Incorrectus

Не може да бъде определен. Явно не си чувал това правило - Testis unus, testis nullus. Разказът на Вутьо противоречи на проблемното писмо до Каравелов (самопризнанието?). Улицата била пълна с хора, но никой нищо не чул. Няма друг свидетел. "Самопризнанието" е неизвестно на съда. И други мъгли и тъмни тайни има около Вутьо.

Или както са се произнесли в руската преса за Стамболов след неговата смърт - дай боже на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов (по памет).

Върбанов, вижда се, че нищо не се е променило, тук същото се е повтаряло, ама файда - никаква. Ти ми приличаш на сащисан Свидетел на Йехова, който днес е научил, че Левски е правил отрови, а Ботев е бил курвар и сега неистово искаш да съобщиш новината на света. Остави хората да си говорят за история и не им набутвай в очите дребнавости, които днес си научил. И чети цитираното мнение - с твоите камъни по твоята глава.

И няма да откриете тук дотолкова побъркан и невеж субект, който все още да не знае "кой съм аз и кои сме ние". Въпросът е не кой съм аз, а какво съм аз. Но когато не си способен да зададеш правилния въпрос, не можеш да достигнеш и до правилен отговор, а ставаш посмешище из форумите. Продължителното вторачване в себе си води до това, започваш да се обичаш все повече и повече като някакъв предмет.

Такааа, айде наистина да внимаваш как четеш.Нали искаше оборване тезата на Лалев. Ако беше коректен историк, какъвто не си, нямаше да искаш това, защото тази теза очевидно е нелепа. Удобно ти беше да пропуснеш да споменеш монетите на Теодосий и Хонорий, когато говореше за монети в обръщение, защото те доказват, че става въпрос за нумизматична колекция. В следващото изречение вече говориш за колективна находка, както ти изнася. Такава е цялата ви митоборческа работа - нагаждачество, според това, което ви се харесва. С други думи тезата на Лалев сама се опровергава, но ти я ползваш за своите нужди без капка срам. В това се състои разликата между историка и митобореца - единият критикува текстове, другият безкритично захапва всяко нещо, което пасва на собствените му страсти.

.

Без всякакво съмнение в обръщение през 19 век са били също така монети на Теодосий и Хонорий. Радой намира монетите в кожени дисаги - в единия случай и в гилзи - в другия и на друго място, което е признак за първостепенно сведение. Разбираме, също така, че бедните български раи са плащали членски внос със своите нумизматични колекции. Всеки селянин е имал такава, няма никакво съмнение. Или другият вариант е Левски, освен всичко друго, да е бил и иманяр - от нумизматичния бизнес... Това са ти аргументите - бедни Върбанов. Заедно с другото мрънкало - Торн - превръщате историята в пачавра, чрез дребнава морализаторска перверзия. Защото поради неизвестни причини сте решили, че бездарието ражда оригиналност.

Емоцията не определя интелекта и в никакъв случай не определя инстинкта. Мислите и емоциите са проявления на ума, а не на интелекта. Интелектът е отговорен за решенията, а не за мислите и чувствата. Инстинктът може да е опростен, но в никакъв случай не е еднакъв за всички, както вие го представяте. Той не е клонинг във всеки един човек, следователно е просто една способност - безусловен рефлекс, който варира в неизвестни граници - в някои хора се проявява, а в други - не или поне не в същата степен. Освен това инстинктът показва, че нещо е, но не дава ясна картина какво е нещото. Ако инстинктивно усещам, че ще се случи нещо лошо, то не мога да знам дали ще ме блъсне кола или ще ми падне саксия на главата. Това е инстиктът - проста форма на поглед зад ъгъла, както находчиво го нарича Юнг. Като проста форма на усещане инстинктът не е "виновен" и нищо "не знае" за отговорностите, които натоварихте на неговата бедна "глава". Ако в своето детство сте имали емоционални блокажи, ако във вашия индивидуален живот инстинкт, интелект и емоция се намират в хаотичен еклектичен клинч, не се заблуждавайте и най-после разберете, че това не се отнася за всички други хора по подразбиране. Всичко това, което пишете, не е правило, а личната психична история на Рамус.

