Incorrectus

Consensus omnium наистина е едно от определенията за наука. То предполага ценностно съгласие, което дава статут на очевидност за разискваното. Възхваляваното от Рамус разногласие е гротескова ситуация, в която всеки говори, но никой нищо не знае, очевидно. Вероятно всеки друг би могъл и по-ясно да го каже от мен, но така реших да нарека нещата. Имах предвид природа, недокосната от никаква човечност - девствена природа, в която има всичко налично като възможност. Отвъдчовешка природа - психика. Prima materia на алхимиците, ако сте запознат. Първичната аморфна психична маса, от която се ражда съзнанието.

Виждам за какво е темата. Очакваме да се включат неврофизиолозите, за да изяснят нещата. Дотогава нека не говорим за неща, които не знаем - по взаимно съгласие. ТеоЛогия - наука за Бог, по определение. Има и такъв дял от психологията, който се интересува от ума. Но класическата психология се интересува от психиката, която е мното повече от ума. Обемът на понятията психика, съзнание и ум не съвпада. Образно казано подредбата от голямо към малко е следната: психика, съзнание, ум. Третото зависи от първото, а не обратното. Психиката е чиста природа, която действа по свои собствени закони - някои известни, а други не. Тя е тъмната част, а съзнанието е нейната светла частичка възприятие. Посредством волята, която е енергетизмът на индивидуалния човек, ум и съзнание донякъде могат да се насочват, а психиката - никак. Донякъде, защото те са автоматизми и имат несъзнавани фонови процеси, а умът не мисли уникално, а мисли типолологично сходно, сиреч архетипово. Границата между светла и тъмна част не е строго фиксирана, а се мени в обем, в зависимост от индивидуалния живот - културна среда, възпитание, образование, наследственост... Дивият човек живее изцяло като роб на несъзнавани от него животински импулси, които произхождат от тъмната част. Културният човек съзнава тези импулси и ги потиска или сублимира.

Този въпрос е извън предмета на психологията и философията. Къде "стои" паметта и умът, ние не знаем. Може би Малоум може да каже нещо по въпроса. Психологията и философията се интересуват от явления - феномени и опитват да ги интерпретират. От психологическа гледна точка умът и паметта са елементи на човешкото съзнание и нищо друго по въпроса не може да се каже. Пък и не е необходимо, според мен. Психологията е наука за човешката душа и се интересува от човека, а не от микросвета. За това си има други науки.

Развива се, допълва се с нови възможности, както казвате, но това са съдържания, сиреч знания и умения на конкретния човек. А не, че съзнанието качествено се променя в рамките на човешкия живот, защото то е психическа природна даденост. Може би в общочовешки, биологичен еволюционен план..., но това е въпрос, който излиза извън индивидуалния човек и мен лично не ме вълнува. Не знаем, но обикновено е със същото съзнание, което запазва приемственост. Сънят е несъзнавано състояние, а не несъзнателно. Несъзнателни са пъновете, а човекът понякога изпада в несъзнавано състояние. Поне докато е жив. Паметта е една от формите, в която съществува съзнанието. Когато тази форма е активна, казваме "спомням си", когато не е активна, казваме "не си спомням". Същото се отнася за другите - спях и сънувах, следователно е била активна формата на съзнание сън със сънища. Или не е била активна, ако спим без да сънуваме. В този случай е активна формата сън без сънища.

Че е жив и излиза от това състояние, така както всяка сутрин се събуждаме от сън, без да имаме хиатус в съзнанието за себе си - кои сме, кой е тел. ни номер...Спали сме без спомен, но се събуждаме. Следователно съзнанието е било на стендбай, а не липсващо. При шизофрения се намесва дублираща форма на съзнание, дори друга или други личности, които се превключват една друга. Всеки случай е индивидуален.

