Incorrectus

Така е. Комуникационно ни дудне за себе си човек, който се самоопределя като феномен на антропологията. Който пресява през себе си всяка човешка мисъл и възможност, без да дава право на другите също да имат свои такива. След последната и поредна искрена и лична изповед на Рамус ми просветна, че ние всъщност имаме работа с един Зенон Новий Елейски Апорион, чиито драгоценни парадокси не са лъжица за всякоя форумна уста, поради което комуникационно сме много затруднени. Следват избрани бисери.

Нещата не са толкова много, както на вас ви се струва. Познанието може да бъде ориентирано към произволно избран обект, първо; към процеса на схващане, второ; към субекта на познанието, трето. И в трите случая мисленето върху споменатите три обекта на познание изисква знание за тях. В противен случай няма мислене, а хаотичен фонов мисловен процес. Аз пък съм забелязал, че за най-мислещи се самопрепоръчват не тези, които наистина знаят, а тези, които нищо не знаят. И не разбират от аргумент, което е много характерно за тях, понеже не мислят върху факти, а мислят върху собствените си празни откъм обектно съотнесено съдържание мисли. Мисленето не струва пукната пара, ако не е опредметено. Да се произнасяш за Витгенщайн без дума да си прочел от него и да коментираш тези, които са го чели, е върхът на нахалството. Защото нямаш право да изхвърляш мисли за неща, за които нищо не знаеш - в случая Витгенщайн.

Ако се върнем към статията, която коментираме, там се твърди точно обратното - в престижни университети на САЩ не се получава така. Което е обяснимо и лично на мен този извод не ми се вижда странен. Университетите са люпилни, които учат на мислене върху мислите, един вид метарефлексия, но не върху собствените празни мисли, от което полза няма, а мислене върху мислите на утвърдени автори. Собственото мислене е следващ етап от личностното развитие. Но няма спор, че проумяването се постига единствено чрез усърдно образование.

Грешен ви е адресатът. Науката се основава на парадигми, а не на канони. Парадигмите се демонстрират и се сменят. Разбират не защото смятат че разбират, а защото могат да демонстрират чрез съответните понятийни средства.

Моето лично мнение по този въпрос е, че добрият студент се сдобива с критическо мислене едва след края на своето университетско обучение. Когато се освобождава от ред стресиращи задължения и ограничения, свързани със задължителните изпити. Но тогава би трябвало да бъде благодарен за годините на трескаво зубрене, защото те са дисциплинирали неговия ум и са дали на неговата памет устойчиво фактологично покритие върху предмета на неговата наука, без каквото научното мислене е невъзможно.

Това следваше да опровергаете. Това е мой текст, който не е логически свързан с характеристиките на моята личност, която вие коментирате така: Че някой е съдия и автократ, според вас, не означава автоматично, че пише глупости. Опровергайте текста. Не само с него. Неизвестният коментатор свързва елемент от философията на Попър (falsifiability) с проучванията на другите. Но въпросът е що за безочие енергетично влачи насам-натам из философските форуми човек, за когото Попър е "някой си", понеже дума от него не е прочел, но това не му пречи безсрамно да прави забележки на другите.

Глупост е да цитираш мнение на опонент, а да коментираш не неговия текст, а неговата личност. А безпомощност и пълна импотентност в хуманитаристиката е да коментираш с клозетна словесност, "повръщано", "изходено...". Сефте! Казах, с други думи, че се захласвате от наивни "истини". Студентът има задължение да знае библиография, а критика на библиография има задължение да прави професорът. За това ставаше въпрос. Човешката наука се случва в университетите, където се изучава класическото наследство. Знанието не е случайност, която връхлита всякой самовлюбен нарцис в паузите между почесванията и случайните мисли. Науката не е положително мислене, а е деструкция, драстичен безмилостен анализ на действителността и памет за вечните ценности, които се изучават. А паметта е основна форма, в която съществува съзнанието като чиста същност на възприетото, което също подлежи на изучаване щом е чиста същност. От ръкоплескание файда няма. Целта е да се дискутира, а не да се правят овации на Рамус. Утешение търсете другаде.

