Incorrectus

Привърженик съм на правилото да не се подменя непрекъснато предметът на разговор, което непрекъснато се случва в разделите за философия. Какво имам предвид: Говорехме за човека, паметта и т.н. Изведнъж вие сменихте основанието на разговора, което е логическа грешка. Заговорихте за колбички, зрителни пигменти... Или на въпроса "кой кара колата?", отговорихте "двигателят кара колата", а не шофьорът. Колбичките, рецепторите и др. са каузална причина за разискваните неща, но те не са усещането. Те не усещат, така както съзнанието не съзнава, мисленето не мисли. За човека говорим, той усеща, той мисли. И той е предмет на философията, защото не е директно познаваем, така както директно познаваеми са колбичките и рецепторите.

Той е самоинтронизиран бог, ересиарх и разтопени в себе си - три в едно. Не подлежи на критика.

Ако исках да си говорим за мозък и конусчета, щях да вървя в раздел "биология". Простият отговор е, че цветовете не се усещат, а се виждат, възприемат се зрително. Аз възприемам посредством сетивата в ума. Какво става с процесите в мозъка не е моя работа и не е работа на раздел "философия". Не си направих труд да прочета кой го е писал това. Човекът не е трихромат, а окото, ретината, вероятно, според написаното. Съответно човекът не е око, а е нещо много повече.

Защо нула? Един миг, едно мигване. Как се усещат цветовете? Илюзиите също са осмислени, но грешно осмислени запаметени факти или грешно мислени идеи, или грешно мислени блянове, както ви се хареса. Да, възприех думата Юнг, но по аналогия. Говорех за възприятия (кораб), а не за понятия, думи.

Той не ме чете, първо. И не се позовава на нищо, второ. Иронията е защита и толкова, вселенски рамусов закон.

По-скоро няма време за възприятие чрез сетивата, защото то е мигновено. И е възможно да се осмисли (възприетото) не конкретно във възприятието, а единствено в паметта. Миг след възприятието паметта подава информация какво е възприето. Никога невъзприемани неща не се възприемат. Пример: казват, без да съм проверявал дали е вярно, че американските индианци първоначално не са виждали корабите на конкистадорите, защото никога преди това не са виждали кораби. Затова в източната философия наричат ума вътрешно сетиво или раджа на чувствата. Защото без умът да обработи възприетото то би било безсмислено. А умът е такава същност, която работи с паметта и няма директен контакт с външните обекти. Такъв директен контакт имат само сетивата, но те, на свой ред, са безполезни без ума.

Т.е. да разбираме, че Сократ, чрез своята знаменита ирония, всъщност се е защитавал от празнодумците, обущарите и робите, с които е говорил по улици и площади?

Юнгианска главоблъсканица. Дано ти обясни, щом не разбираш. А иначе протестирам срещу идеята да изхвърлим Гьоте и Омар Хаям на бунището.

Не са. Егото е усещане за "съм", "съмност", "съществувам". И се счита, че трябва да има някой, който е носител на това просто и фундаментално усещане, наричан Аз. Но проблемът е, че никой още не е успял да открие този Аз. Следователно изводът за него е ясен. Реално е егото, аз-ът е фантазия.

Добре, ако е спам, да ни трият. Не истината, а предпочетената впоследствие истина, която в годините след разпятието на Христос не е имала статут на истина. През I век са съществували неизвестен голям брой разкази за Иисус. Никой не е знаел кой разказ е истинен, затова Лука пише, че се е заел грижливо да проучи (вж цитат). Властта решава коя истина от многобройните истини ще бъде каноничната. Ако властта беше предпочела по някаква причина евангелието на Юда, Филип, Мария Магдалена, Тома, на египтяните или неизвестно кои други, нещата щяха да бъдат различни. Нарекох го култ, защото преди тях не е институция. Вероятно може да се намери и по-подходяща дума от тази. Съществувало е наред с другите антични религиозни учения без специални протекции, които именно го правят религия, защото му дават власт, богатства, институция, право да образова пасомите, премислен компилиран писан канон, обсъждан и гласуван на събори...

