Incorrectus

Не вярвам някой да ти е забранил да громиш на форума феновете на Юнг. Но с аргументи, а не с мрънкане. Преди да ги разгромиш, трябва да изчетеш Юнг и да го изучиш. И не само него, а още мноооого автори, за да започнеш да разбираш за какво иде реч. Психиката, все пак, не е феномен рамусов, а общочовешки. Ето ти отговор на част от твоите въпроси, писан точно за такива празни критикари като теб.

Чувствата по форумите самостоятелно си ги споделяш. Не вярвам някой да те принуждава и не виждам друг да прави същото, поне в този форум. Така де, някой друг му е виновен, вместо да ни отсвири, ама концептуално, а не с мрънкане. "...външните задръжки стават вътрешни, на мястото на родителската инстанция идва Свръхазът, който сега наблюдава, ръководи и заплашва Аза по същия начин, както по-рано родителите - детето (Фройд)."

Напротив, много научаваме, но не от теб. Този трик се нарича дребнава суета и по същество представлява оглеждане непрекъснато с едно око как се възприема собствената личност отвъд собствените мисли/текст. Доживях да видя на философски форум "философи" да се хвалят с опаковката (формата) на собствения текст - художествен ли бил, какъв бил...

А в мен тате.

Мерси за комплимента, нямаше нужда, от името на децата, младите, привържениците на "младия". Само ако знаеше, Рамусе, какво означава lusus naturae у "младия"... Който трябва ще разбере, а ти - никога. Твоето не е игнориране, а лицемерие. Не ни четеш, уж, но не спираш да мрънкаш върху личността на другите. Игнорирай ни като разгромиш нашите аргументи, които са извадени от четене и мислене, а не от нарцистично пулене в себе си.

Първото ми е интересно, второто не ме вълнува. Първото е даденост, първичност на психиката, чистият психичен продукт. Еволюцията се подразбира от думата "субстанциална", която използвах. Субстанцията не зависи от нищо друго, зависи само от себе си, самопоражда се, изменя се и т.н.

Кой знае как стоят нещата при просветлените, как да разбереш, особено когато нехаят да напишат две непротиворечащи едно на друго изречения. Ако някой смята, че "без формиране на принадлежност, няма как да се положи началото на идентифицирането", не казва нищо, защото принадлежността е вече осъществена форма на идентификация - "видим" образ на "невидимата" (несъзнавана) идентификация. Професорът ясно разграничава биологично от социално. Не виждам вие да го правите. Видът е homo sapiens. Което предполага биологична субстанциална идентичност на психиката на всички хора.

Разпердушинихте на бърза ръка професора. Идентичността е възможно да се разпознае като съотнесеност към принадлежност. Професорът разсъждава върху различни възможности за съотнасяне. Как си представяте един единствен индивид от вид, който при това има съзнание за лична идентичност? За такава идентичност човекът трябва да бъде обучен от себеподобно идентични и да я пази (идентичността) в паметта си като представа. В противен случай се получават децата - отгледани в джунглите от маймуни, които имат идентичност с маймуните, а не със себе си. Оплете се. Както винаги препираш се със себе си, при това в две съседни изречения. Не са, казваш, но първото е причина на второто, а второто е причина на първото: идентификацията поражда принадлежност; принадлежността полага начало на идентификация?! Слънчевата топлина топи снега, топенето на снега полага начало на слънчевата топлина.

Интересно какъв ще да е този уникален "практически опит", щом авторът на това и другото предълги мнения още с първото изречение по същество (вж цитата) показва пълно неразбиране на проблемите на съзнанието. Като изключим самохвалството, от всичко това става ясно само едно - че авторът изобщо не разбира какво пише caress... Това може да се обсъжда и да породи различни мнения във връзка със самосъзнанието, а не във връзка със съзнанието, което съществува като чист орган на възприятието без идентификации.

Димът зад баира не е предпоставка, а е проста видимост, достъпна за сетивото "око/виждане". А предпоставките са обект на знание, а не на проста видимост. За дима те са различни и се мислят, сиреч не са достъпни за споменатото сетиво. В моя случай - огън, във вашия - машина. За да извлечеш знание (правилен извод) от една видимост, трябва да съобразиш различни неща. В случая тезисът е "зад баира има огън", а основание на това знание е димът, заради него. А който не вярва, нека върви зад баира да провери, но като задължително съобрази в своя ум предпоставката "класически", защото това беше условието на примера. Напълно верен, съобразно предпоставката "класически", която включва исторически аспект, но не включва съвременен - рок концерт зад баира.

