ISTORIK

Всяко или почти всяко научно откритие намира приложение първо във военното дело. Чак след това навлиза и в други области.

Все още не съм сигурен къде ще работя (дали в Бизнес парка или в небостъргача срещу Експо центъра). В петък ще се прибирам в Пловдив понеже жена ми претърпя инцидент (скъса си ахилесовото сухожилие и е с гипсиран крак, та се наложи да се върне от София в Пловдив, да се лекува). Но се очертава четиримата - с тъщата и котаранчо - да станем нови столичани. В момента нямам снимка на котето, но то изглежда горе-долу така.

От следващата седмица започвам работа в София. Ще се виждаме и офлайн.

Рано или късно ще приемем еврото, това е неизбежно; поели сме този ангажимент в договора си за присъединяване в ЕС, заявили сме нашето желание и е въпрос на технология това да се случи. Дали това ще стане тази година и ще влезем в чакалнята ERM 2, дали ще можем реално да приемем еврото или това ще се случи малко по-нататък, е въпрос на историческа фактология. Ето кое притеснява българските граждани – че при въвеждането на еврото стоките може да поскъпнат значително. Това предположение не е вярно по няколко причини... За разлика от другите държави, които са приели еврото и се е коригирал техният валутен курс, в България това не може да се случи, тъй като ние имаме фиксиран валутен курс. В момента все едно имаме евро и то е на цена 2 лв. - това е истината. Няма икономически причини въвеждането на еврото да доведе до скок на цените. Такъв ефект, разбира се, може да бъде провокиран от евентуална инфлация. Наскоро еврото приеха балтийските държави и там никакво повишаване на цените не се получи, освен някои дребни спекулации, които са неизбежни в един такъв период. Ние, българите, нямаме основания за притеснение от въвеждането на еврото у нас. Европейската комисия планира въвеждането на еврото във всички страни-членки на Европейския съюз, включително - и в България. Двигател на идеята е нейният председател Жан-Клод Юнкер, а реализирането й се ускорява заради напускането на Великобритания (Брекзит). Противниците на членството в еврозоната плашат с рязък скок на цените на дребно. Вероятно ще има някаква корекция, но самият факт, че и сега сме вързани с еврото, не предполага ударно повишаване на цените. Например преди година Литва прие еврото и никакъв ценови катаклизъм не се случи там. Има, разбира се, риск от обедняване, но и без това България е на последно място по доходи в ЕС. Ако преди сте получавали 1000 лева заплата, тя ще стане малко над 500 евро по действащия фиксиран курс. И теоретично с тези пари трябва да можете да плащате същите стоки и услуги, както и преди. Големият плюс за България от въвеждането на еврото е в обвързването на нашата банкова система с тази на еврозоната. Това е гаранция вследствие на съществуващите защитни механизми. Или, казано с други думи - ако бяхме в еврозоната, фалитът на КТБ нямаше да се случи. Миналата година правителството формира специална група начело с финансовия министър, която да подготви кандидатстването в еврозоната. Престоят в т.нар. чакалня ERM 2 е две години. Реално можем да влезем там през 2018 година, което означава, че ако не се случи нещо непредвидимо, пълноправното ни членство в еврозоната и въвеждането на еврото може да стане в периода 2020-2022 година. Тогава ще отпадне и валутният борд, а левът ще отиде в историята. А многомилиардният резерв на БНБ, който сега крепи борда, ще може да се насочи към други области. България макроикономически отдавна е готова за еврото, дори - повече от някои държави, които вече са във валутния съюз, като Гърция, Белгия и Италия, които „може би никога не е трябвало да бъдат приемани в еврозоната”. Единствената валидна посока в монетарната политика на България е максимално бързото влизане в еврозоната при съществуващия фиксиран курс на 2 лв за 1 евро. Влизането ни в еврозоната ще вкара и много по-засилена европейска регулация над българските банки, което ще намали опасността да имаме "КТБ 2" отново и неправомерното използване на валутния резерв за "спасяване" на нечии банки. България не може да си позволи да бъде ограбвана с по няколко милиарда всяка година! При Европа, която предстои да се раздели на различни скорости, България трябва ясно да покаже, че нейното бъдеще е като част от една интегрирана работеща Европа, и не желае да стои в периферията, за да може по-лесно "политическият елит" да продължава да краде държавата поради липсата на работещи институции и регулатори.

