Incorrectus

Правилни разсъждения не се съвместяват с неправилно заключени; неправилни разсъждения - с правилно заключение. Не виждам никъде, дайте цитат?

Мнооого надменно, християнино! Познание и история - в църквата, несъмнено православната, другите са невежи глупци?! Споменът не е знание, историческото знание е критика на спомените.

Не гадая кой какво е чел, а дискутирам върху текстовете от форума. Тогава, за да няма недоразумения, внимавайте какво казвате. Западът не прави разлика между същност и енергия, казвате Вие, но православието, трябва да допуснем, прави. За да правиш разлика между две неща, трябва да познаваш и двете. Какво православието знае за същността на Бог, за да говори за разлика между същност и енергия? Което означава: 1. Сатаната е сътворен от Бог, който без друго е творец на всичко видимо и невидимо. 2. Сатаната не е сътворен, а съществува изначално, следователно наравно с Бог. И в двата случая ще се объркам не аз, а църквата. За мен това са концепции, а не истини, каквито са за църквата. Нека църквата постави на масата за разискване всички известни текстове, да възстанови по памет изгорените апокрифи и тогава истините ще станат други, догмите ще трябва да бъдат променени. Не знам какви ще бъдат тогава новите догми, но знам, че ще бъде взето предвид всичко известно, а не само допустимото за църквата.

Отваряте много и интересни въпроси, които може да се дискутират от различни гледни точки. Следователно според споменатите отци Христос, който е "Бог и Човек , в една личност , с две природи свързани неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно" е бил подвластен на Дявола?! Много интересна хипотеза, която напълно подкрепям, защото някои гностици говорят същото. Казват, че Сатаната е по-голям брат на Христос. Моето мнение по въпроса няма никакво значение, но мнението на светите отци, не е ли твърде нехристиянско? Трябва ли да вярваме, че Бог и Дявол са двете страни на една монета? Църквата е лъгала като е прикривала някои сведения за неговия живот от апокрифите. Че е давал живот на врабчета е също толково невероятно, колкото, че на 12 години е беседвал (поучавал?) с учените в храма. Сведението си е сведение - фантастично или реално - пускай да върви в обръщение, пък всеки да преценява според акъла си. Относно сведенията за Христос, изначално подходът на църквата е лицемерен и лъжлив, и няма как да печели нашите симпатии. Варлаам и Акиндин не са били глупаци. Били са рационалисти и са настоявали за здрав разум по тези въпроси. Обвинявали са исихастите в суеверие. Да имаш някакво знание за "енергия" на Бога е възможно. Да имаш обаче знание и оттам да смееш да твърдиш нещо за "същност" на Бога е нелепо. Нали Бог е непознаваем?

Не е това. Критиците питат къде се е скитал онези 40 дни, когато казват е бил в пустинята, но на практика липсва. Мормоните казват, че е бил в Америка, други в Тибет (Рьорих)... Не може да е прехвръквал на всичките тези места. Къде ли пък може да е бил е съвсем неинтересен въпрос, но виждате, че за това се хващат теософи и др. Като не знаят определено, започват да фантазират. За това, за тези спекулации, е виновна църквата, защото не е обяснила къде е бил. По-добре да е излъгала, та да мирясат. Римлянино, да честваме Новото слънце, но то да бъде слънцето на правилното познание.

Може да не е искал да измисля, но да е измислил. Не е виждал Христос, не е бил негов ученик, не е изучил неговите книги, защото такива не е имало. Къде се е бутал да проповядва, измествайки учениците? Говорите за малък "спор" между Петър и Павел... За Вас малък спор, за Апостол Яков вражди и разпри сред вярващите, не само по този, но вероятно и по други въпроси. И последно: защо е изолирано семейството Христово; кои човеци, които са се "вмъкнали"(1:4), визира Посланието на Апостол Юда?

Според мен именно това е причината неговите слушатели и дори Апостолите трудно да го разбират. Те са виждали в него каквото им се иска да видят - политически водач, въпреки, че самият той многократно им казва и показва, че не е.

Конспирация, която се разпростира в 3 века е ясно, че няма какво да обсъждаме. Еньо обаче лансира една друга много често срещана заблуда, на която може да се обърне внимание: Сякаш езическите владетели не са били господари на телата и душите, дори в значително по-голяма степен, отколкото християнските?! Това е всеобщо известно и не си струва да се аргументира.

Религията е форма на вяра, науката е форма на знания и умения. В исторически аспект животът на хората се подобрява значително, както е добре известно, едва след отделянето на науката от религията. На всеки, който не знае или не желае да признае това, препоръчвам всеки път, когато има нужда от зъболекар, адвокат, техник... да върви при попа за помощ.

Евангелията са писани около стотната година, плюс-минус няколко години. Не може да са поръчани от Рим, защото Рим обръща внимание на тази религия значително по-късно.

Многообразието на методи е факт. Всички методи обаче изискват в една или друга степен да се преодолеят нагласите, очакванията..., които са обуславящ фактор. Крайният резултат е напълно съмнителен, важен е пътят.

Атеистът не вярва в Бог, в нещо друго може да вярва. Така се случва, когато изследването разчита на "окултните методи на медитацията, транса и изобщо на мистицизма", т.е. разширяването на съзнанието всъщност представлява замъгляване на съзнанието. Изключение прави медитацията, която означава размишление, изясняване на нещо преди неясно... Неизвестно какво практикуват и наричат него медитация?

