на Плутон”, Патрик Мккайб 1999 — „Хари Потър и Стаята на тайните”, Джоан К. Роулинг *** 21 век 2000 — „Спасението”, Никълъс Спаркс 2001— „Тайният живот на пчелите”, Сю Монк Кид 2002 — „Животът на Пи”, Ян Мартел 2003 — „Шифърът на Леонардо”, Дан Браун 2004 — „Облакът атлас”, Дейвид Мичъл 2005 — „Никога не ме оставяй”, Кадзуо Ишигуро Източник manager.bg

https://www.youtube.com/watch?v=8FcIFVqdxTw

Трябва и за темата "Философия на историята" да се помисли.

Според ереста на варлаамитите, чиито водачи са Варлаам и Йоасаф, Господ-Бог е познаваем единствено посредством заниманията с наука и философия.

Община Оряхово се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца. Както през античността, така и през Средновековието по река Дунав се простира верига от крепости, които са защитавали северната граница на Българската държава. Крепостта в местността Камъка край Оряхово е една от тях. На 600 метра западно от Оряхово в местността Камъка на най-високата точка на брега на Дунав се намират кула и руини от средновековна крепост, която днес е символ на града и свидетелство за неговата значимост през средновековната българска история. До нея се достига откъм югоизток. От изток и запад тя е защитена от дълбоки долове, а от север със стръмен бряг. От нея са запазени видимо масивен крепостен зид от източната и страна и почти квадратна двуетажна кула с височина 9 метра. При археологичното проучване на крепостта са установени два строителни периода IX-XI век и XII-XIV век. Крепостта е изградена през IX век като част от дунавката укрепителна система на Първата българска държава. През втората половина на XIV век крепостта и селището при нея се намират във владение на търновския цар Иван Шишман. Крепостта е превзета от султан Баязид I през 1395 г. заедно с Никополската крепост след упорита съпротива, затова е била частично рзрушена. Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. Според нея през 1396 г. крепостта е имала двойна крепостна стена с разположени на равни разстояния кули, с неподвижен мост над големия ров. През крепостта преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд I (1396 г.) и Владислав III Ягело (1444 г.). Поправена през 1396 г., тя е била отново разрушена при превземането й от войските на Сигизмунд, който я обсаждал 5 дни и благодарение на местното население я превзел, като избил всички турци. През 1461/1462 г. е превзета от Влад Цепеш, който тук оставил свой комендант. Упомената е в Унгарско-турския мирен договор през 1503 г. между другите крепости от „Земята на цар Шишман”. Към края на XVI век тя била разрушена от Михаил Витяз и била изоставена в началото на XVII век.

В момента работя в по един интересен проект. Продаваме по телефона (взимайки поръчките на клиентите и предавайки ги в складове, откъдето камиони потеглят в кварталите на градовете, които обслужват). Фирмата, която нашият кол център обслужва, продава продуктите си в 12 европейски държави, сред които основните са Германия, Белгия, Италия, Франция, Холандия. На въпроса ми кога тези продукти ще дойдат и в България, водещият обучението представител на фирмата ми отговори така: - В момента България все още не е европейска държава. Трябва да изпълните куп условия - да влезете в шенгенското пространство и в еврозоната, да получавате заплатите си в евро, да получавате западноевропейски заплати... Идеята не е тук просто да опитате нашите продукти. Идеята е да си ги купувате редовно. Много домакинства в един град да правят поръчка два пъти в седмицата или поне - два пъти в месеца. И идеята не е това да става само в големите градове като София и Пловдив.

