ISTORIK

Все пак, нека не забравяме, че казармата не е като компютърна игра от типа на пуцалките / стрелялките. Ето няколко примера за военни игри: Counter strike, Half life, Cross fire, Battlefield 2, Call of duty, Battlefield 1, Doom, Half life 2, Halo 2, Medal of honor, Quake, Call of duty 4: Modern warfare, Unreal turnament... Геймърите си мислят, че също като Арнолд Шварценегер ще държат автомат Калашников 7,62 като пистолет, ще тичат напред, ще стрелят и ДАЖЕ ще улучват. В действителност, те нищо няма да улучат. Автоматът или ще падне надолу (понеже е тежък) и те ще се прострелят в краката, или откатът му ще ги принуди да тичат назад, да се препънат и да паднат на задника си. Те си мислят и, че в казармата ще стрелят на воля. В действителност в казармата ще изстрелят патрони колкото 1/4, най-много - 1/3 от един пълнител - в най-добрия случай. Ежедневието им ще включва режим от 6:00 до 22 ч., редовни наряди, метене на сградния фонд и на плаца, чистене и отпушване на тоалетните, сапунки на спалното помещение, оправяне на завивките на леглото, миене на чинии, вилици и лъжици, миене на мототехника и мото-стрелкова техника. Забавления? Фитнес и шахмат. Рядко - четене на книги. Храната? Понякога може да е много вкусна. Друг път може да не става дори и за гледане, камо ли пък - за ядене. Поне хлябът е на корем. Най-вкусна е закуската. Тя е и най-разнообразното ядене за деня. Поне - беше. Щели били казармата да връщат... Абе, 6 месеца казарма ли е? Ех, едно време каква казарма имаше... Тичахме по плаца с часове, а сега младите не могат и 5 лицеви опори да направят или един детски балон да надуят. Не могат и да викат като нас: "Здраве желаем, другарю/господин генерал (или - гусин геерал)! Служим на Родината. Ураааааааааа!"...

В момента у нас в домашни условия се обучават около 800 ученици. В задачата се пита, а те и (евентуалното) си военно обучение ли ще изкарат у дома?

Я да видим... Как мислите, какви мерки биха могли да се приложат, за да се намали неграмотността сред българите и по-конкретно - сред младите поколения българи? Можете да давате повече от един отговор. Можете да предлагате и нови идеи, които да бъдат добавени в анкетата и да гласувате (и) за своите предложения, щом (ако) те бъдат вкарани като отговори в анкетата.

Новият виенен министър Кр. Каракачанов смята, че прибързано е бил обявен фаворитът за нов боен самолет за нашите ВВС Служебното правителство прибързано е внесло в Министерския съвет доклада, с който се дава препоръка коя от офертите за нов боен самолет да бъде избрана, стана известно днес от изказване на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. При посещението си в поделението на 68-ма бригада Специални сили в Пловдив той обяви пред журналисти, че докладът на междуведомствената работната група, класирала офертите, не е трябвало да се внася, при положение че служебният кабинет на Огнян Герджиков не е имал време да го разгледа. Той посочи още, че в Българската армия в момента не достигат над 5000 души. Затова е започната инициатива на новото правителство за връщане на донаборната военна служба. "На този етап въпросът е все още дискусионен, а обществото не е узряло за това.", призна Каракачанов. http://www.dnevnik.bg/

