Incorrectus

Там е работата, че той не харесва не Юнг, а свои неверни представи за Юнг. Юнг не може да бъде държан отговорен, че някой, който не го е чел, е тръгнал да обяснява във всяко свое мнение какъв душманин е бил той, например последното: Постоянен проблем на форума е, че хората бъркат своя ищах за публична литературна изява с целта на науката, която не е литературното творчество. Целта е да се разисква съответният проблем по същество, а не както аз мисля. Може ли да кажете повече по този въпрос? Какво наричате „по-истинско“? Давам цитат от източника, който показва някои от целите и дълбинните аспекти на юнгианската терапия. И е важно да се подчертае, че тя не е ориентирана единствено към хора с психически проблеми, а и към здрави, които искат да опитват да разбират дълбинни аспекти на психиката. По Юнг личността на човека е фрагментирана поради разни причини и в психиката върви един постоянен процес на централизация, чиято цел е да събере разпиляното в една цялост (Self, наречена от него). Това е символиката на мандалата, която се среща непрекъснато в продуктите на несъзнаваното. Този цитат съдържа букет от юнгианство, така да се каже - сътрудничество и нуминозност на несъзнаваното, индивидуация и др.

Например? Твое е съзнанието, донякъде. Психичното изобщо не е твое, защото не подлежи на контрол и пълно съзнаване. Психичното е обективен компонент на природата. Или природата е обективен компонент на психичното, според друга гледна точка. Но сред привържениците и на двете споменати гледни точки няма нито един сериозен изследовател на психичното, който да твърди че то е негово.

А как ще обясните факта, че при започване на терапията на В. Паули, който заради етични съображения не е назован по име, Юнг в продължение на 8 месеца не се среща с него. Вижда го само в началото за кратко, а периодът на записаните сънища и видения продължава около 10 месеца. Сънищата на Паули (355 на брой) са събирани от сътрудничка на Юнг, която се е срещала с него и просто е записвала, без Юнг да знае нищо за тях. И това е с цел да не би Юнг при срещите с Паули несъзнавано да му повлияе. Явно един от бащите на психологията не е имал намерение да учи пациентите на добро и зло. Явно е имал предвид нещо съвсем друго, с две думи, пациентът сам да опита да се измъкне от кризата чрез сътрудничество с несъзнаваното. Такъв е бил подходът на Юнг към всички пациенти, а не само към Паули, който е бил свръхинтелигентен и не е имал нужда от кой знае какви съвети. Неначетеността на форума не е грях, а нарушение на правилото за минимум фактологични знания по тема.

Любопитно е, че по Юнг демонът на човека е неговият nous - ум, разум. Той е отговорен за всички психически проекции, ако не е способен да ги разпознае като такива. Той е могъщо оръжие, но и причина за всички човешки беди, ако е слаб и не може да различава. В „Психология и алхимия“ например пише не малко по този въпрос. Там ги има и съответните исторически препратки по въпроса.

За вас психиката явно е някаква козметична подробност на човека, а не негова същност. Жалко за такова мнение. Т.е. не е това. Не го представя като „човек с нови идеи за хората“ в смисъла, който влагате, а го представя като опасен и прави това преди светът да е разбрал колко наистина е опасен. Ако нарича Хитлер шаман, това не означава, че го ласкае, а че го смята за обсебен. Чак когато прочетете повече неща на Юнг, ще започнете да разбирате неговия начин на изразяване. Това се отнася за всеки автор, не само за него.

По този въпрос лично на мен ми е напълно достатъчна като обяснение концепцията на Юнг за unus mundus. С две думи психиката е част от материята, от природата, ако искате. Нищо чудно не виждам във факта, че явления в психиката се съчетават с външни природни явления и обратно. А каква е връзката между двете е въпрос интердисциплинарен. Психологът се произнася само за психическите явления, а не и за природните.