Това са състояния на съзнанието. Човек е в съзнание, дори когато е в безсъзнание. Безсъзнанието е състояние на съзнанието, защото няма на какво друго да е състояние. Тогава виждаме, че човекът е жив и се надяваме да излезе от състоянието на безсъзнание. В противен случай отчитаме, че човекът е умрял и за никакво съзнание не може да става дума. Освен ако не сме езотерици и не вярваме в разни недоказани и недоказуеми врели некипели. Други състояния на съзнанието са разсеяно, възбудено, състояние на сън, състояние на сън без сънища (което прилича на състоянието безсъзнание и от което излизаме успешно всяка сутрин с перфектно запазен правилен спомен за себе си), съсредоточено и т.н., които се доминират от различни функции на съзнанието. Възбуденото се доминира от чувствата, а съсредоточеното от мисленето, например и т.н Това са съдържания на съзнанието, а не характеристики на съзнанието. Едва ли в един човешки живот е възможно да се наблюдава качествено изменение на съзнанието. Това се регистрира от епоха в епопа и се отнася до еволюция в разбиранията на човечеството по определени въпроси. Еволюира мисленето, което е функция на висшите бозайници и по-скоро на човека. Усещането, чувстването и интуицията, струва ми се, са напълно първични и по израза (по памет) на един уважаван от мен психолог имат своята праисторическа опашка. С други думи те и до днес са напълно първични и животински у нас и често създават проблеми. На тях се основават убийства, омраза и всякакво друго съвременно известно дивачество. А човеците, които умеят да живеят без да убиват, по някакъв начин успяват да потискат първичните нагони, които дремят непроменени от праисторически времена у всеки от нас, посредством разум.

Малоум, беше ми интересно да прочета този пост, но дали разбрах всичко от физическите обяснения, едва ли. Затова питам: на микро ниво живата и неживата материя реагира по еднакъв начин. Така ли е? Ако е така това съвпада с моите повлияни от философия и психология разбирания. Ако не е, надявам се отново да обясните?

Така е. Съзнанието е базова обектна ориентация. Саморефлексията е интенционална насоченост на съзнанието към конкретен обект - това, което си въобразяваме за азова личност. Аз съм това или онова - някаква изменчива форма на самоотъждествяване.

Разбира се, това може да бъде аргументирано с доста примери от школата, на която с вас симпатизираме. Но не всеки е длъжен да бъде привърженик на определена школа, за да се натрапваме, според мен. Но, от друга страна, не трябва да се оставят без забележка подобни неаргументирани от нищо пустословия (следващият цитат), отново според мен. 1. Нервната система се състои от ЦНС, ПНС, ВНС и т.н. Те са свързани като в основата стоят специални нервни клетки, наречени неврони. На ниво клетка човекът не може да съзнава какво се случва, но това не означава, че мислите, разкъсващите емоции, ядовете...не се "спускат" нодолу по веригата до клетките, за да предизвикат болести, например. "Неналичието на "съзнание" на клетъчно ниво" не е същото като "клетките имали съзнание". Научи се да четеш какво пишат хората, преди да се подиграеш, както винаги, за своя сметка. 2. Бог няма съзнание, защото той е дух. Така е според всички основни теологични системи - източни и западни. Съзнанието е творение на материята. Вселенското съзнание като термин на твоите брадати невежи гурувци също не принадлежи на бог, защото е вселенско, сиреч космическо, материално, Рамусчо.

В тази тема, пък и в другите философски и психологически теми, обикновено се подхожда интердисциплинарно. Намесват се хора от психологическа, физическа и др. гледни точки. За мен няма никакъв проблем да се дават различни определения на съзнанието - интердисциплинарно. Важното е вие да се самоопределите кое определение предпочитате. Психолозите нямат проблем с определението, ако имат неясноти и спорове, те са единствено по отношение на съдържанията на съзнанието и най-вече на несъзнаваното. И няма да има "изчерпателен отговор" за съзнанието, Рамусчо. С едно изречение издаваш пълно непознаване на обсъжданата материя. Науката за съзнанието да не ти е някаква догматика, която е изречена завинаги свише. Освен това няколко пъти вече беше казано от различни участници по различен начин, че психиката е субект на собствените си изменения, което означава, че науката за съзнанието си има работа със същност, която е свой собствен законодател...

Това си е научно доказан факт. Непълноценност в мъжествеността компенсира нагласата на мъжкото съзнанието с езотеричен обскурантизъм.

Аз съм на същото мнение. Респект към Малоум за неговите съдържателни постове, които чета винаги внимателно. Но си мисля, че неговата наука понякога отива твърде далеч от човешкото - там някъде в микросвета, където човекът напълно се губи и са налице превъплъщения просто на вещество.

