ISTORIK

Нищо не се е пропукало, нищо! Това, че никотинът може да е полезен при 2 - 3 заболявания, съвсем не означава, че е полезен, като цяло. Пък и не всеки болен би се съгласил да стане пушач (ако не е), за да облекчи положението си. Аз не бих, понеже не понасям и тютюневата миризма, и тютюневия дим. От друга страна, не бих тровил хората и животните около себе си, за да ми е хубаво на мен.

За да помогне на разработчиците да защитават своите сайтове и техните посетители, компанията Mozilla създаде поредния онлайн-скенер, който проверява настройките за сигурност на уеб-сайтовете. Той е наречен Обсерватори. Сайтът сканира широка гама от механизми за сигурност на мрежата. https://mozilla.github.io/http-observatory-website/

Форум "Културно наследство" https://forumnasledstvo.wordpress.com/ http://heritage.bg/forumnasledstvo/

Много интерессссна тема, много интерессссна...

Любопитна би била статистиката от какви болести умират най-често българите.

Борбата на българския народ за самостоятелна българска Църква в епохата на българското Възраждане (част от което съвпада и с османското Възраждане, т. нар. епоха на Танзимата, т.е. - на реформите) цели да постигне следното: - назначаване на българско духовенство и ползване на български език в църквите; - установяване на българска национална Църква; - определяне на границите на българската Екзархия; - признаване на българската нация за отделна нация в рамките на Османската империя.

Ваклуш Толев (лека му пръст!, почина на 90 г. възраст през 2013 г.) е богослов по образование, обществен деятел, лектор по история на религиите (в Софийския университет и в Пловдивския университет) и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, сред които: - „История и теория на религиите“ (1992), - "Езотерични школи и мистични учения" в два тома (1995 и 2001), - „Духовните дарове на България“ в два тома (2010 и 2012), - „Седемте лъча на еволюцията“ (2002), - „Беззаветен завет“ (2012) - "Събори на Мъдростта" (1998), - "Алманах с посланията на Планетния Логос" (2001), - изцяло авторското списание „Нур“ (1993 - 2013). Списанието продължава да излиза и след смъртта му. http://nurmagazine.vaklush.org/bg/pages/read/ Оригиналните му възгледи, исторически прочити и тълкувания се оформят в самостоятелно учение, което той нарича "Път на Мъдростта". По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение "Общество "Път на Мъдростта"", което работи за разгръщане на духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството. Човекът в доктрината на Мъдростта е разглеждан като „бог в развитие“. „Човекът – еволюиращ бог - вече няма да се развива със съпоставките добро и зло, а ще се освобождава от полярностите“, твърди той. В тази връзка В. Толев дава и новото понятие „събожник“ – израз на признанието, че „не може да отречеш самия Сътворител, вложил Себе Си в другия чрез Диханието“. Духовното родство е по-важно от кръвното, затова човекът в Учението на Мъдростта вече не е „брат“ или „сестра“, a именно - събожник, но още по-важно е, че в сублимацията на новия термин отпада и понятието „враг“. А злото е "нееволюирало добро". В общочовешки план Ваклуш Толев сезира Комисията за правата на човека към ООН за включване на допълнителна клауза в Хартата за правата на човека, която да защити правата и на човешката душа. „Свещен е човекът, а не - институцията!“, казва богословът, с което извежда правото и основанието да се променят законите на Институцията. Искането за нова клауза включва премахването на анатемата от всички религии и отстраняването на понятието враг от социалните взаимоотношения на хората. „В Третото хилядолетие човечеството влиза с нова нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник“ – твърди Ваклуш Толев и предвижда, че „в Третото хилядолетие враждуването ще бъде само вътрешно – в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта“. Учението на Ваклуш Толев е определяно от някои като синкретизъм (смесица) от източноправославно християнство, редица източни религии, окултизъм, езотеризъм и дори прабългарска символика. Самият той извежда досегашното и бъдещо битие на човечеството в една нова „Доктрина за йерархия на Духовните вълни“, според която настоящата Духовната вълна е тази на Мъдростта, прокламирана с неговото Учение. Предходните Вълни са на Сътворението, Митологията, Правдата и Любовта, а бъдещите са на Истината и на Свободата. Той не определя Учението на Мъдростта като нова религия, а - като култура на знанието. Основна концепция е да не се търси повече Бог вън от човека, а вътре в него. „Битката за човека свърши“, казва Ваклуш Толев, „започна битката за извеждане на Бога от човека“. Въпреки че е възпитаник на Българската православна Църква и богослов по образование, Ваклуш Толев изповядва и учението за прераждането, което отсъства понастоящем от догматиката на Християнството. Той обаче посочва, че в Учението на Христос и в ранното Християнство прераждането има своето несъмнено място. От догматиката то е изключено едва в Петия Вселенски събор (Цариград, 553 г.), а в Евангелието – който има уши да слуша, ще открие не една податка към него (виж Матей 11:12-15, Матей 17:10-13). Символният знак на Учението на Мъдростта е Триъгълник с вписана в него Змията-Огън-Кундалини, символизираща Мъдростта. Триъгълникът изобразява горната част на християнския Кръст в идеята за осъществената от Кръста победа на Духа над материята. В целостта си знакът изразява „Полярността на Времето и Единството“ и е символ на „Знание, Творчество, Безпределност“.

