Incorrectus

Единственото изповедание, може би, което няма мисионерска дейност.

Администраторите ни търпят, следователно няма проблем. Но по темата. Според мен православната църква не е заплаха за обществото, а напротив. Заплаха за обществото е единствено простотията и невежеството. За да продължим дискусията в правилната, според Вас, насока, ще трябва да се определите, да посочите кои са препоръчваните от Вас европейски ценности, алтернативите на ПЦ и т.н.

За същото става въпрос. Решавам, но и други решават за себе си, при което се конфронтират решения и избухват конфликти. Безгрешен е, който мачка и налага своите желания. Другите се съобразяват с братята и сестрите, грешат в отношенияти и чувстват след това вина.

Вярата нищо не създава, защото по определението на Павел (Евреи 11:1) вярата е представа. Проблемът е, че духовните реалности, за които споменавате, също са сетивни реалности. Вяра, представа, духовност, заблуда, истина..., това са все творения на ума. Разликата е, че един сектантски ум ще наговори куп небивалици за някой епизод от Евангелието например, а един чист ум ще възпроизведе епизода според неговото съдържание. Фантазиращият добавя към съществуващото несъществуващо, реалистът разкрива съществуващото. А какъв е характерът на съществуващото е друг въпрос. Ученият казва, че нещо съществува и опитва да изследва неговата същност. Може да демонстрира съществуващото, да направи експеримент с него и т.н. Теологът казва, че нещо съществува, но не може да го демонстрира. На забележката, че съществуващото трябва да бъде обект и да бъде податливо на демонстрация, се отговаря, че не всеки бил способен да види и т.н. Не се отговаря също така на критиката относно психическия характер на религиозните явления, както стана ясно от цитата на Юнг, който дадох наскоро.

Решавам, но и други решават. Не живея сам в света, за да съм безгрешен.

Защо пък външен коректор? Съвестта е най-обикновено вътрешно чувство за вина, което се задейства, за да компенсира съгрешили християни. Съвестта нашепва за грях. Какво толкова божествено има в съвестта? Вероятно това, че който се вслушва в съвестта би могъл да си изправя грешките чрез търсене на прошка, т.е. да се въобразява безгрешен като Бог, до следващата грешка.

Така е, нищо не ми дава увереност, но нямам друго средство, освен ума.

Бог и Дявол са структурни компоненти на човешката психика. В писанията те са персонифицирани навън и хората ги търсят да ги открият съответно навън.

Умът може да мисли нещата и без сетивата, но както е известно от определени философски школи, добре е да се мислят неща, които преди това са били в сетивата. Разликата е, че фантазиращият ум не си спомня, а си измисля.

Все някога ще се разберем. Духовната реалност наистина съществува и тя не е приказка за деца. Приказка за деца е да смяташ, че духовната реалност е творение на някой друг (Бог, чудеса и прочие), а не на теб самия, на твоите фундаментални цялостни възможности.

Проверената вяра е фундамент на науката. Вярвам означава чух, че някой така смята. Ученият започва да проверява, приема или опровергава това, в което другите вярват. Преживяването е напълно емпиричен феномен. Вярващите преживяват същото, както и атеистите. Разликата е, че вярващите хипостазират върху преживяното чрез фантазна дейност на ума. Ще ми е интересно да чуя какви са сетивните способности на духа човешки? Как духът мисли, осезава и разбира; има ли Аз-ова съотнесеност Духът, рефлектира ли външната действителност и с какви средства?! Струва ми се, че доста свободно употребяваме термините, поради което не може да се разберем. Не обсъждаме същности, а се препираме в думи.

Да вярваш само в аргументите на една част от ученото човечество (теолозите), да не вярваш на другата част (учените), които не откриват никъде Бог като обект, нито раждащи девици и т.н. Да вярваш без лично да изследваш възможно ли е, не е ли възможно това и онова. Ако не е възможно, да търсиш обяснение на неговото битуване в съзнанието на хората. Да вярваш е като да живееш мързеливо само от слухове. Да познаваш е труд и главоблъсканици, в които участва твоята човешка природа. Това за света не съм го казвал и нямам мнение.

Може да изглежда странно, но застъпвам позицията на един истинен мистицизъм. Не дискриминирам хората и не твърдя, като Бердяев, че едни имали, а други по рождение били с ампутирани възможности. Всички имат, но въпросът е в интерпретацията, която е изцяло човешко дело, свързано с обем прочетени книги, съзерцание, мислене и т.н. В този смисъл, това ми харесва значително повече:

Добре. Зависи от обсъждането, но така е, критиката на средното ниво е еталон за нормалност.

Напълно съм съгласен. За какво разговаряме, за нещо възразяваме ли си?

Според мен по върховете брули откъм индивидуалното (личното) ниво. На средното ниво се брулят едни други, което е ужасно, неморално...

Затова трудно се намират просветлени (в източен смисъл), а спасението (в християнски смисъл) също е проблематично.

Така е, но рано или късно на детето се казва, че приказката не е реалност. Мен ме изумява как възрастни хора разказват насериозно приказки и не си дават сметка за това. Ако знаеха, че разказват приказка, добре, но да разказваш приказка със сериозен тон е нелепо.

Това са галимациите на Дионисий Ареопагит в нов стил. Преди време доста обсъждахме (някъде на форума) въпроса за добро и зло и в момента не виждам смисъл да се повтарям. Кажете на някой оцелял от концлагерите или на жертва на изнасилвач, убиец..., че злото е недостиг на добро, че Хитлер е много, макар и минимално добър човек.

Аз не съм вярващ, но уважавам църквата, защото тя има много важна роля в обществото. Църквата мен също ме уважава, поне в лицето на поповете, които имам за приятели. Понеже симпатизирам на науката, мога да кажа, че науката няма нищо против църквата. Важно е да правим разлика кога обсъждаме лични и кога обществени въпроси, да не смесваме двете.

Имах предвид учените, които придобиват авторитет, благодарение на доказани, неопровержими твърдения, а не на вяра.

Вие го казвате, напълно съм съгласен. Човешките текстове са много по-добри от провокираните от Св. Дух. Така например, за да не мислите, че съм имал предвид непременно физиката, Йов е много по-добър и умен от неговия опонент - Бог.

Бих нарекъл това най-обикновено разчувстване, емоция, която с нищо не си променя измеренията и качеството, дори да я наречем Дух, пък макар и Свети. Да те осени Дух, означава да се развълнуваш. Резултатът от вълнението е вълнение и нищо друго. Друг въпрос е знанието, което ако се стимулира от вълнението, води до фантазиране.

Затова най-добре щяхме да живеем без Ньой, разпрострени от Тулча до Корча, с достатъчни ресурси и нормална политическа система.

Да си самодостатъчен и да не търсиш емоционална подкрепа в силата на другия или в силата на многото. Силното лично убеждение е ценност, когато се потвърждава от уважавани от теб авторитетни учени. В противен случай е нищожно лично мнение. Няма за какво да съжалявате. Казват, че няколко дни преди смъртта си държал главата си с две ръце и повтарял, че всичко написано от него до този момент е плява (или нещо такова бил казвал). Мари-Луиз фон Франц обяснява някои от тези неща, в някоя от своите книги. Не помня къде.