Incorrectus

Камъкът не съзнава своето битие, но мислите ли, че генната спирала съзнава своята творческа дейност, своето битие? Ако да, шокът е уместен. А дали един и същ предмет "излъчва" еднаква информация към невръстното дете и към възрастния човек, към специалиста по съответния предмет? Връзката е обратна. Предметът попада в ума ментално, чрез сетивата. И едва там възниква въпросът за информацията, която той носи, а не преди това. Без връзката предмет - мислещ субект, въпрос за информация не може да възникне. Всеки предмет има форма и съдържание, които не съвпадат или не е задължително да съвпадат. Въпрос на договорка е как да се обозначи един предмет и каква информация следва да се очаква при сетивния досег с него. При поява на нов, непознат предмет или при изменение на познат предмет, информацията се предоговаря до следващата промяна или до следващото научно откритие за съответния предмет.. Простото възприятие има за предмет формата на обекта, докато мисленето е насочено към същността. Погрешното знание е също информация за предмет, но за формата, а не за същността.

Да, без да претендирам, че е окончателно. Привърженик съм на това обяснение: Както знаете психологията се появява като наука в кр. на 19 и нач. на 20 век и едва тогава започва емпиричното изследване на психологическите факти. Започват, също така, изследвания на историята от психологическа гледна точка. Ето имена на първопроходци.

Пак не позна. Склонност към размишление имаш ти. Философите имат скронност към знание, чест, памет за вечните ценности... ФилоСофия = любов към мъдростта

Щото си седят в техничарските раздели. Много проникновена мисъл. Да вземем да се разменим. Техничари-среднисти да учат на психология и философия, стоматолози на атомна физика, химици да поучават за история на изкуството...

Да, с едно уточнение, което усложнява нещата и нарочно го пропуснах. Идеите се раждат с ума като потенция, но тяхната конкретна изява се основава на сложно преплитане между личен опит (културна среда, образование...) и безличен опит (несъзнавани предпоставки, които съдържат психическия опит на човечеството, поне според моята любима школа). Имам предвид, че древният човек населява своя обективен свят и своето изкуство с нимфи, крилати коне, кентаври, триглави дракони, богове, които се возят с колесници по небето или живеят в планините..., Те не са сетивно отражение на външния обективен свят, а са възприети като ментални образи в нечий вътрешен психичен свят. Древният човек не е правел разлика между вътрешно психично и обективно сетивно. Тези два свята при него са смесени.

Айде отново грамофонната плоча. Безсмислени страници, изписани върху лъжлива предпоставка от човек, който се гордее със своето невежество. А какво друго е вроденият рефлекс на всеки конкретен вид, освен исторически (еволюционно) детерминиран опит. Първичната идея съществува заради вродените мислителни възможности на човека, а не заради отражателните. Първичните идеи се раждат в ума и едва след това намират или не намират адекватно отражение на реалните обективни предмети, посредством информацията на сетивата. Затова светът на древните е преимуществено фантазен, а не отражателен. А фантазията не е отражение, тя е собствена дейност на ума, която работи не с отразени, а с ментално изфабрикувани предмети.

Това е друго измерение на термина "субстанция", дето го обсъждахме. Няма нужда от "кой", защото материята е субект на собствените си изменения. Да дублираме същности и зад очевидния самодостатъчен субект на собствените си превъплъщения да поставяме друг субект, при което някой ще пожелае зад другия да постави още един друг и така до безкрайност.

А филмчето има ли независимо съществуване, каквото има например природата, вселената..., може ли да се самопоражда, да умира и да възкръсва всяка пролет? Филмчето е напълно фантазен продукт на нечий ум, то е фантазна идея за несъществуващ предмет. Но ако имаме идея как да променим част от пейзажа, за да направим път, това е също идея, но върху съществуващ реално предмет. И в двата случая идеята не се съдържа в предметите - фантазни или реални, а единствено в нечия мислеща глава.

В кой предмет присъства идеята за зелените човечета или за макароненото чудовище? Идеалното е мисловен образ, следователно не присъства в никакъв предмет, а е атрибут на мисленето. Съответно идеята може да се отнася към реален предмет, а може да се отнася към напълно нереален предмет, каквото е макароненото чудовище.

И какви ще да са тези тайнствени аналитични техники, щом те водят за носа* към парахарактеристики на личността, а не към комуникативна понятийна връзка с опонента? За справка, собствените ти думи, които съм цитирал. Тук четем чуждите текстове, заради знанията, които се съдържат евентуално в тях, а не за да гадаем за особеностите на другия. _________________ * Понеже най-силен техен аргумент е нечленоразделие с неприятно обонятелно естество.

Ще дам, ако съм твърдял такова нещо. Не аз, а вие казахте, че в мозъка има понятия.

На форума има само един съвършен. Това не сте вие, нито пък съм аз. За нищо не воюваме, за да се защитаваме, провеждаме обикновен разговор. Давам пример за объркването, което може да предизвика неправилното използване на думите. Точно така смятам, но с уточнение. Едиповият комплекс не е продукт на ума, а на психиката. Умът просто има роля за неговото проявление или непроявление. А понятието "едипов комплекс" за първи път се е появило не в психиката, а в ума на Фройд. После неговите последователи са решили да го използват за назоваване на конкретно явление в човешката психика.

