Incorrectus

По този въпрос най-добре е да слушаме с вас какво ще каже жената-юнгианец. Между другото "Психологически типове" е труд на Юнг, който се признава като принос и от неговите критици. Творческата жена като историческо индивидуационно постижение на инстинктивната жена, което едва ли ще се хареса на чиновниците по демографията.

Нямате никаква представа какво говорите,... с Рамус. В този текст не става въпрос за болни хора, за лекуване. Той е предназначен за психически здрави, здравомислещи... Да бяхте го погледнали, преди да давате мнение.

Много добро попадение. Selfизацията се състои в това, както казва Господ, да не позволяваш образите да те мислят и живеят, а ти да скрепиш "Витаещото в образи менливи... с мисли трайни...("Фауст")" И още нещо по въпроса. За забава и не само.

Което показва, че не разбрахте какво казвам. Нямате никаква идея колко библиография е прехвърлил Юнг, Цвайг и на колко библиография се основава Петокнижието. Хи-хи, голяма веселба. Едно е абсолютно сигурно. Професионалистите тук се показват чрез своите съзнателно избрани непробиваеми маски (персона). По бели гащи не, а дибидюс гол се перчиш единствено ти.

Щото не разбираш тази музика. Дора ти говори на езика на мъдростта и на науката, който минава през библиография. Без библиография можеш да плещиш единствено лични неръкотворни глупости.

Също така друга глобална тема - религията. Юнг казва, че ако трябва да избира какво да промени или преправи от своите трудове, би оставил непроменено единствено съчинението "Отговор на Йов". Съществува мнение, че нещо е истина само ако съществува във вид на физически факт. Така например едни вярват, че Дева-та е родила Син, а други казват, че това не е възможно. Физическото обаче не е единственият критерий за истина, съществува и т.нар. душевна (психологическа) истина. Такова е горе-долу началото на това съчинение, което обаче е адресирано към "благосклонния читател", а не към религиозния читател.

В тази връзка нещо за съзнанието (квантовото?) и практиката, с която ни се проглушават ушите. За да не оспамвам другата тема прехвърлям мнението на потребителя Рамус тук. Неговата практика явно скита на воля из микро и макро света, което му дава основание да се подиграва с квантовата концепция за съзнанието и с трудовете на хора, които са специалисти по квантови системи. Въпросът е дали може да съществува практика в тази сфера, извън портите на ЦЕРН или някоя подобна съвременна технологична лаборатория? Очевидно - не, поради което обикновените потребители на научното знание не се бият в гърдите, че практикуват, а просто четат текстовете на тези, които са допускани да практикуват в ЦЕРН.

Статията е удоволствие, защото е писана от познавач. Една мисъл, която показва защо психологията не е "лесна работа" и нейните тайни не са достъпни за всяко просто самонаблюдение. Нужна е широка обща култура, знания върху история, митология, религия... Между другото цяла серия от сънища на Паули Юнг анализира в "Психология и алхимия", разбира се, заради етични принципи не споменава чии са сънищата. На свой ред и аз давам едно не особено популярно четиво, в което всеки запознат с фактологията на събитията от общата история и годината на интервюто (1938) ще разпознае известен пророчески елемент. Цък!

А промени ли се мнението, че те са φύσις - природа, физис, оттам физика, физическа, за да се съгласим със споменатото мнение, че "съзнанието няма никаква физическа природа", което провокира отговора?

Всичко изброено е φύσις - природа, физика... Щом знаете, че е продукт и на кое точно е продукт, би трябвало да се определя от своя първоизточник, по тази логика. Аз не знам кое от какво произхожда, но като ми заявят, че съзнанието е продукт на мозъчната дейност се сещам за медузите, които нямат мозък. Но се движат в своята среда, хранят се, имат хищнически инстинкт, следователно имат примитивно съзнание. Освен това еволюцията на видовете е невъзможна без субординацията жизнена среда - елементарен субективен опит, което е началото на примитивното безмозъчно съзнание.

Само един Господ, пардон Рамус, знае каква е природата на съзнанието, щом не е физическа, според него.