Зададох същия въпрос на профилната си страница/стена във Фейсбук. Повечето мнения са в полза на това, че сме европейска държава, ама - не съвсем, или пък че сме все още далеч от понятието "европейска държава". Ще споделя няколко от получените мнения: 1. Намесвам се като човек, който реши да учи в чужбина след завършването си и впоследствие по стечение на обстоятелствата, след приблиително 5 години, се завърна преди около 2 години. В България има прогрес в доста сфери и е факт, че за момента, макар че стандарта ми на живот е приблизително 3 пъти по-нисък от този в Скандинавия, живея подобно, дори мога да кажа - и по-добре в някои аспекти. Като потребител мога да споделя, че повечето от стоките, които само мечтаех да са на българския пазар, са вече тук, но това не мисля че е от огромно значение. Относно социалното положение - ситуацията е малко по-приемлива, но заплатите продължават да не могат ефективно да догонят инфлацията и брутално бързото нарастване на цените. Тук има тегава атмосфера, която преди около 7-8 години не беше чак толкова екстремна, но може би не ми е правила такова впечатление в гимназнията. Депресията и апатията, обаче, са на доста по-високи нива и хората започват да се затварят все повече в себе си, което мисля че е повсеместно за Европа като цяло и няма как да се избегне, ако си част от тази общност. Основният проблем продължава да бъде прекалено огромното желание за далавери. 2. "Европейци сме, ама не съвсем..." По тази тема и аз мисля като Алеко. Външно (дрехи, улици, магазини, стоки и пр.) все повече заприличваме на Европа, но вътрешно, като душевност и манталитет, за жалост, не сме като европейците. Българинът е обременен от крайно негодни представи за живота, а и нехае спрямо свободата си най-вече, не се ползва от нея. Което го прави неевропеец. (Европа е свобода!). Още много трябва да се трудим в духовната сфера (образование, духовност, ценности, идеали и пр.), за да почнем да се преобразяваме в европейци. Ние сме все още, за жалост, менте-европейци. Европейците сред нас, българите, сме твърде малко. Свободните хора - като мислене и като поведение - сме твърде малко, за жалост. 3. Не знам дали имам право изобщо да се изказвам, понеже аз от същите тези 10 години (малко повечко, всъщност) живея на запад. Мисля,че много хора още не знаят какъв е в действителност този запад в момента. Мога да говоря за Франция - да, по Шан-з-Елизе е лъскаво и мноооого европейско. (Нищо,че тази година "Коледния базар" беше премахнат поради риск за сигурността на гражданите от страна на джихадисти). Колко от туристите обаче са ходили в периферията на Париж?!...Тоест - там, където не е лъскаво. Говоря за гетата, където и полицията не влиза и социалната бомба е заложена отдавна - всички са в течение за атентатите, които се извършиха тук, нали? А за тези атентати, за които не се съобщава в българските новини, дали знаете? Хулигани от гетото замеряха полицейска кола с коктейли Молотов и изгориха живи двама полицаи. Ами случката с потрошената пожарна кола... И у френско, както и у българско, има бедни и богати. Има също и много богати, които не си плащат данъците - паричките на Джони Холидей, мир на душата му!, са по офшорките - знае се, че той не плаща данъци във Франция. Само той да беше, с мед да го намажеш! Иначе минимумът за живот, гарантиран и от държавата Франция, е 450€, което, гледано от България изглежда огромна сума .Само че, това съвсем не е достатъчно, за да се живее достойно спрямо френските цени на стоките, особено - ако се налага да се плаща наем... А стоките, дето били липсвали -скоро да сте чели съдържанието на някои от тях? Бързо се забрави скандалът, че компаниите слагат различни продукти в стоките, предназначени за пазарите на изток. Някой каза -обичал българинът далаверите. И французинът ги обича. Да, в Европа сме - корупция, престъпност, беднотия - и у нас, и в ЕС ги има. Свободата биде спомената... Свобода в какво? Да се изкажеш, според това как си го мислиш? - Цъ! Свободата да излезеш от дома си и да отидеш там, където си искаш - пак - не.Определено сме в Европа - научихме и прилагаме най-лошите им практики. А за развитието на България... Хайде обяснете ми какво се развива? Какви са субсидиите за наука, за изкуство, култура, за спорт, за развиване и поддържане на традиционните ни занаяти?... 4. Като се има предвид, че България се управлява от хора, намиращи се под руско и под турско влияние, т.е. - под влияние на две държави, които са повече азиатски, отколкото европейски по територия и по дух, то колко може да сме европейска държава откъм управляващи? 5. Фактът, че продължаваме да спорим под чие влияние ще сме си най-добре - руско, турско, европейско или американско - е достатъчно показателен не само за това, че не сме европейци, а и - че не сме се излекували още от онези 500 години. Смятам, че в първите години на ХХ-ти век България е била много по-европейска, отколкото е сега. Или поне е имало много повече европеизирани българи, отколкото сега. Защото моето поколение, ако и да е възприело европейските ценности и образованието ни да ни е направило свободни и мислещи хора, колко от тях останаха тук и колко са в управлението на тази държава?! Колко от тях са учители и университетски преподаватели? И колко от тях са "opinion makers"? Категорично не смятам, че България е европейска страна по дух. И нека не се заблуждаваме с вида на центровете на София и Пловдив! Вижте контраста в крайните им квартали! 6. Така както през ХIХ-ти век Османската империя е била "болният човек на Европа", днес България е болното дете на Европа. Детето, което все си харчи джобните за глупости, излиза навън необлечено и получава двойки в училище. Европа, разбира се, си има много по-важни приоритети от това да се занимава с нас, а и й е пределно ясно, че не би било особено ефикасно да го прави. 7. Парадоксалното в случая е, че самата Европа започва бързо да се променя и вече не би било възможно вътрешен опит за превръщането на България в европейска страна да е успешен. Единственият положителен сценарий би бил ако бъдещата Европа продължи да бъде нещо хубаво, да се запази като идеал за постигане, и ако България тръгне в същата посока. Тогава след около 10-20 години България може би ще се превърне в европейска страна.