Работата на студентите е да учат, а не да критикуват, защото все още не са способни на това. Всеки уважаващ себе си университетски преподавател ще залепи двойка на студент, който на изпит аргументира научен въпрос чрез вметката "според мен..". А работата на Попър и на неговите политически обожатели не би трябвало да включва задължението да се пробутва безпомощен агностицизъм като всеобщо правило. Твърдият и "сигурен терен" на Попър се основава на личен агностицизъм. А работата на Рамус е, преди да се вдъхнови от всяка вестникарска глупост, само защото подхожда на неговите предубеждения, да прочете коментарите, които в случая са адекватни.

Гледам в кални води продължаваш да газиш. Никой никога не е твърдял, че волята е безпричинна, а че волята е свободна, защото всеки има свобода да избира измежду различни възможности. А че възможностите са детерминирани от нещо друго - това няма никаква връзка към правилния извод, че свободната воля съществува. Книгата е инструмент на познанието, Рамусе, а не цел на познанието, за да роптаеш във всеки пост срещу образованието като пречка за истинското познание. Никой уважаващ себе си книжен плъх не бърка познание и инструмент, за да му го натякваш непрекъснато. Просто това е толкова елементарно, че не си струва да се обсъжда, особено пък във всяка тема.

Щото напоследък се говори просто за секс, а не за "репликации, радиални основи, идентичности..." Прозорливците май простите неща не ги вдяват.

Хихи, мъж секс не отказва. Шантажът е женска природа. В модерния свят зрялата жена се самоеманципира не от мъжа, а от семейния й мъж. Отказът на семеен секс показва, че всичко във връзката върви успешно в тази посока.

Не ви поправям, а се съгласявам. Просто намирам изречението за нередно. А в основата на психологическите особености, в този логически ред, какво стои, ако не гените? Искате да кажете, че гените са органи на възприятието?

Съмнявам се точно така да са казали. За избора на партньор няма как да са отговорни гените, а са отговорни психологическите особености, за които са отговорни гените. Тънка, но съществена разлика. И не само гените, но това е вече друг въпрос. Човекът възприема с психиката, а не с гените, които той не съзнава.

"Отгоре на всичко", защото нямате никаква представа за предмета на психологията, г-н практикуващ парапсихолог. Това е заветът на Фройд - девиациите играят ролята на "сезам, отвори се" към принципите на психиката. По същия начин, по който в еволюцията знанието за нисшите видове отключва знание за висшите. Книжното знание е съхранено истинско знание за бъдещите поколения. Практиката не е цел, знанието е цел. Практиката върху себе си е само средство, а практикуването без наличие на книжно знание е глупост. Един човешки живот не стига да откриеш самостоятелно всичко вече открито. Освен това никой не преброжда цялата вселена, за да се убеди практически, че 1+1 = 2. Прочита за това в буквара и приключва с личното терзание.

Трябва да се погледне майката - дали тези пропорции се запазват в по-стара възраст. Да, човекът не се събира със своя идеал. За справка холивудските красавици и красавци, които живеят заедно ден до пладне и се разделят със скандали. В крайна сметка всеки се събира със свои нежелани и поради това изтласкани черти на характера, за да стане цялостен. Такъв е психическият закон - колкото и да бягаш от своите тъмни страни, те те застигат на най-неочаквани места.

Според един неизвестен философ връзката на екзотиката с психологията е по-силна, отколкото връзката на психологията с екзотиката. С рогата напред се налита на нечия персона, а не на душата. А когато персоната си е завила текста с интелектуална, пардон, професионална цензура, защитата е непробиваема.

Така е. Съзнанието без саморефлексия на Аз-а е просто "процес", от който няма никакъв смисъл. Но каузата е невъзможна, според мен. Колкото врачките ще се откажат от своя бизнес, защото са осъзнали мотива на КГЮ да се откаже от хипнозата, толкова и това...

Зависимостта е обратна - въпрос на скромност. Сълзите на обида не помагат. Защото психолозите и философите внимават много да не допуснат инфлация на съзнание - самораздуване на съзнание. Сиреч, пишеш на воля и не разсъждаваш какво трябва и какво не трябва там, където си гост. Не е твоя работа. Докато не те изтрият или не те пратят да зубриш в БАН.

