Incorrectus

А сега нека видим кой не е способен да съждава по презумпция: Съждението е такава категория на мисленето, която се основава на понятия. А понятия в природата не се срещат и самостоятелните размислители, такива като теб, няма как да са запознати с тях по рождение, защото те не се наследяват генетично. Понятията са форма на изведено знание за признаците на предметите и може да се открият единствено в специализираната литература. Следователно самостоятелните размислители, такива като теб, априори не могат да "съждават", защото мразят специализираната литература. Когато някой понечи нещо да прочете, той очаква, ако темата е обявена в раздел "философия", да чете философски съждения, а не врели-некипели. С други думи търси си тема и раздел ти, а не изисквай другите заради теб и заедно с теб да се подиграват на хилядолетната наука. Това няма как да стане.

Тук вярващият си само ти. Защото не си прочел нито един философ, поради което не знаеш какво пишат, а вярваш само на собствената си глава какво ти суфлира автоматично. Що не вземеш пак да наминеш към математиците, физиците и историците и на тях да дуднеш какво имат в главите, та тук малко да отдъхнем от простотии?

Да, това е заради спецификата на емпиричните науки. Те откриват, както казва Малоум, участъци на реагиране в мозъка, но само толкова. Самото реагиращо нещо в мозъка го няма и няма да го открият. Те, кантиански казано, поставят света под сетивен наглед и считат придобитото така емпирично знание за светая светих на познанието. Но философията е наука за идеите, които съществуват без помощта на простия сетивен наглед. Истинското чудо е, че идеи, които не са сетивно детерминирани, да повторя, намират своето обратно пълно съответсвие в света. Тук е достатъчно да спомена идеята за доброто например и факта, че съществуват открития, които първо са мислени, пък после доказани. Което повдига въпроса дали мисленето, чувстването, съзнанието... зависят от мозъка, както предполага емпиричната наука.

Авторът си има такава тема - "Лична митология", в която споменатите пристрастени субекти не са стъпвали. Не вярвам някой да му попречи да си отвори още такива лични теми. Не "както е според тях", а както е според академичната философия. Което освобождава споменатите нагли субекти от приписваните им лични пристрастия в раздел за философия. Това е тънката разлика, която ти никога няма да схванеш. Целта е как стоят нещата в конкретната наука, което е обединителният елемент в дискусиите. А не как на Рамус му се иска да стоят нещата. "Дисонанс" е любимата дума на този, който динамично е влачен през света от неосъзнати дисонанси, а не на всеки набеден потребител на този форум. Признаци на явлението: 1. Не можеш да направиш разлика между обект на познание и инструмент на познание. 2. Втрещен в своя аз, който е прост инструмент на познанието, непрекъснато се объркваш, че той е обект на абсолютното знание за обективния свят. 3. Гастролираш през всички раздели на форума - от история през математика, физика, психология и философия - и навсякъде обясняваш как всичко е индивидуално детерминирано, а светът не е възможно да съществува като азово недетерминиран, сиреч по-далече от битието на собствения нос, до който по подразбиране стига взорът на дисонансния индивид. 4. Мразиш академичната наука, защото нейната цел е да бъде чиста или поне периодично почиствана от лични пристрастия по въпросите на знанието.

Малоум подрежда апаратура, а вие отговаряте на мое твърдение с аргументи за температура и запалимост. Защо поставихте тази тема в раздел за философия, а не в раздел за физика, където да си говорите за апаратури и температури без мое участие? И какво очаквате да постигнете с такива аргументи? С каква апаратура, Малоум, може да се измери мисленето, психиката, чувстването и какво там ще се мери? Философията с това е започнала. От Питагор до Лайбниц, няма да споменавам други. Във времена, когато е нямало други науки. Днес нещата са диференцирани и философията знае много добре своето място в сферата на познанието. Не се бърка по никакъв начин във физика и математика. Нищо, че те са произлезли от нея в далечното минало.