Християнството тогава още го няма. Тази истина е според Мария Магдалена. Посочих евангелията като вътрешен извор по повод точно конкретния разговор, поради което (вътрешен извор) няма никакво значение дали са точни. Канонично се смятат за точни, за боговдъхновени. Тази тема не е за християнството по принцип, достатъчно я оспамихме, затова приключвам.

И кои са тези безусловни истини (догма, постулат) преди съборите, след като самият Христос многократно упреква околните, че не го разбират (вж цитата). Не се прецизират, а се създават. Преди това просто ги няма. Изградени са постепенно. Неговите ученици, необразовани рибари, които той е събрал по свое усмотрение, не са разбирали нищо от това, което им говори. Следващи, някои от които образовани хора като Лука, но които не са го виждали и слушали лично, започват да обработват чутото и да систематизират. Най-големи заслуги в това отношение има Павел, който също не го е слушал лично. След това и други дават принос, съборите един след друг... Но истината на вярата (догматика) изкристализира постепенно и на етапи в исторически план, далеч след времето на историческия Иисус. И в началото, и в края Христос е богочовек. Което се доказва от Матей 3:17 - първото споменаване на делото на Христос при случката с Йоан Кръстител ("Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."). Да обърна внимание, че Матей не е присъствал на нито един вселенски събор. Син на Бог-а не означава човек, а също и Бог, богочовек. Така е и в Символа на вярата, който е от съборите: "Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове".

Религията не може да изисква власт, защото тя е власт, втора власт, вторият меч, духовна власт. Преди Христос много хора разпространяват, но за догматика може да се говори едва със съборите. Арий също би могъл да бъде създател на религия, ама не е, защото е осъден в Никея, а Филип би могъл да е евангелист, ама не е. Защото едва съборите решават кои книги измежду многото ще бъдат канонични.

Преди Константин и Теодосий християнството няма власт. Догматът е писан на съборите, на които присъства императорът. Той е мислен като защитник на християнството и е считал тази своя роля за първенстваща. Властта е над пасомите, а не над нещо друго. Всичко това култът не притежава. Сиреч християнството се налага отгоре надолу, а не отдолу нагоре - като власт и като догмат.

Нали уж не ме четеш?! Практика в хуманитаристиката значи четене на мнооого книжки, ама подбрани. Ошо и писмата на хималайските махатми не помагат в това отношение. А практиката върху себе си е за такива, които не са способни да узнаят аспекти на собствената личност непосредствено в ума, поради което имат нужда от някакви повторителни действия, докато стоплят, докато разберат. Въпреки че не мога да се сетя какви повторителни двигателни действия могат да открехнат философски познания, например.

Било е култ. Религия става заради волята на държ. власт. Друг контрапример. Бедреддин Симави опитва религиозна самоинициатива отдолу. Смазан е от държавна власт.

Няма толкова побъркан "представител", който да се мисли за предмет на изследване, защото всеки би трябвало да знае, че той е субектът на всяко възможно изследване. А собствените стойности и ценности не са никакви ценности, ако не са общи. Следователно ако ти се харесва да ни научиш що е то стойност и ценност, ако обичаш не пиши от първо лице ед.ч., а от първо лице мн.ч.

Тава не е вярно в исторически план, а следователно изобщо не е вярно. Не потребителите, а властта решава кое ще бъде религия. Християнство - наложено от държавна власт; ислям - наложен от държавна власт; будизъм - процъфтява като религия по времето само на един владетел, който симпатизира на будизма. След неговата смърт будизмът за малко да изчезне...Съответно държавна власт може за 2-3 поколения да изманипулира всяка една религия както си иска. За справка - религията по времето на комунизма.

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с другите предмети... Второто е недостъпно за външните сетивата, а се узнава интелектуално, т.е. чрез четене, мислене, опитно знание за предмета и на базата на всичко това - правилен извод за същността на предмета. Пример: обикновеният човек безпогрешно разпознава формата на ябълката, но нейното съдържание познава единствено специалистът по ябълки, т.е. нейния веществен състав, плод, ствол, листя, коренова система, хранителни качества, подходяща за виреене почва и т.н. Следователно за опора на идентичност може да служи формата, а съдържанието винаги подлежи на допълнителни изследвания, спорове, нови открития. То (съдържанието) не може да бъде разкрито в пълнота, а аз като заклет кантианец ще кажа, че нещото в себе си остава непознаваемо в пълнота.За него узнаваме само това, което позволяват познавателните инструменти на съзнанието.

