Incorrectus

Това е вярно и е важно да се подчертае. Светът на идеите може да надхвърля рамките на съзнанието, ако на някой така му се струва, няма да споря. Но светът на идеите се базира на съзнанието, а не на нещо друго. А Бог по определение не се базира на съзнанието.

Може ли и аз да кажа нещо по въпроса? Това се нарича трансцендентална аперцепция и с нея започва новата философия, а също така истинското пътешествие в света на идеите. Разработена е прилежно, но линкове и имена няма да давам, за да не скандализирам юзъри, които предпочитат да пишат преди да са чели. Или такива, които са попаднали случайно тук, което безпогрешно се разпознава по смърдящите "аргументи", които единствено са способни да излъчат от себе си. В края на краищата е много смешно да се сърдиш на другия за това, че е аргументиран.

Понеже споменахте светли имена.

Усеща се нещо продълговато, червено, люто... Това е сетивна информация. Тя е нашата единствена връзка с предметите. Тя е реална и Малоум може да ти обясни как стига до мозъка чрез фотони, електрони, тактилни клетки, ретина, вкусови рецептори или нещо подобно. На базата на тази сетивна информация някой ще възкликне: "това е куче", което е неправилно знание (незнание). Но друг правилно ще заключи: "това е чушка". И в двата случая знанието и незнанието се съдържат само в нечия глава, а не в предметите, затова са идеални. Сега стана ли ти по-ясно, Рамусчо?

Информация, структура и генна спирала не са идеални, а са реални. Идеални са нашите знания за тях или нашите незнания за тях. Философите познават единствено посредством ума. Не ползват микроскоп и затова нищо не знаят за клетката. Ако пък искат да узнаят, четат биология, а не философия.

Бъркаш адресата на запитването. Другото име на тоталния егоизъм е перманентен афективен импулс. Ако някой не иска да знае какво твърди науката по някой въпрос, такъв се самомотивира за изказване на основата на афекти, а не на знание.

И най-мрази някой да се прави на по-умен от нея. Веднага го размазва. Пък и като имаме предвид, че някои психолози наричат съвсем сериозно емоциите малки психози, застраховала се е вторично, генетично.

Ако вървиш срещу естеството, това се компенсира с невроза или психоза, най-общо казано. Но това е за друга тема. А няма как да не вървиш понякога, щом имаш свободна воля.

И то е идеално, както вече беше говорено в другата тема. Контактът с материята е идеален - посредством сетивата и техният господар умът. Философията само за това говори. Тя има много направления, но идеализъм и материализъм са две от основните. Теологията е част от философията, а не обратното. Води, защото светлината затова е светлина, защото ти дава възможност да разбереш, че безкрайното "околно" е пълен мрак. Съзнанието може да осветли частица от случващото се, другото се преживява като неизвестно, неясно, мрак, заплаха. Когато блесне светлината на съзнанието, в този момент човекът изпада от райското несъзнавано съществуване и неминуемо се конфронтира с природата, в нашия случай с психиката. А конфронтацията се компенсира.

Само една реплика. Защото като започнеш с фундаментална грешка, цялата тема ще ти върви накриво. Понятията не са абстракции, защото са думи - обозначители, които просто трябва да се знаят. А това, което обозначават, може да е абстракция, а може и да не е. Пиши си сега, повече няма да ти преча.

Още тук - цък! caress, спомняте ли си Jung Land?

Защита, маска. Познавам хора без персона. Трагична гледка са. Влизат в непрекъснати абсурдни конфликти с всички околни. Слава Богу, че такива рядко се срещат, според мен.

В разговор за психология няма как да минем без Бог, както намекна caress. Той съществува реално и фундаментално в човешката психика. Важното е да не забравяме, че съществува в психиката, а не извън нея.

Да, особено в контекста на разказания сън. Колегата е изяван практик, но очевидно не обръща внимание на стоварването на несъзнаваното, което определя неговите възгледи по въпроса. Да види как то се самоизвежда и самоописва... по невероятни начини. Което (и не само това) дава основание на Юнг да каже: "становление порядка и распад того, что было установлено, находятся на глубине, за пределами человеческого контроля."

По-лесно е да се информирате точно по този въпрос чрез критиката на Кант срещу скептицизма на Хюм. По този въпрос пише във всяка популярна статия за Кант.

В този свой пост, Рамусе, се самопрепоръчваш като откривател на субективния скептицизъм, макар да се самоопределяш като почитател на идеята за неопределеността. От друга страна нищо не споменаваш, защото явно нищо не знаеш, за научния скептицизъм, който е нещо съвсем различно. Поредният твой хаос от объркани мисли, които само доказват вече известното, че скептицизмът винаги е личен, а не обективен проблем. Субективният скептицизм разкрива единствено личното безсилие пред знанието. Той не може да обясни достоверността на теоретично-познавателните принципи във физически и психически аспект. Според него техниката е невъзможна, запазването на аз-ова самоидентичност също е невъзможно. С друти думи, щом науките не дават определени знания, няма как да съществуват техническите изобретения; никой не може да запомни своето име, защото съзнанието не може да се "самоопише", съответно човекът не може да изрази своите мисли, желания, да запомни пътя до дома...