Не съм съгласен с това. Основният проблем е комуникационният език. В темите винаги се намесват такива, които не могат да спазват дискусия в една и съща системна рамка. Това е необходимото условие за разговор. Не кой колко и какво знае, а дали е почтен да дискутира по задената системна рамка. Така например няма как да се включиш адекватно в раздел за психология или философия, ако многократно си декларирал, че мразиш конвенционалната философия и психология...Това е толкова очевидно, че чак ме е срам да го напиша. И други участници в темата писаха по-нашироко по този въпрос, но резултат - никакъв. И няма как да има резултат, защото е най-лесно да бъдеш независим мислител от нещо, което презираш и поради това не знаеш нищо за него. В този случай мотивите за участие са елементарно егоистични, а не са детерминирани от зададената тема, въпреки безбройните декларации за противното. Има едно изключение, което не влиза в нито едно правило, по мнение на собственика: Краткият отговор на тази крещяща самомнителна глупост е, че нищо не почва от Аз, защото аз е простичък, малък и временен констататор на това, което съществува независимо от Аз-а. Включително и най-вече психиката, което вече беше споменато в темата и от други участници - прекрасният пример за Филемон.

Да, известен си с това, че ти харесва да се разговаряш само с дами. Но ако те не ти отговорят с охкане и ахкане какъв мъдър душеведец си, а те съсипят с аргументирана критика, както е тук, изпадаш в безсилие. Айде със здраве, ще вървя да си гледам работата. Успех!

Защото никой тук не е толкова елементарен като теб, за да набутва във всяка тема своята личност. Хората тук са психически стабилни и просто спокойно теоретизират. Впрочем много се радвам, че ти се яви тук да ни кажеш и да повтаряш във всеки пост, че за разбиране е нужен субект. Как щяхме да се сетим за това велико откритие без твоето постоянно напомняне?! Любимото ти "лично виждане" по въпросите не е задължително да е плод на правилна интроспекция, а интроспекцията не съвпада с понятието правилен самоанализ. За начинаещ в психологията като теб е най-добре да прави самоанализ не върху собствените, сиреч лично твоите, теоретично девствени объркани мисли, а върху мислите на някой доказан саморефлектор. Хората тук те насочват и ти дават линкове, но ти не щеш да четеш. Предпочиташ да се самозалъгваш с гротескна форма на нарцисизъм. Самоанализът не е просто вторачване в себе си, както на теб ти се иска, а означава изследване на връзките на личността с други компоненти на битието, които са безброй. Следователно като напяваш във всеки пост колко не се интересуваш от нищо друго и от никой друг, единствено демонстрираш колко си бос в хуманитарното знание. И още нещо. Разбирането е производно на връзката между субекта и достоверното знание за разглеждания обект. Когато разбирането е производно единствено на субекта, а не и на обекта, това се нарича лична фантазия върху разглеждания обект, сиреч глупост.

Тази грамофонна плоча е плод на твоята теоретична безпомощност. Коя да е наука е чистото битие на достоверното знание. Именно защото не яде и не пие тя е дълговечно идеално творение. Ядящите и пиещите могат да изказват само мнения. Позоваващите се на наука не изказват необосновани мнения. Това е тънката разлика. По-правилно е да се каже, че ти се вълнуваш единствено от ефекта, който ще окаже твоята личност върху четящите. Но за твое съжаление си сбъркал форума, защото тук бият много болезнено (мен също са ме били) именно и единствено на база текстове. А пък графомански текстове като твоите направо ги съсипват. Съответно графоманите отговарят с нападки върху личността на опонента, защото за друго не им стигат силите.

Голяма манджа си забъркал. Софтуер, хардуер, мозък, вселената накрая. Само че твоята комплексна система никак не е толкова комплексна, колкото на теб ти се струва. Така например според школата, на която симпатизирам, функциите на съзнанието обикновено са в опозиция, а не в сътрудничество. Човек с естествено доминираща мисловна функция на съзнанието има големи проблеми с чувствената такава и обратното, и т.н. В рамките на човешкия живот би трябвало да върви непрекъсната вътрешна съзнателна борба за осъзнаване на малко или никак несъзнаваните функции и техните психични съдържания. С други думи в психично отношение човекът никак не е единен, по-скоро е понякога единен. Светлинката на съзнанието много лесно може да изгасне завинаги и то приживе.

