Incorrectus

Погледнато назад във времето последният законен църковен водач на тези хора е екзарх Йосиф. Връзка с друга църква те нямат, освен насилствена. Пропускам периодите от войните, когато тези земи са присъединени духовно към България, защото това са кратки периоди.

От морална гледна точка това може и да е правилно, но от канонична е неправилно. Преди години имаше едно изказване на шефа на външния отдел на РПЦ Иларион Алфеев, че МПЦ трябва да се върне канонично в СПЦ, защото се е отделила от нея (по памет). Това изказване е скандално, макар Алфеев като руски църковен политик не може да говори по друг начин. Но е прав за това, че МПЦ трябва канонично да се върне към майката църква, от която се е отцепила, макар това да не е СПЦ, а БПЦ. Но въпросът е вие знаете ли какво е мнението по този въпрос на БПЦ, защото аз не знам? Архипастирски послания те правят, но не за всеки и за всичко. За Порошенко например може, но за СПЦ и за МПЦ - е проблемно. Ослушват се какво говори по всички въпроси РПЦ, собствено мнение трудно намират. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=237118

Дай Боже, амин! Славянството като идея на дребнаво самоидентифициране на едни нещастни и бедни народи, подшушвано от Москва, ще изчезне, когато някой прилъже бедните балкански славянски народи да зависнат дружно във Фейсбук, където самоидентификациите са поне глобални.

Глупост нарекох обявяването за мъченици на загинали не заради Христос, а заради нещо друго. А политическият аспект на всичко това е ясен. Той е продължение на омаскаряването на България, започнало още в навечерието на Парижката конференция от 1919г. Противодействие трябва да даде българската държава чрез изявление, а именно, че загиналите са в бойни действия с оръжие в ръка като подривен елемент в тила на българската армия, която също е дала жертви в споменатите битки. В бойните действия участва и съюзническа австро-унгарска армия, за която не видях да се споменава в обсъждания текст на СПЦ. Явно авство-унгарската армия се е разхождала с пушки на рамо из района и затова не се споменава като съучастник в "бугарским злочинима". Което пък доказва тенденциозния характер на това канонизиране. Мнение трябва да даде също и БПЦ: да вкара сръбските новомъченици и в българския православен пантеон, за наш срам; да се разграничи и да опровергае... Резултат от противодействието няма да има, докато водеща в човешките взаимоотношения е не истината, чийто основен инструмент е логиката, а нещо друго - политика, чудо и т.н.

Това не е схизма, а е чиста идеологическа сръбска глупост. За схизма трябва институционално и догматично продължително разделение. Това е глупост, защото христианската еклесия е на основа вяра, а не на основа политика, нация, територия... Освен това застреляните в случая са при бойни действия сръбски партизани в тила на БГ армията. Къде го прочетохте това сведение?

В потенция. Доколкото свинята е пържола или сливата е сливов мармалад, дотолкова и материята като субстанция е вселена и всичко друго, което днес назоваваме като част от вселената.

В същото - нулев обем означава без пространство.

С вас явно четем различни митолози. Тези, които аз чета не казват такива неща. А казват, че митът е верен и е абсолютна реалност за древния човек. Но не интерполират механично, а обясняват какви природни, социални, психологически причини са създали този мит като абсолютна исторически детерминирана реалност. Митовете, както и всичко друго на този свят, са реалност, но в своя собствен контекст, а не извадени и плеснати в XXI век като суеверни вярвания от булевардно естество.

