ISTORIK

Пътека. Пътеката е камениста, с избуяли на места треви, изпотъпкани от хора и животни... Встрани от нея има иглолистни дървета, храсти, буйни треви. Птиците пеят, щурците свирят своите песни. Небето е ясно, светлосиньо. В далечинатa се забелязват няколко малки пухкави облачета. Слънцето грее приятно. Катерици се надбягват по клоните на някои дървета. Минава сърна... Подминавам мравуняк и малко по-нататък виждам отсечено дърво... Поток, пресичащ пътя. Потокът, отначало, върви успоредно на пътеката, но по-късно я пресича. Изворът му е наблизо. Водата е чиста. Изплаквам ръцете и лицето си, а след това пия вода. Прескачам потока и продължавам по пътеката, която се издига стръмно нагоре – към планинския връх. Ключ на пътеката. Ключът е обикновен. Леко е издължен. Взимам го. Мога да го окача на врата си – като талисман. Все пак, не намирам всеки ден ключ на пътя, нали... Сeга нямам връв, на която да вържа ключа, затова го прибирам в джоба си. Любопитен съм кой може да го е изтървал... Оттук отдавна никой не е минавал, съответно, си правя извода, че никой няма да си потърси изгубения ключ. Продължавам по пътя, чудейки се, кой и кога го е изтървал и какво ли отключва. Замислям се, трябва ли да отключа съзнанието си за нещо или – сърцето си - за някого? Или това е ключ за сандък, пълен – с какво? – с книги?! Ами, аkо това е ключът за сърцето на жената, в която съм влюбен?! Бъдещето, несъмнено, ще отговори на тези въпроси... Мечка, встрани от пътя. Недалеч от мен минава кафява мечка. Тя също ме забелязва, но продължава натам, накъдето се е запътила. За щастие, отдалечава се от мен. След като адреналинът ми се е покачил, pешавам да последвам мечката. Стигам до отвора на пещера, където тя, вероятно, се е скрила. Отказвам се да вляза. Връщам се на главната пътека и продължавам нагоре... Постройка край пътя. По-нагоре по пътя, стигам до каменна ограда. Камъните са големи и обли, явно – речни. Зад оградата има изоставена камена къща. Покривът й е покрит с плоски каменни плочи. Решавам да пробвам дали ключът ще отключи вратата... Не, не отключва тази врата... Отнякъде се появява куче. Чувам кучешки лай... След малко, при мен идва кучето, което го издава. Това е кафява кавказка овчарка. Мъжко е. Умно е. Разбира ме, когато му говоря. Започвам да му говоря на френски. Гледа ме разбиращо. Сещам се, че докато бях във Франция, френските кучета лаеха по същия начин като него... А дали и то лае на френски? Абе, ясно, че лае на френски, щом се разбираме... Подушва ме и се оставя да го галя. След малко ляга до мен. Заспива блажено. Зад постройката, кон пасе трева. След като кучето се е наспало, отива да потича, а аз минавам зад постройката, където, за своя изненада, виждам черен жребец да пасе трева. Любувам му се известно време... Страх ме е да се кача на него, не съм падал от кон и не искам да знам какви са последствията. После, тръгвам с кучето към близкия връх... Ако иска, конят може да ни последва. Морски бряг. Пътят достига върха на планината. Стигаме го. Сещам се за мисълта на Буда, че “Човек, който е успял да изкачи върха, не е победил планината. Победил е себе си.”... Потегляме надолу – по друга пътека. Странно, тя ни извежда на морски бряг. Явно, доста съм вървял. Интересно, не съм усетил как бързо лети времето. На самия браг има камъчета и пясък. Кучето тича по брега, а после скача във водата. Изненадано е, колко мокра може да е водата, колко солена - също. Прави интересни муцуни. След малко, решавам да го последвам, за да си поиграем. Излизаме от водата. То ми донася пръчка, която многократно хвърлям, а то ми я донася. Уморено от пътя, плуването и играта с пръчката, кучето пак заспива. Аз се заглеждам в морето... Съзерцавам движението на вълните, слушам техния плясък. Малко по-късно провеждам една тренировка по карате на брега. Изпълнявам разнообразни техники. После – няколко кати... По някое време, забелязвам, че кучето се е събудило и ме гледа учудено. Преди да си тръгнем от плажа, аз си взимам за спомен няколко миди и камъчета. Оглеждам се и за писмо в бутилка, но не виждам такова. Поглеждам за последен път към леките морски вълни и залеза на Слънцето. Комбинацията от слънчев залез и спокойно синьо-зелено море е впечатляваща. Поглеждам и към върха на планината. Обещавам си пак да дойда насам, когато мога...

http://www.2cyr.com/ Това е конвертор от латиница към кирилица. Може да прави и обратното - да конвертира кирилица към латиница. Оригиналният сайт е http://5ko.free.fr/