Насила можеш да вземеш всичко или почти всичко от хората, но насила никому нищо не можеш да дадеш, особено - знания и умения, които са нежелани от получателя (реципиента, бенефициента).

Ако пушачът е обграден от непушачи, може изобщо да не му се допуши, докато е в тяхната компания.

Използваме термина звуКОВЕ, а не - звуЦИ, когато говорим за лингвистика. Нека ползваме точната терминология.

Да, започнах да чета документа, но го оставих за утре. Ще го чета на бистра глава. Подходих сериозно към темата. :-)

Копирай го и го постни и тук. Тъкмо ще бъде сложено тук от твое име. Пък и не е ясно кое точно свое мнение визираш.

Военната доктрина е система от общи насоки за действие на въоръжените сили, целящи да стандартизират военните операции и да улеснят поддържането на военната готовност на държавата чрез установяването на общи начини за постигане на военните цели. Нейната цел е да насърчи инициативността и творческото мислене на военното командване. Военните доктрини обединяват елементите на теория, история, експериментални данни и практика и представляват меродавен текст за начина на провеждане на военни операции от въоръжените сили, като задават и общата лексика, която да бъде използвана при военното планиране и при военното командване. Военната доктрина има два аспекта: социално-политически и военно-технически. Социално-политическата й страна обхваща всички въпроси, свързани с методологията, икономическите и социалните основи, политическите цели на войната... Другата й страна, военно-техническата, трябва да съответства на политическите цели. Тя включва създаването на военните структури, техническото оборудване на въоръжените сили, тяхното обучение, определянето на формите и средствата за провеждане на военните операции и воденето на евентуална война като цяло. Военната доктрина на Република България е система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност на страната във военнополитически и военен аспект. Военната доктрина разглежда военностратегическата среда, определя приоритетите на отбранителната политика и насоките за използване, изграждане и развитие на въоръжените сили в интерес на отбраната, укрепването на мира и стабилността при тясно сътрудничество с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и Европейския съюз (ЕС), включително - и европейските сили за отбрана в периода до присъединяването към тях. Република България разглежда националната си сигурност в пряка връзка с регионалната и с общоевропейската сигурност. Положенията и постановките в доктрината се актуализират в съответствие с промените във военнополитическата обстановка и във военностратегическите схващания.

Всъщност, за последните 139-140 години (140 ще станат догодина), от Освобождението насам, България е воювала средно на всеки 20 години. Разбира се, това съвсем не е така. Тези 20 години (140 : 7) са усреднена стойност. В ранната си история третата българска държава е била във война (включително Руско-турската освободителна) през: - 1877-1878 - 1885 (след 7 г.) - 1912-1913 (след 27 г.) - 1913 (през същата година) - 1914-1918, включваме се през 1915 г. (след 2 г.) - 1939 - 1945, включваме се към Оста пре 1941 г. и после - към Съюзниците през 1944 г. (след 23 и 26 г.) - 1968 (след 23 г.) - ... България не е участвала в друга война вече 49 г. Догодина ще станат 50 - половин век. От друга страна, България участва от 1993 г. във военни и мироопазващи мисии в чужбина под егидата на НАТО, ЕС и ООН. България участва и в международни военни учения.

От 1878 г. са минали почти 140 години. Всъщност, догодина ще станат толкова. Вярно е, че сме воювали твърде начесто. Сръбско-българската война, Балканските войни (Първа и Втора/Междусъюзническа), двете световни войни... Направо градация. Вярно е и, че българските армии са били на ниво. След ВСВ БА е участвала в прегазването на Пражката пролет.

Аз ли?!

