Incorrectus

демонстрацията е точно на аперцепция. Тя НЕ е отношение, но формиращото се задължително и естествено ОТНОШЕНИЕ влияе на хода и резултатите от перцепцията. Това определя мотива, "прочита" и подбора на изредените думички, по-горе. Да направиш Аз-а обект на медитация - това е аперцепция в тесния смисъл на думата. Има и други видове, но с вас няма да ги разисквам. А чистото възприятие на друг обект или писаниците на друг юзър се постига като се освободиш поне за миг от натрапливата мисъл за себе си.

Напротив, единствено с никове се занимавате във всяка тема, а би трябвало с думи...Ставаше въпрос за думите аперцепция, отражение, отношение, памет...Но за тях - нито дума.

Вие в каква среда живеете?! Хичкокова ми изглежда. В моето обкръжение - семейно и служебно - откакто се помня не съм чул някой да трепе жена си. Жените, които познавам, са свободни, красиви и щастливи, доколкото позволява битието.

Аха, така е, съгласен съм. Първият път не ви разбрах. Свръхкомпетентни Рамусе, Малоум има предвид аперцепция, което е отношение. Аз имах предвид отражение. И двете имат своето място в съзнанието.

Вестникарска им работа. На Финландия благодарил в заглавието, а в цитата на финландските воини.

Тази тема май ще приключи с мир. Знаех си, че жените ще признаят, че единственият истински техен почитател е мъжът. Джендърите и феминистките са сива икономика, задкулисни "попълвачи на формуляри", както ги нарича Александър Урумов. Да забраним кухненските ножове. Жените често ги използват като оръжие за убийства. http://btvnovinite.bg/article/kriminalno/21-godishna-ubila-s-kuhnenski-nozh-mlada-zhena.html http://www.168chasa.bg/article/6724016

Твоето статукво е подписано в Хелзинки, дето за него пише Георги Марков в "Другарят Статукво". А хилядолетното статукво не е статукво, защото е естество. В естеството няма полза и няма сметка.

Това означава, че насиленият има право да подаде оплакване за извършено престъпление срещу него. Например заплаха или опит за убийство. Но това трябва да се докаже чрез свидетели и т.н. Или означава, също така, че може да се задейства гражданско дело за развод и т.н. Това е начинът, друг няма. Но еврократите не мислят така. Сякаш някой някога е разрешавал насилието, та тези сега искат да го забранят с поредния нов лист хартия, струпан върху старите безброй препоръки и забрани на насилието. Но сега има и нещо ново, което не присъства в предишните забрани. Сега, ако някой се скара с жена си, пращат джендър да ги оправя. което е в унисон с ултралевите им идеи. Във всяко семейство има място за още един - Фюрерът, пардон - джендърът.

Мое лично непретенциозно изследване в посткомунистическия свят, където нещата уж били най-зле: Гуглето дава 297 000 резултата за "жена бие мъж". Яндекс дава 47 млн резултата за "жена бьет мужа". Даже да изключим няколко десетки хиляди, съответно милиона, грешни препратки на търсачките, резултатът пак остава впечатляващ. Извод: насилието се основава на простотия и разни други девиации, а не на пол.

Нищо не пропускам, защото говорех за обществени теории, а не за групови теории. Древните хомосексуалисти живеят в демократични, олигархични, диктаторски... общества, а не в хомосексуални. Същото е и днес. Следователно хомосексуалните общества нямат никаква обществена и общочовешка стойност, защото такива никога не е имало. За България говорим. Който е имал колонии, да си им бере гайлето. А що се отнася до жената, тя е част от българския патриархален модел. Без нея той не е възможен. Примери няма да давам. Доста надменно изказване. Няма такова правило, че старото е лошо, а новото е добро, дори да е перверзия и педофилия, маскирани с джендърни реторики. Носители на стереотипи, фобии, вайкания и истерии са патриархалните хомофобни консерватори, които ще трябва да се променят болезнено, не можело без това, казвате. Без никой да ги пита искат ли, защото трябвало...Кой казва, че трябва да се приеме джендърската теория за обществото като валидна и да се преподава на децата? Без какво не може, ако мога да попитам? Без педерастия може, пък който не може, не бива от това да създава обществен въпрос, защото проблемът е личен. Светът се развива, ама не техният. Що не се развиваха хиляди години назад, когато живееха свободно или преследвани в различни типове общества, в различни епохи. И не можаха да се променят в биологичен или социален смисъл. Изведнъж сега се сетиха, че започват да се развиват, ама отгоре надолу - командно-административно.