Защитни психологични механизми на личността Всеки човек е единствен и неповторим. Неговата личност - също. Това своеобразие е причина за разнообразието на реакциите при различни факти и събития, които му се случват по време на биопсихосоциалното му съществуване. В живота на всеки индивид се случват най-разнообразни събития. Част от тях са с положителен емоционален заряд. Други са изключително травмиращи, водещи до трайни личностови последици и промени. Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има фактори, които донякъде ги канализират: - емоционално-моторна устойчивост на личността; - интереси и нагласи на личността; - защитни механизмина личността; - социална подкрепа. Въпросът за защитните психологични механизми на личността е поставен от Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида. Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. Фройд определя защитните механизми като съзнателна стратегия, която човек използва за защита от открития израз на импулси от ид-а и срещата им от страна на суперегото. Дъщерята на Фройд - Ана Фройд - доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха. Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимнозависим процес. Съществува йерархична класификация на защитните механизми и от психологично естество, в чиято основа стои относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие: - нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства) - незрели защити (в юношеската възраст и при някои непсихотични пациенти) - невротични защити (при невротично болни и при възрастни хора, подложени на психичен дистрес) - зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора). Последните видове защити (в зрялата възраст на психично здравите хора) представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст. В тях се включват следните видове психологични защитни механизми: - Общуване - От гледна точка на приспособяването към средата, общуването представлява един от основните адаптационни или защитни механизми срещу стреса. - Алтруизъм - личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства; - Аскетизъм и самоизолация - директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания; - Поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности - професионална и социална реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване към идеалите на градивния национализъм... - Изтласкване - отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси - един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. На човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни; - Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това"; - Регресия - връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца (да вярват в ирационални неща, например - в духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу авторитети; - Рационализация - търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна. Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства. - Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува. - Създаване на реакция – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози). - Изместване - пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначен за началника ни; - Формиране на реакция - отричане и обръщане на чувства (например, любовта се превръща в омраза или омразата се превръща в любов); - Психосоциална защита – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на своето семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Например, на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже, след това. - Идентификация - идентификация с друг човек; сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите си (ървична идентификация). При интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия). - Сублимация - трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: жена със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласна романистка. Според Фройд, сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики достижения в западната култура и наука. - Фантазиране - мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката; - Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите си. - Интроекция – приемане на образа (imago) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия. - Конверсия – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т. нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae, това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида. - Отменяне - действия, целящи, като че ли да се отмени някое зло, което човек допуска, че е сторил; - Интелектуализация - криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива. - Реактивно образование - способ да се действа противоположно на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм с решенията с родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си!" - съветва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно." - казва млада жена, която изпитва силно сексуално влечение; - Сякаш нищо не е станало - отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза. - Отреагиране - начин за бунтуване и намаляване на напрежението; - Себеотричане - спечелване на другите или търсене на съчувствие; - Търсене на силни усещания и увеличаване на адреналина в организма; - Проява на чувство за хумор... При хора с тежки разстойства на личността, депресивните състояния причиняват много повече поражения върху качеството на живота и социалното функциониране на индивида, в сравнение с пораженията при хора със здрава или невротична структура на личността.

Секретар също е мъжка професия. Да си спомним древноегипетските писари, да си спомним и за Константин Философ-Кирил - секретар в Цариградската Патриаршия!

Гладиаторите били вегетарианци. Грамадните мъжаги похапвали само (?!) ечемик и фасул! Римските гладиатори са били вегетарианци, сочи изследване върху останки в гробище в турския гр. Ефес, пише в-к "Дейли телеграф". Героите на арената се хранели с ечемик и фасул. Антропологът Карл Гросшмид от Виенския университет е анализирал костите на над 70 гладиатори. Той открил в тях високо съдържание на стронции и ниско съдържание на цинк. Това е характерен признак за вегетарианство. Плътността на костите им се оказала по-висока от нормалната, а стъпалата им били увеличени, защото са се биели боси (без сандали или ботуши). Гросшмит смята, че те са получавали предостатъчно храна, за да станат дебели и силни. Техните тлъстини защитавали кръвоносните съдове и нервите им, при срязване. Именно заради това, гладиаторите рязко наддавали тегло, преди големи състезания. Затова, римските мозайки ги показват като тежки и дебели мъже. В писмени източници те дори са били наричани с прозвището "дъвкачи на ечемик", което получава своето обяснение.

Софтуера - като настъпана мотика - Чайник - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват. Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват. Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики. Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини. Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултата. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики, прави свои собствени. Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти. Копирайт - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя. Геймър - този, за когото, при настъпването на мотиките, най-важен е самия процес. Обикновено, не може да произвежда собствени мотики. Чийтър - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено - само по веднъж. Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката, даже и ако тя е затворена в барака и заключена с катинар. Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики. Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики. Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките. Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната. Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око. Рилийз - версия, в която мотиките са покрити със шума. Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината, създадена от предишните мотики. Асемблер - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда. Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото, даже когато мотиката е настъпена от някой друг. Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо. Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики. Кодировки за кирилица - подаръчен комплект мотики за българските и руските потребители на интернет. Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката. Гъвкав (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си. Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш, след като тя те прасне по челото. Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили. Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото, даже и тогава, когато сте я настъпили с гръб към нея. Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно. Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките. Мануал (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от леймърите и хакерите. Напредналите програмисти я използват, едва след като настъпят мотиката втори път. Техническа поддръжка - служба, която дава съвети, какво да се прави след настъпване на мотиката. Обикновено, първият съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

Да не би да е чапла? (блъфирам, не съм сигурен..) П.с. Ма много са къси кра4етата на това пиле, за да е 4апла, може би?

Какво представлява есперанто?! http://www.kurso.com.br/bazo/kioestas.html?bg Актуална информация за международния език есперанто http://web.orbitel.bg/interpres/esperanto/gxisdate.htm Курсове по есперанто за българи в интернет http://web.orbitel.bg/interpres/esperanto/kursoj.htm http://www.kurso.com.br/bazo/index.html?bg ЕСПЕРАНТО - УЧЕБНИК ЗА НАЧИНАЕЩИ ПО ЗАГРЕБСКИЯ МЕТОД http://www.argilo.net/kurso/ Virtuala Esperanto-Biblioteko http://www.esperanto.net/veb/ Пражки Манифест на Движението за международния език Есперанто http://donh.best.vwh.net/Esperanto/pragobg.html L'esperanto en France http://www.esperanto-france.org/ Интерпрес http://www.interpres.org/esperanto Universala Esperanto Asocio (Meждународен есперантси съюз) http://www.uea.org/ Bulgara Esperanto-Asocio (Български есперантски съюз) http://www.interpres.org/esperanto/bea.htm Музиканти и певци, творящи на есперанто (Музика и текстове) http://eo.wikipedia.org/wiki/Esperanto-muziko --- Л. Л. Заменхоф - създателя на езика Есперанто http://www.answers.com/topic/l-l-zamenhof http://www.esperanto-france.org/langue/biographie.html

Нещо в настройките на браузърите, може би...

