ISTORIK

Да. Предмет, който не е изучаван в твоето първо училище или предмет, който се изучава с повече часове, отколкото в твоето училище.

В друго училище с друг профил може да се наложи да държиш приравнителни изпити по профилиращите учебни предмети. http://rezultati.zamaturite.bg/uspeh/index.php http://uchilishta.guide-bulgaria.com/ http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2017/07/04/3000322_stote_nai-dobri_sredni_uchilishta_v_bulgariia_grafiki/ http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2017/06/28/2996767_grafika_na_denia_koi_sa_nai-jelanite_gimnazii_v_sofiia/

Може би... Не мога да го твърдя със сигурност. Със сигурност обаче е въпрос на (тежки) преговори с инстанциите. Най-добрият вариант би бил да се преместиш в друг клас в собственото си училище, ако този клас изучава желаната от теб специалност. Ако обаче тази хипотеза е неправилна (желаният учебен предмет не се изучава от друг клас), преместването би било по-добрия вариант. Има и вариант да останеш в същия клас в същото училище и да завършиш започнатата специалност. Но винаги ще съжаляваш, че не си се опитал да станеш историк. (Само за протокола и за статистиката... Аз лично никога не съм съжалявал, че съм станал историк.)

Фалшивите новини Идеята Крайно необходимо е да бъде посочен и обяснен проблемът, свързан с така наречените "алтернативни" факти, с фалшивите новини, с полуистините и неистините, с преповтарянето на лъжи, които се превръщат в истини, но най-вече - с девалвацията на публичното говорене по света и у нас, изобилстващо с евтин популизъм, еднодневни "сензации" и безотговорни твърдения. Водени от разбирането "всяко чудо - за три дни, а по-голямото - за седмица", публични фигури у нас и по света на всеки няколко дни произвеждат някакво "чудо" ("шок, ужас, бомба!"), толерирани от медиите, които работят на същия принцип (за да продават съдържание) и са по-скоро част от проблема, а не - част от решението му. В такава медийна среда трудно би могло да се създаде информирано обществено мнение. Не би могло да се гради и модел на отчетно и прозрачно местно и държавно управление. Всичко това води до недоверие в политиката, в медиите, в публичната комуникация и в мненията на експертите. В България някои публични фигури често правят необясними коренни промени в своите позиции, поемат ангажименти, които впоследствие не изпълняват, в кратък времеви отрязък правят коренно противоположни изказвания... Разглежданият проблем се дължи на различни фактори, включително - и на слабо развитото в българската публична сфера осмисляне на публичното говорене, основано на критичност и обективност. Фалшивите новини са част от глобално явление и тяхното въздействие е глобално. Способността на фалшивата информация да заблуждава води до погрешно схващане на истината и впоследствие до грешни преценки за подходящи действия и политики. Фалшиви новини се разпространяват от социалните медии и от фалшиви новинарски сайтове, които се специализират в създаването на съдържание, което привлича вниманието, имитирайки формата на установените източници, но също така - и от политиците, особено във време на предизборна борба.. Те понякога се използват при фишинг (зарибяване) по електронната поща, съдържащ сензационно съдържание, което прави потребителите да кликнат върху връзка, което позволява на подателя да зарази компютъра на жертвата си със злонамерен софтуер или да открадне нейните пароли. Какво е "фалшива новина"? Не е лесно да се даде определение, което да обхваща всички аспекти на понятието „фалшива новина”, особено - преведено от чужд език. Изразът „fake news”, често превеждан като „невярна информация”, вече е загубил част от първоначалното си значение. Английският език например прави разлика между фалшив (fake) и неверен (false): това, което е фалшифицирано, от това, което е неистинско. Основната разлика идва от там, че обикновено в статиите с фалшиви новини има и доза истина, около която се развихря въображението на журналиста. Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги. Често използват заглавия, привличащи погледа, или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се от приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено - Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта и слушаемостта на телевизионно или радиопредаване или увеличението на политическото напрежение в страната. Кои са "фалшификаторите" на информация? Създателите на фалшиви новини използват традиционни медийни похвати за привличане на вниманието на читателя, например - провокиращи заглавия, които успяват да го заблудят и да го накарат да повярва, че информацията, която той чете, е истинска. Как фалшивите новини могат да повлияят на общественото мнение? Фалшивите новини целят да отклонят