В първият случай имаме голословно твърдение, а във втория - изведено знание, до доказване на противното. В края на краищата всичко е въпрос на чест - дали искаш да знаеш истини за нещата или искаш просто да вярваш; всичко е също така и въпрос на смелост - да понесеш истини за живота, които лично теб и никой друг не го удовлетворяват; да понесеш истини за нещата или глобалната истина за живота без илюзии е въпрос на личен избор, който не прави живота по-лесен, а напротив. Преди ГВ има материя, а пространство вероятно няма. Пространството като отстояние на един предмет от друг, като обем, в който се помещават предметите на сетивния опит е илюзия. Ние сетивно може да възприемаме пространството като празно, но то е запълнено. Пространството е атрибут на материята, а материята не е атрибут на пространството. Затова там, където има материя като потенциална творческа сила в космическото "яйце" не е задължително да има и пространство. То и всичко друго като потенция е било подлежащо за създаване. Защото пространство и време са априорни форми на сетивността и за тях е нелепо да се говори във времена на отсъствие на възприемащи разумни същества. От нищо може да се създаде само съответстващо нищо. Нищото е отсъствие на всякакви възприемаеми обекти, поради което не може изобщо да се дискутира за такъв предмет. В най-добрия случай може да се говори за невъзприятие на нещо. Ex nihilo е израз на творческа безпомощност. Тази фраза е компромис с логиката, за да стане възможно да се намери място във вселената на един трансцендентен бог в една очевидно материална вселена.

Нещо подобно имах предвид като написах последното за материята. Защото във философията този термин се употребява като обща категория. Той указва за нещо, а не показва самото нещо. Това е общ термин, който улеснява общуването. А относно многообразието на проявленията на материята думата трябва да се даде на съответни специализирани науки. В случая вие уместно включвате физиката.

Вселената като форма има начало и край, защото такива са изводите на научното наблюдение. А материята като субстанция на вселената няма форма и няма начало и край, защото такива са неопровержимите изводи на логиката. Това лично за мен е крайно възхитително и напълно удовлетворяващо. Нямам нужда да задавам никому допълнителни въпроси. Вселената е безкрайна, затова за нея краен отговор като знание не може да съществува. За безкрайното няма краен отговор. Безкрайно ще се проточват във времето знанията за вселената и нейното съдържание, докато съществуват разумни човешки същества. В същия смисъл възможностите на живота са неограничени, затова не може да се предполагат ограничени и окончателни знания за неговата същност от типа "знания за всичкото".

Това го казва някой друг Паисий, а не истинският. Паисий пише, че българите "чели и писали на латински и гръцки". На вашето гадателско умение оставяме да прецените кой от езиците е преобладавал в четенето и писането.

В Библията за произхода на вселената пише само това и нищо друго: "1. В начало Бог сътвори небето и земята (Битие)." На някои хора очевидно това преизчерпателно "знание" за вселената им е достатъчно. Но други искат да знаят как е създадена вселената, а не как древните са смятали, че е създадена. Разликата между наука и религия е, че ученият става за смях, най-малкото, ако се произнесе върху недоказани твърдения, а религията - напротив - не понася последствия за празнословни твърдения. Затова науката мълчи, където не знае, а религията говори за това, което не знае.

Изводът от всичко това е следният: човешките когнитивни способности са възникнали като резултат на естествения отбор; вярата/вярванията са продукт на човешките когнитивни способности, защото няма на какво друго да са продукт; следователно вярата/вярванията са продукт на естествения отбор. Много е нелепо да признаеш, че едно същество (човекът) има когнитивни способности, които са продукт на естествения отбор, но да не можеш да признаеш, че когницията е способна да произведе вяра. Нали затова човекът има когнитивни способности, защото самостоятелно е способен да продуцира когниции. С други думи абсурдно е да се съгласиш, че естественият отбор е създал мислещо същество, но да се чудиш защо това мислещо същество мисли, фантазира, изобретява, вярва... Няма такъв натурализъм, освен някой профанен. Натурализмът не смята, че няма духовност, а смята духовността за продукт на натурата, на природата, а не на бог. Бог също се мисли като продукт на природата - не, а на човека, който обаче е продукт на природата.