Ами какво толкова, ако се забави играта? Някои ще ходят на море, а и аз нямам възможност да влизам всекидневно в нета... Ще имаме време да мислим... Обмислете идеите ми...

http://en.wikipedia.org/wiki/World_languages http://en.wikipedia.org/wiki/English_language#Pronunciation http://en.wikipedia.org/wiki/Anglophone_pr...reign_languages http://en.wikipedia.org/wiki/Most_spoken_languages http://en.wikipedia.org/wiki/Languages_on_the_Internet http://en.wikipedia.org/wiki/Global_internet_usage

Да, ще се прави нова тема с гласуване. Примерно - Kакъв ход да започнем да играем в партията BG-Science - ISTORIK? Дават се възможните варианти и се гласува, като всеки потребител гласува само за един ход. ВСИЧКИ възможни ходове, играни като първи ход от белите фигури, с които ще играете в първата игра срещу мен, са: 1. е2-е4 (Открити дебюти - царят е открит) 1. d2-d4 (Полуоткрити/полузакрити дебюти) 1. c2-c4 (Закрити дебюти) 1. b2-b3 1. b2-b4 1. g2-g3 1. Ng1-f3 (kon) 1. Nb1-c3 Много е важно да четете правилата на играта. Запомнете. че: - много е важно, как ще започнете - какъв ще бъде избраният дебют - дали ще допуснете грешки, антипозиционни ходове и попадане в уловки още в дебюта - лошо изигран дебют = лоша игра в мителшпила и/или в ендшпила

Хрумна ми интересна идея... Би могло да се направи нова тема, в която да обсъждаме какви ходове да се играят в дадена позиция... Както се играеше Каспаров срещу света, не може ли да се направи така, че да се играе форума срещу ИСТОРИК, примерно? Да речем, в партията ще играе един от вас (от името на всички останали), а в темата ще се обсъждат предложенията за ходове срещу мен. Аз ще играя две партии срещу вас - една след друга или едновременно (тогава - две теми да направим, за да не се обаркат игрите) - в едната с белите и в другата - с черните... Също може да ви подсказвам хубави ходове, ако сте пропуснали да ги видите... Естествено, няма да ви подсказвам "отровни" ходове, защото така не ми е интересно. Как ви се струва тази идея?

Напротив, точно ТАКА се правят по-малко грешки, защото има време да осмислите ходовете си. Би трябвало да си записвате ходовете на партията (или на партиите), която играете и да си седнете у дома - над дъската и да мислите. После - да си записвате разни варианти - няколко хода напред... Аз, акто седна да мисля така, без да ща (или - нарочно!) успявам да предвидя някои от добрите ви ходове, а и да видя множество възможности и за двете страни в дадената позиция. Разбира се, чудно ми е, как някои от моите противници не "виждат" очевидни ходове (за своите фигури) и играят някакви странни ходове, водещи до... загуба на играта. А Батори спря да играе навреме... И без това, позицията му е загубена. Вместо да се оплаквате, поогледайте позициите си... Колкото до това, че аз играя само по 1 ход на влизане в интернет или по-нарядко, това е така, защото се занимавам с много неща в нета, нямам време да мисля само над шаха, а и в стресова ситуация се допускат грешки, макар тогава да се играе уж по-интуитивно.