Това беше шега. За разликата между „позитивен“ и „позитивистки“. Целенасоченото мислене върви където си иска. То е сила, която ползва образите от митология и алхимия, за да разбира посланията на несъзнаваната част на психиката. Защото те са езикът на несъзнаваното. На пуебло, които са слънцепоклонници, Юнг дал аргумента на Августин, че не слънцето е бог, а този, който е създал слънцето. Те нищо не могли да разберат от това, защото нямат абстрактно мислене. С други думи древният човек живее в мита, насочено мислещият използва информацията на мита, за да разбере как тя се съотнася към неговия личен живот, неговите нагласи, светоглед и т.н. Пример от ОТКРОВЕНИЕ НА СВЕТИ ИОАНА БОГОСЛОВА Йоан даже се е обърнал да види откъде идва гласът, обективно. Той така и не е разбрал, че това и следващите видения са вътрешно психични, а не идват отвън. В неговия случай „отвън“ означава от един обективен духовен свят, който съществува независимо от човека.

Два типа мислене - асоциативно (пасивно, фантазно, блуждаещо) и насочено (активно). Първият тип върви автоматично като фонов процес и много хора може даже да не го забелязват. Вторият тип е същинското мислене като волево усилие, което се използва в науките. То работи с понятия, съждения, логика и характерна негова черта е, че е изморително. Изисква психическо и даже физическо усилие. Пасивното мислене е масово явление, активното мислене изисква доза воля и обучение. Именно пасивното мислене често пропада подпрагово в несъзнаваност и човекът става лесна жертва на несъзнавани влияния, които той погрешно оценява като субективни, т.е. като негови лични убеждения. Това се случва често в личен и обществен план - случаите на масови психически зарази. При посещението на Юнг в Америка при индианците пуебло те му казали, че американците са луди, защото смятат, че мислят с главите. Нормалният човек не мисли с главата, ние мислим със сърцето, казали му те. Това е пример за пасивно мислене, което не стига по-далече от сферата на усещанията и чувствата, което няма идея за понятийния тип мислене. Съответно, както пише Юнг, те живеят още в Омировата епоха. Боговете още ходят по земята, а реалността е омесена с архетипова митология. Мисленето още не е ясно диференциран и диференциращ фактор, още не е волеви инструмент за познание.

Шопингът е позитивна психология. За съжаление целта на науките е истината, а не щастието.

Ето обяснение по този въпрос от първоизточника. От цитата ще стане ясно защо Юнг избира начин на изразяване, който включва термини, заимствани от митология, религия, художествена литература. Което е една от причините да бъде обвиняван в мистицизъм и спекулативност. А всъщност това е форма на емпиризъм. Във връзка с цитирането, за което писа Дора и разбира се е права . Не цитирам съвсем правилно, давам само името на книгата. Защото за улеснение копирам от ел. издания, някои от които аз съм конвертирал в разни формати, при което страниците се променят. Но ако някой специално се интересува от някой цитат, ще се постарая да му дам по-точна локализация.

Ето ви една Анима, която води философа (така са наричали себе си алхимиците) по пътя на знанието. А ако някой мъж й се подиграва, него също го води, но за носа.

Примитивна или модерна, зависи от човека или от групата в каква ситуация са попаднали. Без съзнателна намеса означава без ум, без разбиране. Човек, който не иска да мисли върху това, което му се случва ежедневно е безумен, съответно такъв реагира под напора на архетипа примитивно, агресивно, импулсивно. Няма как иначе. Човек, който мисли своя живот съобразно общите ценности сублимира енергията на архетипа, която захранва неговото мислене допълващо, а не компесаторно.

Воала

Е сега ви е паднало да дадете акъл на учения свят, който дано чете форума. Как да се стигне до психиката по друг начин, освен умозрително. Да предложите уред, дисекция, скалпел или каквото там имате предвид... bee негово алтер его ли е?