Изложба проследява историята на наборната военна служба в България Изложба в Националния военноисторически музей в София ще разкаже историята на наборната военна служба в България от Освобождението до наши дни. Тя ще бъде открита в петък - 19-ти май, от 16.30 часа, а в събота може да бъде разгледана безплатно, в рамките на поредната нощ на музеите. Изложбата е кръстена "Дълг по задължение: история и гледни точки" и се организира по повод Международния ден на музеите и Европейската инициатива Нощ на музеите, отбелязването на които тази година е под наслов "Музеите и оспорваните истории: да покажем в музеите неизразимото". Изложбата представя историята на наборната служба в България от 1878 г. до 2007 г. С богатство от фотографски и видео материали, униформи и снаряжение, типични за войниците в различните периоди, тя показва характерните за казармения живот обучения, учения и ритуали. В звук и картина посетителите ще имат възможност да проследят разгорещените дебати "за" и "против" наборната служба и да изградят свое собствено мнение на базата на историческия прочит на темата. В Нощта на музеите Националният военноисторически музей в София ще може да бъде разгледан безплатно от 18.00 до 24.00 часа. Специалната програма за събота вечер включва концерт на Представителния оркестър на Сухопътните войски, инсталация от типа "оптична илюзия", кръстена "Скритото послание на музея" и лятно кино. http://www.dnevnik.bg/

Друго прелюбопитно наблюдение... Тези, които не са изучавали НВО в училище и нямат военна служба, са "За" връщането на казармата. (С уговорката, че не е ясно дали "ще намажат" от нейното връщане. Тоест - че ще ги вземат за войници. На което не зная дали се надяват.) С малки изключения, тези, които са изучавали НВО в училище и са служили в армията, смятат, че времето, прекарано в казармата, е било загубено за тях, понеже са ги занимавали предимно с несъществени за военната им подготовка дейности.

Вирусът "Wannacry" ("Иска плаче") да не е създаден от оня легендарен фейсбук герой, който пишеше под снимки на хубави дами "харесва ваше снимка"?

Я да видим, в днешно време, когато вируси, злотворен софтуеър и хакери ни дебнат постоянно отвсякъде, как опазваме своята онлайн сигурност? На първия въпрос можете да давате повече от един отговор.

Гласували са 27 д. Ако гласуват още трима, ще станем 30, колкото сме гласували в анкетата за това, какви самолети да се закупят за нашите ВВС.

30 души са гласували в анкетата. - 16 д., 53% - Gripen (1997) - 10 д., 37% - Eurofighter (Tyfoon?) (2003) - 3 д., 10% - F18 Hornet (1983) или F18 Super Hornet (1997) - не е ясно. - 0 д. - F16 Falcon (1978) - 0 д. - Mirage (2000?) (1970) Според мен би трябвало авторът на анкетата да прецизира конкретните модификации. Може да бъдат добавени и нови варианти.

А има ли идея такъв фестивал да се провежда и в други градове? (За един приятел питам, който е от Пловдив.) :-)

Добавен е.

Имало е две гласувания в Парламента, но не са достигнали няколко гласа, за да се случи - през 1963-та и 1973-та. Това знам аз. През 2015 г. проф. Драгомир Драганов бе пуснал на пазара своя книга със заглавие "Как за малко щеше да ни няма" (цена 9 лв). В сборника са събрани всички официални документи (стенографски протоколи и записи) от пленумите на ЦК на БКП, на които през 60-те и 70-те години на ХХ век се е обсъждала идеята за „сливането” на Народна република България със СССР. Включени са и документи от заседания на Политбюро на ЦК на БКП, на които е била обсъждана темата.