Етнолингвистична екология Преди няколко години, в Московския Държавен Институт (Московский Государствений Институт – МГУ) бе създадена нова катедра – тази по етнолингвистична екология. Според ръководителя на новата катедра – академик Вячеслав Иванов, езиците на малките народи постепенно умират и изчезват. Целта на учените, работещите в тази научна област, е да документират за историята всеки изчезващ език, диалект или говор. Защото във всеки от тях е запечатана своеобразна картина на света, а с неговото изчезване, човечеството ще изгуби богатството на това своеобразие. Етнолингвисти от цял свят се занимават с описване на тези процеси, както и с опити за изследване на все още съществуващите езици, които нямат писменост. По данни на руските етнолингвисти, към края на XX век, човечеството е говорило на 6 000 езика. Според най-песимистично настроените учени, след около 25-30 г., броят на езиците ще намалее драстично. Като основна причина за това явление се сочи глобализацията, която оказва влияние и върху световните езици. В момента, доминиращият език е английският. Според учените, след 2050 г., английският ще отстъпи първото място на китайския. Второ място ще си поделят индийските езици хинди и урду, а за третото място ще се борят английският и испанският. Някои езиковеди смятат, че английският език се е разпаднал на множество английски езици – британски (оригиналът!), американски, австралийски, африкански (южноафрикански и др.), азиатски (японски ангрийски! и др. ). Съществува дори и български вариант на английсия. Влизайки в обращение в световен мащаб, английският език е подложен на множество регионални влияния и бива “оплождан” с чужди елементи на всяко структурно равнище – фонетика, специфична лексика, синтаксис... В същото време, китайският език набира скорост както по чисто формален признак (расте броят на хората, за които това е първи, роден език), така и – заради факта, че китайците водят политика на универсализация на своя език. Те създадоха система за записване на йероглифи (японците наричат китайските йероглифи с термина kanji) за интернет и тази тяхна система се монтира паралелно с английската в новите компютри в цял свят. Китайците се стремят да превърнат своя език в най-използвания език в интернет. И имат краен срок – 2007 г.! Възниква въпросът, дали образователните системи по света отчитат тези тенденции? В някои райони на Англия, където има струпване на големи еднородни общности от преселници, се коментира изучаването в училище на азиатски и африкански езици, вместо френски, немски испански и италиански. В списъка на новите учебни предмети фигурират езици като хинди, урду, пенджаби, сомали, китайски, японски и иврит. Тази новост, въведена от английското образователно министерство, е политически коректна – след като пришълците изучават по неволя езика на страната-домакин, не е невъзможно да изучават паралелно и родния си език. Дава се възможност и на местните ученици и студенти да изучават езика на пришълците, в името на по-доброто разбирателство между хората и взаимното разбиране на различните култури. В някои български училища също се изучават екзотични езици като арменски, турски, иврит, китайски, японски, есперанто... В действителност, езиците не умират толкова лесно. Славянските езици не са застрашени в следващите 50 и повече години. Е, почти са изчезнали горнолужишкия и долнолужишкия, но процеса на тяхното изчезване продължава вече повече от 200 г. и тях все още ги има. Тези езици винаги са живяли в немскоезична среда. Срещу тях е имало репресии и по време на пруската държава, и по време на хитлеристка Германия. Тези два езика, след време, наистина ще изчезнат, но всички останали славянски езици са държавни и книжовни. Конкретно за българския език няма никаква опасност, докато има живи негови носители, докато има литература, писана на него... Да се върнем на светвните езици... Населението, говорещо китайски език, а също - и езиците хинди и урду, ще се увеличава, заради това, че репродуктивността на говорещите тези езици е висока. А също така – и все повече хора започват да ги изучават. Ползват се и в интернет. Освен това, китайският е един от официалните дипломатически езици. Но това все още не означава, че тези езици ще станат световни. Дали един език е световен, зависи от други неща. Например, френският език е бил световен в областта на културата, но дори и той не е бил най-разпространен - като брой на говорещите го като свой роден език. Причините, които определят, дали един език е световен, зависят от много фактори, свързани с техническия напредък, воената сила, политиката, икономиката, културата... В момента, английският език е доминиращ, но не – заради Англия, а – заради доминиращата роля на САЩ.. Освен това, английският език е лесен за изучаване. За сравнение, китайският, руският и българският са много трудни за изучаване. Ако някога Китай изземе по някакъв начин функциите на САЩ, може би, едва тогава китайският ще стане световен език. Ще поживеем, ще видим...