И аз имам да чета. Прочетеното се забравя в детайли, а при нов прочит излизат нови подробности. Вероятно се развиват за милиони години. Те са природна даденост, но в сферата на психиката, следователно въпросът е дали природата може да се развива? Отговор не е нужно да се дава. Това зависи от съзнанието на конкретния индивид или културно обособена група от хора. Той е архе-тип, но съдържанияга, които представя, са различни. Юнг сравнява архетипа с инстинкта. Инстинктът е вградена способност за реакция, чията цел е да предпази живота на индивида. Той е тип, сходен за всички хора от вида сапиенс, но различен като съдържание. Т.е. ескимосът ще има някакъв инстинкт към лед или бяла мечка, какъвто африканецът няма да има, а ще има типологично сходни, но други като съдържание инстинкти. Разликата е, че както инстинктът е вградена моторна реакция, така архетипът е вградена психическа реакция. Едното има за цел тялото, а другото психиката - влияе на чувства, светоглед, разбиране. Архетипът обикновено реагира в ситуации, когато човек или културно обособена група от хора имат затруднение с адаптацията. Например ситуацията в Германия между войните, когато немците са заразени от вотаническа (от Вотан, Один) истерия за надмощие, световно величие..., давах в темата линк към едно интервю на Юнг (той има и специална разработка за Вотан). В такава ситуация архетипът компенсира шока на съзнанието и объркването на умовете с нуминозност, образност, дава енергия и направление за измъкване от ситуацията. Тогава човекът или групата хора се превръщат в несъзнавани изпълнители на нелични природни психически сили, които нямат никакво отношение към добро и зло, съчувствие, човечност... А това е опасно, т.е. опасно е да си въобразяваш, че волята за власт е моя воля, че причината за всички твои беди е някой друг и т.н. Между другото на процеса в Нюрнберг Гьоринг казва, че за немците войната не е зло, а висша форма на активност (по памет, по смисъл преразказвам това). Това е да си паднал във властта на архетип. Изходът при такива ситуации е архетипът да бъде разпознат и неговата психическа енергия да бъде сублимирана. Без съзнателна намеса архетипът действа като чиста природа. Липсата на съзнавана намеса, което включва ясно разбиране за това какво се случва в конкретната ситуация, приравнява индивида или групата с неразумния животински свят. Когато разумът е объркан и не работи в дадена ситуация, архетипът поема неговите функции с първобитни средства за оцеляване. Когато разумът работи, архетипът стимулира неговите функции с творчески импулс, вдъхновение, образност. Вие сте от пишещите тук безсмъртни. Над всичко, от височината на своята камбанария, гледате с надменност на науката. Юнг е смятан от някои за учен, не защото е знаел всичко и е имал тестове за всичко, а защото е изследвал психиката с научни емпирични средства. Имал е медицинско образование и специализация по психиатрия, през целия си живот е работил в клиники... и заплата е взимал за това, понеже този въпрос ви вълнува. Неговият асоциативен тест дава добри резултати за локализиране на несъзнавани комплекси.

