Incorrectus

Разгледайте сериите на Rosarium philosophorum. Те са частен случай на проблема за инцеста, според Юнг. Разликата е, че ако игнорираш господин офталмолога той ще постне тук хилядиге свои страници от изворите.com и ще задръсти хубавия форум. Ако го настъпиш, минава в режим обяснения за себе си, но с по-пестеливи откъм страници писания. Ето сега за енти път ни проглушава ушите, докато не разберем най-накрая, че той е върхът на сладоледа. Ама иначе това галактическо чудо две книги не може да прочете, за да се включи с аргументирана критика, щом обича да критикува. Друг е въпросът какво общо има личността „Рамус“ с темата и с коя да е друга тема?! Очевидно нищо, но когато някой нищо не знае по темата, той описва себе си, защото няма какво друго. Относно caress едно е сигурно. Тя е компетентна върху юнгианство и присъствието й на форума е полезно. А каква била тя като личност, груба ли била, какви очи имала..., това оставям на форумните клюкари - офталмолози да фантазират върху него. Малоум дето казва, от време на време трябва да се разведряваме. Компетентният човек дори да натисне заслужено някой самозванец, прави го със съответните похвати, което също е полезно от гледна точка практическо юнгианство.

Несъзнаваното също е реалност, чиста реалност. Границата между съзнание и несъзнавано е условна и плаваща за различните индивиди. За Юнг съзнанието е връзката на психичните съдържания с Аз-а, при положение, че Аз-ът осъзнава тези връзки. И тук има една тънкост. Не става дума за интелектуално осъзнаване чрез разбиране на случващого се, а за фонов процес на възприятие, който е автоматичен, недиференциран, по Юнг. Това е чистото съзнание, което периодично чезне, губи енергия, възстановява се и т.н. Върху него се наслагват вторично знания, памет, фантазии, предразсъдъци за случващото се, които са индивидуални добавки с възможност за огромна доза нереални (лични) съдържания. Трябваше да напиша в предишното мнение още едно изречение, за да не се създаде впечатление, че считам несъзнаваното за някаква диващина. Нищо подобно, самият факт, че смятам съзнанието за еволюционен продукт на несъзнаваното е красноречив. Първоизточникът на съзнанието и човешкия ум у мен предизвиква много по-голям респект, отколкото самото съзнание и умът.

Оригиналната история може да я видите у Софокъл. Едиповият комплекс е част от по-обширния въпрос за инцеста. За разлика от Фройд, който разглежда инцеста почти буквално, Юнг разширява понятието като включва метафоричност. Представя инцеста като сливане с фрагментирана (изтласкана) част от психиката, която поради това е придобила характер на комплекс. Такова интегриране може да се символизира със сексуален акт, след който се ражда дете - символ на психическо израстване и обновление. Алхимията изобилства с такава символика. А най-странното е, че при такава ситуации не става въпрос за същностен инцест, а за самосъвкупление. Защото се интегрира нещо лично, а не чуждо, въпреки, че в ситуация на несъзнаваност личното се мисли като чуждо. То е нещо лично, което е било отчуждено чрез изтласкване. Не случайно Уроборосът - един от универсалните символи, се характеризира в алхим. текстове като самооплождащ се, което както всичко в психиката не трябва да се разбира буквално.

Имах предвид, че човешкото в човека е съзнанието, а не несъзнаваното. Несъзнаваното е чиста природа, дива и необуздана, животинска и безмилостна. Съзнанието е продукт на цивилизацията, морала и т.н. Т.е. несъзнаваното е природният чист енергиен източник на психичния живот, който сътрудничи на едно силно съзнание. Далеч по-вероятно е престъпление да извърши някой примитив, чието съзнание няма морална стабилност, губи непрекъснато енергия и изпада в подпраговост, поради което е лесна плячка на идващите отдолу афективни импулси. Такова съзнание плува потопено в праисторическите води и реагира импулсивно и агресивно без задръжки така, както са реагирали нашите примитивни предци.