България в правово отношение е европейска държава. Азиатците, които живеят в България, трябва да се съобразяват с нашите закони. Как решихте, че точно джендърни роли е пророкувал? Разбирам, че е шега.

Така да бъде - бронзова ера. Но ние днес живеем по модели от 1789г. Шекспир не е подходящ за джендър-идеолог. За да се обяви за такъв трябва да се разгледа в цялост.

Аз проверявам изобилстващите линкове - препратки в техни публикации, които винаги водят към западни медии. Може да са пристрастни, но не си измислят, а се позовават. Не е лошо някой да е пристрастен, лошо е да лъже. Пък всеки затова носи ум, за да мисли не толкова върху конкретни случаи, а върху тенденции и явления, които настъпват с пълна сила. Точно вие добре знаете що е патриархален морал и не е нужно да досаждам с подробности, но все пак да посоча. Всичко започва идейно някъде в късното средновековие, но се отприщва реално с "Декларация за правата на човека и гражданина (1789г.)" и т.н. Финишира някъде с "Харта на основните права на ЕС". Става въпрос за общи ценности, които се основават на духовно и морално наследство. Тези ценности са изстрадани в битки и революции на интелектуалци и простолюдие. В случая с джендърството няма история, няма традиция. Щом няма история и няма традиция, няма общовешка ценност, а съответната теория за обществото няма научна стойност. Няма известно европейско общество, което в миналото да е теоретизирало върху sex и/или gender като основен фактор в своето домостроителство. Още пък по-малко българското общество. Всичко започва в средата на 20 век със съмнителните опити на един американски психиатър върху дете, които завършват трагично и скандално. В днешно време вече имат теоретици, които се обосновават не чрез собствени концепции, а чрез добре известни преживени в исторически смисъл крайни леви идеи за обществото. Ползват ги произволно както им се харесва като заменят неправомерно класата с пола. В това отношение е полезно да се прочете нещо от Уенди Браун, която/който е любовна/любовен приятелка/приятел на Джудит Бътлър. Едната акцентира творческата си фантазия върху самоизмислянето на личния пол, а другата върху широки социални леви идеи. Сиреч подхождат си като тенджера и похлупак.