Рамус е страстен привърженик на психологизма. Не казвам на психологизма в науката, защото той не изразява гледището на нито една наука. Нали декларира, пък и му личи, че мрази ученето и учените. Дали ще се включи в тема по история, философия или психология - няма значение. Навсякъде всичко се психологизира и се обяснява със стадни инстинкти, детски емоционални блокажи и т.н. Познанието обаче е сложен процес, който се изучава от огромен брой различни психофизични науки, а в днешно време и от информативни (ИТ). Това за него няма никакво значение. Той си вярва, че цялото разнообразно знание и поведение на човечеството може да бъде редуцирано до детски неврози и стадни инстинкти. Освен това той не знае, че психологизмът преди повече от 100 години е отречен като субективна форма на знание, пардон, на незнание, защото е проблем на формалната логика. В този смисъл психологизмът на Рамус е дълбоко незрял, неграмотен и инфантилен, защото не признава друг подход към знанието и счита, че (перифразирам Фройд) същността на психичното може да бъде натикана в съзнанието, където да пречи, да тормози, да влудява...Не можело по друг начин, явно счита Рамус. С този натрапен и натрапван непрекъснато във всяка тема инфантилен психологизъм се шамаросва личността на всеки опонент, но не и неговият текст. Да се възразява няма смисъл и няма полза, защото личната познавателна незрялост на Рамус трябва да се счита за полезна, културно задължителна и неизбежна за всеки - аз съм такъв, такива сте и вие. Щом няма файда да се възразява, нека да се забавляваме.

Рамусе, ама тайно ме четете май, хихи. Голяма излагация. Като развяхте бялото знаме, не го прибирайте тайно, защото втори път развяно няма да се брои, ще ви отстрелвам. Декарт, разбира се, има отношение към темата, защото беше призован да изобличи грешни съждения на Рамус за ума и неговите продукти, които именно нямат връзка с темата и с коя да е тема, защото са грешни.

Като говорим за църквата, нека споменем притчата за блудния син (Лука 15). Ще имат право, когато се завърнат при баща си, не преди това.

Тях тогава още ги няма. Те тогава са ние.

Като имам предвид мнението/та ви по темата, които прочетох, да, така е. Аз обаче имах предвид нещата глобално, от началната история на БПЦ, а не конкретно през 20 век и до ден днешен, когато тя се държи като филиал на РПЦ, в съзвучие, разбира се, със СПЦ.

Нещата наистина са объркани. МПЦ е схизматична от 1967г., но отделянето е от СПЦ. Сега тя иска признание, но не от СПЦ, спрямо която е схизмата, а от БПЦ. Да, но МПЦ реално не е схизматична от 1967, защото по войните епархиите в Македония са завладени, а не доброволно присъединени към СПЦ. Моето лично мнение е, че признаването на МПС е акт на разделение. Македонците могат да имат само една църква и това е БПЦ. Някой в темата сравни сегашната ситуация с признаването на македонска държава от страна на България през 1992г. Това беше правилен акт, отново според мен, защото това беше мечтата на старите дейците на ВМРО - автономия на Македония като първи етап на присъединяването към България. Първият етап беше изпълнен през 1992г., да чакаме втория.

Свои мисли, потвърдени чрез позоваване на авторитет, се наричат достоверни мисли. Свои мисли, непотвърдени от авторитет, се наричат глупост. Давам пример за този Ню Ейдж апотеоз на неудържимото състояние на свободния от логика и авторитетни текстове ум. За който свободата се узнава само в режим на невежество, а понятия като "лимит, лични ограничения, характер, комплекси, наследство...и какво ли още не, факторът време" са лични, според него. Носителят на тези "лични" характеристики очевидно е виртуал, който няма никаква връзка с природата, според същия този размислител.

Прав сте. Нашата порода е обречена на отмиране. Бъдещето на хуманитарното знание е в ръцете на интернет екстремисти - тарикат гурувци и свамита, автохтонци, ганчоценовисти, фоменковци, платени тролове, студенти - фейсбук активисти, почитатели на статуси и лайкове, ТВ врачки, които гледат на сърце...Всички те вкупом учили - недоучили, поради което свръхкомпетентни по рождение. Да живее бъдещето, да живее Боливуд!