Да. Нали затова е извод, защото до него се достига чрез мислене на различни предпоставки, а не само чрез сетивно констатиране на нещо. Щом примерът е назован "класически", значи изводът трябва да бъде такъв, защото в древността рок концерти не е имало. Във вашия пример се прави друг извод, заради други предпоставки.

Логическа операция "извод". Класически пример: зад баира се вижда дим, следователно има и огън (извод), който обаче не се вижда. Елементарната очевидност не работи във всички случаи. За да се установи идентичност на детето от старата снимка със стареца, нужно е да се включат елементи на извод въз основа на неподлежащи на видимост обстоятелства. Дори елементарната очевидност също работи с извод: "това е А, защото (извод) откривам в своята памет спомен за А. В случая по-важна, интересна и задълбочена е мисълта на Фройд. Тя може да провокира мисли по въпроса.

Нима нещата с идентичността са толкова елементарни! Идентичността все пак се извежда, а не е въпрос на елементарна очевидност. Подозирам, че някой неглижира огромни аспекти, прилежащи към собствената личност.

Според Herr Jung, който в случая се надсмива над твоята глупост, идентификациите не са според процесите на живота, което е толкова елементарно общо казано, че абсолютно нищо не казва по въпроса...А са според различни структурни аспекти на личността, като например според персоната или, какъвто е твоят случай, според разконспирирани като патологични случаи на самоидентификация с божествени фигури от просташко суеверно ниво. А как стоят нещата според Кант няма смисъл да се казва на теб, при положение, че нищо не знаеш за Юнг, който много добре е познавал учението на Кант.

Предложение за друга интерпретация. Поуката на приказката би трябвало да бъде в посока трудолюбие-мързел. Не виждам сведение булката да се е шокирала от нещо или да се е дезадаптирала. Била си е добре в своя мързел. Затова опит за лечение на мързела от страна на мъжа, чрез отнемане на силата на нагласата мързел и преобразяване на булката чрез друга нагласа. Временното объркване е обяснимо при опит да се смени една нагласа с друга. Детето се счита за чисто и няма неправилни нагласи. Булката е рестартирана.

Интелект, който не се съотнася със субект, съзнание, което няма значение дали е човешко, неперсонифицирано съзнание, са познати на древните. Такива с основание са считани за зловреден дух, зловреден интелект, блуждаещо зло. Тук нямам предвид ИИ, опитвам да спазвам хуманитарната гледна точка по темата.

В неговия случай нещата се решават лесно, с един замах. Когато очевидно не си наясно със съзнанието, фасулска работа е за теб пътеки в морето да прокараш и живота даже да предефинираш. Да обърна внимание на познавача, че в главите ни е само изявената функция на софтуера, който се намира в сърцето, според древните, а те са били доста близо интуитивно до мнението на съвременната психология или поне на част от нея, че той се намира в несъзнаваното. И за още нещо да обърна внимание. Ако няма значение дали съзнанието е човешко, следователно няма никакво значение дали става въпрос за съзнанието на полските мишки или за съзнанието на професорите от Оксфорд; дали съзнанието на ИИ ще има субект и какво ще представлява този субект; дали съзнанието на ИИ ще се основава на несъзнавано, на интегрални схеми, на нещо друго...

Да, това се има предвид. Което не променя казаното. Ако същността беше в нагледа, нямаше да има нужда от учене. Всеки щеше да е специалист по атомна физика, микробиология и т.н. А дали природата изобщо отговаря, както намекнах? Ето едно мнение в това отношение, подходящо за философски раздел. Фауст Дух деен, който над света голям, витаеш, близък чувствам те почти... Духът На онзи дух, във който вникваш сам, приличаш, не на мен! (Гьоте)

Няма такова нещо. Уважавам физиката, както и всяка друга наука. Друго имах предвид, но няма да се повтарям. Кое от двете - да "измислим" или "наглед", защото са различни неща? Веществата и полетата донякъде може да са наглед. Но в същността те изобщо не са наглед, а са изведени от разума, мислени, изчислени, доказани опитно. Те не са достъпни за наглед. Затова човекът пита природата и тя отговаря, да, така се смята. Но това не е отговорът на природата, а отговорът, който човекът е бил способен да разбере в актуалния предел на своите способности за знание. Щом същността не може да бъде наглед.