Беше цивилизован. Старият патриархален морал беше векове наред изчистван теоретично и практично. Днешните социални демиурзи-еднодневки замитат индивида и всяка форма на демокрация чрез фундаменталната налудност за насилието като полово детерминирано, а не като патология. Ето, впрочем, примери за този добър, твърде добър днешен западен свят. Потресаващи примери от Западна Европа за двойните стандарти на джендъра Автор: Таня Жекова ВСИЧКИ СТАТИИ НА АВТОРА 29.01.2018 08:24 161159 преглеждания 101 коментар/а Принтирай ИЗПРАТИ Казвам се Таня, на 23 г. съм и тази година ще завърша лингвистика в Университета в Глазгоу. Работя почасово като устен преводач с български/английски (public service interpreter) в една агенция. Преди бях редактор на новините за студентската телевизия (https://gust.tv/cast-and-crew/tanya-zhekova/), пишех и за разни издания (One Europe, Glasgow Guardian) Знам, че темата за Истанбулската конвенция е може би вече твърде изчерпана, но тъй като засега живея и работя в чужбина и съм се сблъсквала с определени случаи както лично, така и чрез медиите тук, ми се стори полезно да обобщя някои неща, които може би не са съвсем познати в България и са свързани с проблема около приемането й. Таня Жекова Защо някой би бил против конвенция, която твърди, че се бори срещу насилието над жени и защо понятията „джендър“ и „социална конструкция“ будят такива притеснения? „Джендър“ проблематиката, която вече години тресе западните постмодерни общества, в България беше просто екзотичен термин, споменаван помпозно от носители на експертиза и от цветната палитра НПО-та, борещи се за равенство и социална справедливост. Дебатът около конвенцията обаче сблъска и обикновените граждани с непознати досега философии и понятия. Те произлизат от течения, чужди на българското общество, които предизвикват известни страхове и притеснения за бъдещата насока на страната. Затова нека видим какво се случва в държавите, в които тези движения са в разцвета си. Постмодерен феминизъм. Участничките в това движение се борят по цяла гама от много важни въпроси, като например начина, по който мъжете седят в метрото и носенето на бурка като символ на женска еманципация. Въпреки че представляват малък процент от населението, най-радикалните между тях изглежда оказват огромно влияние върху основните медии и дори законодателство в много западни страни. През ноември миналата година в Швеция мъж бе осъден на 10 г. затвор за изнасилване, въпреки че никога не се е срещал с жертвите си на живо. Самото шведско законодателство използва феминистката идея за revoking consent, т.е. "отмяна на съгласието“. Според феминистки групи съгласието може да бъде отменено по всяко време, дори и по време на самия акт или след приключването му. През декември 2017 г. Швеция внесе проектозакон, който разширява още повече дефиницията за съгласие, изисквайки то да е „изрично“. Самата Истанбулска конвенция изброява множество проявления на насилие, невключващи физически контакт и без ясна дефиниция (чл.33, 34, 36b и 40 – „нежелано вербално или невербално поведение“), и подписалите страни се задължават да ги криминализират. Съответно множество наглед невинни действия могат да бъдат възприети като насилие. Конвенцията още във въведението си твърди, че жените са „исторически принудени да бъдат в подчинена позиция“ и са масово жертви на насилие, включително принудителни бракове, осакатяване на гениталиите и „престъпления на честта“. Да припомним, че тя се предлага от Съвета на Европа и се подписва от европейски държави, където подобни традиции не съществуват. Истина е, че с имигрантските и бежански вълни към Западна Европа и в частност Германия, жестоки обичаи като осакатяване на гениталиите на жените действително са привнесени и се практикуват все по-масово. Но каква е практическата реалност при борбата с подобни престъпления в имигрантските общности? Двойни стандарти. През 2014 г. серия репортажи на Андрю Норфолк разкриват, че в британския град Ротерхам са изнасилени повече от 1400 момичета на възраст между 11 и 16 години. Престъпленията са извършени в период от 15 години и местната власт и полиция са били наясно със случаите, но умишлено са потулвали и игнорирали оплакванията, тъй като извършителите са от пакистански произход и е имало страх от обвинения в расизъм. Упорството на Норфолк дава резултат и националните власти организират допитвания, които довеждат до присъди за извършителите. Това обаче изглежда не променя атмосферата на страх и войнствена политическа коректност. Случаят не получава подобаващо внимание от страна на медиите (със сигурност много по-малко от скорошните недоказани обвинения в Холивуд) и либералните издания упорито отричат ролята на страха от расизъм. В същото време депутатката от лейбъристката партия Наз Шах пише в Туитър: „Тези момичета от Ротерхам и всички други места трябва да си затворят устите. В името на многообразието (diversity)”. След публичното възмущение и искания за оставка, тя изтрива поста си. BBC пък пита зрителите си в Туитър дали репортажът им за Ротерхам е бил „расистки“. Всеки, който е живял в Западна Европа, е наясно със специалните протекции на които се радват имигрантски и малцинствени групи, особено що се отнася до „културни различия“. Тези въпроси естествено не са споменати в конвенцията и не е ясно как точно тя ще се съчетае с политиките на мултикултурни протекции и дали действително важи еднакво за всички. От нестереотипни роли до „джендър“ флуидност. Мнозина споделиха страховете си, че конвенцията ще нормализира и институционализира нова категория пол, т.