AnnieM

Живей тук и сега. Или поне се опитвай.

Добър ви вечер на Великден! Актуално в календара- възкръсвам от мъртвите души. Чета си списанието, защото ми пращате копие на мейла, но във форума не съм влизала от сто години. Не знам днес как се сетих, при това доста си поиграх с възстановяването на паролата. Обаче пък тъкмо на време за анкетката! Поздрави на всички, ще се запознаваме наново, но засега - приятно изкарване на празниците.

С тази тема искам да помоля някой от математиците да ми обясни (ама като на идиот) какъв е смисъла да се повдига число на нулева степен. Наистина съм ужасно скарана с математиката и не мога да разбера логиката. Вчера се препирах се един познат, който се опита да ми обясни, но така и не вдянах. Ако всяко чило на нулева степен е равно на единица, защо, аджеба не се изписва съответната единица, а трябва да се пише 1, 2, 3, 4, и т.н. на нулева степен? Бъдете добри другарчета и ми помогнете да разбера

подбрано от Кузман Шапкарев Том 2: Приказки и предания ЧОЕЧКОТО ОКО ЙЕ НЕНАСИТНО записано в Охрид Некога си биле еден татко и син. Тийе си имале една нива посеана со пчейнца. Врабци долетвеле, та зобале семето. Таткото прашчал сина си на нивата, за да я чуват (пазит) от врабците да не зобеет семето. Синот неколку дни наред одел на нива да вардит, а седне не сакал да одит. Татко му фатил да го натервит со сила да одит, а той не одел. От тоа най-седне се скарале син й татко и се сбиле: синот зел еден камен, та му разцепил таткое си глаата. Овой ошол, та се оплакал на суд. Судот повикал синот и го опитал: зашчо му разцепил глаата таткое си? - "Зашчо ме пушчаше на нива да я чувам от врабците, да не го зобеет семето, - отгоорил синот. - Яз еднож-дваж отидоф и вардиф, а коа чуф еднож големийот врабец да велит на рабчината мали: "Само тийе зърна да зобате, шчо не никнеет, " - другийот ден веке, ако и да ме прашчаше пак татко ми, яз не ойдоф, за тоа татко ми ме наби, и яз му разцепиф глаата". Тога судниците и царот му рекле: "Е! ти, кога си знаел шчо сборвеле врабците, ти требит да знаиш и Цар Костадиновата хазна къде йе." Той им отгоорил оти нишчо друго не знаел, а само тоа и им се кълнел. "Само тоа, шчови казаф", им велел, а тийе не го вервеле. Тийе го пристиснале и най-после го сториле каиль да кажит. Тога той им посакал три дни време да се помислит и тийе му дале. Потем трите дни го повикале пак, и той тога рекол на царот: "Да ми донесите петстотини коньи, хиляда крави и триста овци, да'и одерите, та да'и отнесите ето на кое место во планината". Царот той час поелял да се изполнит саканьето му. Царската поеля се изполнила без забаа, - заклале, одрале и отнесле на казаното место петстотини коньи, хилядата крави и тристата овци. Потем тоа пак посакал той да отнесеет на истото место и друга рана и покривач за живеенье тамо до шес недели време, зашчо ке ходел тамо да живеит той и да вардит. Тамо седел той неколку време деня и ношя. Свекакви дихании иделе да ядеет от закланите животни, от конските, кравечките и овчите мърши и той седел скриян, и за да чуят шчо ке си сборвеле диханиите. Ялеу шчо яле, го изеле свето месо, а останале ушче коските само. До вечерта пред да се свършит последнийот ден от шесте недели, нишчо не разбрал. Утрината рано ето й три орли кърстати дошле, клювкале от коските и помегю себе си сборвеле, опитвеешчем се кой от тройцата бил по-стар и кой шчо старо нешчо паметвел? Първийот орел рекол: "Яз паметвам кога беф дете малоо, падна снег до пояс!" Вторийот орел велел: "Яз паметвам, на мое време се стори голема гладия и многу люге умреа от глад." Третийот орел рекол: "Яз пак паметвам на мое време, кога беф дете, се закопа Цар-Костадиноата хазна." - "Ето ти си бил най-стар от свите", - отгоориле му друдзите два орла. - "Ено под онаа плоча - повторил третийот орел - йе закопано триста тоари злато." Скриянийот чоек слушал разгоорот на орлите и си малчел. Утрината дошле царски люге да го викает и му рекле: "Хайде, те викат