Поученията са строго диференцирани и специализирани по пол и възраст - за младите четящи, не за детските градини. Любителите на обективното знание, ако са от противоположния пол, се поучават, а ако са от мъжкия, комуникационно се отсвирват. Ако се самоосвободиш от всякаква форма на срам, нахълтваш директно в безсрамието, а не във вселенското знание. Както, ако се почувстваш поради някаква причина всезнаещ, не се превръщаш автоматично във всезнаещ, а просто чувстваш, че си такъв. Прав си, Рамусе. Да нехаеш за Ошо, Буда, Йога.., означава да не ги четеш. Да мразиш книжно знаниние и книги, означава да не ги четеш. А ако не четеш и мразиш да четеш, описваш личните си драми, няма какво друго. И как така се получава, че най-големият драмофил на форума, обвинява книжниците в лична драма?! Отговорът е, че личната драма има непреходно значение, само когато е Рамусовата.

Не е баш така. Гуруджи е агиографска икона, Буда, Христос и Айнщайн, взети заедно, поради което несъмнено ги превъзхожда, взети заедно. Битието му точно повтаря агиографския жанр: странно бебе; особено детство; традиционни родители, "шашнати" от отрочето; изоставане в училището, но дарба да знае "истината"... ЕЕЕЕЕ - малко биография

Разбира се, че няма предвид това. Ако изобщо знаеше значението на тази дума (ниродха) нямаше да говори небивалиците за смъртта. Защото крайната цел е да умреш без да оставиш нищо, за не се преродиш - според йога и будизъм. И да пришива бардо измислици, за които Буда нищо не е знаел, защото са късни измислици на тибетските факири. Според мен е въпрос на общ език, който трябва да се научи, за да се говори правилно. А общият език в тази сфера се пише в академичните среди, а не из прашните улици на бедна Индия, където мързелуват немити от рождение невежи тарикати, към които се лепят жадни за сензации наивници. А какво Рамус допуска няма никакво значение, защото не спазва правилото за автентичност на изворовите данни, които ползва. Всъщност той не ползва никакви извори.

Най-добре нещо радикално, стига половинчатости. Феминистка призова да се убият всички бебета момченца (видео)

Рамусе, а защо ли Патанджали нищо не е чувал за Кундалини?! Мога да ти кажа с едно изречение, ама няма да ме прочетеш. Ще практикуваш още няколко калпи, докато ти дойде акъл в главата да не четеш бози (посоченият линк), а само академични текстове. Най-големите фанатици датират Буда около 500-600 години преди Христос, ама иначе медитацията била над 5000 години. Кой ли я е въвел, явно последните остатъци от кроманьонците?! А за тази научна сензация се знае от неизвестно какви текстове. Може ли поне един цитат от ранен будистки текст, в който е спомената думата бардо?

Да споменем и Imaginatio на почитания от нас... Както е известно негов любим гуру от ранните му форумни години е Ошо, който е завършил философия . Преди да започне бизнес с оръжие в САЩ и метафизични лъжи за наивници. Радхакришнан написа "Индийската философия", в която сравнява източната и западната философия, но думата "философия" нямала никаква връзка с изтока. Горкият Радхакришнан, как ли така жестоко се е заблудил и всички други овце, които му вярват - библиотекари и книжни плъхове?! А добре дошъл! Комуникационен привет! Панди́т (санскр. पण्डित [пандита] «учёный») https://ru.wikipedia.org/wiki/Пандит Дори практическият опит не може да мине без размишление. Щом медитация е всичко друго, но не размишление, вие сте пропагандатор на кравешкия опит - вървиш през живота и преживяш, но без да мислиш, защото е противопоказно на медитацията. Ще станеш будист без да знаеш дхарма точно на куково лято. А дхарма се учи от книга, зубри се. Няма как да ти влезе в главата с нищоправене

Наясно съм, че отношението към думата "медитация" ви е внушил някой тарикат гуру. Думата се употребява в западната и в източната философия. И на двете места означава съсредоточено мислене върху конкретен обект. Но понеже мисленето в хуманитаристиката не може да мине без текстова критика, а празната откъм книжно знание глава ражда единствено празни мисли, тези са особено омразни на ню ейдж гурувците, както на техните индоктринирани ученици, защото ги мързи да учат. Освен това класическата наука няма за задача да осигури щастие, защото има други задачи. Съответно нейните изводи не са подходящи за булевардно ползване и бизнес с душите на страдащи хора, което е занаятът на всеки уважаващ себе си гуру. За трети път се сбогувате. До нови срещи, до четвъртото сбогуване!