Incorrectus

Мерси, в просъница. И вие ми пожелавате да се гръмна, както Рамус ми пожела. Ама мен мама затова ме е кръстила Некоректний. Единствен на форума имам привилегията да не си спазвам обещанията.

Според мен трябва временно да изоставите философските размишления. Да отпочинете. Ако казвам няколко пъти, че: От това в никакъв случай не следва, че трябва да ми се опонира с моето твърдение, а именно, че: Опитът е детерминиран от психическите предпоставки, които са частично автономни като лични и абсолютно не-автономни като социални и наследени. Повече по въпроса нямам какво да кажа. Лека вечер!

Добре, по друг начин същото. Като казвам, че е част, значи е подмножество. Съществува ли подмножество, което да не е част от множеството?

Психиката е част от средата. Автономията се състои в това, че не аз командвам психиката, а тя мен. По нейни си закони, някои от които се знаят, а други не. Тези, които се знаят, също подлежат на дискусия. Защото психиката е живот, а не мъртвило. Сиреч вечно се ъпдейтва в индивидите и във видовете, които имат психика. Докато съществуват видове, които имат психика.

Да, на форума се виждат ясно дребните страсти несъзнавано публично представени. А те са плод на самонаблюдение, а не на саморефлексия, което е научният метод.

Обратно. Психиката е автономна, а съзнанието има частична автономия., в рамките на психиката. Влияят на всички процеси, а не само на някои. Разликата е, че едни процеси са съзнавани и се знае как влияят, а за други не се знае...Узнава се по резултатите. Ако ви сложат в една космическа соволка и ви кажат: "с тази ръчка излиташ". Възможно е да излетите, но ще имате ли автономия?!

Предлагам на администраторите на форума да създадат нов подраздел на раздела "Други социални науки", който да озаглавят "Искрено и лично". За модератор на този подраздел предлагам да бъде назначен потребителят Рамус. Аргументи: 1. Моите пуешки сидхи и не само те, ми подсказват, кой знае защо, че това е една от заветните мечти на този потребител, да бъде модератор - тук. 2. Искрените и лични аргументации са изцяло социално детерминирани, което е несъмнен научен факт, хи-хи. Защото те не са докоснати от никаква обективност на познанието, което се нарича наука. Която е всичко друго, но не искрено и лично. 3. Доста хора имат нужда да споделят свои лични необясними и обясними преживявания, без да се вълнуват от истината за тях. Да споделиш, за да се освободиш от тегобата, за това иде реч. На такива хора е редно, според мен, да им бъде дадено кътче във форума. Прекрасен събеседник на такива потребители ще бъде потребителят Рамус. Те ще споделят лично, той ще им говори лично за атавизмите, маймунките и репликациите. Те няма да го четат, той няма да ги чете. Всички ще бъдат доволни. 4. Потребителите, които искат да разискват за хуманитарна наука, нека бъдат пренасочени вторично към този раздел. Защото хуманитарната наука има своите физически, физиологически и духовни измерения. С това се съгласиха всички участници в темата и в раздела, по свой собствен начин, по свой собствен изказ. Физическите, физиологическите и духовните неща нямат лични измерения, защото имат общи измерения.

Така е. За чисто схващане, но не всеки е психолог и идолите имат съществена роля в живота на хората. Психологът не, но психиатърът не може да ги махне. Той може да не вярва в идоли, но работи с тях, защото те вбесяват живота на хората. Не само на лудите.

Рамус и аргумент - непознато явление. Той чете текста, за да реши какво да изврачува ad hominem, а не да вземе отношение по разисквания въпрос. Във всички други случаи си репликира монолозите за репликирането, атавизмите, маймунките, дисонансите... Вижте, caress, сега до какво дълбокомислие достигна. Добрите хора са житейски немощни и затова се занимават с наука. Петре, не слушай какво ти говори твоят гуру Рамус. Психиката се състои от съзнавана и несъзнавана част (съзнание/несъзнавано). Несъзнаваната не подлежи на контрол. А какъв е нейният "обем" е съвършено неизвестно, защото е несъзнавана. Но е "по-голяма" и всеобхватна от съзнаваната, защото ако не беше така, щеше да подлежи на съзнаване.