Брой учени х 100 / населенивто Не са минуси, а са тирета.

Държава / Население за 2017 г. (според http://countrymeters.info/) / Население според Уикипедия / Брой цитирани учени / % от населението - САЩ - 327 906 800 - 326 326 020 (2017) - 1644 - 5,01% / 5,03% - Великобритания - 65 746 590 - 55 268 100 (2016) - 344 - 5,23% / 6,22% - Китай - 1 394 097 770 - 1 378 342 310 (2010) - 249 - 1,79% / 1,80% - Германия - 81 351 070 - 82 314 900 (2009) - 193 - 2,37% / 2,34 - Австралия - 24 930 950 - 24 764 400 (2017) - 127 - 5,09% / 5,13% - Нидерландия/Холандия - 17 073 965 - 17 093 000 (2017) - 104 - 6,09% / 6,08% - Канада - 36 885 640 - 35 151 728 (2016) - 102 - 2,76% / 2,90% - Франция - 65 129 530 - 64 859 600 (2017) - 89 - 1,37% /1,37% - Русия - 146 449 985 - 144 498 215 (2017) - 1 - 6,83% / 6,92% Цифрите за Русия не включват населението на Крим и Севастопол.

По-нагоре съм дал някакви дефиниции.

Няма как да се "гръмне". Понеже е починал през 2015 г.

Българският език (според историка Пламен Цветков) е единственият аналитичен урало-алтайски език. В рамките на урало-алтайското езиково семейство най-близки до българския са чувашкият (тюркски език) и мордвинският ((угро-фински език). Това сочи някаква близост на (пра)българите с един тюркски народ (чувашите) и с един алтайски народ (мордвините). Българският език е урало-алтайски под силно индо-европейско влияние. Докато славянските езици са индо-европейски езици под силно урало-алтайско влияние. Българският език не може да бъде нито тюркски, нито славянски, понеже той е по-древен и от тюркските, и от славянските езици. Убеждението, че българите са славяни по произход, понеже говорят на славянски език, е погрешен отговор на погрешно зададен въпрос. Би трябвало да се запитаме не - защо българският език е толкова близък до славянските езици, а - защо славянските езици са толкова близки до българския език. Българите надали са се смеслили със славяните в по-голяма степен, отколкото това са направили гърците, албанците, румънците (власите), аварите или унгарците (маджарите). От генетична гледна точка ние - българите - не сме чисти славяни. Но всъщност абсолютно чисти в генетично отношение народи не съществуват. Движението на големи маси от хора и техните мирни или военни контакти със завареното от тях население води до сериозно смесване на гените. По нашите външни белези се вижда, че ние сме много по-разнообразни, отколкото са руснаците, например. Руснаците много повече си приличат един с друг по външен вид, а освен това, те си приличат повече от нас и с други славяни, например - с поляците, отколкото един българин си прилича с друг бългрин. По кръвна линия в това, което сме днес, ние - българите, има следи не само от славяни, и не само от (пра)българи. Има също така следи и от множество различни етноси - кумани, печенеги, гърци, турци, маджари, цигани и др.. От генетична гледна точка, ние - българите, представляваме една доста „пъстра картина“. Учените считат това за добро, защото така генът става по-здрав, по-устойчив. Ако погледнем генетичната карта, на нея се вижда, че в генетично отношение траките са по-отдалечени и от древните българи (прабългарите), и от съвременните българи. Траките са по-отдалечени и от съвременните гърци. Докато прабългарите генетически са по-близо до съвременните българи. --- Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Уралските езици са естонският, финският, унгарският, угро-финският, марийският, мордовският, пермският, саамският, самоедският, хантийският и мансийският. Алтайските езици включват няколко езикови групи, родствената връзка между които е спорна: - тюркски езици: турски, татарски, узбекски и други езици. - монголски езици: монголски, бурятски и други езици. - тунгусо-манджурски езици: евенкски, манджурски и други езици. Понякога към алтайските езици се причисляват също така корейският и японският, а по-рядко - и езикът айну. --- Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Систематизацията му е следната: - индоевропейски езици - славянски езици - южнославянски езици - източни южнославянски езици - български език.