Именно, концентрацията е условие за разширяване. Когато липсва концентрация, съзнанието функционира в сферата на разсейването. Както е при животните - реакцията е на база дразнители, които задействат условни и/или безусловни рефлекси - жизнена среда и генетика.Човешкото съзнание е успяло да еволюира, защото е съумяло да се концентрира за решаване на конкретни задачи, при което е възможно да се промени средата и да се игнорира или потисне безусловният рефлекс. Това е свободната воля. Събитията директно не му влияят, а му влияе интелектуалната интерпретация на събитията, която варира от индивид към индивид. При което роля имат множество фактори - среда, възпитание, образование...Съзнанието не влияе на изживяванията, защото те са вътре в съзнанието. Друг е въпросът, че обикновено хората възприемат емоционалните атаки, които им се случват, като предизвикани от нещо друго, чуждо за тях. И то е защото се самоидентифицират погрешно с определена съзнателно избрана роля. Например мъжкарят счита, че е срамно да плаче, докато не му се случи изненада при някаква ситуация - да се разплаче със сополи, при това публично, без да може да овладее това и т.н.

Всеки знае, че си съвършен. Не е нужно да го повтаряш във всеки пост. Запомнихме го. Но съжалявам, темата е за съзнанието, а не за съзнанието на Рамус. Поради което няма да получиш апотеоз.

Това е важно. Наистина не съществува осъзнаване по принцип, освен в булевардни езотерични пособия. Така например самородните таланти в това отношение, които си мислят, че осъзнават битието като такова просто блуждаят и се намират непрекъснато в разсеяна форма на съзнание. Истиското осъзнаване е строго конкретно ориентирано към обект на осъзнаване и се основава на изследване, което означава четене, възприятие, мислене. Докато не ти проблесне истината за това, което искаш да осъзнаеш. Необходимо условие за правилно осъзнаване е да можеш да разграничиш обекта на осъзнаването от други разни възможни обекти. Така например ако някъде стане въпрос за термина "консенсус" да можеш да дискутираш върху термина, а не да обсъждаш тези, които говорят за термина "консенсус". Ако някой пък спомене за консенсус в науката, да можеш да дискутираш върху съдържанието на този вид консенсус, а не отново върху личния живот на говорещите по въпроса. Защо да е стеснено?! Просто е доминирано от чувства или емоции. Или това е разширяване на съзнанието към чувствената област. Професорската разсеяност е също максимално възможно за конкретния индивид разширяване на съзнанието в избрана област, поради което се занижава вниманието в друга, поради липса на интерес. Да кажете, че съзнанието се влияе и влияе на изживяванията е все едно да кажете, че мокрото мокри мокрото. По-скоро несъзнаваното може да сервира изненади във всякакъв план.

Така е. Който твърди, че има послесмъртни преживявания и после се е завърнал, просто не е бил достатъчно умрял и неговият ум е продуцирал ментални фантазии. Границата между съзнание и несъзнавано е плаваща и различна за различните индивиди. Можем да насочваме вниманието си не към несъзнаваното, защото е несъзнавано, а към неговите продукти, които при различни ситуация добиват "видимост" в съзнанието. Можем да извикваме съдържания на несъзнаваното чрез ментална техника. Митологията, изкуството, поезията, алхимическите имагинации, сънищата, хипнагогичните видения... са именно продуктите на несъзнаваното, които можем да изразим. Друг е въпросът дали можем адекватно да ги изразим.

Хи-хи, другите такива системи, които оспориха.... са единствено Рамусовите глосолалии. За нито едно от уголемените произволни твърдения няма да можеш да посочиш цитат на участник в темата. За нито едно, поради което за пореден път се самоизобличаваш като дребнав любител на безочливи лъжи. Но преди отново да ми обясниш как изобщо не ме четеш, въпреки че ме четеш, бъди така добър да защитиш своите твърдения с цитати на участници, ако изобщо у теб съществува капка срам, в което дълбоко се съмнявам. И не се чуди защо обичам да се разговарям с теб. Ти си ми любимец, защото те признавам за уникален талант - списвател без конкуренция на блестящи високопарни глупости.

Прост пример. Ако заговорим за съзнанието, Рамус обсъжда лайкващите, лицемерите, цитатниците, религиозните учени, татенцето. Ако заговорим за консенсус, Рамус говори за лайкващите, лицемерите, цитатниците, религиозните учени, татенцето. Ако Дора заговори за креслото, Рамус отново обяснява за същите. Рамусчо, разговорът се мени върху различни обекти на познанието - съзнанието, термините, креслото. Това са обектите на познание, които събират участниците в тази тема. А не лайкващите, лицемерите, религиозните учени, татенцето. От тях се вълнуваш единствено ти, поради което приличаш на този, на когото му показали с пръст Луната, но той не видял Луната, защото гледал в пръста.

Някой да те е спрял да разгромиш консенсуса на учените? Разруши го, но с аргументи по същество, а не с мрънкане. И преди да наченеш, имай предвид, че трябва да разграничиш съответните научни дисциплини: психологията да громиш със съответните конвенционални термини, биологията, невронауката...

Не търся слава по форумите, затова съм анонимен. Просто ми е приятно да обменям по някоя дума със себеподобни. А тази мотивация за участие на форума е толкова елементарна за твое мъдро паравеличество, че чак е недостъпна за разбиране.

Крайно време е да изясниш пред себе си характера на твоето възмущение. В поредица от постове във всяка тема обвиняваш юзърите, че цитират и питаш къде е тяхното лично мнение, къде е субектът. После превключваш парадоксално на друга вълна, както е в случая, започваш да обвиняваш, че мненията са субективни... Кое те възмущава, Рамусе - едното, другото или и двете?! Но както винаги по разискваното - нито дума. Банално обсъждане на опонентите, а не на тяхното мнение.