От юнгианска гледна точка вероятно би трябвало да кажем, че психиката като единствена дадена ни пряко реалност е напълно обективна. По-точно е да се каже, че тя не съдържа никакви индивидуалистични елементи. От човека като психосоматично същество надолу в дълбините на психиката се минава през автономни системи, съзнавани и несъзнавани. Всяка от тези системи по наклона надолу губи постепенно своите индивидуалистични характеристики та чак до органите, клетките и частиците, където, както пише Юнг, животът изгасва.. Интелектът и мисленето например са податливи на известен съзнаван аз-ов контрол, но чувстване, инстинкт, нагон, осезание - не и те нямат индивидуалистични черти. Индивидуалистични черти има съзнанието, а не психиката. Но като имаме предвид колко крехко е съзнанието, колко тесен периметър от случващото се е способно да обхване, колко лесно може да изгасне завинаги или да смени своя аз-ов носител (при психичен проблем), колко пъти гасне в рамките на денонощието... При загуба на libido - енергията на вниманието в случая, огромна част от съзнаваните процеси стават подпрагови, а при прилив на libido, някои подпрагови съдържания стават съзнавани. Това ежедневно се случва безброй пъти и също не подлежи на съзнаван контрол. Което показва колко относително е съзнанието, в рамките на което се помещава още по-крехката субективност на самосъзнанието, за разлика от психиката, която е абсолютна. Нещо повече, Юнг въвежда исторически обилно засвидетелствуваното понятие scintilla, което се споменава в различни древни текстове по поразително сходен начин. Според него то изразява фрагментирани, изгубени в несъзнаваното елементи на личността, които трябва да бъдат интегрирани, за да се възстанови монадата като символ на цялостност, завършеност, зрялост на човека.

Подобен разговор навремето завлече Негово Черно Величество в Москва.

Разбира се, защото психиката е самоорганизираща се система. Различни познавателни пластове - ясно познаваеми, смътно познаваеми, непознаваеми. Съдържанията на познавателните импулси, грубо казано, не идват от нас към психиката, а от нея към нас. От едно безконечно неизвестно, към едно ограничено известно. По този въпрос е казано нещо в следващия цитат. И нещо друго, отново в цитата, което ме порази навремето, когато за първи път се захванах да го чета. Неговата научна искреност. Обвиняван в окултизъм*, ходил на сеанси за викане на духове, но въпреки това изключително внимателен в своите твърдения, много здраво стъпил на земята. Някои свои текстове не публикува или препоръчва да бъдат публикувани след неговата смърт. * Между другото докторската му дисертация е за окултизма. Ходил е на сеанси не за да чуе какво ще му врачуват, а за да опитва да разгадае феномена.

Психолозите използват интроспекция, но тя не струва пукната пара без самоанализ, което е вече нещо съвсем друго - логическа операция. А данните за тази логическа операция не се съдържат априори, сиреч по рождение, в ничия глава. С това се занимава Рамус на форума. Гледа упорито в себе си и пише ли пише. При което не се пръква никаква психология, а единствено изважда наяве, без да го знае, своите кирливи ризи, собствените страсти. И кой ви поиска пари? Прави ви се критика, когато се изказвате върху концепции, които очевидно не познавате. Както е в случая с интроспекцията.

Нищо подобно. Ще му кажа това, ако той, без да познава личния ми живот, ми повтаря непрекъснато, че неговите проблеми, страсти, суети са и мои проблеми, страсти, суети. За това ставаше дума. Тънка, но съществена разлика.

Той се е пазил от такива залитания. Бил е наясно, че единствено самонаблюдението не върши работа. Основен аргумент по отношение обективността на неговите теории е, че е успял да намери исторически паралели, основно в митологията и алхимията. Смятал е, че "без история няма психология (по памет)". Т.е. ако не намериш паралели на своите преживявания, не можеш да претендираш за обективност, не можеш да твърдиш, че психологията е наука.

Затова съществуват многобройни школи и направления и всички работят. Фройдистка анализа е подходяща за всякакви проблеми с Ерос-а, анализа по Адлер за проблеми в социалната адаптация, по Юнг е подходяща в други случаи, няма да кажа в какви и т.н. Освен това в развитието на психологията като наука съществува направление, наречено позитивизъм. Неговите привърженици твърдят, за което имат своите аргументи, че е невъзможно чрез самонаблюдение да бъдат разбрани тайните на собствената психика. Човешката психика не се разкрива пряко в себе си, а косвено, т.е. чрез поведенчески синдроми, задръжки, фрустрации, сънища, лапсуси и др. А в исторически аспект чрез вярвания и митология. Т.е., за да започнеш да разбираш, трябва първо да се информираш исторически, след това за другите псих. школи, за да можеш адекватно да се самоопределиш...И не на последно място, да потърсиш компетентен съвет от представители на различни школи... Вие към кое направление принадлежите? Самостоятелни уникални психически типове няма известни. А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят. Рейтинг и интерес към "моя" тема изобщо не ме интересува, сиреч егоцентричното пробутване на собствената личност зад чистия текст по психология или философия. От Цюрих не са ме търсили за пиар услуги.