царот." Той им отгоорил: "Речите му на царот да пратит триста мъски и шестотин врешча." Пратените се вратиле при царот и му казале, како шчо им наръчал чоекот. Царот той час поелял да му пратеет мъските и врелчата, шчо'и сакал и да одеет доста царски люге, за да му поможеет. Кога царските люге со мъските и врешчата ошле тамо, чоекот им рекол: "Крените я онаа плоча!" Тийе я кренале и шчо да видеет? - Еден бунар полн злато. Църпиле, църпиле и наполнале токмо шестотини врешча и тоариле на тристата мъски и му'и отнесле на царот така скришно, шчо да не разберит никой други, осъм пратените царски люге; а на той шчо беле го нашол златото, му не дале нито скършена пара, нито пак го побарале веке. Той, кутрийот, чекал да го викнит царот и да му даит нешчо, а све попустина му било чеканьето, - царот го заборайл веке сосем. Най-седне от како му се сдодеало чекаешчем, пратил при царот татка си да му посакат баре една капа злато. Татко му ошол при царот и - "Честити цару - му рекол, - ме прати син ми да им дайш една капа злато." - "Кой син?" - опитал царот. - "Той де, шчо ти я найде хазната" - отгоорил му таткото. - "Хай т'от тука, бегай от мене: коя хазна, кой нашол хазна?" - му рекол царот. А царатого го било страх да не разберит некой, да не чуят други еден цар, по-голем и по- силен от него шчо бил тога. Утрината синот пак го пратил татка си при царот да му сакат една капа злато. А тога веке, кога татко му дошол повтур, царските люге по царска поеля го опрале - пресекле му глаата. Кога синот чул оти татка му го заклале, отишол сам при царот и му велит: "Честити цару; имаш многу поздравение ето от кой цар, (от оного, от кого шчо беше имал страх), да им го дайш татка ми, ама го сакат жив и здрав, а пак ако сакаш, уби ме и мене, на, сега; туку да не ти се чинит оти йе татко ми, та да го убияш; яз сум пратен от по-голем цар. Да знайш харно оти татка ми си го сакам жив!" Сега и царот и царските люге се чудеет шчо да чинеет, как да чинеет? Чоекот, таткото, йе умрен, а син му си го сакат жив? Му велеет: "Чекай да видиме, шчо даат законот; чоекот умре и не оживят!" - "Е! отгоорил син му - и яз сакам шчо даат законот". Во законот нашле писано: колку тежит глаата на закланийот чоек, толку злато да му се дайт на дауджията син; и последнийов се сторил каиль. Е, сега клале на една терезия глаата, а на другата една ока, да речиме, злато. Терезията со глаата се станала; удвоиле и утроиле златото, а пак терезията не станвела, - глаата била по-тежка; клале пендесет пъти, сто пъти, хиляда пъти поике злато, пак терезията со глаата не станвит. Свите се чуделе, шчо ке бидит оваа работа? Клале свето найдено злато, - триста тоари, пак терезията не станала. Пак свите се чудеет, шчо ке бидит ова чудо големо? Се собрале учени и пеани, умни и разумни люге, за да разбереет зашчо терезията со глаата не станвит? Ама никако не можеле да разбереет. Тога сам той, шчо найде хазната и шчо то сакаше татка си жив, им велит: "Яз да ви кажа, зашчо не станвит глаата?" Свите со еден глас извикале: "Ако погодиш ушче ова, ние веке ке те имаме от сега за цар", а и сам царот му рекол: "Ево яз от сега вамо слегвам от царскийот стол, а ти седни на него, ако погодиш." Тога той им велит: "Донесите ми една кърпа." И тийе му донесле. Той со кърпата вързал очите на бездушната таткоа си глаа, пак им рекол: "Търгайте сега". Търгале я на терезия и дошла две ока. "Зашчо вака, - му велеет, - сега со две оки стана?" - "Зашчо со опулени очи, - им отгоорил той - никога не се можит да станит: - до къде шчо гледат окото, до тамо све тоари злато да клаате, пак таа не станвит. Така и ти, честити цару, толку тоари злато ти дадоф, - тийе от мене ти се дадени, - пак ти ушче не се насити со пари и мене ни една скършена пара не ми даде, а и ушче сакаше да имаш. Така и глаата таткоа ми, дури йе беа очите опулени, не станвеше; а седне, от како йе'и затворифме, тога само со две ока стана. Така чоечкото око е лакомо и ненаситно."