нар. „трети пол“, а други заклеймиха тези безпокойства като назадничави и несъстоятелни, тъй като официално предмет на текста е борбата с насилието. В текста уверено се твърди, че изкореняването на „закостенели“ възприятия и стереотипи, касаещи ролите на пола е адекватна стъпка към намаляване на проявите на насилие към жени. Така например, член 14 от конвенцията задължава включването на учебни материали по „нестереотипни полови роли“ в „задължителната училищна програма и всички нива на образование в страната“; Член 3 определя пола като „социално конструирани роли“; Член 12, т.1 предвижда мерки за изкореняването на нрави, традиции и „стереотипните роли на мъжете и жените в обществото“. „Джендър“ образователни методики, съчетани с иновативно сексуално образование, от години се прилагат в някои западни общества. Така например в Швеция съществуват детски заведения като Егалия, където възпитатели и деца вместо „тя” и „той” трябва да използват неутралното в шведския език местоимение „hen“. Неотдавна Vice показаха ежедневието на едно полово неутрално семейство, където социалните роли на пола и вкъщи, и в детската градина варират независимо от биологичния пол. Мика например е дете, чийто биологичен пол е мъжки, но чиято социална роля може да бъде различна всеки ден. Единият от родителите на Мика е Дейл – той е интерсексуален и бива наричан Mapa (съчетание от Mum /мама/и Papa /татко/). Дейл насърчава децата си всекидневно да експериментират със своя „джендър“ и счита, че несигурността и безпокойството, произтичащи от това, са незначителна цена за постигането на истински социален прогрес. Нещо повече – той твърди, че дори този метод на възпитание да нарани психическото здраве на детето, то си го „заслужава“, тъй като е родено с привилегии – бяла кожа, в богата държава с висок стандарт. Джендър мейнстриймингът в страни в Европа се осъществява също и посредством включващо сексуално образование – например съгласно препоръките на немския Федерален Център за Здравно Образование. От години в сила в Германия, документът насърчава методи, които разкриват на деца до четири години „правото им да се изследват половата си идентичност“, а при тези до 12 години - „полова ориентация, разновидностите при сексуалното поведение, разлики между полова идентичност и биологичен пол“, и „удоволствие, мастурбация и оргазъм“. Подобни „образователни“ инициативи са довели до бум на т. нар. състояние на gender dysphoria сред тинейджъри и малки деца (на български може да се преведе като обърканост или неопределеност по отношение на пола). Извършват се операции на деца в много ранна възраст – наскоро в Австралия има случай с операция на четиригодишно дете. Във Великобритания и САЩ масово се основават клиники за смяна на пола за непълнолетни. Към момента в Кралството има 8 такива. В периода 2016-2017 повече от 2000 деца са посетили тези клиники– или около 50 всяка седмица. В сравнение с данните от 2009 г. има увеличение от 2500 процента. Британското правителство е обявило, че от 2019 г. ще има задължителни часове по сексуално образование, включващи транссексуалност и полова идентичност във всички основни и средни училища. Родителите няма да имат право да откажат участие на децата си в тези часове. Тези, които са против транссексуални идеологии, рискуват децата им да бъдат отнети от социалните служби. Норвежката служба Barnevernet е известна с честото отнемане на деца от семействата им. Най-фрапантният случай е от 2015 г., когато румънското семейство Бонариу губи петте си деца (най-малкото от които е бебе на три месеца) заради „християнска индоктринация“. Това не е първият подобен случай. Университетско проучване в самата Швеция показва ясно, че хората, претърпели операция за смяна на пола, са в много по-висок риск от опити за самоубийство и психични проблеми. Друго проучване от Университета в Калифорния пък установява, че няма съществена разлика между претърпели и не претърпели операция по отношение на опитите за самоубийства и психични проблеми – всички са в много висок риск, достигащ 90% и повече. Т.е. всички полово неориентирани хора страдат в много по-голяма степен от психични проблеми и имат суицидни мисли. Може би някой ще каже, че примерите, дадени тук са твърде крайни. За съжаление обаче, това не са единични случаи и тенденцията е проблемите да се задълбочават. Национални и транснационални организации лобират за все по-агресивното налагане на „джендър“ идеологии и повечето се замаскират зад идеята за човешки права и защита на дадени групи. Усиленият обществен дебат по темата е положителен знак, защото българското общество ще трябва да се сблъсква все по-често с този въпрос. Добре е да помислим не само дали искаме да подпишем тази конвенция, но и какво следва след нея. Основната причина да напиша този текст е следното видео: --- Където е цитирана конвенцията, преводът е на автора от оригиналния английски текст. Коментарът е написан за "Гласове", заглавието е на редакцията

