eMGeto

Дравските боеве - 11-ти март 45-та. Дравските боеве - 11-ти март 45-та.doc

Дравските боеве - 10-ти март 45-та. Дравските боеве - 10-ти март 45-та.doc

Вероятно е било прехвърлено през тъмната част на денонощието с паром.

Както ще видите, информацията с всеки изминат ден е все по-малко и по-малко. Явно на другарите не им се говори за едни и същи неща, провалени или не водещи до успех. За тези провалени или не водещи до успех неща обаче, е прахосан животът на много хора! Дравските боеве - 09-ти март 45-та.doc

Осми март 45-та. Трети ден. До момента, аз не мога да кажа, че виждам някаква епопея в описаните събития. Че то, ако това е епопея, как да наречем нещата в завоя на Черна? Дравските боеве - 08-ми март.doc

По-скоро изглежда на игра между котка и опасна мишка!

Краят на втория кошмарен ден - 07-ми март. Дравските боеве - 7-ми март 45-та 2.doc

Седми март 45-та! Втори кошмарен ден(!) Агонията продължава(!) Ударът през Драва е буквално занимавка, отвличаща вниманието! Защо изобщо му се отдава такова значение? Говорим за противник, който е със смешни възможности, а срещу него е половината армия на България!!! Дравските боеве - 7-ми март 45-та.doc

Щом техните действия не са посочени в нито един източник, нищо не мога да кажа. Ако са били един-два, все едно че нищо. То, не че руснаците, като са имали въздушно господство, че то е променило нещо. Нещата се решават на земята, но с няколко войника нищо не става!

Да не би самолети да е имало срещу 3-ти корпус?

Чета оригиналите, по които са направени тези файлове, понеже от години не ги бях чел, и просто не мога да разбера философията на създателите на българската военна историография, отнасяща се до "Отечествената" война. Никакъв обективизъм! Всички неуспехи се приписват на субективният фактор - времето било лошо (право, не е за война), патроните свършили (и няма кой да донесе други), убили командира (и войниците се изплашили), казали им да атакуват на юг, а те атакували (по погрешка) на изток, това или онова станали ненадейно(!)(като че ли са на излет в Пирин и внезапно се появили шваби) и какво ли не още. Най-много се оправдават с числеността - много шваба, много нещо! Цяла Германия е излязла срещу нас, зер сме важни! Как може да има хора, които да приемат това за чиста пара?

Дравските боеве - файл №3. Този файл е последният за 06-ти март 45-та. Дравските боеве - 6-ти март 45-та 3.doc

Всички евреи и цигани са били изтребени, или почти всички. Анте Павелич, доколкото си спомням е бил върл хитлерист, както и всички хървати. Аз имам клип от посрещането на немските войски в Загреб през 1941-ва. Посрещането на американците в Париж или на руснаците в София, лайна да яде! Улиците препълнени с народ. Всички - стари и млади, мъже и жени, деца и възрастни с вдигната дясна ръка! Самите нацистки войски се смаяли! Като че ли са в Германия. Разбира се тази еуфория е била резултат от дадената независимост на Хърватско. Сърбите са омразни на всички, а Югославия беше една миниатюрна версия на СССР!

Дравските боеве - файл №2. Дравските боеве - 6-ти март 45-та 2.doc

Ще кача за всеки ден до 19-ти март включително, но трябва да ги преработвам.

Шеста Бдинска, а не Беломорска! След реформите, червените може да са я наричали и Гаврилгеновска! Аз пък имах един друг дядо, който ми разправи съвсем различни истории! Германците не са имали самолети при река Драва!

Дравската "епопея". Поради ограничения в обема на файловете ще е така, макар че не ми харесва. Дравските боеве - 6-ти март 45-та.doc

Да, те се справят с тях, но следват вторите ешелони, а след тях и третите (16-та пех. див. и руския 133-ти корпус)!Към това време дружините им са от по 100 човека!

