Incorrectus

Значи, че някой по-горен (търновският мютесарифин?) е дърпал конците на операцията и е държал пакета с информация за преследвания. Или значи, че пак същият е решил да си припише заслуги. Но и в двата случая който е трябвало правилно е преценил и награденият е ловешкият каймакамин - изпратен на желаната от него служба в Мала Азия. Марин Поплуканов пише това писмо. И не до 12.12. и не до 27-28.10., а до 14.12. той е председател. Ако трябва да следваме конкретно този документ. Ако на 14.12. комисията в София пише препис на протокол номер 1 до великия везир, това означава, че информацията в този протокол, според комисията, е автентична. Такива протоколи обобщават информацията или под линия уточняват промени в постъпилата информация и т.н.

Това междувременно трябва да е между 27.10., когато е арестуван Общия и 28.10., когато е арестуван Марин. Ама едва ли. Твърде е къс срокът.

Да, може. Затова пиша по темата късо, чисто по документите, доколкото е възможно. Там е мазало. Надяваме се на нови преводачи и най-важното да са историци. Тук ползваме основно стари преводи. Д. Панчовски дава пример със знаменитата телеграма номер 1117 за доносника. Двата превода на В. Шанов и този на Михайлова-Мръвкарова. Тези на Шанов се различават. Учил е в Битолския турски лицей и превежда. Ако някой знае по-нови преводи, ще се радвам.

Ето още едно доказателство, което не го видях на тази стр. Ако го има, но съм го пропуснал, съжалявам. Да дадем отново приоритет на държавните документи. „Препис на съставения от комисията протокол № 1“ за присъдата на Общия (цит. от „В. Левски и неговите сподвижници...“):

И в старите. В преписа от протокола на Софийската комисия четем: „...той биде настигнат в село Какрина, Ловчанско, нападнат и заловен...“ Настигнат, т.е. преследван там и в този момент. В крайна сметка документите на държавната канцелария винаги имат приоритет пред спомените, които както знаем са податливи на волни или неволни автоманипулации. Особено по отношение на Левски. Много хора са знаели, че ще върви към Къкрина. Май не споменахме Христо Луканов, който по онова време живее в къщата на сестра си Величка. Той върви пред него през Стратеш, до срещата с Николчо, да наблюдава пътя за изненади. Бил с двама другари и уж играли... на топчета или нещо такова... И е много лесно първите дописки за замесен някакъв поп да се прехвърлят от гласовитите и властни Лукановци от единия на другия поп - от поп Лукан към поп Кръстьо. Единият по подразбиране невинен, но част от едно много съмнително семейство - Луканови + Величка, а другият по подразбиране виновен, само защото е мразен от Луканови и е удобен козел отпущения*. И като имаме предвид безкритичните бомбастични глупости, които са писани тогава от всички дейци на комитета от главата горе в Букурещ и надолу, като например писаното от Д. Попов, че Левски изял отровата, пък турците му дали мляко, за да повърне... И продължават след Освобождението с двойна сила. * „Защо, кат ся хванаха тяхна милост из Ловеч и ся откараха в София, и телеграфат пристигна за п. Кръстя (Памятникът...)?“

Слабост на това мнение е, че попът е председателят, първо, и второ, че е получил писмото от Ръженков, който не е бил със запушена уста и вероятно са разменили по някоя дума. А същият поп после върви и разпитва дни наред кога и къде ще дойде Левски. Има още един най-възможен адресат - Цвятко Хаджипавлов като подпредседател. Но за него няма сведения.

Величка е част от ловешката Св. Троица и около нея всичко е странно. Пъшков казва пред Кацев-Бурски, че „След залавянето им (неговото и на Марин - бел. моя) ръководството на комитета останало на Цвятко Х[аджи]павлов, Величка Хашнова и на Христо П[оп]луканов, Левски с тях се сношавал, а не с поп Кръстю.“ Което отговаря на въпроса до кого е писал Левски след ареста на ловчанлии. Цвятко Хаджипавлов е подпредседателят. Има сведения за интриги срещу него от Луканови. Но за него няма изречена лоша дума от други. Относно писмото от 12.12. Ръженков го доставя, но кой го е получил? От изброените Цвятко е убит в 1877г. и няма оставени спомени, Пъшков не знае за писмото, за Христо Поплуканов не съм срещал информация да знае. По спомените на Боцка - дъщерята на Мария Сиркова и Николчо - попът е идвал няколко пъти с тефтери да пита за Левски. Т.е. той е знаел за писмото, защото то е адресирано до комитета, не до конкретен човек, и е носил документацията да я предаде, както нарежда Левски. Той е чул за писмото, но „с него Левски не се сношавал“. Остава Величка като последна господарка на писмото. И видна документалистка, заедно с братята си, след Освобождението.