Две трети от травмите през зимния сезон - счупвания или навяхвания - са свързани с подхлъзване и падане при заледяване. Поледицата създава най-големите неприятности и затова със започването на минусовите температури е добре да сте подготвени за нейните изненади. Ето няколко полезни съвета относно това, какво да правим, за да не паднем на заледен участък от пътя: - Повечето травми се получават поради това, че хората не умеят да падат. Както и не умеят да вървят по хлъзгав път. - За да имате по-голям шанс да не се пребиете, падайки на заледен участък от пътя, е хубаво да сте тренирали някакво японско хватово бойно изкуство (тоест - със захвати) - джудо, айкидо, джу джуцу. Ще се научите как да падате правилно. Паданията са съответно напред, назад, наляво и надясно. Всеки от четирите вида падане има своята специфична техника. - Ринете снега пред своите домове, офиси и магазини, при нужда поръсете и с морска сол, не чакайте общината или някой друг да го свърши! - Носете ниски обувки (за да може глезените ви да са свободни) с грайфери против подхлъзване. Избягвайте да се движите с обувки с високи токчета! - Гледайте къде вървите и, ако пред вас има повърхност, която ви се струва хлъзгава, се опитайте да я заобиколите. - Слизайте и се качвайте внимателно от/на превозни средства, в никакъв случай не скачайте от стъпалото на автобуса! - Въпреки че може да ви е студено на ръцете, не ги дръжте в джобовете си. Ако се подхлъзнете, ръцете могат да ви помогнат да възстановите равновесието си или да се приземите на тях. (Ако владеете бойни изкуства, ще се приземите с тяхна помощ ПРАВИЛНО - без да си ги счупите.) Ако вашите ръце са в джобовете ви, времето за реакция ще се удължи, а дори може и да не успеете да реагирате. - Ако, падайки напред, опънете ръце, ще паднете на дланите си. Така рискувате да счупите китките си, Има опасност да счупите лакътната си става или дори да извадите ръцете си от раменната става. Ако паднете по този (неправилен!) начин, и се разминете само с изкълчване, значи сте имали късмет. Падайки напред, постарайте се да паднете върху дължината на дланите и предмишниците си, дръжте ги пред лицето си! Опитайте се и да сте стъпили на пръстите на краката си, за да не си ударите и коленете, понеже може да счупите и тях. Дръжте главата си назад, за да не счупите носа си или някой зъб. - Ако, докато падате назад, главата ви не е напред (все едно с брадичката си сте захапали банкнота от 50 лв и се опитвате да я задържите, като не отлепвате брадичката си от гърдите), ще паднете по гръб и няма да нараните врата и главата си. Ако, докато падате назад, главата ви е наклонена назад, по