Българската православна църква (БПЦ) през погледа на българските национални медии Галя Тодорова В-к “Прелом” Явленията, които се наблюдават в българския печат, в по-голямата си част са валидни и за радиото, и за телевизията. Не бива да забравяме, че Църквата има не само духопвно, но – и земно измерение. И второ – компетентната медия може да изпрати своя читател към съответната форма на постигане на църковната истина, на вяра, молитва, други таинства (молитвата е едно от 7-те таинства), съзерцание, практика и прочие. Теоретично погледнато, светската преса би могла да отразява пълноценно и адекватно църковната проблематика. Освен това, християнската религия винаги е била медиатична по характер, в смисъл на пресъздаване на вярата, процес, който при правилно боравене от страна на медиите с верската проблематика би могъл да съществува и чрез средствата за масова комуникация. Анализът на текстовете в пресата показа, че вестниците и списанията са тези, които създават модела на Църквата в обществото и се явяват най-мощните интерпретатори на религиозен светоглед. От една страна, тяхното разбиране за вярата деформира общото състояние на православното религиозно съзнание у нас като се наслагва върху него. От друга страна, то е резултат от обществените нагласи, очаквания и потребности на масовия вкус. Оказва се, че медиите нямат собствен православен светоглед. Те виждат в лицето на църквата предимно традиционна историческа и културна ценност. За тях, Иисус Христос е само човек, реална историческа личност, но не – и Бог. Неговото историческо съществуване не се поставя под съмнение. Той е възприеман като велик духовен учител, като пророк, но не – и като Бог – в истинския троичен смисъл, влаган от християнството. (Става дума за съвкупността, известна като Светата Троица – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух). Медиите не препращат към нещо, което е отвъд техния достъп (и извън тяхната компетентност), а обратно – свеждат “божието” до “кесаревото”. А по този начин свещеното се принизява и опростява. (С други думи – “Медиите профанизират сакралното.”) Обикновено, медиите не демонстрират открит атеизъм или заявена антихристиянска позиция. Но за нито един от изследваните всекидневници православието не е важно. В йерархията на ценностите то стои на заден план. Нещо повече – самите медии се смятат за добри познавачи на Църквата и на нейните проблеми и се държат в позиция на неин коректив. Като цяло, те вземат отношение към всички светски и политически аспекти на църковната тема, личността на духовника, вътрешните за клира дела, обществената роля на Църквата, нейното отношение с другите деноминации и контактите й с тях. Но те не разбират религиозното измерение на институцията, Православието и християнството изобщо, вследствие на което имат погрешни очаквания от Църквата и не я разпознават като авторитет в реално духовно измерение. Те я разглеждат като земна, идеологическа организация, която трябва да отговори на техните обществени очаквания. Гледната им точка свежда Църквата до институция и изключва вярващите от нея. Фактически, медиите толерират и пропагандират нехристиянски религиозен светоглед чрез различни свои материали на тема астрология, окултизъм и др. подобни. Те не осъзнават тази своя дейност като антихристиянска. По правило, медиите са настроени против сектите и култовете, но не ги разбират и често стават проводници на сектантски идеи, които, извадени от контекста на собственото си учение, звучат приемливо на първо четене. Основното кредо за медиите е верският релативизъм. За тях, ното една религия, включително – и христинството, няма монопол спрямо Истината, а всеки човек има свой Път към Бога, който може да открие и да извърви сам, без посредничеството на Църквата. (Да припомним, че това е един от възгледите на богомилите!) Липсва познние у журналистите, пишещи на религиозни теми, за разликите между различните християнски деноминации. Те не разглеждат Протестантството като значим религиозен субект - партньор или опонент на БПЦ. Единствено Римокатолицизмът се приема като обособен религиозен субект, различен от Православието и най-често – противопоставен на него и то – в позицията на превъзходство. Образът на римокатолицизма във вестниците се персонифицира чрез личността на папата и чрез личността на наговия представител в България – Георги Йовчев (в гр. Пловдив). Медиите нямат специфичен език, когато говорят за Църквата. Използват обичайния си език и стил, които са разрушителни, ексцесивни, принизяващи. Логиката на техния интерес към религиозната проблематика е паразитна и заради това – разрушителна. Църковната тематика присъства с недуховни събития (имоти, политика, разкол, разправии между монаси, корупция сред свещеници...), а духовните събития се свързват с нецърковна тематика (полтергаисти, екстрасенси, астрология, окултизъм и др.). Тъй като за разгледаните всекидневници, всички църковно-религиозни аспекти се свеждат до техните светски и политически измерения, област, в която те (медиите) се чувстват в свои води, на собствена територия, се опитват да “помагат” на ЦЪрквата със съвети и идеи, как тя да се самореорганизира, сякаш това е част от демократизирането на обществото. Много често те се опитват да изземват нейни функции, включително – по отношение на вярата и на нравствениостта, както правят това и в други области, които смятат за “опразнени” от съответния титуляр – икономика, обществен живот, образование и др. По този начин, те изграждат една друга, своя виртуална Църква, която напълно подменя истинската. Това обаче не се разпознава от медиите. Едно от следствията от това е все по-задълбочаващият се разрив между интелектуалците и БПЦ, и между християнството и съвременната култура. В крайна сметка, образът на Църквата, който се създава в публичното пространство (дори и да е плод на добронамереност), не съдейства за правилното протичане на процесите, развиващи се вътре в самата Църква, създава негативни нагласи в обществото, вследствие на което Църквата се лишава от необходимата й обществена подкрепа, за да извършва своята просветна, образователна и социална дейност в достатъчна степен, както – и да разпространява пълноценно християнската вяра, за което е призвана. Затова са необходими целенасочени и постоянни усилия в публичното пространство в посока на създаване на връзки между обществото и Църквата.

Все пак, нека не пропускаме факта, че всеки от тях е имал министри, съветници, експерти, които са го "оплождали" с идеи... Древните китайци казват, че не е важно кой е на власт (кой е владетелят), а е важно, кои са съветниците му.

Правилно! Браво на теб!

терминатор - В астрономията, терминатор е линията, разделяща дневната и нощната страна * на планета. --- * светлата от тъмната страна

Нашата не е свършила, ама побързай...