Юнг би ви казал, че това, което ви дразни у околните, е царският вход към истинското знание за вашата психика. Това вече беше говорено в темата, но с други думи. Би ви казал, също така, че неаргументираното мрънкане срещу чуждото мнение е признак на вътрешно съмнение. А аз пък ви казвам, че винаги пиша с доза ирония и самоирония, защото не се изживявам като вселенска значимост. Защото съм наясно, че не мога да се меря със самоинтронизираните форумни философи и парапсихолози, които мислят, влачени от принципа на нарцистично всемогъщество, а не от принципа на скромното реалистично книжно знание.

По този въпрос в другата тема. Без друго тайно я четеш.

Юнг пише, че Фройд е споделял пред него, че никога не е чел Ницше. В това той вижда компенсация - противопоставяне на Фройд на Ницше; Ерос(ът) има нужда от Власт, както Власт(та) от Ерос; едната страст води след себе си другата. Двете стихии привидно не се търпят, но само привидно. Въпросът за еротизиращата роля на властта или за властта на еротичната страст не се нуждае от допълнителни дълбокомислия, а от непредубедени наблюдения - в личен, обществен и политически план.

Да, в т.нар. Автобиография има доста страници, отделени на Ницше. Завършил е медицина и е специализирал психиатрия, която в неговото време е прохождала. Неговото решение буди недоумение у близкото му обкръжение - да се откаже от бляскава медицинска кариера и да се заеме с нещо съмнително, каквото по онова време е била психиатрията. От друга страна той е възпитаник на старата (по немски образец) жестока образователна система. Още в училище научава гръцки и латински, чете много философия, история и митология... Големият проблем за пренасянето и контрапренасянето. За който той намира исторически паралел от несъзнавано естество в Rosarium philosophorum

Тема без специални правила и без ограничения. Авторът не се счита задължен да следи и да напомня за отклонения от темата, нито да насочва и поддържа разговорите. Да заповяда всеки, който има какво да каже върху юнгианската психология. Като начало някои от най-разпространените заблуждения, според цитат на потребителя Рамус в една друга тема ("Процесите. Идентичност на нещата при промяна") Юнг не е философ и не извежда фактите на своите концепции собствено логически, а ги открива емпирически в психиката на различни хора, включително и в своята. Същият механизъм води неговите привърженици. Логически съгласувани са концепциите на Юнг, а не предпоставките, т.е. фактологията, на неговото учение. Тя (фактологията) е плод на наблюдение, а не на логика. Това са различни неща. Най-разпространеното безпочвено обвинение - в окултизъм. Юнг е смятал окултните преживявания за психически детерминирани, а не за базирани на независими от съзнанието, сиреч трансцендентни, същности. В по-късните си години въвежда известен нюанс в идеите си за окултните феномени, т.е. допуска, че може да са духовни, което в никакъв случай не означава, че ги е изхвърлил извън пределите на психиката. Всъщност разколът започва не заради рязко контрастиране, а заради само един термин - "колективно несъзнавано". По този въпрос може да се кажат и други разни интересни неща, но в друг етап на разговора. Напълно безпочвено твърдение. Няма нито едно доказателство, че "Юнго-маниаците" предварително договарят своите "мъгливи" обяснения и фантазии, че ги стиковат до степен да паснат една на друга. Истината е далеч по-проста. "Юнго-маниаците" просто са чели Юнг и говорят на един и същи език, разбираем за тях.

Към тези безупречни разсъждения нека прибавим още един удивителен безличностен обективен психологически пласт: "промяната на психичната ситуация в рамките на християнския еон (Юнг. "Еон")"

Следователно личността блести в своята тотална празнота, когато е неосведомена и неинформирана. Пореден висш рамусизъм. Самият ти си наивен отворен тест на форума, затова си интересен за юнгианците. Ако беше способен да разбереш какво означава "встречу с собственной Тенью", което предполага интеграция на Сянката и какво означава това..., нямаше да питаш нататък.