Така. Съзнателните волеви решения не съвпадат с "обема" на психиката. Сириус, два термина се спрягат основно из темата и не можахте да ги запомните.

Другото пък е вулгарен идеализъм. Към който не спадам, защото никога не съм твърдял, че човекът управлява. По различни поводи казвам в темата, че психиката е автономна система, следователно човекът не може да я управлява. Балансът трябва да бъде по средата. Вулгарният материализъм не вижда човека, а вулгарният идеализъм не вижда материята. Моето лично мнение по въпроса съвпада с феноменологичната гледна точка, която избягва подобни трудности като възприема възникналите образи като самостоятелни познавателни единици. Каузалните връзки нека ги проследяват в микросвета и в макросвета други науки. Психологът не трябва да напуска съзнанието, за да не говори глупости по въпроси, които не знае, защото не са предмет на неговата наука. Това е форма на емпиризъм, който превръща психологията в наука.

Поздравление, Рамус. Успя в един пост да съчетаеш познавателните дисциплини: гносеология, феноменология, хранене, метаболизъм, психология, неврология, антропология. Благодаря! Значи вече свободно и без притеснения ще мога да си репликирам Кант. И няма да ме обвиняваш в папагалстване, за да не се окажеш лицемер. Разбрахме се, нали? И за това проникновение, благодаря!. Това да не е опит за апологетика на неграмотността? Такова нещо може да се случи единствено на този, който се произнася за сложен обект, за който нищо не знае и не може да пише.

Връзката също е обект на познание. Обект. Останах с впечатление, че се обявявате против вулгарния материализъм, но тук виждам го защитавате. Нещата се приемат в тяхното непосредствено физическо битие, на рефлексията се отрича познавателна сила. Но тук сме в такава ситуация и тема, която предполага, че нещата трябва да се разглеждат в тяхното конкретно състояние и битие. Мисленето и психиката да се разглеждат като мислене и психика, а не като фотони и кванти. Което е форма на вулгарен материализъм. Когато бъде създадена наука за всичко, всичкология, която да обедини всички науки, едва тогава ще знаем как се свързват в едно цяло всички явления на този свят. Но докато това не се случи, не можем да обясняваме "Мона Лиза" с фотоните на телесната форма, наричана за по-лесно Леонардо да Винчи.

Нека добавим 2 млн години еволюция на вида. Телесни белези се наследяват неосъзнато. Защо да не се наследяват по същия начин и психическите.

Така е.

Да, това е вулгарен материализъм. Някой да смята, че материя означава грубо (твърдо) вещество и нейните фини измерения трябва да са нещо различно от нея. Няма такива основания. Във философията "материя" е обща категория, следователно указва за общи белези, а не за непосредствено битие. Все едно някой да твърди, че ябълката съдържа в себе си всички налични белези на общата категория "плод". По Кант сведенията на опита - усещания, възприятия...посочват материалното. Какво стои зад сетивните данни (нещото в себе си) не може да се каже. Идеалните образи също са обекти - ментални обекти, феномени в нечие съзнание. Идеални, а не сетивно детерминирани. Технически термин.

С вас водихме спор за една конвенция. Чувствената доминанта във всеки един случай на отстояване на мнение не се дължи на текста (в случая текста на конвенцията), а на нещо друго, неописуемо или трудно описуемо - чувство. Това горе-долу съвпада с критическия речник на аналитичната псих. на Самюелз и др., а именно, че архетипът е психичен компонент, структуриращ образи на психологическо поведение, непредставим сам по себе си, но установим чрез неговите прояви (по памет). За онзи разговор от гледната точка на този разговор може да се каже, че тогава вие отстоявахте позиция, че прастарият АрхеТип на женствеността вече се променя, а аз не бях съгласен и смятах, че той трябва да остане непроменен. Човекът мисли и действа типично, а според Юнг, също така, архетипично. Архетипът не решава всичко, а "се намесва" единствено в нестандартни ситуации, инстинктивни. В другите ежедневни случаи властта е на съзнанието, докато не възникне нещо необичайно, когато изпаднем в паника, житейска колизия и подобни. А необичайните ситуации може да са индивидуално различни, но са типологично сходни. Зад всяка ситуация, при която се реагира типологично сходно, стои определен архетип на поведение. P.S. Съзнанието "работи" с правила, пътни знаци, закони, работно време, будилник...Архетипът "работи" със заливащи емоции, фобии, блянове, обсебващи мании..., срещу които съзнанието е безсилно. Има роля да допълва разбиращото по въпроса съзнаие или да компенсира неразбиращото с разнообразни форми на псих. тормоз.