Със сигурност количеството не е причината, а причина е качеството. Качеството на предмета е неговото битие, а то се състои от неговите свойства. Сборувани в количество индивидуални свойтва на предмета не променят неговото качество. Или с други думи, ако на някой му се струва, че при натрупване на количество се променя качеството на предмета, то това не се дължи на количеството, а на качеството. В случая с нефта и житото предметът има качественото свойство запалимост, например, което се съчетава с допълнителни фактори на средата (други предмети) като температура и влажност, за да се прояви. Е как ще има нещо в съзнанието, ако го няма в психиката?! Това, което обяснявате, може да стане истина само тогава, когато свържете елементната каузалност, сиреч причинната връзка между вашите фундаментални частици (елементи) на микросвета и абстракциите, гледните точки, които споменахте и които са психическа природа. Но не виждам как ще го направите, защото вие сам отричате възможността за такава връзка, първо. И защото не вярвам да можете да цитирате научен труд, в който опитно са изследвани елементите (кванти, кварки, фотони) в човешкото съзнание, второ.

Така е, пороци имам и други, но на лични, защото нямат връзка с темата. Понеже съм сбъркан кантианец сега ще ви скандализирам още повече. Категориите количество и качество не се откриват в предмета на нагледа, защото самият предмет на нагледа бива мислен с категории.

Искате да кажете, че ако трупате накуп сливи, от количественото натрупване постепенно ще се получи мармалад от сливи? Всички хуманитарни науки прекрасно се справят и без понятието "честота". А психологията спокойно минава и без понятието "причинност", което, както го представяте, касае единствено чисто физически фактори, което е елементната каузалност. В психиката елементна каузалност няма. Там нещата са алогични и безотноситерлни към пространство и време. Във философията, впрочем, пространство и време са атрибути на материята, следователно те не са форми, в които се помещава материята.

В това се състои разликата между гледните точки, която многократно обсъждахме. Философията от честоти не се интересува, а от проявления. Нито от частици и спинове се интересува. Не се интересува от това, което се вижда с микроскоп или опит в лаборатория. Интересува се от явленията, а не от какво са изградени те. У мен възниква въпрос дали ако частиците и техните спинове имат еди си какво поведение, това поведение автоматично се отнася до цялото творение нагоре по веригата - от мравката до слона и вселената? И те ли се държат по същия начин като частиците и спиновете? Това не отменя нуждата да се познават фактите, ако някой иска да бъде убедителен. Но това в никакъв случай не означава, че фактите трябва да имат еднаква интерпретация. Същото се отнася най-вече за психиката, в която нищо не е само черно или само бяло, само добро или само зло. Парадоксалният начин на мислене е единственото средство да се навлезе от повърхността в дебрите на психиката. Защото още родоначалниците на науката (или поне някои) са установили, че идентичността на черно и бяло е характерна черта на всяка психическа даденост в несъзнавано състояние.

Така е. Учените философи са основната пречка на научния прогрес. Според всеки, който смята, че те имат мнения и библиография върху дискутирани явления, които не включвант "СЛУЧАИ на проява на явлението". А какво тогава включват тези мнения и библиографии върху дадено явление, ако не включват "СЛУЧАИ на проява на явлението"?! Освен това да ви попитам - "адекватно обяснение на явлението" и "убедителност" могат ли да минат без пълно изследване на фактите? По тази тема библиографията наистина може да е пречка, защото е огромна, а не защото не включва случаи на явления и факти. Така например може да се каже, че първият най-известен исторически регистриран процесуален философ е Буда. Който е смятал, че нещата не съществуват сами по себе си, защото са мигновени проявления, които в един миг възникват и в друг изчезват. Въпросът е дали предметите на битието съществуват сами по себе си или съществуват процеси на мигновено създаване, изменение и отмиране, които са същност на предметите на битието. Предметите са образувани от процеси или предметите зависят от процеси? Предмет или процес, това е въпросът? Моето лично мнение е следното: битието се състои от предмети, но ние можем да ги възприемаме единствено като просесуални проявления.