време на удара от падането може да получите мозъчно сътресение. Падайки по гръб, трябва да паднете и на дължината на ръцете си, като те извършват удар отстрани на тялото ви, под ъгъл от 45 градуса. (При по-малък ъгъл няма да успеете да се предпазите, а при по-голям ъгъл, може да си ги счупите.) - Ако се подхлъзнете и усетите, че ще паднете, приклекнете, за да намалите височината при самото падане. Освен това, по този начин си давате, макар и малък, шанс все пак да се задържите на краката си. Опитайте се, в момента, в който усетите, че загубвате равновесие, да наклоните горната част на тялото си в посоката, обратна на онази, в която залитате. В момента на падане напрегнете мускулите си, свийте се, а след като докоснете земята, пробвайте да се търкулнете – така ще намалите риска от травма. - При ходене в никакъв случай не вървете с ръце в джобовете. Това вреди на равновесието. Ако е студено, разбира се, носете ръкавици. Най-добрият вариант е ръцете ви да са свободни, т.е. - да не носите чанти и торби. Раницата е идеален вариант. Както - и чантата, която се носи на рамо или през рамо. Не носете нищо в ръцете си, ако е възможно. - Ако тръгнете да падате и държите нещо в рък, го хвърлете на земята, ако е не е чупливо, за да не се ударите лошо, докато се опитвате да не счупите "безценното". По-добре е да се счупи телефонът ви, отколкото - главата ви. Не говорете по телефона и не пишете съобщения, това отвлича вниманието ви от пътя и неговите опасности. - Запомнете, че колкото и за бързате, колкото и да закъснявате, трябва да вървите бавно, като стъпвате върху цялото си стъпало (ето защо обувките не трябва да бъдат с висок ток!). - Не вървете близо до уличното платно. Колата също може да поднесе и да се качи на тротоара. Не пресичайте на забранени места - при поледица автомобилът спира много по-бавно - снегът и поледицата увеличават спирачния му път. - Не ходете под покривите на сградите, защото съществува опасност ледените висулки да се откъснат и да паднат върху вас. - Дръжте се за парапетите на стълбищата, за оградите по пътищата, за дърветата или за пътните знаци, ако има такива около вас. - Ходете бавно и в никакъв случай не тичайте. - Ако ползвате патерици или бастуни, трябва да ги поставяте перпендикулярно спрямо настилката, за да има най-голямо сцепление. Не се препоръчва да ги поставяте под ъгъл. - Ходете като пингвините - изнасяйте центъра на тежестта си върху водещия крак, а ръцете дръжте свободни и леко разперени. Краката трябва да са разкрачени на широчината на раменете ви. - Понякога, ако пътният участък е премного заледен, е по-безопасно да се ходи като морж - по корем.