Да, според мен сценарист е Марин. Защото Величка започва да говори за подхвърлени писма от попа след като се връща от свиждане на брат й в София, ако не се лъжа. След 18.11. Марин не е искал Левски да минава през Ловеч. Дали от страх да не се разплете мрежата, дали от страх да не разбере (Левски) за липсващи комитетски пари? А кой е получавал писмата в Ловеч - нямам идея. Някъде съм срещал име на зам. председател, но трябва да проверя. И още нещо. Комисията трябва бързо и без шум да приключи. Както знаем дори убийството на слугата не е доказано убедително, защото има само един свидетел, а обвиненият (Левски) не признава. Другите убийства са по-трудни за доказване и вероятно са счели, че едно им стига.

Пъшков разказва една история как сложил хартийка в часовника си и го пратил на поправка и на нея писало, че ще ги пращат за София... Това показва, че докато са запрени в Ловеч са имали възможност да контактуват с другите. Величка също, въпреки, че е затворена в къщата на попа в деня, в който е арестуван брат й. Всичките истории с подхвърляни писма и тази на Левски с мотиката се въртят около Лукановци, Хашновци. И да не забравяме Христо и Тошко Луканови също имат съчинени истории с писма. Нямам представа къде е изгубеното писмо за „освобождаване“ и как е стигнало до властта, но в Ловеч преди арестите и след бягството на Драсов пощата минава през М. Поплуканов, а писмоманията също започва от и се върти около неговото семейство. Има и един Величко ефенди, който „скоро ще се възвеличи с главата надолу (цит. по памет)“. Той май е първият от поредицата - в писмо на Левски до Каравелов. Козлев май е разработка на лясковци. В писмото но Христо Иванов става ясно, че той, съответно и Левски не са знаели за убийството. Козлев е имал стара вражда с тези, които са го убили.

Май не е шега. И украинците имат такива разработки с германска фирма. Предимствата са, че такъв дрон не се лови от РЕБ и има кристална връзка, която не прекъсва и не насича изображението. Подозирам, че ако такива дронове се пускат в равнина или от височина, за да не се закача влакното за дървета и др., е напълно възможно да го управляваш няколко км. А също дронове с ел. проводник, които са подходящи за висене - наблюдаване на бойни действия например. Казват, че 3-5 км. разстояние са реалистични. Такъв дрон е с осигурена енергия. А големият майтап е, вайкат се из руските сайтове, че руснаците нямат собствено производство на качествено оптично влакно, а ако решат да направят такова, тяхното ще бъде грубо и тежко и на един км. ще тежи 100 кг., и ще свали дрона като куршум.

Че са крадци на комитетски пари, не означава автоматично, че са предатели. До доказване на противното. А за Попхинов е ясно, че е предател, въпреки неговото самооправдание. И на тези не съм адвокат, само обръщам внимание върху документа. Споменах конкретен опроверган от новите документи аргумент на Кацев-Бурски, който се отнася за март 1874г. и следващите. Вашето сведение е за/от 1873г. и не потвърждава, че правителството им е плащало. Аз имам това в електронен вариант. Дали е същото, защото на стр. 24-25 не откривам цитираното от вас?

От тези нови документи се разбра една заблуда на Кацев-Бурски, която беше негов аргумент за това, че Поплуканов и Пъшков са съмнителни по отношение на предателство. Правителството в случая не е плащало за специални заслуги. Документ 36 от новите (стр. 125): Също така не само Поплуканов и Пъшков са били на свобода в Диарбекир, но и доста други. Например поп Минчо Кънчев и неговите другари по Хасковското съзаклятие също са на свобода от първия ден в Диарбекир, без да са някакви специални комити.

По П. Стоянов, който е говорил с Мица - жената на Халача и с Христо Луканов, който гледал от къщата на сестра му какво ще се случи, са се сборичкали на портата (дали е била затворена или вече отворена?!), когато Левски понечил да излезе с парите, които е намерил. Гиргинов е викал и не е умрял веднага. Твърдят, че е викал „дръжте хайдутите“, а дали само това?! Пък може и име да е споменал. Познавал е Левски. Щом са се събрали комшии на улицата случката не е продължила секунди, а вероятно минути.

Ето първият разпит на Общия от 27.10. Споменава за събрание в лозята, без да уточнява в чии. Мазхар ли, кой ли слага думи в устата на Общия?! (цит. от „В. Левски и неговите сподвиници...“)

Да, аз използвам споменаваните тук термини изключително от психологическа, а съответно и от историческа гледна точка, и затова стана неразбирателство. Но в никакъв случай не подценявам най-общо социалния фактор. Напротив, той може да е опасна или благодатна сила, която заживява собствен имперсонален живот и затова се превръща именно в мистичен фактор. Податлива е на манипулации, защото се храни от емоционалните, а не от разумните лъчения на народите. От друга страна трендовете на мен никога не са ми били симпатични и ги усещам като институционализирано насилие над настоящия битиен момент (тук и сега), без изобщо да претендирам, че съм наясно в какъв точно смисъл се използва това понятие в социологията. Имам повърхностни знания по социология. А ако смесим старинния и новия термин „дух“/„тренд“, съгласявате ли се (или не) с Гьоте („Фауст“): „каквото дух на времето зоват, на празни господа е то духът (цит. по памет)“?