Зависи какво ще говорите. Ако е адекватно на предмета се отнася към съществуване. Ако не е адекватно се отнася към несъществуващ предмет. Познанието е само средство за ментален контакт с предмета - правилен или неправилен. То не променя природния обект, не може да го създаде или да го унищожи. Казват, че Галилей на излизане от съда казал: "И все пак тя се върти!". Което не означава, че в този момент Земята се е завъртяла, а означава, че в този момент някой е разбрал истината за този предмет.

Според мен смесвате понятия, които се отнасят към съществуване (битие) и такива, които се отнасят към познание. А това са различни неща. Нереалното не е другото на реалното, а е негова част, която поради някакви причини е все още неразбираема (въпрос на познание). Това се вижда и от част от вашите примери. Нереално е било да си помислиш, "че Земята се върти около Слънцето", но днес това е реално, заради по-добър начин на познание, а не защото Земята впоследствие (днес) е започнала да се върти около Слънцето (въпрос на съществуване). При мен небитието не е другото на битието, а е част от битието, даже е същност на битието. Терминът съдържа правилното наблюдение още на древните, че предмети се появяват и изчезват. В източната философия има хубав класически пример. Парчетата глина са небитието на счупеното гърне. Което е имало предишно небитие (преди да бъде направено от грънчаря) и следващо небитие (когато е счупено). Съставките на глината са връзката между битието и небитието на гърнето. Може да се каже, че терминът "небитие" изразява изменението (панта рей). Битието се ражда от небитието и потъва в него, което е част от общата картина на предмета. Небитието означава липсата на вечност у предметите. Не означава несъществуване или унищожение на материята, а друг начин на структуриране, изменение.

caress, а как бихте нарекли тази идея на Рамус? А инстинктите и нагласите, Рамусе, от кой психо-соматичен орган се "пренасят", ако може да ни осведомиш? Щом това не е съзнанието как сетивното възприятие на храната стига до потребителя - човек или животно? Можеш ли изобщо да си преброиш смисловите глупости, които си плеснал в един абзац? Като например: "не е нужно никакво съзнание за него. Но е нужно осъзнаване..."; "Нужно е да се съпостави с много предварителни наслагвания." Осъзнаването без помощта на съзнанието ли се осъществява, както и съпоставката? Т.е. посланието тук е: хора, не разчитайте на прочетено, чуто и видяно; разчитайте на своето невежество; пишете за това, за което не сте чели, не сте чули, не сте видели. "Другите способи" следва да се разбират като липса на отношение към обсъжданите въпроси, за които Рамус препоръчва да не се чете, чува и вижда, следователно те са феномен на празната откъм знания глава, защото няма на какво друго да са феномен. Такъв следва да бъде изводът от това поредно рамусово прозрение.

Рамус, как ги вмъкваш тези постове със задна дата? Днес ги нямаше. На командировката в БАН нови сидхи ли те учиха? Но психология там явно не са ти преподавали, щом смяташ, че "шизофреничния тип" пази от "психичен разпад".

Да, явно не съм разбрал. С това пояснение е разбираемо.

Живее като растение - яде, ходи, спи, но не знае: "аз ям, аз ходя...". С други думи, няма самосъзнание. Дори умните сред животните (примати и др.) разпознават себе си в огледалото като друг. Доколкото знам след кратко обучение някои от приматите разбират, че образът в огледалото не е на друг. Същото, но в малко по-различен аспект, защото влияе безусловно и на съвременния човек, е participation mystique на Юнг - един термин, който той е заел от френския антрополог Levy-Bruhl. Вчувстването на първобитния човек в предметите, които той надарява с душевни сили. Несъзнаваната идентичност с предметите на възприятие. Което се дължи на факта, че психиката на първобитния е сякаш отвън. Той не прави разлика между това, което възприема и това, което чувства и мисли субективно за възприетия предмет. Затова външният свят (природата) на древните е населена с митологични същества, които не съществуват обективно, а само вътрешно психично като образи на несъзнаваното. Днес е същото. Тези атавизми владеят така нар. масово съзнание. Някой друг е крив за всичко, което се случва; склонността да се вярва на сензации, конспирации, а не на разума. Първобитният човек, както пише Юнг, трябва да бъде слисан, за да концентрира своето libido към предмет или дейност. Слисан с магия, чародейство, а не с разумен аргумент, който той не слуша. Горе-долу това имах предвид.