Шест дневната война (1967) Войната е блестящ военен успех за Израел. - Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас. - Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни нападателите достигат и Суецкия канал. - Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден — също на 7 юни. - Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. Резултати от войната: - Поражението на Египет отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър. - Израел отваря отново залива Акаба. - Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. - Нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. Последиците от войната пряко повлияват върху днешната геополитическа ситуация в региона. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г. --- Войната от Йом Кипур (1973 - 1975) На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат държавата Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. В тази война атакуват първо арабите. Египтяните преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват го едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир заповядва спиране на използването на авиация). Египетските войници са въоръжени и с ново оръжие, което поразява наземните цели, а именно - нови базуки, които се пренасят в малки куфари и се сглобяват лесно. Израелската авиация открива недостатък на съветските ракети – те са с неподвижна глава. Еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по-малко поражения. По суша израелските танкове удържат някои победи, благодарение на авиацията. Армията съумява да се прегрупира и отблъсква част от арабските сили. Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците - 722 души (загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания - 50 танка). Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени. Човешките загуби на еврейската държава са 2 552 души – доста голяма бройка за малка страна като Израел. Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е даже специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта. Войната от Йом Кипур води и до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел. --- Израелско-ливанската война (2006) Израелско-ливанската война е двустранен въоръжен конфликт в Близкия изток, в който участват Израел, от едната страна, и военизираната шиитска групировка Хизбулла, базирана в Ливан, от другата страна. Военните операции засягат предимно Северен Израел и Южен Ливан. Кризата започва на 12 юли 2006 г., когато бойци на Хизбулла пленяват двама израелски войници и убиват други трима. Израел обявява това за военен акт и обещава тежки последствия за Ливан. Израелските сили отговарят с военна офанзива в Ливан, разрушавайки части от енергийната и транспортната инфраструктура в страната, като акцентът на нападенията пада върху разбиването на магистралите, които според Израел се използват за транспортиране на ракети, изстрелвани от Южен Ливан, за да поразяват израелски селищни центрове. Няколко дни след началото на израелските атаки лидерът на Хизбула Хасан Насрала обявява открита война. Загуби и жертви - Хизбулла - 189 убити; - Израел - 160 убити (117 войника, 43 цивилни), 2 пленени, 1800+ ранени, над 500 000 души в бомбоубежища, 4 хеликоптера AH 64 Апачи, над 40 танка Меркава, сериозни щети на кораба Ханит - Ливан - 1045 убити (36 войника, 1009 цивилни), 4000+ ранени, най-малко 1 000 000 бежанци. --- Войната в ивицата Газа (2008-2009) Войната в ивицата Газа е двустранен въоръжен конфликт в Близкия изток, в който участват Израел, от едната страна, и Хамас, Организацията за освобождение на Палестина и Палестински ислямски джихад, от другата страна. Военните операции засягат предимно Южен Израел и Ивицата Газа. Жертви и загуби - Израел: 13 убити (10 войника и 3 цивилни), 518 ранени (336 войника, 182 цивилни) - Противниците на Израел: 1330 убити [1] (~940 цивилни, най-малко 390 членове на Хамас), ~ 5 300 ранени

Може да се добавят и войните между Палестина и арабите. Давам четири примера, макар че те не изчерпват военните действия между противниците в конфликта. - Шест дневната война (1967) - Войната от Йом Кипур (1973 - 1975) - Израелско-ливанската война (2006) - Войната в ивицата Газа (2008-2009)

А тази частично или напълно небоеспособна техника дали би могла да служи, освен за музеен експонат, и за учебна техника? Или е технологично остаряла и тотално неизползваема?

Историографски погледнато, това са военни конфликти, т.е. - пълномащабни войни. Това, че силите са неравни, е проблем на по-слабата страна.

Можем да добавим и войните, свързани с разпадането на Югославия. Югославските войни се подразделят на 3 периода: 1. Конфликти, свързани с разпадането на Югославия: - Десетдневната война в Словения (1991 г.) - Войната в Хърватия (1991-1995) - Войната в Босна и Херцеговина (1992-1995) 2. Конфликти в районите в бивша Югославия, населени с албанци: - Косовската война (1996-1999) - Конфликтът в долината на Прешево (2000-2001) - Конфликтът в Република Македония (2001 г.) 3. Военни действия на НАТО в бивша Югославия: - Операция "Преднамерена сила" (Босна и Херцеговина, 1995) - Въздушна интервенция на НАТО срещу Югославия (1999 г.).

Редактирах заглавието на темата. Мисля, че така то е доста по-подходящо .

В някои случаи става и обратното - влизаш човек, а излизаш маймуна.