Виждам, че отговорите са преустановени, но дано правилно съм видял, че писането не е забранено. Или свобода за експеримента, който трябва да покаже истината за нещото, а не нечия случайна хрумка като например идеята да се разтвори злато в чешмяна вода. Но да влизат, впрочем, по темата физиците и химиците, заедно да забъркаме една Нова всичкология. Какво представлява реалността за себе си никога няма да узнаем (моя интерпретация на въпроса по Кант). Освен ако не намерим начин да я попитаме, а тя да вземе да ни отговори. Докато това не се случи реалността за нас хората не е нищо друго освен представа. Но понеже съществуват правилни и неправилни представи (неправилните обикновено се наричат въображение), добре е да си изграждаме правилна представа за реалността, което ще рече според наличното актуално знание на човечеството.

Вижте сега, защото и този път май не ме разбрахте. Личните екзистенции на юзърите не са предмет на философията. А са предмет на психоанализата, ако се оплакват, че им пречат да живеят спокойно. Предмет на философията са общите екзистенции, които обаче се изучават системно, включително в исторически аспект (история на философията). С други думи, като пропишете от позиция на философския екзистенциализъм, ще спра да ви говоря по този начин по конкретния въпрос. Това мнение, подобно на другите мои, го калкулирайте не като отговор, а като не отговор, щом така ви харесва.

Да, заради конкретния разговор с Втори след княза, който не уважава системното мислене. Затова казах екзистенции, а не екзистенциализъм.

Същият проблем за смесването на предмета на науките. Това може да работи в друг раздел и донякъде в раздел за приложна психология. Но за философия не работи. Защото философът от екзистенции не се интересува. Практическите резултати са плод на стечение на обстоятелства, които (обстоятелствата) може да са известни, а може и да са неизвестни. А философът не се интересува от случайните неща, а от вечните истини (по Платон, например) за нещата, доколкото те са познаваеми. А те са вечни не заради нещо друго, а защото се мислят в ума, който не разчита единствено на сетивата, а разчита, също така, на логика и книжно знание, които са независими от случайните данни на сетивата. В инженерната наука нещата вероятно се случват по вашия начин - отдолу нагоре. Практиката ражда теорията. В науката за човека нещата се случват отгоре надолу. Мисленето на човека за вечните истини ражда морала, идеята за добро, правото и т.н. Философът се интересува от това, а не от случайния характер на практическото изпълнение на изискванията на морала, правото...

Това е характерно за всички просветлени. Признават само една истина - тази която са присвоили за своя. Поради което мразят академичната философия - не искат да знаят какво мислят други хора по въпроса, защото пропадат в познавателен рамусизмов дисонанс. Някой идеи иска, а пък друг вчера съобщи, че субектът (му?) се губи, което е обяснимо в неговия случай, понеже философска истина е, че субектът е неразличим без своите качества. Ако опонираш на техните лични идейки, сърдят се и обиждат на наука, линкове и имена на философи. Възприемат чуждото мнение като нахалство, а не като чужда идея, но иначе идеите... Своята идейка си искат, чуждите не ги щат. Поради което няма съмнение какво търсят на форум, който няма правило да приютява преференциално прехласнати от своята смислителност едноидейни юзъри. Разбра се няколко пъти вече, че други неща тук се търсят - овации и рейтинги, което у консервативните философи на форума може да предизвика единствено снисходителни усмивки. Обръщам внимание на това, защото само то е по темата, според мен. А вие за коя личност питате - идеалната, екзистенциалната, парадоксалната, други? Освен ако не смятате личността за застинала мумия.

И от хаторите е научил разни неща, после ги е задминал, според своето лично признание. Затова плещи каквото му падне, понеже хаторите никой не ги е чувал и виждал. Според вас каква потребност тласка един езотерик, който безкритично е поглъщал ню ейдж сергийните издания за махатми, хатори и подобни, вместо да си седи в езотерични форуми, да връхлети на философски раздел да се подиграва на философи, които през плет не е чувал какво пишат?