Напротив, напълно подвластен на страстите на една първобитна душа. Първобитна, защото няма сътрудничеството на интелигентен съотнасящ събитията към себе си Аз. Като чувствено-емоционална същност душата има своята база в несъзнаваното, а не в съзнанието. Ако това не беше така, ние щяхме да бъдем способни да контролираме в пълното своите емоции. Както знаем обаче това не е възможно или е възможно в нищожна степен. В първично несъзнавано състояние протичат обичайните процеси на усещане, чувстване и елементарно мислене, но този, който усеща, чувства и мисли, не знае, че усеща, чувства и мисли.

Субективните реалности се съотнасят само в лудницата. Там никой не слуша какво говори другият. Надявах се първо да се информирате какво е Филемон, но вие решихте отново да си играете с думи, които подреждате по звучение, а не по смисъл. Филемон е образ на една обективна психическа реалност. Няма начин да бъде сравняван с плоската безжизнена и безсмислена измислица, наречена Макаронено чудовище. Затова дадох пример с него, като опозиция на макароненото.

За това питайте идеалистите. И аз ги питам, където ги срещна. Това е добре. Самоувереността казват е нещо хубаво. Но на другия, който не разбира, му затваряйте устата (клавиатурата), когато пишете, за да не ви пречи. Предлагам да обменим още няколко думи за отношението. Взаимодействията на частици в материята, за които пишете, не се съзнават от човека в ежедневието, затова знанието за тях не оказва никакво влияние на средно статистическия човешки живот. Примерът с Адам и Ева. До грехопадението те не са съзнавали своите тела, да не говорим за своите частици. Живеели са в пълна несъзнаваност. За какво отношение тогава може да става дума?! Съотнасянето предполага рефлексия на предмет към възприемащ субект от вида: "Аз съм, Аз съм гол, Аз ям, Аз ходя...". А те не са имали съзнание за своите тела. Затова написах, че съзнанието в своя първичен вид е несъзнавано, което съдържа в себе си потенция за съотнасяне на възприетите предмети към един виртуален център на съзнанието, наричан Аз, чрез функциите усещане, чувстване, мислене и интуиция.

Може да не го познавам по-добре от вас, но ви чета какво пишете. Казвате, че вие го измисляте. Субективните реалности не струват пукната пара без пространна аргументация и задължително съотнасяне с друг подобен субективен феномен. А тези съотнасяния може да се открият в спец. литература, никъде другаде. Затова ви казвам нещо може би незначително на пръв поглед, но с огромна обяснителна сила. Филемон на Юнг е можел да измисля, но той не е измислен от Юнг.

Кратък отговор: Съзнанието наистина има способност да създава (измисля) идеални мислеформи. Но ако самото съзнание е идеално, значи някой го е измислил. А измисленото не може да измисля. Макароненото чудовище не може да измисля. Леко разширен отговор: Другото на идеалното е реалното. А битието съдържа и двете - реално и идеално. Битието се състои от реално и идеално, ако така е по-ясно. Реалното е това, което има обективно съществуване в природата. Идеално е това, което не съществува в природата, а само в главите ни. Относно спора за първичност на материя или съзнание. Малоум го представя не съвсем точно. Защото това е спор между материалисти и идеалисти, а не е спор в рамките на материалистическата парадигма. Според материалистите съзнанието се базира на материята, а според идеалистите съзнанието се базира на нещо отвъд и независимо от материята - Бог. Според материалистите идеите се базират на човешкия ум, който се базира на съзнанието, което ... на материята. Според идеалистите идеите имат независимо от съзнанието съществуване. На въпроса "кой тогава ги е измислил, щом са независими от човека?", отговорът отново е "Бог". Като казвам, че съзнанието е материално, това не означава веществено и грубо материално. То е фина способност на някои, а не на всички, еволюционни форми на материята. На този етап човекът най-добре се възползва от тази способност. При по-нисшите видове има по-примитивни функции. Накрая нещо за Малоум. Всички известни форми на материята имат кванти, кварки, фотони или там каквото казва физиката. Така разбирам аз неговите твърдения - тези частици са в основата на материята. Но не всички форми на материята имат съзнание. Което означава, че съзнанието се базира и на нещо друго, не само на кванти, кварки, фотони.