Това у Юнг не съм го срещал, но ако имате негов цитат, моля дайте го, непременно искам да го видя. Доколкото познавам Юнг (като автор) не вярвам да е казал такова нещо. По-скоро би трябвало да е казал, че tabula rasa е съзнанието, но не и несъзнаваното, което е друг смисъл. А несъзнаваното не е лично (индивидуално), поради което идеята да му се вмени прераждане отпада. Архетипът винаги се свързва с някаква опитна представа, т.е. представа, възникнала от опит. Когато древният човек твърди, че бог праща потопа, потопът (локално наводнение например) може да е бил реалност, а причината за потопа - бог е образ, доставен на съзнанието на древния човек от архетипа. Това е исторически опит. Когато съвременен човек сънува потоп, това в юнгианството се тълкува като афетна компенсаторна атака към съзнанието. От съзнанието с неговите сетива произлиза представата за реалността, а от архетипа произлизат нуминозните преживявания, които се свързват с данните на сетивата и ги украсяват. Струва ми се, че проблемът, за който пишете, не би трябвало да възниква, ако мислим психиката като едно общо непознаваемо цяло, а съзнание и несъзнавано като условни термини за частично подлежащата на контрол и неподлежащата на контрол психика. Границата между които е напълно условна и плуваща ежеминутно или ежесекундно. Генетиците казват, че от неандерталците генетично сме наследили бялата кожа, правата коса и склонността към затлъстяване. Защо по аналогия да не е възможно да наследяваме психически диспозиции? С други думи да не забравяме, че данните от сетивата попадат директно в психиката, която е непознаваема и тя, посредством ума, който също е компонент на психиката, интерпретира тези данни понякога както си иска. Тези данни от външни (сетивни) стават моментално вътрешни (психични) и попадат под неизвестни или малко известни предпоставки за интерпретация. Допуска се, че съществува такъв организационен психичен принцип, който не бих го нарекъл структура, защото тази дума загатва за нещо грубо материално. Точно това е един от аргументите за колективно несъзнавано. Съзнанието не може да изведе такова нещо, а то ни се случва. Не можем да си поръчаме в следващата нощ да сънуваме еди си какво, а в другата нещо друго. Това ни се случва без възможност за съзнавана намеса. Разгледайте произволни серии от линка. Как е възможно някой да измисли такива, на пръв поглед, налудни образи?! Или къде ги е видял в природата, за да ги нарисува?! И като имаме предвид, че с алхимия са се занимавали не луди, а водещите интелектуалци на своето време. Очевидно е, че такива образи се съдържат само на едно „място“ - в психиката. Но те не са измислени и изфантазирани. Алхимиците с такава страст и себеотрицание са искали да проникнат в тайните на материята, че от прекомерното психическо напрежение, мислене, вторачване в тигела, често отровени (надишани) с изпарения, са били компенсирани от несъзнаваното с такива хипнагогични видения и сънища, които повечето от тях наивно са считали за манифестация на духа на материята, наричан по различни начини от тях. Те са считали тези образи за компонент на природата, а не за вътрешни психични образи.

Да. Забравихте да подчертаете, който има какво да каже..., а не който се намесва само да каже как не харесва Юнг. Юнг, а не аз, смята, че неговата с-ма е подходяща за интелигентни хуманитаристи. Някой техничар ще махне с ръка и ще обяви юнгианците за луди. И това е обяснимо. За всеки има система, за някой всички псих. с-ми може да са глупост и това е също нормално... На такъв, неизкушен, псих. няма да въздейства...

Това е смисълът на архетипите - базисни структури на несъзнаваното, патерни на психиката, обективни, характерни за вида. Културата е дейност на съзнанието, следователно е индивидуално детерминирана от образование, талант и т.н. Подложката, типологията е обща, съдържанието е различно, но типологично сходно. Може би друг път повече, защото сега наистина нямам време.

Например чрез амплификация. Потърсете да прочетете значението на този термин в юнгианството, защото е дълго за обясняване, а сега нямам време.

Хи-хи, нищо не можеш да разбереш от това, което непрекъснато ти обяснява Дора. Правилата на форума не може да ги разбереш тоже. Конкретно правилото ad hominem. Никой не критикува субекта, критикуват се текстовете на субекта. Във форумните субекти си се вторачил единствено ти. Смешно ти е, за твоя сметка.

Не грешите, с уточнението, че хомо сапиенс не ги изгражда, а всеки от вида ги получава „вградени“ в своята психика при раждането. Конструкти човекът изгражда посредством съзнанието, а не посредством несъзнаваното, което не може да се манипулира. Нали по определение е несъзнавано. Не ми е известно Юнг да се е произнасял по този въпрос. Би било смела хипотеза, от каквито той се е въздържал. Неговият принцип е, че съзнание и несъзнавано се намират в компесаторна връзка. Крайна нагласа на съзнанието се компенсира с несъзнавани атаки от всякакво естество. Реалистична нагласа на съзнанието се допълва от разнообразни творчески импулси - стимулиращи сънища, добро настроение, енергия за дейност и др. подобни. Така е според него, за което той има своите аргументи.