Не е осуетено чак на косъм. В еврейския въпрос има етапи. Първоначално протестите са единствено срещу ЗЗН, депортацията идва на дневен ред значително по-късно. Нали не се съмнявате, че една авторитарна власт е била в състояние да депортира евреите, въпреки обществените протести. Но не е искала да ги депортира и не ги депортира. До "конференцията Ванзее" (20 януари 1942г.) България създава впечатление, че стриктно и послушно изпълнява всички германски желания. На тази среща на ул. "Ванзее" е решено да се започне с "окончателното решение на еврейския въпрос", според нацистката терминология. Но след това събитие ключовите фигури в България - цар, Филов, Габровски бият отбой. Започват да се дърпат и да повтарят, че евреите са нужни на България като работна ръка, а немските представители в България Бекерле и Данекен започват да пишат до своето правителство доклади, пълни с разочарование относно решението на еврейския въпрос в България. България сякаш стриктно изпълнява ЗЗН, защото той е по-малкото зло. Но когато става въпрос за депортация, нещата се обръщат. В крайна сметка надделява българската позиция по въпроса, а не нацистката. Къде с хитруване, къде с умишлено бавене и увъртане, но такива са били реалностите. На Хитлер открито в очите нищо не може да му се откаже. В противен случай ще загубиш евреите, но ще загубиш и целия български народ и държава заедно с тях.

Явно не ме разбрахте, затова отново се включвам. Ясно е, че българските власти са ги изселили, но не са ги изселили в "новите земи". Изселили са софийските евреи във вътрешността на страната. А някои семейства от тях може впоследствие да са заминали за "новите земи", но на своя глава. Ето документ за изселване на софийските евреи във вътрешността на страната, а не в "новите земи". http://avdesigngroup.org/shalom/category16_bg.htm

Да, само за "новите земи" питах. И научих, че "някои от тях", от тези 1500, са изселени в "новите земи". Благодаря за отговора! Относно разказа в линка и за изселването като практика в България. Със сигурност то е било една неприятна, но в крайна сметка спасяваща практика. Цялото семейство на разказващата е оцеляло, защото е било изселено от София в трудови лагери и на други места в България - тя ги споменава конкретно. Самата тя е била даже в концентрационен лагер, но също е оцеляла, защото лагерът не е бил само за евреи. Последно питане по въпроса. Дали споменатият от вас наследник ("Източникът ми за "новите земи" е живеещ в Западна Европа наследник") разказва за изселени от българската власт семейства в "новите земи" или разказва за изселени от София, които по някаква причина са решили самостоятелно да заминат за "новите земи"? С други думи дали не се е случило нещо подобно, както в историята от вашия линк. Случката с Бланка, за която държавата не носи вина:

С изключение на евреите от Южна Добруджа, които след присъединяването придобиват българско гражданство. Този закон, колкото и да е парадоксално, в някакъв смисъл защитава евреите. Той е приложен с правилник, чиято цел е макар формално да следи за крайности в изпълнението на закона (по думи на Борис III пред Лулчев). Въпреки че правилникът е също жесток. Евреите у нас вече са подложени на репресии, по смисъла на закона, затова няма нужда друга държава (Германия) да се намесва в репресии над тях. Изселването им в провинцията в работни групи е основен аргумент на Борис III пред Хитлер да не ги депортира в лагерите, защото са му нужни като работници. За първи път чувам за тези 1500 евреи, изселени от София в "новите земи". Къде прочетохте това сведение? Търсих във вашите линкове, но не можах да го открия.

Иисус Христос не е фикция. По простата причина, че повечето изследователи считат, че скитащият проповедник Иисус е историческа личност. Съвременната рационална наука отрича единствено чудесата, които му се приписват, но не историческото му съществуване. Образът на Христос в религията може и да е фикция, въпреки, че аз не бих го нарекъл така. Във всеки случай не е проста фикция. Фактът, че вече 2 хилядолетия образът на Христос присъства в човешката психика, изкуство, религия и култура, най-общо, означава, че той (образът на Христос) има съществена роля в човешкото световъзприятие. А разговорът за Христос и за Христовия образ в човешката психика, категорично не е фикция. Колективните фикции имат характер на наивно доверие в обществените клишета, каквито са демокрацията, мирът, вярата в правителството и т.н. Образът на Христос има подчертано лични измерения и неговият произход не съвпада с този на колективните фиксирани образи. Той има характер на организатор на личното съзнание и мирогледа на вярващия човек като вътрешно интимно явление.