Не казвам нищо кой знае колко различно, може би само го казвам с други думи. С една поправка. Съзнанието като инструмент на психиката, а не на мозъка. А че там някъде в дълбините на материята (микросвета) психика и тяло (психо-соматика) се сливат в едно неразличимо цяло, това е сигурно. Но как и по какъв начин се сливат е въпрос извън моята компетенция, пък и лично на мен този въпрос не ми е интересен и не ме вълнува. Най-лесната аналогия е историята на развитие на обществото. От дивите древни времена, през идеята за правата на човека, унищожаване на съсловните привилегии, морала, правото, пенсионната, здравната, социалната осигуровка и т.н. Това се случва в продължение на векове и зад тези промени стои еволюцията на човешкото съзнание, а не нещо друго.

Инструмент на възприятието, най-общо. Което се осъществува чрез усещане, чувстване, мислене и интуиция - функциите на съзнанието. Низши организми нямат мозък, но имат форма на съзнание - усещане. Защото съществуват еволюционни степени на съзнание. При човека те са най-висши. Във времена, когато човеци не е имало и човешки мозък не е имало, съзнание е съществувало в други видове. Затова написах, че еволюционно предхожда, а не се е пръкнало с появата на човешкия мозък.

Написах съзнанието, а не умствената дейност. Умствена дейност и съзнание не са синоними. Щом съзнанието е дейност, кой е субектът на тази дейност?!

От еволюционна гледна точка финото предхожда грубото. С други думи съзнанието "формира" еволюционно свой груб орган - мозъка, а не обратното. Известни са много примери, като потресающата история на Сабуро Сакаи - японски ас от ВСВ, който е прострелян в мозъка от самолетна картечница, но въпреки това оживява, без загуба на умствена дейност. След войната се среща с американския картечар, който го е разстрелял. Разбира се. За Рамус съзнанието е явление, което изобщо не подлежи на обсъждане, защото е откровена глупост със съпътстващите я мотивационни и емоционални обяснения. Съзнанието е инструментът, който регистрира явленията и т.н.

Парапсихологичните анализи на нечия непозната личност по никакъв начин не обясняват кое е смешното в конкретния текст. Нито пък хленченето, че някой си позволил да отговори критично, а не с ръкоплескание на твой текст. Доброто не е сетивна даденост, но може да формира начин на мислене за това, което трябва да бъде. Следователно идеята за добро има регулираща функция над простата принудителна емпирия на битието. Затова светът на идеите, които човешкият ум е способен да твори, не принадлежи към обикновения ежедневен емпиричен Аз и неговата сетивност, а към един друг Аз, който Кант нарича трансцендентален. Това разбира се не е алтер егото на твоите брадати лъжегурувци, а е един технически термин, предназначен за улеснение на четящата публика. Аз съм застинал в "отдавна отминалите времена", някъде в кр. на 19 и нач. на 20 век, когато свършва класическата философия. Днес може да съществува единствено история на философията. Но ти, недраги Рамусе, не си помръдвал никога от пред Аристотелово време, защото нищо не знаеш за историята на човешкото мислене, поради което си въобразяваш дълбочина на мисленето там, където описваш единствено прости лични нагледи.

Че не е част от "академичен материал" е очевидно. Иначе щеше да бъде вярно, но не е. Защото занимаваш аудиторията единствено с прости нагледи, които ти се струват светая светих на възприятието и мисленето. Но поне от 200 години информираният свят не бърка простия относителен наглед с чистите форми на мисленето, които са възможни и се основават на категории. А елементарният ежедневен емпиричен Аз, който единствено познаваш и самоанализираш непрекъснато във всяка тема не е единствената възможна отправна точка за познание, а е подчинената такава. Той не може да обясни света на идеите (идеята за добро, например), които именно правят човека свободен, защото имат регулативна функция над простия емпиричен Аз.

Чак богомили не са били. Ана Комнина пише, че "злото проникваше в най-знатни семейства (цит. по памет)", в смисъл, че знатни са се увличали, но нищо повече. След 14 век богомилството изчезва. Преди това периодично се активира и утихва, няма го никакво. Знае се кога и в кой период, но не е за тази тема.

Това е така. Но не ми се иска да гадая накъде би поело православието от 14 век при свободно развитие на българската държава и култура. Не вярвам обаче да поеме крайностите на руския мистицизъм, който обрича на изостаналост. По-скоро държавно и социално ангажирана конструктивна насока виждам. Такъв е българският исихазъм в лицето на Евтимий и Теодосий и т.н. Текстът няма значение, нито авторът. Пунчо или някой друг съвременник с недодялани текстове, пълни с вулгаризми, турцизми...Текстове на божем водачи народни, но жертви на робската безпросветност и липсата на кодифицирано образование.