Incorrectus

Той затова Левски казва, че нашите българи обичат свободата, но поднесена в къщите на тепсия (по памет). Има случаи, в които четничеството е вършило работа - Фидел, Гарибалди, Наполеон и испанската гериля, която по негово мнение го съсипва. Проблемът според мен е бил в мотивацията на населението, върху която упорито, но твърде кратко работи само Левски. Апостолите традиционно прибързват, преди това по Заралийското въстание също. Освен това богатите българи не развръзват кесиите за равностойни системи пушки, които биха дали ефективност и самочувствие на бойците. С какво тези от 1876 са по-различни от тези от 1912? Манталитет ли, жизнен стандарт ли имат по-различен или едните са по-образовани от другите? Разликата е в ефективността на качественото оръжие. Нито тези от Опълчението, нито тези от 1885 и 1912 са били професионални Рамбовци, но са били ефективни. Нашата история нямаше да се промени, но историята на 1876 г. щеше да бъде друга.

Неговите възгледи еволюират и само една година преди 1868 участва в четата на Панайот. Между 1867 и 68 решава да тръгне по нов път и от това време мисля имаше едно негово писмо до Н. Геров, в което моли да го пуснат от Легията по-рано да мине в Българско, както той казва. Това е по времето, когато вече се оправя криво-ляво от операцията. Наистина чак сравнения между Левски и Бенковски не е нужно да се правят.

Иисус се е държал традиционно като древните пророци. От неговите проповеди няма никаква файда, народът хал хабер е нямал, апостолите дори трудно са вдявали. Защо му е трябвало да си хвърля бисерите на свинете, не знам. Освен това се опасявам, че тези, които са записали неговите думи, добре са го разбирали. Кое от писаното в евангелията е негово и кое е набедено за негово, не може да се установи.

Чакал е своя миг слава, без да знае кога ще дойде. Левски също не се включва в четата (1868 г.), въпреки, че с Караджата са приятели. Имал е вече друго на ум. Моето мнение е, че всеки от тях си е имал своето предназначение. Добре е, че Стамболов се е крил по въстанието, за да оцелее и стане по-късно министър-председател; добре е, че Захари е бил страхлив, за да напише после книгите, да раздвижи Румелия с вестника и т.н. Захари казва някъде из своите книги да не си помисляме да се сравняваме с тях. Наистина те са били луди глави, но са били мъже, каквито днес не се виждат измежду нас. Такива именно могат да издухат всяка гнила власт. И са имали благородни идеи за народ и бъдеще. Проблемът е, че всичко е вършено на юруш, без мисъл и без активно включване на богатите българи, които са можели да дадат пари за оръжие и снаряжение. Както знаете единствен Левски е имал идея за тези неща, предупреждавал е Любен да не говори срещу чорбаджиите и т.н. От друга страна Левски е бил твърде мек, защото е бил много добър, а е трябвало с казармена принуда да вкара в строя простите селяни и разните "изродици български" да наказва според устава.

Убили са го, защото са били говеда, а не защото той е търсил смъртта. Водил е религиозни диспути и не е налитал да убива. Че те са решили да убиват си е за тяхна сметка. Освен това се моли да го подмине горчивата чаша и както знаете (по Лука) рони кървави сълзи. Било го е страх от смъртта и от мъките преди смъртта. Да вървиш да се заяждаш с друговерци, за да понечат да те убият, е върховна психария и патология, и няма как да ме убедите, че Христос е настоявал за това. Смисълът от неговия живот се измерва във философски категории и ако беше останал жив още да кажем 30 години, би поучавал и би бил много по-полезен като жив, отколкото като мъртъв.

Искате да кажете, че Христос подтиква християните към самоубийство? Да се навърташ край фундаменталисти мюсюлмани и да им подмяташ религиозни фрази, та белким те убият?

Аз виждам логика и непреходен смисъл, но... само по отношение на моите лични врагове, които застрашават по някакъв начин моята личност. Ако съм силен и достоен човек, бих могъл да изтърпя всичко. По отношение обаче на насилие над слаби и беззащитни, трябва да се действа смело и агресивно в тяхна защита, злосторниците трябва да бъдат смазвани по някакъв начин. Пример за това дава Иисус, който с бич изгонва търговците от храма.

Така е. Не е ясно RIZAR в какъв смисъл използва термина конфесиране. Не вярвам да има предвид ново покръстване.