Дълго си позволявахме лукса да не харчим пари за отбрана или ако харчим, да харчим за полу-нужни неща. Спокойно можем да инвестираме няколко милиарда в техника, която ще се използва през следващите 20-30-40-50 години. Военна техника не се купува всяка година, все пак. Отделно и за военнослужещите трябва да се помисли - за условията в които те работят, заплати, дрехи, бронежилетки, боеприпаси и др. Армията може да ни потрябва веднъж на 50 години или пък - не, но не можем да си позволим тогава тя да не е на ниво. А създаването на изкуствени търкания между различни сектори (отбрана, здравеопазване, образование, социални разходи) е много ефективна популистка практика.

Идеята за обща европейска армия идва от англичаните, предложена е през 1950 г. Дали някога идеята, която е вече на 66 години, ще се реализира, предстои да видим. Въпреки, че идеята принадлежи на англичаните, системната съпротива срещу по-тясната интеграция на европейските държави в сферата на отбраната е една от най-твърдо следваните политики на британските правителства от десетилетия насам, тъй като страната има най-добре подготвените въоръжени сили на Стария континент и съответно би се оказала най-големият донор на бойни способности. Решението на Лондон да напусне евросъюза обаче (БрЕкзит) сега изненадващо може да разчисти пътя към реалното изграждане на истинска европейска армия. И то - в сравнително обозримо бъдеще. Крайно време е тази идея да бъде "извадена от нафталина" и политиците да започнат да я обмислят, а после - и да започнат да я реализират. Франция и Германия подкрепят стъпките по изработването на общоевропейска военна стратегия, в частност – създаването на обединен команден щаб за граждански и военно операции, обща система за спътниково наблюдение и обмен на логистични, и военномедицински ресурси. В допълнение ЕС има намерение да създаде свой фонд за отбранителни изследвания и инвестиции за осигуряване на своите отбранителни възможности.

Стига сте говорили общи приказки, де! Кажете кои бяхте на срещата, на какви теми бяха разговорите, какво ядохте и пихте... Какво пропуснаха всички други, които не успяха да дойдат...Конкретизирайте! Няма да се измъкнете с общи приказки.

Трениращите бойно приложни спортове (бойни изкуства) също имат свое лично оръжие - къси и дълги тояги, саби и мечове, лъкове и стрели, арбалети и арбалетни стрели (болтове), копия, бойни сърпове, бойни ветрила, тонфи, палки, всякакви ножове и така нататък. А пък трениращите нинджуцу могат да превърнат почти всеки предмет, който им попадне в ръцете, в оръжие. Дори и без оръжие, самият трениращ бойно изкуство е оръжие. Неговите ръце и крака са неговите мечове и копия.

Сърбите по този начин си начесват националното самочувствие. Те вече не са поданици на империя, след края на Югославия. Военна музика, военни паради, надписи в столицата "Сърбия - наша држава!" поддържат самочувствието им след военните поражения във войните след разпада на Югославия.

Поляците, българите и румънците заемат работни места, които никой "уважаващ себе си" (?!) англичанин няма да пожелае. От друга страна, те отварят собствени фирми и стават работодатели, отварят нови работни места. И плащат данъци, с които държавата плаща социални помощи на свои и чужди лентяи. Моя братовчедка е учила за операционна медицинска сестра. Работила е дълги години в някаква английска болница. Предимно е давала тежки нощни смени, в които се е налагало да се правят спешни тежки операции. Сега тя дава по-малко дежурства там. Създала е и собствена клиника за разкрасителни процедури. Вуйчо ми беше шофьор на такси в Лондон. Когато се пенсионира, той ми сподели, че познава лондонските улици по-добре от пловдивските. Българите в Англия са там, за да учат, за да работят и да печелят (повечето пращат пари на семействата си в България), а не - за да лентяйстват. Те са нежелани, понеже понякога се случва да са по-квалифицирани от англичаните и предпочетени за някои по-атрактивни работни места. Малко отклонение. Преди години брат ми и жена му завършиха право (той) и икономика (тя) във Франция и Белгия (по програма Еразмус). Опитвайки се да си намерят работа, той - в правна кантора, а тя - в банка, са били предпочетени пред много други кандидати. Обаче от местното бюро по труда забраняват на съответните кантора и банка да ги наемат, понеже са чужденци, а други 200 французи чакат да заемат точно тези две работни места. Тогава двамата заминаха за Канада и там работят (след като той трябваше да завърши и канадско право) по специалността си. Колкото до негрите, индийците, пакистанците и арабите в Англия и Франция, те са предпочитани, понеже са били част от английската и френската колониални империи и на тях се гледа като на "свои". От друга страна представителите на колониите се отнасят с робско уважение и към най-обикновените англичани и ги съросват (наричат ги "сър"). А европейците в Англия (включително поляци, българи и румънци) имат високо самочувствие поради своите знания, умения и качества и не съросват всеки срещнат англичанин.