От началото на XX век е наясно с начина, по който трябва да се възприемат тези феномени, именно като феномени, а не като същности. http://www.jungland.ru/node/1807

Който иска да научи нещо за вселената, трябва да прочете един учебник по физика. Буквите на еврейската азбука, числата, планетите с души (абе моля Ви се!!!) са си проблем на специфичен еврейски ненаучен светоглед. Това е начин на мислене, който е вътрешно логичен, но не се основава на нищо. Къде в природата има букви или числа? Какъв е предметът на изследване на окултната наука, каква е целта, какви са средствата? Защо е нужно, понеже Ванга или Кочовска имат специфичен тип възприятие, аз също да се домогвам до такъв тип възприятие? Субективното възприятие не може да стане обективно, т.е. валидно за всички, поради което считам, че изобщо не трябва да се прави масово достояние. Въпросът е в това, че през Средновековието се изгражда светоглед, който няма нищо общо с реалния свят. Просвещението, както е добре известно, поставя емпиричното познание като единствено възможно. Средновековието не знае нищо за критичното, опитното изследване на явленията, поради което днес е абсурдно да се твърди, че средновековните знания могат да имат някакво практическо приложение. Средновековният човек вижда свят населен с духове, вещици, дракони, русалки... Къде са днес тези същества, защо науките не ги познават, нито техни кости излизат при разкопки? С какви средства Агрипа установи планетарните души и душата на света, при положение, че едва днес науката, заради новите технически средства, които един вид многократно усилват обсега на сетивата, може да каже нещо по въпроса за другите планети. Души там, разбира се, не се забелязват.

Тесните специалисти по какво? За тези, които не са чели тези книги, давам няколко реда от втората книга на Корнелий Агрипа, издат. Аратрон, 2000. Цялата книга изобилства с такива неща. Всеки, който има поне представа от история, ще разпознае тук типичните средновековни суеверия, които уж били наука. Да беше опитал поне веднъж в живота си Агрипа да прободе веднъж или дваж змия, да види резултата, за да не говори глупости. Такива и подобни автори са извор за своето време, но не са авторитетни в нито една наука, защото са некомпетентни и невежи. Те разбира се не са виновни за това, защото са живели в друго време. Ние ги уважаваме като родоначалници, предходници на науките, но само толкова.

Нещо повече: не може да си позволи да вярва и да се определя, дори да е теолог, защото ще трябва да изследва критически. От друга страна са смехотворни тези, които се пънат че вярват, но нямат представа от история и философия на християнството. Границата между вяра и знание е тънка. В нашата история е така. Всички религиозни спорове имат най-общо политически характер. Дори към богомилството и другите известни ереси през X-XIV век, макар да е дискутирано с религиозни аргументи, отношението към тях е политическо. Понеже явно не са отчитани като голяма заплаха за по принцип силната тогава държава, преследванията са незначителни, наказаните са нищожно малко като брой. В Европа, където с тези неща се занимава основно и собствено църквата, фанатизмът надделява и изстъпленията са значително по-големи.

Точно по времето на Крум, добре знаете, в България има на служба много имперски военни. Те не са се почесвали... Покръстеният арабин, който "бил много опитен в математиката" (Теофан), очевидно е бил технически много компетентен.

Не отричам тези състояния, но твърдя, че те са също умни състояния. Няма друга същност в психофизическия човешки организъм, освен умът, която да възприема каквото и да било. При изключен ум в състояние на сън без съновидение например, с какво възприемате? Понеже при тези състояния умът е в известна степен затъмнен, то той е значително неефективен и поради това се отдава на собствена и неконтролирана от сетивата фантазна дейност, която обаче се мисли за отвъдна на ума.

А така! Защо не слушат своя Бог богословите, а му преправят думите? Ами по-голям ще е като този е въплътен в тяло, макар и безгрешно. Какъв е проблемът? Какво ги е замъчило, за да не приемат очевидното, а да поправят Христос? Съборното мнение на църквата е важно, но глава на православната църква е Иисус Христос.

Така се стига до пълен абсурд: разумът отрича, независимо какво. Кое е обратното на разум? Неразумност. Неразумността приема, независимо какво!!!

Това е добре - едно смислено занимание. Знаете всичко за автора, преписвачите..., за историята на книгата. Но защо Ви трябва да вярвате в написаното в книгата? Тези духовни светове, екзорсизъм... Кой видя тези светове и с какви сетива, кога беше там и с какво пътува? Ако някой психотик забълнува, че е Христос, му слагат риза, а ако дете фантазира за розови слонове, не му надават ухо. Но на всяка дивотия, щом е казана от Соломон, се вярва! Това не го разбирам.

Това е замислено от зловеща мащеха. Църквите учат, че тук трябва да се прекарва скромно и пестеливо, в мъки, както се е мъчил Христос..., пък после ще се живее на небето. Така де! Как ще стигнат иначе благата земни за всички, ако всички понечат да живеят човешки и достойно. Милиони се самообричат на абсурден външен аскетизъм, за да живеят други преохолно. Вярвате ли, че такава хармония е възможна?

Доказано е, че Йосиф Флавий очевидно е виждал такава книга, но не е доказано, че книгата, която Вие четете е същата, за която споменава Йосиф.

Така е. Това е следващият фатален проблем. Не са съзнавали, че трябва да си създадат лоби в европейска велика сила. Всичките ни съседи имат такова. Дори Левски не е осъзнавал необходимостта от това.

Разликата между 1876, 1903 и 1912 е в степента, а не в същността. И трите събития завършват катастрофално, което говори в полза на сравнението. Сред башибозука също е нямало такива с военно образование.