вниманието на читателя от други, значими, стойностни и важни новини. Как реагират традиционните медии на фалшивите новини? И има ли cмиcъл да cе борим с фалшивите новини? Всеки, който подминава фалшивите новини, рискува рано или късно да стане тяхна жертва. В отговор на фалшивите новини много медии обединяват усилията си. Всички те се опитват да помогнат на зрителите, слушателите и читателите си да се научат да разпознават невярната информация, за да не се превръщат в нейни жертви. Добре информираното общество е по-трудно за манипулиране, не се подвежда лесно и защитава правата си, включително - и правото си на достъп до информация за действията на властта. Обратното - общество, което дава вяра на фалшивите новини, може да се излъже да повярва и на лъжите на управляващите, не се отнася критично към тях и в резултат основните му конституционни права ще бъдат нарушени. Независимите медии и агенции са сред основните стълбове на правовата и демократична държава. Ако обаче читателите предпочитат да вярват на фалшивите новини, то независимите медии са обречени на гибел. А без тях положението на държавата в световните класации по свобода на словото и независимост на медиите ще става все по-плачевно. Вместо читателите да знаят какво се е случило в действителност, те ще живеят в паралелния свят на това, какво евентуално би се случило някога, или направо - на някаква лъжа, превърната в сензационна новина. Световните медийни експерти разделят фалшивите новини в пет различни категории: 1. Умишлено измамни Новини, създадени изцяло, за да подведат читателя, слушателя или зрителя. 2. Иронизиращи Обикновено това са сайтове с хумористичен характер, които имат за цел да разсмиват, а често и да представят на читателя някакво политическо послание. Проблемът с този тип „новини” възниква, когато потребителите не разберат шегата, извадят историята от контекста и започнат да я споделят в социалните мрежи. По този начин читателите се превръщат в разпространители на фалшиви новини. 3. Заблуждаващи Новини, които са написани с цел заблудата на читателя и се съобщават добросъвестно от реномирани източници на информация. 4. Изкривено докладвани Умишлено подбиране на елементи от една история, които имат за цел да накарат читателя да повярва в определена теза. Обикновено не се представят всички гледни точки по темата. 5. Истории, в които „истината" е спорна Новини, в чиито текстове има сблъсък на мнения – представени са две или повече тези, без заключение коя от тях е истинската. Как да разпознаем фалшивите новини: 1. Коя медия разпространява новината? Правете разлика между хумористични и сериозни новинарски сайтове. Запитайте се - познавате ли медията и имате ли ѝ доверие? 2. Какво казват експертите? Много експерти изразяват мнението си по дадени въпроси, за да отрекат слухове в интернет. Когато се съмнявате в истинността на дадена информация, проверете какво мислят по темата два независими един от друг източника (или експерти). 3. Кой е източникът на информация? Проверете дали журналистът е посочил конкретно източника на информацията или тази информация се базира на друга статия. Проверете дали основният източник на информацията е достоверен. Винаги поглеждайте началото или края на статията, където обикновено е посочен източникът на информация. Ако не е посочен източник, е редно да се усъмните в достоверността на новината. В повечето достоверни материали се посочва начинът на събиране на информацията. 4. Какво казват другите медии по темата? Ако попаднете на статия, публикувана в непознат за вас блог или сайт, а информацията не е тиражирана никъде другаде, това е ясен знак, че новината може би е фалшива. Винаги търсете и други резултати по темата, а ако те са малко или никакви, по-добре не разпространявайте тази новина.

Говори се с директорите и на двете училища, но също - и с инспектората. Местното РУО (бивше РИО). Откакто училищата са на делегиран бюджет е малко по-сложно, защото парите за теб са вече дадени на училище А и не е ясно дали и как училище Б може да ги получи (или част от тях). Вероятно ще те посъветват да се прехвърлиш след края на учебната година или поне - през втория срок на тази учебна година. Тогава се отварят "трансферни прозорци", казано на езика на футбола.

Ето и карта на атентатите за 2017 г. по атентаторски групи (Ал кайда, Ислямска държава, Ал Шабааб, талибаните, Боко харам, ПКК и други - известни и неизвестни). Към момента са включени общо 1018 терористични атаки. https://storymaps.esri.com/stories/terrorist-attacks/?year=2017

А има и такива, които нямат възможност да напуснат обществото, което не ги кефи, емигрирайки. Те "емигрират" в някое кътче на интернет - форум, сайт, игра... Обграждат се със себеподобни, доколкото това е възможно онлайн и офлайн.