Дайте име на учен, който е открил понятие в мозъка и по какъв начин го е открил. За да продължим дискусията по следващите ваши твърдения. На пристанищен език ще бъдете разбран, но вие никога няма да разберете какво ви говорят хората, ако не се синхронизирате с официалните термини, които не са пристанищни.

При Маркс така се получават нещата, защото сутрин е ходил на лов, а след вечеря е критикувал хегелианците. Понятията са продукт не на мозъка, а на речта (на езика), която (речта) е продукт на ума. А на логиката се подчиняват не понятията, а съжденията...Отново не е ясно за какво искате да се разговаря. Същото се повтаря в следващите постове: Идеалното не е субстанция, материята е субстанция, а идеалното е неин атрибут. Ако "разтребим" по вашия начин се получава следното: чрез мислене човекът изгражда образ... и променя нещата; извод - няма нужда от мислене.

Защо да не е дефинирано?! Психическото е много по-всеобхватно и включва освен идеалното много други неща. Идеални са мислите, защото мисълта за ябълка не включва в себе си реална ябълка, а само спомен, представа за такава. Мисълта за крилат кон също е идеална, но крилатият кон е ментален образ, за разлика от ябълката, която е реална. Крилатият кон е реален ментален феномен, а ябълката е реален предмет. Объркването започва, когато някой си науми, че крилати коне съществуват обективно - в природата, а не единствено в психиката. На това объркване се основава митологията. Светът на древните е населен с подобни същества, те са в горите, реките...А всъщност те са единствено в психиката.

Гледам добре се забавлявате с простотиите на Рамусчо. А си мислех, че се отнасяте сериозно. А инструментът какво друго е, освен продължение на сетивото?! Психиката е реална, но нямам намерение да повтарям вече казано. Все още не схващате смисъла на термина "субстанция". Бъркате атрибут със субстанция. Материята като субстанция означава, освен разни други неща, също така и това, че тя постоянно поражда нови форми в микро и в макро света. А на вас ви се иска да познавате всичко/всичкото. Да искаш невъзможни неща не е въпрос на любознание, а на наивност. Това ви го казвам с най-добри чувства. Лека нощ!

Добавя това, че няма как да имаме отношение към вещите, защото имаме сетивно отношение към вещите. Вещите в себе си, по Кант, остават непознаваеми. Това е то субстанция - безкраен свят на подлежащите за познание неща.

Колегата има малък проблем с понятията, но ще се оправи. Въпросът е какъв е твоят проблем, та си решил да гониш науките от научен форум.

Нищо подобно, Рамусчо. От психични особености се определят само твоите постове. Защото лъжеш, че говориш само от себе си. Първо, защото лъжеш, а второ, защото не говориш от себе си, а всичко ти е индоктринирано, но от неподходяща литература. Другите хора разговарят за обективни проблеми, които нямат връзка с тяхната личност, а имат връзка с техните знания. Защото имат какво да кажат по разискваните въпроси, за разлика от теб, който дискутираш напоследък нечленоразделно със смрадливи "аргументи". Поради което следва да провериш собствените си гащи, защото тези "аргументи" произхождат от теб, а не от някой друг.

Ако някой заяви, че нещо е материално, не е задължително то да има маса, понеже може да е продукт на материята. А материята не е само груба осезаемост, материята не е само вещ. Във философията материята не е вещ. Защото е субстанция - това, което ражда вещите и не зависи от нищо друго. Зависи само от себе си.

философията познава 2 субстанции - материя и дух. Няма известна идолна субстанция или нещо подобно. Априорно е знанието, получено преди опита. Такова имат само врачките и Рамус, който знае по рождение. Трансцендентното е отвъд и независимо от съзнанието, поради което е недостъпно за познание. Следователно не е известно какво искате за темата. Пожелавам приятни разговори на вас и Рамус. Успех и до нови срещи в друга тема!

Чакай да ти кажа още нещо важно. Уникалните мислители, които мразят да четат, наследяват генетично знанието от някой неграмотен прапрапрадядо. Защото няма откъде другаде. Айде, със здраве!

Лъжа. Във всеки един момент всеки човек не може да знае кое от отразеното е генетично или културно детерминирано, кое е получено от родители, учители... кое е плод на криптомнезия, прочетено от книга..., кое има своето основание в колективни несъзнавани предпоставки. Уникална е единствено глупостта, защото тя не се позовава на есенцията на човечеството - общото знание, а се определя от индивидуалната екзистенция - хормони, нагони, комплекси....Ти си достоен носител на тази въздигната в култ от теб уникалност.

Следователно, Рамусчо, Буда не е постигнал никакво ниво на съзнание, а е анихилирал съзнанието. Но понеже всички твои плиткоумни мнения се ръководят от крещящо невежество, въобразяваш си, че всички тук са идиоти и можеш да плещиш каквото ти хрумне. А колко е чел Буда, нямаш никаква идея. Но не е чел Платон, защото е нямал достъп, поради редица обективни причини. Чел е други трудове от знанието на своето време.

Това последното се харесва най-много на модерния свят, чийто виден представител си ти - науките ми пречат да мисля. Искам да ти кажа, че тук хората се интересуват от критически анализи, което ги събира. Ако не си способен да разбереш това, няма как да разбереш другото, по-простото. Че щастливият, нормален и хармоничен човек не хленчи непрекъснато като теб за екзистенцията, а е способен да се интересува и от по-възвишени неща.