И няма да има. Вече ви казах защо, но разбиране не последва. Сега ще повторя с други думи. Професионалната практика на психоаналитик започва само тогава, когато е преминал през анализ пред не един, а няколко колеги с опит в науката. Думата "самоанализ" и думата "сериозен" са абсолютно несъвместими, ако самоанализът не се допълва от обективен анализ. Чистият самоанализ е субективен анализ, нарцистична фиксация в себе си, която ражда единствено гротески. Никой не може да погледне на себе си обективно, ако не се допита до колеги - специалисти. А това се прави на живо и/или чрез яко четене на специализирана литература. Така е. Да не говорим, че в неговия цитат има абсурдна смислова грешка. Признава, че природата е задала ограничения, но смята, че първо трябва да се научиш да се самопрограмираш, пък после да осъзнаеш, че си ограничен по презумпция, фундаментално. С други думи първо преодоляваш ограничения, които си признал, че са непреодолими, защото са природни, после осъзнаваш ограниченията..., според него. Първо поправяш нещо сгрешено/ограничено, което не може да се поправя, после разбираш, че нещо е сгрешено/ограничено - това е неговата логика - висша степен на глосолалия. Осъзнаването не може да преодолее ограничението, а може да осветли факта, че нещо е ограничено. Осъзнаването просто освобождава човека чрез знание. Освобождава от самопредизвикани психологически Сизифови мъки на напразни щения, нищо повече.

Думи на човек, който парадира с това, че е девствен откъм философски текстове. Това не е нищо повече от просташка форма на обскурантизъм, който се изразява в следното: мразя историците, философите, психолозите (в такива теми се включвате да пишете активно и настървено), защото те знаят в своята сфера, но понеже аз нищо не знам, ще ги нападам личностно, против всякаква етика и правила на форума, без нито един собствен на съответната наука аргумент. Този обскурантизъм ще свърши добре само и единствено ако намерите последователи, които да ви възвеличаят за гуру, което е съкровената ви цел. Но тогава ще бъде трудно да се прецени чий идиотизъм е по-голям - на гуруто или на неговите последователи. Вие сте първият от 2500 години насам, който счита философите за блеещи овце, при положение, че ред философски текст не сте прочел. Освен това никой тук не е толкова елементарен, че да изплаква собствените си неврози публично, както това правите вие. Когато пиша в хуманитарен раздел на форума никога не пиша за себе си, защото е просташко и ненаучно. Поради което не си позволявайте да ми обяснявате какви са моите страхове и трусове, защото нищо не знаете за тях. Винаги теоретизирам, което означава позоваване на авторитети, съответно степен на обективност. Личното мнение по хуманитарни въпроси, недокоснато от знание за източниците на съответната наука, не е нищо повече от глосолалия, на която вие сте несъмнен специалист.

Благородно е да се защити дама, но да се търси помощ от дама е върхът на безсилието. Срамота е, Рамусе, истинският мъж сам си води битките. И какво се случва, когато се преодолеят ограниченията - абсолютно нищо - новите хоризонти за нула време се превръщат на свой ред в стари нагласи/нови ограничения, които заменят преодолените предишни. С други думи природата не може да бъде измамена по никакъв начин. Подобен е изводът, между другото, на Aaron Beck - бащата на съвременната когнитивна терапия, която има амбицията да е алтернатива на психоанализата. Той пише, че никога не е открил Светия Граал в себе си, който да даде отгори за същността на човека или да даде светлина за големи психологически истини (по памет). Такова едно ясно разбиране за ограниченията на човешката природа е форма на просветление и успокоение, форма на дзен, при което спираш да търсиш нови хоризонти и да парадираш по форуми, че "десетилетия се занимавам с човека и човешките светове", пък и да си въобразяваш, че си стигнал до някакви фундаментални истини от частен порядък, които си готов даже да преподаваш приложно и дистанционно. Живееш кротко и спокойно с това, което имаш или се забавляваш с развълнувани от своя вътрешен психически необозрим океан, които наивно считат, че психиката подлежи на контрол.