Парите не носят щастие. Свикнали сме да сравняваме държавите по света по богатство и обем търговията. Някои печелят слава с музикантите, спортистите, добрата си кухня или прекрасните си курорти. Има много класации по корумпираност или качество на футбола. Но може ли да се направи световен индекс по това доколко една страна е сторила хората й да се чувстват доволни от живота си, при това без да плащат високата цена на "изядена" в името на този успех околна среда? Авторите на "Индекс на щастливата планета" (НРІ) от лондонската неправителствена организация "Ню економикс фаундейшън" (Nef) претендират, че са открили такава методология. Подходът им е фокусиран не толкова върху средствата за постигане на дълъг и щастлив живот, колкото върху ефективността на тези средства. Такива средства са технологиите, здравеопазването, образованието, управлението, икономиката, заетостта, потреблението, семейството, ценностите... Но те не дават отговор на въпроса защо може да си високообразован, здрав и заможен и да се чувстваш самотен и нещастен. Проучването на Nef показва, че няма страна, в която тези проблеми да са решени, както и че най-богатите държави са неефективни и преследват погрешни цели. Индексът НРІ се отличава с това, че не залага основно на показателя доходи на населението, позволява си да свързва обективни и субективни данни и комбинира фундаментални входни и изходни показатели (какво ползваме от заобикалящата ни среда и носи ли ни това удовлетворение). Крайната цел е да се покаже къде е балансът между постигане на щастие чрез отговорно отношение към ресурсите на планетата. В математически план индексът се изразява като умножаване на данните на ООН за удовлетворение от живот по очаквана продължителност на живота и разделянето на резултата на екологичните последици от дейността ни. Изчислението върху показателите на 178 държави показва, че нито една от тях не се справя добре и повечето дори са не просто неефективни, но и опасни за себе си и за човечеството. Затова НРІ не показва къде е най-щастливата държава или най-доброто за живеене място, нито коя е екологично най-оптимална или с най-висок стандарт. Идеята е да се получи представа колко дълго може дадена държава да живее по един или друг начин, преди да е съсипала всичко около себе си. По стандартите на западната цивилизация икономиката е залегнала в основите на целия живот и когато се говори за развитие, обикновено се имат предвид разпределение и парични потоци. Поради това показателят брутен вътрешен продукт (БВП) се е превърнал в стандартна мярка за стопанска активност и резултат от правителствената политика. Но той никога не е имал за цел да отчита усещането за благоденствие, макар днес да се твърди, че колкото повече средства има един човек, толкова повече може той да отделя за подобряване на живота си. В това обаче има заложени капани. БВП не ни показва как се разпределя богатството вътре в обществото. Екваториална Гвинея и Гърция например имат по 20 хиляди долара БВП на глава от населението. Само че първата държава печели изключително от износ на петрол, управляват я шепа богаташи, така че попада в челната десетка по корумпираност на "Трансперънси интернешънъл", а продължителността на живота е 43 години (в Гърция тя е над 78 години). Напоследък се правят опити да се коригира връзката между БВП и усещането за благоденствие, но никой от тях не взема предвид субективни впечатления на хората за това как всъщност живеят. Иначе казано, въобще не е сигурно, че бедните са по-нещастни от богатите. Подобно на спора дали IQ тестовете отразяват реално интелигентността няма и достатъчно убедителни методи да се получават валидни данни за нивото на удовлетвореност от начина на живот, както и не е ясно каква е връзката между удовлетвореност и щастие. Друг фактор, който обикновено се взема предвид, е прогнозната продължителност на живот, защото той отразява състоянието на детската смъртност и многобройни въздействия през целия живот, които в крайна сметка обясняват защо в едни държави се живее до над 75 години, а в други хората не очакват да надхвърлят 45. Холандският социолог Рууд Венховен създава модела "години на щастлив живот" (HLY), комбиниращ предполагаемото с реалното качество на живот. Той обаче има недостатъка да се опитва да обхване едно доста неравномерно разпръснато във времето явление - хората са щастливи в определени години от живота си, и то по различни поводи и под въздействието на различни преценки. Трети компонент на "индекса на щастието" НРІ е замерването на това експлоатацията на колко голяма плащ се изисква, за да се поддържат нивото на потребление, технологичното развитие и ресурсната ефективност да дадено население. Най-голям дял в този компонент заема теренът за производство на храна, дървета и биогорива; колко водна повърхност се употребява за лов на риба и най-важното - каква площ зеленина е нужна, за да се абсорбира въглеродният диоксид от изгарянето на фосилни горива. Тук се взема предвид, че в глобализирания свят хората черпят ресурси от цялата планета, а не само от близкото си обкръжение. В този смисъл една плантация с банани "Чикита" ще се включи в сметката на държавата, където се ядат тези плодове, а не на Коста Рика, където те се отглеждат. Към 2001 г. данните показват, че човечеството потребява с 23% над биокапацитета на планетата да се възпроизвежда. Изчисленията за Великобритания например показват, че ако сегашното ниво на консумация бъде разпределено в рамките на една година, тя, образно казано, изпада в "дълг" към екосистемата още на 16 април и през останалите месеци от годината изяжда чужди ресурси. За човечеството черната дата е 23 октомври. След това до Нова година екосистемата деградира. Но не се стряскайте, самите автори от Nef предупреждават, че този показател трябва да се приема сдържано, защото е доста несъвършен.