Е, Крамър ще да е на английски! С немският не съм добре. Прехвърлено е само едно щурмово оръдие. След ликвидиране на предмостието е заловено от нашите войски, макар и повредено. Било е изоставено. За пръв път четох за него в извадки от дневника на Хегелман. Не мога да се сетя кой ден от десанта е бил. Цитата гласи: "Привечер пристагна един ЩУГ! Ще умра от радост! Всички се радват като деца". Танкове обаче, никакви не са имали. Крамър:"Е, точно на 6 март немците имат това превъзходство, двата полка едновременно форсират реката с гумени лодки срещу една дружина от 3 пд и една рота от съседната 11 пд. Касае се за предварително подготвено форсиране, не от движение". Да, но проблемите им са големи - не достигат понтонно-мостови средства, руската авиация има пълно господство, българската артилерия подлага на силен огън местата на форсиране, а българските части, които споменаваш са само най, най-предните. Хегелман казва същото: "Бомбардировачи и изтребители летят над Долни Михоляц и над преправата. Нямаме тежки оръжия, понеже мястото на преминаване (преправата - тя е за пехота) не позволява. Пехотата ни настъпи на 3 км. и е спряна. Артилерийският огън на противника е много силен".

Аз казах в преден пост, но изглежда Крамър не е разбрал. Да взема и да го напиша на английски? Ние говорим за първият ден на операцията - 06-ти март!Картата, която постнах ясно показва, че Сапорца е в немски ръце. Освен това двата полка не са въведени в бой изведнъж и с всичките си сили, а постепенно, поради проблемите с прехвърлянето през Драва. Преминаването на частите им продължава през целия ден! Те просто не са имали никакво числено превъзходство.

Направил съм грешка! Аз писах, че германските дружини към този момент на войната са имали по около 800 човека. Да, но тава е на важните направления. При Драва те са имали численост около 200 човека!!! Че това е колкото една българска рота! Изглежда, че шестте германски дружини са били около 1 200 души общо! Това значи, че 297-ма пехотна дивизия - три полка (522-ри, 523-ти и 524-ти), всеки от по три дружини, е имала 1 800-2 000 човека боен състав! Горното се подкрепя от следният пасаж на книгата "Отечествената война на България" - том ІІІ-ти.

Извинявам се Панцергренадир, че го написах без да поясня! Гледам да пестя време. За германски танкове говорех, защото и в "Бойна слава" имаше постове с подхвърляния, че немците при Драва имали танкове. Българските войници при Драва не са се поникьосали, защото цялостната картина не им е била известна. Тя е била старателно прикривана, точно за да не се паникьосат. Дори малките командни инстанции, като командувания на взводове, роти и батальони не са имали хал-хабер, че германският удар е троен - срещу ІІІ-ти Украински фронт, срещу нашия ІІІ-ти корпус и през р.Драва. Говоря за първите няколко дни. Чак след като командуването се убеждава, че немското настъпление се задъхва, то започва да пропуска информация за цялостната обстановка и по-надолу, главно чрез фронтовите вестници - "Фронтовак" (ежедневник) и хумористичния "Часовой" (седмичник).

Да, аз никъде не съм казал, че има паника в българските войски, защото те и хабер нямат! Аз казах, че паника цари във всички български щабове от долу до горе, понеже те пък, не знаят какво точно става. Точно така, германското настъпление е спряно много преди пристигането на руснаците. Пък те не са били и нужни. Една българска дивизия е абсолютно достатъчна да се справи със ситуацията, още първия ден, в случая трета, понеже тя превъзхожда германците многократно и в хора и в артилерия. Изглежда обаче, че в този случай навитостта е по-важна. Ресавски, какви войски немците са имали във втори и трети ешелон не е важно, защото ние обсъждаме първият ден! А картата показва ясно! Аз вярвам на тази карта, макар че е червена!

Това е карта от книгата "Отечествената война на България" - том 3-ти. Тя показва действията на 6-ти март 45-та - първият ден на немското нападение. Два немски полка - 523-ти и 524-ти т.е. шест дружини.Германските дружини от него време са от по около 800 човека. Това е 297-ма пехотна дивизия. Срещу нея са две български дивизии - 3-та и 11-та (около 30 000 души). Завзетият от тези сили периметър е толкова голям, че просто не може да бъде смелен (осигурен) от тях! Българите непрекъснато въвеждат в боя резерви, а германците нямат такива. Нещо повече, през целият ден прехвърлянето през реката на тези шест германски дружини продължава. В резултат на тази подробност до вечерта те са принудени да се отдръпнат назад, скъсявайки периметъра (вижте легендата). Даже при Бунархисар българската армия не може да се похвали с такъв успех, какъвто имат тези шест немски дружини!

Ами, така сме! Едни схващат, други не. Затова имаме ДжиЕсЕми - благодарение на тези, дето плюехме, но за нещастие на някого, те схващат! К'во да правиш - семка. Ех, пишките им не са толкова големи, като нашите, но те казват: Пъхнете си ги отзад!