"Бъдете съвършени, тъй както е съвършен и небесният ваш Отец!" Библия, Нов завет, Евангелие от Матей, гл. 5, ст. 48

Ваклуш Толев, отговаряйки на въпрос как вижда бъдещия човек, казва следното: " Всеки носи в себе си Диханието на Бога. Първото нещо, което аз виждам в бъдещия човек, това е идеята за свобода от себе си. Това е формула, която малко е смутителна, когато се чуе за първи път. Но ако не надмогнем себе си, не можем да направим нищо ново. Човекът не е даденост, той е едно предшествие, той е едно саморазвитие, той е едно достижение. За мен човекът е една бъднина, той е Бог в развитие."

Излиза, че съм написал колосална глупост. Така се получава, когато като ученик четеш научна историческа литература в час по физика.

Надявам се авторът на темата да сподели накрая кой е верният отговор, за да видим дали в темата имаме участник, който го знае. :-)

Второ предположение... (Четете внимателно!) Водният лед се топи по-лесно в океана, отколкото в планините, а не - обратното, защото водата е по-добър проводник от въздуха и отдава топлината в леда по-ефективно (тоест - значително по-бързо), отколкото това прави въздухът.

Предполагам, че (в контекста на казаното по-горе) кристалната решетка на леда в океаните е различна от кристалната решетка на леда в планините. В моретата и океаните водата е солена, а в планината не е. При топене телата (в нашия случай - ледът) поемат (поглъщат) топлина от околната среда. Затова топенето на ледовете зависи най-вече от температурата на околната среда. Вероятно - и от масата на количеството лед.

Малко източници на френски: http://www.leconflitsyrienpourlesnuls.org/ https://www.mediapart.fr/journal/international/dossier/dossier-la-guerre-en-syrie http://www.liberation.fr/syrie-soulevement,100047 http://www.lemonde.fr/syrie/ https://fr.wikipedia.org/wiki/Guerre_civile_syrienne http://www.lepoint.fr/recherche/recherche.php?sort=date_desc&query=la guerre en syrie http://sites.arte.tv/28minutes/fr/syrie-6-points-pour-mieux-comprendre-le-conflit-28minutes https://www.slate.fr/dossier/38449/guerre-en-syrie https://news.vice.com/fr/article/la-syrie-4-ans-apres-une-chronologie-du-conflit http://www.leconflitsyrienpourlesnuls.org/document/i-de-la-revolution-a-la-guerre-civile/ http://www.leparisien.fr/espace-premium/actu/chronologie-interactive-syrie-les-etapes-d-un-conflit-sanglant-24-11-2015-5308529.php http://info.arte.tv/fr/la-guerre-en-syrie-chronologie https://francais.rt.com/international/17169-cinq-ans-conflit-syrie

На компактни флекс дискове :-)

Или друго - какво би станало, ако Крум не бе починал и бе обсадил Константинопол? Щеше ли да го превземе? Ако да - какво, а ако не - какво? Какви биха били евентуалните последици от тези две възможни линии на развитие?

Не, изчакай до понеделник!

Дори и да е искал да продължи да президентства - поне още един мандат, не би могъл да го стори. Защо, ще попитате вие,,, Защото по време на президентския мандат здравето му се влошава, а след края на мандата той се разболява от холера. Умира след малко повече от 3 месеца (около 100 дни) след своето президенстване.

Авторът на темата не е уточнил. Казах Ивана, за да вляза в общия тон на прежде говорившите, които явно слушат Азис... Колкото до Ф. Сор и Ф. Карули, аз не само ги слушам. Даже съм ги свирил. Те са известни композитори на произведения за класическа китара, ако някой не знае.

