lila_va

О, не, доста повече варианти виждам. Не обичам категориите (необходимо зло са). Но лично аз правя рязко разграничение между религиозно вярващ и останалите категории като агностик, деист и прочее. Т.е. ако направим една аналогия със систематиката в биологията , то позициите на агностиците, деистите са много по-близки с тези на атеистите, отколкото с тези на религиозно вярващите. Идеята, че понятието "бог" обобщава съвкупността от фундаментални закони, създаващи и управляващи вселената, си е ОК. Но идеята, че бог е лично ангажиран с всеки отделен индивид на нашата планета, че можеш с (без)действията си по някакъв начин да му повлияеш, е вече нещо коренно различно и именно тази идея едва ли е присъща за който и да е учен, дори и физик Е, за отрицателните факти нали се разбрахме? Измисляш си нещо и се пробваш да докажеш несъществуването му При всички случаи ще е безуспешно! Затова смятам за нелепи и излишни всякакви естественонаучни опити за доказване несъществуването на бог. По-интересни са опитите за обосноваване на вярата в бог...

Бих допълнила, че естественонаучните опити за търсене на Бога са нелепи. Между другото... твърде провокативно заглавие съм поставила, признавам. Но това е, защото темата стартира с идеята да покаже отрицателните страни на религиозната отдаденост в сравнение с тези на атеизма, а не да противопоставя вярващи срещу атеисти ПП: Обаче това си е действително добро: 1. Бог съществува; или 2. Бог не съществува. (поне за себе си не виждам трети вариант) И т.1 и т.2 са факти, само че: а/. факт номер едно е положителен и подлежи на доказване; б/. факт номер две е отрицателен и не се доказва. Той се оборва с доказване на противоположния положителен факт.

Не е така. Дори и днес в много среди те възприемат като зъл демон, ако открито демонтрираш атеизма си. В САЩ, например, шансовете ти за бестселър нарастват хилядократно, ако демонтрираш религиозна отдаденост. А някои престижни награди дори се "печелят" само от учени, които недвусмислено заявят религиозност някаква За мен остава неясен въпросът доколко посочените личности са били вярващи. Само защото някой ги е посочил в съответен списък като такива ли? Не че има и смисъл особен. Не смятам, че е коректно да се лепят етикети на хората. Ако човек лично не заяви убежденията си, никой няма право да го прави вместо него. Самият Айнщайн има написани много гневни писма в това отношение, но името му продължава да се използва във всякакви списъци Затова е по-добре да се концентрираме върху живите, а тенденцията при тях е недвусмислена - 7 процента

Не знам защо реши, че е бръмбар. Но дори и така да е, съществуването/несъществуването му не се доказва от това, че все още никой не го е наблюдавал За малко да докажеш и несъществуването на бог За мен, както и за всеки скептик, няма особена разлика (изключваме бръмбарите). Така е, стига да се избягват кръговите аргументи. Очевидно не е така. Видяхме процентите, а и всеки може сам да се поинтересува и убеди в това... Но не религиозният мироглед е фундаментален, доколкото аз поне правя разлика между религиозност и вяра. А склонността да се вярва, е черта, която в процеса на еволюция е била от полза за вида ни, действително. И ето че не можем току тъй да се отървем от нея. Стотици хиляди (да не кажа милиони) години оцеляването на индивида е зависело от това дали ще се довери (повярва) на по-опитния, авторитетния водач. Днес това качество е необходимо на децата. Те вярват безпрекословно на родителите си - желателно е да не бъркаш в контакта, когато ти кажат, да не бъркаш, а не съмнявайки се да опиташ сам. Постепенно в процеса на израстване и съзряване то бива подтиснато - започват да се съмняват, оспорват, да мислят самостоятелно... И това критично мислене трябва да се насърчава, а не да се унищожава в зародиш, както много често става, щото е по-лесно и удобно Така виждам поне аз корените на вярата... Науката чисто и просто усъвършества и развива критичното мислене.

Аааа, ето че работи принципът значи Приложим е към всичко, което може да ти хрумне - елфи, феи, анунаки Иначе и аз не разбирам много от право, но там подобни случаи на заобикаляне на този принцип, доколкото виждам, са по-скоро изключения, в които има подкрепящи положителни факти... Адвокатска му работа. В тълкуването на законите юристите са по-изобретателни и от богословите.

Не е нужно защитата да е научна, за да е изчистена от псевдоаргументи (т.е. емоционални такива) Дори аз мога да се сетя за няколко брилянтни апологети като пример.