Планетата Нибиру идва, за да се телепортират на нея древните (пра)българи, долетели на Земята чрез нибируански бойни космически кораби. Те са изпълнили мисията си на Земята - да създадат човечеството - и сега ще си отидат у дома. :-)

Интересен резултат от нормандското нашествие е развитието на нов английски език. В него навлизат широко много нови думи; съвременните английски речници съдържат повече думи от френски и латински произход, отколкото - от англосаксонски. Освен това, през четирите столетия след нормандското нашествие английската граматика претърпява бързи промени, главно - по посока на опростяването й. Ако не беше нашествието, днес английският щеше да се различава много малко от долнонемския и холандския. Друг резултат от нормандското нашествие има и във Франция. Близо четири столетия след него се водят множество войни между френските крале и английските крале, които поради нормандския си произход или заради зестрата на френските си съпруги владеят много земи във Франция. Тези войни са пряка последица от нормандското нашествие; преди него не е имало войни между Англия и Франция. По време на 100 годишната война между Англия и Франция и по време на двете световни войни в английския език навлизат много френски думи. От друга страна, за немалък период от средновековната история официалният език в английския кралски двор е бил френският! Тъй като живеели рамо до рамо, двата езика неизбежно започнали да си взаимодействат. Норманско-френския станал англо-нормански, а староанглийския усвоил значително количество лексика от англо-норманския и по този начин, с течение на времето се формирал Средновековния английски език. Той бил доста по-различен от останалите европейски езици по това време – отчасти германски (особено в речника на ежедневието и граматиката) и отчасти романски (езикът на елита, аристокрацията и литературата). В крайна сметка, тъй като средновековния английски бил езикът на по-голямата част от населението, той се превръща в доминиращия език в Англия и от 14-ти век, е на път да се превърне в национален език, използван не само в ежедневието, но също - и в официалните и административни дела, и в литературата. Впоследствие английският измества латинския от ролята му на църковен език. Библията е преведена на английски език през 14 век, но едва след Реформацията през 16 век, английският език се превръща в език на църковните служби. От този момент английският трайно бил установен като официален национален език на Британия. Английският става национален език през Новото време, когато колониалната английска експанзия започва своя ход.

При липсата на достатъчно количество данни, учените казват, че въпросът е спорен / дискусионен.

Имаме книжовния старобългарски език. Въпросът е доколко значителни в него са пластовете от: - езика на древните българи (прабългари); - езиците на славянските племена, с които (пра)българите са контактували в старобългарския период - през Първото българско царство (а по време на Второто българско царство говорим за среднобългарски език!); - заемките и чуждиците от византийския гръцки език и от латинския език; - заемките и чуждиците от езиците на различни неславянски племена, с които българите са контактували - авари, хазари, узи, кумани, печенеги, араби, перси, монголи...; - заемките от местните диалекти на старобългарския език; - заемките от различните жаргони в старобългарския език; - заемките и чуждиците от заварените остатъци от романизирани и византинизирани тракийски племена. - заварените топоними на територията, която са обитавали средновековните българи - неологизмите, създадени от преводачите на чуждоезикови текстове; - други пластове.

Не съм гледал думите, предложени в трите списъка; нямам време да се задълбавам. Опитах се само да помогна на дискусията. Както казах, част от предложените думи подлежат на ревизия.