Incorrectus

Понятието материя е доста по-разтегливо. Материята се простира от непознатото там, до непознатото вътре - в атома. Воля, чувства... са по-скоро също материя, но високоорганизирана един вид. Съзнанието се разпада, защото съзнанието има смисъл само във вида "съзнание за аз, за мен". При отсъствие на такова съзнание, се наблюдава лудост. Дори душата да се преражда, какво касае това мен? Няма да имам спомени от сегашното си битие, защото очевидно душата не е същността, основата, както се твърди, на човешкото същество, а е компонент.

По принцип еволюцията върви от финото към грубото. Съзнанието е финото, мозъкът е грубото. Това сме го обсъждали подробно някъде в друга тема. Такива пасажи си стоят и днес в Библията, и не са изчистени, защото явно не са им отдавали същото (в смисъл на отнасящи се до прераждането) значение.

Концепцията за прераждането създава неразрешими проблеми. Така например не е толкова интересно къде отиват душите, а откъде се пръкват? Човечеството непрекъснато се увеличава като бройка, откъде се появявяват новите души, при положение, че старите се прераждат? Ако се прераждат, защо една душа се преражда в много тела? Нима древните велики личности, към които имат предпочитание спомнящите си предишни животи, са били всичките шизофреници? Имаме известни десетки или повече преродени Наполеоновци, Александровци... Проблемът се създава от допускането, че душата е безсмъртна, което е много труден, дори невъзможен за установяване факт. Всичко си идва на мястото, ако се допусне, че душата е смъртна...

Тестът ги подсеща, насочва, освен това в него играе известна роля принципът на тотото. Бял лист и молив - пиши да те видим какво умееш! Така е най-истинско. Разбира се, преди години, в средата на 20 век, когато са приемали по 30 човека в цяла България в специалност История. Било е нужно да прецениш кой е най-достоен. Днес такова изискване няма, науката е масовизирана, приемат се стотици, пък и малцина желаят да учат чиста история. В тази специалност попадат нереализирани от други желани специалности.

Следователно с нетърпение чакаме да напишете своите спомени за времето на Филип и Изабела в раздела История. Дано историците от форума не критикуват.

Така трябва да бъде. Смешно и нахално е един младеж да пише на принципа "според мен", да се упражнява в интерпретации пред проверяващите, защото младежът няма необходимите знания, за да изкаже теза "според мен". Нали тепърва желае да придобива висши знания във ВУЗ.

Е, ентусиазмът Ви е похвален, ако не е предизвикан от хипохондрия или алтруизъм.

Пушачите поне няма да умрат от Алцхаймер. Другаруваме си чрез пороците. Светиите или са на небето, или светийското им житие ни е недостъпно. Ако ги срещнем на улицата - надуват се, не ни допускат.

Никой не е виждал осъществено светлото бъдеще, така както никой не е виждал Бог. Бедните се хващат на приказките за комунизъм. Богатите ги е страх от национализацията.

Глишев, разликата между А и В е несравнима, затова се нарича разлика. Не ти разбирам аргумента. Дай приликите, та да имаме база за сравнение, за разискване... Християнинът също е трепал други, впрочем. Трепал е преди всичко християни - ромеи, унгарци, схизматици - същи християни... Разликата между християни и комунисти не е в трепането, защото това е приликата, а в обекта на вярата. И двата (двамата) обекта са имагинерни, но различни: при комунистите - обществото; при християните - личността.

Е, аз пък се отказах, когато преди време разбрах, че освен Павел, Йоан също обещава откровения, които трябва да станат "скоро". А Йоан е бил по-близък и повече знае по въпроса. Ако се разтърсим, може да открием и други. На едро всички лъжат: днес ще се мъчиш, за да живееш после, но кога, къде?! Повече ми пасват критиките на Бернщайн, който казва, че е важен пътят, а не целта, която е нищо. Правилно е да обещаеш, а ако не се получи да се извиниш. Ако комунизмът е религия, макар и примитивна, как аргументирате сравнението, което правите със своята вяра? Да вярваш в нереализирано обещание (комунизъм) и да вярваш в нереализирано обещание за пришествие (християнство) не е ли едно и също?

Може в днешни дни, току-що, да е повярвал. Това е добър аргумент срещу вярата в Бог. Следователно сред бедни народи.

Псевдо е, защото от нея са се пръкнали всичките науки. Религията не е наука, но изследването на религията може да бъде перфектна наука. Т.е., според мен, нека си остане разделът "Религии". Важното е за или против религията, но да аргументираш със собствени на тематиката, а не с танкистки термини. Ако Ленин бъде съживен, логично е да продължи стопирания НЕП, а не да гони капиталисти.

Много е добър по география. Всичко му разбрахме.