3 мили = 4,8 км 6 мили = 9,7 км 2 мили = 3,2 км

Дали ще изядеш само няколко трохи хляб и те веднага ще ти се "лепнат" на тялото или ще изядеш цял хляб на едно ядене и нито една троха няма да ти се залепи, зависи от метаболитните процеси в организма.

От всяко ново нещо печелят само (или най-много) включилите се първи в "далаверата". Следващите само ще бъдат в ролята на катализатор на техните печалби. Има всякакви криптовалути, -койни най-различни... Някой ден и този балон ще гръмне.

Предлагам три списъка на Вашето внимание. https://www.globalfirepower.com/countries-listing.asp http://www.kiwireport.com/strongest-armies-world-2017-edition/ https://undertheradar.military.com/2017/08/top-10-militaries-world-2017/ 1. САЩ 2. Русия 3. Китай 4. Индия От 5 нататък се различават доста.

И за всемирния потоп - също.

Монархията,като форма на управление, при което цялата върховна държавна власт се предава по наследство и формално е в ръцете на монарха, днес съществува в 30 страни в света. В Азия има 14 монархически държави: Бутан, Йордания, Камбоджа, Малайзия, Непал, Тайланд, Япония, Бахрейн, Бруней, Катар, Кувейт, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия. При това, в последните седем държави и до момента монархиите се определят като абсолютни, тоест цялата законодателна, изпълнителна и съдебна власт принадлежи на едноличния владетел на държавата. В Европа монархиите са 13: Андора, Белгия, Ватикана, Великобритания, Дания, Испания, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Холандия, Норвегия, Нидерландия (Холандия) и Швеция. С абсолютна, теократична (религиозна) форма на управление е облечен само Римският папа, явяващ се монарх на Ватикана. При подобна монархия, в държавата фактически няма конституция и управлението се извършва от духовно, а не - от светско лице. В Африка са останали само 3 държави с монархично управление: Лесото, Мароко и Свазиленд. Още една монархия съществува в Океания, и това е Тонга. Най-древна от всички (сега съществуващи) монархии е японската, която води началото си от 660 г. пр. Хр., а най-древна в Европа е датската монархия, съществуваща от 899 г.

Жан Фавие, Сто годишната война, Париж, 1980 г. Книгата получава две награди през 1981 г. - Grand Prix Gobert и Prix Fondation Pierre-Lafue.