Амплификацията със сигурност е работила ограничено още по времето на Юнг. Тя е подходящ метод преди всичко за хора с хуманитарна нагласа и съответно знания. Които са способни да асоциират личните преживявания с образци от митологията или изкуството и това им дава увереност да продължат самостоятелно, защото разбират, че техните преживявания са обективни, т.е. те не са лична налудност, а общочовешко наследство. Интелигентен и образован човек като В. Паули първоначално е бил затруднен и прохожда в това отношение постепенно с помощта на Юнг. Защото не е бил хуманитарист. На амплификация винаги са способни децата, чрез рисуване. Те са проводници обаче на един алхимичен принцип - да изобразиш, да представиш неизвестното с друго неизвестно. С въпроса за престъпленията, който повдигате, не съм се занимавал специално и нямам мнение. Прочетох с интерес това, което пишете. Единствено по този въпрос ще кажа, че това е обяснимо, според мен. Дълбинната психология се интересува от основанията на обективната несъзнавана психика, а когнитивната от нейната индивидуализирана повърхност - съзнанието. Наистина не може да се предполага, че всеки с Едипов комплекс ще стане престъпник, но може с увереност да се твърди, че никой не е застрахован да не стане престъпник. Т.е. несъзнаваното съдържа всички възможности, но решенията ги взима съзнанието. Вероятно е по-правилно да се каже, че решенията се взимат чрез сътрудничеството на съзнанието. Съответно ако човекът има индивидуално детерминирани (от среда, семейство и т.н.) склонности за престъпление, такива изградени нагласи ще бъдат афектно мотивирани от съответни несъзнавани импулси. Ако, в друтия случай, индивид без такива нагласи получи емоционален подтик да извърши престъпление, той ще го потисне. И в двата случая решението минава през съзнанието като в първия случай то няма моралната сила да се намеси.

А може ли да обясниш как така се случи, че твоята рационалност е навлизала 2 столетия, но преди половин столетие рационалните европейци се клаха на два пъти с милиони като първобитни животни? Къде бяха личните качества на европейските рационалисти и интелектуалци, за да спрат тази лудост? Истината е, че когато архетипите и техните производни митовете се разбеснеят, няма сила, която да ги спре.

Забелязъл съм в случая „Рамус“, че ако му подминаваш мненията, изпълва се с увереност и увеличава страниците на своите мнения. Ако го понастъпиш, намалява обема за сметка на обидите. Вижте в това свое мнение обвинява потребителите, че не спамят в своята тема.

Нещо много характерно за Юнг, което той повтаря често, например в работата си за Сянката. Че архетипът не подлежи на регресивна каузална анализа, а на целева. Т.е. по-лесно е да разбереш архетипа, ако изхождаш от целта, на която той служи, което не е трудно да се забележи у обсебения от даден архетип, защото обсебването като правило е несъзнавано. Същото се отнася и за масовите психични явления, които както знаем, са много заразителни.

Проблемът не е в мита, защото той е живот и даденост. Проблемът е в това дали разбираш същността на своя мит, за да не си негова гротескова жертва, а да имаш възможност да се възползваш от нуминозността на мита. Ако някой като теб е изписал хиляди страници из други форуми как Аз, Бог и Вселена сте едно, такъв е смехотворна жертва на своя мит. В подобен случай разумният юнгианец, на когото му се привиждат богове и вселени, няма да хукне да се хвали, че той е бог, а ще заключи, че отдолу зреят психични процеси, които подготвят промяна на водещата нагласа на съзнанието, което се представя чрез символа „бог“. Може да бъде представено и по други разнообразни начини, въпрос на образование, култура... Да си мислиш, че излизаш от тялото е по-безобидният вариант на това да си мислиш, че ти си Бог и Вселена.

В същия смисъл... той наистина е самият интелект. Такъв е Мефистофел - „духът съм, който вечно отрицава (по памет)". Защото винаги е antinatura, притежание е единствено на човека и чрез силата на свободната воля може да го противопостави на естеството по най-разнообразни начини. Но в същото време е носител на светлина, буквално, и водач на човека към знанието още от библейски времена (Адам, Ева, змията и познанието). Парадоксално единствто на добро и зло, за разлика от идеята за бог, който се мисли за само добро. Това е разликата между хората с научна нагласа и форумните екстремисти. Първите идват тук да говорят за неща, които ги интересуват, без да обявяват публично дали вярват в това, което дискутират, дали са юнгианци, терапевти, искат ли, не искат ли пари като/ако лекуват. Целта е темата, без значение вярваме ли или не вярваме в обсъжданото. Това е същността на научния подход, както знаете - да изследваш явлението в неговия контекст, в неговото време, а не в контекста на своите лични фантазии по въпроса. Това форумните екстремисти никога няма да го разберат. Те се вторачват в личността на дискутиращия, защото не са чели източниците на това, което се разисква. Като им кажеш „прочети и тогава ела“, сърдят се на лична основа. Его го и този господин - Рамус. Дума не е прочел, но мнение за контекст знае да дава.