Четири поколения биографи са изучавали живота на американския президент Ейбрахам Линкълн буквално по дни. Смятало се е, че той страда от синдрома на Марфан, което е рядко генетично заболяване. Американският кардиолог Джон Сотос обаче доказа наличието на друга диагноза. При ръст 193 см теглото на Линкълн било малко над 70 кг. Той имал необичайно дълги и тънки ръце и крака, хлътнали гърди и асиметрично лице. Заради слабото си сърце дори и като млад не изкачвал височини. Доктор Сотос е убеден, че дори и да не беше извършено покушението, отнело живота на президента, той пак е щял да умре горе-долу по същото време. Линкълн е бил лекуван от най-добрите специалисти на своето време. По онова време (около 1850 - 1865 г.) за най-ефикасно средство срещу болестите се смятал живакът. Той се приемал на таблетки, които били оцветени със синя боя. Живакът имал множество странични ефекти. Когато Линкълн станал президент, (1861 г.) той престанал да приема „сините таблетки“, тъй като от тях получавал безсъние и неконтролируеми изблици на ярост. Сотос изучил всички записки от специалистите, лекуващи Линкълн, и установил, че китките му били силни и дебели, което не е типично за синдрома на Марфан. Липсвал и неизбежният за тази диагноза шум в сърцето, както и очните патологии. 5 години преди смъртта си президентът започнал да отслабва рязко, което е типично за онкологичните заболявания. Оказало се, че измъченият вид на Линкълн не е резултат от депресия, както се смятало по-рано, а - от понижен мускулен тонус, характерен при наличието на тумор(и). Един от най-важните симптоми на синдрома на Марфан е аортната недостатъчност. Съвременните лекари, които поддържат версията за това заболяване, смятат, че едно от доказателствата за тяхната правота е известната фотография на президента, на която той е седнал с кръстосани крака. На нея контурите на краката му са леко размити, вероятно - защото са се поклащали в такт с пулсацията на съдовете. Снимките през XIX век обаче изисквали повече време, трябвало е да се седи неподвижно почти половин час, затова и неясните контури на снимката не могат да бъдат доказателство за тази болест. Сотос изследвал и изработените приживе гипсови маски на Линкълн и установил, че устните му са извънредно грапави, което е признак за доброкачествен тумор на лигавицата. В крайна сметка мнението на специалистите е, че става въпрос за множествена ендокринна неоплазия от трети тип. Това е много рядка генетична патология, вследствие на която се развиват злокачествени тумори на щитовидната и надбъбречните жлези. Обикновено в началото се отстранява само туморът, а след това - и щитовидната жлеза заедно с шийните лимфни възли и фибри. Следващият етап е лечение с препарат, за да се компенсира следоперационният хипотиреоидизъм. Следва лечение и на другите усложнения. За съжаление, благоприятният изход е малко вероятен. Това заболяване е несъвместимо с живота. Смъртта на Линкълн го превръща в мъченик за мнозина. Днес той е считан за втория най-добър президент, след Джордж Вашингтон. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности – честност, откровеност, уважение на личните права и на правата на малцинствата, както - и на човешките свободи като цяло. http://www.jivotatdnes.bg/

Национална мрежа за децата инициира голямо онлайн допитване, за да разбере как българите оценяват грижите за децата и семействата у нас. То ще помогне на мрежа за децата, която обединява 137 организации от цялата страна, работещи за и с деца, да подготви ежегодния си доклад "Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата й за децата?". В допитването, което продължава до 22 януари включително, могат да вземат участие деца над 14 години и възрастни. Годишният доклад "Бележник" оценява по шестобалната система как правителството и администрацията са справят с поетите си ангажименти към децата през изминалата календарна година. Целта на доклада е да даде реална оценка на ситуацията, в която живеят днес децата в България. Тази година за първи път Национална мрежа за децата разширява обсега на хората, които дадат мнение и оценка за изпълнението на държавните ангажименти към децата. Всеки над 14-годишна възраст може да попълни електронната анкета и да изрази своето мнение за състоянието на политиките и практиките за децата и семействата у нас. А ето я и самата анкета: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeAA_YjuaHVJP_FF8pVfEQZP3XUgeVNtN9gANdbtGRC9L71wA/viewform?fbzx=7911564332986470000

От българските изпълнители... Ивана?! Иначе, световно погледнато, залагам на класиката, да речем - Моцарт? (Бих заложил и на Фернандо Сор или Фердинандо Карули, но тях ги познават предимно свирещите на акустична китара.)

Може би трябва да попитате в местното военно окръжие: Военно окръжие – гр. Пловдив Адрес: гр. Пловдив, 4000, ул. „Велико Търново” №75 Телефони: дежурен 032/ 63 28 71 https://www.google.bg/maps/place/ВОЕННО+ОКРЪЖИЕ+ПЛОВДИВ/@42.1373,24.7425,15z/data=!4m5!3m4!1s0x0:0xe6744459d481c9b8!8m2!3d42.1373!4d24.7425 И добре би било да се сетите фамилията му, офицерското му звание, длъжността му, военната му специалност... военното поделение, в което е служил... Дано все още да е жив и здрав и да се намерите!...

А в каменната сол камъчета ли има?