Мобилизацията също е далеч по-сложен процес от привеждането на кадровата армия от мирно във военно положение. Проблем е например, че евентуално подготвените стотици хиляди донаборници след това ще се нуждаят от техника, която да обслужват. Т.е., ако имаме 100 000 запасняци, но нямаме 30 бойни машини, не можем да създадем и един боен батальон. За да имаме мобилизационна армия, трябва да поддържаме на склад огромни количества техника – танкове, артилерия, бронирани машини, самолети, кораби, подводници и т.н. Това е военно оборудване, с което в момента не разполагаме. И което също така би струвало милиарди, но след това ще стои на склад. И логичният въпрос е: И какво, като ще имаме хора, които са минали наборна служба и евентуално са подготвени като специалисти при липсата на военна техника? Отделно от това стои и чисто практическият въпрос, как би трябвало да се действа с всички онези хора, които в момента са между 18 и 29 години, но не са служили. По оценка на военното министерство става дума за около 300 000 души. Ако законодателят задължи всички мъже (ами, ако вкараме и жените - като в Израел!) в този възрастов диапазон да влязат в казарма, армията шоково ще трябва да обучи огромно количество хора – нещо, което тя дори и само на теория няма как да направи. За това ще трябват колосални финансови ресурси, условия за настаняване, инфраструктура, тренировъчни формирования, учебна техника и т.н. Допълнителен проблем е фактът, че една част от младите хора учат или живеят в чужбина и ще има проблеми с техните права и задължения. Приоритет за нас сега е модернизацията на армията. Имайки тези професионални войници, с боен опит, върнали се от операции, ако им дадем най-съвременни бойни машини, самолети и кораби, ще получим рязко повишение на боеготовността на въоръжените си сили.

Както са казали големите военни мислители – един воювал се равнява на 10 невоювали. Така че, ако искаме да поддържаме висока степен на готовност на бойните части и те да са модерно въоръжени, войската трудно би могла пак да бъде наборна. Създаването на масова армия би имало смисъл само при драстична промяна на военнополитическата обстановка и териториална заплаха за страната, която не би могла да бъде неутрализирана посредством коалиционните ангажименти по линия на НАТО. Точно това е причината неутрални държави като Швейцария, Австрия, Финландия или Швеция, които не членуват във военен съюз, все още да поддържат задължителна военна повинност. За България обаче, поне докато тя е в Северноатлантическия алианс, би трябвало да е приоритет да има максимално мобилни и боеготови сили, а не - многочислени формирования от донаборници, неспособни да се отдалечат на повече от няколко десетки километра от базата си. От военна гледна точка аргумент против наборната служба е и срокът за обучение. Ако младежите служат шест месеца, както предлага Шкембе войвода от Патриотичния фронт, няма как да се получи боеготовност, дори само технически погледнато. Първоначално е нужно технологично време за общовойскова подготовка, след това наборникът трябва да се профилира като специалист, после да се сглоби екипаж (в зависимост от това, с каква техника трябва да оперира), след това идва ред на формиране на отделенията, взводовете, ротите, батареите, батальоните, полковете, бригадите, дивизиите, корпусите, армиите. И това няма как да се случи в рамките на половин година. Като си зададете въпроса, за колко време се изгражда един програмист, инженер, учител, учен, хирург или лекар, ще получите отговора на въпроса за колко време се изгражда и един добър войник.

Една от първите такива идеи е създаването на лява и дясна обувка. Става дума за древната епоха на шумерите. Дотогава обувките били еднакви и за двата крака.

В моя случай (като класен р-л на 9-ти клас), когато идваха военни, те разказваха за участието си в мисиите в Ирак и Афганистан. Даже и на мен ми беше любопитно.

А какво мислите за създаването на български чуждестранен легион, по модел на френския (само че заплатите там трябва да са между 1200 и 5000 евро на месец, за да е атрактивна службата.)? Има ли смисъл от такава бойна единица у нас? И можем ли да си я позволим? В какви операции би участвал легионът? Каква да бъде числеността му?