Аз ще си продължа темичката. Нещо против? Защото не е много коректно да не се остави възможност на човек да се обоснове пред събеседниците си, а тук разговорът е в същия дух И така: "Negativa non probantur!" Това не е математика, нито логика. Това е принцип в римското право. Всеки, който е на противоположно мнение, разбира се, може да опита да докаже, че не съществуват бръмбавръгави въргозуняци (любимите ми ). Когато в една дискусия относно вярата (или липсата на такава) се посочват примери с нарастващия процент на учени в областта на точните науки, които не са вярващи, това идва не да докаже несъществуването на бог(ове) или по-ниския коефициент на интелигентност на вярващите, а да илюстрира факта, че колкото по-запознат с науката е човек, толкова по-малка е вероятността той да приема нещата на вяра. Тук под наука, подобно на арогантния Ръдърфорд, аз имам предвид точните науки, естествено Разбира се, нещата не са толкова простички, но темата за склонността да се вярва и индивидуалните характеристики, които я определят, е много интересна (справка - Денет). Което ме подсеща за списъка, предложен от Богданов - ммм... малко е поостареличък Извадката е от времена, в които да се определяш като принадлежащ към дадено вероизповедание, е било най-малкото дипломатично и необходимо за кариерата ти. По-показателни са съвременните учени и тенденциите в промяната на техните убеждения... ПП: Подобни дискусии не целят убеждаване на инакомислещия събеседник. Няма нужда от емоции, когато някой защитава вярата си, нито от заключване на теми, щом пък друг я оспорва или - още по-лошо! - обяснява я научно Това не е състезание, а разговор и адреналинът е излишен.

Би било интересно да дадеш източник. Лично аз силно се съмнявам

Няма такива атеисти Има такива фантазьори, но те са друга категория... Някой чете ли изобщо какво пиша? Несъществуване не се доказва! Струва ми се, че е излишно да го напомням всеки път... Има и много такива проучвания. Според последни данни вярващите сред цялото американско население са около 85%! Сравняваме тези проценти със само 7-те на учените и готово

Разбира се, че не спрях А повечето от хората, които видях да спират, едва ли бяха наясно какво точно почитат... ако ме разбирате.

То и в нереномираните ВУЗ-ове няма специалност атеизъм Ясно защо. "Атеизмът не е идеология, а благодатно състояние на просветлена саморефлексия, в което духът пребивава свободен от натрапливо-невротичната и инфантилно-досадна идея за някакво върховно божество." Но пък за сметка на това се преподават точни науки, в които първата задача на преподавателите е (и трябва да бъде!) да развиват критичното мислене на студентите си.... Както и да е. Ами бъдете така добри, де Защото несъществуването на нещо не се доказва, а съществуването му. Ще подесетя - атеистите не твърдят, че няма богове, те не вярват, че има такива. Ако някой докаже съществуването им обаче, ще бъдат приети Една статийка за десерт, да преброим "блондинките" и "мутрите" в атеизма: http://www.stephenjaygould.org/ctrl/news/file002.html

Офф... не всяка мозъчна активност е мисловен процес, но всеки мисловен процес е в същността си мозъчна активност. Така по-ясно ли е?

Страхотен филм има Атънбъро за странностите на Мадагаскар http://www.youtube.com/watch?v=ZTaBKufU5y0

Ах, каква коварна грешка да се приравнява количество и качество! Относителното (съотнесено към телесно тегло) количество мозък у слона не е повече! Макар не само това да е разликата... Открили са, просто ти не си разбрал Историк ти посочи няколко науки, повечето от които от десетилетия с това се занимават - мозъчна активност, мисловни процеси.... Между предсказание и обосновано предположение, както е правилно да се каже, има огромна разлика. В обоснованите предположения не се вярва, те изграждат хипотезите, които пък след това се проверяват експериментално и чак тогава биват приети или отхвърлени.