Индекс на (не)щастието КОЛКО ЩАСТЛИВИ СА БЪЛГАРИТЕ? Според британски икономисти, хората в Киргизстан, Бангладеш или Албания са далеч по-щастливи от българите. Причината е, че макар в България хората да живеят относително дълго и засега начинът им на живот да не се отразява тежко на екологията, те са силно неудовлетворени от всекидневието си. Това запраща българите на дъното на провокативна по методологията си класация на щастието в света, навеждаща на някои интересни мисли. Тази седмица "Дневник" ще представи доклада ""Индекс на щастливата планета", който самите автори с тъжна ирония и игра на думи са нарекли и "Индекс на нещастната планета". Вануату - групичка острови в южната част на Тихия океан, населена с малко над 200 хиляди рибари и фермери, е най-щастливото място на планетата. Така поне твърди провокативно по методологията си изследване на британска неправителствена организация, публикувано този месец. Според лондонската "Ню економикс фаундейшън" (Nef) най-нещастни са хората в Зимбабве. От проучваните 178 държави България е на незавидното 145-о място, но има и по-големи изненади - САЩ са още по-надолу в класацията на 150-о място. В челната десетка са предимно държави от Централна Америка и Карибите, а дъното на класацията е окупирано от африкански страни. "Хората могат да живеят дълъг щастлив живот, без да се налага да източват ресурсите на планетата." Този цитат от доклада "Индекс на щастливата планета" съдържа и основния принцип, по който е извършено подреждането на държавите. А той е, че потребителските общества, живеещи в стрес, комерсиализъм и хищническо отношение към околната среда, не са по-щастливи от тези, които се задоволяват с малко и не съсипват екологията. Показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението (на Вануату той е едва 2900 долара годишно, или 207-о място от 203 световни икономики) не ни казват много за това дали хората зад тези числа са доволни и спокойни доживяват старините си. Този подход на създателите на индекса става по-разбираем, когато се допълни, че Nef го е подготвила заедно с "Приятели на Земята" (Friends of the Earth) и е използвала три фактора: продължителността на живота, личното усещане за благополучие и въздействието върху околната среда. Основаната през 1986 г. Nef организира кампании в защита на природата и за облекчаване дълговете на бедните държави и критикува дневния ред, който задават на света водещите индустриални държави, известни като Г-8. От Голямата осморка най-добре стои Италия заела (66-о място), а най-зле е Русия, която е почти на дъното (172-ро място). Германия е на 81-во, т.е. доста преди САЩ, защото населението й се нуждае от два пъти по-малко ресурси, за да задоволява нуждите си на приблизително същото равнище като американците. Великобритания е на 108-а позиция, т.е. доста под държави като Либия, Габон и Азербайджан, защото е 18-а в света по тежест на въздействие върху екологията. Япония (95), Канада (111) и Франция (129) са някъде около и под златната среда. Нашият индекс свежда икономическия подход до елементарни неща като това колко вкарваме в системата (ресурси) и какво получаваме от системата (продължителност на живота и чувство за удовлетвореност). Подредбата, която се получава, може да изглежда необичайна и шокираща, но това е така, защото политиците ни водят за носа с абстрактни математически модели за икономиката, които имат малко общо с реалния свят", коментира Андрю Симс, един от директорите на Nef. Вероятно затова централноамериканските държави, където се задоволяват с малко, но живеят до 70 години като западняците, са далеч по-добре разположени в класацията. Същото важи за островните държави (Малта например е на 7 място, а Кипър - на 24), където населението от векове се съобразява с естествените ограничения на околната среда и се е адаптирало да извлича повече ефективност от по-малко ресурси. Дължим да подчертаем, че в крайна сметканикоя държава в класацията не се е справила добре по трите показателя, поради което бихме могли да говорим и за Индекс на нещастието, казват авторите в предговора на доклада. По скалата от 0 до 100 на индекса икономистите определят, че възможно най-реалният таван е 83.5, но въпреки това лидерът Вануату е с 68.2. (България е с 31.6). Като цяло страните, които ООН определя със средно ниво на развитие, са окупирали челото на индекса за щастие, а държавите в преход, бившите комунистически страни и онези, които са затиснати от СПИН епидемия, са най-нещастни. Ричард Лайърд, директор в LSE, коментира пред Би Би Си, че индексът навежда на интересни идеи за въздействието на модерния начин на живот над околната среда. "Той ни напомня ,че не е съвсем наред да сме щастливи днес по начин, който обрича на сериозни трудности бъдещите поколения. През последните 50 години стандартът на живот на Запад значително се повиши, но това не ни направи по-щастливи. А това означава, че не бива да жертваме човешките отношения между хората в името на икономическия растеж." Авторите от Nef призовават да се приеме Глобален манифест за по-щастлива планета с препоръка да се ликвидират крайната беднота и гладът, да се отдаде нужното на приноса на всеки човек и да се поведе икономическа политика в разумни екологични граници. Малко по-рано тази година Nef публикува доклад, в който твърди, че ако светът консумира на нивата, на които това се прави във Великобритания например, за задоволяването на такова потребление ще са нужни ресурсите на 3.1 планети Земя. Сега фондацията посочва, че човечеството потребява 22% отвъд прага, до който екосистемата е способна да се възстановява. На практика ние необратимо изяждаме ресурсите си и обричаме потомците си на мизерия, се казва в доклада. СВЕТОВНА КЛАСАЦИЯ (по Индекс на щастието, 178 страни, 0 - най-нещастни, 100 - най-щастливи) 1. Вануату 68.2 2. Колумбия 67.2 3. Коста Рика 66.0 4. Доминиканска реп. 64.5 5. Панама 63.5 6. Куба 61.9 7. Хондурас 61.8 8. Гватемала 61.7 9. Салвадор 61.7 10. Ст. Лусия 61.3 ... 144. Джибути 32.7 145. БЪЛГАРИЯ 31.6 <--- 146. Нигерия 31.1 ... 171. Лесото 23.1 172. Русия 22.8 173. Естония 22.7 174. Украйна 22.2 175. ДР Конго 20.7 176. Бурунди 19.0 177. Свазиленд 18.4 178. Зимбабве 16.6

