Incorrectus

Главният кръволок на вселената го казва това с усмивка на уста. Нарича войната движуха.

Като ти е по-интересна информативната, сиреч безчуствената гледна точка, на която лицемерно съчувстваш, подготви се да се възмутиш овреме от същата безчуствена гледна точка, че всичко рашко до свършека на света и да второто пришествие в Украйна ще яде дебелото дърво, без съчувствие и без нужда от обяснение.

Не вярвам. Електоратът знае по въпроса това, което гледа по телевизора. А там говорят за конфликт и мир, за които са отговорни и двете страни. Показват периодично путин и негови изказвания като политически фактор. А би трябвало да говорят единствено за руска агресия и да не показват путин, защото той е обявен за международно издирване престъпник. Позорът Главчев - Сребреница ни се размина, заради една достойна жена, но днес ще изпием до дъно чашата на срама. Няма кой да го спре.

Господинът от снимката не знае нищо за войната в Украйна. Мир според Тръмп означава Украйна да даде на россия окупираните територии, защото те са превърнати в пустиня и там не може да се живее. Това е според последното му изказване. Но разликата е, че на 20.01. на Тръмп ще му се наложи спешно да друсне на земята от виртуалния свят, който обитава заедно с мъск и неколцина други, защото ще трябва да взима решения, които стриктно ще се наблюдават от цялата опозиционна демократическа партия и от рейгъновото крило на неговата собствена.

Няма да повярвате защо е убит, например според костромския губернатор Ситников. Не заради това, че е масов убиец, а заради разкритието му пред света за украинските бойни комари. Стратегическа няма, защото на негово място космическите военни сили ще издигнат същия идиот. Стойността е психологическа. Начело с бункерния всичката руска пропагандна сган сега трепери и се оглежда за странни предмети. Знаят, че рано или късно до всеки от тях ще приближи възмездието.

Свитан разказва, че кимчовците спрели и попитали чрез преводач автомобилната колона на ахмат „вие руски ли сте?“. Отговорът разбира се бил - не. Последвала стрелба, при която загинали 8 ахматовци.

По-скоро е нормално - човешко. Хората предпочитат да жертват себе си в някакъв смисъл, но да защитят децата си. Даже сестрата на Хитлер след войната казва, че го обича като неин брат. Не е като в идиотския руски мир, където ценност са абстрактни нечовешки понятия като пути и партията и съответно там герой е павлик морозов.

Намериха мястото на украинците и в тази война. От серията Алепо за три дня.

Не ги мислете грузинците, те помнят всичко. Те като народ са евроориентирани. Копейките там са във властта. Мислете БГ, където народът е безплатна копейка. Тук не може да се види хиляден митинг да крещи „путин х.ло“, както в Грузия.

Обратно. Земята е кръгла, а плоскоземците живеят в субективна реалност, че ходят по плоска повърхност. Обективната реалност винаги е нещо много повече от мисленето и възприятието за нея. До реалността на един обект трябва да се издигнеш чрез много четене, наблюдение, ескперименти и винаги остава нещо неизвестно. С това се занимават науките. Знанието за реалността не се дава по рождение.

Да, в Платонов смисъл не е. Макар битието отдавна не се познава само чрез мислене, както е било по времето на Платон, а се познава чрез технически средства и експерименти, които не са установили съществуването на свят на идеите... Но да кажем в Платонов смисъл - столарят не сътворява идеята за стол, а само конкретен стол. Но все пак той има достъп до неизчерпаемия свят на идеите. Разбира се, че някога в праисторическите дълбини идеята за направата на стол е влетяла от света на идеите в нечия конкретна глава, а не в много глави, освен ако не е влетяла поне в две глави, независимо една от друга. Идеята за еволюцията на видовете е връхлетяла една определена глава, а не много, идеята за хелиоцентризма също се пръква в определена глава, а не в няколко и т.н. Някои идеи са се оказали конструктивни. Но други - не. Идеята за Макароненото чудовище или за плоскоземието не издържат на допир с реалността. Както не издържа идеята за 2 лева, с която не може да си купите нищо. Което отговаря на въпроса за разликата между идеално и реално. А що се отнася до социалните групи. Те поемат някои идеи под формата на обществено съзнание, което както знаем е вторично. Но никой не знае коя идея ще се окаже подходяща за обществена употреба. Пример: вече 2 хил. години простата идея „не кради“, изречена като заповед от въплътен Син Божи, в което по подразбиране се вярва, не се оказва функционална. Върху тази проста идея поколения са били възпитавани в килийните училища и ежедневно в църквата, но резултатът е - нула. Общественото съзнание възприема тази идея, но индивидуалното - не. Обществото порицава кражбата, но индивидът си я позволява, с презумпцията, че няма да бъде разобличен.

Ето по въпроса Виталий Портников. С две думи за русия, според него, мир означава пълна капитулация на Украйна и склоняване на Тръмп да подкрепи тяхната гледна точка.

Но в тези щати като компенсация всичко е значително по-евтино. Сигурно има друго обяснение.

По новейшата му ядрена доктрина тези ракети трябва да ги изстреля по страни от НАТО. Но той първата дори по Киев не посмя да я изстреля, защото там има Патриоти, които да не би да я свалят и да се изложи. Всъщност появи се информация, че първата изстреляна орешница е била даже без конвенциален заряд, т.е. чиста плашилка. Сателитни снимки показват, че заводът не е засегнат, ударила е някъде встрани от него. Ударила е силно, заради тонажа и скоростта, но взривове не се видяха.

На различни езици говорим. Какво общо има тук турчинът?! По темата казвам, че не може да се напише планирана идеология, която да влезе под кожата на народа и да го мотивира за велики дела или да го контролира. Контролът винаги е придружен с форма на принуда. Никой не може да контролира своята психика в пълнота, какво да говорим за чуждата или колективната. Опити се правят и са правени, разбира се, но резултатите са неочаквани. Идеята е индивидуално творение и не издържа конкретика. Затова тя влиза в народа не отвън, както я е формулирал авторът, а отвътре, както е разбрана от масовото съзнание, което винаги я разбира превратно, т.е. профанизирано. Има описани случаи, в които при евхаристия нафората попада в пазвата на жена. В конкретния случай какво трябва да се направи щом тоталната премислена през вековете християнска догматика предизвиква присмех. Такива са идеологиите - не издържат сблъсъкът с реалността. Масите ги подхващат и обезличават, префасонират ги както си искат, без да разбират защо и как.