Ето го объркването в действие. Тези изречения сякаш са ги писали двама - единият материалист, другият идеалист, най-общо казано. Единият опонира на другия... Единият казва, че съзнанието е продукт на материята, а другият - "без да е материален". Вие кой от двамата сте? Не бих нарекъл съзнанието отношение, защото то е базова онтологична същност, която позволява да се изграждат в еволюционен план различни форми на отношение, различни за видовете. Нисши видове се съотнасят с предметите единствено тактилно, а по-висши видове и чрез други функции на съзнанието. Които ги няма при всички, а само при някои видове. Само по себе си съзнанието е задължителната основа, върху която могат да възникнат еволюционно отношения чрез строго диференцирани негови функции. И не е идеално, а е напълно реално, защото онтологично се базира на материята. А ако другият във вас смята, че не е материално, това би трябвало да означава, че онтологично се базира на духа като друго субстанциален. Или пък е творение на индивидуалния човек, би казал някой солипсист. Относно съня. Ето дойдохме си на думата за ирационалността. Защото сънят не ни "казва" с ясни думи какво и как да направим, а с напълно неочаквани образи, символи, звуци, мотиви, които са напълно неразбираеми (ирационални) на пръв поглед, може да промени живота, да предаде нов смисъл, нова нагласа, да измъкне човека от тежка криза или да го хвърли в такава. С други думи да зададе нова насока на libido. Говоря не за всеки сън, а за сънища, които са с подчертано важно значение за индивида. Те се разпознават безпогрешно. Такива сънища се помнят през целия живот и се тълкуват през целия живот. Точно такъв е случаят с Кекуле - на пръв поглед сънят не е имал нищо общо с никаква формула, но... За това съм напълно съгласен. Ако погледнем библейския мит, там даже им е забранено да ядат от дървото на познанието. Да не би да поумнеят - не, а от загриженост за своето творение. Райските Адам и Ева живеят щастливо, защото са несъзнавани. Чак след като яли от дървото, разбрали, че са голи и решили да се прикрият. Т.е. това е мигът на възникването на съзнание за себе си, което, както се знае създава екзистенциални проблеми. Изгонват те от рая на несъзнаваността и започват трудовете и мъките житейски, които се полагат на всеки, който е заживял съзнателно, т.е. като различност от природата. Макар тази различност да е формална.