Не намираш за коректна връзката между мозък и разум, защото? Ще е хубаво да обясниш тогава - какво е разум според теб и къде (по какъв начин) се създават мисловните процеси, щом не е в мозъка. Нали уточнихме вече, че в атеизма вяра няма?! Колкото и странно да звучи за някои, очевидно съществуват хора, които не могат да вярват, искат да знаят Всичко останало е толкова атеизъм, колкото врещенето пред атомните електроцентрали е екология. Защо е толкова трудно за разбиране се чудя ПП: Ама, момчета, темата и политическа май не е

Не разбирам тази логика... Щеше да е уместно подобно сравнение, само ако слоновете и хората имаха пряка родствена връзка, а те нямат

Мда, светът е твърде сложен, за да бъде обяснен от съвременната наука. Но самият факт, че това все пак е ясно, както сам казваш, означава много. Примитивно щеше да е обратното - да си мислим, че всичко, което знаем, е и всичко, което съществува по принцип. Иначе за ползата от "научните номера"... Приела съм, че за всяка придобита полза се плаща цена. Така стоят нещата не само в науката, между другото. Наистина би било интересно! Пиши, а ние ще четем наготово За това, че съвременните общества не разчитат на нещата, които за едно "примитивно" племе са предостатъчни, отново ще обвиня демографския взрив... с прискърбие

Един цитат от "Космос", в който Сейгън говори за историята като експериментална наука (което не знам защо ви се струва толкоз плашещо и дори отблъскващо). Давам го най-вече заради крайния извод, до който той достига, и който е валиден май за всяка алтернативка "Да се изследват светове, които никога не са съществували, е чудесна фантазия. Посещавайки ги, бихме могли да разберем какъв е всъщност механизмът на историята; историята би могла да се превърне в експериментална наука. Ако някоя важна историческа фигура - например Платон или Павел, или пък Петър Велики - не би съществувала, колко точно различен би бил нашият свят? Ами ако научната традиция на древните йонийски гърци беше успяла да се съхрани и развие? За това би било необходимо голяма част от обществените сили на онова време да са били различни - включително преобладаващото убеждение, че робството е естествено и правилно. Но какво щеше да стане, ако светлината, изгряла в източното Средиземноморие преди 2500 години, не беше угаснала? Ако науката, експерименталният подход и достойнствата на изкуствата и механичните занаяти бяха намерили енергична подкрепа две хилядолетия преди индустриалната революция? Ако този нов начин на мислене беше приет положително в по-широки среди? Понякога си мисля, че тогава можехме да си спестим десет или двайсет столетия. Може би тогава приносът на Леонардо би бил даден преди хиляда години, а на Алберт Айнщайн - преди петстотин. Разбира се, на една такава алтернативна Земя Леонардо и Айнщайн нямаше изобщо да са се раждали. Твърде много неща биха били различни. Във всяка еякулация има стотици милиони сперматозоиди, от които само един може да оплоди яйцеклетката и да създаде член на следващото поколение човешки същества. Кой точно от сперматозоидите ще успее да оплоди яйцеклетката, зависи от най-дребни и незначителни фактори - както вътрешни, така и външни. Дори и нещо мъничко да се беше случило по друг начин преди 2500 години, никой от нас нямаше да е тук днес. На наше място щяха да живеят милиарди други хора..."

Ааа, не е сигурно, Глишев И тъй като от бъдещето още никой не се е завърнал, единствено с миналото можем да сравняваме.. По-еволюирал от този на предците си, със сигурност. Знае се, естествено Връзката между устройство и функция не е ни най-малко мистериозна

Но разумът е свойство на мозъка, а мозъкът като всеки друг орган си еволюира. Можеш, например, да поднесеш всичката съвременна наука на един H. erectus, но няма да има особена полза от това..

Струва ми се, че не си се изказал много коректно Днес науката е "доста примитивничка" в сравнение с кога? И за човешкия разум същото - единствената база за сравнение, която имаме, ни показва, че всъщност е на най-високото си ниво на развитие в момента.... Истината е, че се забелязва постоянна градация в развитието и на двете.

Човек, ако е научен на самостоятелно, критично мислене, може сам да прецени какво е необходимо, за да функционира правилно обществото. Има хора, които цял живот не се научават на това. Много е вероятно да им бъде внушено какво ли не, което може да бъде и опасно, прав си.

Не знам какво те кара да мислиш по този начин. Факт е, че аз се вписвам идеално, а едва ли съм така уникална А ти как определяш кое е добро и кое зло? В процеса на развитие и възпитание се научаваш, че не бива да вършиш на другите това, което сам не би желал на теб да причинят. Нещо като моралния императив на Кант

Да речем, че всичко останало е псевдоатеизъм

И това клише сме го коментирали често, но аз да си кажа, де - не си прав. Атеистът не вярва, че няма бог. Атеизмът е именно липса на каквато и да е вяра.