Същност на самозащитата Самозащитата е противодействие на някаква заплаха, беда или опасност, целящо защитата на своя собствен живот, на собственото си здраве и на своето благополучие. Използването на правото на самозащита като правно основание за използването на сила в моменти на опасност е налице в много юрисдикции, но неговото тълкуване варира значително. Самозащитата е майсторството на техниките за борба с физическата агресия. Понякога също така говорим за близък бой или за улични боеве. Терминът "самозащита" се отнася и до невъоръжената, и до въоръжената (само)защита. Според Уилям Льогран, личната самозащита е преди всичко управлението на своя собствен страх по време на нападение. Преподаването на умения за лична самозащита често се основава на бойните изкуства или на бойните спортове, но има разлика в размерите: бойните изкуства обръщат особено внимание на уважението на учителя, на партньора в тренировките, а също така - и на противника. При самозащитата, целта е да се спре противниковата атака, преди нападнатият (жертвата) да бъде контролиран, ранен или дори убит възможно най-бързо. Трябва обаче да се подчертае, че според международното право опасността от самозащитата трябва да бъде пропорционална (равна) на опасността на атаката, тоест - не трябва да я надвишава! И за да се счита едно действие за самоотбрана, за самозащита, нападанатият трябва да бъде атакуван първи, тоест, за да има действия по самозащитата, първо трябва да има (опит за) нападение. Бойните изкуства не се ограничават само до преподаването на техники за самоотбрана и за контраатака, но разглеждат и управлението на напрегнати ситуации - избягването на конфронтация чрез поведение и реч, а също - и юридическия аспект (правната защита), в случай, че се стигне и до съд. Там, където държавата не е в състояние да спре престъпността и където гражданите се чувстват силно несигурни, личната самозащита може да бъде във въоръжен вид под формата на цивилни милиции; в някои случаи тези групи за самозащита са въоръжени крила на политическите партии и търсят претекст за насилия и репресии над идеологическите си противници. Видове самоотбрана: I. Физическа. Физическата самозащита е използването на физическа сила за противодействие на непосредствена заплаха от насилие. Такава сила може да бъде въоръжена или невъоръжена. И в двата случая шансовете за успех зависят от голям брой параметри, свързани с тежестта на заплахата, от една страна, но и с психическата и физическата готовност на защитника, с познаването на собствените физически и психически възможности, а ако е приложимо - и познаването на физическите и психическите възможности на нападателя. 1. Невъоръжена Много стилове на различните видове бойни изкуства се практикуват най-вече с цел физическа самозащита. Някои стилове се обучават предимно за самозащита, докато други бойни изкуства и бойни спортове могат при необходимост ефективно да се прилагат за самозащита. Някои бойни изкуства тренират как да се защитим при ситуации на нападение с нож или с пистолет или как да се избегнат или да се парират фатални удари, докато други обучават как да се атакува. За да се осигури по-практична самозащита, много съвременни школи по бойни изкуства използват комбинация от стилове и техники от различни бойни изкуства и често персонализират обучението за самозащита, за да отговарят на начина на живот, на професиите, на възрастта, на пола, на умствените и психическите способности на обучаващите се. 2. Въоръжена Голямо разнообразие от явни и тайни оръжия може да се използва за самозащита. Най-подходящото оръжие зависи от проявената заплаха, жертвата или жертвите и от опита на защитника. Правните ограничения оказват силно влияние върху възможностите за самозащита. В много случаи има и законови ограничения. Докато в някои юрисдикции огнестрелните оръжия могат да се използват открито или да се скрият изрично за тази цел, съществуват и юрисдикции със строги ограничения за това кой може да притежава огнестрелно оръжие и какви видове оръжия могат да се притежават. Ножовете също могат да бъдат контролирани, както и тояги, спрейове, електрошокове и други, въпреки че някои от тях могат да бъдат легални, да изискват наличие на разрешително за притежание на хладни и огнествелни оръжия за определени професии (военни, полицаи, жандармеристи, охранители). Самозащита с незаличими спрейове за маркери за боядисване или спрейове за маркери за ID или маркери за ДНК, свързващи заподозрян с местопрестъпление, би била в повечето случаи законна за собственост и носене. Всекидневните предмети, като фенерче, бейзболна бухалка, стик за голф, вестник, списание, ключодържател с ключове, кухненски прибори и други инструменти, а също - и аерозолни кутии със спрей за коса в комбинация със запалка, поставена пред разпръскващия отвор, също могат да се използват като импровизирани оръжия за самозащита. При самозащитата могат да се използват всякакви предмети, които може да се окажат в ръцете на нападнатия - колан, стол, бутилка, бирена халба, пепелник, дървесен клон, бастун, весло, връзка ключове, дреха, вратовръзка, въже, покривка за маса, хавлиена кърпа, дипломатическо куфарче, вилица, клечки за хранене... Оръжия като kubotan (джобна палка) са създадени за лекота на носене и приличат на ежедневни предмети. Писалките със скрит нож вътре, сабите и пушките, скрити в бастуни, модифицирани чадъри са подобни категории скрити оръжия за самозащита, които имат "двойно предназначение". (Следва продължение.)