Тъкмо това щях да коментирам и аз. Въпреки, че и това е прекалено. В Англия вече е прието неутралното Madam. Не, че виждам кой знае какво конфузия в това да объркаш семейното положение на една жена. В някои стрени обаче подобни уж антирасистки и антидискриминационни решения са изведени до абсурдни крайности. На времето имаше един мармалад, произвеждан от компания, чието лого бяха танцуващи негърчета - нещо като лютеницата "Хорце". Е, на фирмата по съдебен път й наредиха да спре да използва марката, под която хората я знаеха в продължение на няколко поколения. Логото било расистко...

Патината може да се докара и без предметът да е преседял хиляда години. Иди при някой златар да ти обясни.

krisi9 и roca - да отворим една тема "Правопис"?

Според някои, това е стилизирана форма на слънцестоенията и равноденствията, вписани в еклиптиката (или както там се нарича траекторията на пътя) на Cлънцето, която все още се изобразява в келтските кръстове. Един вид - изображение на соларното божество.

Винаги си е било така. Особености на диалекта и толкова. Баба ми и дядо ми бяха от Прилеп, понякога у дома се говореше на този диалект. "Дори" може и да е официалното изписване на думата, но всички го произнасяме като "дури", особеност на българския език е да се потъмняват гласните. В бърза реч всеки българин казва "многу", а не "много" с отворена гласна. Едните са предпочели да въведат книжна форма, по-близка до изговорната и това е - няма мистерии, а сръбското влияние специално в този случай не го виждам. Не разбирам защо толкова се задълбавате? Идете в Банско например и чуйте местния говор - за много българи той е по-неразбираем, отколкото македонския говор и все-пак никой не го определя като отделен език. "Яз ти кажувах, га те трасиха.." и "Аз ти казах, че те търсиха" са си просто два варианта на един език - диалектна и книжовна форма. Същото и с шопския диалект - "Дека пойде?" и "Къде отиваш?". И двата цитирани диалекта са много по-далече от българския книжовен говор, отколкото цитирания от вас "македонски".

Аз се присъединявам към тези, които смятат, че не трябва да се подава информация на иманярите. Да намерят начин да "ядат хлебец" с друг вид труд. Износът на културни ценности носи страхотни доходи, новия закон за опазване на културно-историческото наследство се бави, разни индивиди пиратстват на воля, а наши артефакти потъват в чужди колекции и повече никога няма да чуем за тях. Не оспорвам познанията и интелекта на иманярите, но просто не мога по никакъв начин да уважавам подобна дейност. Идеята на Шем е много хубава, но по-добре да не изброяваме места, които биха привлекли вниманието на гореспоменатите.

Не знам кой е измислил и въвел стремето, но теорията за кожени стремена ми се струва възможна. При стремената въпросът е до баланс, затова дали са метални или представляват по-опростена примка - все едно, тежестта се разпределя по същия начин. Който язди би трябвало да знае. Друг е въпросът, че тази теория не е доказана. Това за кучето на ирландски галик е интересна забележка, но ми се струва, че думата за майка, máthair, стои по-близо до контекста Иначе думата mother е новоанглийска, на староанглийски е била Miθer (тета като заместител на "th"), което стои по-далече от гласната "а".

Извинявам се, че се намесвам, но това, което сте качили за Спитфайър не е ли всъщност Хърикейн? Тук има снимки на Спитове - http://www.historicaircraftcollection.ltd.uk/spitfire/

Отбивам се да поздравя автора, за съжаление в момента нямам време да изчета всичко. На прима виста мога да кажа, че когато посетих замъка Тинтаджел, в едно образователно филмче, което прожектират English heritage се споменаваше за средновековен дребен владетел с името Артър от ХІІ в. Изрично се подчертаваше, че е единственият с това име, но пък не е имал някакви кой знае колко сериозни изяви. Както казах, нямам много време да се застоявам, затова ви пускам само снимки на това, което е останало от замъка, ще пиша по-подробно другата седмица. Поздрави на всички и приятна разходка в Корнуол

Всъщност най-стара е армено-грегорианската апостолическа църква. Сега... не знам дали няма да е малко офтопик, но напоследък се занимавам с етнически малцинства и най-вече на българите зад граница, иска ми се да постна малко за Банатските българи, към които спадат и емигрирали павликяни. Провокира ме идеята за "латиноговорящи". Слагам го като цитат за тези, на които не им се четат фрагменти от лекции.

Радвам се да видя това интервю, проф. Гетов е един от любимите ми преподаватели. Да е жив и здрав.