Incorrectus

Ето и още някои дреболии. Защо считам сведението на Кацев-Бурски за по-достоверно. Освен хронологията, за която споменах, Кацев-Бурски е получил това сведение лично от уважаван в Ловеч учител - Михаил Хаджинеделчев. Той прави първите разкопки на крепостта след Освобождението с разрешение на Народния музей; има заслуги за местния музей... Ако изключим името на дъщерята, за което нямам идея защо е различно и не искам да гадая, какво пишат двамата: При Кацев-Бурски: нападателите „разбили стената“, което е реалистично. При Пъшков (Страшимиров) нападателите: „пробиват стената на спалнята“ - нереалистично. Торба с орехи (Пъшков) никой не държи в спалнята, а кантар и сито (Кацев-Бурски) точно подхождат на кръчмата на първия етаж. Сега вижте според самия Пъшков в същото писмо къде се е намирала спалнята и как се разбива стена на втория етаж.

Защо са наричали Пано Петков „Бонджора“. Пъшков обяснява в писмо до Страшимиров от 1926г. Като се върнал от Румъния „поздравявал когото срещне“ с „бонжур“, правил се на европеец. И оттогава му останал прякорът. Наричали го още „Бонджорио“. Пиша това заради една дребна подробност. Вероятно е вярно сведението на Кацев-Бурски (давано е вече в темата от Б. Киров), че Пано е известен в Румъния шпионин, известен е и на Левски. В първото сведение за предателството в „Независимост“ Каравелов го нарича само „Пано Петков“ и не добавя всеобщоизвестния му прякор, защото така го познава. Пано придобива прякора след като се връща от Румъния.

Нещо повече, не 1875г., а 1926г. юли месец, когато Пъшков разказва това в писмо до Страшимиров. Книгата на Кацев-Бурски хронологически предхожда, защото е от 1925г.

Така е, въпреки че Хамди паша знае много повече имена от Ловеч. В края на краищата добре е да се предпазваме от предубеждението, че комисията в София е имала или нямала препис от телеграмата на Хамди паша, за да арестуа още хора от Ловеч. И ако е имала препис дали сред купищата документи е обърнала внимание точно на тази телеграма..., за да арестува и други. Явно е действала по лесния начин - баш комитата по обира Общия каза тези, тези арестуваме. Възпира ме да мисля писаното по въпроса от Кацев-Бурски като пълна белетристика например това: Ангел Касапина разказал това на учителя Хаджинеделчев. Това трябва да се приеме като устно свидетелство. Но пък следващото у Кацев-Бурски е пълна белетристика: Николчо пред д-р П. Стоянов не казва, да е пил едно за „добър път“. Сняг е имало, но не дълбок, Али чауш идва от Къкрина, а не заминава, за да се върне спешно...

Втори път друг писар бърка името. Чак на 13.12.1972г. - разпитът на Анастас - записът на турския писар е правилен „един свещеник с нисък ръст – поп Кръстьо“ Явно от Хамди паша към разпита от 18.11. за попа върви текстова информация. За първи път от българин (Анастас) чуват името на попа и го записват правилно на 13.12. Което пък означава, че към 18.11. никой българин (Марин, Лукан, Пъшков?) не им е споменал името на попа, за да го запишат правилно.

Освен Сирков друг казва ли, че Пъшков е подпредседател? Защото аз не съм срещал. Ако няма друг, то тогава трябва да дадем приоритет на писмените сведения, които имат статут на документ. А именно 2 писма на Цвятко, едното от 26.11.1871г., а другото от 22.11.1872г., в които се подписва „подпредседател“. Едва ли е посмял да го направи самоволно и няма сведение някой да му е направил забележка, че се пише подпредседател, без да е. Давам писмо (по Страшимиров) за което споменах по някакъв повод, но не го цитирах. От писмото става ясен висшият ранг на Цвятко в ловешкия комитет. Именно той препоръчва на приятеля си Васил Бочев в Троян Ангел Кънчев, Общия и самия Левски на 7.10.1871г.

Кацев-Бурски твърди, че обвиненията срещу Цвятко са интриги на Марин. Наистина може да е имало един повреден револвер и забавяне на поръчката, но това са допустими проблеми. Интриги или не, Левски не е променил отношението си към Цвятко. Едно от последните му писма от нач. на декември 1872г. е до „Мазаджията (Цвятко - бел. моя)“, но го нямам да го цитирам. Също така писмото от 12.12. съдържа ключов момент, който Цвятко, като отговорник за закупуване на оръжие, е трябвало да научи. А именно решението на Левски до 2 месеца да вдигне въстание. Прави впечатление несъразмерността на арестуваните в Орхание/Тетевен и Ловеч. Петдесет и няколко спрямо трима в Ловеч. В писмото от 12.12. Левски пише на ловчанлии „Д. Общи познава всички ви“, но повече арести няма. Подозирам, че точно след ареста на тримата в Ловеч полицията е получила конкретна информация за башкомитата и е хвърлила всички сили за неговия арест. За успокояване и приспиване на другите арестите са преустановени. Тук съм в грешка. Става въпрос за различни писма на Цвятко, но понеже снимката на Кацев-Бурски е лоша и не можах да ги сравня, влязох в заблуда.