Тази седмица "Дневник" представя доклада, който самите автори с тъжна ирония и игра на думи са нарекли "Индекс на нещастната планета". В усилието си да аргументират адекватността на създадения от тях Индекс на щастливата планета икономистите от британската неправителствена организация "Ню екъномикс фаундейшън" (Nef) са оформили три категории. Това са културните ценности, политическата ситуация и общественият капитал. Комбинацията от факторите, включени в тези категории, определя и мястото на всяка от класираните 178 държави. Според разпространения този месец доклад на Nef България е на 145-о място, докато Колумбия например, е втора. Защо е така? Най-новите психологически изследвания сочат, че хората, отдаващи най-голямо значение на материалното - пари, външен вид, вещи, слава, обикновено са по-малко доволни от живота си в сравнение с онези, за които това не е толкова важно. Според психолога Тим Касер обяснението е, че стремежът към материални неща е мотивация, която не е съдържателна сама по себе си, а е задвижвана от необходимостта да ни оценят другите около нас. Мотивации от вътрешен характер се асоциират с усещане за самостоятелност и щастие, докато тези с външен се свързват с разочарование и недоволство. Възможно ли е тази неудовлетвореност от материалното да се забележи и в големите международни проучвания? В най-новото Европейско социално проучване (2004 г.) жителите на 24 държави в ЕС бяха помолени да отговорят на 20 въпроса кое е важно за живота им. Обработката на отговорите от Nef показва, че позитивен ефект имат ценности като авантюризъм, лоялност и креативност, а негативните са силното правителство и голямото богатство. С други думи, онези, които са посочили лоялността и креативизма като важни, са по-удовлетворени от живота си, отколкото хората, поставили акцент върху силната власт. Още по-категорични доказателства идват от Световното проучване на ценностите, където има възможност анкетираните да поставят акцент върху традиционните светски ценности или върху материалистично-постматериалистичните (под материалистични се разбират тези, които носят икономическа и лична сигурност, а под постматериалистични - които дават приоритет на личната изява и качеството на живот). Анализът на резултатите от 63-те държави, включени в анкетата, разкрива, че има по-силна връзка между усещането за щастлив живот и постматериалистичните ценности. Иначе казано, хората предпочитат да са по-свободни, отколкото по-имащи. Втората категория - политическата ситуация, показва категорично, че има пряка връзка между политическата система на една държава и удовлетвореността на населението й. Страните, категоризирани като свободни в световната класация на "Фрийдъм хаус", отбелязват значително по-добри позиции по удовлетвореност спрямо тези, които са частично свободни или несвободни. Същата силна връзка съществува и в класацията на Световната банка за качество на управлението, вземаща предвид такива фактори като демокрация и човешки права. Дори сред най-развитите държави от групата на ОИСР има отчетливи различия в качеството на управление и това прозира в разминаванията по удовлетвореност от живота на тяхното население. Същият принцип важи и за страните в преход - колкото по-близо до качествена демокрация е една страна, толкова по-щастливи са хората й (Словения например е далеч напред пред Беларус). Макрофактори като политическа система и управление играят важна роля в постигането на удовлетвореност от живота. В примера, който дават икономистите от Nef, България е поставена в една група на "златната среда" с Хърватия и Румъния. Под обществен капитал, събран в третата категория аргументи на авторите на Индекс на щастливата планета, се разбира колко развити и ефективни са социалните мрежи и усещането за общност. Някои социолози и психолози дори поставят на първо място като фактор за щастие от живота проявите на съчувствие, взаимопомощ и единство. Хората с повече приятели и проявяващи повече активност в общността си обикновено са по-щастливи от онези, които живеят самотни и пасивни. Различията в обществения капитал на отделните държави като че ли дават добри шансове да се обясни защо хората в две съседни страни може да се разминават в удовлетвореността си, а народи от двата края на света да са с близки показатели. Така държави с еднакви показатели по БВП на глава от населението, индекс на развитието и въздействие върху околната среда се оказват в съвършено различни групи по щастие. В примера, даден от Nef, са оформени странни наглед двойки щастлив-нещастен като Уганда и Молдова, Виетнам и Индия, Филипините и Турция, Перу и Украйна, Венецуела и Македония, Малта и Португалия, Аржентина и Литва. Как е възможно Колумбия да е на второ място в класацията по Индекс на щастието? Самите автори признават, че за читателите това е голяма и дори шокираща изненада. Обяснението според тях се дава от безпристрастните цифри. Колумбийците имат същата прогнозна продължителност на живота като унгарците и са толкова доволни от живота си, колкото германците. Няма значение, че потреблението им е на ниво едва една четвърт от това в Западна Европа. Британският писател Мат Рендъл, цитиран в изследването, е женен за колумбийка и прекарва половин година в страната, имаща печална световна слава на огромна нарколаборатория. Според него в някои аспекти Колумбия прилича на Италия. Хората тук имат силно развита местна идентичност, принадлежност към райони със специфична кухня, диалект, музика и танци. Тази централноамериканска държава притежава почти всички климатични варианти на планетата, а поради това - и изобилие от растителност и плодове. Икономически, Колумбия е модерна и стабилна, никога не е преживявала хиперинфлация, бичувала съседите, а военната диктатура, през която е минала, е била далеч по-кратка и по-умерена. Противно на негативния й медиен образ страната е с жизнено гражданско общество, високи образователни и здравни стандарти. Градският живот е комплексен и богат като по всички големи градове на света. Вярно, че все още има места в провинцията, където е опасно да се ходи, но те са изолирани. Вярно е също, че гладът за дрога в западния свят прави невъзможно изкореняването на производството на кокаин. Но в същото време 40-милионното население в никакъв случай не е от наркомани, опитва се да живее според законите и силната си католическа вяра, а богатите олигарси поколения наред са и големи филантропи, дори само заради това да оправдават високите си позиции в обществото, описва писателят Мат Рендъл.

Е, аз пък ще съсипя биолозите - в някоя тема с въпроси по история... (Но те още не знаят...)

http://www.mathforum.org/ Портал с математически ресурси и собствен архив от статии и учебни материали. Има дискусионни групи, математически игри и форуми, където човек може да поиска помощ. Огледален сайт за задаване на математически въпроси - получване на отговорите на http://www.drmath.com/ http://www.eevl.ac.uk/ Инженерен, математически и компютърен портал. Предлага търсене по ключови думи сред стотици страници с подобни тематики. Има собствени образователни материали, голяма част от които насочени към студенти. http://www.mathguide.de/ Mathguide е сайт, подкрепян от университетската библиотека в Гьотинген, Германия. Разделен на различни математически категории. Предлага линкове към университетски страници, математически софтуер, библиографии, списания и др. http://www.mathlinks.info/ Директория с връзки към математически сайтове. http://www.sosmath.com/ Място за математическа помощ и подкрепа. Над 2500 страници, пълни с лесно разбираеми обяснения на понятия и терминология. http://www.math.com/ Math.com е по-скоро сайт за ученици, отколкото място за сериозно занимаващите се с математически науки. Съдържа обяснения на училищната математика, предлага помощ с домашни и задачи, упражнения и игри. http://www.mathmistakes.com/ MathMistakes се е заел да описва и обяснява математическите грешки, редовно допускани в медиите, в презентации на хора от технологичния бизнес, в речи на политици и PR кампании. http://www.math10.com/ Онлайн обучение по математика. http://www.binarythings.com/bg/index.html Софтуер за изчисления и математически графики (каквото и да означава това). http://www.scylab.com/index_en.html ScyLab http://maxima.sourceforge.net/ Maxima http://www.pocketmath.net/ PocketMath