Смятам, че темата е много важна и премного интересна. Възможно е да постна още няколко неща и/или да допълня горните два постинга. Всеки от първите два постинга е в пълно противоречие с другия. Единият ни съветва да не мислим много - много за грозящите ни опасности. А другият пък ни съветва тъкмо обратното - винаги да бъдем максимално бдителни и наблюдателни. Истината е "някъде по средата". Нито можем да се разхождаме с блуждаещ поглед и без да виждаме какво има и какво се случва около нас, понеже така ставаме уязвими, нито можем постоянно да сме нащрек. Но трябва да се опитваме, както да бъдем бдителни през повечето време, отредено ни на този свят, така трябва да имаме и своите моменти, в които да не мислим за всички опасности, които ни заобикалят постоянно. Не бива и да забравяме че и в реалния свят, и във виртуалния свят опасности ни дебнат постоянно и отвсякъде. За съжаление, насилието все повече и повече се превръща в част от нашето ежедневие. Може би сте забелязали, че става все по-трудно да се чувстваме сигурни. И това усещане нарушава нашия спокоен и уреден живот. Освен това, всичко може да се влоши за по-малко от две секунди и дори за едно мигване с очи или само докато отместваме погледа си. Никой не е в безопасност и това се отнася не замо до нас, но - и до всички други хора около нас. Не забравяйте това!. Необходимо е да бъдем подготвени не само заради собственото си спокойствие, но и за да сме спокойни и за своите близки. От най-ранна възраст ние сме били принудени да вярваме, че трябва да сме добри в сферата на бойните изкуства в случай на агресия. Това е ужасна грешка! На улицата кодовете се променят; там няма да ни чакат да се поклоним, а ще ни атакуват без предупреждение. На улицата юмруците не са в боксови ръкавици. Напротив, голи са. А в юмрука си противникът ни може да е скрил метален бокс. Ако не сме подготвени за потенциален конфликт, имаме много добри шансове да се окажем повалени на земята. Също така са ни учили, че всичко е просто въпрос на комуникация. И, че конфликтът би могъл да бъде предотвратен и само с думи. За съжаление, ако някой човек иска физически да ни атакува, ще бъде изключително трудно да го разубедим само с думи. Също така, никога не трябва да разчитамете на чужда помощ, ако някой ни атакува. Трябва да се доверяваме единствено на себе си. Това е тъжната реалност. Колко агресии се случват и денем, и нощем пред погледа на много хора, без никой от тях да се намеси? И нека не забравяме, че: - Не трябва да бъдем в ролята на жертвата, която е обречена. - Първото право на всяко човешко същество е правото му на самозащита. Без това право всички други права са безсмислени. - В самозащитата няма правила. Ако сме в опасност, в беда или сме застрашени по някакъв начин, трябва да бъдем способни да направим от нищо до всичко, което бихме могли да извършим в конкретната ситуация, за да избягаме, да оцелеем и да стигнем до някое безопасно място. В случай, че не успеем да избегнем опасността. - Носителят на черен пояс всъщност е... носител на бял пояс, който никога не се предава. --- Бих се радвал и на адекватно чуждо (съ)участие в темата. :-)