Няма как да има две, а има само една материална субстанция. И тя е структурно неизчерпаема, щом е субстанция. Или казано с прости думи може да се забавлява с нас - простите човечета с малък ум, както си иска. Да създава материални предмети, дотолкова фини та чак неосезаеми, или нематериални субективно реални идеи, които да придобият собствено съществуване като нематериални идеи. Вие сте същински будист. Не искате да виждате къщата, заради стените, не искате да виждате стените, заради тухлите и не виждате тухлите, заради частиците. И так далее, докъдето ви стигне въображението. Обявявате за всеобщо нещо особено, каквото са кварките. Така се вкарвате в голям философски конфликт. Обявявате единствения възможен субект - човека за обект, който се състои от... Човекът не се състои от, защото съставно е неговото тяло, съзнание и т.н., които са обект на възприятие. А щом нещо е обект, то не може да бъде Субект-ът на възприятието и следователно същността на човека е нещо друго. Друг е въпросът какво е това друго. Впрочем в спора между Юнг и Паули и двамата се съгласяват, че единствено от целокупността може да се създаде модел на цялостност. С други думи, кварките са част от цялото, а не самото цяло. Паули се съгласява, също така, че неговото психофизическо, така да го наречем, разбиране е част от личното му световъзприятие. Т.е. доколко вашата хипотеза за универсалността на кварките е обективно или лично детерминирана, оставям на вашата преценка. Древната източна и западна философия познават атомистичните теории. Но те нямат нищо общо със съвременните разбирания за структурата на атома. Макар да не липсват примери на психически детерминирани открития, защото откритията няма как да бъдат други. Така например Нилс Бор дължи открития на сънища, а Кекуле открива формулата на бензола след един сън с Уроборос, който е типичен прастар образ на несъзнаваното. В края на краищата нека не слагаме каруцата пред коня и да си въобразяваме, че неживото управлява живото. Да не се окаже накрая, че фината ефирна безлична психика, която има материален произход, си създава груба вселена и човеци, в които да "живее" по свое усмотрение. За ирационалността друг път може да напиша нещо. Освен това не може да става дума за никакво мерене. Несъзнаваното, също така, е безотносително към пространство и време.

Веществото е на кванти. Човекът не е вещество. А въпросът се състои в това, че в несъзнаваното нищо не става по "точно съответствие" към обективност. Може да става по строга субективност. И това е така, защото несъзнаваното е ирационално. Точните сметки там не работят и психолозите си блъскат главите дни, нощи и години, без да стигнат до категоричен отговор понякой въпрос. На вас ви се иска посредством частичките на глината да обясните тухлите, добре, съгласяваме се, че е възможно. Но вие не спирате до тук, а продължавате. Чрез частичките на глината искате да обясните също така ВиК инсталацията на къщата, ел. инсталацията, мебелите в къщата, пък на всичкото отгоре и нейните обитатели. Не сте първият в това отношение. Големият спор между известния физик Паули и Юнг е тъкмо на тази основа. Паули е смятал, че психологията трябва да се слее с физиката, защото физиката обяснява всичко, Юнг не е бил съгласен и т.н. С подробностите на този спор няма да занимавам аудиторията.

Да, отдавна разбрах какво имате предвид. Не става въпрос за природата, а за психиката. Вие не давате право на психологията да има свои обекти на изследване. Под "обект" вие разбирате единствено физически обект. Но имайте предвид, че психологията не се интересува от вашите физически обекти, защото има за предмет други. А именно вътрешните обекти на психическия свят на човека. Те също се наричат обекти на изследване, но разликата е, че те не са природни обекти, а са такива с психически произход. С тях се занимава психоанализата и аналитичната психология. С това се занимава и философията. Нейната цел от времето на Платон насам е да се откъснеш от външния свят на елементарното битие с неговите сетивни обекти и да съзерцаваш истинското битие на предметите в ума. Психическите обекти може да не са физически реални, но са субективно психически напълно реални, взаимодействат и въздействат до такава степен, че могат напълно да манипулират живота на човека. Такова нещо никой не е казвал. Не се оспорва това, което не е наблюдаемо, а не се говори за това, което не е наблюдавано и поради това нищо не знаеш за него. В психиката спинове и кварки не се наблюдават, затова психолозите не говорят за тях. Ако физиката има начин с техника и опити да прави извод за ненаблюдаеми процеси, то това не се отнася автоматично и в същата степен и за психологията. Не може да пратиш човека в ЦЕРН да го обстрелваш с ускорени частици, защото нищо няма да получиш. Работа на физиката е да свърже материя и психика, а не на психологията. Докато това не се случи, психолозите не може да се правят на физици и да говорят за спин, маса, фотон и кварк - неща, които не са тяхна работа.