Да, в Платонов смисъл не е. Макар битието отдавна не се познава само чрез мислене, както е било по времето на Платон, а се познава чрез технически средства и експерименти, които не са установили съществуването на свят на идеите... Но да кажем в Платонов смисъл - столарят не сътворява идеята за стол, а само конкретен стол. Но все пак той има достъп до неизчерпаемия свят на идеите. Разбира се, че някога в праисторическите дълбини идеята за направата на стол е влетяла от света на идеите в нечия конкретна глава, а не в много глави, освен ако не е влетяла поне в две глави, независимо една от друга. Идеята за еволюцията на видовете е връхлетяла една определена глава, а не много, идеята за хелиоцентризма също се пръква в определена глава, а не в няколко и т.н. Някои идеи са се оказали конструктивни. Но други - не. Идеята за Макароненото чудовище или за плоскоземието не издържат на допир с реалността. Както не издържа идеята за 2 лева, с която не може да си купите нищо. Което отговаря на въпроса за разликата между идеално и реално.
А що се отнася до социалните групи. Те поемат някои идеи под формата на обществено съзнание, което както знаем е вторично. Но никой не знае коя идея ще се окаже подходяща за обществена употреба. Пример: вече 2 хил. години простата идея „не кради“, изречена като заповед от въплътен Син Божи, в което по подразбиране се вярва, не се оказва функционална. Върху тази проста идея поколения са били възпитавани в килийните училища и ежедневно в църквата, но резултатът е - нула. Общественото съзнание възприема тази идея, но индивидуалното - не. Обществото порицава кражбата, но индивидът си я позволява, с презумпцията, че няма да бъде разобличен.