Аз наистина се занимавам (и) с преводи. Не - само за сайта и за списанието. Превеждам френски/английски/български за няколко преводачески фирми от Пловдив и София. В една редактирам преведени текстове, в друга съм заклет преводач. Наистина превеждам професионално. От и на руски не превеждам (освен за сайта и за списанието - много рядко), макар да съм изучавал и този език.

Да, превод от руски език е. А така ли е наистина, както пише? Кажи нещо по-конкретно за книгата!

Горната стража - последният северен бастион на Меекханската империя. Тук, в тесните долини и безлюдни села, все още се крие едно древно зло. Но пазачите не спасяват света. Те просто си вършат работата: защита на цивилното население от дивите номади племена, попаднало под влиянието на дива магия, кръвожадни култове към боговете ... Военнослужещите в граничарската Шеста рота имат трудна съдба: те ще попаднат в една ужасна, животозастрашаваща ситуация - и всичко това започва да се превръща в някаква зловеща закономерност ... А в същото време в южната част на империята безразсъден търговец наема за бодигард опитен воин на име Иатех от мистериозно племе, чиито членове крият лицата си зад маски и безмилостно убиват всеки, който види лицата им. (Нинджи?!) Търговецът все още не знае на какви изпитания ще изложи своето семейство, както и, че решението му да наеме бодигарда ще отбележи началото на събития, които ще предопределят съдбата на империята и ще принудят хората да започнат конфронтация с боговете.

Статистиката за 2017 г. (януари - нач. на юни) за атентатите по света... - Талибани - 41 атаки; 551 убити; средно по 13 д. на атака (най-ефективна средна стойност на убитите по време на една атака) - Ислямска държава - 200 атаки; 1677 убити; средно - по 8 д. на атака - Боко харам - 45 атаки; 195 убити; средно по 4 д. на атака - Ал Шабааб - 31 атаки; 213 убити; средно по 7 д. на атака - Ал Кайда - 24 атаки; 182 убити; средно по 8 д. на атака - ПКК - 8 атаки; 17 убити; средно по 2 д. на атака (най-неефективната средна стойност на убитите по време на една атака) - Други - идентифицирани (Абу Сайяф, Ахрар ал Шам, Джамаат ал Ахрар, Ансар ал Ислам, муджахидини, джихадисти, анархисти и други) - 168 атаки; 743 убити, средно по 4 д. на атака - Други - неидентифицирани - 18 атаки; 57 убити; средно по 3 д. на атака

Обаче на хора, които сами работят против собственото си здраве и здравето и бъдещето на собствените си деца, трудно би могла държавата да им помогне. Майки раждат извънболнично; родители не ваксинират децата си; родители пушат в присъствието на децата си, които вдишват дима от техните цигари; родители харчат парите от детските помощи за алкохол, цигари и хазарт... Списъкът е много дълъг, затова спирам дотук.

Проблемът може би се крие в липсата на национален идеал и национална доктрина, в която да са разписани националните приоритети (например: преодоляване на демографската криза, подобряване на здравеопазването, повишаване на националната сигурност, намаляване на престъпността, разкриване на нови работни места, увеличаване на БВП, увеличаване на заплатите и пенсиите, на майчинските и детските помощи, реформиране на образованието, влизане в шенгенската зона и в еврозоната, подобряване на пътната и железопътната инфраструктура и др.).