Научният конструкт не е факт, а интерпретация на факт. Фактите, които емпирично открива Юнг, не подлежат на критика. На такава подлежи тяхната интерпретация. Свободни ваши разсъждения по картинка. Не си въобразявайте, че това е имал предвид Юнг под Сянка и това е търсил в алхимията. Много пъти вече се каза, че целта на дискусиите тук е друга, но файда - никаква. Ако обичате определете се - кой псих. подход от известните в науката следвате, критикувайте с неговите понятийни средства. Но не пишете от себе си, защото е много смешно.

Това за митологемите, което Рамус го пише непрекъснато, изобщо не е вярно от юнгианска гледна точка. Например: „Всеки човек, вътре в себе си се основава на система от подредени и систематизирани митологеми (Рамус).“ Човекът може да се основава, но не може да го държиш отговорен за това, защото някои са лични, но други не са. Т.е. съзнанието е лично, но психиката не е. Важно е да се подчертае, че според Юнг индивидуални черти има единствено Сянката. Защото тя съдържа в себе си изтласкани, забравени или полузабравени, отчуждени негативни черти на собствената личност. Анима/Анимус например, нямат индивидуални черти, а колективни. Те не са конкретно индивидуално човешки детерминиран компонент, а са унаследен компонент на вида, на психиката. Следователно да протестираш срещу митологемите, означава да протестираш срещу природата и нейната структура. Архетипите са психически шаблони за реакция, поведение..., което същото наблюдаваме в останалите видове. Природата е шаблонна - всеки индивид от вид се ражда по шаблона на вида, еволюцията може да променя шаблона, но за милиони години. Да държиш отговорни хората, че живеят по шаблон е нелепо. Те нямат роля в създаването на митологеми. Защото ако изключим Сянката, митологемите им се поднасят обективно, от природата. Така е устроен човекът. Въпросът е какво би се случило, ако за едно поколение изчезнат колективните псих. шаблони? Всеки би си изградил свой индивидуален личен шаблон за поведение, реакция, светоглед... (това е идеята фикс на Рамус). Тези лични доминанти на съзнанието няма да бъдат синхронизирани с по-дълбоки нелични психически императиви, зададени като коректив от самата природа. Ще настане невиждан хаос и самоизтребление, защото при контакт между индивидите реакцията няма да бъде очаквана, а ще бъде напълно индивидуална, неочаквана - според собствените лични предпоставки, а не според обективни такива. Това се нарича лудост. Да, това е един от аргументите за колективното несъзнавано.

Явление си единствено ти - неграмотно. Съзнанието е това, което регистрира явленията. Не вярвам да можеш да разбереш тази проста истина, затова не пиша за теб, а пиша за администраторите на форума. Нека по-често се снижават в долната част на форума и да почистват не теми, а простаци, случайно попаднали тук. Които смятат, че „Същинските изследователи НЯМАТ ОТГОВОРИ“, „Тук никой няма основна идея ако сам прочете задълбочено някои от трудовете на ЮНГ - как да ги интерпретира,“, което го пише наглец, който доказано нищо от Юнг не е прочел, а ако е прочел някакви фрагменти, както сам се хвали, нищо не е разбрал, доказано. Неговите сънища са забележителни. Между другото преди да умре лежи в болницата в стая номер 137.

Юнгианците смятаме, че човекът трябва да бъде цялостен, а не само психически устойчив, добър и т.н. Все пак Сянката е компонент на личността. С това мнение целя да покажа, че дотук всичко е по темата.