Нали това казах. Различни са по съдържание, но са типични. Моцарт и Фройд са мислели типично, щом техните мисли (музика) са възприети от другите, а не са обявени за лудост. Възникващата в съзнанието мисъл първоначално е несъзнавана. Това се доказва от факта, че мислим, за да открием подходящата мисъл, която не винаги ни се дава незабавно. Много често изобщо не ни се дава. А несъзнаваното не е лично. Съзнанието има привидно лични елементи, заради самоотъждествяването спрямо имагинерния Аз, но то е продукт на несъзнаваното. Уникални мислители няма, защото техните уникални мисли биха били съвършено неразбираеми за другите. Всяка мисъл има своята предистория - явна или скрита за индивида. Това се обуславя от възпитание, среда..., това, което и вие споменахте. Но точно това не прави мисленето уникално.

А какво означава свои мисли не вярвам да можете да кажете. По простата причина, че такива няма. Психолозите например знаят много добре, че дори налудните бълнувания на психично болни не са собствени мисли, защото са типични, по-точно архетипични. Те може да се различават по съдържание, но се повтарят като тип. Умът по рождение е празен от всякакви съдържания. Не случайно в източната философия го наричат вътрешно сетиво. Сетивото работи с възприети предмети, а не с такива, които се раждат в някоя самовлюбена глава. Ако някой си въобразява, че мисли със собствени мисли, то такъв е в дълбока заблуда по простата причина, че умът априорни знания не съдържа. Просто е много по-лесно да си въобразяваш, че си независим от всичко, когато в паметта си нямаш точен спомен къде какво си прочел или чул и затова после го интерперетираш като свое. Съответно критиката към такива е, че изопачават ученията, а не нещо друго. Такива не мислят със свои мисли, а следват безкритично емоционалната фонова инерция на нагласите. Това беше по принцип, нямам предвид вас, Втори след княза. Критикуват се твоите текстове, а не твоят живот, който си е твоя работа. Което никога няма да можеш да го разбереш. Затова съветвам да си отвориш тема извън философския раздел, защото философите не считат екзистенцията за върха на сладоледа, напротив. Пожелавам в тази хипотетична тема да привлечеш съмишленици, дай боже и от нежния пол, които с готовност и въздишки да слушат искрените ти и лични изповеди за твоя живот.

Къде чукаш, къде се пука. Казвам на Рамус, сърди се Князът. Погледнете ми ника, имам си роля в малкото форумно общество. Която не включва самомнение на вселенски учител - автор на талантливи теми. А на прост наблюдател на житейски ситуации. Какъвто е този случай на мистично вчустване. За подобни май говорихме някъде другаде с друг потребител. Простите наблюдатели не се вълнуват от никакви теми, достатъчно е да нацелят раздела.

За интелектуална реакция, недраги. Просто харесвам нейните текстове. Толкова ли е трудно да разбереш, че някои хора идват тук да четат текстове, каквото е предназначението на форума. Емоционално върху личността на опонента реагираш единствено ти, защото не можеш да влезеш в същината на дискусиите, които се съотнасят с текста, а не с личността на опонента. Нищо не е свещено. Прави ти се непрекъснато забележка, че се подиграваш на философски концепции, които не си чел. Това е всичко, което и сто пъти да ти се повтори, файда няма да има. И няма нужда да се оплакваш от развитието на темите в раздел философия. Тук пишат няколко човека, които се броят на пръстите на едната ръка. Които оттях са наясно с нещата няма какво толкова да дискутират. Четат другия, за да открият интересна гледна точка по някой въпрос и толкова. Никой никого не поучава, критиката е по същество, върху цитат на опонента.

Това е суета - ваша. Рейтингът се гледа другаде. 1115 мнения, 1185 плюса. Затова слушайте какво ви казва, няма да сбъркате.

Погребаната богиня, според баба ни Ванга.