Не вярвам, защото той (Попхинов) знае името на попа и единствен го споменава правилно на разпита от 13.12. като „Кръстьо“ - „един нисък поп (цит. по памет)“ - така го описва. Хамди го знае като поп Христо, а както знаем Общи не му знае името. За уточнение - те са един и същи човек - Христо Караминков Халачето. Пъшков твърди, че Цвятко бил обикновен член. Но вероятно не е бил толкова обикновен, а е бил подпредседател още преди арестите. Кацев-Бурски е дал факсимилие от писмо на Цвятко до Васил Бочев в Троян (7.10.1871г.) и пише: „Интересното е защото от него (писмото - бел. моя) узнаваме през 1871 г. Ц. Павлов е подпреседател на привременното правителство в Ловеч“. Това писмо го има у Страшимиров (стр. 514). Четох го 5 пъти и не видях да се се разбира, че Цвятко е подпредседател. А да се сравни с факсимилието ми се струва невъзможно, защото снимката е лоша. Все пак от духа на писмото става ясно, че не става въпрос за обикновен член, както го понижава Пъшков. Защото Цвятко в това писмо изпраща на Бочев препоръка за А. Кънчев, което показва по-друг ранг в организацията. Относно подхвърлените писма - при всички сюжетът е един и същ. Лозя и порти, зад които се хвърлят писма. Историята с писмата започва след завръщането на Величка от София и основни „свидетели“ са тя и братята й - Тодор и Христо. Дали тя е измислила сценария или брат й Марин й е подшушнал в София, нямам идея. А куриерът на Христо Големия е чул от кои ловчанлии? Едва ли е чул от тези на пазара, вероятно е чул от неарестуваните комитетските дейци, с които „се сношавал“ Левски, според Пъшков - Хаджипавлов, Величка и Христо. За Хаджипавлов няма сведение да има връзка с подхвърлените писма, остават като най-правдоподобни източници на информацията на куриера за писмата другите двама.

Поне една данна има. Която няма отношение към Кацев-Бурски, защото е документ от неговата книга и дори на лошата снимка се вижда, че писмото от 22.11. е подписано от подпредседател Цв. Х. П. (снимката) Караминков трябва да е, който казва, че ловчанлии му разказали за Левски с мотиката.

Не, казах, че Лисицата е занесъл писмо на Величка. И устно, предположих, й е казал, че Левски ще ходи в Ловеч, което е в нарушение на неговата заповед на никой от Ловеч да не се казва, че ще ходи там. И като са толкова известни защо коментират, че в писмото от 7.10. става въпрос за предателство като не става въпрос за такова нещо? А ако пък вземем предвид друг техен известен колега (Страшимиров) през 1929 г. той изобщо не пише, че „поп Кръстьо му съобщил“, защото озаглавява писмото „Мар. п. Лукановъ до Левски“. Текстът на колегата sir изчерпва въпроса и нямаше нужда да му се възразява. Имам предвид този текст.

Това сведение наистина създава проблем. Защото в писмо до голямоизворци, писано преди 12.12. Левски пише: „Приносящият ще ви каже да доде заедно с него Д. Пеев или друг някой от Вас в Ловеч. И там като додат никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво ще прави като отиде в Ловеч.“ Освен ако сведението трябва да се разбира така: Лисицата занесъл писмо на Величка и й казал (самоволно), че Левски ще ходи в Ловеч.

Кацев-Бурски

Документът на К. Гербов по Унджиев завършва с „в две официални графически експертизи“. И това се случва някъде след 1960г. Да, ама и д-р Илия Еврев поръчва не две, а 4 експертизи по същото време (след 1960, сега нямам под ръка книги да цитирам). И тези на Унджиев и тези на Еврев са правени от специалисти в МВР, съдебни следователи и един учител (експертизата, поръчана от Еврев). Четирите на Еврев казват, че писмото е писано от Поплуканов. Две към четири. На стр. 22 може да видите снимки за сравнение. Б. Киров е цитирал поставените в друга тема от К. Гербов снимки на текстове за сравнение. А текстове за сравнение има. Требникът на попа, предаден от попадията на д-р П. Стоянов, бележникът на Марин от престоя му в Диарбекир и негови служебни бележки от времето, когато е кмет в Ловеч след освобождението. Със сигурност иска едно нещо, за друго не се сещам. Нека някой допълни, ако се сеща. А именно иска Христо Луканов, който е живял по това време при сестра си Величка да върви по пътя през Стратеш до срещата с Николчо, за да наблюдава за изненади. И той вървял с двама другари. И не е изненадващо. Два дни преди Левски да замине за Ловеч от Троян изпратили куриера Ганко Маринов-Лисицата да предаде писмо, че Левски ще ходи в Ловеч. Дал го на Величка.

Ако беше дал и другия материал от същия вестник за обективност, непредубеденият читател щеше да има възможност да прецени колко авторитетен източник на информация е Каравелов. В този (друг) материал в същия брой пише как Левски бил измъчван - извадили всичките му зъби и късали месата му с клещи... А през месец юни същата година Каравелов е убедет, че предатели са Пано Бонжора и Добри механджията, защото имал тази информация от „достоверен източник“. Тук имаме дописка от Плевен от 2.08. на принципа една баба чула от друга баба, която Каравелов безкритично публикува, както всичко друго по темата. Толкова за Каравелов като обективен източник на информация.

А също и с писането не е могъл да се справя като Драсов. Дори графолозите на Гербов да са напълно прави, че писмото е писано от попа, това не означава, че той е председателят. А означава, че е написал диктувано от Марин писмо. Има например куп писма, писани от Драсов от името на Левски и от БРЦК в Българско. Д. Панчовски прилежно ги изброява. Попът е минавал за учен и грамотен, а Марин - не. Може би е прав Драсов да се хвали, че всичко е минавало през него.