Говорете за тях като за себе си. http://www.pravoslavieto.com/inoverie/mormons/2002.htm

По-горе имаше молба към модераторите да прехвърлят тези текстове и затова продължихме. Ако бяха го сторили, щяхме и по-далече да стигнем, ама се засрамихме.

Тогава кого покръства Борис и срещу какво протестират боилите? Многократно са конфесирани: при Борис официално; от разни менте-попове по същото време неофициално; при католиците отново (след 866 г.); след 870 г. вероятно също. Писмеността идва у нас далеч след всички тези конфесирания. Преди кое "това"?

Във валута.

Към 1: Не може да са се изпоженили, защото да си свещеник означава вече да си женен. Монасите, които са дошли пък не се женят. Освен това няма никакво основание да смятаме, че Империята не е актуализирала своите свещеници и запазвала тяхната постоянна бройка в България. Остаряващите или изяжданите от вълци са били заменяни с нови, а християнството върви с книга, било то Библия или Требник. Нямаш своя азбука, нямаш свой свещеник. Абсурдно е да се мисли, че цариградският патриарх е разрешавал безпроблемно свещеници в България да стават българи, които знаят гръцки. Такива или вече са преминали, или са преминавали школовка в Цариград. Като доказателство добре знаете чак кога е избран първи бълг. епископ. Към 2: Вероятно е така, но те са били служители на патриарха, а не на бълг. владетел. Вие не признавате събора от 893 (894 г.), но сега оставам с впечатление, че смятате, че е имало все пак някакво кардинално решение през споменатата година. Какъв е проблемът да наречем събитието събор, сред като имаме основание за това в изворите? За мен лично не е много ясно имаме ли основание да считаме, че гръцките свещеници са изгонени от България след 893 г. или са заменяни с българи постепенно. Знаем, че в 866 са изгонени, а в 870 г. католиците вероятно любезно са помолени да си ходят, защото виновници за събора са разбира се ромеите. За да няма съмнения относно добрите чувства на Борис към папата, Гримоалд е подкупен и съответно е представил пред папата удобната за България версия за ужасните цариградски попове.

Тук основно се пише по СБИ. Този период от българската история е съвършено изчерпаем, краен и е неизбежно специалистите да спрат да се развиват поради изчерпването на познавателните възможности. Който години наред продължава да се развива, все още не познава изворите. На форума всички сме автори и читатели. Отблъскваща е съвременната мания да се пишат книги и статии по принцип. Пълно е с такива, които нямат принос, а преразказват. Прави чест на учени, които не се унижават да се представят за откриватели, когато няма средства за откривателство.

Така е. Симеон е реагирал прибързано, вероятно за да демонстрира сила и е загазил.

Я вземете да се огледате първо в своя дом, оставете другите. Матанов пише ли на форума? Ако пише, веднага да се самоизобличи! На мен ми харесва T.Jonchev. По симпатия, няма как иначе. Добър историк е, който продължава с несекващо желание да поглъща книга след книга. От друга страна такъв все още не е добър, защото не го е хванала рутината и не държи събитията в паметта си, където да ги мисли. Скача по хипотези, пали се от нови знания... студентска му работа!

Вече беше казано, че езикът сам по себе си не е проблем, проблем са чуждите свещеници в България, които са фактическа чужда власт и чужда агентура. Разнообразни извори свидетелствуват за хаоса, в който изпада България непосредствено сред покръстването. Различни свещеници и псевдосвещеници, сарацини, манихеи... тръгват да баламосват новопокръстените, които начело със своя владетел, бидейки още съвсем неосведомени относно тънкости на християнството, са били лесна плячка. Византийските свещеници също допринасят за този хаос и за това има сведения в "Отговорите на папата". В този смисъл бунтът на боилите е съвсем закономерен и е насочен срещу владетел, който е хвърлил страната в хаос. Кой ще търпи византийските свещеници, пък макар и в доста благоприятните условия за бълг. църква след 870 г.? За езика може и да не им е дремело, но за напускането на гръцките свещеници им е дремело. Най-малкото са знаели от опит, че на тяхно място може тутакси и отново да се настани омразната конкуренция от Рим. С това съвсем не искам да кажа, че преместването на тържището е заради това. Възможно е, но сведения няма или поне аз не познавам такива.