Не липсват, а са там. Паметта е функция на съзнанието. В съзнанието не се оглеждат и съдържат самите предмети, а знание за тях - било то истинно или лъжливо, фантазии, мечти, желания за предмети... Буквално отражение на външната форма на предметите дава само възприятието, но това отражение може да се съхрани чрез паметта и да се извиква отново и отново чрез представата, дори когато отразените предмети липсват.

В статията става въпрос за съзнанието като феномен на нервната система. Като орган на психо-соматичния организъм. А не като социална детерминираност - съзнание за дълг, съзнание за моето битие и т.н.

Дедо, зле си с естетиката. Новата естетика е интерпретативна социална инструкция. Да наречеш жената "симпатяга" е противоречиво съждение в този смисъл, защото не е модерно и политкоректно, когато погледнеш красива жена, да си въобразяваш, че всъщност виждаш жена, а не нещо друго. А относно GREVIO, виж техния сайт - снимка от 2016г. - само един мъж поне по външна форма сред членовете, а на снимка от 2017г. вече няма мъж. Всички са индоктринирани феминистки. Кого ще защитават в този случай, отговор не давай. И понеже сме в тема за джендър лакърдии, да напомня без излишно да се задълбочавам в материята, че според баш идеолога Джудит Бътлър жената е средство за предявяване на претенции от друго естество. Противопоказно е за форума, защото е обявен за научен. Сиреч целта на участието не е да предразполага към изповед хорските колизии, хеле пък пред теб, а да се споделят общи съждения по зададени теми. С други думи, сериозно казано, повече успех щеше да постигнеш чрез самоанализ, а не чрез просто самонаблюдение. Но за самоанализ се изискват други неща, освен просто самовторачване. Като например уважение към съответната научна традиция.

А кой сериозен изследовател е твърдял подобно нещо? Съзнанието е инструмент, чрез който отражението става възможно. Съответно то не е нечие отражение. Играе ролята на огледало, в което се отразяват обектите.

И не само това. Джендър жена мачка. И педофил в ООН се разпорежда. http://www.otizvora.com/2018/03/9648

В психоаналитиката сесиите може да продължат 10 и повече години. Обикновено приключват неочаквано, когато свършат парите на пациента. Резултатът не е гарантиран. Психологията няма нужда от философски поглед, защото тя си е философия, макар с елемент на емпиричност. Интелектуално занимание за изкушени, в което терапевтичният ефект е много съмнителен, когато става въпрос за неизкушени от психология пациенти. Понеже психиката е самоорганизираща се система, а не заради нещо друго.

Възможно е. Вече казах какво аз имах предвид. Правилото е, че груб преселник не може да се спре с разумни средства.

Вече казах, че съм в синхрон с предразсъдъците си. В дисонанс с тях си ти, затова винаги си прав. Аз винаги пиша с голяма доза самоирония, която сериозни анализатори като теб невинаги схващат.

Не, не съм имал предвид компетентност/некомпетентност. Патриархално като твърдо, феминистко като по-меко управление. Това става ясно и от линка, който приложих.

В тема по психология ако не се случи синхроничност, то къде другаде. Твоите фундаменти се тресат, г-н аналитик.

Днес наблюдаваме нещо друго. На ЛГБТ общности явно не им се чака хилядолетия да се наложи, евентуално, нов идеал, както това се е случило с патриархалния идеал, а опитват да осъществят обратна посока на развитие чрез спуснати отгоре разпоредби - от обществено към индивидуално, от държавата към индивида. За необходимостта от това се дават различни аргументи, като например заплахата от предразсъдъците към жената на мигрантите. Но точно в този момент на Европа й е нужно традиционно патриархално/мъжко отношение по въпроса. Който не вярва, да прочете за проблемите на едно феминистко правителство. https://5corners.eu/Швеция-е-обхваната-от-насилие-а-полити/