Как да разпознаем опасния човек чрез внимателно наблюдение? Знанието как да разпознаваме опасността преди тя да се появи, е необходимо, за да се гарантира успехът на собствената ни лична самозащита. Ефектът от изненадата е определящ елемент при всяка очаквана и неочаквана ситуация на насилие. Той ни позволява да управляваме по-добре стреса си и да се измъкваме успешно от "трънливи" ситуации. Бдителността е пряко свързана с нашите способности да наблюдаваме и да анализираме своята среда на обитание. Някои знаци, ако не доказватат налична опасност от страна на някой друг човек около нас, трябва поне да ни накарат да възприемем отношение на здравословно недоверие към него и да се подготвим да реагираме бързо и правилно, ако ни се случи да попаднем в проблемна ситуация. Ето някои от тези поведения и нагласи, които биха ни били от голяма полза... 1. Поведението и вида на облеклото на човека (или на хората) около нас могат да ни послужат като индикации. За да можем да анализираме опасността, която определен човек може да представлява за нас, трябва да мислим като хищник. Как бихме действали, ако целта ни би била да подготвим агресия срещу самите себе си (от името на потенциалния ни противник), като същевременно останем "дискретни" за да се насладим максимално на ефекта от внезапността и изненадата от ефективността на нашата самозащита върху своя противник? Дрехите като помощно средство за укриване на оръжие: много предмети, които не са оръжия, могат да бъдат употребени и като оръжие; това са т. нар. "предмети с двойно предназначение". Ако бихме искали да ограбим някой непознат човек на улицата, например с помощта на нож, на бокс или на друго оръжие, къде и как бихме могли да го скрием? Разбира се, в ръкава на дрехата си, в един от нейните външни джобове, в навито списание(или вестник), което държим в ръка, или просто в дланта си. Други варианти, където можем да скрием оръжие, са във вътрешен джоб на сакото, зад гърба си, в устата си или някъде другаде. И как бихме се опитали да прикрием своята самоличност от широката общественост? Като скрием лицето си с качулка или с шапка и спуснем главата си надолу така, че лицето ни да не е напълно видимо. Всичко това е важно да се знае, защото, ако някой се доближи до нас, първият ни рефлекс трябва да бъде да се заинтересуваме къде и как държи ръцете си (открити ли са, скрити ли са, в юмрук ли са стиснати или са с отворени длани) и какво евентуално държи в тях (това, което държи в ръцете си, може ли да се употреби като оръжие и как). А също - и как изглежда лицето му (това е много важно, ако нещата тръгнат на зле). Освен това агресорите обикновено носят дрехи, които улесняват техните движения или бягството им в случай на проблем като (не)очакваната появата на силите на реда (полиция, жандармерия, армия), например. Чакащи пози... Ако облеклото, предметите в ръцете, качулки или шапки могат да събудят вниманието ни и да ни накарат да повишим нивото на бдителността си, така и позата и езика на тялото на тези, които ни заобикалят, също са важни. Ако позата не показва очевидната опасност на дадено лице, не ни струва нищо да й обърнем внимание и да държим очите си широко отворени. Когато сме на улицата или пътуваме в обществения транспорт, нека се опитваме да мислим по прагматичен начин: какви са най-добрите места да позиционираме себе си за да излеем агресията си срещу потенциална своя жертва (задънена улица, вход или изход на обществено място или на метро, края на морски кей или вълнолом, тунел или коридор, горната част на стълбище...)? Как да се измъкнем бързо от скривалището си, за да се изправим пред жертвата си? Всичко това ще може да ни помогне да оценим с по-голяма точност потенциалните заплахи, с които бихме могли да се сблъскаме извън дома си. 2. Умението да разпознаваме насилствения характер на някой друг човек в случай на възникване на конфликтна ситуация Когато ситуацията започне да става все по-напрегната и преценим, че в следващия момент може да бъде упражнено насилие, е много важно да изчислим кое поведение би могло да ни помогне да разберем какво трябва да кажем и какво трябва да направим, за да предотвратим или за да овладеем предстоящото насилие. Ефектът на групата: Ако насреща си имаме организирана група (банда), която търси конфликт и сбиване, целта ни е да идентифицираме нейния лидер, последователите му (някои може да са скрити сред тълпата наоколо!) и най-слабото "звено" в нея. След като започне кавгата, лидерът със сигурност ще бъде този, който ще говори по повтарящ се начин, като използва местоименията "аз", "ние" или "те", за да говори за действията, които групата възнамерява да извърши, "ще те пребием, ще те счупим от бой"... Неговите последователи са онези, които приемат да изпълнят заплахите под въздействието върху тях на "вземащия решения", а слабата връзка е онзи сред тях, който изглежда колеблив и не на място, но въпреки това иска да направи добро впечатление на своята група, за да докаже своята стойност. Ако конфронтацията е неизбежна, две основни цели са на наше разположение: лидерът и най-слабият член на бандата. Препоръчително е първо да бъде обезвреден лидерът, тъй като в битка армията без водач бързо се дезорганизира. След като сме се справили с лидера, може устно да се обърнем към слабата връзка, за да покажем, че владеем възникналата ситуация. Тогава той най-вероятно няма да последва заповедите на шефа си и няма да реагира. Тов е моментът, в който другите членове на групата може също да се разколебаят и тогава има добра възможност бандата да се разпадне. В крайна сметка, току-що сме победили основния си противник, най-силния и най-смелия сред тях, този, който обикновено диктува тяхното поведение. Заплашителните нагласи не водят непременно до насилие: има два вида поведение в случай на конфликт: външният ни вид и волята ни за борба. Някои хора ще се опитат да ни дестабилизират, заплашват ни, че искат да ни дадат "един добър урок". Това отношение означава, че човекът, който е изправен пред нас, най-вероятно е способен и склонен да използва насилие. Колкото повече говори агресорът, толкова повече той се опитва да ни впечатли и да ни уплаши. Можем да открием неговата липса на самочувствие, като обръщаме внимание на езика на тялото му: стиснати юмруци, зачервени бузи, изпотяване и острият глас са доказателства, че нашият агресор се опитва да се бори със своя стрес. Като останем спокойни, ще се възползваме от незначително психологическо предимство. Обратно, ако нашият агресор не се "запали" и изглежда сигурен, вероятно е много по-опасен. Езикът на тялото на човек, готов на всичко, се превежда в сигнали като побеляване на кожата, стесняване на зениците, свиване на устните и понижаване на центъра на тежестта. Нашата наблюдателност е основополагащ елемент на личната ни самозащита. От момента, в който имаме това предвид, значително ограничаваме риска от това, че се намираме в някаква опасна ситуация и няма да се оставим да бъдем изненадани. Напротив, ефектът от внезапността и изненадата ще бъде на наша страна. . Не искам да плаша излишно своите читатели, а още по-малко пък - да ги тласкаме към дискриминация, като ги принуждавам системно да избягват хора, които носят качулка или се опират на стената, но реалността е, че винаги трябва да обмисляме възможността за грозяща ни опасност, във всеки един момент и където и да се намираме. Най-голямата ви грешка би била да си мислим, че сме в безопасност в своя ежедневен живот и не ни грозят никакви заплахи.