И аз това казвам. Това и многобройни други събития са въпрос на извод, изведени са. От няколко години насам пропускат да споменават за събора, но какви са им аргументите не ми е известно.

Затова се казва историография. В противен случай щяхме да си разказваме до втръсване извори, повечето от които са отделни изречения, хроники, които конспективно нахвърлят факти, но има ли, няма ли връзка между фактите е въпрос на допускане. За Тервел, който е управлявал близо 20 години имаме 5 ли, 6 ли сведения. Но си позволяваме да имаме концепция относно неговото управление..., близо 20-годишно! Както знаете, такива има мнозина и по-зле от Тервел. Нямаме избор. Преславският събор не е факт, а е извод. Как разбирате сведението на съвременника: "convocato omni regno" (Regino)? Съществувал е. Било е нужно време да се обучат свещеници, с което се занимава основно Климент, а също да се обучи администрацията. Процесът не е бил естествен и на самоход, а е пришпорван от владетеля/те (Борис, Симеон, при Петър нещата вероятно вече са финализирани). В противен случай няма как да разбираме сведенията и конкретно това от "Чудо на св. Георги", че Борис утвърдил бълг. народ чрез светите книги и т.н. Наистина препис от XIV в. ("Чудото"), но нямаме право да отхвърляме нито един от нищожните по обем извори, а трябва да обясняваме техните сведения. В противен случай трябва да се самозалъгваме, че знаем повече за събитията от Регинон и другите. Вижте тук едно друго напълно необяснимо за мен сведение по темата за езиците: Подиграва ли се Лъв Хиросфакт със Симеон (възможно е, защото Хиросфакт е витиеват софист), който няма как да не е знаел гръцки или какво?. Имал ли е нужда Симеон от преводач? Това писмо не е възможно да не е стигнало до Симеон. Какво казва Хиросфакт с това изречение?

Добре, приемам забележката.

Или качества имат тези, които са водили преговорите, например Петър. Борис лично преговори не е водил. Разбира се няма спор, че Борис е велик владетел, защото е имал добра воля, обграждал се е от свестни хора, които са умеели да вършат това, което той иска от тях. Не на последно място развръзвал е щедро кесия за учените си хора, каквото никой друг не е правил в такива мащаби. Добри намерения в това отношение имат освен него единствено т.нар. Деветнадесетомайци (1934 г.).

Във връзка с догадките на resavsky: Според мен е еднакво трудно да научиш българите на гръцки, латински..., старобългарски, пък е и абсурдно в това време. Глаголица, кирилица са знаели някои от аристократите и свещениците (монасите), другите и по една книга (Библия) не са могли да си позволят. Самият език не е проблем сам по себе си, проблем за Борис са били чуждите свещеници в България, които са фактическа византийска власт в България, макар и духовна.

Че е имало необходимост и са правени опити намеква Черноризец Храбър. Но смисъл от азбука на местен език има едва във връзка с църковния въпрос и то заради благоприятното му разрешаване през 870 г. Въпросът е защо Борис е чакал от 870 до 886 г. Едва ли отношенията му с имперските свещеници в България са били безпроблемни, за проблеми в отношенията има сведения още в "Отговорите на папата". Вероятно не е бил толкова прозорлив и решенията са идвали като щастливо стечение на обстоятелствата. Борис може да се нарече много щастлив, късметлия владетел, който 10 години от своето управление е пълен карък, но пък после му тръгва и спечелва каквото пожелава и то срещу какви опоненти (дипломатически)! За "жадуването" сте прав. Житие..., какво да го правиш?! Пък и Борис би могъл да зажадува за такива мъже 2 дена преди да му ги изпратят, защото авторът на житието е подробен и информиран, и не е редно да отхвърлим сведението.

Май ще се окажете интуитивен тип. Вземете да прочетете романа на Григор Угаров: "По следите на заточеника", НК, София, 1959. Като дете ми беше един от любимите приключенски романи. Главният герой Павел Балванов издирва своя баща Дончо Балвана - заточен в Диарбекир по Априлското въстание. Намира го в Африка като много уважаван човек в едно местно племе.

Казано е, че Борис "жадува за такива мъже" (886 г.). Очевидно не е имал достъп до такива, независимо по каква причина. А тези хора от години обикалят региона, но пропускат България. Можел е да ги подкупи или да подкупи поне един от тях, така както прави например с Гримоалд. Явно наистина изобщо не ги е виждал.