Фрагментацията на Бога (Троицата) си е негов проблем. Ставаше въпрос за метаморфозите в характера на Бога, за полубоговете и земния Бог в християнството. Хеката и Мориган са отзвук от времето, когато Бог е бил нито добър, нито лош, а цялостен.

Така е по отношение на историческите мнения, които дава. По отношение на веровите леко притопля емоционално. По темата: Християнският Бог не е един. Съществуват поне две възможности, две гледни точки: християнската литература е еклектична смес от различни писания на религиозна тематика, което обяснява разликата в хорските мнения; християнската литература е боговдъхновена и следователно самият Бог е едно много объркано "същество", което има проблем със своята азова самоидентификация. Така например Върховният Отец в Стария завет е един като поведение, в Новия завет е съвсем друг или по-скоро никакъв го няма. Освен това статут на полубогове имат светците и Богородица (католиците дори в сред. на XX век я пратиха на небето). Но най-неясна и противоречива е фигурата на Дявола. Той също има статут на Бог, на Божи Син и пълновластен земен Господар. В края на краищата, кой властва? Защо така го наричате, Иизус?

Това от коя логика, от коя философия е? Като си част си част и не може да претендираш за цялото. Само ако си дистанциран, виждаш цялото и можеш да си играеш с него: да го разделяш, синтезираш...

Приемам го и му се радвам като на всеки старинен текст. Не виждам обаче никаква причина да го изповядвам. На никой не му хрумва да вярва в тоталната обективност на историческите извори, да цитира като несъмнени сведенията за Крум, Симеон и т.н. Всичко това се подлага на детаилна критика, както е известно. Но опре ли въпрос до вярата, там не се пипа, при положение, че текстовете на отците на църквата са подредени на един рафт с текстовете, на които никой не вярва буквално. Приятно и полезно е да се обсъжда християнството от позицията на историка на религията, а не от позиция на вярата. Такива обсъждания обаче рядко се случват. А най-досадни са истериите на вярата от типа "Бог е в нас; Бог е с вас"...

Но като тълкувание на вече известни положения, а не на нови, измислени по-късно. Християнинът може да вярва в каквото си иска, но трябва да знае кое е Христово и кое не. Християнството е религия, не е наука, но критиката на християнството (в добрия смисъл на думата) трябва да бъде точна наука.

Да, защото не е прилично да учиш Христос на християнство. Христос, наистина, не е бил християнин, но е създател на християнството. Ако не е казал нещо, не бива вторично да му влагаме съждения. Това е основен принцип в критиката на текстове, който добре знаете. Тук излагам мнение по принцип. Не си направих труд да проверя за Троицата.

Я да взема да Ви разваля братското/сестринското целувание. Разбира се, че няма как догматически и ритуално да се уеднаквят православие, католицизъм и протестантство. Всеки трябва да се определи непротиворечиво, а отпадналите, след надлежно покаяние, да се върнат към православната църква. Светият Дух, молете се, да излезе от хилядолетната летаргия и да вдъхнови за еднозначно учение, да оправи бакиите, които е забъркал, за да не трябва на човеци да се надяваме да ни оправят. По-истински братя са ни будистите например, само защото никога не сме имали вземане-даване, не са ни били комшии (в Европа) и поради това не сме се анатемосвали и клали.

Чукайте на дърво, защото у нас религиозната ориентация тръгва от прищевките на главата. Сменяли сме православие, католицизъм, пак православие, ислям, опити за униатство (Д. Цанков)... Не е дошъл на власт някой сектант, Пази Боже, не са ни натирили към друга религия.

Така е, сектите наистина са опасни, особено за младите и все още наивните. Не отричам, че православието трябва твърдо да се защитава срещу всякакви новаторства на територията на България. Повдигам по-скоро въпроса за същността на вярването в познавателен план, т.е. без да ангажирам ничии чувства и симпатии, антипатии. Казвате, че сектата е социалнопсихологическа патология, с което съм съгласен. По същия начин обаче, поне според Фройд, произходът на религията е в семейната социалнопсихологическа патология. Защото семейството е също социум.

Все още не им е забранено да се информират. Не вярват в липсата, защото не им се налага да вярват. По-скоро вярващите трябва най-после убедително да докажат, че нещо очевидно несъществуващо всъщност съществува. Да обосноват съществуването, защото несъществуването няма нужда от доказване. Всъщност проблемът е не точно в съществуването и несъществуването, а в природата на това, което се обявява за съществуващо и принадлежащо на един божествен свят. Божествен и отвъден, казват, но го осезават тук - в черната материя?!

Имам един приятел, който си изкара апартамент от една секта, което е много похвално. Лъже ги, че е от тях и им пропагандира глупостите, а те му плащат, защото добре говори.