Какво ни пречи да се чувстваме напълно спокойни за своята собствена лична безопасност? Чувството за собствената лична безопасност е уверено и спокойно състояние на ума при липса на опасности (реални или въображаеми); но понякога това чувство може и да е фалшиво - при наличие на реална опасност. Чувството за безопасност е от съществено значение за зареждането на "батериите" на човешкото тяло. Това чувство позволява дълбоко възстановяване на тялото и на ума. Но това не е нашето обичайно умствено състояние. След няколко хилядолетия на еволюция и оцеляване човешкото същество е развило повишена бдителност към потенциалните външни опасности. Тази наша постоянна бдителност ни пречи да се чувстваме в безопасност и в мир със себе си. Мозъкът ни непрекъснато сканира вътрешната и външната среда за налични признаци на опасност. Ако се установи риск, физиологията на стреса се включва веднага. Тази способност е позволявала на нашите предци да оцелеят, когато са били атакувани от диви зверове или от враждебни племена. От време на време тази бдителност наистина е наложителна, но често тя е прекалено висока и е резултат от активирането на амигдалата (жлезата на страха) в случаите, когато човек не мисли за минали или за бъдещи събития. Безпокойството в резултат стресовата физиология не само е ненужно и неприятно, но то предразполага тялото и мозъка да реагират дори и на най-малките дразнения. Освен това, тази прекомерна бдителност и тревожност привличат вниманието и пречат на човека да бъде напълно съзнателен. Не е изненадващо, че традиционните учения за медитацията насърчават медитиращите да намерят уединено място, където да се чувстват сигурни. Всеки може в определен момент от живота си да се чувства уязвим. Това може да се случи в училище, в университета, на работа, в романтична връзка или поради физически комплекс. Повечето теории за това, което може да създаде несигурност, показват, че основният източник на този проблем се крие във взаимоотношенията, които човекът е имал със своите родители в детството си. Но лошото самоуважение може да дойде и от различни негативни събития, преживяни в живота на човек, които са му причинили дистрес и депресия. Каквото и да ни причинява чувство на несигурност, най-добрият начин да реагираме е да разпознаваме своите собствени качества и да се грижим за себе си. Чувството за несигурност понякога може да бъде придружено от физически симптоми като повишен сърдечен ритъм, дихателна честота, повишаване на телесната температура и повишено потене. Има методи за намаляване на тези неприятни симптоми, например - техники за дишане, за да се забави дихателната честота. Тези симптоми могат да бъдат много неудобни и да предизвикат много стрес. Чрез контролиране на дишането е много по-лесно да се отпуснем и забавите сърцето му и дихателните ритми. Усещането за сигурност казва на мозъка, че той може да намали бдителността и да увеличи съзерцанието. Това е много отпускащо, защото физиологията на стреса изчерпва нашите умствени ресурси. Преди да открием начини да повишим усещането за своята собствена безопасност, заслужава да се отбележи безспорният факт, че абсолютната сигурност не е възможна, тя дори не е и желателна. Ние живеем в непрекъснато променящ се свят и винаги е възможно да се случи нещо непредвидено. Осъзнаването на тази истина е мъдро и освобождаващо действие. Развитието на умението ни за различаване на реална опасност от въображаема опасност ще ни позволи да се научим да намаляваме бдителността си много по-често. Отчитането на това, за да се почувстваме в сигурност и в безопасност, ще ни позволи да разполагаме с много повече енергия и жизненост.