По този въпрос много пъти вече става дума. Последно scaner го каза много хубаво. Ние си имаме работа с обекти, с нищо друго. Но не всички обекти са реални. Към Малоум. Съществува обект и възприемащ субект. Кое е третото, че не мога да се сетя. Ако абстрактните образи не са обекти, то тогава следва да са субекти?!

Нищо не грешите. И аз не бях съвсем точен в изказа, но така е на форум, когато гледаме нещо по ТВ и пишем или някой от домашните нещо ни говори. В психиката на никое бебе наистина няма идея за архетипа бог, защото идеята за архетипа бог се появеява за първи път, доколкото знам, в ума на психолога Юнг. Оттам насетне има хора, които по израза на Рамус, папгалски му подражават, а аз съм един от тях. В психиката на бебето няма идея, а има архетип - древен шаблонен чувствено ментален начин на възприятие, начин на мислене. Който при определени условия, които са строго уникални, лични (възпитание, образование, травми и т.н.) в някои индивиди се проявява като идея за бог - по учението на Фройд, в други случаи по друг начин. Т.е. в някои индивидуални случаи изводът е строго по Фройд, в други може да е по Юнг, защото човекът няма проблем с баща си или пък има сън за божество, за което доказано нищо никога не е прочитал или чувал. Впрочем Юнг дава клиничен пример за един напълно луд човек, който без да има някакво образование е възпроизвеждал пред него собствените си налудни бълнувания, в които образованият Юнг разпознава мотиви, подчертавам мотиви, на строго определен древен мит. Разбира се всичко това подлежи на критика, затова Юнг и неговите последователи минават за мистици, макар аз да съм на друго мнение, но това е вече друг въпрос. Възпитанието като социален феномен има начална точка. Или с други думи старата главоблъсканица за кокошката и яйцето. Детето знае за бог от родителя (обществото), а те откъде знаят - от своя родител. А той откъде знае....

Бих казал това по малко по друг начин. Да, всички богове са обекти в нечие съзнание, което противоречи на концепцията на религията за бог като единственият субект на творението и вселената, който е различно субстанционален. Но не всички богове са субективно детерминирани обекти, защото има псих. направление, което счита, че идеята за бог е обективно детерминирана като конструктивна част на човешката психика. Следователно има психолози, които считат, че идеята за религиозния бог е субективно детерминирана, докато архетипът бог не е субективно детерминиран, защото се съдържа обективно като компонент на психиката.

Няма такова нещо, затова нищо няма да посочвам.. Докинз повтаря Фройд. Имах предвид архетипа бог, който е енергийният източник на религиозния бог. Само че той няма независимо от съзнанието съществуване. Религиозният бог е фантазия, психологическият архетип не е фантазия.

Идеята за Бог-а на религията отнякъде е дошла. И се е появила първично не само в един човек или в един народ, а във всички народи, независимо един от друг.

Тя е обект в неговото съзнание. Всеки може наум да "види" ябълка, да си представи нейния вкус ... Това е ментален обект, върху който може да се мисли (мисли за мислите), мислите за този ментален обект да се изричат или напишат във вид на поезия или трактат за ябълката. Когато спомените не лъжат, те се наричат знание за предмета ябълка. Когато спомените лъжат, те се наричат глупост, субективна представа, фантазия и т.н. Ако някой реши да си представя синя люта ябълка, тогава той ще има субективно мнение за този плод и т.н. Още от времето на Платон знанието се нарича припомняне. Всичко е в паметта. Сетивата възприемат, умът разбира какво е възприето или не разбира, паметта помни умозаключението или не помни.

Бог-ът на религиите, да. Рамус, философия в природата не се среща, но в природата се среща мислене.

Ябълката е реален обект, а идеята за ябълка е ментален обект. Макароненото чудовище е субективно детерминиран обект, защото в природата такива не се срещат. Всички споменати имат обективно изражение. Но някои са реални обекти, други идеални обекти, а трети субективно детерминирани, изфантазирани, обекти.