Нивото на 19-20 век, защото там някъде с Витгенщайн свършва класическата философия, а тези след този период са просто историци на философията, ако разбирате какво говоря. Ще споменавам непрекъснато философията в раздел за психология, защото учението за душата присъства векове наред във всички древни философски школи, още от анимистически времена, а психологията в кр. на 19, нач. на 20 век се пръква не от някъде другаде, а от философията. Разгърнете поне някоя от книгите на бащите на психологията, за да видите какви книги са чели те, от кой дял на знанието. Да не говорим, че днес вече има направление, наречено философия на психологията. Ако ще продължаваме темата, ще трябва да отговорите на забележката за ума и мисленето, евентуално, за да видим как те влияят на склонността за потвърждаване.

Декарт е живял през 16-17 век, а не "някъде през 19". Казвам, че е въпрос на възпитание, най-малкото, да пишеш за Декарт в раздел за философия или психология и е въпрос на безсрамно невежество да се хвалиш публично, че не ти пука за Декарт в споменатите раздели.

Разделът за поразени от теомания е в долната част на форума, господин парапсихолог. Тук са тези за философия, психология и логика.

Така е, съгласен съм с всичко. Това е противоестествено, но някои се опитват да го правят. Затова написах, че не виждам смисъл и т.н. Продуктите на ума може да са абстракти, може и да не са. Но умът и неговата основна функция - мисленето - не подлежат на никаква дискусия още от времето на Декарт. От негово време се знае, че съществуването на Аз-а е несъмнено само дотолкова, доколкото аз мисля. Под съмнение може да се постави всичко, но не и ego cogito. Следователно ако ще се пънете да поставяте под съмнение ума и мисленето, първо ще ви се наложи да опровергаете Декарт, но преди това ще трябва да прочетете неговите трудове. Преди да сте сторили това, всичките ви приказки тук са гонене на Михаля.

В този случай нещата са едни и същи. Като се има предвид, че несъзнаваните процеси се "спускат" чак до вегетативната нервна система, където абсолютно не подлежат на осъзнаване, то там (вегетативната...) кое е функция на психиката и кое на клетките, трудно някой може да каже категорично. Статията наистина е много слаба - лаишка. В нея се възкликва за неща, които се знаят от кр. на 19, нач. на 20 век. На дискусия подлежат единствено продуктите на ума, Рамусе, а самият ум не е нито дискусионен, нито относителен.

Ще се повтаря, докато не разбереш, че трябва да обсъждаш текста на опонента. Кое от твоя цитат опровергава моето съждение за съзерцанието на обекта като цел на знанието, например? Отговор - нито една дума. Аз не те преследвам из форума, за да руша репутацията ти на самозван гуру. Нямам такава цел. Отговарям на текстове на форума, които са ми интересни, поради неведоми за теб причини. Успешно и с удовлетворение за мен разговарям с други хора на форума. С теб не се получава, защото критиката към твоя текст възприемаш персонално и отговаряш с позорни мантични глупости за възрастта, професията, индоктринацията... на опонента, все неща, за които нищо не знаеш, пък и никой не ги поставя за обсъждане. По темата: Това щеше да бъде вярно, ако имаше консенсус в учения свят, че човеците са психични роботи, а психичните процеси и механизми са вродени влудители на невротици. Психиката не е нито добра, нито лоша, защото е безотносителна към тези морални категории. Психиката е духовната същност на човека и тя е оглавена, Рамусе, от дай боже, буден и разсъдлив ум. Щом е оглавена, причините за твоите любими дисонанси ги търси в оглавителя на системата, а не в безличната система. Освен това в темата става въпрос за склонност към потвърждение като феномен на конкретно информативно потвърждение или отрицание, а не някакво друго. Следователно ако някой потвърждава на всяка цена своя концепция, то такъв в никакъв случай не потвърждава факти, а потвърждава "факти", в които просто вярва. А фактите са такива елементи на информиращото знание (правилно или лъжливо), които подлежат на доказване и съответно се разполагат изцяло в светлата (съзнаваната) част на психиката, а не в несъзнаваната (тъмната). Т.е. за склонността към потвърждение не бива да държим отговорни безусловните механизми, а неправилния начин на мислене, който подлежи на корекция чрез обучение, а не чрез тюхкане как всичко е предначертано от вродените психични механизми и склонности.