Отдавна не бях писал тук (и във форума, и в тази тема)... И така, поредната грешка... Този път ще поговорим за изпускането на крайното т от думи, завършващи на -ект. Думите, които се грешат при писане, а и при изговаряне, са следните: диалект, интелект, проспект, социолект, интерлект, субект, комплект, аспект, респект (уважение), конспект, инсект (насекомо), афект, ефект, дефект, префект (областен управител). При тях крайното -т трябва да се произнася и да се пише. Думите не се пишат без него - диалек, конспек, интелек, архитек... и така нататък - до края. Срещал съм тази грешка и тук, във форума. Внимавайте, когато пишете думи, чийто правопис не познавате!

Бългаpия щe бъде домакин на най-голямото учение а НАТО за тази година. https://www.24chasa.bg/novini/article/6308394

Когато има резервация някъде, давайте адреса на кръчмата, как да се стигне от най-близката станция на метрото (и коя е тази станция) и казвайте на чие име е резервацията!!!

Бяхме аз, Торн и Динаин. По-скоро - само те. Аз се присъединих доста по-късно. Очаквах голяма компания (10-15-20 д.). Търсих ги в "Мистър Пица", където бяха. (Но не очаквах, че трябва да се оглеждам само за двама!). Разходихме се няколко пъти със сервитьорката... Няма такава голяма група, бе, няма! Тя каза да ги търся в друг техен ресторант - зад НДК. И там ги нямаше (естествено!). Голямо обикаляне му ударих. Качвам се аз на метрото да се прибирам... Звъни ми Торн: "Хайде, вземи обратното влакче и идвай при нас!" Послушах го и така... Говорехме за много неща... За работа, за пътувания, за оръжия, за израелската армия... Стояхме до 01:00 ч. Динаин ни разнесе по къщите после. Мерси, Динаин!

Nyamam fonetik... Sorry, je regrette beaucoup. Za utre/petak... Ili shte si patuwam za Plowdiw ili - ne. Ako ne, shte se obadq na nyakogo da doyde da me wzeme ot nebostarga4a na Via militaris / Carigradsko shosse (po-wisokata sgrada na ekspo centara) i da me dowede w kruchmata. Tazi sedmica se obuchawam. A prez uikenda si patuwam do plowdiw, za da moga da obgrijwam tyshtata (80 godishna) i jena mi (s operaciq na ahilesowo suhojilie). Imame kwartira na MS Musagenica/Mladost. Ne znam kak se kazwa ulicata, na koyato jiweem.

Аз идвам в София утре сутрин (20.06), но в петък се прибирам в Пловдив.

Две от най-големите фирми за производство на военна техника в света - щатската Textron Systems Marine & Land Systems и германската Rheinmetall Defence Electronics се обединяват, за да предложат на правителството ни бронирани машини за пехотата, които да се произвеждат у нас. Съвсем скоро трябва да завърши процедурата, започната от Министерството на отбраната и правителството за купуването на 238 бройки бойна техника и поддръжката за целия им жизнен цикъл (поне 20-25 години). С бронетранспортьорите се планира да бъде оборудвана една механизирана бригада (с три батальонни бойни групи), какъвто е ангажиментът ни по линия на колективната отбрана в НАТО. Проектът е на стойност около 1.2 млрд. лв. От обединението на двете компаннии предлагат 100 бойни бронирани машини и 138 специални и осигуряващи машини (инженерни, разузнавателни, за медицинско и логистично осигуряване и др.). Очаква се машината, която предлагат да бъде създадена специално за българската армия. Преди година Textron Systems предложиха на българското правителство COMMANDO Select, както и по-тежка машина, разработена по заданията на армията ни. Освен Textron и Рейнметал, до сега интерес са проявили мултинационалната компания General Dynamics, френската Nexter, италианската Iveco, финландската Patria и израелската Plasan. До сега само Patria и Textron са заявявали публично намерението си да участват в "надпреварата", като финландците от Patria дори направиха демонстрация. През 2007 г. Textron доставиха 7 четириколесни бронирани машини Guardian за нуждите на нашите контингенти в Ирак и Афганистан. През 2015 г. Guardian бяха заместени от десет COMMANDO Select, доставени по програмата FMS (foreign military sales), финансирана и управлявана от правителството на САЩ. Plasan е производител на бронираните джипове "Пустинна котка", закупени преди време за военната полиция. Според източници на "Дневник" компаниите, проявили желание да доставят машини за сухопътните войски, са към 20, след като служебното правителство е поканило още производители, сред които - и някои "екзотични" такива и е удължило срока за подаване на предложения. http://dnevnik.bg/