Не се сещам за по-голяма арогантност от това някой да се пъне, че критикува и мрази човек, чиито текстове очевидно не е чел. Вместо просто да участва в темата като всички други. По темата, от "Фауст", който според Юнг е алхимически трактат от началото до края. Гьоте е отбирал от алхимия. Дяволското мнение за тези от Астрала.

Може да опитате да критикувате едва след няколко години - време, през което да го прочетете и повторите поне, защото един прочит не стига да се разбере какво пише. След това да прочетете някои от основните му сътрудници, които изясняват разни аспекти, като например Аниела Яфе, Мари-Луиз фон Франц и др. Едва тогава - заповядайте! Дотогава сте никой в темата. Това избива рибата. Винаги ми е било интересно защо въплътенитите земни богове, такива като Рамус, не могат да стоплят за елементарни неща. Вероятно защото тяхното величие е пропорционално на тяхната глупост.

Един неубедителен елемент в статията. Както е известно три думи характезират архетипа по Юнг: нуминозност, неосъзнатост и автономност. При това положение е пресилено да се прави критика на Юнг по този въпрос с презумпцията, че ние използваме архетипа, че той се намира в нашия разум... Той се намира в психиката, а в каква форма и същност се намира там Юнг никога не си е помислял да казва, защото става въпрос за неподлежаща за съзнаване част от психиката. Неговото съществуване се установява единствено чрез собствени проявления като доминанти на реакциите, поведението и светогледа при типични ситуации. И най-вече когато аз-ът, поради някаква причина, е дискредитиран при житейска драма, страдание, депресия...

Алооо, за тупнали тук случайно от Астрала е най-долу във форума.

Да, затова в началото написах, че нямам против спама в тази тема. Практическо юнгианство, нищо повече. Това е целта. Не е важно кой го обича и кой го мрази. А тук какво се получава. Захапали Рамус и Втори след княза пустата терапия и пишат ли пишат. Вие вече им казахте, че не сте терапевт. Аз да кажа, че също не съм терапевт, файда дали ще има?! Обясняват ни те настойчиво, че сестри имаме, нищо че ние нямаме такива.

Форумът е за наука, така пише на него. Което предполага, че тук се дискутира от хора, които са чели източниците на съответната наука. Защо Юнг се занимава с алхимия ще разберете от самия него, а не според собственото си неинформирано въображение за Юнг. Заради емпирически наблюдения, затова.

Майката, та майката, все за нея слушаме. Юнг се оплаква (например в работата си за Трикстера), че е практически невъзможно да обясни на опиянен от своята мъжественост що е това Анима. Приятно е да левитираш като мъжко всевеличество под ласките на Майката, отколкото да се еманципираш и да срещнеш Анима, която има много по-голяма власт да мами и очарова. Юнг пише, разказвам по памет, че ако попиташ съвременния европеец дали вярва в духове, призраци, вампири, ще отговори "не, разбира се!" Но същият този свръхцивилизован закичва с удоволствие коледната елха и й слага звезда на върха, без да му хрумне в каква гротескова, архетипна ситуация минават дните му. Такива ми ти работи, трикстерски.

Подозирам, че никога не е стъпвал на земята. Юнгиански казано, неговата дезориентация се дължи на инфлация на съзнание, предизвикана от заливане от колективни несъзнавани образи на богове и герои от източно естество, с които се е нагълтал от булевардните книжлета. Според г-н Юнг са възможни две следствия, но в случая очевидно става въпрос за маниакално самомнение за величие и уникалност. По-просто казано, това, в което обвиняваш другите - дисонансите, маймунката, колективните папагали и цитатници, неспособните извеждачи..., това си ти. Да припомня случая с един източен мъдрец (Юнг не споменава неговото име), който така респектирал Юнг със своя интелект и излъчвано съвършенство..., докато не се срещнал (Юнг) с неговата жена и случайно не научил от нея това-онова за него.

А кой създаде човешките общества, по чии трудове? Кой измисли идеите за правата на човека например, за свободната човешка воля и за неприкосновената частна собственост? Кой измисли основните свободи, та и вие от това празно философско пъпоумие днес да се възползвате като пишете врели-некипели из форумите. Философията ще съществува вечно, докато има мислещи хора, но ще съществува като история на философията, не по друг начин.