Баш злият демон е много начетен тип. За справка "Фауст", чийто образ нося. С него (баш демона) простосмъртните не могат интелектуално да се мерят. Вас ви критикувам и обвинявам в нещо далеч по-прозаично - в невежество. "Размишленията" ви по темата се заключават само в това да правите лаишка анализа на хора, които изобщо не познавате. В това число на Кант - няколко пъти, на Буда, и във всеки пост най-много на мен, защото Кант и Буда поради някаква причина не ви отговарят. Да продължим разговора с някой друг, който желае да се включи. Относно Христос и вярата имах предвид следното: Христос понася върху себе си греха на целия свят. Той е идеал в християството и поради това е образ, който трябва да се следва. Но като идеал Христос е външна същност за вярващия християнин. Образът на Христос предполага, че може да възложиш на него своите собствени грехове и така да избегнеш лична отговорност за тях. Съгласни ли сте с това?

Това се нарича дълг, който е удоволствие и бреме. Ценностите на поколенията трябва да се съхранят и да се предадат недокоснати в тяхната собствена исторически засвидетелствана форма. Това е дълг, който е удоволствие, когато събеседваш на хубав форум за ценностите на древните със себеподобни, които ги зачитат. И е бреме, когато трябва да ги защитаваш от плещене на мизолози. Да продължим по темата, по същество. Неприкрит атеист като мен, убеден рационалист, твърди, че Иисус Христос е светъл ум в историята на човечеството. Бихте ли пуснали в ход мантическите си способности по този въпрос? За да ви споходи, евентуално, изцеряване от хаоса на сложното. P.S. Емоция не може да се вменява, г-н псевдоаналитик. Защото носител на емоцията е индивидът, съответно отговорността е лична.

Или поне нещо подобно да беше споменал за Климент далеч по-информираният Теофилакт Охридски. Да попитам нещо: Откъде се извежда, че Михаил=Симеон, в случая? Сигурно ли е, че Хоматиан под Михаил е разбирал Симеон?

Затова реагирам, защото не знаете. Вие сте подходящ за форум за врачки, които са известни с това, че по рождение знаят всичко, без да са учили. Или за някой форум - тип "искрено и лично", където си споделят личните чувства към любимия/та, домашните гозби и подобни. Науката не е лично чувство, а общо знание, което се базира на авторитетни текстове, извори, историография, теория...Лично чувство в науката, без фактологични знания, означава само едно - празна глава. Реагирам и заради нещо друго - много по-значимо. Вие тук пропагандирате мракобесническо учение, което твърди, че четенето и ученето са вредни, че светлите умове в историята на човечеството заслужават подигравка. Пропагандирате празноглавието, сиреч, чийто флагман от пост на пост в темата сте единствено вие.

Прецизността в науката е разликата между истината и глупостта. Щом забележката за думичката е вярна, защо продължавате да не се поправяте?! Правилно е да се каже несъзНАВАни импулси, а не несъзНАТЕЛни импулси. Психоанализа на потребителите знаете да правите, но основния термин в психоанализата не можете да го напишете правилно от 2 опита.

НесъзнаВАното, г-н психоаналитик. Това е терминът. НесъзнаТЕЛното няма съзнание, нали затова е наричано несъзнателно. НесъзнаТЕЛни са камъните и пъновете. А всички хора имат несъзнаВАн обем съдържания в своята психика. НесъзнаВАните регулационни механизми.....