Това мнение, представено по този начин, няма да стане ясно на никого, защото е манипулация. Забавното е, че на теб също не ти е ясно, щом смяташ всичко това аргумент в своя полза. Защо не вземеш да ни обясниш какво точно е смятал той, според теб, за "невъзможна мисия"?

Рамус бърка науката с догматика, с религия. Иска му се науката да е канон с изречени веднъж и завинаги Десет божи заповеди и по възможност Символ на вярата. Всеки учен да говори вечни истини от позицията magister dixit, а под стъпките му лотоси да никнат.

Не "лично творчество", а безлично. Вече давах в друга тема цитат от източника по този въпрос, но понеже ти не четеш какво ти се пише и няма да разбереш, ще го повторя в съкратен вариант за някой, който може да си помисли, че това, което ти си въобразяваш за юнгианството, е истина. Отношението пациент - терапевт в юнгианството се базира не толкова на личните елементи на съзнанието, колкото на сътрудничество или сблъсък между безличното, неличното несъзнавано на пациент и терапевт. Което може да бъде опасно и за двамата при случаи на сблъсък. Така е в юнгианството, а ако някой върши нещо друго, за това Юнг не може да бъде държан отговорен.

На духовния пазар се търсят готови решения, лесно смилаема храна, конкретика. Предпочитат се магически средства, а не собствено усилие за осъзнаване, което неминуемо е болезнено. Ще кажа същото, което каза Дора, но с юнгиански похват. И без конкретика, без лесно смилаема храна. По Юнг човекът не е завършена даденост, а динамика от противоречия. Едновременно и успоредно преминават етапи на регрес и прогрес, на успоредно съществуващи противоположни доминанти в психиката, които непрекъснато се компенсират една с друга. Една от тайните на психическия индивидуален мир е да съумяваш да примиряваш противоположностите в психиката: чувства-мислене, добро-зло, обичам-мразя, оптимизъм за живот-импулс към смърт, мрачна депресия, самоубийство, забелязан още от Фройд и т.н.: да интегрираш в съзнанието свои осъзнати като непълноценни функции, за да постигнеш разширяване възможностите на съзнанието. В този смисъл нищо в психиката не е еднозначно. Един архетип не се проявява само като добро или само като зло. Едното винаги е контрапункт на другото. Така например архетипът на женствеността може да се прояви като Ева - раждаща, инстинктивна, природна жена, семейна жена, такава, каквато Господ я е създал. Но може да се прояви като Лилит - контрапункт на Ева - властова жена, спореща за власт с Адам, затова възприемана в традиционната култура като демон, описван по безброй начини - безразборно раждаща деца, неспособна да ражда деца или изяждаща деца... Може да се прояви като части от едната или другата, събрани в парадоксално единство. Очевидно в нач. на XX век, когато започва явлението еманципация на жената, традиционната патриархална нагласа за жената като само раждаща е трябвало да бъде компенсирана. Това обаче в никакъв случай не означава, че еманципацията на жената е форма на демоничност, а означава, че патриархалната жена е крайност, която трябва да бъде компенсирана с една противоположност. Архетипът е чиста природа, която не търпи крайности. На архетипа изобщо не му пука какво иска човекът. Той "внимава" какъв трябва да бъде човекът и съответно поправя всяко залитане с допълване или силово компенсиране. Интелигентният човек усеща импулсите на допълването отдалеч и се вслушва в тях, другият бива шамаросван силово - това е разликата. Това се отнася както за индивида, така и за обществата.

В юнгианството е възможно. Особено по частни въпроси. Няма как един мъж да се постави на мястото на раждащата жена, за да усети в пълнота нейните чувства по въпроса. Той може единствено да мисли върху тях, а не да ги почувства. Психологията е преди всичко наука за душата, а не за мисленето. А душата не мисли, чрез нея се чувства, поради което в психологията огромна част от знанията са емпирични, а не изведени чрез голо мислене. Женската психика се наблюдава, а не се мисли върху нея, защото нищо няма да измислим, освен някоя наша фантазия по въпроса. Същото се отнася и за мъжката. С други думи мисленето тук е помощна функция, която трябва да обощава емпиричните данни, а не да ги създава, измисля. В другите науки този проблем може да не съществува, защото се изследва някакъв страничен обект. В психологията психиката е обект и субект на изследването, затова разграничение трябва да се прави.

Прави впечатление, че нашият преводач от източни и всякакви езици живее в пълно неведение относно термините манас и буддхи, и тяхното западно съответствие. При него принципът е: каквото аз не знам, никой друг не го знае.